Неуморният мечтател Николай Константинович Рьорих – идеал за многостранно развитие на личността



Дата17.11.2017
Размер77.21 Kb.
Неуморният мечтател Николай Константинович Рьорих – идеал за многостранно развитие на личността
Ваня Михайлова
През втората половина на 70-те години на XX в. по инициатива на Людмила Живкова, която е председател на КИК от 1 юли 1975 г. в България са реализирани мащабни културни проекти1, подчинени на идеята за многостранното, а в перспектива всестранно развитие на човешката личност. Те са повлияни от идейните учения, към които тя проява интерес. Един от тези проекти е Дългосрочната комплексна програма за издигане ролята на изкуството и културата за хармонично развитие на личността и обществото. Тя е приета с решение № 266 на Секретариата на ЦК на БКП на 23 март 1978 г. Основната идея на инициативата е пред българските граждани да бъдат представени избрани личности, успели чрез реализацията си в различни сфери на живота да осъществят идеала за многостранно развитата личност. Чрез техния пример трябва да се докаже, че той е реално постижим, а не представлява абстрактна идея. Във външнополитически план програмата е натоварена с пропагандни задачи, насочени към промяна на представите на останалите държави за България. Разкриването на примера на известни и утвърдени многостранно развити личности, както и изместването на акцента от идеологията към общочовешките ценности и духовността трябва да съдейства за промяна на негативния образ на страната като най-верен съветски сателит.

Мащабният замисъл на идеята определя дългосрочния характер на програмата, която трябва да се реализира в един период от 10-15 години. Многостранно развитите личности, които е предвидено да бъдат представени пред българската аудитория са: Николай Рьорих, Михаил Ломоносов, Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи, Кирил Философ, Петър Берон и др. За всеки от тях трябва да се разработи отделна програма, която да се реализира в рамките на съответната година.

Началото на осъществяването на Дългосрочната програма е поставено с разкриването на личността и делото на Николай Константинович Рьорих (1874-1947). Неговата всестранност, пълноценната му реализация в различни сфери2 и приносът му в световен план са доминиращи при избора именно той да бъде представен пред българската аудитория. За това съдейства още дейността му на учен и изследовател3, която позволява да се свърже тематично културата и изкуството с науката и ролята им за хармоничното формиране на личността в съвременния свят. Друг съществен фактор са „Пактът Рьорих” и „Флагът на мира” за опазване на културните ценности във военно време, които дават възможност личността и делото му да бъдат обвързани с актуалните проблеми за мира, за разгръщане на ново, мирно културно настъпление на Балканите, в Европа и света.

Влияние върху избора за представянето на Николай Рьорих оказва учението „Жива етика”, чийто последовател е Людмила Живкова. Именно Николай Рьорих и неговата съпруга Елена доразвиват идеите на Елена Блаватска съобразно изискванията на тогавашната действителност и извършват активна дейност, насочена към прилагане на нейните послания. Дейците на КК4 отдават важно значение на руския корен на Николай Рьорих и неговия славянски произход, които са използвани, за да се избегне негативната реакция в Съветския съюз, подозренията в национализъм и отхвърляне на програмата, ако се започне с представянето на българска личност. За да се спечели подкрепата на съветските управляващи за инициативата, етапът „Рьорих” е обвързан с честването на 100-годишнината от Освобождението на българската държава. Това е важно, тъй като отношението в Съветския съюз към Николай Рьорих е двойствено – от една страна той е възприеман като окултист и мистик, чиито идейни виждания са отхвърляни, а от друга – се признава талантът му на художник. Именно това е причина съветските управляващи първоначално да не одобрят програмата.

Етапът, посветен на Николай Рьорих е натоварен с големи очаквания, тъй като чрез него трябва да се постигне т. нар. „ефект на стартовия взрив за комплексната програма”. За тази цел са предвидени за осъществяване едно главно и десет основни мероприятия. Най-важно значение има откритата на 28 март 1978 г. изложба на Николай Рьорих в галерията на ул. „Шипка” № 6, в която са представени около 200 картини на художника, съхранявани в Държавния руски музей, Индия, САЩ, Монголия и Франция. Тя е съпроводена с гостуването на сина на руския художник – Святослав Рьорих и представянето на неговите творби в Националната художествена галерия (април - май 1978 г.). В програмата са включени мероприятия, свързани с идването в България на съветски и чуждестранни специалисти, издаване на литературните творби на Николай Рьорих, страници от дневника му, монографията на Богомил Райнов за него. Планирани са още 26 допълнителни мероприятия и 17 основни задачи, по важните от които са: подготвяне и издаване на луксозен албум за художника, провеждането на конкурс между българските изкуствоведи на тема: „Художественото творчество на Николай Рьорих и идеите му за всестранни връзки и сътрудничество между народите”, организирано от Националния център за паметниците на културата обсъждане на тема „Пакта Рьорих и опазването на паметниците на културата” и др.

Мероприятията от етапа „Рьорих” се реализират както в столицата, така и в останалите градове. Те започват през месец май 1978 г. с удостояването на сина на Николай Рьорих – Святослав с титлата „Почетен доктор” на Великотърновския университет за неговите заслуги, насочени към укрепване връзките между българската и индийската и руската култури. Посоченият вече принос, както и фактът, че предоставя лични творби и такива на Николай Рьорих и посвещава изложбата си на 100-годишниината от Освобождението на България е причина малко по-късно той да бъде награден с медал „100 години от Освобождението на България от османско робство”. Във Велико Търново е открита специална фотоизложба за живота и творчеството на Николай Рьорих и изложба на Святослав Рьорих. Първата е представена последователно в Русе, Габрово, Пловдив, Варна и Бургас, а другата – в Русе, Габрово и Плевен.

Програмата, посветена на личността на руския художник Николай Рьорих се осъществява както в страната, така и в международен план. Предвидени са редица инициативи, чиито задачи са насочени към изтъкване приноса на НРБ за разпространение идеите и творчеството на Николай Рьорих: популяризиране на нейните постижения в проучването и използването на достиженията на европейската цивилизация, разпространяване идеите на БКП за естетическо възпитание на народа и младежта като път за изграждане на всестранно развити личности и за ролята на изкуството и културата в съвременния свят. Международната дейност по етапа обхваща 38 държави, като основното мероприятие за Западна Европа и Австрия е изложбата на картини на руския художник във Виена. Тя е показана в Акра, Дамаск, Ню Йорк, Делхи, Варшава, Прага, Париж, Лондон и др. Паралелно с нея са проведени дискусии за многостранното развитие на личността, които имат важно значение, тъй като сред западните общества понятието „хармонично развита личност” не е популярно. Третото мероприятие е провеждането на дискусия за „Пакта Рьорих“ и опазването на културните ценности на 27 юни 1978 г.

Друг мащабен идеен проект, който е разработен в рамките на програмата е за провеждането на младежка мемориална експедиция „Урусвати 79-84” в Централна Азия. Неговата основна цел е възстановяване съществуването на института, което може да осигури възможност за продължаване идеите на Николай Рьорих. Проектът има специфично национални цели за българската държава. Те са свързани с подбор, подготовка и изграждане на собствени национални кадри по централно-азиатски култури, индийска цивилизация и др., които трябва да съставят по-късно бъдещето ядро на българската научна група в Института „Николай Константинович Рьорих-Урусвати”, в чието учредяване ще участват СССР, Индия, България и Монголия.

Трудно е да се определи до каква степен обществеността възприема програмата и какво е нейното отношение към нея. Мероприятията са масово посещавани (изложбата в София е разглеждана от над 100 души дневно5, броят на посетителите на тази в Русе за целия период на експонирането й (10 май - 30 май 1978 г.) е 42 200 души, във Варна тя е видяна от над 8000 души, а в
Бургас - от над 18 000 души). Това показва, че инициативата е добре приета от българската общественост, но не е ясно до каква степен е разбрана. Трябва да се има в предвид, че в някои случаи посещаването на мероприятията се извършва колективно – по предприятия, т. е. необходимо е да се отчита възможността за евентуална „принуда“ от страна на колектива.

Интересно е да се проследи дали програмата е постигнала очаквания ефект. В анализа за нейното осъществяването са отчетени неуспехите, свързани с реализацията й: непълното изясняване на конкретните задачи пред средствата за масова информация, хроникьорският характер на публикуваните в печата материали и слабото им въздействие върху аудиторията и неизпълнение на задачата за отразяване многоаспектната дейност на Николай Рьорих6.

Въпреки посочените слабости на етапа и някои организационни трудности, изложбата на Николай Рьорих в София и останалите съпътстващи мероприятия според направения анализ, успяват да запознаят обществеността с личността и творчеството на руския художник. Постигнати са и поставените задачи в международен план, като най-висока оценка е дадена на дейността, реализирана в рамките на ЮНЕСКО по време на XX генерална конференция в Париж през 1978 г.7 Основният извод за осъществяването на етапа „Рьорих“ е, че е постигнат предварително планираният ефект и са създадени необходимите предпоставки за цялостно изпълнение на програмата. Самата Людмила Живкова оценява високо постигнатото: „Информационното поле на хората сега значително се разшири. Духовните семена на бъдещето са посети и все някога ще покълнат. Ще покълнат“.

Характерна особеност на отделните етапи на Дългосрочната програма е, че техните задачи и планираните мероприятия не се изчерпват с конкретната година, в която се провеждат, а продължават и в следващите. Ето защо при реализирането на етапа „Рьорих” са предвидени бъдещи дейности, насочени към оползотворяване на постигнатия вече ефект. Те имат важно значение за утвърждаването на българската държава на едно от водещите места наред със СССР при организиране честването на 110-годишнина от рождението на Николай Рьорих през 1984 г.



Посоченият принцип за непрекъснатост се изразява и в плавния преход, който се осъществява между първия етап и следващия, посветен на личността на Леонардо да Винчи, чиято реализация в България започва през 1979 г. Фактор за това е влиянието на ренесансовия художник върху Николай Рьорих, който се е смятал за негов ученик и продължител на делото му. Руският художник е изпитвал голямо уважение към него и неговата разностранна дейност. Ето защо Леонардо и Рьорих са представяни като братя в изкуството и красотата, „два живота, които звучат в единство”.


1 Идеята за многостранно развитата личност е заложена в проектите за създаването и дейността на Националното експериментално училище, Националната гимназия за древни езици и култури, в идеята за учебен център за точните и природни науки, за лаборатория, обхващаща всички научни сфери, за Национален център на българското изкуство и култура, в организирането на Детската асамблея „Знаме на мира“ и в други нейни инициативи.

2 Николай Рьорих е известен художник, археолог, писател, учен, занимава се с музика, балет, стенопис, мозаечно дело.

3 Той провежда две мащабни експедиции: в Централна Азия (1923-1928) и в Монголия и Китай (1934-1935), а през 1928 г. създава Хималайския институт за научни изследвания „Урусвати” в долината Кулу).

4 КИК е преименуван на Комитет за култура (КК) от месец май 1977 г.

5 Средната посещаемост за една година на една изложба в страната е 5600 души и съответно 3000 за София.

6 В периодичния печат се отразява дейността му най-вече като художник и изобщо не се споменава за идеите му.

7 Тогава по инициатива на българската държава са приети резолюции за естетическото възпитание, за хармоничното развитие на личността, за опазването на културното наследство и за разгръщането на Рьориховия „Флаг на мира“ в най-мащабната проява в областта на изкуството и културата за Международната година на детето. Автор на всички тях е НРБ.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница