Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7


Общ коментар № 24: Въпроси, свързани с резервите, направени при ратифицирането или присъединяването към Пакта или Факултативните протоколи към него, или по отношение на декларациите по член 41 от Пакт



страница17/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
#29643
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   27
    Навигация на страницата:
  • viii

Общ коментар № 24: Въпроси, свързани с резервите, направени при ратифицирането или присъединяването към Пакта или Факултативните протоколи към него, или по отношение на декларациите по член 41 от Пакта


1. Към 1 ноември 1994 г., 46 от 127-те държави-страни по Международния Пакт за граждански и политически права внесоха, помежду си, 150 резерви с вариращо значение по отношение на приемането на задълженията им по Пакта. Някои от тези уговорки изключват задължението да се предоставят и гарантират отделни права от Пакта. Други са изложени в по-общи формулировки, често пъти насочени да гарантират продължаване на върховенството на някои национални правни разпоредби. Все пак, други са насочени към компетенцията на Комитета. Броят нарезервите, тяхното съдържание и техният обхват могат да намалят ефективното изпълнение на Пакта и имат тенденцията да отслабят съблюдаването на задълженията на държавите. За държавите е важно да знаят точно какви задължения те и другите държавите са поели фактически. А Комитетът, при изпълнение на своите задължения или съгласно член 40 на Пакта, или съгласно Факултативните протоколи, трябва да знае дали определена държава се задължава с конкретно задължение и в каква степен. Това ще изисква да се определи дали едностранното изявление представлява резерва или тълкувателна декларация, както и да се определи нейната приемливост иефект й. .

2. По тези причини Комитетът счете за полезно да разгледа в общ коментар въпросите на международното право и политиката за човешките права, които възникват. Общият коментар определя принципите на международното право, които се прилагат за внасянето на резервитеи с препратките, към които се проверява тяхната приемливост и се тълкува тяхната същност. Комитетът разглежда ролята на държавите - страни по Пакта по отношение на резервите на другите. Той разглежда също така ролята на самия Комитет по отношение нарезервите. Дава освен това някои препоръки на настоящите държавите с цел преразглеждане нарезервите, както и на онези държави, които все още не са страни по Пакта, относно правнитесъображения и политиката по отношение на човешки права, които следва да взематпредвид , при ратифициране или при присъединяване със специални резерви.

3. Не винаги е лесно да се разграничи резерва от декларация, що се отнася за разбирането на държавата относно тълкуването на разпоредба, или от политическо изявление. Отчита се по-скоро замисълът на държавата, а не толкова формата на самия инструмент. Ако едно изявление, независимо от неговото име или название, има за цел да изключи или измени правния ефект на международен договор при прилагането му за държавата, то предтсвлява резерва.vi И обратно, ако една така наречена резерва предлага единствено разбирането на държавата относно разпоредбата, но не изключва или изменя тази разпоредба при нейното прилагане от тази държава, то това фактически не е резерва.

4.Възможността за въвеждане на резерви може да насърчи държавите, които смятат, че имат трудности да гарантират всички права в Пакта, да приемат въпреки това общите положения относно задълженията в този инструмент. Резервите могат да изпълняват полезна функция, позволявайки на държавите да адаптират конкретни елементи в своите закони към неотменимите права на всяка личност, така както са изложени в Пакта. Независимо от това обаче, по принцип е желателно държавите да приемат пълния обхват на задълженията, тъй като нормите на човешките права са юридическият израз на неотменимите права, на които всяка личност като човешко същество има право.

5.Пактът нито забранява резервите, нито споменава какъвто и да вид позволена резерва. Същото е вярно и за Първия факултативен протокол. Вторият факултативен протокол предвижда в член 2, параграф 1, че “Никаква резерва не е допустима за настоящия протокол, с изключение на резерва, направена към момента на ратифициране или присъединяване, която предвижда прилагане на смъртно наказание по време на война съгласно присъда за извършено по време на война най-сериозно престъпление от военен характер”. Параграфи 2 и 3 предвиждат някои процедурни задължения.

6.Липсата на забрана за резерви не означава, че всяка резерва е разрешена. Въпросът за резервитепо Пакта и Първия факултативен протокол е уреден от международното право. Член 19, параграф 3 на Виенската конвенция за правото на договорите предоставя съответни насоки.vii Той постановява, че когато резерва не е забранена от международния договор или попада в рамките на посочените позволени категории, държавата може да направи такава при условие, че същата съвместима с предмета и целта на международния договор. Въпреки че, за разлика от някои други международни договори за човешките права, Пактът не включва изрична препратка към критерия за предмет и цел, този критерий урежда въпроса относно тълкуването и приемливостта нарезервите.

7. В инструмент, който формулира голям брой граждански и политически права, всяка от тези разпоредби и най-вече тяхното взаимодействие, гарантира целите на Пакта. Предметът и целта на Пакта са да се създадат юридически задължаващи стандарти за човешките права чрез дефинирането на определени граждански и политически права и да ги постави в правнообвързваща рамказа онези държави, които го ратифицират; и се предостави ефикасен механизъм за надзор върху поетите задължения.

8. Резервите, които нарушават императивни норми, са съвместими с предмета и целта на Пакта. Въпреки че международните договори, които са само размяна на задължения между държавите, им позволяват да запазят помежду си прилагането на правилата на общото международно право, по друг начин е при международните договори за човешките права, които са в полза на лицата в рамките на тяхната юрисдикция. Съобразно с това разпоредбите в Пакта, които представляват международното обичайно право (и още повече, когато същите имат характер на императивни норми), не могат да бъдат предмет нарезерви. Съобразно с това държавата не може да си запази правото да се занимава с робство, с мъчения, да подлага лица на жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание, да лишава произволно лица от живота им, да арестува и задържа произволно лица, да отказва свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието, да допуска виновност на лице, освен ако то не успее да докаже своята невинност, да екзекутира бременни жени или деца, да позволява защита на национална, расова или религиозна омраза, да отказва на лица в брачна възраст правото на брак, или да отказва на малцинствата правото да ползват собствената си култура, да изповядват собственото си вероизповедание, или да използват езика си. И докато резерви по отделни клаузи на член 14 могат да бъдат приемливи, то една обща резерваотносно правото на справедлив съдебен процес не би била приемлива.

9. Прилагайки по-общо критерия за предмет и цел спрямо Пакта, Комитетът отбелязва, че например уговорка по член 1, която отказва на народите правото да определят собствения си политически статут и да следват собственото си икономическо, социално и културно развитие, би била несъвместима с предмета и целта на Пакта. По същия начин уговорка спрямо задължението да се спазват и гарантират правата, и това да се осъществява без дискриминация (член 2, параграф 1), не би била приемлива. Нито пък държавата може да си запази правото да не предприема необходимите мерки на национално ниво за привеждане в действие на правата по Пакта (член 2, параграф 2).

10. Комитетът провери освен това дали категориите на резервите могат да нарушат критерия “предмет и цел”. По-специално, подлежи на обсъждане това дали резервите спрямо разпоредби на Пакта са съвместими с неговите предмет и цел. Доколкото не съществува йерархия относно значимостта на правата по Пакта, действието на някои права не може да бъде суспендирано, дори в периоди на извънредно положение (обществена опасност). Това подчертава огромното значение на правата, неподлежащи надерогиране. Не всички права от огромна значимост обаче, като например членове 9 и 27 на Пакта, са формулирани така, че фактически да не подлежат надерогиране . Едно основание за това, че някои права са направени неподлежащи на дерогиране, е защото тяхното суспендиране е несъотносимо към законовия контрол върху ситуацията на извънредно положение (например, да не се лишават от свобода лица заради дълг, така както е записано в член 11). Друго основание е това, че деогирането може наистина да е невъзможно (като например, свобода на съзнанието). Същевременно, някои разпоредби не подлежат на дерогиране тъкмо затова, защото без тях не би съществувала правовата държава. Една уговорка към разпоредбите на самия член 4, която формулира точно баланса, който трябва да се постигне между интересите на държавата и правата на личността в периоди на извънредно положение (обществена опасност), би попаднала в тази категория. А някои неподлежащи на дерогиране права, които така или иначе не могат да бъдат предмет на резерва поради статута им на императивни норми, са също от такъв вид   забраната за мъчения и произволно лишаване от живот са примери за такива права.viii Доколкото не съществува автоматична взаимовръзка между резервите по разпоредби, които не подлежат на дерогиране и уговорките, които нарушават предмета и целта на Пакта, на държавата се пада тежката отговорност да обоснове тазирезерва.

11. Пактът се състои не просто от посочените права, а и от важни подкрепящи гаранции. Тези гаранции предоставят необходимата рамка за гарантиране на правата в Пакта и са следователно съществени за неговия предмет и цел. Някои от тях действат на национално ниво, а някои - на международно ниво. В резултат на това резервите , предназначени да отстранят тези гаранции, са неприемливи. Съответно, държавата не би могла да направи резерва към член 2, параграф 3 на Пакта, указвайки, че не възнамерява да предостави възможности за защита при нарушения на човешките права. Гаранции като тези са неразделна част от структурата на Пакта и поддържат неговата ефективност. Пактът освен това предвижда за Комитета ролята на мониторинг, за по-добро постигане на изложените в него цели. Резерви, смисълът на които е да се избегне този съществен елемент в замисъла на Пакта, който е освен това насочен към гарантиране ползването на правата, са също несъвместими с неговия предмет и цел. Държавата не може да си запазва правото да не представи доклад и той да не бъде разглеждан от Комитета. Ролята на Комитета по Пакта, независимо дали съгласно член 40 или съгласно Факултативните протоколи, влече със себе си задължително тълкуване на разпоредбите на Пакта и разгръщането на съдебна практика. Съобразно с това уговорка, която отхвърля компетентността на Комитета да тълкува изискванията на всякакви разпоредби на Пакта, също би противоречала на предмета и целта на този международен договор.

12. Замисълът на Пакта е, че съдържащите се в него права следва да са гарантирани за всички онези, които са под юрисдикцията на държавата – страна по Пакта. За целта изглеждат необходими някои придружаващи изисквания. Може да се наложи национални закони да бъдат преработени по същество, така че да отразят изискванията на Пакта; освен това ще са необходими механизми на национално ниво, които да позволят правата по Пакта да могат да се осъществяват на местно ниво. Уговорките често пъти разкриват тенденция, държавите да не желаят да променят конкретен закон. А понякога такава тенденция се издига до обща политика. Особена тревога предизвикват широко формулирани уговорки, които по същество блокират всички права по Пакта, които биха изисквали някаква промяна в националното законодателство, така че да се гарантира съответствие със задълженията по Пакта. В резултат, не са приемат никакви действителни международни права или задължения. А когато липсват разпоредби, които да гарантират, че правата по Пакта могат да бъдат изслушвани в национални съдилища, и освен това не се позволява индивидуални жалби да бъдат предявявани пред Комитета съгласно Първия факултативен протокол, се премахват всички съществени елементи на гаранциите по Пакта.

13. Възниква въпросът дали се допускат резерви съгласно Първия факултативен протокол и ако е така, дали всяка такава резерва би могла да противоречи на предмета и целта на Пакта или на самия Първи факултативен протокол. Ясно е, че Първият факултативен протокол е сам по себе си международен договор, различаващ се от Пакта, но все пак тясно свързан с него. Неговият предмет и цел е да признае компетентността на Комитета да получава и разглежда съобщения (жалби) от лица, които претендират, че са жертви на нарушение от държавата, която е страна по някое от правата по Пакта. Държавите приемат материалните права на лицата с препратка към Пакта, а не към Първия факултативен протокол. Функцията на Първия факултативен протокол е да позволява искове по отношение на тези права да бъдат проверявани пред Комитета. Съобразно с това, резерва спрямо задължение на държавата да спазва и гарантира право, съдържащо се в Пакта, направена съгласно Първия факултативен протокол, ако не била е била направена преди това по отношение на същите права съгласно Пакта, не засяга задължението на държавата да спазва съществуващото си задължение. Резерване може да се прави спрямо Пакта посредством Факултативния протокол, а такава резерва би била действителна, за да гарантира, че съблюдаването от държавата на това задължение не може да се проверява от Комитета съгласно Първия факултативен протокол. И тъй като предметът и целта на Първия факултативен протокол е да се позволи правата, които са задължителни за държавата съгласно Пакта, да бъдат проверявани пред Комитета, то резерва, която се стреми да възпрепятства това, би противоречала на предмета и целта на Първия факултативен протокол дори ако не противоречи на Пакта. Резерва, направена за първи път съгласно Първия факултативен протокол спрямо съществено задължение, би изглеждала, че отразява намерението на съответната държава да възпрепятства Комитета да изрази своето становище в отделен случай по конкретен член на Пакта.

14. Комитетът счита, че резервите, свързани с предвидените съгласно Първия факултативен протокол процедури, не биха били съвместими с неговия предмет и цел. Комитетът трябва да контролира собствените си процедури, така както са определени от Факултативния протокол и неговия процедурен правилник. Резервите имат обаче за цел да ограничат компетентността на Комитета по отношение на актове и събития, случили се след влизането в сила на Първия факултативен протокол за съответната държава. По мнение на Комитета това не ерезерва, а, най-често, изявление, съответстващо на неговатаобичайна компетентност по време (ratione temporis). В същото време, дори в случаите на подобни позиции и бележки, Комитетът настоява, че е компетентен, когато събития или действия, случили се преди датата на влизане в сила на Първия факултативен протокол, продължават да имат действие върху правата на жертвата след тази дата. Бяха внесени резервикоито по същество добавят допълнително основание за недопустимост съгласно член 5, параграф 2, възпрепятствайки изследване нажалба (молба), когато същият въпрос е бил вече изследван с друга сравнима процедура. Доколкото най-главното задължение бе да се гарантира независим преглед на индивидуалните човешките права от трета независима страна, то Комитетът - когато правото и предметът на обсъждане са идентични съгласно Пакта и съгласно друг международен инструмент – разглежда такава резервакато ненарушаваща предмета и целта на Първия факултативен протокол.

15. Първостепенната цел на Втория факултативен протокол е да разшири обхвата на основните задължения, поети по Пакта, тъй като се отнасят за правото на живот, забранявайки екзекуцията и отменяйки смъртното наказание.ix Протоколът включва собствена разпоредба относно резервите, която определя това, което е разрешено. Член 2, параграф 1 предвижда, че се разрешава само една категориярезерви, а именно такива, които запазват правото да се прилага смъртно наказание по време на война в съответствие с присъда за извършено по време на война най-тежко престъпление от военен характер. Две процедурни задължения се налагат на държавите - страни по Пакта, които желаят да се възползват от тази резерва. Член 2, параграф 1 задължава съответната държава да информира Генералния секретар, към момента на ратифициране или присъединяване, за съответните разпоредби на своето национално законодателство по време на война. Това несъмнено е насочено към такива цели, като конкретност и прозрачност, и по мнение на Комитета предполагаема резерва, която не е придружена от такава информация, е без правно действие. Член 2, параграф 3 изисква от държавата, която прави такаварезерва, да уведоми Генералния секретар относно началото или края на състоянието на война, приложимо за нейната територия. По мнение на Комитета, никоя държава не може да се опитва да се възползва от своята резерва (тоест, да се счита за законна екзекуцията по време на война), освен ако не спазва процедурното изискване на член 2, параграф 3.

16. Комитетът намира за важно да разгледа кой орган е компетентен да взема решения относно това, дали конкретни резерви са съвместими с предмета и целта на Пакта. Що се отнася до международните договори най-общо, Международният съд указва в резервите към делото по Конвенцията за забрана на геноцида (1951 г.), че държава, която възрази срещу резерва на основание несъвместимост с предмета и целта на международен договор би могла, посредством възражение, да счита, че международния договор между нея и държавата, правеща резерва, не поражда ефект като недействителен. Член 20, параграф 4 на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. съдържа разпоредби, които са максимално съотносими към това дело за приемане на и възражение срещу резервиТова предвижда възможността една държава да възрази срещурезерва, направена от друга държава. Член 21 разглеждаправния ефект на възраженията на държави срещу резерви, направени от други държави. По същество, резерва прекратява действието нанопределна разпоредба, между държавата, която прави резервата и другите държави,; а възражение по нея води до това, че резерватадейства между държавата, направила резервата и възразяващата държава само дотолкова, доколкото срещу нея няма възражение.

17.Така както бе указано по-горе, тъкмо Виенската конвенция за правото на договорите е тази, която дава дефиницията за резерва, а така също и прилагането на критерия за предмета и целта при липсата на други конкретни разпоредби. Комитетът смята обаче, че неговите разпоредби относно ролята на възраженията на държава по отношение на резерви са неподходящи за разглеждане на проблема с резерви по международните договори за човешките права. Тези международни договори, и конкретно Пактът, не представляват мрежа от междудържавен обмен на взаимни задължения. Те засягат предоставянето на права на отделните лица. Принципът на реципрочност между държавите няма място, освен може би в ограничения контекст на резервите по декларациите относно компетентността на Комитета по член 41. И тъй като действието на класическите правила относно резервитее толкова неадекватно за Пакта, държавите често не виждат никакъв правен интерес или необходимост от възразяване срещурезерви. Отсъствието на протест от страна на държавите не може да предполага, че еднарезерва е съвместима или несъвместима с предмета и целта на Пакта. Възраженията са редки, правят се от някои държави и не се правят от други, и се правят на основания, които не винаги са определени; когато се прави възражение, то често пъти не посочва правната последица, или понякога дори посочва, че възразяващата страна по Пакта счита, че последният въпреки всичко, няма действие между съответните страни. Казано накратко, моделът е толкова неясен, че не е безопасно да се предположи, че една невъзразяваща държава смята, че конкретна резерва е приемлива. По мнение на Комитета, поради специалния характер на Пакта като международен договор за човешките права, остава отворен въпросът какъв ефект могат да имат възраженията на държавите помежду им. Въпреки това обаче, възражението срещу резерва, направена от държави, може да осигури известни насоки за Комитета, при тълкуване относно неговата съответстие с предмета и целта на Пакта.

18. На Комитета се пада неизбежно да определи дали конкретна резерва е съвместима с предмета и целта на Пакта. Това е така отчасти защото, както бе указано по-горе, това е неподходяща задача за държавите по отношение на международните договори за човешките права и отчасти, защото е задача, която Комитетът не може да избегне при изпълнение на своите функции. За да има представа за обхвата на задължението си да провери съответствието на определена държава по член 40 или на жалба (молба)по Първия факултативен протокол, Комитетът трябва да разгледа задължително съответствието на резервата с предмета и целта на Пакта и с общото международно право. Поради специалния характер на международния договор за човешките права, съответствието на резерва с предмета и целта на Пакта трябва да бъдат установени обективно, с препратка към правните принципи, а Комитетът има особено добра позиция за изпълнението на тази задача. Нормалната последица от една недопустима резерва е не това, че Пактът няма изобщо да има действие за страната,направила резервата. По-скоро, такава резерва ще бъде като правило отделима - в смисъл, че Пактът ще е действителен за държавата, направила резервата, без да се дава предимство нарезервата.

19. Резервите трябва да бъдат конкретни и прозрачни, така че Комитетът, лицата , които са под юрисдикцията на държавата, направила резерва, както и други държави - страни по Пакта да бъдат наясно относно това какви задължения относно човешките права са поети или не. Следователно, резервитене могат да бъдат общи, а трябва да препращат към конкретна разпоредба на Пакта и да указват, с точни думи, обхвата на разпоредбата по отношение на резервите. При обсъждане на съвместимостта на възможните резервитес предмета и целта на Пакта, държавите следва освен това да вземат под внимание общия ефект на група резерви както и ефекта на всяка резерва върху целостта на Пакта, което остава жизнено важно съображение. Държавите не следва да въвеждат толкова много резерви, така че на практика да приемат ограничен брой задължения за човешките права, а не Пакта като такъв. За да не доведат резервите до постоянно непостигане на стандартите за международните човешки права, те не следва да свиват систематично поетите задължения само до съществуващите понастоящем, в не така строгите стандарти на националното законодателство. Нито пък тълкувателни декларации или резерви следва да търсят премахване на автономното значение на задълженията по Пакта, обявявайки ги за идентични, или да бъдат приемани само доколкото са идентични на съществуващи разпоредби в националното законодателство. Държавите не следва да се опитват, посредством резерви или тълкувателни декларации да определят, че значението на разпоредба на Пакта е същото като това, дадено от орган на всяка друга организация по международен договор.

20. Държавите следва да създадат процедури, за да гарантират, че всяка и всички предложени резерви са съвместими с предмета и целта на Пакта. Желателно е държавата, правеща резерва, да посочи с точни думи националното законодателство или практики, за които смята, че са несъвместими с поставеното под резерерва задължение по Пакта; и да даде обяснение относно периода от време, за което иска да изпълнява собствените си закони и практики, съвместими с Пакта, или защо не е в състояние да изпълнява собствените си закони и практики, съвместими с Пакта. Държавите следва освен това да гарантират, че необходимостта от поддържане на резервите ще се ревизира периодично, като се отчитат всякакви забележки и препоръки, направени от Комитета по време на изследване на техните доклади. Резервитеследва да се оттеглят възможно най-рано. Докладите до Комитета следва да съдържат информация относно това какво действие е било предприето за ревизиране, преразглеждане или оттегляне на резервите.


Забележки
Петдесет и седма сесия (1996 г.)x, xi




Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница