Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7


Общ коментар № 30: Задължения за отчитане на държавите по член 40 на Пакта*



страница23/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
#29643
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

Общ коментар № 30: Задължения за отчитане на държавите
по член 40 на Пакта*


1. Държавите се задължават да представят доклади в съответствие с член 40 на Пакта в срок от една година от влизането му в сила за съответните държави-и, впоследствие, винаги, когато Комитетът поиска това.

2. Комитетът отбелязва, както следва от годишните му доклади, че само малък брой държави са представили своите доклади навреме. Повечето от тях бяха представени със закъснения от няколко месеца до няколко години и някои държави-страни все още закъсняват, въпреки многократните напомняния от страна на Комитета.

3. Други държави обявиха, че ще се явят пред Комитета, но не направиха това на набелязаната дата.

4. За да приведе в ред тези ситуации, Комитетът прие нови правила:

(a) Ако държавата - страна по Пакта е представила доклад, но не е изпратила делегация в Комитета, Комитетът може да нотифицира държавата - страна за датата, на която възнамерява да обсъди доклада или може да пристъпи към обсъждане на доклада по време на първоначално планираната среща;

(б) Ако държавата не е представила доклад, Комитетът може, по свое усмотрение, да нотифицира държавата - страна по Пакта за датата, на която Комитетът предлага да де разгледат мерките, предприети от държавата за изпълнение на правата, гарантирани по Пакта:



  1. Ако държавата се представлява от делегация, то Комитетът, в присъствие на делегацията, ще пристъпи към разглеждане на определената дата;

  2. Ако държавата не се представлява, Комитетът може, по свое усмотрение, или да реши да пристъпи към обсъждане на мерките, предприети от държавата - страна по Пакта за изпълнение на гаранциите по Пакта на първоначалната дата, или да нотифицира нова дата на държавата.

По смисъла на прилагането на тези процедури, Комитетът провежда открито заседание, ако делегацията присъства, и в закрито заседание, ако делегацията не присъства, и следва методите, формулирани в Препоръките за отчитане и в Процедурния правилник на Комитета.

5. След като Комитетът приеме заключителните забележки, се използва продължаваща процедура, така че да се установи, поддържа или възстанови диалог с държавата - страна по Пакта. За тази цел и за да може Комитетът да предприеме по-нататъшно действие, Комитетът назначава Специален докладчик, който се отчита пред Комитета.

6. В светлината на доклада на Специалния докладчик, Комитетът оценява позицията, приета от държавата - страна по Пакта и, ако необходимо, назначава нова дата за държавата , за представяне на следващия й доклад.

Осемнадесета сесия (2004 г.)


Общ коментар № 31: Характерът на общото правно задължение,
наложено върху държавите - страни по Пакта
*

1.Този общ коментар заменя общ коментар № 3, като отразява и развива неговите принципи. Общите разпоредби забрана за дискриминация на член 2, параграф 1, бяха третирани в общ коментар № 18 и в общ коментар № 28, а настоящият общ коментар следва да се чете заедно с тях.

2. Независимо от това, че член 2 е формулиран в смисъл на задължения на държавите спрямо лицата като носители на право съгласно Пакта, всяка държава има правен интерес от изпълнение от страна на всяка друга държава-на нейните задължения. Това следва от факта, че “правилата относно основните права на човешката личност” са задължения erga omnes (по отношение на всекиго) и че така както е указано в параграф четвърти от преамбюла на Пакта, в Хартата на Организацията на обединените нации съществува задължение за насърчаване на всеобщо съблюдаване и спазване на човешките права и основните свободи. Освен това, договорното измерение на международен договор включва това, че всяка държава-страна по международен договор се задължава спрямо всяка друга държава-страна да изпълнява своите задължения по международния договор. В тази връзка, Комитетът напомня на държавите за желателността да се направи декларацията, разгледана в член 41. Той освен това напомня на тези държави, които вече са направили декларация, за потенциалната ценност да се възползват от процедурата по този член. Все пак обаче, самият факт, че съществува официален междудържавен механизъм за оплаквания пред Комитета за човешки права по отношение на държавите-страни по Пакта, които са направили декларация по член 41 не означава, че тази процедура е единственият метод, с който държавите могат да заявят своя интерес от изпълнение от страна на другите държави. Точно обратното, процедурата по член 41 следва да се разглежда като допълваща, а не намаляваща, интереса на държавите - страни от взаимното изпълнение на техните задължения. Съобразно с това Комитетът препоръчва на държавите виждането, че нарушения на правата по Пакта от някоя държава-страна по Пакта, заслужават тяхното внимание. За да се привлече вниманието към възможните нарушения на задълженията по Пакта от страна на други държави – страни по Пакта и да се призоват да изпълняват задълженията си по Пакта, следва, като това изобщо не се счита за неприятелски акт, те да се разглеждат като отражение на законния интерес на общността.

3. Член 2 дефинира обхвата на правните задължения, поети от държавите - страни по Пакта. Върху държавите - страни по Пакта се налага общото задължение да съблюдават правата по Пакта и да ги гарантират за всички лица на тяхна територия, които са под тяхната юрисдикция (виж параграфи 9 и 10 тук по-долу). В съответствие с принципа, изразен в член 26 на Виенската конвенция за правото на договорите, от държавите - страни по Пакта се изисква да приведат добросъвестно в действие задълженията си по Пакта.

4. Задълженията по Пакта по принцип, и член 2 по-специално са обвързващи за всяка държава-страна като цяло. Всички държавни органи (изпълнителни, законодателни и съдебни), както и други обществени или правителствени органи, на каквото и да е ниво - национално, регионално или местно) могатда ангажират отговорността на държавата - страна по Пакта. Изпълнителната власт, която обикновено представлява държавата на международно ниво, включително пред Комитета, може да не посочи факта, че действие, което е несъвместимо с разпоредбите на Пакта, е извършено от представители на някоя от другите власти като средство да опита да освободи държавата от отговорност за действието и последващата несъвместимост. Това разбиране произтича пряко от принципа, съдържащ се в член 27 на Виенската конвенция за правото на договорите, съгласно който държавата “не може да се позовава на разпоредбите на своето национално законодателство като оправдание за неизпълнението на международен договор”. Въпреки че член 2, параграф 2 позволява на държавите да въведат в действие правата по Пакта в съответствие с национални конституционни процеси, същият принцип действа така, че да попречи държавите да се позовават на разпоредби наконституцията или на други аспекти на националното законодателство, за да оправдаят неизпълнение или да въведат в действие задълженията по международния договор. В това отношение, Комитетът напомня на държавите с федерална структура за условията на член 50, съгласно които разпоредбите на Пакта “се разпростират върху всички части на федералните държави без всякакви ограничения или изключения”.

5. Член 2, параграф 1, предвиждащзадължение за спазване и гарантиране на права, признати по Пакта, има непосредствен ефект за всички държави-страни. Член 2, параграф 2 предвижда общата рамка, в която трябва да бъдат насърчени и защитени правата, посочени в Пакта. Като последица, Комитетът посочи преди това в своя общ коментар № 24, че уговорките към член 2 биха били несъвместими с Пакта, когато се разглеждат в светлината на неговите обекти и цели.

6. Правното задължение по член 2, параграф 1 е както негативно, така и положително по характер. Държавите - страни по Пакта трябва да се въздържат от нарушаване на правата, признати по Пакта, и всякакви ограничения за някое от тези права, трябва да са позволени съгласно съответните разпоредби на Пакта. Когато се правят такива ограничения, държавите трябва да докажат своята необходимост и да предприемат само такива мерки, каквито са пропорционални на изпълнението на законните цели, за да гарантират непрекъсната и ефективна защита на правата по Пакта. При никакви обстоятелства ограниченията не могат да се прилагат или осъществяват по начин, който би отслабил същността на някое право по Пакта.

7. Член 2 изисква от държавите да приемат законодателни, съдебни, административни, образователни и други подходящи мерки, за да изпълнят своите правни задължения. Комитетът смята, че е важно да повиши нивата на информираност относно Пакта не само между държавните служители и държавните представители, но освен това и между населението като цяло.

8.Член 2, параграф 1, предвиждащ, че задълженията са обвързващи за държавите - страни по Пакта и, като такива, нямат директен хоризонтален ефект както при международното право. Пактът не може да се разглежда като заместител на национален наказателен или граждански закон. Все пак обаче, позитивните задължения на държавите – страни по Пакта да гарантират правата по Пакта ще бъдат напълно изпълнени само ако лицата се защитават от държавата, а не просто срещу нарушения на правата по Пакта от нейни представители, но така също и срещу действия, извършени от физически или юридически лица, които биха влошили ползването на правата по Пакта, доколкото същите подлежат на прилагане между физически или юридически лица. Може да съществуват обстоятелства, при които негарантиране на правата по Пакта, така както се изисква от член 2, би довело до нарушения от държавите на тези права, в резултат на това, че държавите - страни позволяват или не предприемат подходящи мерки или не упражняват нужната загриженост, за да възпрепятстват, накажат, разследват или поправят щетата, причинена от тези действия от страна на физически или юридически лица. На държавите се напомня за взаимовръзката между позитивните задължения, наложени по член 2 и необходимостта да се предоставят ефективни възможности за защита в случай на нарушение по член 2, параграф 3. Самият Пакт предвижда в някои членове определени сфери, където съществуват позитивни задължения за държавите - страни да обърнат внимание на дейностите на физически или юридически лица. Така например, свързаните с правото на личен живот гаранции по член 17, трябва да бъдат защитени със закон. Освен това в член 7 се подразбира, че държавите трябва да предприемат позитивни мерки, за да гарантират, че физически или юридически лица не налагат мъчения или жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание на други лица в рамките на своето пълномощие. В областите, засягащи основни аспекти на обикновения живот, като например труда или жилището, лицата трябва да бъдат защитени от дискриминация по смисъла на член 26.

9.Бенефициентите на правата, признати по Пакта, са лица. Въпреки че, с изключение на член 1, Пактът не споменава правата на юридически лица или аналогични организации или колективи, много от правата, признати по Пакта, като например свободата на изповядване на собственото вероизповедание или убеждение (член 18), свободата на сдружаване (член 22) или правата на членове на малцинства (член 27), могат да се ползват всъвместно с други лица. Фактът, че компетентността на Комитета да получава и обсъжда съобщения, се ограничава до такива, представени от или от името на физически лица (член 1 на (първия) Факултативен протокол) не е пречка тези лица да претендират, че действия или бездействия, които засягат юридически лица и аналогични организации, съставляват нарушение на собствените им права.

10. По член 2, параграф 1, от държавите - страни по Пакта се изисква да спазват и да гарантират правата по Пакта за всички лица, които се намират в рамките на тяхната територия и за всички лица, които са обект на тяхната юрисдикция. Това означава, че държавата трябва да спазва и да гарантира правата, формулирани в Пакта за всекиго в рамките на пълномощието или ефективния контрол на тази държава дори ако не се помещава на територията на държавата - страна по Пакта. Така, както е указано в общ коментар № 15, приет на двадесет и седма сесия (1986 г.), ползването на правата по Пакта не се ограничава до граждани на държавите-страни по Пакта, а трябва да е достъпно и за всички личности, независимо от гражданство или липса на гражданство, като например лица, търсещи убежище, бежанци, работници-мигранти и други лица, които могат да се намират на територията или под юрисдикцията на държавата - страна по Пакта. Този принцип се прилага и залицата, които се намират под властта ефективния контрол на силите на държавата - страна по Пакта, действащи извън нейната територия, независимо от обстоятелствата, при които тази власт ефективен контрол са били получени, като например сили, съставляващи национален контингент на държавата, определени за международна мироподдържаща или мироопазваща операция.

11.Така както се подразбира от общ коментар № 291, Пактът се прилага и в ситуации на въоръжен конфликт, за който са приложими правилата на международното хуманитарно право. Доколкото, по отношение на някои права по Пакта, по-конкретни правила на международни хуманитарно право могат да са особено значими по смисъла на тълкуване на правата по Пакта, двете сфери на закона се допълват, а не са взаимно изключващи се.

12. Нещо повече, задължението по член 2, което изисква от държавите - страни по Пакта да спазват и гарантират правата по Пакта за всички лица на тяхната територия и за всички лица под техен контрол, води до задължението да не екстрадират, депортират, изселват или по някакъв друг начин отстраняват лице от тяхната територия, когато съществуват действителни основания да се смята, че съществува реален риск за непоправима щета, като например онези, разгледани в членове 6 и 7 на Пакта, или в страната, за която отстраняването трябва да се осъществи или във всяка страна, в която лицето може да бъде преместено впоследствие. Съответните съдебни и административни органи следва да бъдат запознати с необходимостта да гарантират спазване на задълженията по Пакта по тези въпроси.

13.Член 2, параграф 2 изисква от държавите да предприемат необходимите стъпки, за да въведат в действие правата по Пакта във вътрешния ред. Оттук следва, че ако правата по Пакта не са вече защитени от техните национални закони или практики, от държавите - страни се изисква при ратифициране да направят такива промени в националните закони и практики, каквито са необходими, за да се гарантира съответствието им с Пакта. Ако съществуват несъответствия между националното законодателство и Пакта, член 2 изисква националното законодателство или практика да бъдат променени, така че да отговорят на стандартите, наложени от материално-правните гаранции на Пакта. Член 2 позволява държавата - страна по Пакта да се стреми да постигне това в съответствие със собствената си национална конституционна структура и съответно не изисква, Пактът да е директно приложим в съдилищата, включвайки Пакта в националното законодателство. Комитетът се придържа обаче към мнението, че гаранциите по Пакта могат да получават засилена защита в онези държави, в които Пактът автоматично или посредством конкретно инкорпориране е част от националния правен ред. Комитетът приканва онези държави, в които Пактът не формира част от вътрешния правен ред, да обсъдят инкорпориране на Пакта, така че да го направят част от националното законодателство и да улеснят пълното осъществяване на правата по Пакта, така както се изисква по член 2.

14.Изискването по член 2, параграф 2 да се предприемат стъпки за въвеждане в действие на правата по Пакта, е неквалифицирано и с непосредствен ефект. Неспазването на това задължение не може да бъде оправдано с цитиране на политически, социални, културни или икономически съображения в рамките на държавата.

15. Член 2, параграф 3 изисква от държавите - страни по Пакта, в допълнение към ефективната защита на правата по Пакта, да гарантират, че лицата също имат достъпни и ефективни възможности за отстояване на тези права. Тези възможности за защита следва да са подходящо адаптирани, така че да се отчете специалната уязвимост на някои категории лица, включително, в частност, на децата. Комитетът придава важност на това, държавите - страни да създадат подходящи съдебни и административни механизми за третиране на претенции относно нарушения на правата съгласно националното законодателство. Комитетът отбелязва, че ползването на правата, признати по Пакта, може практически да бъде гарантирано от съдебната власт по най-различни начини, включващи пряка приложимост на Пакта, прилагане на сравними конституционни или други разпоредби на закона, или тълкувателния ефект на Пакта при прилагане на националното законодателство. Особено необходими са административните механизми, които да въведат в действие общото задължение за разследване на твърдения за нарушения - бързо, задълбочено и ефективно от независими и безпристрастни органи. Националните институции за човешките права, облечени с подходящя компетентност, могат да допринесат за изпълнението на тази цел. Неразследването от страна на държавата - страна по Пакта на твърдения за нарушения може само по себе си да доведе до отделно нарушение на Пакта. Прекратяването на текущо нарушение е съществени елемент от правото на ефективна средство за правна защита.

16.Член 2, параграф 3 изисква от държавите да обезщетят лицата, чиито права по Пакта са били нарушени. Без обезщетениеза лицата, чиито права по Пакта са били нарушени, задължението за предоставяне на ефективно средство за правна защита, което заема централно място за ефикасността на член 2, параграф 3, не се смята за изпълнено. В допълнение към ясно изразеното обезшетение, което се изисква по член 9, параграф 5 и член 14, параграф 6, Комитетът счита, че Пактът по принцип влече със себе сиподходящо обезщетение. Комитетът отбелязва, че ако е целесъобразно, обезщетението може да включва реституция, реабилитация и мерки за удовлетворяване, като например публично извинение, обществени паметници, гаранции за неповторение и промени в съответните закони и практики, както и предаване на правосъдието на извършителите на нарушения на човешките права.

17. По принцип, целите на Пакта биха били недействителни без задължението, неотменимо за член 2, да се предприемат мерки за възпрепятстване на повторно нарушение на Пакта. Съобразно с това, честа практика на Комитета в случаи по Факултативния протокол бе, да включва в своето Мнение необходимостта от мерки, извън конкретната за жертвата мярка за правна защита, които трябва да се предприемат, за да се избегне повторение на вида на въпросното нарушение. Тези мерки могат да изискват промени в закони или практики на държавата по Пакта.

18. Ако разследванията, цитирани в параграф 15, разкрият нарушения на някои от правата по Пакта, държавите - страни по Пакта трябва да гарантират, че отговорните за това ще бъдат предадени на правосъдието. Както и при неразследване, непредаване на правосъдието на извършителите на тези нарушения може само по себе си да произведе отделно нарушение на Пакта. Тези задължения възникват преди всичко по отношение на онези нарушения, които се признават като наказателни или по националното, или по международното право, като например мъчения и аналогично жестоко, безчовечно и унизително третиране (член 7), произволно лишаване от живот (член 6), както и принудително изчезване (членове 7 и 9 и, често пъти, член 6). Действително, проблемът за безнаказаност за тези нарушения – въпрос, по който Комитетът проявява устойчиво загриженост, може да бъде важен елемент, допринасящ за повтаряне на нарушенията. Когато са извършени като част от обширна или системна атака върху гражданското население, тези нарушения на Пакта представляват престъпления срещу човечеството (виж Римския статут на Международния наказателен съд, член 7).

Съобразно с горното, когато държавни служители или представители на държавата извършат нарушения на правата по Пакта, цитирани в настоящия параграф, съответните държави-страни по пакта не могат да освободят извършителите от лична отговорност, така както това ставаше при някои амнистии (виж общ коментар № 20 (44)) и предишни правни привилегии и гаранции срещу щети. Освен това, никакво служебно положение не оправдава лицата, които могат да бъдат обвинени в отговорност за такива нарушения и да бъдат защитени от юридическа отговорност. Другите пречки за учредяване на правна отговорност следва също да бъдат отстранени, като например защита от подчинение на заповедите на висшестоящ или неуместно кратки периоди на законово ограничение в случаите, когато тези ограничения са приложими. Държавите - страни по Пакта следва освен това да си помагат взаимно, за да предадат на правосъдието лицата, за които се подозира, че са извършили действия в нарушение на Пакта, които са наказуеми по националното или международното право.

19.Комитетът освен това се придържа към мнението, че правото на ефективна средство за правна защита може при някои обстоятелства да изисква от държавите да предвидят и изпълнят временни или междинни мерки, за да избегнат продължаващи нарушения и да положат усилия, за да поправят, при първа възможност всяка щета, която може да бъде предизвикана от тези нарушения.

20. Дори когато правните системи на държавите - страни по Пакта са официално снабдени с подходяща мярка за правна защита, нарушения на правата по Пакта все пак се случват. Това вероятно може да се припише на неефективното функциониране на средствата за правна защита на практика. Съответно, от държавите се изисква да предоставят информация относно пречките за ефективността на съществуващите възможности за защита в своите периодични доклади.



* За характера и целта на общите коментари, виж Официалните протоколи на Общото събрание, Тридесет и шеста сесия, Допълнение № 40 (A/36/40), Приложение VII, Въведение. За описанието на историята на метода на работа, изготвянето на общите коментари и тяхното използване, пак там, Тридесет и девета сесия, Допълнение № 40 (A/39/40 и Поправки 1 и 2), параграфи 541 557. За текста на общите коментари, вече приети от Комитета, пак там, Тридесет и шеста сесия, Допълнение № 40 (A/36/40), Приложение VII; пак там, Тридесет и седма сесия, Допълнение № 40 (A/37/40), Приложение VI, пак там, Тридесет и осма сесия, Допълнение № 40 (A/38/40), Приложение VI; пак там, Тридесет и девета сесия, Допълнение № 40 (A/39/40 и Поправки1 и 2), Приложение V; пак там, Четиридесета сесия, Допълнение № 40 (A/40/40), Приложение VI; пак там, Четиридесет и първа сесия, Допълнение № 40 (A/41/40), Приложение VI; пак там, Четиридесет и трета сесия, Допълнение № 40 (A/43/40), Приложение VI; пак там, Четиридесет и четвърта сесия, Допълнение № 40 (A/44/40), Приложение VI; пак там, Четиридесет и пета сесия, Допълнение № 40 (A/45/40), Приложение VI; пак там, Четиридесет и седма сесия, Допълнение № 40 (A/47/40), Приложение VI; пак там, Четиридесет и девета сесия, Допълнение № 40 (A/49/40), Приложение V; и пак там, Петдесета сесия, Допълнение № 40 (A/45/40), Приложение V; и пак там, Петдесет и трета сесия, Допълнение № 40 (A/53/40), Приложение VII. Издадено и в документи CCPR/C/21/Рев.1 и Рев.1/Допълнения 1-9.

** За препратки към документи, виж Приложение 2.

*** Виж Доклад на Комитета по правата на човека, Официални протоколи на Общото събрание, Тридесет и шеста сесия, Допълнение № 40 (A/36/40), Приложение VII.

* Съдържа се в документ A/53/40, Приложение VII.

* Съдържа се в документ CCPR/C/21/Версия 1/Допълнение 9.

* Приет на 1950-то събрание, проведено на 24 юли 2001 г.

* Приет на 16 юли 2002 г., на неговото 2025-то събрание. Този общ коментар заменя общ коментар № 1.

* Приет на 29 март 2004 г., на неговото 2187-мо събрание.

i Виж Официални документи наОбщото събрание , Тридесет и девета сесия, Допълнение № 40 (A/39/40), приложение VI, общ коментар № 12 (21) (чл. 1), издаден и в документ CCPR/C/21/редакция 1; пак там, Четиридесет и пета сесия, Допълнение № 40, (A/45/40, том II, приложение IX, раздел A, Съобщение № 167/1984 (Бернард Оминаяк, ръководител на Лубикон Лейк Банд срещу Канада), мнения, приети на 26 март 1990 г.

ii Виж пак там, Четиридесет и трета сесия, Допълнение № 40 (A/43/40), приложение VII, раздел G, Съобщение № 197/1985 (Киток срещу Швеция), мнения, приети на 27 юли 1988 г.

iii Виж пак там, Четиридесет и втора сесия, Допълнение № 40 (A/42/40), приложение VIII, раздел Г, Съобщение № 182/1984 (Ф.Х.Зваан де Вриз срещу Нидерландия), мнения, приети на 9 април 1987 г.; пак там, раздел C, Съобщение № 180/1984 (Л.Г. Данниг срещу Нидерландия), мнения, приети на 9 април 1987 г.

iv Виж пак там, Четиридесет и пета сесия, Допълнение № 40, (A/45/40), том II, приложение X, раздел A, Съобщение № 220/1987 (T.K. срещу Франция), решение от 8 ноември 1989 г.; пак там, раздел B, Съобщение № 222/1987 (M.K. срещу Франция), решение от 8 ноември 1989 г.

v Виж бележки 1 и 2 по-горе, Съобщение № 167/1984 (Бернард Оминаяк, ръководител на Лубикон Лейк Банд срещу Канада), мнения, приети на 26 март 1990 г., и Съобщение № 197/1985 (Киток срещу Швеция), мнения, приети на 27 юли 1988 г.

vi Член 2 (1) (г), Виенска конвенция за правото на договорите от 1969 г.

vii Въпреки че Виенската конвенция за правото на договорите бе сключена през 1969 г. и влезе в сила през 1980 г.   т.e. след влизане в сила на Пакта – нейният начин на изказ отразява общото международно право по този въпрос, така както бе вече потвърдено от Международния съд на ООН в Резервите по казуса „Конвенция за геноцида” от 1951 г.

viii Уговорките бяха вкарани както в член 6, така и в член 7, но не в смисъл, че се запазва правото на мъчение или на произволно лишаване от живот.

ix Компетенцията на Комитета по отношение на това разширено задължение е предвидена по член 5 – която сама по себе си е под условие на форма на уговорка с това, че автоматичното предоставяне на тази компетенция може да бъде резервирано посредством механизма на декларация, която се прави в обратен смисъл към момента на ратификация или присъединяване.

x Приета от Комитета на неговото 1510-то събрание (петдесет и седма сесия) на 12 юли 1996 г.

xi Номерът в скобите показва сесията, на която е приет общият коментар.

xii HRI/GEN/1/редакция 3, 15 август 1997 г., стр. 20 (параграф 8).

xiii Съобщение № 456/1991, Челепли срещу Швеция, параграф 9.2.

xiv Общ коментар № 15, параграф 8, в HRI/GEN/1/редакция 3, 15 август 1997 г., стр. 20.

xv Виж, например, съобщение № 138/1983, Мпададжила срещу Заир, параграф 10; съобщение № 157/1983, Мпака-Нсусу срещу Заир, параграф 10; съобщения с номера 241/1987 и 242/1987, Бирхашвирва/Тшисекеди срещу Заир, параграф 13.

xvi Виж общ коментар № 15, параграф 9, в HRI/GEN/1/ редакция 3, 15 август 1997 г., стр. 21.

xvii Виж съобщение № 106/1981, Монтеро срещу Уругвай, параграф 9.4; съобщение № 57/1979, Видал Мартинс срещу Уругвай, параграф 7; съобщение № 77/1980, Лихтенщейн срещу Уругвай, параграф 6.1.

xviii Виж съобщение № 57/1979, Видал Мартинс срещу Уругвай, параграф 9.

xix Виж общ коментар № 23, параграф 7, в HRI/GEN/1/редакция 3, 15 август 1997, стр. 41.

xx Виж съобщение № 538/1993, Стюарт срещу Канада.

xxi Приет от Комитета на неговото 1834-то събрание (шестдесет и осма сесия), на 29 март 2000 г.

xxii Виж следните коментари/заключителни забележки: Обединена република Танзания (1992 г.), CCPR/C/79/Допълнение 12, параграф 7; Доминиканска република (1993 г.), CCPR/C/79/Допълнение 18, параграф 4; Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия (1995 г.), CCPR/C/79/Допълнение 55, параграф 23; Перу (1996 г.), CCPR/C/79/Допълнение 67, параграф 11; Боливия (1997 г.), CCPR/C/79/Допълнение 74, параграф 14; Колумбия (1997 г.), CCPR/C/79/Допълнение 76, параграф 25; Ливан (1997 г.), CCPR/C/79/Допълнение 78, параграф 10; Уругвай (1998 г.), CCPR/C/79/Допълнение 90, параграф 8; Израел (1998 г.), CCPR/C/79/Допълнение 93, параграф 11.

xxiii Виж, например, членове 12 и 19 на Пакта.

xxiv Виж, например, заключителните забележки за Израел (1998 г.), CCPR/C/79/Допълнение 93, параграф 11.

xxv Виж следните коментари/заключителни забележки: Доминиканска република (1993 г.), CCPR/C/79/Допълнение 18, параграф 4; Йордания (1994 г.), CCPR/C/79/Допълнение 35, параграф 6; Непал (1994 г.), CCPR/C/79/Допълнение 42, параграф 9; Руска федерация (1995 г.), CCPR/C/79/Допълнение 54, параграф 27; Замбия (1996 г.), CCPR/C/79/Допълнение 62, параграф 11; Габон (1996), CCPR/C/79/Допълнение 71, параграф 10; Колумбия (1997 г.), CCPR/C/79/Допълнение 76, параграф 25; Израел (1998 г.), CCPR/C/79/Допълнение 93, параграф 11; Ирак (1997 г.), CCPR/C/79/Допълнение 84, параграф 9; Уругвай (1998 г.), CCPR/C/79/Допълнение 90, параграф 8; Армения (1998 г.), CCPR/C/79/Допълнение 100, параграф 7; Монголия (2000 г.), CCPR/C/79/Допълнение 120, параграф 14; Киргизстан (2000 г.), CCPR/CO/69/KGZ, параграф 12.

xxvi Прави се препратка към Конвенцията за правата на детето, която бе ратифицирана от почти всички държави-страни по Пакта и не включва клаузадерогиране . Така, както член 38 на Конвенцията ясно указва, Конвенцията е приложима при извънредно положение.

xxvii Прави се препратка към докладите на Генералния секретар до Комисията заправата на човека, представени на Комисията в съответствие с резолюции 1998/29, 1996/65 и 2000/69 относно минималните хуманитарни стандарти (по-късно: основни стандарти за хуманност), E/CN.4/1999/92, E/CN.4/2000/94 и E/CN.4/2001/91, както и към предишните усилия да се определят основните правила, които са приложими във всички обстоятелства, например Парижките минимални стандарти за норми на човешките права при извънредно положение (Асоциация по международно право, 1984 г.), Принципите от Сиракуза за ограничителните и дерогиращите разпоредби в Международния пакт за граждански и политически права, заключителния доклад на г-н Леандро Деспуи, специален докладчик на подкомисията за правата на човека и извънредни положения (E/CN.4/Sub.2/1997/19 и Допълнение 1), Ръководните принципи за вътрешно разселване (E/CN.4/1998/53/Допълнение 2), Декларацията от Турку (Або) за минималните хуманитарни стандарти (1990), (E/CN.4/1995/116). Като поле за продължаваща по-нататъшна работа, препратка се прави към решението на 26-та Международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец (1995 г.), като се възложи на Международния комитет на Червения кръст задачата да подготви доклад за обичайните правила на международното хуманитарно право, които са приложими при международни и вътрешни въоръжени конфликти.

xxviii Виж член 6 (геноцид) и член 7 (престъпления срещу човечеството) на Статута, който към 1 юли 2001 г. бе ратифициран от 35 държави. Докато много от конкретните форми на поведение, изброени в член 7 на Статута, са пряко свързани с нарушенията срещу тези човешки права и са изброени като неподлежащи на дерогиране разпоредби в член 4, параграф 2 на Пакта, категорията на престъпленията срещу човечеството, така както са дефинирани в тази разпоредба, включва и нарушения на някои разпоредби на Пакта, които не са били споменати в посочената разпоредба на Пакта. Така например, някои тежки нарушения на член 27 могат същевременно да съставляват геноцид съгласно член 6 на Римския статут, а член 7 от своя страна включва практики, които са свързани, освен с членове 6, 7 и 8 на Пакта, също и с членове 9, 12, 26 и 27.

xxix Виж член 7 (1) (г) и 7 (2) (г) на Римския статут.

xxx Виж заключителните забележки на Комитета за Израел (1998 г.) (CCPR/C/79/Допълнение 93), параграф 21: “… Комитетът смята сегашното прилагане на административно задържане за несъвместимо с членове 7 и 16 на Пакта, като никой от тях не позволява дерогиране във времена на извънредно положение …. Комитетът подчертава обаче, че държавата – страна по Пакта не може да се отклони от изискването за ефективен съдебен контрол на задържането.” Виж също препоръката на Комитета до Подкомисията за превенция на дискриминацията и защита на малцинствата относно проект на трети факултативен протокол към Пакта: “Комитетът е удовлетворен, че държавите-страни по Пакта по принцип разбират, че правото на habeas corpus (довеждане на обвиняем в съда) и amparo (форма на конституционно облекчение) не следва да се ограничава в ситуации на извънредно положение. Нещо повече, Комитетът е на мнение, че средствата за съдебна защита, предвидени в член 9, параграфи 3 и 4, тълкувани във връзка с член 2, са присъщи за Пакта като цяло.” Официални документи наОбщото събрание, Четиридесет и девета сесия, Допълнение № 40 (A/49/40), том I, приложение XI, параграф 2.

xxxi Виж коментари/заключителни забележки относно Перу (1992 г.), CCPR/C/79/Допълнение 8, параграф 10; Ирландия (1993 г.), CCPR/C/79/Допълнение 21, параграф 11; Египет (1993 г.), CCPR/C/79/Допълнение 23, параграф 7; Камерун (1994 г.), CCPR/C/79/Допълнение 33, параграф 7; Руската федерация (1995 г.), CCPR/C/79/Допълнение 54, параграф 27; Замбия (1996 г.), CCPR/C/79/Допълнение 62, параграф 11; Ливан (1997 г.), CCPR/C/79/Допълнение 78, параграф 10; Индия (1997 г.), CCPR/C/79/Допълнение 81, параграф 19; Мексико (1999 г.), CCPR/C/79/Допълнение 109, параграф 12.



Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница