Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7
Общ коментар № 26: Неизменност на задълженията
Изтегляне 2.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Шестдесет и седма сесия (1999 г.) *
- Свобода на движение и свобода на избор на местожителство (параграф 1)
Общ коментар № 26: Неизменност на задълженията1. Международният пакт за граждански и политически права не съдържа никаква разпоредба относно неговото прекратяване и не предвижда деносиранеили оттегляне. Следователно, възможността за прекратяванеденонсиране или оттегляне трябва да се разглежда в светлината на приложимите правила на международното обичайно право, отразени във Виенската конвенция за правото на договорите. На тази основа, Пактът не подлежи на денонсиране или оттегляне, освен ако не бъде установено, че страните по него възнамеряват да допуснат възможност за деносонсиранеили оттегляне или ако правото на това, се предполага от характера на международния договор. 2. Това, че страните по Пакта не допускат възможност за деноносиране и че не е просто недоглеждане от тяхна страна да не включат препратка към разтрогване, се доказва от факта, че член 41, параграф 2 на Пакта позволява всъщност държавата да оттегли своето приемане на компетентността на Комитета да разглежда междудържавни съобщения(жалби), подавайки подходящо уведомление в този смисъл, въпреки че не съществува такава разпоредба за разтрогване на или оттегляне от самия Пакт. Нещо повече, Факултативният протокол към Пакта, договорен и приет едновременно с него, допуска държавите да го разтрогнат. Допълнително, за сравнение, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, която бе приета една година преди Пакта, допуска изрично денонсиране. Поради това може да се заключи, че съставителите на Пакта са планирали целенасочено да изключат възможността за. Същото заключение се отнася за Втория факултативен протокол, при съставянето, на който клаузата за разтрогване бе целенасочено пропусната. 3. Освен това е ясно, че Пактът не е видът международен договор, който - по своя характер, предполага право на денонсиране. Заедно с едновременно подготвения и приет Международен пакт за икономически, социални и културни права, Пактът кодифицира във формата на международен договор универсалните човешки права, закрепени във Всеобщата декларация за правата на човека, като трите документа съвместно често пъти се цитират като “Международен харта за правата на човека”. Като такъв, Пактът няма временен характер, както е типично за международните договори, където правото на деносиранесе смята за допустимо, независимо от липсата на конкретна разпоредба в този смисъл. 4. Правата, закрепени в Пакта, принадлежат на народите, живеещи на територията на държавата - страна по Пакта. Комитетът по правата на човека се придържа последователно към мнението, така както се доказва от дългата му практика, че след като народите са договорили защита на правата по Пакта, то тази защита се предава с територията и продължава да им принадлежи, независимо от промяната в правителството на държавата – страна по Пакта, включително разделянето на повече от една държава или правоприемник на държава, или от всяко последващо действие на държавата, целящо да ги лиши от правата, гарантирани по Пакта. 5. По тази причина Комитетът е твърдо на мнение, че международното право не позволява на държава, която е ратифицирала, или се е присъединила към, или е правоприемник по Пакта, да го денонсира или да се оттегли от него.
Шестдесет и седма сесия (1999 г.)*Общ коментар № 27: Член 12 (Свобода на движението)1. Свободата на движение е задължително условие за свободното развитие на лицето. Тази свобода си взаимодейства с няколко други права, закрепени в Пакта, така както често се показва в практиката на Комитета при разглеждане на докладите от държавите - страни по Пакта и съобщенията от отделни лица. Нещо повече, Комитетът в своя общ коментар № 15 (“Позицията на чужденците по Пакта”, 1986 г.) препраща към специалната връзка между членове 12 и 13.xii 2. Позволените ограничения, които могат да бъдат наложени върху правата, защитени от член 12, не трябва да отменят принципа на свобода на движение, и се ръководят от изискването за потребност, предвидено в член 12, параграф 3, и от необходимостта от логическа връзка с другите права, признати в Пакта. 3. Държавите - страни по Пакта следва да предоставят на Комитета в своите доклади съответнитенационалното законодателство, както и административните и съдебни практики, които имат отношение към правата, защитени по член 12, отчитайки въпросите, обсъдени в настоящия общ коментар. Те трябва да включват и информация относно наличните възможности за защита, ако тези права са ограничени.
5.Правото за свободно движение се отнася за цялата територия на държавата, включително за всички части на федералните държави. Съгласно член 12, параграф 1, лицата имат право да се движат от едно място на друго и да се установяват на мястото на техния избор. Ползването на това право не трябва да зависи от каквато и да е конкретна цел или основание за лицето, което желае да се движи или да остане на едно място. Всякакви ограничения трябва да са в съответствие с параграф 3. 6. Държавата - страна по Пакта трябва да гарантира, че правата, гарантирани в член 12, се защитават не само от държавна, но така също и от лична намеса. Що се отнася за жените, това задължение за защита е особено релевантно. Така например, несъвместимо е с член 12, параграф 1 правото на жената на свободно движение и на избор на местожителство да бъде поставено под условие - със закон или на практика, от решението на друго лице, включително на роднина. 7. Предмет на разпоредбите на член 12, параграф 3, правото на пребиваване на определено място на територията по свой избор включва защита спрямо всички форми на принудително вътрешно преместване. Това право изключва освен това предотвратяване на влизането или престоя на лица в определена част от територията. Законното задържане обаче засяга по-конкретно правото на лична свобода и е предмет на член 9 на Пакта. При някои обстоятелства, членове 12 и 9 могат да действат съвместно.xv Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali -> Komitet%20po%20pravata%20na%20choveka materiali -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати materiali -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г materiali -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм” materiali -> Агенция за основни права, г-н Нирадж Натуани materiali -> Психологическите измерения на дискриминацията Изтегляне 2.15 Mb. Сподели с приятели:
|