Ние искаме само твоята душа Рок сцената и Окултизмът

Предговор към 4. издание

Когато преди 2 години излезе първото издание на „Ние искаме само твоята душа", не предусетихме широкия интерес, който книгата със своята деликатна тематика щеше да предизвика. Появиха се много читателски писма, разговори, анкети и дискусии. Определени въпроси закономерно излизаха отново и отново на повърхността. Между тях бе и въпросът дали тази книга е насочена срещу рокмузиката въобще, или само срещу стилистичната й насоченост, срещу хард рока.

Всъщност „Ние искаме само твоята душа" се опитва да покаже определени връзки, които съществуват между различни рок интерпретатори в тайнствената област на окултизма. Освен филмови режисьори, писатели и художници, има и музиканти, които практикуват черна магия, спиритизъм и сатанински култови служения и искат да пренесат сред хората тяхното „послание". Нерядко под едно такова було се крие друг мотив — безскрупулни гешефтарства. Същото важи и за извращенията в хард рока и хеви метъл сцената, които от няколко години са от най-съмнителните и будещи тревога прояви в музикалния свят.

В своите изследвания авторът събира интересни информации за задкулисните намерения на популярни състави. Мистериозни, в по-голямата си част малко познати задни планове на различни изпълнители се разкриват с помощта на факти, шокиращи взаимовръзки се разбулват.

Авторът критикува и едновременно провокира читателя с разсъждения, които му показват Библейската светлина на проблема.

Раждането на окултизма

Годината е 1969. Три години след това е публичното откриване на първата сатанинска „църква" в Сан Франциско, което оповестява „ерата на молитвите към дявола" и дръзкото навлизане на култа към Сатана в музиката. В рока това начало се поставя от английската група Black Sabbath (Черна събота).

Името съдържа точно това, което обещава: ново по вид сценично шоу, в което твърдата музика е илюстрирана с черна литургия, дяволски заклинания и поклонение пред дявола. Групата се развива като олицетворение на „окултния рок" — прототип на онзи особен бранш в музиката, при който на преден план в текстовете и сценичното поведение стоят ясни окултни елементи (магия, спиритизъм, сатанизъм и т. н.). Тази комбинация от хард рок, култ и сатанизъм се превръща в школа (стил). Black Sabbath става пионер за тези групи от младата генерация на хеви метъл сцената, които в последно време научиха своята публика да се кланя на дявола и страха.

Рок енциклопедията съобщава: Black Sabbath се закле през 1969 година в Бирмингам за тотален рок и се кръсти в един филм на ужасите с Борис Карлоф. Година по-късно квартетът стана хит група от двете страни на Атлантическия океан със своя аранжиран за 10 минути „Debilen-Trip „Paranoid". Ози Озбърн (вокал), Тони Айоми (китара), Гийзър Бътлър (баскитара) и Бил Уърд (барабани) се впуснаха преди всичко в сценични ритуали и започнаха да се изявяват със своите брутални детски игри в работническите квартали на Бирмингам, докато станаха популярни като романтичните рок беззаконници. Успехът им сред малолетната публика нарасна за сметка на неуважението на критиците. С провлачен лавинен саунд и виещ соло вокал те пресъздаваха шокиращи обществото текстове от рода на: „...Вземи си един живот, ще бъде евтино, убий някого, никой няма да плаче. Свободата е твоя, изпълни само своето задължение — ние искаме само твоята душа" (Cornucopia).

Те въодушевиха младежта на Америка дотолкова, че групата си осигури постоянни турнета, както с това пълнеше джоба си.

Едва когато някои от музикантите бяха вече рухнали, групата прекрати трескавите си пътувания из Съединените щати. Озбърн обоснова това обаче така: „Америка е най-сатанинската страна на света. За долари янките правят всичко. Хората (със своята страст към опиати) са като истински кошмарни сънища. Учудвам се защо половината от тях не идват на концертите с ковчези"¹ .

За първия албум на Black Sabbath рок музикантът експерт Тибор Кнайф коментира:

„Дебют албумът на Black Sabbath излезе в годината, когато Deep Purple издаде своя „In Rock", и то пак в Англия. От него в хард рока навлезе един страничен момент, който поради вдъхновението от Хичкок може да се нарече „рок на ужасите". Смисълът на насилието тук е представен облагороден, като преклонение пред зловещото, а заглавната композиция на албума е грундирана с камбанен звън и с онази злокобна умалена квинта, така наречения тритонус, която в по-старите руски композиции не пропуска да подчертае въздействието на потиснатост. Както в най-добрите филми на дракула, ужасът се постига в самата игра със сенките, текстът не назовава, а само загатва атмосферата на злокобие от предшестващата нощ. За близостта до черната магия свидетелстват и вътрешното оформление, и това на обложката на албума от 1970 година: тайнствен, обърнат надолу кръст. Обложката представлява една порутена къща, изсъхнал клонак и една бледа дъщеря на дракула, която стои някъде в небитието" ².

Антон Лавей, първият „свещеник" на Сатаната, основал първата официална сатанинска църква в САЩ („First Church of Satan"), обяснява през септември 1968 година.: „Множеството последователи на злото изрича молитвата „Отче наш" обратно, прибавя към нея цинизми и стъпква христовия кръст с крака или го носи обърнат надолу."

Ето част от заглавната композиция „Черната събота":

Сама обложката на дългосвирещата плоча „Reflection" — Black Sabbath, се хвали:

„За първата си дългосвиреща плоча те призоваха Сатана, който, разбира се, действително дойде. Той им обеща успехи в цял свят при условие, че ще свирят всяка година на Великата събота. И двете страни държат на думата си и днес. Шест дългосвирещи плочи и завладяващи концерти пред феновете им от цял свят. Там те свиреха своя адски горещ рок, идеално поддържана висока температура на музиката точно като за празник на ада. За черните кървави Съботи.
„И ти, бедни глупако, който държиш тази плоча в ръцете си, знай, че си им продал душата си, защото тя ще бъде впримчена в този адски ритъм, в дяволската сила на тази музика. И това охапване на тарантула ще те накара да танцуваш без край, без почивка."
За почитателите има и лепенки, които свободно и открито съобщават: „I'm possessed by „Black Sabbath" („Аз съм обладан от „Black Sabbath")!

Висша степен на демоничност излъчва обложката на дългосвирещата плоча „Съботата, кървава събота", на която е изобразен отвратителен сатанински ритуал. Тук е числото с тъмна слава 666 — числото на Антихрист (от Откровението 13:18), което за поклонниците му играе важна роля. Числото 666, което виждаме и върху някой фенклуб — фланелки с пиратските череп и кости, се приема като открито вероизповедание на сатанизъм.

Барабанистът на Black Sabbath Бил Уърд веднъж открито заяви, че „Сатана би могъл да бъде бог"⁴.

Неговият колега Ози твърди, че веднъж бил принуден да гледа 26 пъти (!) окултния филм „The Exorzist" — „Изгонване на зли духове"⁵. Той сам казва за себе си: „Не зная, дали не съм медиум на някоя отвъдна сила. Но искрено се надявам, че не е това, което мисля — да е на Сатана"⁶

След тези признания на музикантите не е учудващо, че в една от песните си те дават дума лично на Сатана: „Господ на този свят" („Lord of This World")⁷.

Със сигурност някой ще забележи: А металните кръстове, които членовете на групата носят? Не е ли това израз на техните християнски възгледи, а? Никога! Познавайки опасностите от досега с демоните, определени окултисти (тези с белите магии) се предпазват от тях с такъв кръст. Според тях злите сили трябва да се страхуват от него. Обаче четиримата „рокери на ада" не се страхуват да си окичат кръстовете, дори от време на време обърнати надолу...⁹ .

Боб Ларсън, известен в САЩ християнски експерт в областта на рокмузиката, изразява извънредно безпокойство, свързано с броя на почитателите на Black Sabbath дори и сред християнската младеж:

„Бях шокиран, като открих толкова много млади хора, изповядващи Христа, които си купуват Black Sabbath и ги слушат, при все че знаят за сатанинските увлечения на тази група. Някои се опитаха да защитят Black Sabbath, като се позоваваха на текста на една тяхна песен „After Forever" — „След завинаги" ¹⁰.

След осмата дългосвиреща плоча на Black Sabbath — „Never Say Die" (1978) гръмва сензацията, че водещият, Ози Озбърн, който е съсипан от алкохолизъм, като се обръща назад, коментира своето напускане кратко:

„Всъщност не можех да остана повече тук, иначе трябваше да съм вече в сандъка.

Беше дванайсет без пет. Ако останех в Black Sabbath, щеше да има скоро Кейт Муун, Поркането беше мое хоби..."¹¹.

„Без певец Black Sabbath струва точно толкова, колкото телевизор без кинескоп" е коментарът на едно рок списание. В лицето на бившия певец на Rainbow — Рони Джеймс Дио, който показва огромното си влечение към окултизма, в края на краищата групата намира пълноценен заместник.

През 1980 година излиза дългосвирещата плоча „Heaven and hell" — („Небе и ад"). На черната й обложка са изобразени три ангела с ореоли — е, разбира се, с червен лак на ноктите, задължително играещи на карти и с по една димяща цигарка! Така че по-скоро паднали ангели и повече „hell" отколкото „heaven" (no-скоро „ад", отколкото „небе")!

В края на 1981 година излиза „Mob Rules", чиято заглавна композиция става водеща в музиката на окултно фантастичния филм „Heavy metal". „Live evil" e заглавието на един двоен лайф албум. То отразява в кратка форма себе оценката на групата и това, което хиляди почитатели завинаги ще свързват с името Black Sabbath.

На един от концертите Рони Джеймс Дио демонстрира сатанински поздрав, показалецът и малкия пръст са опънати нагоре (символът на двата рога). Едновременно с това певецът изкрясква на тълпата, а тя му отговаря по същия начин. Дио поглежда към знака, който прави с ръката си, и казва: „Много хора вярват, че разбират какво значение има това, но ние наистина знаем какво означава." ¹²

„Те се дерат като обладани от дявола", описва едно младежко списание държанието на новата формация и продължава: „На обложката се хили дяволито мутрата на едно новородено бебе на ада. Рога върху голото му чело, зъби на вампир, проблясващи от ъглите на устата и предълги, остри, жълти нокти на пръстите." С „Born again" („Роден отново"), заглавието на съвсем новата им дългосвиреща плоча, се представиха драконите на хард рока през септември на дългоочакваното си турне из Германия.

И действително „дяволските поклонници на рока", както сами обичат да се наричат, привличат на концертите си стотици почитатели на Black Sabbath, където под адски силните звуци се отслужват черните литургии. По сцената се стеле зеленикаво бяла мъгла, когато групата с удари на чук възвестява началото на песента „Born again". На заден план на екрана просветват очертанията на английското жертвеното капище Стоундхендж... До колене в мъгла, Ян Гилън като обладан разклаща кафявите си кичури и реве към вилнеещата тълпа, която омагьосана обслужва с танц черната литургия ¹³.

Един почитател отбелязва: „С тяхната музика човек може да бъде дрогиран и без наркотици."

Ози Озбърн („Любимецът на Луцифер", както го нарича едно музикално списание) също така се впуска да поднови своя окултен имидж, което не само му се отдава, но му донася и дъжд от злато, та и платина за няколко милиона продадени плочи.



Вътрешната страна на обложката на лайф албума на Ози „Speak of the Devil"1* („Говори на дявола", 1982) го представя като вампир. В „Bark at the Moon"2* („Вой към Луната", 1984) той успява да се превъплъти като върколак. Покритата с тайнствени писмени знаци дългосвиреща плоча „Diary of a Madman" показва как „любимецът на дявола" жестикулира под обърнат кръст.
Като част от своите погнусяващи спектакли на живо Ози Озбърн отхапва главите на няколко птици, а веднъж отхапва даже и главата на един мъртъв прилеп, който някой му подхвърля на сцената. И за това му се налага да се подложи на мъчителна серия от инжекции против бяс.¹⁴ Соло дебютът на Озбърн (1981) е отбелязан в едно младежко списание със следните думи:

„Ози Озбърн, както винаги пълен със символи, отново напомня за себе си след отпадането си от Black Sabbath с дългосвирещата плоча „Bizzard of Ozz". На обложката на плочата Ози е загър-нат с червена свещеническа одежда сред мъгла, черепи, черна котка и голям кръст, издигнат в знак за атака...

Така че не е за учудване защо в една песен Ози се превръща в най-бруталния поклонник на дявола и окултист на новото време, към чиито последователи принадлежи и Джими Пейдж от Led Zeppelin:

„Mr. Crowley (един от най-големите окултисти сатанисти на нашето време — бел. пр.), I wanna know what you meant"¹⁵ .

Тук Ози Озбърн се отплаща на Алистър Краули и катапултира в книгата „Рекордите на Гинес": „Mr. Crowley" е най-продаваната картинна плоча, която някога е била издавана" ¹⁶.