КОЖАТА КАТО ЦЯЛОСТЕН ОРГАН ПРИ ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

КОЖАТА КАТО ЦЯЛОСТЕН ОРГАН ПРИ ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

Затова ­ особено в източната медицина ­ тя се третира като важен диагностичен орган. Има значителна разлика, дали човек се поти по ръцете, стъпалата, гърдите или отзад на главата; дали екземата се появява на дясната, горната или преди всичко по долната част на тялото; дали езикът е обложен с кафеникав, жълт или бял налеп. Същото се отнася и за зоните на лицето, които като чело, бузи и брадичка са представители на различни участъци на тялото.

Как според кожата и нейните разнообразни състояния можем да си създадем картина за лежащите в основата болести, съответно органични слабости?

В предишните глави се загатна, че съществена помощ за задълбочено разбиране на болестта е законът за полярността ­ в китайския мироглед означен като Ин и Ян. Ние можем да го изучаваме като ключ за всичко земно: като противоположност от светлина /сянка, мъжки/ женски, горе /долу, добро/ зло, но също и сухо /мокро, топло/ студено. Народът има право, като казва: „Дръж главата хладна, а краката топли.“ Намокрят ли

Като съществена полярност се описва противоположността от втвърдяващи, изсушаващи, това означава най­често хронически болести ­ означени от медицината с наставката оза, като например артроза, склероза, или цироза ­ и техните противоположности ­ означени с наставката ит като артрит, хепатит, дерматит и т.н.. Не се ли излекува например едно тежко възпаление и стане ли поради това хронично, то накрая се превръща в своята противоположност: От хепатит става цироза на черния дроб, от парадонтит ­ парадонтоза, от артрит ­ артроза. В тази взаимовръзка тук се обръща внимание върху силното затопляне като благословение например при такава втвърдяваща и разрушаваща болест като рака.

Много важен ключ за разбиране на болестите и терапията е идеята в антропософски ориентираната медицина за „тричленността“ на човешкия организъм ­ не триразделността. Тя разграничава в организма структури, които се изявяват във втвърдяване, формообразуване, ограничаване и отлагане, както това физиологически е дадено в нервно­сетивната организация и мозъка ­ така наречения „горен човек“, който със своите разграждащи сили прониква целия организъм, но преобладава преди всичко в областта на главата. Противно на това в „долния човек“ намираме силите на движението, разтварянето и изграждането, обвързани с обмяната на веществата и двигателния организъм. Един от главните органи в тази област ­ черният дроб, наречен в китайската медицина „генералът на тялото“, има общо с думата „живот“ (на немски Leber и Leben б.пр.). В него, особено през нощта, се обновява животът. Известно е също, че на „смъртния полюс“ в човека мозъка, непрекъснато се разрушават клетки, които не се подменят, а в противоположната област, в „жизнения полюс“ ­ възпроизвеждането ­ клетките непрекъснато се подновяват до дълбока старост.

В така наречените средни функции ­ специално свързани с дишането, кръвообращението и всички естествени жизнени ритми ­ китайската медицина говори за „органния часовник“ ­ се манифестира изравнява щият, запазващ здравето елемент. Понеже ритъмът е живот, подържа живота, гарантира живота и с това нашето здраве. Тази функция в старата медицина се означава като „Меркурий“.

Кожата обхваща тези три функционални кръга по един неповторим начин. Тя има своята централна точка в така наречената сетивна област, където се лющи и втвърдява, в така наречената горна кожа, епидермиса, където са и най­многото нервни окончания. Като част на нервно­сетив-
ната система тя е особено застрашена в детството, а във функцията си на сетивно­възприемателен орган се използва в терапията за прилагане на бани, масажи, намазване с различни кремове, етерични масла и акупунктура. Кожните клетки се образуват в зародишния пласт на епидермиса и нормално за да се олющят им са нужни двадесет и осем дни ­ това е лун- ният, както и менстуационният ритъм. Ако този минерализационнен, съответно нервно­солев процес е прекалено силен, кожата изсъхва, вроговява се и надебелява. При такива заболявания тя загубва първоначалната си влажност и с това младежкия си вид, както например това става при невродермита. При терапията тогава трябва да се активира полярната страна, виталния, съответно веществено обменния полюс.

В дълбоките си слоеве в долната кожа, субкутис, кожата има отношение към обмяната на веществата, към мускулатурата и към образуване на мазнините. Там е същинският вещественообменен полюс на кожата. Като пример за това може да се наблюдава, как дадена повърхностна екзема на нервно­сетивния пласт на кожата спонтанно се излекува в пубертета и само нейната вещественообменна страна се обажда с патологично образуване на мазнините: Появява се акнето. Тази веществообменна и изчистваща отровите функция на кожата е много важна за запазването на здравето.

Макар възпалителните кожни болести да са характерни за младостта, а сухите разграждащи тенденции да са характерни повече за старостта, то разбира се те могат да се обърнат, както изсъхналите крайни стадии на невродермита в детска възраст или появяващото се и в късна възраст акне. В случаите на възпалителните, т.е. разтварящи кожни болести и особено алергията, ще трябва повече да се изходи от формообразуващите, изстудяващи и структуриращи нервно­сетивни сили, както ги намираме при различни корени на растения, минерали и дадена специфична диета.

При всяко лечение трябва да се опита да се ангажира „вътрешния лекар“, ритъма, който е представен в средния слой на кожата, така наречения corium, с неговото огромно количество артерии, вени и лимфни жле- зи, като го стабилизираме с външни процедури и като активираме кръвообращението и дишането. С това се дава първоначално ориентиране относно тази болест, към което се прибавя и един важен медицински основен закон: Вън и вътре, ­ това означава център и периферия, горе и долу, съзнание и органичен живот ­ са зависими едно от друго и често когато една болест се появи в една от споменатите системи, причината лежи в полярната област. При кожата вече видяхме значението на вътрешните органи. При вътрешните органи ­ значението на кожата и нейните терапевтични възможности чрез акупунктура и външни процедури. При болести като мигрената откриваме значението на противопо-

Генерално може да се каже: Органични болести имат своя главен произход в душевността. Така наречените душевни болести ­ в органичната обмяна на веществата. Как тогава капките на д­р Бах или пък определена диета могат да помагат например при психични смущения?

С хомеопатичните средства от минералното, растителното и животинското царство организмът се насочва към самолечение, а една съответна на човека козметика няма да субституира липсващите вещества, а ще подбуди собствените лечебни сили на кожата. Една такава козметика за външно приложение, която работи за кожата, а не срещу нея е не само подържаща, но и лекуваща.

Това обаче предполага обширно познание за природата и за болния човек. Кристоф В. Хуфеланд ­ известно време домашен лекар на Гьоте ­ нарича „физиономията на болестта“ това, което насочва към индивидуалния образ, съответно същността на дадената болест. Когато говорим за израза на лицето на един човек, не взимаме под внимание само „симптома“ нос, а цялата стойка, разположение на очите, големина на ушите или цвят на лицето, за да получим една картина за същността на даденото лице ­ дали даден човек например е открит или затворен в себе си. Медицината, според Хуфеланд е изкуство, което съединява теорията, това значи идеята и емпиричното наблюдение и тогава трябва да учи, „...да разбира езика на природата, да отделя същественото от случайното и от цялата физиономия на болестта да открие, кои са грешките на страдащата натура, кои са нуждите, желанията и изискванията й към изкуството.“* /*Кристоф В. Хуферланд, Една дума за моите господа слушатели; в Малки медицински писания, 2 том, Берлин 1822, стр. 6; цитирано по Волфганг Геншорек, Кристоф Вилхелм Хуфеланд. Лекарят, който помагаше да се продължи живота, Лайпциг 1976, стр. 69./

Подобно на взаимоотношенията, които съществуват между отделните системи на тялото, съществуват и такива между определени органи в ролята на баща, майка и братя, които образуват така наречените „фамилии от органи“ и притежават близки или по­отдалечени роднински връзки. Те трябва да бъдат опознати, в случай че присъщите им болести избият навън върху кожата, или когато чрез изгонените от кожата симптоми болестите нападат съответните вътрешни органи.

В китайската медицина между другото се говори за такава роднинска връзка при белите дробове и дебелите черва. И двата органа през ембрионалния период са съставни части на един общ орган, който по­късно се разделя, като нагоре се образуват белите дробове, а дебелите черва се преместват надолу. И двата органа изхвърлят различни отрови и са важ-

В практиката тези взаимоотношения често могат да се наблюдават, например когато една подтисната астма се превръща в тежък чревен проблем или един подтиснат колит стане белодробно заболяване.

Тази взаимовръзка беше позната в средновековието и естествено арабските лекари са я използвали и често я споменават в традиционните здра- вни правила. „Всички катари, тези които са се породили чрез топлина и тези чрез студ, често се изливат в белодробните канали (бронхите) и ги изпълват поради количеството на слузта, която слиза надолу и поради отслабването на органа, който ги е получил. Слабостта води до затруд- нения на изблъскващата сила, да се изхвърли слузта чрез кашляне; това може да доведе до смъртта на болния чрез асфихия (задушаване) или да предизвика астма, наречена късо дишане.

Понякога секретите протичат в стомашната кухина, и тогава се развиват стомашно­чревни катари (възпаления б. пр.), болести, които мъчно могат да се излекуват.“* /*Маймонидес (1135­1204), Санитарен режим или диетика за душата и тялото. Превод и въведение от Зюсман Мунтнер, Базел/Ню Йорк 1966, стр. 108./

Разгледат ли се някои лечебни средства на хомеопатията и природолечението в тази взаимовръзка, например при Brechweinstein (Tartarus eme- ticus), едно антимоново съединение, но и във всички съдържащи слуз и богати на дъбилни вещества лечебни растения, открива се едновременно въздействие както върху белите дробове, така и върху червата.