Нет религии выше Истины Выпуск №2(1548) Октябрь, 2016 год



Дата09.01.2018
Размер192.49 Kb.
#42507

Нет религии выше Истины
Выпуск №2(1548) Октябрь, 2016 год







Официальное издание Посланника Великого Белого

Братства Татьяны Николаевны Микушиной


Статия „Да подариш криле на душата“ за Т.Н.Микушина публикувана в рижкия Ежегодник за 2017 г.
Скъпи приятели,

в Рига, Латвия, в Ежегодник за 2017 г. излезе голяма статия за Татяна Николаевна Микушина „Да подариш криле на душата“. Автор на статията е журналистката Лига Зитара.

Предлагаме статията на вашето внимание.


За първи път видях Посланика на Великото Бяло Братство Татяна Микушина през лятото на 2015 г., когато бях поканена на провеждащия се в Рига Втори конгрес на Международното обществено движение „ЗА НРАВСТВЕНОСТ!” Тогава Татяна, обръщайки се към присъстващите, разказа за разбирането си за Бога и нравствеността. Тя стоеше на сцената в ореол от светлина, силна и едновременно с това толкова крехка, близка и едновременно с това толкова далечна от нас, седящите в тъмната зала. Хората сякаш бяха затаили дъх, за да не може нищо да наруши този свещен момент. Ние улавяхме всяка нейна дума, всяка нейна мисъл като свежа, утоляваща жаждата глътка вода.

През пролетта на 2016 г. ми се падна честта да взема интервю от Татяна Микушина по повод излизането от печат на книгите „Сутри от древното учение“ и „За здравето, щастието, труда и парите“ в издателство Сол Вита. Разбира се, имах огромното желание да опозная тази личност колкото се може по-дълбоко, да разбера как са събуждали нейното съзнание така, че да може да приема Послания от Учителите на Светлината, как е посветила живота си на по-нататъшното разпространение на Посланията. Събирах информацията частица по частица, вниквайки в отзивите на хората за нея, изследвайки предисловията на книгите й, срещайки се с ръководителя на издателството Вероника Лаце, която от много години си сътрудничи с Татяна Микушина, отново и отново връщайки се към чутото в интервюто. Осъзнавам, че акцентите в тази статия върху личността на Татяна не са единствените, но са едни от главните.

Запознайте се и вие, читатели, с тази изключителна личност!

Да подариш криле на душата

Лига Зитара


Когато се срещаш с видна личност, усещаш благоговение и уважение. А също така и съмнение дали ще можеш да намериш правилните думи, ще бъде ли твоето разбиране на съзвучно с вътрешната същност на описваната личност. Това е като да гледаш към заснежените планински върхове – толкова далечни и примамващи, но и толкова трудно достижими. Чистото сияние те приканва, но и предупреждава, че отдалече всичко изглежда различно. Трябва да се издигнеш по-високо, да се приближиш, да се вгледаш по-дълбоко. Аз успях да се издигна съвсем малко – до първия склон, където все още всичко е зелено и цъфтящо. До високите бели върхове за пътника е още далече.

Пред вас е един разказ за пълния с трудности живот на Татяна Микушина, изкачваща се към Светлите върхове.


Началото на пътя

Всичко започнало на 15 годишна възраст, когато Татяна попаднала в болница, където в продължение на няколко дни се намирала на границата между живота и смъртта. В училище Татяна се занимавала с баскетбол, участвала във всесъюзни състезания, но на едно от състезанията получила сериозна травма на десния лакът. Серия от лекарски грешки довела до заразяване на кръвта. Цяла седмица лекарите се борили за живота й. Татяна оживяла! Именно след тази болест започнало нейното пълно преобразяване – тя осъзнала, че Бог управлява живота на човека и че тя трябва да намери Бога. Също така в главата й се появила още една идея – тя трябва да учи! Но какво именно да учи, тя все още не знаела.

В търсене на Бога Татяна започнала да чете книги, често четенето продължавало до 2 часа през нощта. Записала се в библиотеката и започнала старателно да изучава и конспектира „книги за Бога“, започнала си води дневник, в който записвала своите размишления за живота. Ако преди Татяна се стеснявала да говори пред връстниците си дори при изпитване по време на урок, то сега тя започнала да се тренира да говори пред огледалото.

По-късно всичко това й помогнало да осъществява високата мисия на посланичеството.

След завършване на училище следват пет години следване в Омския политехнически университет по специалността „Конструиране и производство на радиоелектронна апаратура“. Татяна завършила института с отличие. Но през всичките години на обучение в института не я напускала мисълта, че това не е онова, което й е нужно.

Следват 13 години работа като инженер-конструктор в секретен завод.

- Работеше се за износ – спомня си Татяна и през смях добавя: - Мисля, че Владиците са ме тренирали. Ако издържиш всичко това в продължение на 13 години, то напълно можеш да станеш и Посланик.

Започнала перестройката, а с нея и конверсията на производството. Спират изплащането на заплатите и Татяна е принудена да си търси друга работа. През следващите десет години работила като главен счетоводител в различни организации. В началото на деветдесетте години се занимавала с обществено-политическа работа: била е съпредседател на социално-екологическото обединение „Зелен град“, участвала в организацията на избори, кандидатирала се за депутат в градския и областен Съвет на депутатите в родния си град Омск.

Но всичко това по никакъв начин не приближило Татяна към разбирането на Бога и нейните духовни търсения продължили.
Приближаване до мисията

В края на 1996 г. Татяна попаднала на Учението на Възнесените Владици, дадено чрез Марк и Елизабет Профет, основатели на организацията „Самит Лайтхаус“ в Америка. В продължение на около три години тя посещавала мероприятията на руска организация, която следвала това Учението и се занимавала с четене на повели и провеждане на служби.

През 2000 г. в живота на Татяна се появил човек, който я обучил в практиката на медитацията. В резултат на това Татяна овладяла методика, която й позволила отначало да общува със своето Висше „АЗ“, а после и да чува Учителите.

Отначало Татяна задавала въпроси и получавала кратки отговори, научила се да чува мисли, пратени й от Владиците. За около три години тази неин дар се усъвършенствал.

От ноември 2002 г. по предложение на Владиците Татяна поставила началото на електронното издание „Сириус‘, в което можела да споделя собствения си опит, да дава актуална информация на различни духовни теми и да предоставя думата на читателите.
Изпитания

От момента, в който Татяна започнала да чува Учителите, по време на медитациите Владиците работили с нея на финия план – с нейното съзнание и подсъзнание, постепенно отваряйки нейните чакри. Външната обвивка оставала същата, но в резултат на много фината и майсторска работа на Висшите Същества нейните фини тела претърпели колосални промени. Това се отразило на самочувствието на Татяна – имало е периоди, в които е изпитвала болки и пълно изтощение. Изострила се нейната чувствителност към шума, силната музика, миризмите, голямото струпване на хора - всичко това внасяло чувство на дискомфорт. Кръгът от хората, с които общувала, значително намалял.

Кулминацията на изпитанията се случва в края на 2002 г. Това бил сложен период от живота й, когато в продължение на четири месеца - от септември до декември - тя преминала през най-тежките тестове. Уволнили я от работа, изоставили я приятелите, които не споделяли нейните нови интереси. Понякога не й достигали сили дори да отиде до кухнята, за да си приготви някаква храна.

Въпреки, че не се чувствала добре, тя продължила да медитира всеки ден. Татяна си спомня:



  • По време на тези медитации Владиците искаха от мен да постигна определено психическо състояние, висше състояние. Имаше нещо в мен, което трябваше да бъде променено или пречупено, нещо, което ми пречеше.

И веднъж, в присъствието на Господ Майтрейя аз достигнах до състояние на пълно смирение и покорност и разбрах, че ако Бог дава живот, то той може и да го вземе, че няма смърт. Това е някакво висше състояние, много фино откровение.

В продължение на три дни аз постигах това висше състояние по време на медитациите. И тогава Владиците решиха, че тестът е завършен и моментално всички болки и страдания преминаха.

След години Татяна разбрала, че именно по време на медитация се извършва огромна работа, че това е най-голямата работа, която тя е свършила през своя живот.

В началото по време на медитациите Татяна задавала много въпроси на Владиците, но сега практически не задава въпроси. Татяна смята, че е безсмислено да задава глупави въпроси. По време на медитация се осъществява дълбок информационен обмен, който променя съзнанието. Както водата измива мръсотията от тялото, така по време на медитация се измива мръсотията от фините тела и се издига съзнанието. И да се питат Владиците за разни житейски неща – това е все едно да разпитваш за стъкълца, когато ти говорят за елмази, рубини и сапфири.


Посланик на Великото Бяло Братство

Преминавайки всички изпитания, Татяна получила правото да изпълнява поръчението на Владиците – да представлява техните интереси на физическия план. Т.е. Татяна станала посредник между Висшите светове и човечеството, физически проводник за предаване на Послания в света на хората.

През 2003 г. Владиците й присвояват статус на Посланик, а през следващата година я обличат с мантията на Посланик на Великото Бяло Братство.

Какво представлява Мантията на Посланика? Това пояснява самата Татяна Микушина:



  • Това не е заслуга, това не е орден, който ти присвояват за служение. В своите послания Владиците не дават обяснение на понятието „Мантия“. Ще се опитам да дам своето разбиране за това. То е нещо като акредитивно писмо, което посланикът на която и да е страна дава на президента на страната, в която е дошъл. По същия начин и Владиците връчват своето акредитивно писмо, само че не на физическия, а на финия план. Това е енергийна субстанция, някакъв инструмент, който помага да се чуват Владиците.

Може да се каже също, че Мантията е защитно средство. Например, когато човек работи под ток с високо напрежение той има специални гумени ръкавици и ботуши за защита. Очевидно, работейки с високите енергии на Владиците, също са необходими приспособления, които биха защитавали човека.

Мантията може също да бъде сравнена с намордник или с нашийник. Ако човек се отклони от необходимия курс, то Владиците го връщат обратно.



Откровение в Алтай

Още в началото на 90-те години Татяна започнала старателно да чете „Тайната доктрина“ на Е. П. Блаватска, но смисълът на прочетеното далеч не винаги й е бил понятен.

През лятото на 2004 г. Татяна заминала за Алтай, в една туристическа база, недалеч от малкото селище Чемал. Владиците й препоръчали да вземе със себе си втория том на „Тайната доктрина“.

За да бъде по-далеч от шума на туристическата база, Татяна отишла на брега на река Катун и започнала да чете. Тя забелязала, че смисълът на прочетеното й е ясен и продължила да чете почти докато се мръкне, изпълнена с радост от направените открития.

По-късно, когато се върнала в Омск и продължила да чете „Тайната доктрина“, Татяна останала изненадана от това, че отново е престанала да разбира смисъла на написаното в книгата. Тогава тя започнала да ходи в парка на противоположния бряг на река Иртиш и там да си прави записки. А след връщането от парка в къщи, тя отново не разбирала смисъла на написаното.

Така Татяна направила откритието, че „Тайната доктрина“ може да бъде разбрана само, ако човек е на определено енергийно ниво, при определени вибрации, които могат да бъдат достигнати само намирайки се сред природата. И, разбира се, на нея са й помагали Владиците.

По време на медитация в ума й идвали текстове-връзки, които обяснявали избрани цитати от книгата. Написвайки нова глава, Татяна веднага правела записки и публикувала тези материали на сайта „Сириус“.

Всички тези материали, практически без никакви изменения, са в основата на книгата „Доброто и Злото“. Частен прочит на „Тайната доктрина“ на Е.П.Блаватска“, която е написана през септември-октомври 2004 г.

Тази книга станала крайъгълен камък, своеобразен изпит, пропуск за приемане на Посланията. За нейното написване били създадени всички условия. След като се върнала от Алтай, Татяна била уволнена от работа. Така тя имала достатъчно време за работа над книгата. Владиците настоятелно я съветвали да напише книгата, давали за това огромна енергия.

Съзнанието на Татяна било подготвяно постепенно. Приблизително след около година й казали, че хората неправилно възприемат Луцифер, че той „не е толкова лош“, но Татяна не повярвала в това. И само година след това Владиците отново се върнали към тази тема, като й предложили да прочете сред чистите условията на природата на Алтай авторитетния за Татяна източник – втория том на „Тайната доктрина“. И само след извисяване на съзнанието си, Татяна разбрала подвига на Луцифер и това, че той е оклеветен точно така, както и Николай Втори, както и Григорий Распутин.

Съгласете се, че да напишеш книга за това, че Луцифер, когото всички ругаят и свързват с тъмнината, всъщност е добър, спасител е на човечеството - това е истински подвиг. В книгата на Татяна Микушина блестящо е разкрита истината за Луцифер на основата на цитати от книгата на Е.П.Блаватска.
За приемането на Посланията

На 4 март 2005 година в живота на Татяна станало най-великото събитие – през този ден тя приела първата Диктовка, адресирана не до нея лично, а до всички хора на Земята.

След това Посланията следвали ежедневно в продължение на четири месеца - до 30 юни – така в света дошли 117 Послания от първия цикъл.

„Беше много трудно, защото аз живея в центъра на града – разказва Татяна - Приемането на Послания е много фина работа, която изисква пълна концентрация. Трябва да се чуе нечуваемото и да се види невидимото. След четири месеца непрекъснато приемане на Послания аз бях напълно изтощена. Сутрин се събуждах с мисълта, че предстои да приемам Послание, вечер заспивах със същата мисъл. Не можех да правя нищо повече.

За да приема Послание, първо стигам до медитативно състояние, установявам връзка със своето Висше АЗ и питам, кой от Владиците желае да даде Послание. Отначало Владиците искаха да правя аудиозапис на Посланията с моя глас, но щом чуех гласа си, веднага губех връзката с тях. Тогава методът се промени. Аз медитирам лежейки до момента, докато не чуя указание да стана и да включа компютъра. Създавам файл и записвам Посланието и веднага, още в присъствието на Владиката, които дава Посланието, правя аудиозапис.

Именно в медитативно състояние става обмен на енергии. Това може да се обясни по следния начин: Към мен идва импулс, като компресиран файл, който постепенно се декомпресира, разархивира се в моето съзнание. Думите се дават със скоростта, с която пиша. Първоначално идва една дума, която аз обезателно трябва да запиша и едва след това идват и останалите думи. Веднъж дойде Архангел Михаил и каза: „Аз и моите ангели дойдохме, за да окажем почест на нашия Посланик.“ Аз помислих, че това не трябва да го записвам. И след това нищо не последва. Веднага щом записах тази фраза, тръгнаха и следващите изречения.

Интересно е това, че аз не знаех предварително кой от Владиците ще дойде и на каква тема ще бъде Посланието.

От самото начало на приемането на Послания аз изпълнявах едно много важно условие на Владиците - в същия ден, в който Посланието е прието, то трябваше да бъде качено в интернет. Може би това условие бе свързано с факта, че не всички Диктовки, давани чрез предишните Посланици, бяха публикувани. Владиците изразходват твърде много енергия, за да подготвят Посланика за приемане на послания и е много важно всички получени материали да стигнат до хората. Затова доста преди да започне приемането на Посланията ми бе казано да направя сайт с името „Сириус“.

Когато първият цикъл Послания беше приет и публикуван в интернет, никак не ми се отдаде да си отдъхна, защото започнаха да ме канят на различни срещи. Аз заминавах за Новосибирск, после за Петербург, за Москва, за Алтай, за България. Непрекъснато пътувах. Случваше се да се прибера в къщи за две-три седмици, а после отново заминавах на път.

От своя Учител Татяна разбрала, че в бъдеще приемането на диктовки в Омск ще стане невъзможно. Трябвало да се търси място сред природата. Към търсенето на такова място се включили читателите на сайта.

В началото била намерена малка къща на Алтай. Татяна заминала там в края на 2005 г. Къщата била малка, без вода, с тоалетна на двора. Палила си сама печката. Помагал й местен жител, Артур - цепел и носел дърва, палел банята.

Това означавало, че проверовъчните тестове продължавали. Татяна знаела, че трябва да издържи, затова приемала всички трудности като неизбежни. Това е героизъм, който тя не признава, и издържливост, калена още в юношеска възраст. Всички трудности са преодолими, ако е намерен верния Път.

Следващите три цикъла от Послания (3-ти, 4-ти и 5-ти) били приети в Подмосковието, в България и във Владимирска област.

Вече през лятото на 2007 г. следващия цикъл бил приет в Ашрама до Омск. Тук били приети 10 цикъла (от 6-ти до 15-ти) от юни 2007 до януари 2012 г.



Заплаха

Безусловно, Владиците изпълват мястото, където се приемат Посланията, с мощната енергия на Светлината и външният свят започва да се съпротивлява, опитвайки се да върне нивото на вибрациите към обичайното им състояние. Това се случва чрез хората, които започват да се съпротивляват на всяко ново положение на нещата и нанасят удар след удар.

Недалеч от Омск Татяна Микушина построила къща, а след това от дарения на хората недалеч от къщата е построен и Учебен център.

Учебният център се строял от доброволци, които се появявили веднага след качване на обявата в интернет, а също и хора, които разбирали от строителство. Татяна сама контролирала процеса на строителство. Триетажното здание било построено за рекордно кратки срокове – за половин година.

Но скоро човекът, който продал на Татяна земята за Ашрама, решил да си върне бившата собственост. През декември 2008 г започнали съдебни дела и продължили почти три години на различни инстанции, като стигнали дори до Върховния съд на Русия. В резултат на дългите съдебни дела били загубени около 60 хектара т.е. почти 1/3 от закупената земя. Останали 100 хектара. И още около година трябвало, за да се възстановят документите за право на собственост върху земята, които по загадъчен начин изчезнали от съдебните архиви.

И буквално на следващия ден, след като всички документи били възстановени, на 19 април 2012 г. станал пожар, който приличал на опит за убийство.

През този ден Татяна се връщала у дома от Учебния център, където я чакала нейната помощница и сподвижница Татяна. Всичко било съвсем спокойно – нямало никакви хора, нито миризма на дим – нищо не предвещавало трагедията. Скоро след като влязла в къщата, Татяна чула странен шипящ звук. Когато погледнала през прозореца, тя видяла, че горят 10-15 метра от дървената ограда. Пламъкът се издигал на височина повече от 4 метра. Огън с такава сила не би могъл да се разгори за броени минути, още повече, че оградата била обработена с противопожарна течност. След като огънят се разгорял едновременно от четирите страни на оградения участък, не останали никакви съмнения, че това е умишлен пожар. Дотичалите от Учебния център хора се опитвали заедно с Татяна да потушат пожара. Петимата заедно се опитвали да опазят банята. От оградата, по тревата огънят много бързо стигнал до боровете и брезите, включително и до тези, които били пред самата къща, и вече се издигал на височина 10-15 метра. Огънят приближавал от всички страни и хората се скрили в къщата, за да се предпазят. Постепенно къщата се изпълнила с дим. Сайдингът на покрива започнал да се топи и да се отлепва, а под него имало пенопластова топлоизолация, изключително горивен материал.

И тогава Татяна призовавала на помощ Архангел Михаил. „Архангел Михаил, помогни ми, помогни ми, помогни ми!“ След като няколко пъти произнесла силно този призив, настъпила тишина. Бушуващият зад прозорците огън утихнал. Пламъкът на горящият бор, чиито клони опирали в покрива, угаснал на височина два метра.

Пристигнали пожарникарите, угасили остатъците от огъня и след известно време хората успели да излязат от къщата. Сътрудникът от пожарната дълго време писал протокол. Но причините за пожара така и не били изяснени.

На 19 юли същата година станал втори пожар, вече около Учебния център.

След тези събития хора от цял свят започнали да пишат писма, обръщайки се към Президента на Русия с молба да се проведе разследване и да се защити Татяна. Били събрани повече от 3,5 хиляди подписа под обръщението. Последвалото след писмата идване на подполковник от полицията не помогнало на работата.

И тогава Владиците решили сами да защитят своя Посланик – следващите шест цикъла от Послания вече били приети извън Русия.

Както винаги, Бог действа чрез хората. Научавайки за случилото се, ръководителят на издателство Сол Вита Вероника Лаце поканила Посланика в Латвия, за да помогне на Татяна да дойде на себе си след пожара.

„Когато в интернет се появи информация за това нещастие, аз веднага позвъних на Татяна и й предложих да дойде в Латвия. Тя се съмняваше дали това е възможно, защото за обикновена виза се чака поне месец - спомня си Вероника Лаце. Аз обещах да уредя това и по чуден начин визата беше получена в тридневен срок. Също толкова бързо се намери прекрасно място извън Кулдига, в гората – една скоро построена, необитаема къща, без чужди енергии. Този пример показва как работят Висшите сили. Когато правиш правилен избор, всичко се урежда без излишни усилия“.




Само следването на този път има смисъл

Приемайки Послания от Съществата на Светлината - Учителите на човечеството, Татяна разпространява Божествената мъдрост, полага основите на философско-етично учение, основаващо се на Висшия Нравствен Закон, на Закона за Кармата и Закона за Реинкарнацията. Последният закон е много важен, защото той говори за вечната, неумираща част от човека. Когато човек разбере, че живее не един, а много животи и всички негови днешни мисли, чувства и действия определят неговото близко и далечно бъдеще, той започва по-осъзнато и отговорно да се отнася към живота и да контролира своите реакции към случващите се събития.

В периода 2005 – 2015 г. Татяна Микушина е приела повече от 470 Послания, които са публикувани в серията книги „Слово на Мъдростта“ и са издадени на латвийски език от издателство Сол Вита.

В Посланията се говори за необходимостта от изменение на човешкото съзнание, за придобиването на нов смисъл на живота. Посланията помагат да се преодолее безнадежността, да се възстановят жизнените сили и да се възправи духа. За това свидетелстват отзивите на възхищение, които Татяна Микушина получавала след излизане от печат на всяка поредна книга.


Чета книгите на Татяна Микушина вече втора година, това ми помага да укрепя всички аспекти от живота си. Почувствах радост и спокойствие, чувства, които никога преди не бях изпитвал. Достатъчно е да прочета само едно изречение от Послание или Розарий, за да ми се подобри настроението и възприятието на света. На работа вече не се чувствам като жертва и престанах да се самосъжалявам. Научих се да си сътруднича с ръководителите и колегите ми.

Дълбоко съм признателен на Посланика Татяна Микушина, която направи това Учение достъпно за целия свят“.

Грант Воспер, Лос Анжелос, Калифорния, САЩ
Авторката на книгата „Доброто и Злото“ е прочела „Тайната доктрина“ на Е.П.Блаватска от нова гледна точка, и аз изпитвам голяма благодарност за това. Защото хората, които са с непредубедено отношение към света могат да дадат нов тласък на съзнанието, нов тласък на мисленето, в резултат на което да направят толкова неочаквани, парадоксални изводи, които вдъхновяват и радват душата“.

Елена Илина, писателка, Русия
Бях изпаднала в тежка депресия, когато една приятелка ми даде да прочета книгата на Татяна Микушина „Слово на мъдростта“, в която са събрани Посланията на Учителите на Светлината. Заедно с нея четяхме Посланията, после Розариите на Майка Мария, спазвахме пост, молихме се. В продължение на две седмици бяхме напълно изолирани от обществото. Това беше дълбоко потапяне във вибрациите на Божествения свят.

И ето стана чудо – пълна трансформация! Почувствах прилив на сили, на енергия, на творчество, появи ми се жажда за живот. Направих преоценка – аз се родих отново. Благодарността ми няма край!!! Поклон и безкрайно възхищение. Това наистина е Божествено Учение, което дава на съвременния човек шанс да живее в този свят и да получава радост от общуването, радост от любовта, от хармонията и от цялостността. Дава шанс да разберем, че само с Бога всичко е възможно!“

С благодарност и любов , Донна Луна, Венеция, Италия
Книгите на Татяна Микушина дават криле на нашите души, напомнят за висшата цел на нашия живот. Те са божествения нектар, за който толкова тъгува душата. И веднъж вкусвайки от него вече не ти се иска повече да се храниш с това, което предлагат средствата за масова информация“

Из предисловието към книгата „Мъдрост, променяща живота“
Живея в обкръжение от Светлина

Животът на хората, които дълго време общуват с Татяна Микушина, безвъзвратно се променя. Към по-добро, разбира се! Въпреки че, може би на пръв поглед не изглежда съвсем така. Променят се приоритетите, възприятията към живота, обкръжението. Появяват се нови хора.

Ето какви промени са настъпили при Вероника Лаце:


  • Преди всичко, започваш да се отнасяш с по-голяма отговорност към самия себе си, та нали трябва да мислиш за всяка произнесена дума, за всяко действие, трябва да контролираш чувствата си, отношението си към всеки човек и към целия живот. Ученето стана неотменна част от живота ми. Отначало изпитвах към Татяна огромно благоговение, а след по-близкото запознанство се появи дълбоко уважение.

Колкото повече напредват нещата, толкова всичко става по-сложно и по-сериозно. Всички събития и обстоятелства в живота се възприемат по новому. В началото мислих какво мога да направя, за да помогна на Посланика. А сега издавам книги.

След запознанството ми с Посланика разбрах, че главното предстои, че още твърде много предстои да се направи.

Някога ще бъдат създадени общини, в които ще се раждат умни и надарени деца, богочовеци, които няма да познават насилието. И след 25-50 години именно те ще променят света. Предвиждам как по целия свят ще се появят общини от светло мислещи хора. Хората ще четат повече, мисълта им ще бъде естествена и лека. И този начин на живот ще стане определящ.

В живота си съм срещала много известни личности, до които съм имала щастието да бъда. Но това, което чувствам в присъствието на Посланика не може да се предаде с думи. Благодарна съм на Бог за тази възможност. В нейно присъствие не може да не правиш добро, не може да си нечестен, не може да не можеш.

Аз имам разбиране за универсалните принципи на мирозданието. До този момент аз уважавах всички религии, всяко търсене на Бога, почитах всичко свято, но едва сега разбрах по същество какво е това божественост и какво е Бог.

Бог не е старец с брада, какъвто той съществува в съзнанието на мнозина. А науката, за съжаление, не дава никакви обяснения. Учителите искат ние да се развиваме и да достигаме божествени висоти. За да постигнем това, ние трябва да се справим със своите демони - с въжделението си, с желанието за наслаждения, с проявленията на егото ни и с други негативни състояния на съзнанието. Адът съществува не къде да е, а на Земята, и искаш или не искаш, ежедневно влизаш в съприкосновение с него на различни нива. Започваш да виждаш това, само когато разбираш, че съзнанието на обществото деградира.

Много ценни за мен станаха семинарите на Татяна Микушина, в които тя обясняваше сутрите от Древното учение и същността на работата над себе си. Истински разбрах това, едва когато започнах да опознавам Бога в себе си, в своето сърце. Без познаването на Учението, което Учителите ни предадоха чрез Татяна това не е лесно да се разбере, въпреки, че има много книги с ненужни авторски ментални сложности и ограничения.

Стигам до извода, че друг такъв отговорен човек като Татяна не съм срещала в живота си. Ако тя обещае нещо, значи така и ще стане. Тя вярва на хората абсолютно, без никакви подозрения и съмнения. В същото време тя чувства, ако нещо не е както трябва. Сега и аз съм способна на по-голямо различаване.

Характерно е още, че се промени кръгът ми на общуване. Промени се житейската ми среда, но това го забелязах по-късно. Живея в друго обкръжение – уверена е Вероника Лаце.

*   *   *

Този кръг от светлина включва всеки, който изучава Посланията и забелязва какви промени е внесло в живота му това философско-етично Учение, стигнало до нас с помощта на Татяна Микушина. Всички ние сме пътници, вървящи в планината, стремим се към върховете, сияещи на слънцето. Там, където Учителите на Светлината в обкръжението на Посланиците на Бялото Братство зоват своите последователи: „Вървете, това изкачването си струва!“



http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко

Мир, Светлина и Любов!







Каталог: sirius -> buletini -> 2016 -> subscription
subscription -> 9-дневно молитвено Бдение за мир в
subscription -> Нет религии выше Истины Выпуск №2(1470) Январь, 2016 год
buletini -> Татьяны Микушиной Повторно четене на избрани Послания
buletini -> Нет религии выше Истины Выпуск №2(1416) Июль, 2015 год
subscription -> Нет религии выше Истины Выпуск №1(1524) Август, 2016 год
subscription -> Тричасово молитвено Бдение за мир в
subscription -> Отговор на въпрос защо Бдението е за Русия, а не за
subscription -> Молитвено Бдение За мир в целия свят


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница