Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ГЪБИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ /CANDIDA ALBICANS/
- ЕПИЛОГ
- ЛИТЕРАТУРА
NERPES ZOSTER /GÜRTELROSE/Това заболяване се намира или в областта на лицето (Gesichtsrose) или в областта на гръдния кош, съответно ребрата. Тя обхваща пациентите като колан или само от едната страна и се ограничава върху дадени кожни зони (дерматоми). Те се инервират от задните корени на един сегмент на гръбначния мозък. Найчесто настъпва във възрастта между петдесет и седемдесет години. Почти половината от заболяванията засягат гръдния кош, помалко врата и около 15% лицевия нерв (тригеминус). В областта на очите и ушите може да се стигне до тежки компликации. Налице ли е болест като СПИН или друга имунна слабост като левкемията, болестта може да се разпространи по цялото туловище (генерализиран херпесзостер). От това се вижда, че в основата трябва да лежи една генерална телесна или душевна слабост, толкова повече че болестта изхожда от нервите. Вирусите, които се проявяват, са сродни с вирусите на лещенката (варицела) и хора, които не са прекарали варицелата, могат да я получат при контакт със заболели от херпесзостер. Докато лещенката протича относително безобидно, херпесзостер може да доведе до значителни оплаквания също и след острата фаза. Той е една, преместена в късна възраст, „детска болест“. Симтомите са: невралгии в описаните зони, температура и лошо общо състояние, групирани мехурчета върху червена основа, както и пъпки (Pusteln), които покъсно засъхват. В последствие остават белези. Общо болестта може да трае от две до четири седмици. Могат да се появят компликации в областта на нервите, като (motorische Ausfälle) или невралгии в засегнатите кожни зони. В психосоматичната медицина се пита, какво някога е могло да навлезе под кожата на пациента или защо са го хванали нервите, че такъв огън изведнъж да се разгори навън. Болестта някога е носила името „ignis sacer“ (свещен огън) поради силното горене. Понеже вирусите се спотайват дълго в организма, трябва винаги при тази болест да се вземе под внимание миналото на пациента. Ако той, както често се случва при лицевия херпесзостер, преди години е потиснал един удар от съдбата, вероятността неговата непреработена част да избухне като вулкан, съответно да иска да избие, е голяма. В училищната медицина болестта обикновено се лекува външно с имунглоболин, болкоуспокояващи средства и в тежки случаи кортизон заедно с определени подтискащи вирусите субстанции. Хомеопатията и антропософската медицина имат на разположение определени растения и метали, които едновременно лекуват нервите и кожата. Към това принадлежат бясно дърво (вълча ягода) Daphne meze- reum; Rhus toyicodendron; сама китка Akonitum napellus; сребро Ar-gentum. Точно при останалите нервни болки могат да се постигнат добри резултати с определени етерични масла и високи потенции. ГЪБИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ /CANDIDA ALBICANS/Трябва ли да се обърне сериозно внимание на изведнъж появилите се на- всякъде захарни гъбички и микози специално по лигавиците и кожата, или те са само медицинско модно явление? За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледа особеността на захаромицетите и гъбите в природа та. Хлорофилозните мицети не изграждат, а разграждат материята чрез ферментация, мухлясване и плесенясване. Те значи живеят от разложени неживи субстанции. Свързаната със светлината пчела и пеперудите не се хранят от тях, а бръмбари, мухи и охлюви. Те не обичат светлината и найчесто и топлината, а влажни, тъмни места. Светлина и сухост, както се намират по планините и в съдържащия йод морски въздух, не са тяхната среда. Пациенти споделят често за внезапни подобрения на техните симптоми, когато се намират във високите планини или на море. В червата има естествена симбиоза от бактерии и гъби. Когато това равновесие бъде нарушено в ущърб на бактериите например чрез антибиотика, гъбите започват да доминират. Ако при това храната е и дегенерирала, и има ли налице и имунни слабости, поради някаква болест или нервно претоварване, организмът тендира в посока на авиталност, поради което гъбите намират идеални условия. Увеличат ли се много ферментите в червата, появяват се ферментационни процеси, които между другото се проявяват с болки и подуване от газовете. Стомахът може да притиска нагоре към сърцето. Могат да се появят изменения на кожата и сърбеж; и понеже чрез ферментационния процес се произвежда също алкохол, черният дроб допълнително се натоварва. При жените често настъпват възпаления на пикочния мехур и влагалището. Някои пациенти са уморени без причина, изчерпани и неконцентрирани. Могат да се появят и болки в ставите. При диабетиците често се открива Candida-Besiedlung (заселване с гъбата кандида), понеже тяхната имунна система е отслабена, а ферментите обичат преобладаващата в кръвта захар. Затова се поставят във взаимовръзка епидемичната поява от захаромицити и прекалената консумация на въглехидрати като захар, бял хляб и многото сладки произведения, редом с дегенериралата храна и много то животински белтък, който много по дълго от растителната храна остава в червата и затова преминава в процес на гниене. Значението на гъбичните инфекции се преценява в медицината противоречиво. Някои говорят за модерно явление и трактуват гъбите като естествен жител на червата, който при нормални условия е винаги там, други посочват опасностите от тяхното увеличаване, което сигурно не е неправилно, понеже тези особено в болниците все повече се увеличават. В САЩ те са на четвърто място, между причинителите на болести, които се намират в кръвта Няма обаче увеличаване на количеството на причинителите, без съответната среда. Факторите на средата са ph-фактор, температура, храни телни вещества и състав на кръвния серум. Така от клинични изследва ния беше доказано, че до 60% от пациентите имат гъбички, без да показват някакви клинични симптоми. Чрез изследвания на устата, стомаха и храносмилателния канал се установи, че болестнотворни бактерии и гъби могат да се появят за известно време и също така бързо отново да изчезнат, без да оставят следи. Човек със силна имунна система може да се защити и с това да остане здрав. Значи не всяко намиране на гъбички е равнозначно на микоза (генерално нападане от гъбички). Гъбичните заболявания според това са на първа линия „заболявания на болни“ и доминират в определени периоди от живота: кърмаческа и старческа възраст, предменструална фаза или бременност. Винаги трябва да се обхване общата симптоматика, иначе накрая човек страда от диагнозата, а не от болестта. Терапията се състои в това, да се възстанови нападнатата среда. Тук е необходима природосъобразна пълнозърнеста храна, която притежава силно светлинно качество, проникването на червата със затоплящи, възпламеняващи подправки (особено Kümel, Kreuzkümmel и кориандър, или също чесън, който се смята за едно от найдобрите „дезинфекционни средства“ за червата. Особено място заема копривата и хвоща, последният поради силициевата киселина. Естествено трябва да се санира и флората на червата. Тук се наложиха зеленчуци и сокове с млечна ферментация. Би трябвало да се избягват приготвени с мая сладкиши и хляб. Влажен хляб би трябвало да се препече. Индустриалната захар, както вече се спомена, би трябвало да се ограничи, както и животинския белтък. И накрая също и тук трябва да споменем значението на душевната хигиена. Сурови или варени кореноплодни зеленчуци е хубаво да се предпочитат заради засилването на обмяната на веществата, което е познато и при нападане от глисти. Една хигиена на храненето с добро дъвкане и спокойствие подпомага процеса на лечението. Ако има силни газове и разстройство, в антропософската медицина има добри препарати като Bir- kenkohlekapseln (капсули с брезов въглен) на фирмата Веледа или Bolus alba comp. на фирмата Вала, комбинирани с горчиви растения. За подобряване на обмяната на веществата и за разграждане на остатъците в стомашночревния тракт и с това също и в артериите, се наложи една проста рецепта: Тридесет скилидки чесън с пет нарязани на парченца не пръскани лимони се смилат с един миксер, прибавя се малко вода и цялото става на каша. Прибавя се един литър вода и се оставя съвсем малко да поври, прецежда се, напълва се в шише и се запазва в хладилника, като всеки ден се пие по една ликьорена чашка. От лимона миризмата на чесъна изчезва. ЕПИЛОГКойто дълбоко вникне в един въпрос, разбира, че и неговата противоположност има основание. Така някои философи понякога анонимно са публикували трактати срещу своите собствени тези, за да покажат, че дори и от една стриктно изложена теория още не може да се изведе веч- ната абсолютна гледна точка. Така в бъдеще категориите „правилно“ или „неправилно“вероятно няма да имат такова голямо значение, а ще бъдат заместени поскоро с понятията оздравяващо или разболяващо. Гьоте познавал ботаниката на тогавашното време от собствени наблюдения, също и хомеопатията и е могъл да изпробва благотворното действие на известни лечебни растения върху себе си. След тежка сърдечна криза, на сърцето му легнала арниката, за чието „енергично действие“ той оставя „грациозно описание“. В „Поезия и истина“ четем, че в младите си години той имал горчива опитност с едрата шарка, която за известно време го обезобразява. Чрез подновяването на кожата си, той изпитал благословението на едно дълбоко душевно преобразуване и обновяване. „Злото засегна също и нашия дом и ме събори с особена тежест. Цялото тяло беше осеяно с шарката, покри се и лицето ми, няколко дни лежах ослепен и в големи страдания. Търсеха се всевъзможни средства за облекчение и ми се обещаваха златни планини, ако стоя спокойно и чрез търкане и чесане не разпространявам още повече злото. Наложих се над себе си; междувременно ме държаха, според господстващите предразсъдъци, колкото може потопло и с това злото още повече се изостряше. Найпосле измина мъчителното време, обривът се смъкна от лицето ми като една маска, без да остави видими следи върху кожата. Самият аз бях доволен отново да видя дневната светлина и постепенно да изгубя петнистата си кожа; но другите бяха достатъчно безсърдечни, често да напомнят за предишното ми състояние; особено една много жива леля, която порано се превъзнасяше пред мен, рядко можеше да ме види, даже и в по-късните години, без да възкликне: По дяволите! Братовчеда, колко противен е станал! Тогава подробно ми разказва ше, колко много иначе ми се е любувала, какво впечатление е правила, когато ме разнасяла нагоре надолу; и така достатъчно рано узнах, че за удоволствието, което сме им доставяли, хората много често чувствително ни карат да съжаляваме.“* /* Йохан Волфганг Гьоете: Събрани съчинения според епохите на неговото творчество, Мюнхенско издание, Том 16, Из моя живот. Поезия и истина, 1 книга, Мюнхен 1985, стр. 39./
На края на този труд, тъй като смехът не е едно от найлошите лекарства даваме малка порция за опитване. Дворцов управител (към Мефисто) Какво изкуство тук ще се твори: Очаква царят всичко да спори.
Хей, господине! Вижте чистото ми лице Така обаче през лятото не е! Тогава цъфват сто петна кафяви, Които за досада шарена ме правят.
Жалко! Такова бляскаво съкровище През май покрито като пъстро котенце. Вземи веднага попови лъжички, език на жаба, смачкай всичко, При пълнолуние грижливо ти свари ги; И месецът когато свива се, мажи ги, Петната са изчезнали, кога запролети се.
Хората пристъпват, ще ви обкръжат. Аз моля ви за средство! Моят измръзнал крак Попречва при разходка и при танц, Дори за поздрав да пристъпя, ме задържа.
Един ритник от моя крак ми позволете. Брюнетката Добре, нали се случва между близки хора. Мефистофел Ритникът ми, дете! Той нещо важно означава. Подобно със подобното; дори да те боли; Крак крак лекува, така е с всички части. Ела! Внимавай! Няма да отвръщаш.
Ауууу! Гори! Това е твърд ритник, като копито конско.
Вземи лечението с теб. Ти можеш веч танцуването, с приятност да опиташ. Под масата с крачето любимия да милваш.*
Бентхиен Клавдия: Кожа. Литературна история Телесни образци Граничен дисурс, Райнбек 1999. Бишко Йоханес: Въвеждане в Акупунктурата, Хайделберг 1976. Бухвалд Герхард: Имунизиране. Гешефтът със страха, Лахнстайн 1994. Кондрау Гион/Ширергес Хайнрих: Нашата кожа. Огледало на душата Връзка към света, Цюрих 1993. Данкле Рюдигер: Болестта като говор на душата. Значение и шанс на болестите, Мюнхен 1992. Фалде Зигрид: Естествено лекуване на алергиите, Мюнхен 1988. Геншорек Волфганг: Кристоф Вилхелм Хуфеланд. Лекарят, който помагаше да се продължи живота, Лайпциг 1976. Рихард Хаел, Самуел Ханеманн. Живот и творческа дейност. 1 Том, Лайпциг 1922, стр. 158. Хемпен КарлХерман: Джобен атлас акупунктура. Табели и текст, Щутгарт 1995. Хитциг Валтер Х.: Зарази в стари и нови времена. Новогодишни листа от 1987 година, изд. от Общество за изследване на природата в Цюрих. Хомеопатичен репетиториум, изд. от Съюза на немските хомеопати, Карлсруе 1987. Хуфеланд Кристоф Вилхелм. Изкуството да се продължи човешкия живот, Франкфурт/Майн / Лайпциг 1995. Яхенс Людер: Невродермит; в Merkurstab. Приноси за разширяване на лечебното изкуство 3/1999. Кингма Йоханес/Шрам, Хенинг/Щтрайт, Волфганг: Candida albicans. Живот с гъбички в червата? Бад Лиебенцел 1996. Куши Михио: Ориенталска диагноза, Франкфурт/Майн 1986. Магуире Анне, Кожните болести като послание на душата, Олтен 1991. Маймонидес (11351204), Санитарен режим или диетика за душата и тялото. Превод и въведение от Зюсман Мунтнер, Базел/Ню Йорк 1966. Овербек Герд: Болест и приспособяване, Франкфурт/М. 1984. Роде Бернвард/Минкус Петер: Дермакология накратко, I част, Дюселдорф 1970. Клаус Диетер Рунов, Клинична онкология. Болести причинени от околната среда. Нови пътища при диагнозата и терапията, Щутгарт 1987. Шлайх Карл Людвик, За душата, Берлин 1924. Зингер Курт: Нараняване и болестно състояние. Психосоматика като път за самовъзприемане, Мюнхен 1993. Щайнер Р., Окултна физиология, Сс. 128, Дорнах 1991. Щайнер Р.: Инициативното съзнание. Правилни и погрешни пътища в духовното изследване, Дорнах 1960. Щайнер Р.: За жизненото тяло на човека; в: Познанието на човешкото същество по тяло, душа и дух, Дорнах 1957. Щайнер Р./Вегман Ита: Основи за разширяване на лечебното изкуство въз основа на духовнонаучни познания, Сс 27, Дорнах 1984. Титце Хенри: Разшифрован език на органите. Болестта като израз на душата, Мюнхен 1987. Улман Дана: Хомеопатия. Нежното лечебно изкуство, Мюнхен 1992. Упдике Джон, Самосъзнание, Райнбек 1995. Фогел ХайнцХартмут: Приноси за едно медицинско човекознание. От патологията към терапията, том 2, част 1, Хайделберг 1984. Фогт, Елизабет/Шлипер, Гизела: Невродермит. Психика, хранене, кожна козметика, Мюнхен 1991. Валтер Хилмар, Седемте главни метала. Тяхната принадлежност към света, земята и човека, Дорнах 1966. Вегшайдер Яне Химан: Светлина и здраве. Как хората биват повлияни от естествената и изкуствената светлина. Райнбек 1993. Волф Ото: Основи на една духовнонаучно разширена биохимия, Щутгарт 1998. Каталог: files -> literature -> 2-other 2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска literature -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г literature -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101 2-other -> Лекция-разговор: „Защо Антропософското общество и Първият окултен клас са бъдещето на антропософията?” 2-other -> Превод: нели спиридонова-хоринска 2-other -> Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|