Нетехническо резюме



Дата18.06.2018
Размер240.21 Kb.
#74787

МВЕЦ “БРЕЗЕ” на р. Широколъшка, землище с. Брезе Нетехническо резюме


нетехническо резюме
Настоящият доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното е изготвен от екип лицензирани експерти в състав: инж. Лидия Борисова Петрова, арх. Красимира Николова Петкова-Илиева, Атанас Томов Згуров и Стили­ян Казалиев.

Ръководител на екипа е инж. Лидия Борисова Петрова.


1. Анотация

на инвестиционното предложение



1.1. Местоположение

Наименованието на инвестиционното предложение е:



МВЕЦ “Брезе” на р. Широколъшка.

П
редвидено е бъдещият обект да се изгради в поречието на р. Широколъшка в участъка на реката след влизането на Караул дере и моста на р. Широколъшка за с. Катраница.

Водохващането е на кота дъно река 896 м, а сградата на централата на кота терен 848 м. Трасето в по-голямата си част е предвидено по десния бряг между реката и пътя Смолян – Девин. Само в отделни участъци, където реката е много близо до пътя, тръбопроводът ще минава между реката и ската, т.е. покрай левия бряг. Общата дължина на тръбопровода е 1950 м.

Основните процеси, свързани с реализирането на обекта, обхващат три основни етапа – проектиране, строителство и експлоатация.

Параметрите на повърхностния отток на реката при водохващането на кота 896 м са следните:


  • Площ на водосбора – F = 118.25 км2

  • Средномногогодишно водно количество – Qср. = 1.42 м3/сек

  • Застроено водно количество – Qзастр. = 1.60 м3/сек.

Предвидено е МВЕЦ “Брезе” да се изгради като деривационна централа на течащи води със следните сгради и съоръжения:

  • Водохващане, състоящо се от масивен яз, преливник, основен изпускател, водовземен отвор, рибен проход и екологичен отвор. Осигурява се преливна височина за провеждане на високите води с обезпеченост 1 %.

  • Утаител с дънен промивен отвор и страничен преливник

  • Водна камера.

  • Напорен деривационен тръбопровод от водната камера до сградоцентралата с външен диаметър Ø 1100 мм, стоманени тръби с дължина 1950 м. Тръбопроводът се полага подземно – засипан.

  • Сградоцентрала – на кота 848 м, разположена на площадка между реката и пътя Смолян – Девин, на около 50 метра от моста за с. Катраница.

В сградата на централата се предвиждат следните помещения:

  • машинна зала;

  • трансформаторно помещение и ел. съоръжения;

  • битово помещение.

След сградата на МВЕЦ се оформя изтичало, през което водите след турбината се отвеждат обратно в реката. Предвижда се укрепване на речното корито след изтичалото.

Предвидено е да се монтират два броя турбини тип “Francis”, хоризонтални, с възможности за регулиране от 20 % до 100 %.

Основен енергиен източник и суровина за производство на електроенергия е водният потенциал на р. Широколъшка между коти 896 и 848 м. При средна година през централата ще преминава водна маса с обем
W = 35 500 000 м3/год. Използва се екологично чиста технология, при която суровина за добив на енергия е водата, която е възобновяем източник.

По време на строителството ще са необходими следните материали:



  • стоманени тръби Ø 1100 мм

  • горива за работа на строителните машини

  • арматурно желязо

  • инертни материали

  • цимент

  • материали за кофраж – метален или дървен

  • вода за строителни нужди – ще се ползва от р. Широколъшка.


2. Алтернативи

за осъществяване на инвестиционното предложение


2.1. Алтернативи по отношение местоположението

В процеса на изготвяне на инвестиционното предложение са проучени няколко алтернативи по отношение кота водохващане и сграда МВЕЦ, дължина на трасето и неговото местоположение.



Първи вариант – кота водохващане 896 м и кота сграда МВЕЦ 840 м с дължина на трасето 2.5 км. Напорният тръбопровод минава открито по левия скат на реката през горски фонд. Сградата на МВЕЦ е на левия бряг на реката. Денивелация – Нобщо = 56 м.

Втори вариант – кота водохващане 896 м и кота сграда МВЕЦ 835 м със сграда на централата на левия бряг. Тръбопроводът минава открито по левия бряг на реката. Дължината на трасето е 2.7 км с общ пад Нобщо = 61 м.

Трети вариант – кота водохващане 896 м, сграда МВЕЦ на кота 848 м на десния бряг на реката на около 50 м преди моста за с. Катраница. Трасето минава подземно, покрито, като дължината му е 1.95 км с общ пад (денивелация) – Нобщо = 48 м.

Мотивите за избор на ІІІ-ти вариант са:

Недостатъци на І-ви и ІІ-ри вариант са:

  • Значително по-голяма дължина на тръбопровода при незначително увеличаване на пада – общия напор, което е стопански и финансово неизгодно.

  • Откритото трасе по левия скат ще въздейства негативно върху ландшафта, тъй като има визуална връзка с пътя Смолян – Девин. Има по-труден достъп за строителство, свързан с преминаване на строителните машини и транспортните средства на много места през реката, което води до замътване на реката и влошаване на качеството ù.

  • Въздействието върху речната екосистема и биоразнообразието е по-неблагоприятно в предвид по-дългите трасета, оформящи участъци, в които през определени периоди от годината (предимно при маловодие) ще протича само екологичното оводняващо водно количество.

Поради горните мотиви, свързани основно с намаляване и ограничаване негативните въздействия върху околната среда, се предлага за реализация ІІІ-ти вариант – покрит, засипан тръбопровод, стоманен Ø 1100 мм, минаващ в по-голямата си част по десния бряг с дължина на трасето L = 1.95 км, кота водохващане 896 м, кота сграда МВЕЦ – 848 м с общ пад Нобщо = 48 м и нетен пад – Ннетно = 44 м.
2.2. Алтернативи по отношение технологичното оборудване

Възможните алтернативи са:



  • Турбини тип Францис

  • Турбини тип Митчел Банки

  • Турбини тип Пелтон

  • Турбини тип Каплан.

Броят на турбините може да бъде един или два. Изхождайки от наши наблюдения върху изпълнени подобни МВЕЦ в региона, предлагаме технологична схема с два броя турбини тип Францис, които имат най-висок КПД и са с по-широк диапазон за регулиране на водното количество – 20 ÷ 100 %.
2.3. Алтернативи по отношение начина на полагане и вида на тръбите

Съществуващите алтернативи по отношение на вида на тръбите са:



  • тръбопровод със стоманени тръби

  • тръбопровод с тръби от вибростъклопласт тип HOBOS

  • открит – незасипан тръбопровод

  • засипан – подземно положен тръбопровод.

Мотиви за избор на алтернатива:

С най-добри хидравлични показатели – гладкост, малки загуби на напор, лесен монтаж и малко тегло, са тръбите от вибростъклопласт тип HOBOS. Те обаче са значително по-скъпи и обикновено се прилагат в стръмни, силно нагънати, трудно достъпни и пресечени терени.

По начин на полагане подземният засипан тръбопровод е с най-незначително въздействие върху ландшафта.

В предвид горните мотиви, предлагаме тръбопроводът да бъде със стоманени тръби, които да се положат подземно, засипани.


2.4. Алтернативи по отношение архитектурно-конструктивното решение

на сградата на централата

Във фаза идеен проект ще бъдат разработени най-малко два варианта за архитектурно оформление на сградата на МВЕЦ, целящи максимално вписване в околната среда, в духа на родопската архитектура и наличните природни дадености в района.

Ще се използват нови технологии за оборудване, специални материали, намаляващи вибрациите и шума, с което ще се осигури намаляване на шумовото въздействие до допустимите норми – 50 децибела на разстояние 10 м, което се приема за задоволително.
2.5. “Нулева алтернатива”

Съгласно определението в допълнителните разпоредби на ЗООС, “нулева алтернатива” е възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение.

При “нулева алтернатива” се запазва напълно състоянието на разглежданата територия, без да се реализира инвестиционното предложение, като остава неизползван значителен потенциал от възобновим източник – водата, и не се произвежда по екологично чист начин електроенергия в размер на 3.47 млн. kWh годишно.

“Нулева алтернатива”, т.е. инвестиционното предложение да не се реализира, не предлагаме.




3. Описание, анализ и оценка

на предполагаемите въздействия върху населението и околната среда в резултат от реализацията на инвестиционното предложение


3.1. Атмосферен въздух

По време на изграждането на обект МВЕЦ “Брезе” основни замърсители на атмосферния въздух ще бъдат:



Прах

Най-силно върху запрашаване на приземния атмосферен слой влияе вятърът. Необходимо е да отбележим, че фракцията на мате­риал е едра, а запрашаване се получава от ситните частици от разпиляната баластра около пътищата и след преминаването на автомобилите става източник на прах. При оросен път и сравнително умерена интензивност на транспорта, но силен вятър, запрашаването е голямо.

Залпово запрашаване може да се получи само при бурни ветрове, които са рядкост за района и най-често се появяват през пролетта, ко­га­то има чести превалявания и мате­риалът е влажен.

Източници на за­мър­сяването на въздуха ще емитират в атмосферата общ нетоксичен прах с неравномерен режим. За да се намали екологичният риск, в работния проект трябва да се предвидят адекватни мерки за подтискане на такива емисии с помощта на технически средства и технологии, прилагани в подобни случаи като:



  • специализирани автомобили за оросяване на временните техно­логични пътища по време на засушаване и интензивна транспортна дейност;

  • да се товарят равномерно самосвалите, с което се избягва възможността за изтичане на материала;

  • при сухо и топло време да се навлажнява работният материал.

Токсични газове, отделящи се при изгарянето на дизелово гориво

Всички съвременни транспортни средства с двигатели с вътрешно горене емитират в известна степен вредни вещества в атмосферата. Коли­чествата и съставът на отработените газове зависят главно от вида на дви­гателя и неговото техническо състояние, от начина на движение (обо­роти), състоянието на пътната настилка и не на последно място вида на изпол­званото гориво.

Основно значение за емитирането на вредни вещества от автомо­билите имат следните фактори:


  • Използваното гориво

  • Конструкцията и условията на работа на двигателя

  • Начин на движение на автомобила

Транспортната и строителна техника се явяват източници, замър­ся­ващи атмосферния въздух разсредоточено, неорганизирано и динамично.

Експертите считат, че на разстояние 150 метра от обекта и по-далече могат да се очакват следните максимални концентрации, дължащи се на функционирането на обекта:



CСО = 0.005 мг/м3

Cв-ди = 0.0005 мг/м3 (от ауспухни газове)

Cв-ди = 0.015 мг/м3 (от зареждане на резервоар)

CNO2 = 0.00018 мг/м3

CSO2 = 0.00035 мг/м3

Cсажди = 0.000005 мг/м3

Cрв = 0.0000003 мг/м3

  • Определено може да се твърди, че обектът няма да оказва имисионно въздействие върху атмосферния въздух в прилежащите райони поради ниските стойности на възможните емисии.

  • Функционирането на обекта няма да доведе до промяна на замърсяването с продукти от отпадни газове на двигателите с вътрешно горене.

  • Имисионно въздействие върху прилежащите райони на разстояние над 100 метра от обекта ще бъде 0.005 ПДК за всички вещества, емитирани от обекта.


3.2. Повърхностни и подземни води

Поради характера на електропроизводството, при което се използва водата като суровина и източник на енергия, експлоатацията на бъдещата МВЕЦ “Брезе” се определя като екологично чиста.

Материалите, от които ще бъде изграден напорният тръбопровод и частите от технологичното оборудване, които са в пряк допир с водата, обикновено са със сертификати и за питейно водоснабдяване, което допълнително гарантира качествените показатели на преработваната вода.

Трасето на тръбопровода, водохващането и сградата на централата не попадат в обхвата на СОЗ на питейни водоизточници, поради което не се очаква негативно въздействие от обекта върху подземните извори в района, ползвани за водоснабдяване – извори “Беденски врис” и “Настански”.

Основно реализацията на инвестиционното предложение ще въздейства върху повърхностния водоизточник – р. Широколъшка. При непрекъснато изпускане в реката на определеното екологично водно количество Qекол. = 150 л/сек и стриктно спазване на предвидените в т. 6 на доклада за ОВОС мерки и ограничения, въздействието върху р. Широколъшка се очаква да бъде ограничено между водохващането и сградата на централата.

Сградата на МВЕЦ се предвижда на десния бряг на около 50 метра над моста на р. Широколъшка за с. Катранца. За предпазване от изравяне и подкопаване на коритото на реката и терена около устоите на моста се предвижда след изтичалото на МВЕЦ “Брезе” долната вада да бъде укрепена чрез бетониране и заскаляване в този участък. Подприщване на водата и повдигане на водното ниво в района под и над моста няма да има.

Не се очаква замърсяване на р. Широколъшка, водещо до промяна на категорията ù в резултат на заустването на пречистените отпадъчни битови води, които са незначителни по количество.
3.3. Отпадъци

При стриктно спазване на предвидените мерки за събиране, съхранение, транспортиране и депониране, като цяло въздействието на отпадъците върху компонентите на околната среда се оценява като незначително.

Не се допуска изхвърляне и депониране на излишни и скални земни маси и други строителни отпадъци в коритото на реката.

Разливи и петна от ГСМ и нефтопродукти по време на строителството и експлоатацията върху терена и в реката се забраняват.

Не се допуска изхвърляне в реката и разпиляване по терена на взривни вещества, капсули, детонатори и др.

Не се очаква осезаемо въздействие на отпадъците върху повърхностни води, подземни води и земни недра и върху останалите компоненти и фактори на околната среда.
3.4. Геоложка среда (земни недра)

По време на строителството на обекта – въздействията върху геоложката среда ще се изразяват в механично нарушаване на приповърхностния ù слой при изпълнение на изкопните работи по трасето на тръбопровода и на площадките на водохващането и сградата на централата.

Механичното нарушаване на геоложката среда ще бъде пряко, постоянно, необратимо, но обективно неизбежно и незначително по степен на въздействие. По обхват се ограничава в границите на обекта и непосредствения терен около тях.

Освен от механично нарушаване геоложката среда потенциално е застрашена и от качествени изменения, произтичащи от замърсяването ù със строителни отпадъци, разливи на нефтени продукти от моторните превозни средства и др. Тези изменения обикновено са дълготрайни, тъй като въздействието им продължава и след отстраняване на източниците на замърсяване.

По дълбочина и обхват въздействията върху геоложката среда по време на строителството се оценяват като незначителни.



По време на експлоатацията на обекта – въздействията върху геоложката среда ще включват постоянно статично натоварване на терена от изградените сгради и съоръжения и по трасето от напорния тръбопровод.

Тези антропогенни въздействия ще бъдат постоянни, дълготрайни, необратими и неизбежни. Оценяват се като незначителни.



Реализацията на обекта няма да промени геоложката основа, респективно не влияе негативно върху други съществуващи в близост сгради и съоръжения – път и мост.

Не се очаква негативно въздействие върху земните недра и подземното термоминерално находище “Беденски бани”, разположено на около 100 метра под сградата на МВЕЦ “Брезе”.



3.5. Вредни физични фактори

Източници на шум в околната среда са повечето дейности и техно­ло­гични процеси, свързани с изграждането на строителни и добивни обекти (сондажни, изкопни, строително-монтажни, транспортни и др.), извърш­вани с различни видове машини, инсталации и транспортни средства. Основните използвани машини ще бъдат:



  • Дизелови строителни машини;

  • Среднотежки товарни камиони;

  • Тежки товарни автомобили.

При работа с тях ще се формират неблагоприятни за здравето на работниците нива на шум и вибрации от лошо поддържани двигатели и машини от недобре затворени кабини и при неупотреба на антифони.

Работната площадка на МЕЦ ще се явява източник на шум, излъчващ в околната среда нива около и над 90 dBA, в непосредствена близост до групите машини, съоръжения и инсталации, които могат да се разглеждат като точков или площен източник на шум, в зависимост от разположението им върху площадката.

Източник на шум в околната среда ще бъде и обслужващият тежкотоварен транспорт.

Отчитайки факта, че разглежданият обект се намира на голямо разстояние от Девин, то въздействието му върху акустичната среда, дори и кумулативно с шума от преминаващите по пътя МПС, ще бъде под ПДК.

Най-съществено въздействие нивото на шума ще окаже на обслуж­ващите строителната и транспортна техника. То е условие за развитие на неблагоприятен здравен ефект върху слуховия анализатор и централната нервна система. В този аспект трябва да се наблегне на личните предпазни средства.
3.6. Земи и почви

При реализиране на инвестиционното намерение за изграждане на МВЕЦ “Брезе” ще се засегне общо площ от 3 470 м2. Тази територия попада в почви от тъмни кафяви горски, сиви горски, планинско-ливадни, алувиално-ливадни, делувиално-ливадни.

Върху почвите ще има въздействие при извършване на изкопни и взривни дейности за строителството на обектите и прокарване на водопровода. Вторично въздействие върху почвите може да има от работещите машини, вследствие провеждането на високи води от реката.

За намаляване въздействието върху почвите се предвижда изземване и съхранение на почвения слой, който да се използва за рекултивация след приключване на строителството, обезопасяване на взривните дейности, извършване на рекултивация на засегнатите терени, създаване на подходящ ландшафт.


3.7. Биологично разнообразие

Растителен свят

При изграждане на водохващанието, трасето на водопровода, площадката на МВЕЦ и на свързващите далекопроводи, временно или постоянно ще бъде засегната растителността върху площ около 3 дка, която представлява ниви, ливади и участъци от речната тераса. В района на трасето не са установени защитени или редки растителни видове.От проведени разговори с представители на ДЛ – Широка лъка и ДЛ – Девин се установи, че трасето на водопровода не преминава през горскостопански площи. Сечта на отделни дървета по трасето на водопровода ще бъде минимална.

Обезводняването на речното корито би довело до неблагоприятно отражение върху водната и крайбрежна растителност и променило видимо облика на реката.

Животински свят

Повечето от представителите на животинския свят в района са обичайни представители. По време на строителството на обекта върху животните ще действа факторът безпокойство от извършването на строителните дейности и работата на строителната механизация. При прокарване на трасето на водопровода в участъците в и около речното корито ще бъдат извършени изкопни работи, с което ще се унищожат частично и временно някои хабитати на земноводни, влечуги, птици и дребни бозайници.

По-чувствително въздействие върху рибите и останалите водни животни в р. Широколъшка би оказала рязката про­мя­на­та във водния режим на реката след водохващането в участък с дължина около 2 км. Имайки предвид факта, че в тази част от течението р. Широколъшка съществуват условия за развитие и размножаване на риба, се налага стриктното съблюдаване и непрекъснато осигуряване на посочените в пред­п­ро­ектните проучвания и в нашите изчисления екологично количество вода за нормално оводняване на речното корито. За нормалното развитие и размножаване на рибите в посочения участък задължително е построяването на рибен проход, позволяващ свободното движение на рибите.

Не се очаква влошаване на физикохимичните и микробиологични показатели на водата, преминала през турбините на МВЕЦ и евентуално неблагоприятно повлияване върху рибите в големите рибовъдни комплекси “Девин 1” и “Девин 2” (“Пал БГ”). Практиката е показала подобряване на качеството на отработените води, вследствие на извършената аерация при преминаването им през турбините.

Считаме, че ако се гарантират необходимите екологични количества вода и се построят рибен проходи от каскаден тип, ще се поддържат нормални условия за съществуването на водните животни в р. Широколъшка в този участък. Графикът на строителните дейности трябва да бъде съобразен с размножителната активност на повечето от по­со­че­ни­те видове, която е най-висока през м. април и началото на м. май.

В резултат на направените проучвания и анализи и при спазване на направените препоръки даваме следните прогнози за влиянието на строителството и експлоатацията на разглеждания обект върху биоразнообразието в района:



  • те­ри­то­ри­ален об­х­ват – ог­ра­ни­чен (по дължина на водопровода);

  • по степен на въздействие – незначително;

  • по чес­то­та – еднократно, по време на строителството;

  • по продължителност на въздействие – временно;

  • кумулативен и комбинативен ефект
    очаква се поради наличие на други три МВЕЦ, разположени нагоре по Широколъшка река.


3.8. Ландшафт

Районът на “Беденски бани” предстои да се развива като балнеологичен център със значително по мащаби строителство. Това изисква вземането на подходящи архитектурни решения по отношение на вида на сградата на МВЕЦ “Брезе”, която трябва да се впише оптимално в съществуващата туристическа инфраструктура, както да се отчете факта, че рано или късно тя ще бъде елемент от бъдещата архитектурна среда на курортно ядро. Трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че шосето Смолян – Девин почти тангира с площадката на бъдещата МВЕЦ, което налага сградата на централата да е издържана в архитектурно отношение.

Анализът на характеристиките на територията, върху която се предвижда да се изгради инвестиционното предложение, дава основание за формулиране на следните въздействия върху ландшафта:


  • по интензивност – допустими за периода на строителство и напълно приемливи за периода на експлоатация;

  • по мащаб – въздействията имат ограничен характер по време на строителството и след въвеждане в експлоатация;

  • по продължителност – въздействието по време на строителството се характеризира като кратковременно, а в периода на експлоатация въздействието е дълготрайно

  • по характер – настъпващите изменения в периода на строителството се определят като значителни; по време на експлоатацията измененията се определят като положителни както по отношение на компонентите на околната среда, така и по отношение естетиката на средата и използваемостта на територията.

Въздействието върху ландшафта по време на строителството се оценява като пряко и незначително по вид и степен, ограничено и краткотрайно по териториален обхват и времетраене. Измененията, които ще настъпят в ландшафта след изграждането на обекта, са незначителни, тъй като тръбопроводът ще бъде покрит, засипан, а водохващането и сградата на централата са с незначителен обем и месторазположението им е ниско под пътя.
3.9. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда

Анализът на съществуващото състояние и очакваните изменения на компонентите на околната среда показва, че само в процеса на строителството, при невнимателно боравене с горива, масла, машини и др. е възможно да се прояви негативно въздействие, което се оценява като слабо вероятно.

Потенциални рискове за здравето на работниците могат да се появят основно по време на строителството на обекта в резултат от неспазване указанията за работа по отделните строителни процеси.

Съгласно Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване (ДВ бр. 54 от 2001 г.), инвеститорът на обекта определя координатор по безопасност и здраве в етапа на инвестиционното проектиране, тъй като проектантите са повече от един.

В процеса на строителството функцията на координатор по безопасност и здраве се изпълнява от главния изпълнител (строител).

Не се очаква негативно въздействие върху населението от близките селища в резултат на шум и вредни електромагнитни лъчения, тй като тези села отстоят от обекта на разстояние:



  • с. Брезе – 2.5 км

  • с. Сливово – 4.5 км

  • с. Върбово – 5.0 км

  • с. Беден – 3.5 км

  • с. Катраница – 3.0 км.

В машинното помещение задължително се изпълнява шумозащитна изолация и мероприятия, намаляващи вибрациите.

За работния персонал се осигуряват и доставят в сградата на централата всички необходими лични предпазни средства: изолационни пътеки, ръкавици, боти, щанга, табуретка, предпазни очила, ветроупорен фенер и др.

За гасене на пожар освен пожарогасителите със СО2 се предвижда и вода от напорния тръбопровод чрез редуктор към пожарогасителните шлангове.
3.10. Природни обекти

В близост до района на обекта (минимум 10 километра) не се намират резервати или поддържани резервати. На разстояние 5-10 километра се намират природните забележителности – скалните образувания “Настанска могила” (“Слонът”) и “Момата“. Строителството и експлоатацията на обекта МВЕЦ ”Брезе” не предполага оказване на неблагоприятно влияние върху защитени територии.


3.11. Материално и културно наследство

В оценяваната територия не е регистрирано наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.

При евентуално попадане по време на строителството на археологически находки или градеж да се спрат изкопните работи и да се уведоми незабавно Общината и Историческия музей, съгласно чл. 18 от ЗПКМ.

4. Мерки,

предвидени да предотвратят, намалят или, където

е възможно, да прекратят вредното въздействие

върху околната среда и населението


Процесът на намаляване, ограничаване или недопускане на негативни въздействия върху околната среда и човешкото здраве обхваща всички етапи от създаването и функционирането на инвестиционните обекти. В настоящия доклад за ОВОС предвидените мерки са планувани за изпълнение в три основни етапа:

  • Проучване и проектиране (П)

  • Строителство (С)

  • Експлоатация (Е).


4.1. Мерки, предвидени за изпълнение в процеса

на проектирането и строителството

  • Изготвяне инженерно геоложко проучване по трасето на напорния тръбопровод и на площадките на водохващането и сградата на МВЕЦ – етап (П).

  • Изготвяне проект за организация и изпълнение на строителството – ПОИС – етап (П).

  • Не се допуска скални и земни маси от изкопите за тръбопровода и съоръженията да попадат в коритото на реката – етап (С).

  • При сградата на МВЕЦ се предвижда маслоуловителна шахта или тава под трансформатора с обем, осигуряващ поемането на трансформаторното масло в случай на авария – етапи (П) и (С).

  • Недопускане петна и разливи от ГСМ и нефтопродукти по терена и в реката при работа на строителните машини и моторните превозни средства – етап (С).

  • На площадката на МВЕЦ и на разстояние 100 метра над нея не се допуска взривяване на скални маси, тъй като терените попадат в пояси ІІ и ІІІ на санитарно-охранителната зона на термоминералното находище (извор) “Беденски бани”- етап (С).

  • Изготвяне проекти и реализация на вертикална планировка и озеленяване на площадката на сградата на МВЕЦ – етап (П), (С).

  • Проектиране и изпълнение на техническа и биологическа рекултивация по трасето на тръбопровода и на площадката на водохващането – етап (П), (С).

  • При извършване на рекултивация за озеленяване да се използват местни растителни видове с цел запазване на типичната за района растителност и интегриране на обекта в ландшафта – етап (С).

  • При взривяване на скални маси да се използват защитни съоръжения от гумено-транспортни ленти, греди и дъски, затрупани с чували от пясък с цел недопускане разлет на скални късове – етап (С).

  • Излишните скални и земни маси да се извозват и депонират на место, определено от Община Девин – етап (С).

  • Извършването на основните строителни дейности да се извърши извън размножителния период на пъстървовите риби (01.10 – 31.01) и мряновите риби (15.04 – 31.05) с цел запазване популациите на рибите в този участък на реката – етап (С).

  • Проектиране и изграждане на функционален рибен проход, позволяващ осъществяване на хранителни и размножителни миграции на рибите – етап (П), (С).

  • По време на строителството да се предотврати негативно влияние на съществуващите съоръжения, препятстващи миграцията на рибите - етап (С).

  • Не се допуска складиране, съхранение и използване в близост до реката на взривни, отровни или упойващи вещества, както и извършването на електроулов на риба – етап (С).

  • На водовземните отвори да се проектират и изпълнят решетки или мрежи, предотвратяващи навлизането на риби в тръбопровода и попадането им в турбините – етап (П), (С).

  • Проектиране и изпълнение на шумозащитна изолация в машинната зала на централата – етап (П), (С).

  • За да се избегне замърсяване на почвите и реката с горива и масла от работещата строителна и транспортна техника, същите да се проверяват ежедневно за течове. При авария на някоя от тях, същата да се изведе незабавно на подходящо за ремонт място – етап (С).

  • Предвижда се енергогасител след обекта за предпазване на речното корито от изравяне – етап (П), (С).

  • Да се проектира и изпълни укрепване на долната вада след изтичалото на централата с бетон и заскалявка с цел предпазване от подкопаване и изравяне терена около моста за с. Катраница – етап (П), (С).

  • Екологичният отвор да се проектира и изпълни височинно така, че да се осигурява с предимство постоянно изтичане на оводняващото водно количество – етап (П), (С).

  • Не се предвижда савак или друго затварящо устройство на екологичния отвор, за да се избегне субективната намера при разпределението на водните количества – етап (П), (С).

  • След екологичния отвор да се предвиди рибен проход, по който задължително да се изпълни мерително устройство за контролиране на изпусканите оводняващи водни количества – етап (П), (С).

  • За отпадъчните канални води от сградата на централата, които са незначителни – Qср.дн. = 0.72 м3/дневно, да се предвиди пречистване до степен за изпускане (заустване) във водоприемник ІІ-ра категория, каквато е р. Широколъшка в този участък – етап (П), (С).

  • Да се предвиди в сградата на централата помещение за събиране и съхраняване на битовите отпадъци – етап (П).

  • При необходимост скалните изкопи да се извършват с минимално количество взрив без разлет, като се изготви проект за взривните работи – етап (П), (С).

  • Не се допуска разпиляване и попадане върху почвата и реката на отпадъци от взривни вещества, капсули, детонатори и др. – етап (С).

  • Трасето на водопровода да преминава по десния речен бряг подземно и възможно в най-голяма част от дължината на трасето с цел намаляване на негативни визуални въздействия в район, който е разположен между важни туристически дестинации – етап (П), (С).

  • В участъците, където тръбопроводът минава съвсем близко до брега на реката, при необходимост в работния проект да се предвидят подпорни стени за укрепване на терена и предпазване на имотите от заливане – етап (П), (С).


4.2. Мерки, предвидени за изпълнение

по време на експлоатацията на обекта

  • Постоянен контрол и замерване на екологичното водно количество.

  • Периодично изпускане по време на високите води на наносите, натрупани пред водохващането.

  • По време на размножаването на пъстървовите риби (01.10 – 31.01) и мряновите риби (15.04 – 31.05) да се поддържа оптимално ниво на водното количество с цел опазване хайвера на рибите.

  • При маловодие да се осигури достатъчно вода за поддържане на състоянието на речната екосистема и подхранване на подпочвените води, а при достигане на количества на водата под установения екологичен минимум (в случая 150 л/сек), МВЕЦ спира работа.

  • Изготвяне конструкция за работа на централата.

  • Периодично извозване на битовите отпадъци от сградата на централата на общинското сметище.

  • Осигуряване лични предпазни средства за персонала – изолационни пътека, ръкавици, боти, щанга, табуретка, предпазни очила и др.

  • Оборудване сградата на централата с пожарогасител със СО2 за гасене на електросъоръжения.

  • Осигуряване на вода за пожарогасене от напорния тръбопровод чрез редуктор към пожарогасителните шлангове.


Заключението на експертите по ОВОС е:
Считаме, че при спазване на дадените от експертите препоръки, забележки и ограничения, въздействията от експлоатацията на МВЕЦ “Брезе” върху компонен­тите на околната среда ще бъдат незначителни и в рамките на допустимото замърсяване, съгласно действа­щите в страната норми и стандарти.

РЪКОВОДИТЕЛ:

(инж. Л. Петрова)


ЕКИП

ЛИЦЕНЗИРАНИ ЕКСПЕРТИ:

1.

(Ат. Згуров)



2.

(арх. Кр. Петкова)



3.

(Ст. Казалиев)







Каталог: ovos


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница