Невъзможно ли е да бъдеш изгубен?



Дата25.10.2017
Размер29.06 Kb.
Невъзможно ли е да бъдеш изгубен?

Анхел Мануел Родригес


Въпрос: Моля обяснете Римляни 5:18. Изглежда текста казва, че всяко човешко същество в крайна сметка ще бъде оправдано от Христос и никой няма да бъде изгубен?

Позволете ми да цитирам пасажа на който сте се позовали: “И тъй както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот”.

Онези, които вярват в универсализма - възгледът, че един любящ Бог ще спаси евентуално всяко човешко същество са използвали този пасаж за да подкрепят тяхното собствено разбиране за спасението. Едно внимателно изследване на текста обаче, изисква разглеждането му като част от непосредствения контекст (Римл.5:12-21), също разглеждането на текста сам по себе си, а така също и разглеждането на Павловото разбиране на спасението.

Първо, буквалният превод на гръцкия текст: “И така както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.” Изразите “чрез едно прегрешение” и “чрез едно праведно дело” могат съответно да се отнесат към “прегрешението на единия (Адам)” и “праведното дело на единия (Христос)”.Липсва глагол, защото Павел счита, че контекста е достатъчно ясен.

(Глаголът дойде е добавен и в българските Библии именно по тази причина – бел.прев.).

На второ място трябва да обърнем особено внимание на гръцкия предлог ейз (на,за,към-от английски).Той е използван 4 пъти в този пасаж. Две от употребите му включват универсален сблъсък, в смисъл разпространение на действията на Адам и Христос “за всичките човеци”. Другите две употреби представят целта или резултата едновременно и на двете - “осъждане” или “оправдание”. Когато някой съчетае употребите на предлога, може да остане с впечатлението, че Павел учи на универсализъм: действието на Адам осъжда всички, а действието на Христос оправдава всички. Но има и още нещо.

На трето място, значението на ейз във израза “на всичките човеци”обозначава предмет или обект, който ще получи нещо. Независимо дали имаме глагол, предлога би въвел това, което наричаме непряко допълнение, например, “смъртта дойде на всичките човеци” (стих 12).Втората употреба изразява идея за цел или очакван резултат ”на/в резултат на осъждането/оправданието за живот”. Употребата на предлога “на”(ейз) сам по себе си не обозначава дали целта към която сочи е действително осъществена или просто е стремеж към нея. Това се решава от контекста.



Четвърто, контекстът внушава, че в резултат на Адамовото прегрешение се е заразила всъщност цялата човешка раса и в резултат идва нейното осъждане, но също и че Христовият акт на правда е бил планиран и замислен за всички хора, но не автоматично. Само “онези, които получават Божията изобилстваща благодат и дарът на праведност, ще царуват в живот чрез Единия”(стих17).Оправданието е било замислено за всички човешки същества, но само онези, които го приемат ще се възползват от него.

На пето място, универсалистите нарушават контекста на пасажа и не внимават в употребата на предлога “на, към”(ейз). Те спорят, че паралела, който съществува между Адам и Христос изисква предлога да има същото значение и в двата случая. Ако в случая на Адам, неговата цел е била наистина схващана така (т.е. че неговото действие има в резултат осъждането на всички), тогава той трябва да има същото значение респективно и към Христос (т.е че Неговото послушание има за резултат оправданието на всички). Този аргумент е валиден само ако пренебрегнем факта, че Библията учи,че някои хора ще бъдат изгубени.



Някои опитват да избегнат клопката на универсализма, аргументирайки се, че всички законно са оправдани от Христос независимо от това каква вяра изповядват, но че всяка личност може да отхвърли това условие вземайки решение против Христос. Това предложение нарушава паралела между Адам и Христос, разрушавайки вътрешното логично съдържание на аргумента.

Да поясня. Нашето осъждане не е нещо, което ние може да отхвърлим, избегнем или дори приемем. Това състояние е неизбежно и постоянно. Насилвайки паралела между Адам и Христос би означавало, че оправданието за живот, което Той е дал “на всичките човеци” е било също неизбежно и неизменно. Представяйки идеята за едно универсално оправдание, което може да бъде отхвърлено, нарушава паралела върху който е основано твърдението. Следователно, Римл.5:18 не може да бъде използвано за да поддържа идеята за универсално оправдание.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница