Независимост на органите на съдебната власт в българия


НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ



страница2/2
Дата16.06.2022
Размер61.12 Kb.
#114644
1   2
Независимост на органите на съдебната власт в България
НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Независимостта на съдебната власт е ключова за функционирането й в правовата държава. Тя е емблематично качество, защото без независимост не може да се осигури проявлението на свободното съдийско убеждение. То от своя страна гарантира справедливото правосъдие. Там, където няма независимост на съдебната власт, не може да има истинско правосъдие. Тя е своеобразна мяра за неговата автентичност.
Независимостта на съдебната власт е многопластово понятие. Независими трябва да бъдат не само отделните звена на съдебната власт (съд, прокуратура и следствие), но и ВСС като орган, който ръководи и представлява системата. В първия случай независимостта е основен белег на непосредственото осъществяване на правосъдните функции, във втория независимостта основно се проявява във взаимоотношенията с органите и институциите на другите власти - не само законодателна и изпълнителна, но и тези, които имат самостоятелна конституционноустановена компетентност - президент, Конституционен съд и т. н. Единствено за съдебната власт Конституцията прогласява независимостта като иманентен белег. Това не е случайно. Чрез изричен конституционен изказ се показва колко е важно съдебната власт да е независима. Да се прогласява независимостта на законодателната власт в Конституцията е безсмислено, след като в чл. 1 България е определена като парламентарна република. Наистина нейните актове подлежат на проверка за конституционосъобразност от страна на КС, но това не е посегателство срещу независимостта, а е коституционноустановена форма, чиято цел е да установи върховенството на Конституцията.
Конституцията не прогласява независимост и за изпълнителната власт, защото цялото и функциониране е свързано с упражняването на постоянен парламентарен контрол за изпълнението на политическата програма, чиито главни основания като източник и като целенасоченост, трябва да се търсят в политическото мнозинство. Ако доверието на това мнозинство бъде оттеглено, пада и правителството. Независимостта на изпълнителната власт е строго институционална - парламентът не може да замести изпълнителната власт в нейните правомощия, но може да я контролира политически по основните направления и приоритети на дейността й.
Независимостта на съдебната власт обхваща, както строго институционалната й независимост спрямо другите органи на държавната власт, така и независимостта й спрямо всякакви други невластови фактори - политически, икономически и пр. Единствената конституционнопрогласена подчиненост е спрямо върховенството на закона (чл. 117 К). Според българската Конституция съдебната власт не може бъде обект и на конституционен контрол от страна на КС. Той упражнява такъв контрол по отношение на актовете на НС, а ВАС упражнява контрол върху актовете на изпълнителната власт. За актовете на съдебната власт по Конституция е възможен и достатъчен само инстанционния съдебен контрол, т. е. контролът се осъществява вътре в самата система. Това също е важен конституционен белег на независимостта на съдебната власт.
Независимостта в разглеждания смисъл ще разбираме главно като независимост на съдията,прокурора или следователя да осъществява своите функционални правомощия. Тази независимост е прогласена и регулирана на няколко нива. Първото ниво разбира се е конституционното. Това е преди всичко цялостната регулация на съдебната власт в Глава шеста на Конституцията. Непременно трябва да се добавя и чл. 4 К, прогласяващ принципа на правовата държава, чл. 8 К, установяващ принципа за разделение на властите и чл. 150 К, относно възможността върховните съдилища и главния прокурор да сезират КС по основните му правомощия.
Второто ниво на регулация на независимостта на съдебната власт е законовото. Основният нормативен акт тук у ЗСВ. Като изключим разпоредбите с чисто технически характер, почти всички други пряко или косвено се отнасят към темата за съдебната независимост: статут на съдиите, прокурорите и следователите, кадрови процедури, развитие в кариерата, дисциплинарна отговорност, функции на административните ръководители, принцип на случайното разпределение на делата, право на защита от актовете на ВСС и т. н. Голямо е значението за съдебната независимост на процесуалното законодателство - ГПК, НПК, АПК, ДОПК. Те установяват принципите за публичност, състезателност, диапазона на допустимите доказателства и доказателствени средства, правилата за отвод и самоотвод на магистратите, обжалваемостта.
Третото ниво на регулация на съдебната независимост е свързано с действието на много международни актове, за част от които България като член на Съвета на Европа и на Европейския съюз е страна, а други установяват общопризнати принципи и стандарти за независимо правосъдие. Те се отнасят до широк кръг въпроси: гарантиране на независимост при осъществяване на правосъдието, осигуряване на адекватно ръководство на системата, недопустимост на политическо или друго влияние, материална обезпеченост и поддръжка на системата, самостоятелен и достатъчен бюджет, право на защита на магистратите по кадрови решения, които ги засягат. Главната част от тези актове се отнасят до независимостта на съдилищата като основен носител на правосъдната власт. Ето по-важните от тях: Основни принципи на ООН за независимостта на съдебната власт, Европейска харта за статута на съдиите, Становище № 1/2001 г. на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) към Комитета на министрите на Съвета на Европа относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите, Становище № 2/2001 г. на КСЕС относно финансирането и управлението на съдилищата, Становище № 3/2002 г. на КСЕС относно принципите и правилата, определящи професионалното и етично поведение на съдиите, Становище № 4/2003 г. на КСЕС относно първоначалното и текущо обучение на съдиите, Становище № 9/2006 г. на КСЕС относно ролята на националните съдии за гарантиране на ефективно прилагане на международното и европейското право, Становище № 10/2007 г. на КСЕС относно Съвета на съдебната власт в служба на обществото, становища на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) CDL-INF/1999, CDL-AD/2002, Становища № 444/2007 г. и № 515/2009 г., Резолюция № 1730/2010 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, прогласяващи принципа за ненамеса в работата на съдиите прокурорите и следователите при решаване на специфичните въпроси в дейността на всяка една от магистратските професии.
При дефиниране на понятието „независимост на съдебната власт“ следва да се има предвид, че в обхвата на неговото съдържание се включва независимостта на съдебната власт като цяло и независимостта на отделния съдия, и да се прави ясно разграничение между обективната и субективна независимост на съдебната система и на магистрата. Независимостта на съдебната система като цяло е необходимо, но не е достатъчно условие за независимостта на съдията. Индивидуалната независимост може да бъде засегната от външна намеса и въздействие на държавните институции, обществените организации, медиите и гражданите, и от вътрешни влияния в рамките на съдебната власт. Обективната независимост е свързана с начина, по който на практика са организирани съдебните структури, докато субективната независимост се свързва с възприемането на съдебната власт от страна на различни заинтересовани групи, и от ползвателите на услугите на съда и съдиите. Чрез своите управленски решения Висшият съдебен съвет (ВСС) следва да гарантира максимална степен на публичност и прозрачност при изпълнение и спазване на очертаните аспекти на независимостта на съдебната власт. Независимостта е пряко обвързана с отчетността на съдебната власт, на съответните съдилища и с индивидуалната отчетност на съдията по отношение на правораздавателната дейност. Отчетността е предпоставка за независимост. Съдебна власт, която не желае да се отчита пред обществото и не вижда неговите нужди, няма да спечели доверието му
Независимостта на отделния магистрат трябва да се разбира като качество, статусен елемент от длъжността на съдията, прокурора или следователя, при изпълнението на която той взема своето компетентно и мотивирано решение по съвест, убеждение и в съответствие със закона. Без необходимата квалификация независимостта е лишена от смисъл. Тя не е имагинерно понятие, не е самоцелна независимост, не е независимост, която може да се реализира свръхсвободно и анархистично. Истинската независимост на съдията, прокурора или следователя има три основни котви: добър регламент, който да я позволява и да я гарантира, добра професионална квалификация, за да може оптимално да я целенасочи и нравствена устойчивост, за да може да я материализира в съдебния акт. Най-накрая независимостта не е само право, свързано с длъжността на магистрата, тя е задължение на магистрата - той не може доброволно да се откаже от нея, да я свали като неудобна дреха. Отказът от независимост е най-тежкото нарушение, нещо повече - в повечето случаи той е свързан с извършването на престъпление срещу правосъдието.
Обективна независимост на съдебната власт 1.1.1. Основни компоненти на обективната независимост на съдебната власт като цяло
(1) Правна рамка Независимостта на съдебната власт трябва да е заложена в Конституцията на съответната държава и в приложимото законодателство в областта на устройството, организацията на работата на органите на съдебна власт, и тяхната правораздавателната дейност, което препятства възможността за промени без необходимото демократично разглеждане. Ето защо и важен индикатор за обективната независимост на съдебната власт като цяло са очертаните в националната нормативна уредба правни основания, регламентиращи принципите, осигуряващи независимостта на съдебната власт; официалните уверения, че съдиите са обвързани само със закона; формалната методика за определяне на заплатите на съдиите и механизмите за последващите корекции; и гаранциите за включване на магистратите в разработването на правната и съдебна реформа.
(2) Структура на управление Независимостта на съдебната система изисква съдебната власт да се самоуправлява. Предпочитаният вариант е управлението да се извършва от Съдебен съвет, съставен предимно от представители на съдебната власт, с широк мандат, който да носи първостепенна отговорност за организацията и финансирането на органите на съдебната власт, да има решаващо влияние върху решенията за назначаването, повишаването, дисциплинарните мерки и кариерата на съдиите, и да упражнява надзорна роля и контрол по отношение на съдилищата. Организационната автономност на съдебната власт се измерва чрез официалната позиция на Съдебния съвет по въпроси от съществено значение за съдилищата.
(3) Финансиране на съдебната власт За да се поддържа независимостта на съдебната власт е необходимо да се осигурят достатъчно средства на съдилищата, за да се позволи на съдиите да бъдат на равнището на стандартите, установени в чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), и в националните конституции, както и да осъществяват задълженията си с онази 4 почтеност и ефективност, които в най-голяма степен благоприятстват за изграждането на обществено доверие в правосъдието и закона. Съдебният съвет трябва да има правото да предложи бюджет и да обоснове становище в негова подкрепа в парламента, след което да бъде свободен да разпределя средствата за отделните съдилища, да разрешава конфликти относно бюджети и да контролира разходването на финансовите средства от органите на съдебна власт. В обсега на компетентността на кадровия орган е и системата на финансиране, определяне на трудовите доходи на съдиите и създаване на механизъм за корекция на заплатите. Размерът на възнаграждението на съдиите трябва да се базира на общ стандарт и обективни критерии, а не на оценяване на индивидуалната работа, да бъде формиран предвид социалните условия в страната, и да съответства на достойнството на заемания от тях пост.
(4) Условията и редът за избор, назначаване, оценка и дисциплинарни мерки срещу съдиите Важен аспект на обективната независимост на съдебната система са механизмите, регулиращи конкурсните процедури за назначаване, оценка и повишаване на съдиите, и за избор на административни ръководители, както и образуването, провеждането и финализирането на дисциплинарни производства срещу магистрати. Безспорен е принципът, че всички решения относно назначенията и професионалното развитие на съдиите трябва да зависят от техните заслуги, при прилагането на обективни критерии в рамките на закона, като се имат предвид тяхната квалификация, почтеност, компетентност и работа.
(5) Реформа на съдебната власт Съдебната власт винаги трябва да бъде ангажирана във всички етапи на реформирането на системата, пряко или чрез целесъобразни консултации. Съветът и магистратите следва да участват в създаването на ключови индикатори за изпълнение на поставените стратегически цели и критерии за оценката на ефективността на реформата, и да имат проактивна роля.
(6) Взаимовръзка на обективната независимост на съдебната власт и отчетността Обективната отчетност на съдебната власт намира проявление чрез публично достъпна система за случайно разпределение на делата; законово регламентиран механизъм за подаване на жалби срещу съдии; периодично 5 отчитане от страна на съдебната власт (годишни отчетни доклади пред НС); създадени стратегически документи в областта на отношенията между съдебната власт и пресата; външен мониторинг за изпълнението на Комуникационната стратегия на съдебната власт.
В следващото изложение ще се опитам да разгледам няколко от най-важните фактори за съществуването на магистратската независимост, които са уредени в Конституцията и в закона. Това са фактори, свързани с ръководството на системата, фактори, свързани със статута на магистратите и фактори, които се намират извън системата.
Уредената в Конституцията несменяемост стои в основата на статусното регулиране на магистратската независимост. Несменяемостта дава спокойствие, увереност и професионално самочувствие. Веднъж придобита, несменяемостта е елемент от правното положение на съдията, прокурора и следователя до навършване на 65-годишна възраст.
Гаранция за независимост дава и уредения в Конституцията функционален имунитет на магистрата. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове освен, извършеното е умишлено престъпление от общ характер (чл. 132 К).
Макар и косвено независимостта на магистратите силно се влияе от доброто регламентиране и функциониране на кадровата дейност на двете колегии на ВСС.
Справедливото оценяване на магистратския труд и гарантираното справедливо и по заслуги израстване в кариерата е важен стимул за независимостта.
Независимостта на магистратите е тяхно свързана и с квалификацията. Не е достатъчно независим и свободен невежия магистрат. Незнанието създава благоприятна почва за въздействие и манипулация. Обратно, професионализмът поражда респект и уважение. Когато магистратът си е извоювал респект и уважение, независимостта е много по-лесна за отстояване. Повишаването на квалификацията на българските магистрати е гарантирано от държавата чрез съществуването и развитието на Националния институт на правосъдието (НИП). България е от малкото страни в Европа, в които държавата поема изцяло разходите по обучението на магистратите.
НИП е може би единствената институция в българското правосъдие, която неизменно е получавала отлични оценки при всички проверки, извършени от Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество, а и по време на предприсъединителния период.
Независимостта на магистратите се влияе силно и от един струва ми се малко пренебрегван фактор - обществената атмосфера на доверие или недоверие в българската съдебна власт. Когато недоверието стига до степен на враждебност, независимостта както на системата, така и на отделния магистрат, е застрашена. Причината е стремежът да се предизвика доверие в медиите, в политическите фактори или в обществото като цяло, става дума за съобразяване с очакванията и претенциите на публиката за сметка на свободното и независимо съдийско, прокурорско или следователско убеждение. Пак в тази връзка наложително е съдиите, прокурорите и следователите да използват всички възможни начини за разясняване на своите актове и действия, при това веднага, а не след месец или два, когато волно или неволно погрешната или непрофесионална информация е стигнала до масовото съзнание. Системата трябва да се научи да се представя, да обяснява и в крайна сметка да се защитава. Мантрата „съдът говори с актовете си“ е остаряла в глобалния свят на електронни комуникации. Това е една горда и малко надменна фраза от миналото, еманация на чест и професионално достолепие. Тя важи и сега но не е достатъчна - съдът трябва да проговори на хората кратко, ясно, убедително още преди да оповести подробните мотиви на своя акт. Така магистратите не само ще защитят своята независимост и своето свободно убеждение, но и ще спомогнат за повишаване на правосъзнанието на гражданите в Република България.
Последните изменения в Конституцията възложиха на Инспектора към ВСС проверка на българските магистрати за нарушена независимост. Много важно е как ще бъдат дефинирани хипотезите в новия ЗСВ. Във всички случаи мисля, че проверката за нарушена независимост ще е проверка за нарушаване на конституционните и законови принципи за независимост, когато това е довело да субективен отказ от независимост без значение дали той е доброволен или принудителен. Трябва да е налице резултатно деяние, което обективно да може да бъде установено. Инспекторатът не може да прави проверки за нагласи или намерения.
Следващият важен аспект на независимостта на съдебната власт е свързан с независимостта на ръководния кадрови орган на системата ВСС. Неговата независимост е изключително важна, защото нарушаването й се отразява демотивиращо върху цялата система. Лошото кадруване, несправедливо провежданата дисциплинарна практика, пораждат основателни съмнения за решаващи външни фактори при израстването в кариерата и оценката на поведението на съдиите, прокурорите и следователите. Същото може да се каже и когато ВСС не упражнява достатъчно добре своите защитни функции при нарушаване на независимостта на системата като цяло или на отделния магистрат. Последните изменения в Конституцията и в ЗСВ са насочени към това да се укрепи кадровия капацитет на ВСС, да се поощри професионализма и откритостта чрез разделянето на ВСС чрез две колегии и премахването на тайното гласуване. Иначе, на конституционно и законово ниво, в персонален план независимостта на членовете на ВСС е добре уредена, както от гледна точка на избора, така и от гледна точка на упражняване на правомощията им. Налице са конституционните и законови предпоставки и относно възможността на ВСС да формира и защитава самостоятелния бюджет на системата като основен фактор на нейната независимост.
Независимостта на ВСС не трябва да бъде разбирана като недосегаемост или неотговорност. Конституцията е предвидила основанията за предсрочно прекратяване на мандата на изборен член на ВСС, сред които е дисциплинарното нарушение и лишаването от право да се упражнява юридическата професия (чл. 130, ал. 8 К). Форма на отчетност на системата предвижда разпоредбата на чл. 84, т. 16 К с последна редакция от 2015 г., според която НС изслушва и приема годишните доклади на ВКС, ВАС и на главния прокурор, внесени от ВСС, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Изслушването и приемането на докладите не означава намеса в правосъдната работа, чрез тази форма на отчетност не може да се стигне до ревизия или отмяна на постановени съдебни актове. Целта й е да очертае общата картина и тенденции в правораздаването, за да може самата система да извърши необходими корекции, а законодателната власт в лицето на НС да ги подпомогне с адекватни законодателни промени. Всъщност това е една своеобразна среща на законодателя с правоприлагащите органи в търсенето на начини за подобряване на работата на българското правосъдие което, както навсякъде, зависи от доброто законодателство и професионалното му и справедливо правоприлагане.
Накрая трябва да посочим конституционноустановената независимост и на Инспектората към ВСС. ИВСС бе създаден с промяната в Конституцията през 2007 г., а функциите му бяха значително разширени с последните изменения в Конституцията през 2015 г. Макар да е посочен като орган към ВСС, Инспекторатът има съществени специфики като орган на съдебната власт. Той не е подчинен на ВСС, съставът му се избира от НС с квалифицирано мнозинство от 2/3, предсрочното прекратяване на мандата не може да се извършва от ВСС, изобщо Инспекторатът не е конструиран като интегрална част от съдебната власт в тесния смисъл на думата - той не участва в правораздаването, нито директно в ръководството на системата. Той е създаден, за да извършва единствено и само конституционнопредвидените контролноустановителни проверка спрямо звената от съдебната власт. За да осигури обективната и безпристрастна контролна дейност на ИВСС Конституцията предвижда институционална независимост на институцията в лицето на главния инспектор и съдебните инспектори. Според чл. 132а, ал. 6 К ИВСС проверява дейността на органите на съдебната власт без да засяга независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, като при осъществяване на функциите си главният инспектор и инспекторите също се ползват с независимост и се подчиняват само на закона. За да обезпечи тази независимост, чл. 132а, ал.5 К предвижда, че бюджетът на ИВСС се приема от НС в рамките на бюджета на съдебната власт. На практика това означава, че проектът за бюджет на Инспектората се подготвя от самия него, макар и при условията на чл. 130в, т. 1 К (при подпомагащото участие на министъра на правосъдието), защитава се от Инспектората в НС, като самостоятелно перо от бюджета на съдебната власт и се упражнява самостоятелно от него.
Когато говорим за уредбата на правното положение на ВСС като колективен орган и на членовете му като носители на индивидуални мандати, трябва да имаме предвид няколко основни положения. На първо място конституционната уредба трябва да бъде съответна, равнопоставена на уредбата на другите висши носители на държавната власт: времетраене на мандатите, невъзможност за външна намеса при изпълнение на функциите, възможността за защита на системата при необходимост. На второ място конституционната и законодатела уредба трябва да отчитат спецификата на ВСС като висш администриращ орган на съдебната система - става дума за избора на квотите от състава на ВСС, основанията за прекратяване на мандатите, актовете на ВСС и тяхната съдебна обжалваемост. На трето място конституционната и законова уредба трябва да бъде такава, че са осигури пълна независимост на ВСС при осъществяване на основните му кадрови функции, тъй като справедливото кадруване, както и налагането на дисциплинарните наказания са едни от вай-важните гаранции за изграждането на жизнеспособен кадрови потенциал на системата. Имаме предвид гарантирания самостоятелен бюджет на съдебната власт, съотношенията с правомощията с министъра на правосъдието, отчета за работата на системата пред НС чрез внасяните от ВСС годишни доклади.
Гаранции в Конституцията и националното законодателство, осигуряващи независимостта на магистратите Независимостта на съдебната власт е сред основополагащите принципи в Конституцията на Република България (КРБ), чрез които се утвърждава демократичната, правова държава. Нейният статут, структура, правомощия и гаранции са уредени в Глава шеста от КРБ - „Съдебна власт“, доразвити са в Закона за съдебната власт (ЗСВ), в процесуалните закони, в подзаконови нормативни актове, и във вътрешни правила на ВСС. Независимостта на съдебната власт спрямо останалите държавни органи има проявление в структурно, функционално отношение и като персонална независимост на отделните магистрати. 2.1. Разпоредбите на чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от КРБ регламентират и гарантират функционалната независимост на съдебната власт („Съдебната власт е независима, има самостоятелен бюджет и при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“). Този принцип включва следните гаранции (стандарти), заложени в основния закон и в останалите норми от обективното право.
Рискове за независимостта на съдебната власт и критериите, при които се счита, че авторитетът и независимостта на магистратите са накърнени. Идентифициране на рисковете за независимостта на съдебната власт Потенциални рисковете за накърняване независимостта на съдебната власт могат да възникнат в различни сфери на обществените отношения и тяхната регулация, в областта на взаимодействие между съдебната власт и държавната политика, законодателната уредба, нивото на обществено доверие (очаквания, социална промяна, устойчивост на съдебната реформа). Основните рискове в областта на независимостта могат да се диференцират по отношение на обективната и субективната независимост на съдебната власт. Рисковете при обективната независимост са свързани с незачитане на формалните гаранции, регламентирани в закона, и в този смисъл потенциалните нарушители и форми на въздействие могат да бъдат установени и посочени. По-сложно е дефинирането на рисковете при субективната независимост, която се концентрира върху възприятието на обществото за съдиите като цяло и върху отделния магистрат. Въпреки конституционните гаранции за произнасяне на съдията по вътрешно убеждение и в съответствие със закона, винаги съществува риск съдията да не се отведе от делото, като по този начин постави под съмнение своята безпристрастност и професионална компетентност. Обратната ситуация предпоставя пък съответна възможност за наличие на механизъм, чрез който страните по делото да влияят при определяне на 18 съдията-докладчик и на съдебния състав. Спазвайки моралните норми и Кодекса за етично поведение на българските магистрати, съдията не следва да създава подозрения, че преценката му се влияе от статута на страните, медиен и обществен натиск, публичния отзвук от съдебния процес или друг опит за въздействие. Сред най-сериозните рискове, компрометиращи независимостта, са нерегламентираните контакти и облаги, които често ескалират във внушения за корупция на съдията и съдебната власт.
Рискове, които засягат обективната независимост на съдебната власт като цяло
(1) Независимостта на съдебната власт в държавата е подценявана или игнорирана от законодателната и изпълнителната власт;
(2) Опити за влияние върху членове на ВСС, съда и съдебния процес от представители на законодателната и изпълнителната власт, други държавни органи, местни власти и публични личности от непарламентарно представени политически партии и организации;
(3) Липса на ясно декларирана държавна политика по отношение на съдебната власт и нейното реформиране, чрез която да се преодолеят настоящите дефицити както в областта на законодателството, така и по отношение на общественото доверие (несъответствие между обществените очаквания и наказателната политика, регулирането на гражданските и търговските отношения, противоречива съдебна практика и т. н.);
(4) Липса на законов регламент, чрез който съдиите да бъдат ангажирани с развитието на правната система и съдебната реформа;
(5) Липса на законодателна инициатива от страна на ВСС;
(6) Въздействие върху организационната автономност на съдебната власт и съдилищата, както и по отношение на самоуправлението на съдилищата чрез общите събрания на съдиите;
(7) Финансова политика, насочена към рестрикции на бюджета на съдебната власт;
(8) Липса на ясни и прозрачни процедури за назначаване и кариерно развитие на съдиите, избор на административни ръководители и предсрочно прекратяване на мандата им; 19
(9) Занижаване на изискванията към председателите на върховните съдилища и членовете на ВСС като пазители на основните принципи и ценности, приложими към всички съдии - независимост, безпристрастност, ефективно администриране на съда;
(10) Провеждане на негативни кампании спрямо Висшия съдебен съвет, съдебната власт и отделни съдии от обществени структури и организации, опити за компрометиране на легитимността на съдебната власт и засягане на конституционно определената независимост на съда;
(11) Изказвания или коментари по отношение на съдебни актове при висящ процес или на постановени присъди и решения, от представители на изпълнителната и/или законодателната власт, които съдържат необоснована и неаргументирана критика, неверни фактическите твърдения, манипулативни внушения, засягащи независимостта или общественото доверие в съдебната система;
(12) Неадекватна комуникационна политика за ограничаване на всяка възможност, при която публични реакции и атаки могат да се провокират от председателите на върховните съдилища или членове на ВСС.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:



  1. Конституция на Република България

  2. Закон за съдебната власт

  3. Пенев, П. Съдебната власт в България 1989- 2014г. С., 2014, с. 168.

  4. https://bg.wikipedia.org











Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница