Неофициален превод от английски на български език! Общи препоръки на


Обща препоръка № 24 (двадесета сесия, 1999 г.)



страница8/12
Дата18.08.2018
Размер0.78 Mb.
#80838
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

Обща препоръка № 24 (двадесета сесия, 1999 г.)


(Член 12: Жените и здравеопазването)

Увод


1. Комитетът за премахване на дискриминацията спрямо жените, като потвърждава, че достъпът до здравеопазване, включително репродуктивно здраве, е основно право по Конвенцията за премахване на дискриминацията спрямо жените, реши на своята двадесета сесия, в спазване на член 21, да изготви Обща препоръка по член 12 на Конвенцията.

Предистория

2.Съблюдаването на член 12 от Конвенцията от страна на държавите-страни е централно за здравето и благополучието на жените. Този член изисква от държавите да премахнат дискриминацията спрямо жените в достъпа им до здравни услуги, през целия им жизнен цикъл, по-специално в областта на семейното планиране, бременност, ограничаване на движението и през време на следродовия период. Изследването на докладите, представени от държавите в спазване на член 18 на Конвенцията показва, че здравето на жените е проблем, тоест признава се като централен проблем при насърчаване на здравето и благополучието на жените. В полза на държавите-страни по Конвенцията и тези, които имат особен интерес от и проявяват загриженост по въпроси около здравето на жените, настоящата обща препоръка се опитва да развие у Комитета разбиране на член 12 и да разгледа мерки за премахване на дискриминацията, за да осъществи правото на жените на най-високия постижим стандарт на здравеопазване.

3. Неотдавнашни световни конференции на ООН също разгледаха тези цели. При подготовката на настоящата обща препоръка, Комитетът взе под внимание съответните програми за действие, приети на световни конференции на ООН и, по-специално, тези от Световната конференция за правата на човека от 1993 г., Международната конференция за населението и развитието от 1994 г. и Четвъртата световна конференция за жените от 1995 г. Комитетът освен това отбелязва работата на Световната здравна организация (СЗО), Фонда на ООН за населението (UNFPA) и други органи на ООН. При подготовката на настоящата обща препоръка, той освен това си сътрудничи с голям брой неправителствени организации със специална компетентност в областта на здравето на жените.

4. Комитетът отбелязва акцента , който други инструменти на ООН поставят върху правото на здравеопазване и на условията, позволяващи постигането на добро здраве. Измежду тези инструменти са Всеобщата декларация заправата нна човека, Международният пакт за икономически, социални и културни права, Международният пакт за граждански и политически права, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация.

5. Комитета препраща освен това свои по-ранни общи препоръки за обрязването при жените, човешкия вирус, причиняващ имунна недостаъчност /синдрома за придобита имунна недостатъчност (ХИВ/СПИН), за жените с уреждения, насилието срещу жените и равенството в семейните отношения, като всички те засягат въпроси, които са неразделни за пълното спазване на член 12 на Конвенцията.

6. Макар че биологическите различия между жените и мъжете могат да доведат до различия в здравното състояние, съществуват социални фактори, които са решаващи за здравното състояние на жените и мъжете и които могат да варират между самите жени. По тази причина, специално внимание следва да се отдели на здравните нужди и правата на жените, принадлежащи към уязвими и малоимотни групи, като например жени - мигранти, бежанки и вътрешно разселени жени, момиченца и възрастни жени, проституиращи жени, жени от коренното население и жени с физическа или умствено увреждане.

7. Комитетът отбелязва, че пълното осъществяване на правото на жените на здравеопазване може да се постигне само, когато държавите изпълняват задължението си да уважават, защитават и насърчават основното човешко право на жените на благополучие, свързано с прехраната през целия си жизнен цикъл посредством хранителни ресурси, които са безопасни, хранителни и адаптирани към местните условия. За тази цел държавите-страни следва да предприемат стъпки за улесняване на физическия и икономическия достъп до продуктивни ресурси, особено за жените от селските райони, и с други думи да гарантират, че се отговаря на специалните нужди от прехрана на всички женипод тяхна юрисдикция.

Член 12

1. Държавите взимат всички необходими мерки за ликвидиране дискриминацията по отношение на жените в областта на здравеопазването с оглед осигуряване на основата на равенството на мъжете и жените достъп до медицинското обслужване, по-конкретно по отношение на онова, което засяга планирането размера на семейството.



2. Независимо от положенията на точка 1 по-горе, държавите осигуряват на жените съответното обслужване в периода на бременността, раждането и след него, предоставяйки, когато това е необходимо, безплатни услуги, както и съответно хранене в периода на бременността и кърменето.

8. Държавитесе поощряват за третират въпроса за здравето на жените през целия жизнен цикъл на жената. Поради това, по смисъла на настоящата обща препоръка, понятието „жени” включва момичета и подрастващи. Настоящата обща препоръка излага анализа на Комитета на ключовите елементи на член 12.

Ключови елементи

Член 12, параграф 1

9. Държавите са в най-добра позиция да докладват за най-критичните здравни въпроси, засягащи жените в тази страна. Поради това, за да може Комитетът да оцени дали са подходящи мерките за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените в областта на здравеопазването, държавите-страни трябва да докладват за своето законодателство за здравеопазването, плановете и политиките за жените с надеждни данни, разделени по пол относно честотата и сериозността на заболяванията и условията, които са опасни за здравето на жените и прехраната и за достъпността и икономическата ефективност на превантивните и лечебните мерки. Докладите до Комитета трябва да покажат, че законодателството за здравеопазването, плановете и политиките са основани на научни и етични изследвания и оценка на здравното положение и нуждите на жените в тази страна и вземат под внимание всякакви етнически, регионални или общностни вариации или практики на основата на религия, традиция или култура.

10. Държавите се поощряват да включат в докладите си информация за заболяванията, здравните условия и опасните условия, които засягат жените или определени групи жени за разлика от мъжете, а така също информация за възможна намеса в това отношение.

11. Мерките за ливидиране на дискриминацията по отношение на жените се смятат за неподходящи, ако в системата за здравеопазване липсват служби за превенция, откриване и третиране на болести, специфични за жените. За държавата е дискриминация да откаже да предвиди законно изпълнението на определени услуги за жените, свързани с репродуктивното здраве. Така например, ако доставчици на здравни услуги откажат да изпълняват тези услуги на основата на съзнателно възражение, следва да се въведат мерки, които да гарантират, че жените се препращат към алтернативни доставчици на здравни услуги.

12 Държавите следва да докладват за своето разбиране за това как политиките и мерките за здравеопазване разглеждат здравните права на жените от гледна точка на нуждите и интересите на жените и то разглеждат характерните особености и фактори, които са различни за жените в сравнение с мъжете, като например:

(a) Биологични, които са различни за жените в сравнение с мъжете, като например менструалният им цикъл и репродуктивната им функция и менопаузата. Друг пример е по-високия риск от излагане на полово предавани заболявания, пред които са изправени жените;

(б) Социално-икономически фактори, които варират за жените по принцип и за някои групи жени, в частност. Така например, неравните отношения на власт между жените и мъжете вкъщи и на работното място могат да засегнат отрицателно прехраната и здравето на жените. Те освен това могат да бъдат изложени на различни форми на насилие, които могат да засегнат тяхното здраве. Малките момичета и девойките са често пъти уязвими на сексуална злоупотреба от по-възрастни мъже и членове на семейството, което ги поставя под риск от физически и психологични вреди и нежелана и ранна бременност. Някои културни или традиционни практики, като например осакатяване на женските гениталии също носят висок риск от смърт и увреждане;

(в) Психо-социални фактори, които варират между жените и мъжете и включват депресия по принцип и следродова депресия, в частност, както и други психологични състояния, като например такива, водещи до смущения в храненето, например анорексия и булимия;

(г) Макар че липсата на уважение към конфиденциалността на пациентите засяга както мъжете, така и жените, тя въздържа жените от търсене на съвет и лечение, като при това засяга неблагоприятно тяхното здраве и благополучие. По тази причина, жените са по-малко склонни да търсят медицинска грижа за болести на гениталния тракт, за противозачатъчни средства или за непълни аборт и в случаите, когато са пострадали от сексуално или физическо насилие.

13. Задължението на държавите-страни по Конвенцията да гарантират, на основата на равенство между мъжете и жените, достъп до здравни услуги, информация и образованието предполага задължение да уважават, защитават и изпълняват правата на жените на здравеопазване. Държавите имат отговорността да гарантират, че законодателството и изпълнителното действие и политиката изпълняват тези три задължения. Те трябва освен това да внедрят система, която гарантира ефективно съдебно действие. Неизпълнението съставлява нарушение на член 12.

14. Задължението за спазване на правата изисква от държавите да се въздържат от възпрепятстване на действие, предприето от жените в преследване на техните здравни цели. Държавите-страни следва да докладват за това как публични и частни доставчици здравни услуги посрещат своите задължения да спазват правата на жените да имат достъп до здравеопазване. Например, държавите-страни следва да не ограничават достъпа на жените до здравни услуги или до клиниките, които предоставят тези услуги на основание, че жените нямат разрешението на съпрузи, партньори, родители или здравни власти, защото са неомъжени или защото са жени. Други бариери за достъпа на жените до подходящо здравеопазване включват закони, които криминализират здравни процедури, от които се нуждаят само жени и които наказват жените, подлагащи се на тези процедури.

15. Задължението да защитават правата, свързани със здравето на жените, изисква от държавите-, техни представители и служители да предприемат действие за превенция и налагане на санкции за нарушения на правата от частни лица и организации. Тъй като основаното на пола насилие е критичен здравен проблем за жените, държавитеследва да гарантират:

(a) Приемането и ефективното прилагане на закони и формулиране на политики, включително протоколи за здравеопазване и болнични процедури за справяне с насилието срещу жените и злоупотребата с момичета и предоставяне на подходящи здравни услуги;

(б) Чувствително към пола обучение, позволяващо на здравните работници да откриват и управляват здравни последици от насилие, основаното на пола;

(в) Справедливи и защитни процедури за изслушване на жалби и налагане на подходящи санкции на здравни професионалисти, които са виновни за сексуална злоупотреба с пациентки;

(г) Приемането и ефективното прилагане на закони, които забраняват осакатяване на женските гениталии и брак на момиченца.

16. Държавитеследва да гарантират, че адекватна защита и здравни услуги, включително лечение на травми и консултации са осигурени за жените в особено трудни обстоятелства, като например за тези, които са хванати в ситуации на въоръжен конфликт и жените бежанци.

17. Задължението да изпълняват правата поставя задължение върху държавите-страни да предприемат подходящи законодателни, съдебни, административни, бюджетни, икономически и други мерки в максималния размер на наличните им ресурси, за да гарантират, че жените осъществяват правата си на здравеопазване. Проучвания, например такива, които поставят акцент върху високата смъртност при майките и коефициентите на заболеваемост в целия свят и големия брой двойки, които желаят да ограничат размера на семейството си, но липсата на достъп до или неизползването на никаква форма на противозачатъчно средство предоставят важна индикация за възможни нарушения на държавите-страни на техните задължения да гарантират достъпа на жените до здравеопазване. Комитетът иска от държавите да докладват за това, какво са направили за третиране на интензивността на влошено здраве на жените, по-специално когато то възниква от предотвратими условия, като например туберкулоза и ХИВ/СПИН. Комитетът е загрижен от нарастващите доказателства, че държавите отстъпват от тези задължения, тъй като прехвърлят държавни здравни функции на частни агенции. Държавите не могат да се освободят от отговорност в тези области, като делегират или прехвърлят тези функции на агенции от частния сектор Поради това държавите-страни следва да докладват за това, какво са направили, за да организират правителствените процеси и всички структури, чрез които се упражнява публична власт за насърчаване и защитаване на здравето на жените. Те следва да включват информация за насърчителните мерки, предприети за обуздаване на нарушенията на правата на жените от трети страни, за защита на тяхното здраве и за мерките, които са предприели да гарантират предоставяне на тези услуги.

18. Проблемите с ХИВ/СПИН и други полово предавани заболявания са централни за правата на жените и подрастващите момичета на сексуално здраве. Подрастващите момичета и жените в много страни нямат адекватен достъп до информация и услуги, необходими да гарантират сексуалното здраве. Като последица от неравните отношения на власт на основата на пол, често пъти жените и подрастващите момичета не са в състояние да откажат секс или да настояват на безопасни и отговорни сексуални практики. Вредните традиционни практики, като например осакатяването на женските гениталии, полигамията, а така също и изнасилване от техните съпрузи, могат също да изложат момичетата и жените на риска от хващане на ХИВ/СПИН и други полово предавани заболявания. Проституиращите жени са също, в частност, уязвими на тези заболяванията. Държавите- следва да гарантират, без предубеждение и дискриминация, правото на информация за сексуалното здраве, образование и услуги за всички жени и момичета, включително такива, които са жертви на трафик, дори ако не пребивават легално в страната. В частност, държавите следва да гарантират правата на подрастващите момичета и момчета на сексуално и репродуктивно здравно образование от подходящо обучен персонал в специално планирани програми, които спазват техните права на личен живот и конфиденциалност.

19. В своите доклади държавите следва да установят теста, с който оценяват дали жените имат достъп до здравеопазване на основата на равенство на мъжете и жените, за да докажат спазване на член 12. При прилагането на тези тестове, държавите следва да имат предвид разпоредбите на член 1 от Конвенцията. Поради това докладите следва да включват коментари за въздействието, което здравните политики, процедури, закони и протоколи имат върху жените в сравнение с мъжете.

20. Жените имат право да бъдат напълно информирани, от правилно обучен персонал, за техните варианти, когато се съгласяват за лечение или изследване, включително за вероятните ползи и потенциалните неблагоприятни ефекти на предложените процедури и достъпни алтернативи.

21. Държавите следва да докладват за предприетите мерки за премахване напречките, пред които са изправени жените при получаването на достъп до здравни услуги и какви мерки са предприели, за да гарантират на жените своевременен и на достъпна цена достъп до тези услуги. Пречкитете включват изисквания или условия, които са в ущърб за достъпа на жените, като например високи такси за здравни услуги, изискването за предварително разрешение от съпруг, родител или болничните власти, отдалеченост от здравни обекти и отсъствие на удобен и на достъпна цена обществен транспорт.

22. Държавите следва освен това да докладват за предприетите мерки, за да гарантират достъпа до качествени здравни услуги, като ги направят например приемливи за жените. Приемливи услуги са тези, които се поднасят по начин, който гарантира, че жената дава своето напълно информирано съгласие, уважава нейното достойнство, гарантира й конфиденциалност и е чувствителен към нейните нужди и перспективи. Държавите следва да не допускат форми на принуда, като например стерилизация без съгласие, задължително тестване за полово предавани заболявания или задължително тестване за бременност като условие за назначаване на работа, които нарушават правата на жените на информирано съгласие и достойнство.

23. В своите доклади държавите следва да посочат какви мерки са взели, за да гарантират своевременен достъп до спектъра от услуги, свързани със семейното планиране, в частност, и със сексуалното и репродуктивно здраве по принцип. Особено внимание следва да се обърне на здравното образование на подрастващите, включително информация и консултация за всички методи на семейното планиране.

24. Комитетът е загрижен за условията на здравните услуги за възрастните жени, не само защото жените често пъти живеят по-дълго от мъжете и е по-вероятно, в сравнение с мъжете, да страдат от инвалидизиращи и дегенеративни заболявания, като например остеопороза и деменция, но защото те често пъти носят отговорност за своите стареещи съпрузи. Поради това, държавите-страни следва да вземат подходящи мерки, за да гарантират достъпа на възрастните жени към здравни услуги, които лекуват разстройствата и уврежданията, свързани с остаряването.

25. Жените с увреждания, на всички възрасти, имат често пъти затруднения с физическия достъп до здравни услуги. Жените с умствени недостатъци са особено уязвими, тъй като съществува ограничено разбиране, по принцип, на широкия спектър от рискове за психическото здраве, към които жените са непропорционално податливи в резултат на полова дискриминация, насилие, бедност, въоръжен конфликт, преместване и други форми на социална изолация. Държавите следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че здравните услуги са чувствителни към нуждите на жените с увреждания и уважават техните човешки права и достойнство.

Член 12, параграф 2

26. Доклади следва освен това да включват мерки, които държавите са предприели, за да гарантират подходящи услуги на жените във връзка с бременността, ограничаване на движението и следродовия период. Освен това следва да се включи информация за процентите, с които тези мерки са намалили майчинската смъртност и заболеваемост в техните страни, по принцип, и в уязвим групи, региони и общности, в честност.

27. Държавите следва да включат в докладите си как предоставят безплатни услуги, при необходимост, за да гарантират безопасна бременност, раждане и следродов период за жените. Много жени са подложени на риск от смърт или увреждане вследствие на причини, свързани с бременността, защото не разполагат със средства да получат или да имат достъп до необходимите услуги, които включват предродови, майчински и следродови услуги. Комитетът отбелязва, че е задължение на държавите-страни по Конвенцията да гарантират на жените правото на безопасно майчинство и на спешни акушерски услуги и те следва да насочат към тези услуги максималния размер на наличните ресурси.

Други релевантни членове в Конвенцията

28. Когато докладват за предприетите мерки за изпълнение на член 12, държавите- се насърчават да вземат предив неговата взаимовръзка с други членове от Конвенцията, които имат отношение към здравето на жените. Тези членове включват член 5 (б), който изисква от държавите да гарантират, че семейното образование включва правилно разбиране на майчинството като социална функция; член 10, който изисква от държавите да гарантират равен достъп до образованието, позволявайки по този начин на жените да стигнат по-лесно до здравеопазването и намалявайки процентите на отпаднали студентки, което често се дължи на преждевременна бременност; член 10(з), който предвижда, държавите да предоставят на жените и момичетата конкретна образователна информация, помагаща да се осигури благополучието на семействата, включително информация и консултация за семейното планиране; член 11, който се занимава отчасти със защитата на здравето на жените и безопасността при условия на труд, включително запазване на репродуктивната функция, специална защита от вредни видове труд през време на бременността и с предоставяне на платен отпуск по майчинство; член 14, параграф 2 (б), който изисква от държавите-страни да гарантират достъпа на селските жени до адекватни здравни обекти, включително информация, консултация и услуги за семейно планиране, и (з), който задължава държавите-страни да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират адекватни условия на живот, по-специално жилище, санитарни условия, електро- и водоснабдяване, транспорт и комуникации, като всички те са от критично значение за превенция на заболяванията и насърчаване на добро здравеопазване; и член 16, параграф 1 (д), който изисква от държавите-страни да гарантират това, че жените имат същите права като мъжете да решават свободно и отговорно за броя и интервала между ражданията на децата им и да имат достъп до информация, образование и средства, които да им позволят да упражняват тези права. Освен това член 16, параграф 2 обявява за незаконен годежа и брака на деца – един важен фактор за превенцията на физическа и емоционална вреда, която възниква вследствие на ранното раждане.



Препоръки за действие на правителството

29. Държавите следва да изпълнят всестранна национална стратегия за насърчаване на женското здраве през целия им жизнен цикъл. Това включва намеси, целящи както превенция, така и третиране на заболявания и условия, засягащи жените, а така също реагиране на насилието срещу жените, и гарантира всеобщ достъп за всички жени до пълен спектър от висококачествено и достъпно здравеопазване, включително сексуални и репродуктивни здравни услуги.

30. Държавите следва да насочат адекватни бюджетни, човешки и административни ресурси, за да гарантират, че здравеопазването за жените получава дял от общия бюджет за здравеопазване, сравним с този за здравеопазването за мъжете, отчитайки различните им здравни нужди.

31. Държавите-страни следва освен това, в частност да:

(a) Поставят концепцията за пола в центъра на всички политики и програми, засягащи здравеопазването на жените и да включат жените в планирането, изпълнението и мониторинга на тези политики и програми и в предоставянето на здравни услуги за жените;

(б) Гарантират отстраняване на всички бариери пред достъпа на жените до здравни услуги, образование и информация, включително в областта на сексуалното и репродуктивно здраве, и по-специално, разпределят ресурси за програми, насочени към подрастващите за превенция и лечение на полово предавани заболявания, включително ХИВ/СПИН;

(в) Приоритизират превенцията на нежелана бременност посредством семейно планиране и полово образование и намаляват процентите на майчинска смъртност посредством безопасни услуги за майките и предродова помощ. Когато съществува законодателството, криминализиращо аборта, то следва да поправи, така че да се отстранят наказанията, налагани на жените, които са се подложили на аборт;

(г) Наблюдават предоставянето на здравни услуги за жените от публични, неправителствени и частни организации, за да гарантират равен достъп и качество на грижите;

(д) Изискват всички здравни услуги да са в съответствие с човешките права на жените, включително правата на независимост, личен живот, конфиденциалност, информирано съгласие и избор;

(е) Гарантират, че учебните програми на здравните работници включват всестранни, задължителни, чувствителни към пола курсове за женското здраве и човешките права, по-специално за основаното на пола насилие.

1 Приет от Комитета на неговата 24-та среща, състояла се на 11 август 1983 г..

2 Официални документи на Общото събрание, четиридесет и първа сесия, Допълнение № 45 (A/41/45), параграф 362.

3 Обща препоръка 1 бе приета на петата сесия на Комитета.

4 E/CN.4/Sub.2/1989/42 от 21 август 1989 г.

5 Е/CN.4/1986/42.

6 E/CN.6/1989/6/Add.1.

7 HR/AIDS/1989/3.

8 Доклад на Световната конференция за преглед и оценка на постиженията на Обединените нации за жените: Равенство, развитие и мир, Найроби, 15-26 юли 1985 г. (публикация на ООН, Отчет № Е.85.IV.10), глава I, раздел A.

9 Доклад на Световната конференция за преглед и оценка на постиженията на Обединените нации за десетилетието на жените: Равенство, развитие и мир, Найроби, 15-26 юли 1985 г. (публикация на ООН, Отчет № Е.85.IV.10), глава I, раздел A.

10 A/37/351/допълнение 1 and допълнение 1/поправка 1, анекс, раздел VIII.

11 Виж Доклада на Световната конференция за преглед и оценка на постиженията на ООН за десетилетието на жените: Равенство, развитие и мир, Найроби, 15-26 юли 1985 г. (публикации на ООН, Отчет № Е.85.IV.10), глава I, раздел A

12 A/CONF.157/24 (част I), глава III.

13 Виж Официалните документи на Общото събрание, четиридесет и седма сесия, Допълнение № 38 (A/47/38), глава I.

14 Резолюция 217 A (III) на Общото събрание.

15 Резолюция 2200 A (XXI) на Общото събрание, анекс.

16 Резолюция 640 (VII) на Общото събрание.

17 Доклад на Световната конференция за човешките права, Виена, 14-25 юни 1993 г. (A/CONF.157/24 (част I)), глава III.

18 Доклад на Четвъртата световна конференция за жените, Бейджинг, 4-15 септември 1995 г.

(A/CONF.177/20 и Допълнение1), глава I, резолюция 1, анекс I.

19 Виж Официалните документи на Общото събрание, четиридесет и трета сесия, Допълнение № 38 (A/43/38), глава V.

20 CCPR/В/21/Rev.1/Допълнение7, 27 август 1996 г.

21 96/694/EC, Брюксел, 2 декември 1996 г.

22 Документ V/1206/96-EN на Европейската комисия (март 1996 г.).

23 Доклад на Четвъртата световна конференция за жените, Бейджинг, 4-15 септември 1995 г. (A/CONF.177/20 и допълнение1), глава I, резолюция 1, анекс I.

24 Виж параграф 141 на Платформата за действие, приета с Доклада на Четвъртата световна конференция за жените, Бейджинг, 4-15 септември 1995 г. (A/CONF.177/20, глава I, резолюция 1, анекс II). Виж също параграф 134, който отчасти гласи: "Равният достъп и пълното участие на жените в структурите на властта и пълното им участие във всички усилия за превенция и решаване на конфликти са съществени за поддържането и насърчаването на мира и сигурността."

25 Обща препоръка 21, параграф 29.

26 Здравното образование за подрастващите следва освен това да третира, между другото, половото равенство, насилието, превенцията на полово предавани заболявания и правата за репродуктивно и сексуално здраве.

27 Препратка към резолюции, в които Комитетът прие препоръките от Кайро и Бейджинг за намаляване на майчинската смъртност и заболеваемостта.



Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali
materiali -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
materiali -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати
materiali -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г
materiali -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм”
materiali -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7
materiali -> Агенция за основни права, г-н Нирадж Натуани


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница