Ние искаме само твоята душа



страница1/6
Дата22.07.2016
Размер0.74 Mb.
  1   2   3   4   5   6
НИЕ ИСКАМЕ

САМО

ТВОЯТА ДУША

У. Боймър

Рок сцената и Окултизмът:

Дати, факти, скрити причини

Издателство „Давид" ЕООД

адрес: София 1404, ул. Луи Айер, бл. 256 вх Б

тел. 68-47-27

Преведе oт немски

Валя Стоева
НИЕ ИСКАМЕ
САМО

ТВОЯТА ДУША


У. Боймър)

Худ. редактор


Лили Басарева)

Редактор
Катя Илиева


Печат
Лик" ООД

ISBN 954-9680-01-7


U. Baumer

WIR WOLLEN NUR

DEINE

SEELE


1984 by Christliche Literatur-Verbreitug e. V.

Настоящата книга e опит за разкриване на връзките между различни рок интерпретатори, сред които Black Sabbath, Rolling Stones, Deep Purple, Beatles, AC/DC, KISS, Led Zeppelin, Джон Ленън, Рони .Джеймc Дио, Ози Озбърн, Muk Джагър и др., "и изпълнените с тайнственост практикуващи окултисти -сатанисти.

Наред с филмовите режисьори, писателите, художниците и други хора на изкуството има и музиканти, които практикуват черна магия, спиритизъм и участват в сатанински ритуали. Тяхната цел е „посланието" им да бъде широко разпространено сред публиката.

Авторът на тази документална книга си поставя за цел да ни покаже скритата страна на


нещата, на проявите на известни рок изпълнители.

Покрити с тайнственост в голямата си част, прикритите „диверсии" на рок интерпретаторите, известни единствено като дати и факти, тук са осветлени по шокиращ, начин.

В книгата ще се запознаете с изявления, илюстрации и коментари на известни изпълнители, които потвърждават дълбоката им връзка с врага на безсмъртните ни души - Сатана.

Библейските постановки водят автора и читателя до изводи, които за всеки запознат отблизо с материала са единствено логичните.

От край време музиката и магията във всички култури са били много близки. Музиката, която влияе не само върху интелекта, но най-вече и върху емоционалните сфери у човека и достига до подсъзнанието, изглежда е един от пътищата, по които човек може да долови фрагменти от една друга реалност дори у самия себе си. На композитори на електронна музика като Карлхайнц Щокхаузен тези взаимовръзки са отдавна познати. — Магия се прави и се изживява най-вече в рокмузиката на западните култури..."

(„Рокмузика и магия", Rock Session I)
Използването на окултна медитация, магии и опиати, призоваването на тъмни сили не от вчера е съставна част на художествената дейност. Суеверие и заклинателни формули принадлежат отдавна към света на изкуството. Във всички области на художествената дейност може да се открият следите им, а и рокендролът е част от тях. Може би именно той е особено подходящ за тяхното влияние..."

(„Рок и черна магия", Spotlight, 10/1978)

Няколко рокгрупи стоят заедно в кръг и пият купи, пълни с кръв. Някои падат на колене и призовават заедно дявола."



(Рокзвездата Литъл Ричард през лятото на 1980)

Предговор към 4. издание
Когато преди 2 години излезе първото издание на „Ние искаме само твоята душа", не предусетихме широкия интерес, който книгата със своята деликатна тематика щеше да предизвика. Появиха се много читателски писма, разговори, анкети и дискусии. Определени въпроси закономерно излизаха отново и отново на повърхността. Между тях бе и въпросът дали тази книга е насочена срещу рокмузиката въобще, или само срещу стилистичната й насоченост, срещу хард рока.

Всъщност „Ние искаме само твоята душа" се опитва да покаже определени връзки, които съществуват между различни рок интерпретатори в тайнствената област на окултизма. Освен филмови режисьори, писатели и художници, има и музиканти, които практикуват черна магия, спиритизъм и сатанински култови служения и искат да пренесат сред хората тяхното „послание". Нерядко под едно такова було се крие друг мотив — безскрупулни гешефтарства. Същото важи и за извращенията в хард рока и хеви метъл сцената, които от няколко години са от най-съмнителните и будещи тревога прояви в музикалния свят.

В своите изследвания авторът събира интересни информации за задкулисните намерения на популярни състави. Мистериозни, в по-голямата си част малко познати задни планове на различни изпълнители се разкриват с помощта на факти, шокиращи взаимовръзки се разбулват.

Авторът критикува и едновременно провокира читателя с разсъждения, които му показват Библейската светлина на проблема.



Раждането на окултизма
Годината е 1969. Три години след това е публичното откриване на първата сатанинска „църква" в Сан Франциско, което оповестява „ерата на молитвите към дявола" и дръзкото навлизане на култа към Сатана в музиката. В рока това начало се поставя от английската група Black Sabbath (Черна събота).

Името съдържа точно това, което обещава: ново по вид сценично шоу, в което твърдата музика е илюстрирана с черна литургия, дяволски заклинания и поклонение пред дявола. Групата се развива като олицетворение на „окултния рок" — прототип на онзи особен бранш в музиката, при който на преден план в текстовете и сценичното поведение стоят ясни окултни елементи (магия, спиритизъм, сатанизъм и т. н.). Тази комбинация от хард рок, култ и сатанизъм се превръща в школа (стил). Black Sabbath става пионер за тези групи от младата генерация на хеви метъл сцената, които в последно време научиха своята публика да се кланя на дявола и страха.

Рок енциклопедията съобщава: Black Sabbath се закле през 1969 година в Бирмингам за тотален рок и се кръсти в един филм на ужасите с Борис Карлоф. Година по-късно квартетът стана хит група от двете страни на Атлантическия океан със своя аранжиран за 10 минути „Debilen-Trip „Paranoid". Ози Озбърн (вокал), Тони Айоми (китара), Гийзър Бътлър (баскитара) и Бил Уърд (барабани) се впуснаха преди всичко в сценични ритуали и започнаха да се изявяват със своите брутални детски игри в работническите квартали на Бирмингам, докато станаха популярни като романтичните рок беззаконници. Успехът им сред малолетната публика нарасна за сметка на неуважението на критиците. С провлачен лавинен саунд и виещ соло вокал те пресъздаваха шокиращи обществото текстове от рода на: „...Вземи си един живот, ще бъде евтино, убий някого, никой няма да плаче. Свободата е твоя, изпълни само своето задължение — ние искаме само твоята душа" (Cornucopia).

Те въодушевиха младежта на Америка дотолкова, че групата си осигури постоянни турнета, както с това пълнеше джоба си.

Едва когато някои от музикантите бяха вече рухнали, групата прекрати трескавите си пътувания из Съединените щати. Озбърн обоснова това обаче така: „Америка е най-сатанинската страна на света. За долари янките правят всичко. Хората (със своята страст към опиати) са като истински кошмарни сънища. Учудвам се защо половината от тях не идват на концертите с ковчези"1 .

За първия албум на Black Sabbath рок музикантът експерт Тибор Кнайф коментира:

„Дебют албумът на Black Sabbath излезе в годината, когато Deep Purple издаде своя „In Rock", и то пак в Англия. От него в хард рока навлезе един страничен момент, който поради вдъхновението от Хичкок може да се нарече „рок на ужасите". Смисълът на насилието тук е представен облагороден, като преклонение пред зловещото, а заглавната композиция на албума е грундирана с камбанен звън и с онази злокобна умалена квинта, така наречения тритонус, която в по-старите руски композиции не пропуска да подчертае въздействието на потиснатост. Както в най-добрите филми на дракула, ужасът се постига в самата игра със сенките, текстът не назовава, а само загатва атмосферата на злокобие от предшестващата нощ. За близостта до черната магия свидетелстват и вътрешното оформление, и това на обложката на албума от 1970 година: тайнствен, обърнат надолу кръст. Обложката представлява една порутена къща, изсъхнал клонак и една бледа дъщеря на дракула, която стои някъде в небитието" 2.

Антон Лавей, първият „свещеник" на Сатаната, основал първата официална сатанинска църква в САЩ („First Church of Satan"), обяснява през септември 1968 година.: „Множеството последователи на злото изрича молитвата „Отче наш" обратно, прибавя към нея цинизми и стъпква христовия кръст с крака или го носи обърнат надолу."

Ето част от заглавната композиция „Черната събота":
Какво е това?! То стои пред мен. Образ в черно, който ме сочи!
Обръщай се бързо и бягай
Открий избраните!
Черната фигура с очи от огън показва на хората своите желания.
Виждам пламъците как се издигат все високо и по-високо.


О, не, не, не, не! Моля те, Боже, помогни ми!!!"
В песента „NIB" Луцифер (Сатана) се домогва до душата на слушателя:
Някои хора казват, че моята любов не може да бъде истинска. „Моля те, повярвай ми, любимецо мой, и аз ще ти покажа. О, обичай ме сега и ти няма да съжаляваш да прекъснеш живота, който живееше преди нашата среща... Моето име е Луцифер — моля, вземи моята ръка!"
Първата дългосвиреща плоча на Black Sabbath предизвиква от една страна вълна от възмущение, отхвърляне, но от друга — одобрение, и това става причина за истински бум в книгоразпространението. Литература за черната магия, култа към вещици и призоваването на духове изведнъж намира огромен пазар.3

Сама обложката на дългосвирещата плоча „Reflection" — Black Sabbath, се хвали:

„За първата си дългосвиреща плоча те призоваха Сатана, който, разбира се, действително дойде. Той им обеща успехи в цял свят при условие, че ще свирят всяка година на Великата събота. И двете страни държат на думата си и днес. Шест дългосвирещи плочи и завладяващи концерти пред феновете им от цял свят. Там те свиреха своя адски горещ рок, идеално поддържана висока температура на музиката точно като за празник на ада. За черните кървави Съботи.
И ти, бедни глупако, който държиш тази плоча в ръцете си, знай, че си им продал душата си, защото тя ще бъде впримчена в този адски ритъм, в дяволската сила на тази музика. И това охапване на тарантула ще те накара да танцуваш без край, без почивка."
За почитателите има и лепенки, които свободно и открито съобщават: „I'm possessed by „Black Sabbath" („Аз съм обладан от „Black Sabbath")!

Висша степен на демоничност излъчва обложката на дългосвирещата плоча „Съботата, кървава събота", на която е изобразен отвратителен сатанински ритуал. Тук е числото с тъмна слава 666 — числото на Антихрист (от Откровението 13:18), което за поклонниците му играе важна роля. Числото 666, което виждаме и върху някой фенклуб — фланелки с пиратските череп и кости, се приема като открито вероизповедание на сатанизъм.

Барабанистът на Black Sabbath Бил Уърд веднъж открито заяви, че „Сатана би могъл да бъде бог"4.

Неговият колега Ози твърди, че веднъж бил принуден да гледа 26 пъти (!) окултния филм „The Exorzist" — „Изгонване на зли духове"5. Той сам казва за себе си: „Не зная, дали не съм медиум на някоя отвъдна сила. Но искрено се надявам, че не е това, което мисля — да е на Сатана"6


Невероятно, но факт

След тези признания на музикантите не е учудващо, че в една от песните си те дават дума лично на Сатана: „Господ на този свят" („Lord of This World")7.


Ти проучваш своя дух и не знаеш от къде да започнеш. Не можеш да намериш подходящия ключ за твоето сърце. Ти мислиш, че го знаеш, но никога не си сигурен. Душата ти е болна, но ти никога няма да намериш лекарство.
Този свят беше сътворен за теб от някого в небето, обаче ти избра лоши пътища вместо любовта. Където и да живееш, ти ме правиш Господ на този свят. Твоята душа, която аз ти взех, никога няма да липсва някому.
Господ на този свят — притежателят на всичко! Господ на този свят — той сега е твой изповедник.
Ти си мислиш, че не си виновен, и няма за какво да се страхуваш. Ти казваш, че не ме познаваш — та това не е ли ясно? Ти се обръщаш към мен — с цялата си светска алчност и надменност. Но ще се обърнеш ли пак към мен, когато умреш?"
Тази песен е от дългосвирещата плоча „Господарят на Реалността" — „Master of Reality" — 1971. На същата плоча с умението си да преобразяват Black Sabbath реализират и следното парче, което — невероятно, но факт — звучи съвсем християнски:
After Forever" 7.
Мислил ли си някога за твоята душа — може ли тя да бъде спасена? Или може би си мислиш, че просто ще останеш в гроба, когато умреш? Бог само мисъл в главата ти ли е, или той е част само от теб?
Христос само име ли е, което ти веднъж прочете в една книга, когато беше в училище?... Аз видях истината. Да, съзрях светлината и промених пътищата си. И в края на нашите дни ще бъда подготвен, докато ти си самотен и страхлив. Възможно е да се страхуваш от това, какво биха казали приятелите ти — ако знаеха, че вярваш в Бога?
Преди да критикуват, те трябваше да разберат, че Бог е единственият път към любовта... Мисля, истина е, че имаше хора като теб, които разпънаха Христос. Вярвам, тъжно е, че твоето мнение беше общоприетото. Ще бъдеш ли спокоен за себе си, когато твоята смърт е близо и, да кажем, ти не вярваш? Имаше възможността, но ти отхвърли предложението, сега не можеш да поправиш нещата.
Може би ще размислиш все пак, преди да кажеше Бог е мъртъв и забравен. Отвори очите си и просто разбери, че той е единственият, който може да те спаси сега от всичките ти грехове и омраза. Или ще продължиш да се по-доиграваш на всичко това, което чуваш сега? — Да! — Мисля, че е твърде късно за теб."
Надявам се, че от този кратък откъс става достатъчно ясно как дори вярващи християни могат да бъдат заблудени от хитростта на Лукавия. Един „набожен" текст като „След завинаги" („After Forever") все още не дава сигурно обяснение на скрития духовен смисъл! Още апостол Павел посочва, че Сатана знае как изкусно да се маскира и да измами хората, за да се хванат на въдицата.8

Със сигурност някой ще забележи: А металните кръстове, които членовете на групата носят? Не е ли това израз на техните християнски възгледи, а? Никога! Познавайки опасностите от досега с демоните, определени окултисти (тези с белите магии) се предпазват от тях с такъв кръст. Според тях злите сили трябва да се страхуват от него. Обаче четиримата „рокери на ада" не се страхуват да си окичат кръстовете, дори от време на време обърнати надолу...9 .

Боб Ларсън, известен в САЩ християнски експерт в областта на рокмузиката, изразява извънредно безпокойство, свързано с броя на почитателите на Black Sabbath дори и сред християнската младеж:

„Бях шокиран, като открих толкова много млади хора, изповядващи Христа, които си купуват Black Sabbath и ги слушат, при все че знаят за сатанинските увлечения на тази група. Някои се опитаха да защитят Black Sabbath, като се позоваваха на текста на една тяхна песен „After Forever" — „След завинаги" 10.


Небе и ад

След осмата дългосвиреща плоча на Black Sabbath — „Never Say Die" (1978) гръмва сензацията, че водещият, Ози Озбърн, който е съсипан от алкохолизъм, като се обръща назад, коментира своето напускане кратко:

„Всъщност не можех да остана повече тук, иначе трябваше да съм вече в сандъка.

Беше дванайсет без пет. Ако останех в Black Sabbath, щеше да има скоро Кейт Муун, Поркането беше мое хоби..."11.

„Без певец Black Sabbath струва точно толкова, колкото телевизор без кинескоп" е коментарът на едно рок списание. В лицето на бившия певец на Rainbow — Рони Джеймс Дио, който показва огромното си влечение към окултизма, в края на краищата групата намира пълноценен заместник.

През 1980 година излиза дългосвирещата плоча „Heaven and hell" — („Небе и ад"). На черната й обложка са изобразени три ангела с ореоли — е, разбира се, с червен лак на ноктите, задължително играещи на карти и с по една димяща цигарка! Така че по-скоро паднали ангели и повече „hell" отколкото „heaven" (no-скоро „ад", отколкото „небе")!

В края на 1981 година излиза „Mob Rules", чиято заглавна композиция става водеща в музиката на окултно фантастичния филм „Heavy metal". „Live evil" e заглавието на един двоен лайф албум. То отразява в кратка форма себе оценката на групата и това, което хиляди почитатели завинаги ще свързват с името Black Sabbath.

На един от концертите Рони Джеймс Дио демонстрира сатанински поздрав, показалецът и малкия пръст са опънати нагоре (символът на двата рога). Едновременно с това певецът изкрясква на тълпата, а тя му отговаря по същия начин. Дио поглежда към знака, който прави с ръката си, и казва: „Много хора вярват, че разбират какво значение има това, но ние наистина знаем какво означава." 12




Корицата на дългосвирещия солоалбум на Рони Джеймс Дио „Holy Dever" (1983). Дяволът приветства купувача на плочата с рок сатанинския поздрав. Той е хвърлил в бушуващото море един човек, окован във вериги, в когото не е трудно да различим католически свещеник.
Голяма сензация става, когато бившият идол на Дийп Пърпъл (тъмно виолетово) — Ян Гилън, най-неочаквано поема работата на напусналия през март на 1983 г. Дио.

„Те се дерат като обладани от дявола", описва едно младежко списание държанието на новата формация и продължава: „На обложката се хили дяволито мутрата на едно новородено бебе на ада. Рога върху голото му чело, зъби на вампир, проблясващи от ъглите на устата и предълги, остри, жълти нокти на пръстите." С „Born again" („Роден отново"), заглавието на съвсем новата им дългосвиреща плоча, се представиха драконите на хард рока през септември на дългоочакваното си турне из Германия.

И действително „дяволските поклонници на рока", както сами обичат да се наричат, привличат на концертите си стотици почитатели на Black Sabbath, където под адски силните звуци се отслужват черните литургии. По сцената се стеле зеленикаво бяла мъгла, когато групата с удари на чук възвестява началото на песента „Born again". На заден план на екрана просветват очертанията на английското жертвеното капище Стоундхендж... До колене в мъгла, Ян Гилън като обладан разклаща кафявите си кичури и реве към вилнеещата тълпа, която омагьосана обслужва с танц черната литургия 13.

Един почитател отбелязва: „С тяхната музика човек може да бъде дрогиран и без наркотици."

Ози Озбърн („Любимецът на Луцифер", както го нарича едно музикално списание) също така се впуска да поднови своя окултен имидж, което не само му се отдава, но му донася и дъжд от злато, та и платина за няколко милиона продадени плочи.



Вътрешната страна на обложката на лайф албума на Ози „Speak of the Devil"1* („Говори на дявола", 1982) го представя като вампир. В „Bark at the Moon"2* („Вой към Луната", 1984) той успява да се превъплъти като върколак. Покритата с тайнствени писмени знаци дългосвиреща плоча „Diary of a Madman" показва как „любимецът на дявола" жестикулира под обърнат кръст.
Като част от своите погнусяващи спектакли на живо Ози Озбърн отхапва главите на няколко птици, а веднъж отхапва даже и главата на един мъртъв прилеп, който някой му подхвърля на сцената. И за това му се налага да се подложи на мъчителна серия от инжекции против бяс.14 Соло дебютът на Озбърн (1981) е отбелязан в едно младежко списание със следните думи:

„Ози Озбърн, както винаги пълен със символи, отново напомня за себе си след отпадането си от Black Sabbath с дългосвирещата плоча „Bizzard of Ozz". На обложката на плочата Ози е загър-нат с червена свещеническа одежда сред мъгла, черепи, черна котка и голям кръст, издигнат в знак за атака...

Така че не е за учудване защо в една песен Ози се превръща в най-бруталния поклонник на дявола и окултист на новото време, към чиито последователи принадлежи и Джими Пейдж от Led Zeppelin:

Mr. Crowley (един от най-големите окултисти сатанисти на нашето време бел. пр.), I wanna know what you meant"15 .

Тук Ози Озбърн се отплаща на Алистър Краули и катапултира в книгата „Рекордите на Гинес": „Mr. Crowley" е най-продаваната картинна плоча, която някога е била издавана" 16.

Sympathy for the Devil
(Симпатия към дявола)


Големият звяр 666
Магьосникът Алистър Краули (1875-1947) се счита за най-големия сатанист на XX век. През 1896 година в Стокхолм той получава видение, което му създава увереност, че той е Антихрист. Така от тогава той започва да се нарича „The Great Beast 666" („Звярът от бездната", Откровение 11:7) и да вярва, че ще бъде използван от окултни сили със свръхестествено знание и способности като канал за комуникация с човечеството.

Краули коментира своята мисия като временна, „да предизвика раздвижване на окултните сили, които до края на това столетие ще достигнат връхната си точка в просвещението на всеки един". Той вижда себе си като пророк, който ще доведе нова ера (new age) и ще помете остатъците от престарялото и вече неподходящо за. живота християнство. Много показателни са думите на Краули: „Сатана не е врагът на човечеството". Той е... живот... любов... светлина" и „Пътят към небето преминава през ада!"

Целта на Краули е човекът да усвои силите на демоничния свят и да се превърне в господар на Земята.

Наред с практикуването на черна магия и сатанизъм, както и интензивна наркомания съществена роля в кариерата на Краули играят и сексуалните завоевания. Негови приятели и познати го описват като ненаситен, а той през целия си живот има неизброими връзки както с мъже, така и с жени, при все че от друга страна, както казват, той съвсем не е с нормални човешки наклонности. Позовавайки се на индийския култ към Тантра, той пропагандира теорията, че сексуалните заблуждения са акт на сексуална магия. С времето той се занимава все повече със сатанизъм и започва да му се услажда телесният садизъм. Към неговите многобройни перверзни спада също и това, че ходи по голяма нужда на килимите. При това той твърди, че изпражненията му са свети.

Алистър Краули написва много стихотворения, есета и описания на своите окултни философии и преживявания. Голяма част от тях са от порнографско естество. За негово главно произведение се смята „Book of the law" („Книгата на закона"), която е продиктувана от неговия дух водител, демона Ейуас, в Кайро през април 1904 година. Това е една антибиблия, в която Краули описва сатанинското си учение и формулира своята максима:

Do what thou with shall be the whole of the law" — „Прави каквото искаш, това е целият закон!"

По тази заповед и по примера на Краули се развива тъмният свят на тайнствени ритуали и дискретни окултни ложи, в които се практикува черна магия, призоваване на дявола и рядко срещани жертвоприношения дори и на хора. Алистър Краули е проникнат от страстта си към злото и от разюзданост. Той става бацилоносител на злото, със своите черно магически видения и практика той заразява невероятно много хора и ги завъвежда във властта на мрака. Цените на неговите книги и до днес достигат петцифрени числа.

Журналистът Хорсет Кнаут в своята книга „Заветът на злото" отбелязва: „Това, което през живота си А. Краули е измислил, проучвал, публикувал и практикувал, за много окултни групи е ръководещо и днес. Чрез Краули те намират един нов начин на живот, едно ново състояние на духа, една нова религия. Голямото разпространение на своето учение в Европа и особено в САЩ Краули така и не доживява. След един живот, изпълнен с приключения, той умира през 1947 година в своята родина наркоман, душевноболен и самотен. 1


Led Zeppelin

Понастоящем за най-значителни последователи на учението на Краули се считат Джими Пейдж — ръководител на междувременно разпадналата се известна група Led Zeppelin, и филмовият режисьор Кенет Енгър, който някога въвежда Rolling Stones в духовния свят на Краули.

Когато след турнета и записи на плочи Джими Пейдж се нуждае от нова сила, той се оттегля в къщата си на брега на Лох Нес. Преди това призрачната къща е притежание на А. Краули, който отслужва там окултни ритуали за ръкополагане в своя тайнствен култ.

Наред с музиката Пейдж се занимава и с книжарница за окултна литература. Китаристът обяснява във връзка с това: „В Лондон нямаше добра окултна литература и аз съжалявах, защото трябваше да ходя на различни места, за да намеря книгите, които исках." 2

Между най-познатите и успешни песни на Led Zeppelin e „Stairway to heaven", която описва едноименния култ от египетската митология. Текстът на тази песен обаче съдържа в закодирана форма сатанинско вероизповедание. Ако чуете „Stairway to heaven" отзад напред (което е невъзможно с обикновените грамофони), ще доловите следните фрагменти от изречения:

„Listen! We have been ther... I will sing, because I live with Satan... Serve me!... There is no escaping it... with Satan... if we've got to live for Satan... Master Satan..."

„Чуйте ние бяхме там... Аз ще пея, защото живея със Сатана... Служи ми!... Там няма отърваване... със Сатана... когато трябва да живеем със Сатана... Господ и повелител..."

По това време играта с обръщане на записи върху плочи, чрез която могат да бъдат предадени тайни послания („backward masking"), е придобиела вече лоша слава. Голяма е вероятността този метод да води началото си от Алистър Краули, според чието учение ако човек наистина иска да се занимава с окултизъм, трябва да бъде в състояние „да говори, да чете, да пише, да мисли и разбира този обърнат език."

Ето един още по-шокиращ пример за „backward masking": в песента „When Electricity Come to Arkansas" на групата Black Oak Arkansas певецът издава на едно място странни звуци. Прослушани в обратен ред, те стават: Сатана, Сатана, Сатана. Той е бог. Той е бог. Той е бог." 4
Решаващият фактор за всяка успешна рокгрупа е енергията: способността да излъчваш енергия, да приемаш енергия от публиката и да я предаваш обратно.
Рокконцертът всъщност не е нищо друго освен ритуал, при който се освобождават и транспонират психични сили. Концертите на Led Zeppelin се основават най-вече на силата на звука, повторението и ритъма.
Те имат голяма прилика с транс музиката на Мароко, която по своя произход и цел има магически характер. Всяка художествена музика, живопис и литература е естествено заклинание и магия, които се използват, за да се постигнат определени цели.
Целта при концертите на Led Zeppelin е постигане на енергия при музикантите и при публиката. За да стане това, трябва да се отприщят изворите на магическата сила, колкото и да е опасно това." 5

  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница