Тридесет и девета сесия (1990 г.)

Тридесет и девета сесия (1990 г.)

Общ коментар № 19: Член 23 (Семейството)

2. Комитетът отбелязва, че понятието за семейството може в някои отношения да е различна в различните държави, и дори в различните региони в рамките на една и съща държава и че поради това не е възможно да се даде стандартна дефиниция напонятието. Комитетът подчертава обаче, че когато група лица се разглежда като семейство съгласно законодателството и практиката на държавата, то трябва да му се даде защитата, цитирана в член 23. Следователно, държавите - страни по Пакта следва да докладват за това, как понятиетоза семейство и обхватът му се тълкуват или определят в тяхното общество и правна система. Когато в рамките на една държава съществуват различни концепции за семейството, “ядро” и “разширено”, това следва да се укаже с обяснение за степента на защита, която се дава на всяка от тях. С оглед на съществуването на различни форми на семейството, като например двойки без брак и техните деца или самотни родители и техните деца, държавите - страни по Пакта следва да укажат също дали и в каква степен тези видове семейства и техните членове се признават и защитават от националното законодателство и на практика.

3. Осигуряването на закрилата, предвидена съгласно член 23 на Пакта изисква от държавите да приемат законодателни, административни или други мерки. Държавите - страни по Пакта следва да предоставят подробна информация за характера на тези мерки и средствата, с които се осигурява ефективното им изпълнение. На практика, тъй като Пактът също признава правото на семейството на закрила от общество, докладите на държавите - страни по Пакта следва да показват как се предоставя необходимата закрила на семейството от държавата и от други социални институции, дали и в каква степен държавата предоставя финансова или друга подкрепа, за дейностите на тези институции, и как държавата гарантира, че тези дейности са съвместими с Пакта.

4. Член 23, параграф 2 на Пакта потвърждава отново правото на мъжете и жените в брачна възраст да встъпят в брак и да създадат семейство. Параграф 3 на същия член предвижда, че в брак не може да се встъпи без доброволно и пълно съгласие на бъдещите съпрузи. Докладите на държавите - страни по Пакта следва да показват дали съществуват ограничения или пречки за упражняване на правото на брак, на базата на особени фактори, като например степен на родство или психическа недееспособност. Пактът не установява конкретна брачна възраст за мъжете или за жените, но тази възраст следва да е такава, че да позволява на всеки от съпрузите да даде доброволно си и пълно лично съгласие под форма и при условия, предписани от закон. В тази връзка, Комитетът желае да отбележи, че тези правни разпоредби трябва да са съвместими с пълно упражняване на другите права, гарантиран по Пакта; така например, правото на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието предполага, че законодателството на всяка държава следва да предвижда възможност както за религиозен, така и за граждански брак. По мнение на Комитета обаче, е съвместимо с Пакта ако държавата изисква брак, който се сключвапо правиала на религиозни обреди, да се проведе, утвържди или регистрира също так и в съоветствие с гражданското право.От държавите се изисква да включват информация и по тази тема в своите доклади.

5. Правото да се създаде семейство предполага, по принцип, възможност за създаване на поколение и съвместен живот. Когато държавите приемат политики за планиране на семейство, те следва да са съвместими с разпоредбите на Пакта и следва, по-специално, да не са дискриминационни или принудителни. Аналогично, възможността за съвместен живот предполага приемане на подходящи мерки, както на вътрешно ниво, така и, в зависимост от конкретните обстоятелства, в сътрудничество с други държави, така че да се гарантира единството или събирането на семействата, особено когато техните членове са разделени по политически, икономически или сходни причини.

6. Член 23, параграф 4 на Пакта предвижда, че държавите предприемат подходящи мерки, за да гарантират равенство на правата и отговорностите на съпрузите при всъпване вбрак, по време на брака и при неговото разтрогване.

7. Що се отнася за равенството при всъпване в брак, Комитетът желае по-специално да отбележи, че не следва да се извършва дискриминация по признак пол, по отношение на придобиването или загубата на гражданство вследствие на брак. Също така, следва да се гарантира правото на всеки от съпрузите да запази използването на първоначлнотоси фамилно име или да участва равноправно в избора на ново фамилно име.

8. По време на брака, съпрузите следва да имат равни права и отговорности в семейството. Това равенство се разпростира върху всички въпроси, възникващи от тяхното взаимоотношение, като избор на местожителство, воденето на домакинството, образованието на децата и управлението на активите. Това равенство продължава да е приложимо и към уговорките по отношение на юридическа раздяла или разтрогване на брака.

9. Оттук следва, че трябва да бъде забранено всяко дискриминационно отношение на основанията и производствата за раздяла или развод, попечителство над децата, издръжка, правото на посещения или неговата загуба или възстановяване на родителските права, като се вземе предвид върховния интерес на децата в тази връзка. Държавите следва, по-специално, да включват информация в своите доклади относно обезпечаването на необходимата защита на всички деца при разтрогване на брак или при раздяла на съпрузите.