Невероятни разкази за един съвременен българин от Алеко Константинов



страница9/12
Дата01.05.2018
Размер1.77 Mb.
#67303
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

- Гого, дай им по една ракия да си отворят очите - допълня Дочоолу.

Гого става лениво от леглото си, Протяга се, прозява се, дръгне се по

изпотените места и почва неохотно да рови между шишетата и чашите. Ракията,

наляна, той поднася на непробудените юнаци.

- Ставай бе, магаре, на, плюскай! Стига се прозява като куче. Я си виж

очите - като циреи изпъкнали! Хайде гълтай!

С такива любезности, подпомогнати и с енергически ритници, Гого обхожда

вдървените от пиянство гости и им поднася ракия, за да ги свести. Сам-там по

някой ще изръмжи в протест на Гоговите ритници, друг ще облещи насреща му

свирепи, накървавени очи, а някой даже ще направи опит да рипне и хване дръжката

на рибарския нож, забоден на пояса му. Тези страшни движения вливат възторг в

душите на Гочоолу и Дочоолу. Те си шепнат:

- Дочоолу, я виж онзи мъжага там, в кьошето, с превързаното око,

познаваш ли го?

- Как да не го познавам - Петреску, дето удави баща си в блатото! Знам

го! Пази боже да му се паднеш на зъба! Видиш ли какъв е нож затъкнал! Ами ти

познаваш ли оногова там, под тезгяха?

- Онзи дебелия, дето си превързва раната на крака ли?

- Не, другия, с раздраните уста.

- Не ми иде на ум... Ха, чакай, не беше ли то на Серсем Пеца копелето,

дето обра черквата?

- Не е. Серсем Пециното е онова там, дето лежи до хайдук Бонча, а пък

туй е на Данко Харсъзина внуче. Бай Ганьо го прати тука да следи тези хаймани да

не би да ги подлъжат д р у г и т е. Страшен хайдучага! Нали той открадна онази

вечер един сноп от техните бюлетини.

- Браво!


- Ти знаеш ли за какво го отредихме него? Като нахълтаме около бюрото,

ако би че дойдат от техните, туй хлапе ще хване Никола Търновалията за яката и

ще почне да вика: "Дръжте го! Тоз попържа княза! Княза псува, дръжте го!" Тогаз

Петреску и Данко Харсъзина ще грабнат Никола и ще го изхвърлят навън. Полицията

ще го поемне и - в дранголника. Техните ще искат да го отърват, ний - насреща

им. Ще стане сблъскване. Ще нахлуй полицията и ще ги разгони като пилци. То е

наредено.

- Ами Лулча и Граматикова кой ще ги пипне?

- Че ти тях за хора ли ги смяташ? Един Топачоолу да им се облещи насреща

- ще изфирясат.

Такъв разговор водят Гочоолу и Дочоолу, като наблюдават с възторг

ленивото пробуждане на тези трийсет от кол, от въже събрани тъмни личности, на

които днес предстои задачата да сплашат, да изгонят, да всеят ужас и трепет

около изборното място и да накарат и без туй сплашеният българин да се откаже от

своето едвам съзнато право да упражнява свободната си воля в управление на

държавата. Такъв разговор водят Гочоолу и Дочоолу, като гледат тези трийсет

страшни фигури, обезобразени, подпухнали, с изпъкнали кръвясали очи, изранени,

издраскани, с широки пояси, с ножове на поясите, със свирепост на лицата, с

престъпни конвулсии в движенията, гледат ги те и предвкушават сладостта на

избирателната победа.

Всички наемници бяха вече на крак, когато откъм циганската махала се

зачу музика... Музика! Да описвам ли тази музика, която цяла нощ се е

подвизавала в кръчмата на Топачоолу, пред която самият кръчмар се е кълчил и

пял: "Вангелито чевре шило, на чеврето съгрешило, я гръмни, боже, удари ме и

по-скоро прибери ме." Да описвам ли на крака заспалия цигулар с цигулка, лениво

опряна едва ли не на корема му ? Да ви казвам ли за кларнетиста, който или

съвсем не свири, или пък като бесен ще надуе кларнето, ще надуе лицето си, ще

изпъкнат жилите на шията му, ще изпъкнат кръвясалите му очи и струва ти се, че

още малко напън, и една страшна епилепсия ще смае слушателите? Не, няма да ви

описвам музиката, защото мисля за достатъчно да ви кажа само, че тези музиканти

бяха а la бай Ганьо.

Музиката свиреше Печенежкия марш... Всред прекъсваните звукове един див,

един смесен рев разцепи въздуха. Цял облак птички плашливо напуснаха дърветата и

стрехите на Парцал махлеси. Ако една войска от гладни лъвове би имала насреща си

войска от раздразнени тигрове и при един сигнал би се впуснали тия войски една

срещу друга, ревът, който ще разкърти бойното поле, би бил подобен на дивия рев,

който сега изплаши обитателите на циганската махала и Парцал махлеси. Това беше

едно "ура" от наемниците, събрани от Данко Харсъзина. Ето ги, показват се откъм

завоя на улицата и се изсипват на площада.

Музиката напред, зад музиката циганите и хамалите. Начело, дигнат на

ръце, със засукани мустаци, с накривена шапка... кой мислите? - Сам бай ви Ганьо

Балкански. Даже и при този тържествен момент бай Ганьо не се забравя: той държи

ръцете в джебовете си: "Хелбетя, ще бръкне някой хайдучага - отиде кесията. Нали

си знам стоката." Едно второ "ура", в състояние да събуди и мъртвите, оглуши

ушите на Гоговата тайфа, която се изтърси от кръчмата на мегдана и отговори с

една канонада: "Да живее бай Ганьо!"

- Добрутро, момчета - извика снизходително сияющият бай Ганьо.

Една попара от трийсет пресипнали "добро утро" се отзова на неговия

поздрав.

- Кураж, момчета, силата е с нас - ободрява бай Ганьо с тона на

Наполеона пред Аустерлиц. - Я чувай ти, Данково унуче, ти помниш ли какво ти

казах: като видиш зор, хвани Търновалията за яката, па викай: "Княза попържа."

Разбра ли?

- Знам аз - обажда се весело от строя Данковото унуче.

- А пък ти, Данко, и ти, Петреску...

- Знаем ний... с главата надолу - каза Петреску с пълно съзнание

важността на задачата си.

- Браво! Ами я чувай, Петреску, аз искам от тебе още един мурафет: като

се сбийте с избирателите, ти ръгни с ножа само двама-трима, колкото да ги

сандърдисаш, па земи, че хвърли ножа настрана, па земи, че си съдери ризата на

гърдите, па подир земи, че си раз-кървави кожата, разбра ли ? Па вземи, че си

нацапай лицето с кръв, разбра ли? Па подир туй земи да викаш, че гражданите

искали да те заколят, защото си викал: "Да живей княза", разбра ли?

- Разбрах, ама ще ми дадеш още пет лева за кан-парасъ.

- За пари - лесно, ти само направи, каквото ти думам - успокоява го бай

Ганьо.


Изпратените на рекогносцировка от циганската махала към избирателното

място разведчици Адамчо Кокошарина, Спиро Копоя и Топал Мустафа пристигнаха

бързешката на площада и съобщиха на бай Ганя, че около три хиляди селяни през

разни пътища пристигнали в града и хората на Търновалията им раздали бюлетини.

"Околийският каза да бързате, че работата е спукана."

- Да го вземат дяволите твоя околийски! - изкрещя бай Ганьо. - За какъв

бяс го назначихме началник, ако не може едни селяни да сандърдиса. Началник!

Краставици! Той знае само да закача селянките. Дурак! Защо не е пратил жандарми

по краищата? Наплюскал се е магарето, че забравил какво трябва да върши. Тичай

скоро да му речеш да сбере конните жандарми и да ги пусне в кариер през сред

града, разбра ли? През сред града, като хала да хвърчат, чу ли ? Па и ний оттука

да му теглим едно "ура ", та да видим кой селянин ще ни излезе насреща. Тичай

скоро!

- Гого, дай тука ракия - командува бай Ганьо. - Плюскайте, мама му



стара, аз плащам. Цигуларите защо мълчат? Чалънъз бе, ченгенелер! Надуй кларнето

бе, какво ме зяпаш като говедо? Ха така! И-и-их-ха-ха!

- Данко., раздай сега на всекиго по един сноп бюлетини! Хайде сега,

момчета, напред. Кураж! Да живее Негово Царско Височество, урааа!...

- Ураааа!...

И тръгнаха... избирателите!


*
Иваница Граматиков, кандидатът на опозицията, се събуди в шест часа

сутринта. Облече се, пи си кафето и излезе на високата веранда пред къщата.

Слънцето, едва-що изгряло, отражаваше се в купола на църквата и в обърнатите към

изток прозорци. Тържествующа изглеждаше цялата природа. Всъщност природата си

оставаше също тъй равнодушна, каквато си е винаги, а тържествующа бе само душата

на кандидата.

Млад, образован, малко идеалист, повече мечтател, с любов в сърцето, с

вяра в доброто, с надежда на бъдещето, той не беше още кален в действителността,

в живота. Безгрижен до самозабравяне, непоправим оптимист, привикнал на всичко

да гледа от добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост.

Няколко приятели му предложиха кандидатурата за народен представител;

едно събрание от граждани прие съчувствено тая кандидатура и Граматиков помисли,

че всичко е вече свършено, и плувна в мечти за предстоящата деятелност в

Народното събрание. Рукна по България мед и масло. Но някои други подробности,

някои предшествующи избора приготовителни действия на неговите приятели,

действия, непредвидени в избирателния закон, като че хвърляха сегиз-тогиз сянка

върху неговите сладки мечти. Защо трябваше сега той да излага своята програма

пред избирателите, като че не можеше и да се мине и без това. Защо трябваше да

изпитва толкова неловки минути, да отговаря, да обещава съдействие за

удовлетворение на нужди, интересующи може би само запитвачите. Той като че беше

поверил целия свой интелект на окръжающия го щаб приятели! Те му казаха, че

трябва да държи реч, и той държа реч. Те му казваха, че трябва да приеме

селските кметове и да им говори любезно, и той приемаше в къщата си кметовете и

писарите и им говореше тъй любезно, щото селяните си навеждаха очите и едва ли

го разбираха. Те си изказваха нуждите, той държеше бележки и чистосърдечно

казваше кое може да се удовлетвори, кое не за крайно неудоволствие на селяните,

привикнали да им се обещават златни гори. Той трябваше да участвува в събранията

на видните граждани, в които събрания се определяха и разпределяха агитаторите

за селата и за градските махали. Гражданите спорят, шумят, той седи настрана и

мълчи, като че това не се касае до него. Тази глупава пасивност го тревожи, той

отвори уста да каже нещо, да възрази, но някой от щаба ще го хване за ръката и

ще му каже с бащински покровителствен тон: "Ти мълчи, стой си настрана, ти още

не разбираш тия работи." И той млъкваше покорно и се вслушваше в солидните и

самоуверени разговори на почтените граждани. "Нима винаги така стават изборите -

мисли той - или това може би сега почва, от новата епоха." Той побутва едного от

спорещите и му шепне на ухото: "Моля ви се, винаги ли така стават изборите?"

Спорещият, залисан в друг разговор, погледва го като през мъгла и му каже

засмян, наставнически: "Остави сега това друг път; ти не разбираш от тия работи,

стой си настрана: работата е наред."

Работата е наред! Граматиков се свикна с мисълта, че работата е наред.

Дето седне, дето стане, с когото и да се срещне, търговец било, занаятчия,

селянин, все туй чуваше - че работата била наред, - иде ли в кафенето,

наобиколят го приятели и бързат да му съобщават сведения от града и от селата:

"О, добрутро, господин Иваница, как сте? Артък сега работата е наред." "О,

господин Иваница, беше! Цялата околия от джеба да ти я извадя. Гледай си кефа!

Работата е вече хептен наред!" Иде ли вечер на разходка в градската градина, из

всичките алеи го срещат приятели и отдалеч му правят знакове с ръце - демек

беше, работата е наред...

Работата наред! Но една случка, на която той биде очевидец в навечерието

на изборите, му даде да разбере, че има една разлика между изборите, начертани в

избирателния закон, и изборите в действителност. Тая случка със следните думи му

припомни в едно писмо един негов приятел: "Законност, ред, свобода, сполуката

наша... Помниш ли, помниш ли? - Джумбуш! Помниш ли нашествието на хуните в

кафенето вечерта пред изборите. Помниш ли онзи "български гражданин" с руската

шапка на тила, с голите гърди, бос, със скъсани колене? Ами оногози с червените

очи, по риза, гологлав, с голямата чомага в ръка ? Ами влаха вън пред вратата,

който в доблестното "упоение" от патриотизъм, в дълбокото съзнание на своите

свободни граждански права и длъжности, зрял, тоест узрял вече в политическа

мъдрост, едвам стоеше на краката си? Помниш ли как от гърди, надути от

най-благородните и човеколюбиви идеи, достойни да направят щастлив един цял мир,

с език задебелял от напъна на неизразимите и възвишени мисли, които вълнуваха

мозъка му, помниш ли го как декламираше за свобода и народни права, че като му

извика един по-стар гражданин, който излязваше от кафенето, свободата и

народните права се закачиха на гърлото му, както се закачиха и нейде в

благородната душа на неговия морален съпартизанин и шеф? И тази сган, тази

утайка от тинята на един див, бестиален, лишен от всяко образование и отхрана

граждански слой, готова за всяка бруталност, за която аз не можех даже да

помисля, че съществува в самодоволния от своята "цивилизованост" и "европейщина"

наш град, тази безпринципна тълпа, водима от разнородни ней игноранти и

безхарактерности, които нито начала имат, нито могат да имат; и тази сган,

казвам, има своите представители в Народното събрание, а хилядите избиратели...

"

И тъй, в неделя, в деня на изборите, около седем часа сутринта



Граматиков стоеше на високата веранда на къщата и с лекост, с радост поимаше

утринната прохлада. Избирателният закон, оживен в неговите мечти, рисуваше му

последователно разните моменти на един конституционен избор. Градският часовник,

като възвести половинка с два удара на камбаната, пресече сладките мечти на

кандидата и му напомни., че е време да се тръгне към избирателното място. Той се

облече, взе си бастончето, но спомни, че е запретено да влиза при изборите с

каквото и било оръдие, остави си бастона и тръгна... Улиците почти пусти;

народът беше се вече свлякъл към училищния двор. На площада пред църквата една

група приятели го посрещна с дружески приветствия:

- О, господин Иваница, добрутро. Видяхме ли ги?

- Кого?

- Избирателите. Само селяни три хиляди. Раздадохме им вече бюлетини.



Работата наред. Хайде сега в училището.

Завиха през една тясна крива уличка и изпъкнаха около избирателното

място. Наистина, цяла маса граждани и селяни мирно и тихо бръмчаха в двора и

прилежащата улица. Агитаторите сновяха между тях и полуявно, полутайно раздаваха

бюлетини на новопристигналите. Сам-там се чуваха възгласи, че цели години наред

не са се явявали на избор.

- Бре, дявол да го вземе, от осем години днес се явявам на избор.

- Че и аз така.

- И аз също.

Такива самопризнания се чуваха отвред.

Бюрото беше вече настанено в салона на училището. Някои избиратели,

както и един от кандидатите на опозицията, се навъртаха около бюрото. Изборът

почна. На Граматиков се видя странно туй обстоятелство, че в съседния с

училището двор, а също и в дворовете на срещната страна на улицата пъплеха

множество силно въоръжени жандарми, между които сновяха двама пристави и им

шепнеха някакви инструкции. "Ами нали е запретено от избирателния закон да има

въоръжена сила в съседство с избирателното място! Странно!"

Но не остана много място за учудване... Пред очите на Граматикова се

почна, завъртя се, зашумя, забуча една такава хала от ужаси и насилия, щото той

се вцепени, като треснат от гръмотевица. Ето какво се случи: неуспял още да се

свести от странното впечатление, което му направи съседството на въоръжена сила

около избирателното място - той видя, че при един от полицейските пристави

дотърча Адамчо Кокошкарина и запъхтян, захлестен, пошепна му смутено нещо на

ухото. Приставът повика един жандарм, каза му няколко думи и го изпрати. След

минута се яви околийският началник. Адамчо му пошепна нещо. Околийският даде

някакви заповеди на приставите; те се разтичаха и не мина много - из съседните

къщи почнаха да изпъкват жандарми, които водеха след себе си коне. Яхнаха

конете, околийският начело, с извадена шашка, изкомандува "напред!" и двадесет

души конни жандарми, въоръжени до зъби, се втурнаха из тясната улица, задръстена

с избиратели, втурнаха се и почнаха да разкъртват с гърдите на конете живата

стена. Вик, крясък, олелия, протести, команда, шашки; лъснали на слънцето, вълни

от хора забушуваха назад-напред, конете се врязаха без ред в тълпата, живата

стена се цепеше да им даде място; нови вълни от задните редове нахлуваха и

отблъсваха със своята маса жандармите... Но оръжието надви, поколеба се живата

стена. Турците избиратели почнаха един по един да изфирясват: "Не ме лязъм бана

даяк еме." Селяните почнаха да се споглеждат. Жандармите успяха да отблъснат

по-голямата част от избирателите на едно значително разстояние.

Другата, съвсем малка част остана в училищния двор. Тук бяха

Търновалията и Граматиков. От противоположната страна на улицата писъкът на един

кларнет почна да реже въздуха, зачуха се цигулки, зачу се шум на приближающа

тълпа и една дива гръмотевица разкърти околността. Ето ги: цигуларите, зад тях с

молния в очите бай Ганьо Балкански, ето Гочоолу и Дочоолу, ето Петреску, внучето

на Данка Харсъзина, Спиро Копоя, Топал Мустафа, ето циганите, рибарите, ето сам

Данко Харсъзина...

- Да живее почитаемото правителство, ураа! - извика с тънък глас

Данковото внуче.

- Ура... ра... раааа! - изрева стоустата страшна тълпа.

Тръпки побиха Граматикова. Мина му през ума 1876 година, възкръснаха

пред него башибозушките орди; името на Фазлъ паша се спря на устните му.

Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко

грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи,

в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!... Бай Ганьо,

съпровождан от свитата си, която грубо му отваряше път, възлезе по стълбите и се

вмъкна в училищния салон, при бюрото. Зачу се през прозорците един шум, едно

глухо ръмжене и изтласкан от нахлулата вълна, на стълбите се появи Никола

Търновалията. Веднага към него се устреми като хищна птица Данковото внуче и

като го сграбчи за яката, почна с пресипнал глас да си дере гърлото: "Дръжте го,

той псува княза, княза попържа, дръжте го!" Петреску и Данко Харсъзина не

закъсняха. Двамата като вълци го сдавиха, емнаха го на ръце и го смъкнаха по

стълбата. Бай Ганьо се вмъкна в салона, взе от председателя на бюрото някаква

записка, подаде я на Данковото внуче, което се промуши между тълпата, вмъкна се

в съседния двор и след една минута, когато в двора нахълтаха пеши и конни

жандарми, те завариха бай Ганьовата армия притисната в едно кьоше от възмутените

избиратели, които бяха останали в двора. Петреску с разкървавени гърди, със

зацапани с кръв ръце и лице ревеше като най-невинен младенец. Той беше сръгал

вече двама-трима избиратели и овреме успя да изпълни програмата - да се

разкървави, да се покачи на един куп камъни и колкото му държи глас, да викана

помощ: "Убиха ме, господин началник, щяха да ме убият, аз викам да живей княза,

а те ме ръгат с ножове!"

Полицията почна своята роля... "Шашки вън!"... Зазвънтяха шашките,

заплющяха камшици. Зачуха се протести, заглушиха ги псувни. Полицията,

спомогната от бай Ганьовата армия, задигна Никола Търновалията, задигна

по-видните му другари; разфучаха се конните жандарми и изметоха двора.

И Граматиков, увлечен от течението на масата, намери се на улицата. Той

беше като поразен от молния! В ушите му звънтяха думите на бай Ганя, който от

върха на стълбите викаше: "И ний сме били малко-много в Европа и знаем тия

пущини, изборите. Аз в Белгия съм бил... "

В ушите му звънтяха и думите на дяда Добри. Бедният дядо Добри!

Изтласкан на улицата, ударен силно в главата, просълзен от болест ли, от гняв

ли, от жалост ли, той току се обаждаше, горкият, с пресечен глас: "А бе,

господин началник... ами че нали уж... туйнака, нали щяха да бъдат уж

свободни... таквозинка... " Бедният дядо Добри!...


- - -

След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници

следующата телеграма: "София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при

абсолютна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас

Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно. Щом се

появиха избирателите с музика начело, шайката им се разбяга. Целият град

тържествува. Да живее Негово Царско Височество.
Ганю Балкански"
Писмото до Граматиков., за което по-горе споменахме, се свършваше с тези

думи: "А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше

едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого

вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в

представителите му.

Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него

блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане

отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от

съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече

от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре

погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и

в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост.

Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една

печална, от бури разсипана останка от стари времена...

Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета,

вятър!... "

--------------------------
БАЙ ГАНЬО ЖУРНАЛИСТ

Оркестърът свиреше румънската "Дойна". По-право казано, свиреше само

Анчето, с флейта соло, а другите приглашаха. Ний слушахме от вътрешния салон.

Ама, ще речете, кои са тези ний? Кои ли? Известно е кои: Сенаторът, Отело,

Стувенчо и аз. Пред нас стърчеше едно дълго шише бяло Chateau Sandrovo и друго

Giesshuebler. Безгрижно разположени около масата, с папироски в уста, ний

ловяхме фиоритурите на "Дойна" и бяхме се предали на приятно far niente. Утре е

неделя - няма работа, може да поседим и по-късничко. Музиката сносна, слечинките

хубавички, ний - попревтасали ергени. Тамам!

Седим си така и по едно време флейтата задразни ухото ми с няколко

фалшиви ноти, същевременно и целият оркестър сфалшиви. В този същия миг Стувенчо

се изсмя и извика: "Пустият му Отело! Страшен зевзек! Я го вижте!.." Обръщаме се

веднага двамата със Сенатора и какво да видим! Дявол Отело! Отде му идат на ум

тия комедии. Той станал, без да го забележим, поискал едно парче лимон и като

привлякъл с някои знакове флейтистката, без да го забележат други, почнал да я

дразни, да й прави оскомина с лимоновия сок. Е, хелбетя, младо момиче, дощяло й

се киселичко, напълнили се устата й със слюнки, свили й се устните - иди подир

туй, че свири на флейта! Смях...

Музиката престана. От улицата се зачу крясъкът на едно хлапе: "Но-ви

ве-стни-ци Народно величие-е-е!"

Какво Н а р о д н о в е л и ч и е? Има си хас!




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница