Неофициален превод от английски на български език! Общи препоръки на



страница12/12
Дата18.08.2018
Размер0.78 Mb.
#80838
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

25. Отговорности, специфични за страните на транзит

Държавите, през които жените, мигриращи с цел работа, пътуват, следва да предприемат всички подходящи стъпки, за да гарантират, че териториите им не се използват за улесняване нарушаването на правата нажените, мигриращи с цел работа. Мерките, които могат да бъдат необходими включват, но не се ограничават със следното:

a. Обучение, мониторинг и наблюдение от представители на правителството:

Държавите следва да гарантират, че тяхната гранична полиция и длъжностните лица за имиграция са адекватно подготвени, наблюдават се и се контролират за чувствителност към пола и за недискриминационни практики при третиране на жени-мигранти. (членове 2 d )

b. Защита срещу нарушения на правата на жените, мигриращи с цел работа, , случващи се под тяхната юрисдикция:

Държавите следва да предприемат активни мерки, за да възпрепятстват, преследват и наказват всякакви нарушения на човешките права, свързани с миграцията, случващи се под тяхната юрисдикция, независимо дали са извършени от държавни органи или от частни действащи лица. Държавите следва да предоставят или улесняват услуги и помощ в ситуации, при които жени, пътуващи с агент или придружител, са били изоставени, да опитат всичко възможно, за да проследят извършителите и да предприемат законови действия срещу тях. (членове 2 c и e )

26. Отговорности, специфични за страните по местоназначение.

Държавите в страните, където работят жени-мигранти, следва да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират недискриминация и равни права на жените, мигриращи с цел работа, включително в собствените им общности. Мерките, които могат да бъдат необходими включват, но не се ограничават със следното:

a. Вдигане на дискриминационни забрани или ограничения за имиграция

Държавите следва изцяло да отменят забрани и дискриминационни ограничения относно имиграцията на жените. Те следва да гарантират, че техните визови схеми не дискриминират непряко жените, ограничавайки разрешението жените, мигриращи с цел работа, да бъдат назначавани на определени категории работни места, където доминират мъжете, или изключвайки от визови схеми професии, доминирани от жените. Освен това, те следва да вдигнат забраните, забраняващи на жените, мигриращи с цел работа, да се омъжват за граждани или постоянно пребиваващи, да забременяват или да осигуряват независимо жилище. (член 2f)



b. Правна защита за правата на жените, мигриращи с цел работа

Държавите следва да гарантират, че конституционното и гражданското право, а така също и кодексът на труда предоставят на жените, мигриращи с цел работа, същите права и защита, каквито се простират върху всички работници в страната, включително правото да се организират и свободно сдружават. Те следва да гарантират, че договорите на жените, мигриращи с цел работа, са юридически действителни. По-специално, те следва да гарантират, че професиите доминирани отжените, мигриращи с цел работа, като например домашни помощнички и някои форми на забавление, са защитени от трудовите закони, включително от разпоредби за работната заплата и работното време, кодекси за здравеопазване и безопасност, разпоредби за празници и годишен отпуск. Тези закони следва да включват механизми, с които да се наблюдават и контролират условията на работното място на мигриращи жени, особено при видовете работни места, където същите доминират. (членове 2a, f и 11)



c. Достъп до средства за правна защита:

Държавите следва да гарантират, че жените, мигриращи с цел работа, имат възможност за достъп до средства за правна защита, когато техните права са нарушени. Конкретните мерки включват, но не се ограничават със следното: (член 2c, f и 3)

(i) Обнародване и приемане на закони и разпоредби, които включват адекватни законови средства за правна защита и механизми за жалби, и внедряват достъпни механизми за решаване на спорове, защищаващи както документирани, така и недокументирани жени, мигриращи с цел работа, от дискриминация или основана на пол експлоатация и злоупотреба;

(ii) Отменят или коригират закони, които възпрепятстват жените, мигриращи с цел работа, да използват съдилища и други системи за правна помощ. Същите включват загуба на разрешение за работа, което води до загуба на доходи и възможно депортиране от имиграционните власти, когато работничка подаде жалба за експлоатация или злоупотреба и докато се чака разследване. Държавите следва да въведат гъвкавост в процеса на смяна на работодатели или спонсори без депортиране в случаи, когато работнички се жалват за злоупотреба;

(iii) Да гарантират, че мигриращите работнички имат достъп до правна помощ и до съдилищата и регулативни системи, натоварени с изпълнението на трудови закони и закони за заетостта, включително посредством безплатна правна помощ;

(iv) Предоставят временни подслони на жени, мигриращи с цел работа , които желаят да напуснат жестоки работодатели, съпрузи или други роднини, както и да предоставят обекти за безопасно настаняване през време на съдебния процес.



d. Правна защита за свободата на движение

Държавите следва да гарантират, че работодатели и посредници няма да конфискуват или унищожат паспорти или лични карти на жени-мигранти. Държавите следва освен това да предприемат стъпки за прекратяване на принудителното отделяне или заключване на жените, мигриращи с цел работа, в домовете, особено на домашните помощнички. Полицаите следва да бъдат обучени да защитават правата на жените, мигриращи с цел работа, от такива злоупотреби. (член 2 e)



е. Недискриминационни схеми за събиране на семейството

Държавите следва да гарантират, че схемите за събиране на семейството на жените, мигриращи с цел работа, не са пряко или непряко дискриминационни на основата на пол. (член 2f)

f. Недискриминационни разпоредби за местожителство:

Когато разрешения за местожителство на жените, мигриращи с цел работа, се основават на спонсорство от работодател или съпруг, държавите следва да постановят разпоредби, свързани с независимия статут на местожителство. Разпоредбите следва да позволяват законното пребиваване на жена, избягала от жесток работодател или съпруг или уволнена за жалба относно злоупотреба. ( член 2f).



g. Обучение и повишаване на информираността

Държавите следва да осигурят задължителни програми за повишаване на информираността относно правата на жените, мигриращи с цел работа и чувствително към пола обучение за съответните държавни и частни агенции за набиране на кадри и работодатели и съответните държавни служители, като например длъжностни лица за наказателно правосъдие, гранична полиция, имиграционни власти, гранични полиции, социални служби и доставчици на здравни услуги. (член 3)


h. Системи за мониторинг

Държавите следва да приемат разпоредби и проектират мониторингови системи, за да гарантират, че набиращи кадри агенти и работодатели спазват правата на всичкижените, мигриращи с цел работа. Държавите следва да наблюдават отблизо набиращи кадри агенции и да ги преследват за актове на насилие, принуда, измама, или експлоатация. ( член 2 e)



i. Достъп до услуги

Държавите следва да гарантират, че са налице подходящи в езиково и културно отношение чувствителни към пола услуги за жените, мигриращи с цел работа, включително програми за езиково и професионално обучение, помощни подслони, здравни служби, полицейски служби, развлекателни програми и програми, предназначени най-вече за изолирани жени, мигриращи с цел работа , като например домашни помощнички и други, държани вкъщи, в допълнение към жертвите на домашно насилие. За жертвите на злоупотреба трябва да се предоставят релевантни неотложни и социални услуги, независимо от имиграционния им статут. (членове 3, 5, и 12).



j. Правата на задържаните жени, мигриращи с цел работа, независимо дали са документирани или недокументирани

Държавите следва да гарантират, че задържаните жени, мигриращи с цел работа, не страдат от дискриминация или от насилие, основано на пола, както и че бременните и кърмачките, както и жени с влошено здраве имат достъп до подходящи услуги. Те следва да преразгледат, премахнат или реформират закони, разпоредби или политики, които водят до непропорционален брой жени, мигриращи с цел работа, мигриращи, задържани по причини, свързани с миграцията. (член 2d и 5)



k. Социално включване на жените, мигриращи с цел работа

Държавите следва да приемат политики и програми с цел да позволят на жените, мигриращи с цел работа, да се интегрират в новото общество. Тези усилия следва да уважават културната идентичност на жените, мигриращи с цел работа, и защитават човешките им права в съответствие с Конвенцията. (член 5)



l. Защита на недокументирани жени, мигриращи с цел работа:

На ситуацията на недокументираните жени трябва да се обърне особено внимание. Независимо от липсата на имиграционен статут на недокументираните жени, мигриращи с цел работа, държавите имат задължение да защитават основните им човешки права. Недокументираните жени, мигриращи с цел работа, трябва да имат достъп до законови средства за правна защита и правосъдие в случаи на риск за живота или на жестоко и унизително третиране или ако са заставени да извършват принудителен труд, са изправени пред лишаване от осъществяването на основни нужди, включително в периоди на здравни проблеми или бременност и майчинство, или ако с тях със злоупотребява физически и сексуално от работодателите или от други лица. Ако същите бъдат арестувани или задържани, държавите трябва да гарантират, че недокументираните жени, мигриращи с цел работа, получават хуманно третиране и имат достъп до надлежно законово производство, включително с безплатна правна помощ. В това отношение, държавите следва да отменят или коригират закони и практики, възпрепятстващи недокументираните жени, мигриращи с цел работа, да ползват съдилищата и други системи за правна помощ. Ако депортиране не може да бъде избегнато, то държавите трябва да третират всеки случай индивидуално с надлежно разглеждане на свързаните с пола обстоятелства и рискове от нарушения на човешки права в страната на произход. (член 2c,f и e)

a. Двустранни и регионални споразумения

Държавите, които са изпращащи, приемащи и транзитни страни, следва да сключат двустранни или регионални споразумения или меморандуми за разбирателство, защитаващи правата на жените, мигриращи с цел работа, така както са изготвени в настоящата обща препоръка. (член 3)



b. Най-добри практики и общо ползване на информация

(i) Държавите- се поощряват да споделят своя опит с най-добри практики и релевантна информация за насърчаване на пълната защита на правата на жените, мигриращи с цел работа. (член 3)

(ii) Държавите следва да си сътрудничат по предоставяне на информация за извършители на нарушения на правата нажените, мигриращи с цел работа . Когато им се предоставя информация за извършители в рамките на тяхната територия, държавите следва да предприемат мерки да ги разследват, преследват и накажат.(член 2c)

28. Препоръки относно мониторинг и отчитане

Държавите следва да включват в своите доклади информация за правната рамка, политиките и програмите, които са изпълнили, за да защитят правата нажените, мигриращи с цел работа, отчитайки безпокойствата, засягащи сексуалните и основаните на пола човешки права, изброени в параграфи 10-22 и ръководещи се от препоръките, дадени в параграфи 23-27 на настоящата обща препоръка. Следва да бъдат събрани адекватни данни относно внедряването и ефективността на законите, политиките и програмите и практическата ситуация на мигриращите работнички, така че информацията в докладите да е многозначителна. Тази информация следва да се предостави съгласно най-подходящите членове на Конвенцията, ръководейки се от предложенията, дадени спрямо всички препоръки.

29. Ратификация на или присъединяване към съответните международни договори за човешки права

Държавите се насърчават да ратифицират всички международни инструменти, отнасящи се за защита на човешките права нажените, мигриращи с цел работа , по-специално Международната конвенция за защита правата на всички мигриращи работници и членовете на техните семейства.
1 Комитетът признава приноса на Комитета за правата на всички мигриращи работници и членове на техните семейства по време на подготовката на настоящата Обща препоръка.

2 Комитетът за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените признава и се старае да надгражда върху важната работа по правата на мигрантите, извършена от другите органи за човешките права по международните договори, Специалния докладчик за човешките права на мигрантите, Фонда на Организацията на обединените нации за развитие на жените, Отдела за напредъка на жените, Комисията за статута на жените, Генералната асамблея, както и от Подкомисията за защита и насърчаване направата на човека. Комитетът за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените препраща освен това към свои предишни общи препоръки, като например Обща препоръка 9 относно събиране на статистически данни за ситуацията на жените и особено Обща препоръка 12 относно насилието спрямо жените, Обща препоръка 13 относно равното възнаграждение за работа с еднаква стойност, Обща препоръка 15 относно избягването на дискриминация спрямо жените в националните стратегии за превенция и контрол върху синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН), Обща препоръка 19 относно насилието срещу жените, Обща препоръка 24 относно достъпа на жените до здравеопазване, както и заключителните коментари, направени от Комитета при изследване на докладите на държавите.



3 Освен международните договори и конвенции, приложими са следните програми и планове за действие: Виенската декларация на Организацията на обединените нации и Програмата за действие, одобрени на Световната конференция за правата на човека и Програмата за действие (част II, параграф 33 до 35) от 1993 г., Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието от Кайро (глава X), Програмата за действие на Световната среща на върха за социално развитие (глава III), Пекинската декларация и Платформа за действие, Четвъртата световна конференция за жените, Световната конференция срещу расизма, дискриминацията, ксенофобията и всички свързани с тях прояви на нетърпимост от август 2001 г, Планът за действие на Международната организация на труда за работници-мигранти от 2004 г.

4 Настоящата обща препоръка третира само свързаната с работата ситуация на жените-мигранти. Макар че е реалност, че в някои случаи жените, мигриращи с цел работа могат да станат жертви на трафик поради различните степени на уязвимост, пред които са изправени, настоящата обща препоръка не се занимава с обстоятелствата, свързани с трафика. Явлението трафик е комплексно и се нуждае от по-задълбочено внимание. Комитетът е на мнение, че това явление може да се третира по-изчерпателно с член 6 на Конвенцията, който поставя задължение на държавите “да предприемат всички подходящи мерки, включително законодателство, за пресичане на всички форми на трафик на жени и експлоатация с проституция на жени.” Комитетът подчертава обаче, че много елементи от настоящата Обща препоръка са релевантни и в ситуации, при които жените-мигранти са станали жертви на трафик.

5 Недокументирани работници са онези мигриращи работници, които са без действително разрешение за местожителство или за работа. Съществуват много обстоятелства, при които това би могло да се случи. Например, може да са им били дадени фалшиви документи от безскрупулни агенти или може да са влезли в страната с действително разрешение за работа, но след това да са го загубили, защото работодателят е прекратил произволно техните услуги или са станали недокументирани, защото работодателите са конфискували паспортите им. Понякога работниците може да са продължили престоя си след изтичане на разрешението за работа или да са влезли в страната без действителни документи.

6 Параграфи 10 и 11 описват някои проблеми, засягащи основаните на пола човешки права, които жените изпитват в своите страни на произход както преди заминаване, така и при завръщане. Проблемите, свързани с транзита и живота в чужбина, се обсъждат в параграфи 12 до 22. Тези пунктове са илюстративни и тяхната цел не е да са изчерпателни. Следва да се отбележи, че някои тук описани проблеми относно човешките права могат да доведат до решение на жената да мигрира непреднамерено съгласно съответното международно право; в тези случаи следва да се направи препратка към тези норми.

7 Комисия на ООН по правата на човека. Мерки за подобряване на ситуацията и гарантиране на човешките права и достойнството на всички мигриращи работници. Доклад на Генералния секретар за насилието срещу жените, мигриращи с цел работа. E/C/N.4/1998/74/Допълн.1. 15 януари 1988 г.

8 Изброените за всяка препоръка членове се отнасят за членове на Конвенцията за ликвидиране на всички форми на дискриминация по отношение на жените.



Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali
materiali -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
materiali -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати
materiali -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г
materiali -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм”
materiali -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7
materiali -> Агенция за основни права, г-н Нирадж Натуани


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница