Петдесета сесия (1994 г.) Общ коментар № 23: Член 27 (Права на малцинствата)

Петдесета сесия (1994 г.)

Общ коментар № 23: Член 27 (Права на малцинствата)

2.В някои съобщения (жалби), представени на Комитета по Факултативния протокол, правото, защитено по член 27 бе объркано с правото на народите на самоопределение, обявено в член 1 на Пакта. Освен това в докладите, представени от държавите по член 40 на Пакта, задълженията, наложени на държавите - страни по член 27 бяха понякога обърквани със задължението им по член 2.1 да гарантират ползването на правата, гарантирани по Пакта, без дискриминация, а така също и с равенство пред закона и еднаква защита по закон по член 26.

3.1.Пактът прави разграничение между правото на самоопределение и правата, защитени от член 27. Първото се изразява като право, принадлежащо на народите и то се третира в отделна част (Част I) на Пакта. Самоопределението не е право, подлежащо на разглеждане съгласно Факултативния протокол. От друга страна, член 27 се отнася за права, които се предоставят на лицата като такива и се включва, както разпоредбите е, разглеждащи други лични права, предоставяни на лицата, в Част III на Пакта и подлежи на разглеждане съгласно Факултативния протокол.ⁱ

3.2. Ползването на правата, за които член 27 се отнася, не накърнява суверенитета и териториалната неприкосновеност на държавата - страна по Пакта. Същевременно един или друг аспект от личните права, защитени по този член   например, правото да имат собствен културен живот – може да се състои в начин на живот, тясно свързан с територията и използването на ресурси на държавата.ⁱⁱ Това може да се отнася по-специално за членовете на коренните общности представляващи малцинство.

4. Пактът прави освен това разграничение между правата, защитени от член 27, и гаранциите по членове 2.1 и 26. Правото по член 2.1 за ползване на правата съгласно Пакта, без дискриминация, се прилага за всички лица на територията или под юрисдикцията на държавата, независимо дали тези лица принадлежат към малцинство, или не. Освен това, съществува отделно право, предвидено по член 26 относно равенството пред закона, еднаква защита по закон, както и забрана за дискриминация по отношение на дадените права и задължения, наложени от държавите. Той управлява упражняването на всички права, независимо дали са защитени по Пакта или не, които държавата предоставя със закон на лица в рамките на нейната територия или под нейната юрисдикция, независимо от това дали те принадлежат към малцинствата, посочени в член 27, или не.ⁱⁱⁱ Някои държави - страни по Пакта, които претендират, че не извършват дискриминация по признак етническа принадлежност, език или вероизповедание, погрешно утвърждават, само на тази основа, че нямат малцинства.

5.1. Термините, използвани в член 27 показват, че лицата, които трябва да бъдат защитени, са тези, които принадлежат към една група и които споделят обща култура, вероизповедание и/или език. Тези термини освен това показват, че не е необходимо лицата, които трябва да бъдат защитени, да бъдат граждани на държавата - страна по Пакта. В това отношение задълженията, произтичащи от член 2.1, са също относими тъй като от държавата - страна по Пакта се изисква по този член да гарантира, че правата, защитени по Пакта, се предоставят на всички лица в рамките на нейната територия и под нейната юрисдикция, с изключение на правата, които са изрично създадени, така че да се прилагат за нейни граждани, като например политически права по член 25. По тази причина държавата - страна по Пакта не може да ограничи правата по член 27 само за своите граждани.

5.2. Член 27 предоставя права на лицата, принадлежащи към малцинства, които “съществуват” в държавата - страна по Пакта. Отчитайки характера и обхвата на правата, предвидени по този член, това не е относимо за определяне на степента на постоянство, с която се асоциира терминът “съществуват”. Тези права просто означават, че на лицата, принадлежащи към тези малцинства, не следва да се отказва правото, съвместно с другите членове на тяхната група, да се ползват от собствената си култура, да практикуват своето вероизповедание и говорят своя език. Точно както не е необходимо те да са поданици или граждани, не е необходимо и да са постоянни жители. Следователно мигриращи работници или дори гости в държавата - страна по Пакта, съставляващи такива малцинства, не могат д а бъдат лишени от упражняването на тези права. Както всеки друг на територията на държавата, те биха се ползвали също и за тази цел, от общите права, като например свобода на сдружаване, на събиране, и на изразяване. Съществуването на етническо, религиозно или езиково малцинство в дадена страна не зависи от решението на тази държава, а изисква то да бъде установено вследствие на обективни критерии.

5.3. Правото на лицата, принадлежащи към езиково малцинство, да използват своя език помежду си, в личния си живот или публично, се различава от други езикови права, защитени по Пакта. По-специално, то следва да се различава от общото право на свобода на изразяване, защитено в член 19. Последното право се предоставя на всички лица, независимо от това дали принадлежат към малцинства или не. Освен това правото, защитено в член 27, следва да се различава от специалното право да бъде назначен преводач на обвиняемите лица, което член 14.3 (е) на Пакта предоставя, когато не могат да разберат или да говорят езика, използван в съда. При никакви обстоятелства, Член 14.3 (е) не предоставя право на обвиняемите да използват или говорят език по техен избор в съдебните производства.^iv

6.1. Въпреки че член 27 е формулиран по отрицателен начин, този член признава все пак съществуването на “право” и изисква то да не бъде отказвано. Следователно, държавата има задължениеа да гарантира, че съществуването и упражняването на това право се защитава от нейния отказ или нарушение. По тази причина позитивни мерки за защита се изискват не само спрямо действия на самата държава - страна по Пакта, независимо дали от нейните законодателни, съдебни или административни органи, но така също и спрямо действията на други лица в рамките на държавата - страна по Пакта.

6.2. Въпреки че правата, защитени от член 27, са индивидуални права, те от своя страна зависят от способността на малцинствената група да поддържа своите култура, език или вероизповедание. Съобразно с това, може да са необходими позитивни мерки на държавите, които да защитят идентичността на малцинството и правата на неговите членове да ползват и развиват своята култура и език и да практикуват своето вероизповедание, съвместно с другите членове на групата. В тази връзка, трябва да се отбележи, че тези позитивни мерки следва да спазват разпоредбите на членове 2.1 и 26 на Пакта както по отношение на третирането спрямо различните малцинства, така и по отношение на третирането спрямо лицата, принадлежащи към тях и останалата част от населението. Все пак обаче, доколкото тези мерки са насочени към коригиране на условията, които възпрепятстват или влошават ползването на правата по член 27, те могат да съставляват законно диференциране съгласно Пакта, при условие че се основават на разумни и обективни критерии.

7. По отношение упражняването на културните права, защитени от член 27, Комитетът отбелязва, че културата се проявява в много форми, включително в особения начин на живот, свързани с използването на земните ресурси, особено що се касае закоренното население. Това право може да включва такива традиционни дейности като риболов или лов, както и правото на живот в резервати, защитени със закон.^v Ползването на тези права може да изисква позитивни правни мерки за защита, както и мерки, които да гарантират ефективното участие на членовете на малцинствени общности в решенията, които ги засягат.

8. Комитетът отбелязва, че никое от правата, защитени от член 27 на Пакта, не може да бъде упражнявано законно по начин или в степен, несъвместими с другите разпоредби на Пакта.

9. Комитетът заключава, че член 27 се отнася за правата, чиято защита наложи конкретни задължения върху държавите. Защитата на тези права е насочена към гарантиране на оцеляването и продължаване на развитието на културната, религиозна и социална идентичност на съответните малцинства, обогатявайки по този начин структурата на обществото като цяло. Съобразно с това Комитетът отбелязва, че тези права трябва да бъдат защитени като такива и не следва да се бъркат с другите лични права, които се дават на всеки и на всички съгласно Пакта. По тази причина държавите имат задължението да гарантират, че упражняването на тези права е напълно защитено и следва да укажат в своите доклади мерките, които са приели за целта.

Забележки

Петдесет и втора сесия (1994 г.)