Ние искаме само твоята душа



страница4/6
Дата22.07.2016
Размер0.74 Mb.
1   2   3   4   5   6

Обложката на дългосвирещага плоча „Brain Salad Surgety" на групата „Emerson Lake & Palmer"
(1973). Изображението е от демонично вдъхновения сюрреалист Х. R. Giger. Той става известен със своето произведение „Н. R. Giger Necronomicon" — илюстрации към магьосническа книга, която съдържа изображения на „зловещи живи същества, които дебнат в недрата на земята и дълбините на моретата, за да унищожат един ден човечеството и да поемат световното господство".

Плочата „Expect to Mercy" (1977) на „Nazareth".


Вижда се съвсем ясно.

Албумът „Presence" (1976) на „Led Zeppelin" демонстрира черен обелиск, символизиращ черната сила, отговорна за успеха на групата. На гърба се вижда учителка, която придава магьосническата демонична сила на черния обелиск на един от учениците си чрез полагане на ръце.
Когато мракът иска да заслепи умовете

Много от християните, които четат тази книга, сигурно ще придобият същото впечатление като моето, когато подбирах информацията за нея. Бях много подтиснат от тежестта на фактите и взаимовръзките. Заниманието с тази тъмна тематика опъваше нервите ми и аз бях застрашен да се покоря пред събралите се демонични сили, които усещах. Тогава една вечер прочетох псалм 46, където обнадеждаващо се казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти. Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила и планините се преместили всред моретата, ако и да бучат и се вълнуват водите им и планините да се тресат от надигането им... ГОСПОД на Силите е с нас; Прибежище е нам Яковият Бог." (Псалм 46:3, 7)

Божията мощ е и си остава по-силна от всичките усилия на Сатана. За съжаление ние често грешим, като ангажираме умовете си с толкова много негативни и мрачни неща, така че виждаме само мрак около себе си. а силата и радостта изчезват. Точно това е намерението на дявола, който излиза с тактиката на змията, която хипнотизира и парализира с погледа си своите жертви, за да може да ги хване по-лесно след това. Какво трябва да направим, ако не искаме да бъдем оковани и парализирани от погледа на Сатана?

Отговор ни дава Посланието към евреите в гл. 12:1,2. Който иска да следва Исус, тук ще се окуражи: „Нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита и с устояване нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исуса, начинателя и усьвършителя на вярата ни..."

Гръцката дума „aphhorontes", която тук е преведена „гледам" буквално значи „отвръщайки поглед (от всички други) да погледна към Исус". При конфронтация със силата на Сатана е крайно необходимо, да държим погледа си встрани от него, за да не бъдем омагьосани от погледите му, и да гледаме съвсем категорично към Исус. Добре е да си запознат със стрелите, които дяволът може да изстреля, за да си в състояние да помогнеш и на други. Не е правилно да отклоним погледа си от Господа Исуса и да бъдем заслепени от оръжейния арсенал на дявола.

В Исус Христос са „скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието" (Колосяни 2:3), „в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството" (Колосяни 2:9). Тези съкровища са скрити за този, който не иска да последва Исус и да му служи. „Вие имате пълнота в Него", уверява Павел християните в Колосяните (2:10). Не искаме ли и ние да достигнем до тази пълнота?



Hightway to Hell

Хеви метъл и бляк метьл
Очебиен е фактът, че почти всички групи, които практикуват открито окултизъм, са свързани с хардрока, съответно с хевимегьла. А списанието „Newsweek" на 21.11.1983 година говори съвсем ясно за „satanic images" („сатанински облик") и „demonic overtones" („демонични обертонове") на по-крайните хевиметьл групи, които предизвикват протести на християнски общества в Америка.

Музиковедьт Тибор Кнайф характеризира хардрока като „музика па естетически преобразения терор", „който с влиянието си в областта на психиката знае как да накара жертвата си да потрепери" 1 Изглежда, че тези качества на „твърдата" музика я нравят особено подходяща за пропагандиране на сатанински и демонични съдържания, от които полазват тръпки по гърба. Така мисли и басистът на Black Sabbath — Geezer Butler: „на тежката музика пасват добре тежки текстове", като има предвид ориентираните към окултизма текстове.

Като основна черта на хевирока Тибор Кнайф посочва „тържественото празнуване на насилието" 2, едно явление, което все по-здраво се съюзява с гръмкия бунт срещу християнския морал и ценности. Времето, в което „рокбунтовниците" се ограничаваха с пропагандирането на свободен секс, употреба на наркотици и неприлични изрази, вече свърши — сега се пропагандират ада и Сатана.

В началото на 80-те години се оформи едно ново поколение на хевиметьла, което по примера на Black Sabbath се обгръща с ореол от зло; в песните си те призовават дявола — най-малкото за-ради пресата — заемат позиция на страната на черната литургия. А обложките на плочите им биха били подходящи за стая на ужасите.

Певецът на една група, която носи дори името „Сатана", казва: „От самото начало искахме да създадем демоничен облик на групата, а пък и какво пасва по-добре от дявола на хевиметъла?! Както деца ние харесвахме Black Sabbath до умопобъркване, а днес искаме да свирим като нашите идоли от миналото, но малко по-твърдо." 3

От изброените по-долу заглавия на дългосвирещи плочи става ясно около какви теми се въртят новите хевиметъл групи: „Shount at the Devil" (Motley Grue), „Night of the Demon" (Demon), „Нощ на демона („Fire from Hell" или (Mass), „Огън от ада" („See You in Hell" или (Crossfire, Grim Reaper), „Ще се видим в ада" („Give'em Hell" или (Witchfynde) и „Friends of Hell" (Witchfinder General),j.e. „Приятели на ада".

Някои заглавия на песни: „The Antichrist" („Ан-ихрист"), „Black Magie" („Черна магия"), стигат даже и до богохулното „God bless the children of the beast" („Бог да благослови децата на Звяра")! на Motley Grue.

В това отношение никоя от посочените групи не може да стъпи и на малкия пръст на сатанинската група Venom. „Venom" значи „змийска отрова", а тримата музиканти — Cronos, Manilas и Abaddon, нравят голяма чест на това име, като ревностно разпръскват отровата на дявола, „старовременната змия" (Откровение 20:2).

Едно хеви метьл списание съобщава: „По отношение на музиката Venom се е предала телом и духом на черния метъл, една крайна и по-твърда форма на хеви метъла, и не може да се сравни с групи като Accept, Judas Priest или с Ози Озбърн. Вярно е, че Black Sabbath започнаха първи през 1970 г. да развиват в някои песни различни окултни, магически и спиритически теми. Но никой не се занимава така дълбоко с черния окултизъм както Venom, чиито текстове, почти без изключение, говорят за Сатана, ада и смъртта. 4

Песни като „Sons of Satan" („Синове на Сата-на"), „Seven Gates of Hell" и „Leave me in Hell" („Остави ме в ада") засилват това впечатление така, както и заглавията на трите дългосвирещи плочи на Venom „Welcome to Hell" („Добре дошли в ада"), „Black Metal" („Черен Метал") и „At War with Satan („Ha война начело със Сатана").

На сцената Venom предизвикват истински „Satanic Metal" — ад, който прилича на черна литургия и е изпъстрен с многобройни бомбени експлозии. В интервютата си членовете на групата казват, че възприемат себе си като „лявата ръка на господа на земята — Сатана"5.

Venom, това не е хевиметьл музика; това е почти култ" — така един хевиметьл Freak нарича тази група.

И тримата рокери имат познания в областта на окултизма и демонизма, но твърдят, че самите те не са поклонници на дявола за разлика от Кинг Даймьнд, шеф на Mercyful Fate. С песни като „Black Funeral" („Черно погребение") и „Black Masses" („Черни литургии"), както и с култови ритуали на сцената, чийто основен реквизит са олтар, кръв и кости, Mercyful Fate призовават злото.

За един от техните концерти едно рок списание разказва: „Straight from Hell" - Кинг Даймьнд! 10 хиляди юмрука бяха вдигнати за поздрав към сина на Сатана! Тълпата бушуваше, крещеше при всяка песен и така подкрепяше умопобъркващото шоу на Mercyful Fate... 6

По време на интервю с главата на рокгрупата — певеца Кинг Даймьнд, журналистът констатира: 7 „Вашите текстове и шоу са крайно сатанински!
Ти лично правиш впечатление на много по-възпитан човек."

Отговор: „Всъщност в личния си живот съм същият тип като на сцената, интересувам се много от сатанизма. Вкъщи си събирам кръстове и реликви, които съм откраднал от църквите. Повечето хора, като чуят за черни литургии и заклинания, мислят веднага за .жертване на малки деца или други хора, това са крайности; хората не искат да разберат, че се жертват бебета, защото тяхната кръв е най-невинната и най-чистата в сравнение която и да е друга."

Въпрос: „Имал ли си вече неприятности с църквите заради твоите представления?"

Отговор: „Не може да се каже неприятности. Аз бях поканен на радио дискусия с пастори и други последователи на вярата. В началото те искаха грубо да ме сграбчат за гушата, но след това омекнаха малко, просто защото моите събрани знания за тези неща са много обосновани."

Много групи са на мнение, че сатанинските обертонове намират одобрение сред публиката и така благоприятстват за продажбата на плочи и организирането на концерти. За една част от тези групи това е повече или по-малко шега и игра с култовете, но за други зад това се крие кървава сериозност. Така рок сцената се превръща в място на пъстро съжителство на групи, които наистина са се отдали на сатанизма и окултизма, които гледат само на сензационната страна на нещата и при които шоуманиерите и сериозното са взаимно свързани.
AC/DC са за ...?

Налага се да споменем и известната австралийска хард рок група AC/DC, която в някои от песните си включва теми за ада и Сатана. Съкращението AC/DC на английски значи „Постоянен ток/ променлив ток", а в австралийския език се употребява като знак за бисексуалност. Заниманията на групата с тъмните теми съответно по-раждат предположения и за друго значение на AC/DC. Един рок композитор казва: „Избрах AC/DC, защото съкращението значи „Antichrist, death to Christ" (АнтиХриста, Смърт за Хрис-тос). И тази група възпява славата на адовите камбани „Hell's Bells" 8.

Големият пробив на AC/DC е през 1979 година с дългосвирещата плоча „Highway to Hell", чиято едноименна по заглавие песен става интернационален химн, който и днес е нещо като ,,символ верую" на безброй приятели на хард рока:
Livin' easy, lovin free

Season ticket on a one way ride

A skin' nothin', leave me be

Takin' everything in my stride

Don't need reason, don't

Need rhyme

Ain't nothin' I would rather do

Coin down, party time

My friends gonna be threre too

I'm on a highway to hell

On a highway to hell

Highway to hell, I'm on a highway

To hell

No stop signs, speedlimit
Nobody's gonna slow me down
Like a wheel, gonna spin it
Nobody's gonna mess me'round
Hey Satan, pay in' my dues
Рlayin' in a rockin' band


Hey mama, look at me
I'm on my way to the
Promised land, wow


Don't stop me, hey, hey, hey...

Yeah, an' I'm gain' down

Ail the way, wow

On the highway to hell
Лесен живот, свободна любов

и билет за едно

пътуване без завръщане.

Не пипай, остави ме да бъда.

Взимам всичко със себе си в моя път.

Не се нуждая от основания,

от красиви сентенции.

Няма нещо друго,

което да правя

с по-голямо удоволствие,

от това да отида на купон долу,

където ще бъдат и моите приятели.

Аз съм па директния път за ада,

на прекия път за ада,

прекия път за ада.

Аз съм на прекия път за ада.

Няма стоп знаци, няма
ограничение за времето.
Няма никой, който иска да ме спре.
Като колело ще профуча натам.


Хей, Сатана, аз плащам дълговете си,
защото свиря в рокгрупа.
Хей, мамо, виж ме,
аз съм на път


към обещаната земя, уоу.

Не ме спирай, хей, хей, хей...

Йе, аз ще извървя пътя до края, уоу,

прекия път за ада.


AC/DC - „Highway to hell" (1979). Тази плоча беше комерсиалният пробив на групата
В тази песен е събрано всичко за музикантите от AC/DC. „Рокендролът е прекият път към ада", потвърждава китаристът Енгьс Йънг. Но кой си е мислил, че с тази песен ще стане още един сериозен поврат? „Не ме спирай, хей, хей, хей...

Йе, аз ще извървя по пътя до края, уоу, директния път за ада", извика към света певецът на AC/DC Бон Скот на 19.02.1980 година пътят на Бон Скот действително стига до своя край. След една нощ, прекарана в гуляй, той се задушава, повръщайки. С тази смърт остава верен на отношението си към живота. През 1977 година с песента „Hell ain't a bad Place to be" той ни уверява: „Адът съвсем не е лошо място"

По повод смъртта на Бон Скот едно младежко списание коментира: „Колко често в последните месеци Бон Скот пееше, по-точно крещеше: „I'm on the highway to hell, I'm on the highway to hell!" Върху обложката на едноименната дългосвиреща плоча той се перчи с рога, които са ни познати от изображенията на Сатана. Винаги, когато ние искаме да говорим повече, казваме: „Случайност!" Според мен смъртта на Бон Скот показва нещо повече: Дяволът и адът не са играчки. Колкото по-безразсъдно се отнасяме към това, толкова по-бързо ще се превърнем в играчки на тези действителности (играчките в действителност). 9

Но всеки, който си мисли, че след смъртта на Бон, AC/DC ще намали скоростта, остава излъган. Вместо това AC/DC превключва на по-високи обороти с песента „Hell's Bells" („Камбаните на ада"), а новият певец — Брайьн Джонсън, заявява от името на Сатана:


Аз съм една тътнеща гръмотевица, изливащ се дъжд, аз идвам като вихров ток. Моята светкавица прорязва небето. Ти наистина си млад, но трябва да умреш."
Това намек за смъртта на Бон. Скот ли е? Едва ли следващите думи от песента могат да бъдат отбелязани като черен хумор:
Аз не творя затворници, не щадя ничий живот, никой не се съпротивлява в битката. Аз имам своята камбана, ще те заведа в ада. Аз те пипнах вече, Сатана те спипа вече."
Скоро след това вярващи християни започват да протестират срещу ужасната игра, която групата играе със самата себе си и със своите почитатели. Певецът на AC/DC — Брайън Джонсън, е възмутен:

„Тези глупави типове, които все повтарят „Бог", говорят за дявола по-често от нас... Това, което правим, е просто шега... Не следваме никакви сатанински послания, просто трябва да намерим подходящите редове, които да... се римуват със следващите." 10

Хиляди почитатели пеят с тях „Highway to hell". Какво се случва с тези младежи, които крещят: „Аз съм на прекия път за ада... Не ме спирай, хей, хей, хей... Йе, аз ще извървя пътя до края, уоу, прекия път за ада!"

Много от тях припяват на песента, без да се замислят — до тяхното подсъзнание не достига съдържанието на думите. За мнозина обаче песента е химн за смисъла на техния живот. Библията казва: „Пред очите им няма страх от Бога." (Римляни 3:18).

Адът въобще не е приятно място, както някои пеят. Нещо повече, адът е място за наказание на осъдените. Той е огнена пещ, където ще има „плач и скърцане със зъби" (Матей 13:42), „неугасим огън" (Матей 3:12), където „червеят им не умира и огънят им не угасва" (Марк 9:44), „вечно наказание" (Матей 25:46). Всички изказвания на Библията за ада са потресаващо сериозни Затова е много глупаво да си играем с ада и да си направим шеги с това. Отредено е на човеците „веднъж да умрат, а след това настава съд" (Евреи 9:27), тогава пред Бога ще замлъкнат и клеветниците. „Кой може да устои пред негодуването му? И кой може да застане, когато пламне гневът му? Когато яростта му се излива като огън, скалите се разпадат пред него." (Наум 1:6).

Обаче Бог не иска гибелта на човека, а неговото спасение: ..Заклевам се в живота си, казва Господ Йехова, не благоволявам в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от нечестивите си пътища, защото ще умрете...?" (Езекиил 33:11).

Бог ще търси сметка на всички нечестиви. Но днес той приканва всеки да приеме Неговия Син, Исус Христос, като Спасител и Господар на живота си. За всички, които все още са „на прекия път за ада", това е единственият спасителен изход.

Подценяване и преувеличаване?
При проучвания на окултизма в рокмузиката човек закономерно се натъква на три проблема:
1.Мълчание и дискретност

Те се съдържат в естеството на всяка езотерична и окултна дейност. Хората, които са в плен на тези неща, са заинтересовани да го пазят в тайна. Тайните окултолози се обграждат със стени от мълчание. Този, който без разрешение се опитва да проникне в тайните им, или пък стане изменник на окултното съсловие, не може да бъде сигурен за живота си. Това е една от причините за огромната цифра от активни окултисти сред музикантите.


2. Рекламата

Днес повече от всякога от окултизма и магиите се правят пари. От нарасналия интерес към окултизма (окултната експлозия) безскрупулни гешефтари пълнят джоба си.

Трябва да имаме предвид, че зад всеки договор за грамофонни плочи стоят и търговски интереси, чиито средства са почти винаги законни (дори окултизма!) и се грижат за „звонковата монета" под формата на пласиране на плочи, организиране на концерти и т. н. Това допълнително се подпомага от жадната за сензации преса.
3. Любопитство и жажда за успех

Не на последно място подбуда, заради която мнозина музиканти флиртуват с окултизма, са любопитството или надеждата, че по този начин ще се реализират с по-голям успех.

Посочените по-горе фактори често са причина за сериозна съпротива. Критиците възразяват, че оценките за окултната материя в рока са преувеличени или съвсем неоснователни, защото „окултните" групи въобще не приемали сериозно това, което свирят и представят на публиката. Всичко било само реклама и т. н... Стига се до коментари от следния тип:

"... има хора, способни да говорят подобни глупости само за да привличат нови членове в сектите си, защото това, което пишат, е измислица. Всяко дете знае, че AC/DC само пеят, но не мислят сериозно за него, а за смъртта на Бон Скот не са виновни те. Ние също вярваме в Бога и Бог знае, че това е просто техният стил. Може би хората, които говорят тези глупости, са по-близо до ада, отколкото ние." (Анонимно писмо по повод на статия за AC/DC.)

Оказа се крайно наложително да се направи една разграничаваща рецензия, която да покаже връзката на тези групи с окултизма. От анализите на проблематиката следва много сериозна теза:
Съществуват възражения, които: а) се свеждат до факта, че една рокгрупа е безобидна, защото използва окултизма само като средство за реклама (и въобще не го приема сериозно), или б) че с чиста съвест човек може да си слуша „окултен рок", „разбира се, не за да призовава Сатана", а само заради „суперсаунда" на групата. Тези възражения или извинения аз оценявам като маневра за отклоняване от въпроса по следните причини:
1. Ясно е, че има изпълнители, които си създават окултен имидж за пари. Дали с това печелят или не, не е толкоз важно; важното е, че по този начин широко се отваря вратата на Сатана, което той винаги използва. С други думи, на Сатана му е все едно кой бие тъпана за него. Няма значение дали една група пропагандира окултни неща от убеждение или само „за удоволствие" — и в двата случая се подвеждат хора. Рокуел пише за последствията: „Все повече деца и подрастващи приемат и практикуват магьосничество, молитви към Сатана, магически култове, магьоснически формули, фантастични култови действия, астрология и се подчиняват на сатанински проповедници, вещици и врачки."1

2. Рокгрупи, които си играят с окултизма, се отварят за влиянието на сатанински сили. Със своите „шеги" те рискуват по-скоро да се обвържат с дяволската действителност, отколкото да си направят забавление. Сатана приема сериозно техните „играчки". С ужас трябва да отбележим, че рано или късно той сграбчва всяка протегната към него ръка и не я пуска. Който бърка в огъня, той се опарва — дали вярва в силата на огъня или не, няма значение. Безброй случаи потвърждават, че участието в света на окултизма не остава без последствия. „Но аз го правех само на шега, от любопитство", ще кажат някои. При такова изявление духовните наставници могат само да поклатят глава. Веднъж чух следното: „Твоите шансове щяха да са по-големи, ако си отглеждаш гърмяща змия за домашно животно, отколкото ако се отдаваш на окултна дейност." Личния си опит бих могъл да изразя с думите на Dennis Wheatley: „Моите собствени възприятия ме доведоха до абсолютното убеждение, че участието в света на окултизма носи със себе си опасности от съвсем реално естество."

3. Ако един музикант наистина се е отворил за демони и е получил един или повече придружаващи духове, те остават постоянно в близост до него и го правят носител на тайнствени сили, окултни „енергии". Чрез тях музикантът е в състояние да влияе на подсъзнанието на „жертвата" си и така те могат да навлязат в подсъзнанието й.

Това става чрез парираме на активната защита на човешкото съзнание, при което се изключват волята и съзнателната дейност на ума и така човешкият дух се отваря за всичко, което иска да нахлуе в него. Вратата на подсъзнанието се отваря за всички чужди духове. Активният разсъдък е пречка за влиянието на демони. Затова тяхната цел е да доведат човешкия ум до състояние на празнота, т. е. да създадат вакуум, в който след това самите те да нахлуят. Ето защо не е безопасно да се подценява възможността човешкият дух да бъде повлиян от окултните сили. Неслучайно на християните се напомня: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като ри каещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне." (I Петрово 5:8).

Бивш сатанист свидетелства, че ио време на един концерт Pink Floyd съобщават на присъстващите сатанисти по медитивен път, че са „от техните".

Известният китарист Джими Хендрикс преди смъртта си е дълбоко оплетен в спиритизма. Той признава, че имал видения, общувал с дух и че през август 1969 година на фестивала във Woodstock виждал небето пълно с НЛО.2 Веднъж казва: „ Чрез музика може да се хипнотизира. Когато се налучкат най-слабите места на хората, можем да проповядваме чрез тяхното подсъзнание всичко, което искаме... Музиката извира от въздуха, затова мога да осъществя връзка с духовете."3



Каква роля играе музиката?
Сега да се спрем на друга важна способност на музиката: способността да предизвиква свръхестествени преживявания. Окултните и черните изкуства, както и различните религии знаят това. Ето защо те използват определени форми на музика, за да постигнат състояние на транс или да предизвикат атмосфера, която улеснява действието на демоните. Аз лично имам впечатление, че тази проблематика в общи линии е омаловажавана, а съществуващият тук потенциал е напълно подценяван.

Що се отнася до връзката между окултните явления и музиката, парапсихологът В. Ф. Бонин отбелязва:


Очевидно музиката има стимулиращ ефект, който благоприятства парапсихологичното. Тя може да промени състоянието на разсъдъка, например да доведе до транс, може и просто да благоприятства обмяната на ИСВ (информация за свръхестествени възприятия)." 1
В статията „Рок и черна магия" (Spotlight, 11/1978) се засяга същността на въпроса: „За да разберем връзката между музиката и окултизма, трябва да се взрем в миналото, във времето, когато лекарите магьосници (шаманите) трябвало да знаят и да учат, че в музиката има сила, която може да предизвика поведение, необяснимо по естествен начин." Това нещо се знае отдавна, но още не е обяснено, а Шекспир не е първият, който възкликва: „Музиката е способна да укроти и зверовете!" Размишлявайки над това, стигаме до извода, че чрез магията и окултизма музиката може да предизвика и обратен ефект, т. е. да се промени настройката у човека.
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница