Обща препоръка № 18 (десета сесия, 1991 г.)

Обща препоръка № 18 (десета сесия, 1991 г.)

Жени с увреждания

Като взема под внимание по-специално член 3 на Конвенцията за ликвидиране на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

Като разгледа повече от 60 периодични докладите на държавите-страни по Конвенцията, и като осъзна, че същите предоставят оскъдна информация относно жените с увреждания,

Като проявява загриженост за ситуацията на жените с увреждания, които страдат от двойна дискриминация, свързана със специалните им условия на живот,

Като напомня за параграф 296 на Стратегии на бъдещето за напредък на жените от Найроби, в които жените с увреждания се разглеждат като уязвима група под заглавие "области на специална загриженост",

Като потвърждават своята подкрепа за Световната програма за действие в полза на инвалидите (1982 г.),

Препоръчва на държавите да предоставят информация за жените с увреждания в своите периодични доклади, и за предприетите мерки за справяне с тяхната особена ситуация, включително специални мерки, които да гарантират, че същите имат равен достъп до образованието и заетостта, здравните услуги и социалното осигуряване, както и да гарантират, че същите могат да участват във всички области на социалния и културния живот.

Обща препоръка № 19 (единадесета сесия, 1992 г.)

Насилие срещу жените

1.Основаното на пола насилие е форма на дискриминация, която сериозно потиска способността на жените да се ползват от правата и свободите на основата на равенство с мъжете.

2.През 1989 г. Комитетът препоръчва на държавите да включват в докладите си информация относно насилието и за въведените мерки за справяне с него (Обща препоръка 12, осма сесия).

3.На своята десета сесия през 1991 г. Комитетът реши да отдели част от единадесетата сесия на дискусия и проучване по член 6 и други разпоредбина Конвенцията, свързани с насилието спрямо жените и сексуалния тормоз и експлоатацията на жените. Тази тема бе избрана в очакване на Световната конференция за правата на човекаот 1993 г., свикана от Общото събраниеОбщото събрание с нейната резолюция 45/155 от 18 декември 1990 г.

4. Комитетът заключава, че не всички докладите на държавите- по Конвенцията отразяват адекватно тясната връзка между дискриминацията спрямо жените, основаното на пола насилие, и нарушенията върху човешките права и основните свободи. Пълното изпълнение на Конвенцията изисква от държавите да предприемат позитивни мерки за премахване на всички форми на насилие срещу жените.

5. Комитетът предлага на държавите при преразглеждане на своите закони и политики, и при докладване съгласно Конвенцията, да вземат под внимание следните коментари на Комитета относно основаното на пола насилие.

Общи коментари

6. Конвенцията, в своя член 1, дефинира дискриминацията спрямо жените. Дефиницията на дискриминация включва основаното на пола насилие, тоест насилие, което е насочено срещу жена, само защото е жена или което засяга жените непропорционално. Насилието включва актове, които нанасят физическо, психическо или сексуално увреждане или страдание, заплахи за такива актове, принуда и друго лишаване от свобода. Основаното на пола насилие нарушава конкретни разпоредби на Конвенцията, независимо от това, дали тези разпоредби споменават изрично насилие.

7. Основаното на пола насилие, което нарушаваили обезсилва ползването от жените на човешки права и основни свободи съгласно общото международно право или съгласно Конвенциите заправата на човека, представлява дискриминация по смисъла на член 1 от Конвенцията. Тези права и свободи включват:

(a) Правото на живот;

(б) Правото лицето да не бъде подлагано на мъчение или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание;

(в) Правото на еднаква защита съгласно хуманитарните норми по време на международен или вътрешен въоръжен конфликт;

(г) Правото на свобода и сигурност на личността;

(д) Правото на равна защита по закон;

(е) Правото на равенство в семейството;

(ж) Правото на най-високия постижим стандарт на физическо и психическо здраве;

(з) Правото на справедливи и благоприятни условия на труд.

8. Конвенцията се прилага за насилие, извършено от държавни органи. Такива актове на насилие нарушават задълженията на съответната държава по общото международно право за правата на човека и по други конвенции, в допълнение към нарушаването на настоящата Конвенция.

9. Подчертава се обаче, че дискриминацията по Конвенцията не се ограничава до действие от страна на или от името на правителствата (виж членове 2(д), 2(е) и 5). Например, съгласно член 2(д) Конвенцията призовава държавите да предприемат всички подходящи мерки за премахване на дискриминацията спрямо жените, от което и да е лице, организация или предприятие. Съгласно общото международно право и конкретните договори заправата на човека, държавите отговарят и за актове на насилие, зивършено от частни субекти, ако не действат със съответстващата грижа за превенция на нарушенията на правата или да разследват и наказват актове на насилие, както и да предоставят обезщетение.

Коментари по конкретни членове на Конвенцията

10. Членове 2 и 3 установяват всестранно задължение за ликвидиране на дискриминацията във всичките й форми, в допълнение към конкретните задължения по членове 5-16.

Членове 2(е), 5 и 10(в)

11. Традиционните нагласи, при които жените се смятат за подчинени спрямо мъжете или за лица със стереотипизирани роли, продължават широко разпространените практики, включващи насилие или принуда, като например семейно насилие и злоупотреба, принудителен брак, смърт заради зестра, заливане с киселина и женско обрязване. Тези предразсъдъци и практики оправдават основаното на пола насилие като форма на защита или контрол върху жените. Ефектът от това насилие върху физическата и психическа неприкосновеност на жените е лишаването им от еднакво ползване, упражняване и познаване на човешките права и основните свободи. Макар че настоящият коментар се отнася основно за действително или за заплаха от насилие, подразбиращите се последици от тези форми на основаното на пола насилие помагат да се държат жените в подчинени роли и допринасят за ниското ниво на политическо участие и за тяхното по-ниско ниво на образование, умения и възможности за труд.

12. Тези нагласи допринасят освен това за разпространение на порнографията и представянето и друга търговска експлоатация на жените като сексуални обекти, а не като индивиди. Това от своя страна допринася за основаното на пола насилие.

Член 6

14. Бедността и незаетостта увеличават възможностите за трафик на жени. В допълнение към установените форми на трафик съществуват нови форми на сексуална експлоатация, например секс туризъм, набиране на домашни рпомощница от развиващи се страни да работят в развити страни и уреденибракове между жени от развиващи се страни и чужди граждани. Тези практики са несъвместими с равното ползване на права от жените и по отношение на техните права и достойнство. Те поставят жените под особен риск от насилие и злоупотреба.

15. Бедността и незаетостта принуждават жените, включително млади момичета, да проституират. Проститутките са особено уязвими на насилие, защото техният статус, който е незаконен, има тенденция да ги маргинализира. Те се нуждаят от еднаквата защита на законите срещу изнасилване и други форми на насилие.

16. Войните, въоръжените конфликти и заемането на територии водят често пъти до засилена проституция, трафик на жени и сексуално насилие на жените, което изисква конкретни защитни и наказателни мерки.

Член 11

17. Равеноправието в сферата заетостта може да бъде сериозно нарушено, когато жените биват подложени на насилие, типично за пола, като например сексуален тормоз на работното място.

18. Сексуалният тормоз включва такова нежелано сексуално определено поведение, като физически контакт и подмятания, забележки съссексуално съдържание показващи порнографско и сексуалножелание, независимо дали с думи или с действия. Такова поведение е унижаващо и би могло да предтсавлява здравен проблеми и проблемсвързани със сигурността; то е дискриминационно, когато жената има разумни основания да смята, че нейният протест ще я постави в неблагоприятно положение във връзка с нейната заетост, включително набиране на работа или издигане, или когато създава враждебна работна среда.

Член 12

20. В някои държави съществуват традиционни практики, увековечени от културата и традицията, които са вредни за здравето на жените и децата. Тези практики включат диетни ограничения за бременни жени, предпочитание за мъжки деца и женско обрязване или осакатяване на гениталиите.

Член 14

21. Жени, живеещи в селски местности са подложени на риск от насилие, основано на пола, поради традиционните нагласи относно подчинената роля на жените, упорито продължаващи в много селски общности. Момичетата от селските общности са подложени на особен риск от насилие и сексуална експлоатация, когато напуснат селската общност, за да търсят трудова заетост в градовете.

Член 16 (и член 5)

22. Принудителната стерилизация или аборт засягат неблагоприятно физическото и психическото здраве на жените, и нарушават правото на жените да вземат решение за броя и интервала между ражданията на децата им.

23. Семейното насилие е една от най-коварните форми на насилие срещу жените. Тя преобладава във всички общества. В рамките на семейните връзки жените от всички възрасти са подложени на насилие от всякакъв вид, включително побой, изнасилване, други форми на сексуално насилие, психическо и други форми на насилие, увековечени от традиционни нагласи. Липсата на икономическа независимост принуждава много жени да остават в насилствена връзка. Анулирането на техните семейни отговорности от мъжете е форма на насилие и принуда. Тези форми на насилие поставят здравето на жените под риск и намаляват способността им да участват в семейния и обществения живот на основата на равенство.

Конкретна препоръка

24. В светлината на тези коментари, Комитетът за ликвидиране на дискриминацията по отношение жените препоръчва:

(a) Държавите следва да предприемат подходящи и ефективни мерки за ликвидиране на всички форми на насилие, основано на пола независимо дали то е извършено от акт, извършено от публичен или частноправен субект; ;

(б) Държавите да гарантират, че законите срещу семейно насилие и злоупотреба, изнасилване, сексуално насилие и друго основано на пола насилие дават адекватна защита за всички жени и уважават тяхната неприкосновеност и достойнство. За жертви следва да бъдат предвидени подходящи защитни и помощни услуги. От съществено значение за ефективното изпълнение на Конвенцията е Oбучение, чувствително към проблемите на пола, на съдебни и правоприлагащи служители и други държавни служители е

(в) Държавите- да насърчават събирането и обработката на статистически данни и изследвания за размера, причините и ефекта на насилието, и за ефективността на мерките за превенция и справяне с насилието;

(г) Следва да се предприемат ефективни мерки, които да гарантират, че медиите уважават и насърчават уважението към жените;

(д) Държавите-страни в своите доклади да установят характера и размера на нагласите, обичаите и практиките, които насърчават насилието срещу жените и видовете насилие в резултат на това. Те следва да докладват за мерките, които са предприели за преодоляване на насилието и за ефекта от тези мерки;

(е) Следва да се предприемат ефективни мерки за преодоляване на такива нагласи и практики. Държавите следва да въведат образователни програми и програми за информиране на обществото, които да помогнат да се премахнат предразсъдъците, затрудняващи равенството на жените (Препоръка № 3, 1987);

(ж) Необходими са конкретни превантивни и наказателни мерки за преодоляване на трафика и сексуалната експлоатация;

(з) В своите доклади държавите следва да опишат размера на всички тези проблеми и мерките, включително наказателните разпоредби, превантивни и реабилитационни мерки, предприети за защита на жените, които се занимават с проституция или са обект на трафик и други форми на сексуална експлоатация. Следва да се опише и ефективността на тези мерки;

(и) Следва да бъдат предвидени ефективни производства за подаване на жалби и средстваза защита , включителноправо на обезщетение;

(й) Държавите следва да включват в докладите си информация за сексуален тормоз, както и за мерките за защита на жените от сексуален тормоз и други форми на насилие или принуда на работното място;

(к) Държавите следва да създадат или да поддържат услуги за жертвите на семейно насилие, изнасилване, сексуално насилие и други форми насилие, основано на пола, включително убежища, както и специално подготвени здравни работници, реабилитация и консултация;

(л) Когато докладват по здравни въпроси, държавите следва да предприемат мерки за преодоляване на тези практики и да вземат под внимание препоръката на Комитета относно обрязването при жените (Препоръка № 14),;

(м) Държавите следва да гарантират, че са предприети мерки за превенция на принудата по отношение на раждаемост и възпроизводство, и да гарантират, че жените не са принудени да търсят ненадеждни медицински процедури, например нелегален аборт поради липса на подходящи услуги по отношение на контрола над раждаемостта;

(н) В докладите си държавите-страни следва да посочат размера на тези проблеми и да укажат предприетите мерки и техния ефект;

(o) Държавите следва да гарантират, че услугите за жертвите на насилие са достъпни за жените от селските райони и че при необходимост, на изолираните общности се предоставят специални услуги;

(п) Мерките за защитата им от насилие следва да включват обучение и възможности за заетост и наблюдение на условията за заетост на домашните помощнички;

(р) Държавите- следва да докладват за рисковете за жени от селските райони, размера и характера на насилието и злоупотребата, на които са подложени, необходимостта им от и достъпа до подкрепа и други услуги и ефективността на мерките за преодоляване на насилието;

(с) Мерките, необходими за преодоляване на семейното насилие, следва да включват:

(i) Наказателни санкции, ако е необходимо, както и гражданскоправни средства за зашита в случаите на домашно насилие;

(ii) Законодателство за премахване на защитата на честта по отношение на актове на насилие или убийство на жена – член на семейството;

(iii) Служби, които да гарантират на безопасността и сигурността на жертвите на семейно насилие, включително предотсвенето на убежища, консултация и програми за реабилитация;

(iv) Програми за реабилитация за извършителите на домашно насилие;

(v) Услуги за подкрепа на семействата, в които има извършени кръвосмешение или сексуална злоупотреба;

(т) Държавите- следва да докладват за размера на домашното насилие и сексуалната злоупотреба, а така също и за предприетите превантивни, наказателни мерки и мерки за защита;

(у) Държавите следва да предприемат всички правни и други мерки, които са необходими за предоставяне на ефективна защита на жените срещу насилие, основаното на пола, включително, между другото:

(i) Ефективни правни мерки, включително наказателни санкции, гражданскоправни средства за защита и предоставящи право на обезщетениеразпоредби за защита на жените срещу всякакъв вид насилие, включително, и насилие и злоупотреба в семейството, сексуално насилие и сексуален тормоз на работното място;

(ii) Превантивни мерки, включително публична информация и образователни програми за промяна на нагласите за ролите и статута на мъжете и жените;

(iii) Защитни мерки, включително убежища, консултация, реабилитация и услуги в подкрепа на жените, които са жертви на насилие или които са подложени на риск от насилие;

(ф) Държавите следва да докладват за всички форми на насилие, основаното на пола и тези доклади следва да включват всички налични данни за проявата на всяка форма на насилие и за ефектите на това насилие върху жените, които са жертви;

(х) Докладите на държавите по Конвенцията следва да включват информация за правните, превантивни и защитни мерки, предприети за преодоляване на насилието срещу жените, както и за ефективността на тези мерки.