Неофициален превод от английски на български език! Общи препоръки на


Обща препоръка № 22 (четиринадесета сесия, 1995 г.)



страница7/12
Дата18.08.2018
Размер0.78 Mb.
#80838
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Обща препоръка № 22 (четиринадесета сесия, 1995 г.)


Изменяща член 10 на Конвенцията

Комитетът за премахване на дискриминацията спрямо жените,

Като отбелязва, че държавите-страни по Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, по искане на Общото събрание, ще се събере през 1995 г., за да обсъди изменение на член 20 на Конвенцията,

Като напомня за своето предишно решение, взето на неговата десета сесия, да гарантира ефективност в своята работа и възпрепятства създаването на нежелано изоставане при обсъждането на докладите на държавите по Конвенцията,

Като напомня, че Конвенцията е един от международните инструменти за правата на човека ратифицирана от огромен брой държави-страни по Конвенцията,

Като отчита, че членовете на Конвенцията третират основните човешки права на жените във всички аспекти на тяхното ежедневие, и във всички области на обществото и държавата,

Като е загрижен за работния товар на Комитета в резултат на растящия брой ратификации, в допълнение към изоставането на докладите, очакващи обсъждане, така както е отразено в Анекс I,

Като е загрижен освен това за дългия период от време между представянето на докладите на държавите-страни по Конвенцията и тяхното обсъждане, водещо до необходимостта, държавите да предоставят допълнителна информация за актуализиране на своите доклади,

Като има предвид, че Комитетът за ликвидиране на дискриминацията по отношение жените е единственият орган за човешките права по международен договор, чието време за срещи е ограничено от неговата Конвенция, и че има най-кратката продължителност на време за срещи от всички органи за човешки права по международен договор, така както е отразено в Анекс II,

Като отбелязва, че ограничението за продължителността на сесиите, така както се съдържат в Конвенцията, се превърна в сериозна пречка за ефективното изпълнение от Комитета на неговите функции по Конвенцията,

1. Препоръчва на държавите-страни да обсъдят в благоприятен план поправка в член 20 на Конвенцията по отношение на времето за срещи на Комитета, така че той да може да се среща ежегодно за такава продължителност от време, каквато е необходима за ефективното изпълнение на неговите функции по Конвенцията, без конкретно ограничение, освен такова, каквото реши Общото събрание;

2. Препоръчва освен това на Общото събрание, в очакване на завършване на процес на поправка, да упълномощи Комитета да се срещне по изключение през 1996 г. за две заседания, всяка с продължителност три седмици и всяка предшествана от предсесийни работни групи;

3. Препоръчва освен това, на срещата на държавите-страни по Конвенцията да се получи устен доклад от председателя на Комитета за трудностите пред Комитета при изпълнение на неговите функции;

4. Препоръчва на Генералния секретар да предостави на държавите-страни на тяхната среща цялата релевантна информация за работния товар на Комитета и сравнителна информация по отношение на другите органи по международни договори за човешките права.


Обща препоръка № 23 (шестнадесета сесия, 1997 г.)


Член 7 (политически и обществен живот)

Държавите предприемат всички подходящи мерки за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените в политическия и обществен живот на страната и, по-специално, гарантират на жените, равноправно с мъжете, правото:

(a) Да гласуват във всички избори и обществени референдуми и да бъдат избираниза всички публично избрани органи;

(б) Да участват във формулирането на правителствена политика и нейното изпълнение и да заемат държавна служба и изпълняват всички обществени функции на всички нива на правителствени;

(в) Да участват в неправителствените организации и асоциации, занимаващи се с обществения и политически живот на страната.

Предистория 1. Конвенцията за ликвидиране на на всички форми на дискриминация по отношение на жените придава особена важност на участието на жените в обществения живот на техните страни. Преамбюлът към Конвенцията декларира отчасти:

"Като напомня, че дискриминацията спрямо жените нарушава принципите на равенство на правата и уважението на човешкото достойнство, и е пречка за участието на жените, равноправно с мъжете, в политическия, социален, икономически и културен живот на техните страни, пречи на растежа на просперитета на обществото и семейството и затруднява пълното развитие на възможностите на жените в служба на техните страни и на хуманността".

2. Конвенцията освен това повтаря отново в своя преамбюл значението на участието на жените във вземането на решение, както следва:

"Като е убеден, че пълното и цялостно развитието на страна, благополучието на света и каузата на мира изискват максимално участие на жените, равноправно с мъжете, във всички области".

3. Нещо повече, в член 1 от Конвенцията, терминът "дискриминация по отношение на жените" се тълкува и означава:

" всяко различие, изключение или ограничение по признака на пола, което е насочено към отслабване или намаляване до минимум на признанието, използването или осъществяването от жените, независимо от тяхното семейно положение, въз основа на равноправието на мъжете и жените на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област.".

4. Други конвенции, декларации и международни анализи придават голямо значение на участието на жените в обществения живот и поставиха рамка за международните стандарти на равенство. Същите включват Всеобщата декларация заправата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за политическите права на жените, Виенската декларация, параграф 13 на Пекинската декларация и Платформа за действие, Общи препоръки 5 и 8 по Конвенцията, Общ коментар 25, приет от Комитета заправата на човека, препоръката, приета от Съвета на Европейския съюз относно балансираното участие на жени и мъже в процеса на вземане на решение и в документа на Европейската комисия "Как да се създаде баланс по пол във вземането на политическо решение".

5. Член 7 задължава държавите да предприемат всички подходящи мерки за премахване на дискриминацията спрямо жените в политическия и обществен живот и да гарантират, че те ползват от равенство с мъжете в политическия и обществен живот. Задължението, посочено в член 7, се разпростира върху всички области на обществения и политически живот и не се ограничава до областите, посочени в подпараграфи (a), (б) и (в). Политическият и обществен живот на една страна е широка концепция. То се отнася за упражняването на политическа власт, по-специално до упражняване на законодателни, съдебни, изпълнителни и административни функции. Терминът обхваща всички аспекти на държавната администрация и формулиране и изпълнение на политиката на международно, национални, регионално и местно ниво. Концепцията включва освен това много аспекти на гражданското обществото, включително обществени бордове и местни съвети и дейностите на организации, като например политически партии, профсъюзи, професионални или индустриални асоциации, организации на жените, базирани на общност организации и други организации, занимаващи се с обществен и политически живот.

6. Конвенцията предвижда, че за да е ефективно, това равенство трябва да се постигне в рамките на политическа система, в която всеки гражданин се ползва от правото да гласува и да бъде избиран на истински периодични избори, проведени на базата на всеобщо избирателно право и с тайно гласуване - по такъв начин, че да гарантира свободно изразяване на волята на електората, така както е предвидено съгласно международните инструменти за човешките права, като например член 21 на Всеобщата декларация за правата на човека и член 25 на Международния пакт за граждански и политически права.

7. Важността на Конвенцията върху значението на равенството на възможностите и участието в обществения живот и вземането на решение накара Комитета да преразгледа член 7 и да предложи на държавите, при преразглеждане на техните закони и политики и при докладване съгласно Конвенцията, да вземат под внимание коментарите и препоръките, изложени тук по-долу.

Коментари

8.Публичния и частен животна човешката дейност са разглеждани винаги отделно, и съответно регламентирани. Неизменно, жените бяха разпределяни към частната или семейната сфера, свързана с възпроизводство и отглеждане на деца, и във всички общества тези дейности бяха третирани като второстепенни. Противно на това общественият живот, който се уважава и почита, се разпростира върху широк спектър от дейност извън частната или семейната сфера. В исторически план мъжете доминират обществения живот и упражняват власт да ограничат и подчинят жените в рамките на частната сфера.

9.Въпреки централната роля в на жените за поддържане на семейството и обществото и техния принос за развитието, те бяха изключени от политически живот и процеса на вземане на решение, което обаче определя модела на тяхното ежедневие и бъдещето на обществата. По-специално, във времена на криза, това изключване заглуши гласовете на жените и направи невидими техния принос и опит.

10. Във всички нации най-значителните фактори, възпрепятстващи способността на жените да участват в обществен живот, бяха културната рамка на ценностите и религиозните вярвания, липсата на услуги и несподеляне от страна на мъжете на задачите, свързани с организация на домакинството и с грижата и отглеждането на децата. Във всички нации, културните традиции и религиозни вярвания имаха дял в ограничаването на жените до частната сфера на дейност и изключвайки ги от активно участие в обществения живот.

11. Освобождаването на жените от някои товари на семейния живот би им позволило да се ангажират по-пълно в живота на своите общности. Икономическата зависимост на жените от мъжете често пъти им пречи да вземат важни политически решения и да участват активно в обществени живот. Техният двоен товар на труд и икономическа зависимост, заедно с дългите или негъвкави часове на обществена и политическа работа, пречат на жените да бъдат по-активни.

12. Стереотипирането, включително това, което се извършва от медиите, ограничава жените в политическия живот до такива въпроси, като например околната среда, децата и здравеопазването, и ги изключва от отговорността за финанси, бюджетен контрол и решаване на конфликти. Ниската степен на участие на жените в професиите, от които се набират политици, може да създаде друга пречка. В страните, където жени лидери действително поемат власт, това е вероятно в резултат на влиянието на техните бащи, съпрузи или роднини-мъже, а не толкова изборен успех оо собственото им право.

Политически системи


13. Принципът на равенство на жените и мъжете е потвърден в конституциите и законите на повечето страни и във всички международно инструменти. Независимо от това обаче, през последните 50 години жените не постигнаха равенство, а тяхното неравенство се засили от ниското им ниво на участие в обществения и политическия живот. Политиките, разработени и решенията, взети единствено от мъже, отразяват само част от човешкия опит и потенциал. Справедливата и ефективна организация на обществото изисква включване и участие на всичките му членове.

14. Никоя политическа система не дава на жените както правото на, така и ползата от едно пълно и равно участие. Макар че демократичните системи подобриха възможностите на жените да участват в политически живот, множеството икономически, социални и културни бариери, пред които те продължават да са изправени, ограничават сериозно тяхното участие. Дори исторически стабилни демокрации не успяха да интегрират напълно и равно мненията и интересите на женската половина от населението. Общества, в които жените са изключени от обществения живот и вземането на решение, не могат да бъдат наречени демократични. Концепцията за демокрация има реално и динамично значение и траен ефект само, само когато вземането на политическо решение се споделя от жените и мъжете и отчита еднакво интересите и на двата пола. Изследването на докладите на държавите-страни по Конвенцията показва, че когато има пълно и равно участие на жените в обществения живот и вземането на решение, се подобрява изпълнението на техните права и спазването на Конвенцията.


Временни специални мерки


15. Макар че отстраняването на бариерите е необходимо, то не е достатъчно. Непостигането на пълно и равно участие на жените може да е непреднамерено и резултат от старомодни практики и процедури, които непреднамерено насърчават мъжете. Съгласно член 4, Конвенцията насърчава използването на временни специални мерки, които да въведат напълно в действие членове 7 и 8. Там, където страните са разработили ефективни временни стратегии в опит да се постигне равенство в участието, е изпълнен широк спектър от мерки, включително набиране, финансово подпомагане и обучение на жените кандидатки, промяна на изборните процедури, разработка на кампании, насочени към равно участие, поставяне на цифрови цели и квоти и насочване на жените за назначаване на държавни постове, като например към съдебната или други професионални групи, които играят съществена роля в ежедневието на всички общества. Формалното отстраняване на бариерите и въвеждането на временни специални мерки за насърчаване на равно участие на мъжете и жените в обществения живот на техните общества, са съществени предпоставки за истинско равенство в политическия живот. За да се преодолеят обаче вековете на мъжко доминиране в обществената сфера, жените също се нуждаят от насърчаване и подкрепа от всички сектори на обществото за постигане на пълно и ефективно участие – насърчаване, което трябва да се води от държавите-страни по Конвенцията, а така също и от политически партии и държавни служители. Държавите имат задължението да гарантират, че временните специални мерки са недвусмислено предназначени да подкрепят принципа на равенство и са следователно в съгласие с конституционалните принципи, които гарантират равенство на всички граждани.

Обобщение


16. Критичният въпрос, подчертан в Пекинската платформа за действие, е пропастта между юридическото и фактическото, или правото срещу реалността относно участието на жените в политиката и обществения живот по принцип. Изследването показване, че ако участието на жените достигне от 30 до 35 процента (определени по принцип като "критичното количество "), съществува реално въздействие върху политическия стил и съдържанието на решенията, и политическият живот се съживява.

17. За да постигнат широко представителство в обществения живот, жените трябва да имат пълно равенство в упражняването на политическа и икономическа власт; те трябва да бъдат напълно и равно привлечени във вземането на решение на всички нива - както национално, така и международно, така че да дадат своя принос за целите на равенството, развитието и постигането на мир. Концепцията за пола е от критично значение, ако искаме постигане на тези цели и осигуряване на истинска демокрация. По тези причини, от съществено значение е да се включат жените в обществения живот, за да се използва техният принос, да се гарантира защита на техните интереси и да се изпълни гаранцията за това, че ползването на човешки права е за всички хора, независимо от пола. Пълноправното участие на жените е от съществено значение не само за тяхното упълномощаване, но така също за напредъка на обществото като цяло.

Право на глас и на избиране (член 7, параграф (a))

18. Конвенцията задължава държавите в конституции или законодателство да предприемат подходящи стъпки, за да гарантират, че жените, на базата на равенство с мъжете, се ползват от правото да гласуват във всички избори и референдуми, както и да бъдат избирани. Тези права трябва да се ползват както юридически, така и фактически.

19. Изследването на докладите на държавите-страни по Конвенцията показва, че макар че почти всички са приели конституционални или други правни разпоредби, които дават на жените и мъжете еднакво право да гласуват във всички избори и обществени референдуми, в много нации жените продължават да изпитват трудности при упражняването на това право.

20. Факторите, възпрепятстващи тези права включват, както следва:

(a) Жените често имат по-малък достъп в сравнение с мъжете до информация за кандидати и за партийни политически платформи и процедури на гласуване, която правителствата и политическите партии не предоставят. Други важни фактори, които възпрепятстват жените от пълно и равно упражняване на правото им да гласуват, включват тяхната неграмотност, липсата им на знания и разбиране на политически системи или за въздействието, което политическите инициативи и политики ще имат върху техния живот. Неразбирането на правата, отговорностите и възможностите за промяна, което се дава с правото на гласуване означава освен това, че жените не винаги се регистрират да гласуват;

(б) Двойният трудов товар на жените, както и финансовите ограничения, ограничават времето или възможността на жените да следят изборните кампании и да имат пълна свобода на упражняване на правото на глас;

(в) В много нации, традициите и социалните и културни стереотипи възпрепятстват жените от упражняване на правото им на глас. Много мъже влияят върху или контролират гласовете на жените посредством убеждение или пряко действие, включително като гласуват от тяхно име. Всякакви такива практики следва да бъдат предотвратени;

(г) Други фактори, които в някои страни възпрепятстват участието на жените в обществения или политическия живот на своите общности, включват ограничения върху свободата им на движение или правото на участие, като преобладават негативни нагласи спрямо политическото участие на жените, или липса на доверие във и подкрепа за жените кандидати от електората. В допълнение, някои жените смятат участието в политиката за противно и избягват участие в политически кампании.

21. Тези фактори като минимум обясняват частично парадокса, че жените, които представляват половината от целия електорат, не владеят политическата си власт и не формират блокове, които биха съдействали за техните интереси или променили правителствени, или премахнали дискриминационни политики.

22. Системата на балотаж, разпределението на местата в Парламента, изборът на район, всичко това има значително въздействие върху съотношението на жените, избрани за Парламента. Политическите партии трябва да прегърнат принципите на равна възможност и демокрация и да се стремят да балансират броя на мъжете и жените кандидати.

23. Ползването на правото на глас от жените не трябва да е подчинено на ограничения или условия, които не се прилагат за мъжете или които имат непропорционално въздействие върху жените. Например, ограничаване на правото на глас до лица, които имат посоченото ниво на образование, които притежават минимален имуществен ценз или които са неграмотни, е не само лишено от смисъл, но нарушава всеобщата гаранция за човешки права. То освен това ще има вероятно a непропорционално въздействие върху жените, като при това противоречи на разпоредбите на Конвенцията.

Правото да участват във формирането на правителствена политика (член 7, параграф (б))

24. Участието на жените в правителство на ниво политика продължава да е ниско по принцип. Въпреки че бе постигнат значителен напредък и в някои страни е постигнато равенство, в много страни участието на жените бе фактически намалено.

25. Член 7 (б) изисква освен това от държавите да гарантират, че жените имат право да участват напълно в и да бъдат представени при формирането на държавна политика във всички сектори и на всички нива. Това би улеснило стратегията за постигане на полово равенство и допринесло за гледната точка за пола в създаването на държавна политика.

26. Държавите имат отговорност, когато е в рамките на техния контрол, както да назначават жените на старши роли за вземане на решение и, нещо което се разбира от само себе си, да консултират и включват съвета на групи, които са широко представителни за възгледите и интересите на жените.

27. Държавите-страни имат освен това задължение да гарантират, че бариерите пред пълното участие на жените във формулиране на правителствена политика, са установени и преодолени. Тези бариери включват удовлетворение, когато се назначават знакови жени, и традиционни и обичайни нагласи, които възпрепятстват участието на жените. Когато жените не са широко представени на висшите нива на правителството или се консултират неадекватно или изобщо не се консултират, правителствената политика няма да е всестранна и ефективна.

28. Макар че държавите притежават по принцип властта да назначават жени на старши постове в кабинета и администрацията, политическите партии също имат отговорност да гарантират, че жените са включени в партийните листи и номинирани за избор в области, където имат шанс за изборен успех. Държавите-страни следва освен това да положат усилия, за да гарантират, че жените се назначават на правителствени консултативни органи равноправно с мъжете и че тези органи вземат под внимание, при необходимост, вижданията на представителни групи на жените. Основна отговорност на правителството е да насърчава тези инициативи за ръководство и направляване на общественото мнение и променя нагласите, които дискриминират жените или възпрепятстват участието на жените в политическия и обществен живот.

29. Мерките, приети от редица държави-страни по Конвенцията, за да гарантират равно участие на жените на старши постове в кабинета и администрацията и като членове на правителствени консултативни органи, включват: приемането на правило, при което, когато потенциални лица за назначаване са с еднаква квалификация, да се дава предпочитание на номинираната жена; приемането на правило, че никой пол не следва да съставлява по-малко от 40 процента от членовете на държавен орган; квота за жени-членове на кабинета и за назначаване на държавна служба; и консултация с женски организации, за да се гарантира, че за членство в държавни органи и длъжности са номинирани квалифицирани жени, както и разработка и поддържане на регистри на тези жени, за да се улесни номинацията на жените за назначаване на държавни органи и постове. Когато членове се назначават за консултативни органи при номинация от частни организации, държавите следва да насърчават тези организации да номинират квалифицирани и подходящи жени за членство в тези органи.

Правото да се заема държавна служба и се изпълняват всички държавни функции (член 7, параграф (б))

30. Изследването на докладите на държавите-страни по Конвенцията показва, че жените са изключени от високопоставени постове в кабинетите, на държавна гражданска служба и в държавната администрация, в съдебната и в правосъдната система. Жени се назначават рядко на тези старши или влиятелни постове и макар че броят им в някои държави нараства на по-ниските нива и на постове, свързани обикновено с дома или семейството, те формират само минимално мнозинство на постове за вземане на решение, занимаващи се с икономическа политика или развитие, политически въпроси, отбрана, миротворчески мисии, решаване на конфликти или конституционално тълкуване и определяне.

31. Изследване на докладите на държавите-страни по Конвенцията показва освен това, че в някои случаи законът изключва жените от упражняване на кралски пълномощия, от служене като съдии в религиозни или традиционни трибунали, облечени с правораздаване от името на държавата или от пълно участие във войската. Тези разпоредби дискриминират жените, отказват на обществото предимствата на тяхното участие и умения в тези области на живота на техните общности и противоречат на принципите на Конвенцията.

Правото на участие в неправителствени и обществени и политически организации (член 7, параграф (в))

32. Едно изследване на докладите на държавите-страни по Конвенцията показва, че при малкия брой поводи, когато се предоставя информация за политическите партии, жените са недостатъчно представени или концентрирани в по-малко влиятелни роли, отколкото мъжете. Тъй като политическите партии са важно средство при ролите за вземане на решение, правителствата следва да насърчават политическите партии да изследват размера, в който жените са пълни и равни участници в своите дейности и, ако това не е така, следва да установят причините за това. Политически партии следва да бъдат насърчавани да приемат ефективни мерки, включително предоставяне на информация, финансови и други ресурси за преодоляване на пречките пред пълното участие и представителство на жените и да гарантират, че жените имат равна възможност на практика да служат като партийни функционери и да бъдат номинирани като кандидати за избор.

33. Мерките, приети от някои политически партии, включват резервиране на определен минимален брой или процент постове в техните изпълнителни органи за жени, което да гарантира, че съществува баланс между броя на мъже и жени кандидати, номинирани за избор и да гарантира, че жените не се причисляват последователно към по-неблагоприятни избирателни окръзи или към по-неизгодни позиции в партийния списък. Държавите следва да гарантират, че тези временни специални мерки са специално разрешени съгласно антидискриминационно законодателство или други конституционални гаранции за равенство.

34. Други организации, като например профсъюзи и политически партии имат задължение да докажат своя ангажимент спрямо принципа на полово равенство в своите конституции, при прилагането на тези правила и в състава на своето членство с балансирано по пол представителство в техните изпълнителни бордове, така че тези органи да се възползват от пълното и равно участие на всички сектори на обществото и от приноса на двата пола. Тези организации предоставят освен това ценна основа за обучение на жените в политически умения, участие и лидерство, така както това правят неправителствените организации.

Член 8 (международно ниво)

Държавите-страни предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират на жените, равноправно с мъжете и без всякаква дискриминация, възможността да представляват своите правителства на международно ниво и да участват в работата на международните организации.

Коментари

35. Съгласно член 8, правителствата са задължени да гарантират присъствието на жените на всички нива и във всички области на международните въпроси. Това изисква те да бъдат включени в икономически и военни теми, в многостранна и двустранна дипломация, и в официални делегации на международни и регионални конференции.

36. От едно изследване на докладите на държавите-страни по Конвенцията става ясно, че жените са очевидно недостатъчно представени в дипломатическите и чуждестранни служби на повечето правителства, и по-специално на най-високите рангове. Съществува тенденция жените да бъдат назначавани в посолства с по-малко значение за външните връзки на страната и в някои случаи жените са дискриминирани с оглед тяхното назначаване с ограничения, отнасящи се за семейното им положение. В други случаи съпружеските и семейните привилегии, които се дават на мъже дипломати, не са достъпни за жените на паралелни постове. Възможностите за жените да се занимават с международна дейност често пъти се отказват поради допускането за семейните им отговорности, включително, че грижата за зависими лица от семейството ще им попречат да приемат назначение.

37. Много постоянни мисии в Организацията на обединените нации и в други международни организации нямат никакви жени измежду своите дипломати и много малко на старши нива. Ситуацията е аналогична на експертни срещи и конференции, които установяват международните и глобални цели, дневен ред и приоритети. Организациите от системата на Обединените нации и различни икономически, политически и военни структури на регионално ниво се превърнаха във важни международни публични работодатели, но тук също жените остават малцинство, концентрирани на постове на по-ниско ниво.

38. Съществуват малко възможности за жените и мъжете да представляват равноправно правителствата на международно ниво и да участват в работата на международните организации. Това е често резултат от отсъствие на обективни критерии и процеси за назначаване и повишаване на съответни постове и в официални делегации.

39. Глобализацията на съвременния свят прави все по-важно включването на жените и тяхното участие в международни организации, равноправно с мъжете. Интегрирането на концепцията за пола и човешките права на жените в дневния ред на всички международни органи е задължително за правителството. Много решаващи решения по глобални въпроси, като например миротворчество и решаване на конфликти, военни разходи и ядрено разоръжаване, развитие и околна среда, чуждестранна помощ и икономическо преструктуриране, се вземат с ограничено участие на жените. Това е в силен контраст с тяхното участие в тези области на неправителствено ниво.

40. Включването на критична маса жени в международни преговори, миротворчески дейности, всички нива на превантивна дипломация, посредничество, хуманитарна помощ, социален мир, мирни преговори и в международната система за наказателно правосъдие ще има ефект. Когато се третират въоръжени или други конфликти, необходими са концепция за пола и анализ, за да се разберат различните им ефекти за жените и мъжете.

Препоръки

Членове 7 и 8

41. Държавите следва да гарантират, че техните конституции и законодателство са в съответствие с принципите на Конвенцията, и по-специално с членове 7 и 8.

42. Държавите имат задължението да предприемат всички подходящи мерки, включително приемане на подходящи законодателство в съответствие с тяхната конституция, за да гарантират, че такива организации, като например политически партии и синдикални организации, които не са пряко подчинени на задължения по Конвенцията, не дискриминират жените и спазват принципите, съдържащи се в членове 7 и 8.

43. Държавите следва да установят и изпълнят временни специални мерки, за да гарантират равното представителство на жените във всички области, обхванати от членове 7 и 8.

44. Държавите следва да обяснят причината за, и ефекта на всякакви резерви по членове 7 или 8 и да посочат дали резервите отразяват традиционни, обичайни или стереотипизирани нагласи спрямо ролите на жените в обществото, а така също мерките, които държавите-страни предприемат за промяна на тези нагласи. Държавите следва да наблюдават отблизо необходимостта от тези резерви и да включат в докладите си график за тяхното отстраняване.

Член 7

45. Мерките, които следва да бъдат установени, изпълнени и наблюдавани за ефективност включват съгласно член 7, параграф (a) мерки, предназначени да:



(a) Постигнат баланс между жените и мъжете, заемащи публични изборни постове;

(б) Гарантират, че жените разбират своето право на глас, значението на това право и как да го упражняват;

(в) Гарантират, че са преодолени бариерите пред равенство, включително такива в резултат на неграмотност, език, бедност и възпрепятстване свободата на движение на жените;

(г) Помагат на жените, изпитващи тези неизгодни условия, да упражнят правото си на глас и да бъдат избирани.

46. Съгласно член 7, параграф (б) тези мерки включват такива, които са предназначени да гарантират:

(a) Равенство на представителството на жените при формулиране на правителствена политика;

(б) Ползване от жените на практика на равното право да заемат държавна служба;

(в) Процеси на набиране на кадри, насочени към жените, които са открити и подлежат на обжалване.

47. Съгласно член 7, параграф (в) тези мерки включват такива, които са предназначени да:

(a) Гарантират, че се въвежда ефективно законодателство, забраняващо дискриминацията спрямо жените;

(б) Насърчават неправителствените организации и публични и политически асоциации да приемат стратегии, насърчаващи представителството на жените и участието в тяхната работа.

48. Когато докладват по член 7, държавите-страни следва да:

(a) Опишат правните разпоредби, въвеждащи в действие правата, съдържащи се в член 7;

(б) Предоставят подробности по всякакви ограничения за тези права, независимо дали са възникнали вследствие на правни разпоредби или на традиционни, религиозни или културни практики;

(в) Описват въведените мерки и предназначени за преодоляване на бариерите за упражняване на тези права;

(г) Включат статистически данни, разделени по пол и показващи процента на жените спрямо мъжете, които се ползват от тези права;

(д) Описват видовете формиране на политиката, включително такива, свързани с програми за развитие, в които жените участват и нивото и размера на тяхното участие;

(е) Съгласно член 7, параграф (в) описват степента, в която жените участват в неправителствените организации в техните страни, включително в женски организации;

(ж) Анализират степента, в която държавата-страна гарантира, че тези организации се консултират и въздействието на тяхната консултация върху всички нива на формиране и изпълнение на правителствената политика;

(з) Предоставят информация за, и анализират факторите, допринасящи за недостатъчното представителство на жените като членове на и служители в политически партии, синдиклани организации, организации на работодатели и професионални асоциации.

Член 8

49. Мерките, които следва да бъдат определени, изпълнени и наблюдавани за ефективност включват мерки, предназначени да гарантират по-добър баланс на половете в членската маса на всички органи на ООН, включително в основните комитети наОбщото събраниеОбщото събрание, Икономическия и социален съвет и експертните органи, включително органи по международни договори, и при назначаване в независими работни групи, или като страна или специални докладчици.



50. Когато докладват по член 8, държавите-страни следва да:

(a) Предоставят статистически данни, разделени по пол и показващи процента на жените в чуждестранната им служба или редовно ангажирани в международно представителство или в работа от името на държавата, включително членство в правителствени делегации на международни конференции и номинации за роли за миротворчество или решаване на конфликти, и тяхното старшинство в съответния сектор;

(б) Опишат усилията за създаване на обективни критерии и процеси за назначаване и издигане на жените на съответни постове и в официални делегации;

(в) Опишат предприетите стъпки за широко разпространение на информацията за международните ангажименти на правителството, засягащи жените и на официалните документи, издадени от многостранни форуми, в частност, за правителствени и неправителствени органи, отговарящи за развитието на жените;

(г) Предоставят информация относно дискриминацията спрямо жените поради техните политически дейности, независимо дали като индивиди или като членове на организации на жените или на другиорганизации.


Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali
materiali -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
materiali -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати
materiali -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г
materiali -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм”
materiali -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7
materiali -> Агенция за основни права, г-н Нирадж Натуани


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница