Обща препоръка № 25 (тридесета сесия, 2004 г.)

II.Предистория: предмет и цел на Конвенцията

4.Обхватът и значението на член 4, параграф 1 трябва да бъдат определени в контекста на общия предмет и целта на Конвенцията, за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените с оглед постигане на юридическо и фактическо равенство на жените с мъжете при ползване на човешките им права и основните свободи. Държавите-страни по Конвенцията са подчинени на законовото задължение да уважават, защитават, насърчават и изпълняват това право на недискриминация за жените и да гарантират развитието и напредъка на жените, за да подобрят тяхното положение до такова, което да представлява юридически и фактически равенство с мъжете.

5.Конвенцията излиза извън концепцията за дискриминация, използвана в много национални и международна правни стандарти и норми. Докато тези стандарти и норми забраняват дискриминацията по признак пол и защитават както мъжете, така и жените от третиране на основата на произволни, несправедливи и/или неоправдани разграничения, Конвенцията се фокусира върху дискриминация спрямо жените, като подчертава, че жените са страдали и продължават да страдат от различни форми на дискриминация, защото са жени.

6.Съвместното четене на членове 1 до 5 и 24, които формират общата тълкувателна рамка за всички на съществени членове на Конвенцията показва, че три задължения са централни за усилията на държавите да премахнат дискриминацията спрямо жените. Тези задължения се изпълняват по интегриран начин и се разпростират извън едно чисто формално правно задължение на равно третиране на жените с мъжете.

7.Първо, задължение на държавите-страни е да гарантират, че в техните закони не съществува пряка или непряка дискриминация спрямо жените и че жените са защитени от дискриминация — извършвана от държавни органи, съдебната система, организации, предприятия или частни лица — както в публичната, така и в частната сфера от компетентни трибунали, както и санкции и други средства за правна помощ. Второ, задължение на държавите-страни е да подобрят фактическото положение на жените посредством конкретни и ефективни политики и програми. Трето, задължение на държавите е да третират преобладаващите полови взаимоотношения и устойчивостта на основаните на пола стереотипи, които засягат жените не само посредством индивидуални актове от страна на лица, но така също и в правни, съдебни и социални структури и институции.

8. По мнение на Комитета, един чисто формален правен или програмен подход не е достатъчен за постигане на равенство по същество между жените и мъжете, което Комитетът тълкува като действително равенство. В допълнение, Конвенцията изисква на жените да бъде даден равен старт и те да им се даде възможност посредством разрешаваща среда да постигнат равенство на резултатите. Не е достатъчно да се гарантира на жените третиране, идентично на това на мъжете. По-скоро трябва да се вземат под внимание биологични, а така също и социално и културно конструирани различия между жените и мъжете. При определени обстоятелства се изисква неидентично третиране на жените и мъжете, за да обърне внимание на тези различия. Преследването на целта за равенство по същество също изисква ефективна стратегия, насочена към преодоляване на недостатъчното представителство на жените и преразпределение на ресурси и власт между мъжете и жените.

9.Равенството на резултатите е логическото следствие от фактическо равенство или равенство по същество. Тези резултати могат да бъдат количествени и/или качествени по своя характер; тоест, жени ползващи се от своите права в различни области в до голяма степен равен брой спрямо мъжете, ползващи се от същите нива на доходи, равенство по отношение вземането на решение и политическото влияние, и жени ползващи се от липса на насилие.

10.Положението на жените няма да бъде подобрено, докато лежащите в основата причини за дискриминация спрямо жените и за тяхното неравенство, не бъдат ефективно третирани. Животът на жените и мъжете трябва да се разглежда в контекст и да се приемат мерки в посока към реална трансформация на възможности, институции и системи, така че те вече да не се основават на исторически определени мъжки парадигми на модели на власт и живот.

11. Биологично определените постоянни нужди и изживявания на жените следва да бъдат различавани от другите нужди, които могат да са резултат от предишна и настояща дискриминация спрямо жените от отделни действащи лица, доминиращата идеология за пола, или от прояви на тази дискриминация в социални и културни структури и институции. Тъй като се предприемат стъпки за премахване на дискриминацията спрямо жените, нуждите на жените могат да се променят или изчезнат, или се превърнат в нужди както на жените, така и на мъжете. В резултат, необходим е непрекъснат мониторинг на законите, програмите и практиките, насочени към постигането на фактическо равенство или равенство по същество, така че да се избегне продължаването на нееднакво третиране, което не е оправдано вее.

12. Определени групи жени, в допълнение към извършването о на дискриминация, насочен срещу тях като жени, могат да страдат и от множествени форми на дискриминация на основата на допълнителни признаци, като например раса, етническа или религиозна идентичност, увреждане, възраст, класа, каста или други фактори. Тази дискриминация засяга преди всичко тези групи жени, или в различна степен, или по различни начини спрямо мъжете. Необходимо е държавите-страни да предприемат конкретни временни специални мерки за премахване на тези множествени форми на дискриминация спрямо жените и нейното съставно негативно въздействие върху тях.

13.В допълнение към Конвенцията за ликвидиране на всички форми на дискриминация по отношение на жените, други международни инструменти и политически документи за човешките права, приети в системата на Обединените нации, съдържат разпоредби за временни специални мерки, в подкрепа на постигането на равенство. Тези мерки се описват с различна терминология, като значението и тълкуването на тези мерки също се различава. Комитетът се надява, че настоящата обща препоръка по член 4, параграф 1, ще допринесе за изясняване на терминологията.

14. Конвенцията е насочена към дискриминационните измерения на предишни и сегашни социални и културни контексти, които пречат на жените да ползват своите човешки права и основни свободи. Тя цели премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, включително премахване на причините за и последиците от тяхното фактическо равенство или равенство по същество. Поради това, прилагането на временни специални мерки в сответствие с Конвенцията, е едно от средствата за осъществяване на фактическо равенство или равенство по същество за жените, а не изключение от нормите за недискриминация и равенство.