Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7


Свобода на напускане на всяка страна, включително на собствената (параграф 2)



страница20/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
#29643
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   27

Свобода на напускане на всяка страна, включително на собствената (параграф 2)


8.Свободата да се напусне територията на държавата не може да се направи зависима от някаква конкретна цел или от периода от време, в който индивидът избира да остане извън страната. Следователно, пътуването в чужбина е предмет на защита, както и заминаването с цел постоянна емиграция. Аналогично, правото на личността да определи държавата, в която иска да пребивава, е част от юридическата гаранция. Тъй като обхватът на член 12, параграф 2, не се ограничава до лица, пребиваващи законно на територията на държавата, чужденецът, експулсиран на законно основание от страната, има аналогично право да избере държавата, в която иска да пребивава, при съгласието на тази държава.xvi

9.За да се позволи на личността да се ползва от правата, гарантирани с член 12, параграф 2, задълженията се налагат както на държавата по местопребиваване, така и на държавата, чиито гражданин е лицето по произход.xvii Тъй като международното пътуване изисква обикновено подходящи документи, по-специално паспорт, правото на напускане на страната трябва да включва и правото на получаване на необходимите пътнически документи. Издаването на паспорти се възлага обикновено на държавата, чиито гражданин е лицето. Отказът на държавата да издаде паспорт или продължи неговата валидност за нейн гражданин, , живеещ в чужбина, може да лиши това лице от правото да напусне страната по местопребиваване и да пътува на други места.xviii Не е оправдание за държавата да претендира, че неин гражданинби бил в състояние да се върне на нейната територия без паспорт.

10.Практиката на държавите често пъти показва, че законовите разпоредби и административните мерки засягат неблагоприятно правото лицето да напусне, осоебно собствената страна. По тази причина от изключително значение е, че държавите – страни по Пакта да докладват за всички юридически и практически ограничения върху правото на напускане, които прилагат както по отношение на своите граждани, така и по отношение на чужденците, за да може Комитетът да оцени съответствието на тези правила и практики с член 12, параграф 3. Държавите - страни по Пакта следва освен това да включат информация в докладите си относно мерките, налагащи санкции на международни превозвачи, които довеждат до тяхната територия лица без необходимите документи, когато тези мерки засягат правото да напусне на друга страна.

Ограничения (параграф 3)


11.Член 12, параграф 3, предвижда извънредни обстоятелства, при които правата по параграфи 1 и 2 могат да бъдат ограничени. Тази разпоредба предоставя право държавата да ограничи тези права само за защита на националната сигурност, обществения ред (ordre public), общественото здравеили нравственост, както и за защита правата и свободите на другите. За да бъдат разрешени, ограниченията трябва да бъдат предвидени със закон, трябва да са необходими в едно демократично общество за защита на тези цели и трябва да са съвместими с всички други права, признати в Пакта (виж параграф 18 тук по-долу).

12.Самият закон трябва да установи условията, при които правата могат да бъдат ограничени. По тази причина докладите на държавите следва да определят правните норми, на които се основават ограниченията. Ограничения, които не са предвидени в закона или не са в съответствие с изискванията на член 12, параграф 3, биха нарушили правата, гарантирани с параграфи 1 и 2.

13.При приемането на закони, предвиждащи ограничения, разрешени с член 12, параграф 3, държавите следва винаги да се ръководят от принципа, че ограниченията не трябва да нарушават същността на правото (сравни с член 5, параграф 1); връзката между право и ограничение, между норма и изключение, не трябва да се обръща. Законите, разрешаващи прилагането на ограничения, следва да използват точни критерии и не могат да предоставят неограничено усмотрение на лицата, натоварени с тяхното изпълнение.

14.Член 12, параграф 3 посочва ясно, че не е достатъчно ограниченията да служат на допустими цели; необходимо е освен това те да ги защитават. Рестриктивните мерки трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалност; те трябва да са подходящи за постигане на тяхната защитна функция; те трябва да са най-малко инвазивния инструмент измежду тези, които биха могли да постигнат желания резултат; и освен това трябва да са пропорционални на защитавания интерес.

15. Принципът на пропорционалност следва да се спазва не само в закона, формулиращ ограниченията, но така също и от административните и съдебни власти при прилагането на закона. Държавите следва да гарантират, че всички производства, свързани с упражняването или с ограничаването на тези права, са провеждат в най-кратки срокове и че са предвидени основанията за прилагането на рестриктивни мерки.

16.Държавите често не показват, че прилагането на техните закони, ограничаващи правата, закрепени в член 12, параграфи 1 и 2, са в съгласие с всички изисквания, цитирани в член 12, параграф 3. Прилагането на ограничения във всеки отделен случай трябва да се основава на ясни юридически основания и да отговаря на критерия за необходимост и на изискванията за пропорционалност. Тези условия не биха били спазени, ако например бъде попречено на лице да напусне страната, само въз основа на това, че това лице знае “държава тайна” или ако на лицето не се разрешава да пътува вътре в страната без специално разрешение. От друга страна, условията биха могли да бъдат спазени с ограничения на достъпа до военни зони, на основание националната сигурност, или ограничения за свободата на заселване в области, населени от местни хора или от малцинствени общности.xix

17.Един основен източник на загриженост са множествените юридически и бюрократични бариери, които ненужно засягат пълното ползване на правата на лицата да се движат свободно, да напускат страната, включително собствената, и да се заселват. Относно правото на движение в рамките на страната, Комитетът критикува разпоредбите, които изискват от лицата да подават молби за разрешение да сменят местожителството си или да търсят одобрението на местните органи по местоназначение, както и забавяне при обработката на такива писмени молби. Практиката на държавите представя дори още по-богато множество от пречки, затрудняващи още повече напускането на страната, по-специално за собствените граждани. Тези правила и практики включват, между другото, липсата на достъп на молителите до компетентните органи и липсата на информация относно изискванията; изискването да се кандидатства за специални формуляри, с които да се получат правилните документи с молби за издаване на паспорт; необходимост от подкрепящи декларация от работодатели или от членове на семейството; точно описание на маршрута на пътуването; издаване на паспорти само при плащане на високи такси, значително превишаващи стойността на услугата, предоставена от администрацията; необосновано забавяне при издаването на пътнически документи; ограничения за членовете на семейството, които пътуват заедно; изискване за депозит за репатриация (връщане в родината) или обратен билет; изискване на покана от държавата по местоназначение или от хора, живеещи там; преследване на молителите, например чрез физическо унижение, арест, загуба на трудова заетост или експулсиране на децата им от училището или от университета; отказ да се издаде паспорт, защото за молителя се говори, че ще навреди на доброто име на страната. В светлината на тези практики, държавите - страни по Пакта следва да гарантират, че всички наложени от тях ограничения са в пълно съответствие с член 12, параграф 3.

18.Прилагането на ограниченията, допустими по член 12, параграф 3, трябва да бъде в съответствието с другите права, гарантирани по Пакта и с основните принципи на равенство и недискриминация. Следователно, ще съществува ясно нарушение на Пакта, ако правата, закрепени в член 12, параграфи 1 и 2, се ограничават, като се прави каквата и да е разлика въз основа на е раса, цвят на кожата, пол, език, вероизповедание, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или друг статут. При проверка на докладите на държавите, Комитетът установи нееднократно, че мерките, възпрепятстващи жените да се движат свободно или да напускат страната, като се иска от тях да разполагат със съгласието на или да бъдат придружавани от лице от мъжки пол, съставляват нарушение на член 12.





Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница