Ние, народът на Съединените щати, с цел да образуваме по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да обезпечим съвместната отбрана



Дата24.05.2017
Размер298.58 Kb.
#21987
Конституцията на Съединените американски щати от 17 септември 1787год.

Ние, народът на Съединените щати, с цел да образуваме по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да обезпечим съвместната отбрана, да допринесем за всеобщото благоденствие и да гарантираме благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме тази Конституция на Съединените американски щати.

ЧЛЕН 1

Параграф 1.

Цялата законодателна власт, давана с настоящия документ, принадлежи на Конгреса на Съединените щати, който се състои от Сенат и Камара на представителите.



Параграф 2.

1. Камарата на представителите се състои от членове, избирани всеки две години от населението на отделните щати, като изби­рателите във всеки щат трябва да отговарят на същите изисквания, как­вито са установени съответно за избирателите на най-многобройната ка­мара на щатския законодателен орган.

2. Представител не може да стане лице, което не е навършило 21-годишна възраст, което не е било гражданин на Съединените щати в продължение на седем години и което не е гражданин на щата, в кой­то то се избира.

3. Представителите и преките данъци се разпределят между всички щати, които встъпват в този съюз, пропорционално на числеността на населението им, при определянето на която към броя на всички свобод­ни лица, включително онези, които са задължени да служат определен срок, и без да се броят необлаганите с данъци индианци, се прибавят три пети от всички други лица. Действителното преброяване се извършва не по-късно от три години след първата сесия на Конгреса на Съединените Щати и всеки десет години впоследствие съобразно реда, който се опре­деля със закон. Не може да бъде избиран повече от един представител на всеки тридесет хиляди жители, но всеки щат трябва да има поне един представител, а до провеждането на преброяването щата Ню Хампшър Ще избира трима представители, Масачусетс - осем, Роуд Айланд и план­тациите Провидънс - един, Кънетикът - пет, Ню Йорк - шест, Ню Джързи - четири, Пенсилвания - осем, Делауер - един, Мериленд - шест, ВирДжиния - десет, Пенсилвания - осем, Южна Каролина - пет и Джорджия - трима представители.

4. Когато се появят вакантни места за представителството на някой щат, изпълнителната власт на същия насрочва избори за попъл­ването им.

5. Камарата на представителите избира свой председател и други длъжностни лица и притежава изключителната власт за подвеждане под съдебна отговорност по реда на импийчмънт.



Параграф 3.
1. Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори от всеки щат, избирани за срок от шест години от законодател­ният орган на всеки щат; всеки сенатор има един глас.

2. Незабавно след като сенаторите се съберат след първите избори, те се разделят по възможност поравно на три групи. Местата на сенаторите от първата група се освобождават след изтичането на първите две годи­ни, местата на сенаторите от втората група - след изтичането на четири години, а местата на сенаторите от третата група - след шест години, така че всеки две години се преизбира една трета от сенаторите; ако вакантни места се появят между сесиите на законодателния орган на който и да е щат в резултат на оставка или по друга причина, изпълнителната власт на щата може да назначи сенатор временно, до следващото свикване на законодателния орган, с което се попълва овакантеното място .

3. Сенатор не може да стане никое лице, което не е навършило три­десетгодишна възраст, не е гражданин на Съединените щати от девет го­дини и не е жител на щата, който го избира, в момента на изборите.

4. Вицепрезидентът на Съединените щати е председател на Сената, но той гласува само в случай, когато гласовете се разделят поравно.

5. Сенатът избира други свои длъжностни лица, както и председател pro tempore, в случаите на отсъствие на вицепрезидента или когато той изпълнява длъжността президент на Съединените щати.

6. Сенатът притежава изключителното право да води всички съдеб­ни процеси по реда на импийчмънт. Заседавайки с тази цел, сенаторите полагат клетва или правят тържествена декларация. Ако подсъдимият е президентът на Съединените щати, председателствува Върховният съдия. Никое лице не може да бъде осъдено без съгласието на две трети от при­съствуващите сенатори.

7. Присъдата в случаите на импийчмънт се ограничава до отстраня­ване от длъжност и лишаване от право за заемане на каквато и да било почетна, отговорна или платена държавна служба в Съединените щати. Но осъденият може да бъде подложен на по-нататъшно съдебно дирене, преследване, осъждане и наказание в съответствие със закона.

Параграф 4.

1. Времето, мястото и редът на избиране на сенатори­те и представителите се определят във всеки щат от щатското законо­дателно тяло; но Конгресът може по всяко време със закон да устано­вява или променя подобни правила, с изключение на мястото на изби­ране на сенаторите.

2. Конгресът се събира не по-рядко от веднъж годишно и сесиите му започват в първия понеделник на месец декември, освен ако със закон не бъде определен друг ден.

Параграф 5.

1. Всяка камара сама решава въпросите за изборите, резултатите им и пълномощията на членовете й, като мнозинството във всяка от тях представлява кворум, необходим за работата й, но всяка камара и с по-малък състав може да отсрочва работата си от един за друг ден и може да бъде упълномощавана да настоява отсъствуващите й членове да вземат участие в работата й, като го прави по такъв начин и налага наказания, каквито тя сметне за необходимо.

2.Всяка камара може сама да установява регламента на заседанията си , да наказва членовете си за нарушаване реда и с мнозинство от две-трети да ги изключва от своя състав.

3. Всяка камара води протоколи на заседанията си и периодически ги публикува с изключение на онези раздели, които по нейна преценка изискват секретност; гласуванията ?за" и ?против" на членовете на всяка камара по един или друг въпрос се отбелязват в протоколите по желанието на една пета от участвуващите.

4. По време на сесията на Конгреса нито една от камарите не може да прекратява работата си за повече от три дни без съгласието на друга­та или да провежда заседанията си на друго място освен на определено­то за местопребиваването на двете камари.

Параграф 6.

1. Сенаторите и представителите получават възнаграж­дение, установено със закон и изплащано от държавната хазна на Съеди­нените щати. Във всички случаи освен държавна измяна, престъпление и нарушение на обществения ред те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на заседания на съответната камара или по пътя на отиване или връщане от същата; за изказванията или участието им в дебатите в съответната камара те не могат да бъдат раз­питвани на никое друго място.

2. Никой сенатор или представител не може по време на мандата му да бъде назначаван на каквато и да било друга гражданска държавна служба на Съединените щати, ако тази длъжност е била създадена или по­лучаваното възнаграждение за която е било увеличено през посочения период; нито едно лице на държавна служба на Съединените щати не може да бъде член на която и да било от камарите, докато заема тази длъжност.

Параграф 7.

1. Всички законопроекти за събиране на държавните вземания се внасят от Камарата на представителите, но Сенатът може да прави предложения или да участвува в обсъждането им и да предлага поправки както и по отношение на всички други законопроекти.

2. Всеки законопроект, приет от Камарата на представителите и от Сената, преди да стане закон, трябва да бъде представен на президента на Съединените щати. Ако той одобри законопроекта, го подписва, а ако не го одобри, го връща с възраженията си на камарата, която го е предложила. Камарата вписва поправките в протоколите си и се заема с преразглеждането му. Ако след подобно преразглеждане законопроектът бъде утвърден с две трети от гласовете на камарата, той се изпраща заедно с възраженията на президента в другата камара, която също преразглежда законопроекта, и ако той бъде одобрен с две трети от гласовете й, той става закон. Във всички подобни случаи членовете на двете камари гла­суват със ?за" или ?против", а имената на гласуващите ?за" или ?против" законопроекта се вписват в протоколите на съответната камара. Ако за­конопроектът не бъде върнат от президента в продължение на десет дни /без да се броят неделите/ след като му бъде представен, той става закон по същия начин, както при подписването му от президента, освен в слу­чай, че не е върнат на Конгреса поради прекъсване на работата на пос­ледния, като в този случай законопроектът не се превръща в закон.

3. Всички постановления, резолюции или решения, за които е необхо­димо съгласието и на двете камари /освен по въпроса за прекъсване на ра­ботата им/, се представят на президента на Съединените щати и преди все­ки подобен акт да влезе в сила, той трябва да бъде одобрен от президента; в случай на неодобрение той трябва да бъде наново утвърден с две трети от гласовете в Сената и Камарата на представителите в съответствие с пра­вилата и ограниченията, предписани за приемането на законопроект.



Параграф 8.

1. Конгресът има право:


1. да определя и събира данъци, мита, акцизи и такси, да изплаща дългове и да осигурява общата отбрана и благоденствието на Съединени­те щати, като всички данъци, такси и акцизи трябва да бъдат уеднакве­ни за цялата територия на Съединените щати;
2. да сключва заеми от името на Съединените щати;
3. да регулира търговията с други държави, между отделните щати и с индианските племена;
4. да установява еднообразни правила за натурализация и еднооб­разни закони за фалит на цялата територия на Съединените щати;
5. да сече монети, да регулира тяхната стойност, както и стойността на чуждестранните монети, и да установява стандарта за мерки и теглилки;
6. да определя наказания за фалшифициране на ценни книжа и на намиращите се в обръщение монети на Съединените щати;
7. да създава пощенски служби и определя пощенски маршрути;
8. да насърчава прогреса на науките и полезните художествени за­наяти, осигурявайки на авторите и изобретателите изключителни права за определен срок върху съответните им произведения и открития;
9. да учредява съдилища, подчинени на Върховния съд;
10. да определя и наказва пиратството и други престъпления, извър­шени в открито море, както и нарушения на международното право;
11. да обявява война, да издава позволителни за каперство и за реп-ресалии и да установява правила за пленяване на суша и на море;
12. да набира и издържа армия, като предназначените парични сред­ства за тази цел не могат да се отпускат за срок по-дълъг от две години;
13. да осигурява и издържа флота;
14. да издава правила за ръководство и организация на сухопътните и морските сили;
15. да свиква народно опълчение за изпълнение на законите на съю-за , потушаване на въстания и отблъскване на нападение отвън; 16. да осигурява организирането, въоръжаването и обучението на на-родното опълчение и да осъществява командуването на онази част от него, която се използва на служба на Съединените щати, запазвайки пра-вото на щатите да назначават съответно офицери и да осигуряват обуче­нието на опълчението в съответствие с уставните положения, утвърдени от Конгреса;
17. да упражнява в пълен обем изключителната законодателна власт над окръга /чиято площ не трябва да надхвърля десет квадратни мили/, който ще бъде предоставен от някой от щатите и приет от Конгреса за седалище на правителството на Съединените щати, както и да упражнява същата власт над всички територии, придобити със съгласието на съот-ветните щатски законодателни органи за строителството на укрепления, държавни складове, арсенали, докове и други необходими съоръжения; 18. да издава всички закони, необходими и подходящи за осъществя­ване както на горепосочените правомощия, така и на всички други пра­вомощия, които настоящата Конституция предоставя на правителството на Съединените щати или на департаментите и длъжностните им лица.

Параграф 9.

1. До настъпването на хиляда осемстотин и осма година Конгресът няма да забранява преместването и имигрирането в който и да било от щатите на лица, които те сметнат за уместно да приемат, но имиграцията може да се облага с данък или мито в размер до десет до­лара на човек.

2. Не се допуска никакво суспендиране на действието на привилегията за неприкосновеността на личността, освен ако това не изискват съображе­ния за обществената безопасност в случай на нападение или въстание.

3. Не могат да се приемат закони за извънсъдебно лишаване от граж­дански и имуществени права, нито закони с обратно действие.

4. (Изм. с Шестнадесетата поправка) Не се допуска облагане с ника­къв поголовен данък или с други преки данъци освен в съответствие с данните от преброяването или с горепосоченото изчисляване на населението.

5. Не могат да се облагат с данъци и мита никакви стоки, изнасяни от който и да било щат.

6. Никакви търговски или данъчни правилници не могат да дават предимства на пристанищата на един щат пред пристанищата на един щат пред пристанищата на друг, нито корабите, тръгващи от или присти-гащи в пристанище на някой щат могат да бъдат принуждавани да влизат в друго пристанище, да го напускат или да плащат там такси.

7. Никакви парични суми не могат да бъдат теглени от държавната хазна освен в резултат на отпускане на средства, предвидено със закон, а редовните отчети за приходите и разходите на всички обществени парич-ни средства подлежат на периодично публикуване.

8. Съединените щати не удостояват с никакви благороднически титли и нито едно лице, заемащо платена или почетна държавна служба, не може без съгласието на Конгреса да приема каквито и да било подаръци, възнаграждения, служби или титли от никой крал, княз или чуждестран­на държава.

Параграф 10.

1. Никой щат няма право да встъпва в договори, съю­зи или конфедерации, да издава каперски или репресални разрешителни, да сече монети, да емитира кредитни ценни книжа, да въвежда каквото и да било друго платежно средство за погасяване на дългове освен злат­на и сребърна монета, да приема закони за лишаване от граждански и имуществени права, закони с обратно действие, или закони, нарушаващи договорни задължения, нито да удостоява с каквито и да било благороднически титли.

2. Никой щат няма право без съгласието на Конгреса да облага с мита или с такси вноса или износа на стоки освен в случаите, когато това е абсолютно необходимо за изпълнението на законите на щата за инспекция; при това чистият доход от всички мита и такси, налагани от който и да било щат върху вноса и износа, постъпва в държавната хазна на Съединените щати, а всички подобни закони подлежат на преразглеж­дане и контрол от страна на Конгреса.

3. Никой щат няма право без съгласието на Конгреса да облага с так­си тонаж, да издържа войски или военни кораби в мирно време, да сключва договори или съглашения с друг щат или с чужда държава, да влиза във война, освен ако не бъде нападнат или не се окаже в непосред­ствена опасност, която не търпи отлагане.



ЧЛЕН 2

Параграф 1.

1. Изпълнителната власт се осъществява от президента на Съединените американски щати. Той заема поста си в продължение на четири години и неговият избор, както и този на вицепрезидента, из­биран за същия срок, се провежда, както следва:

2. Всеки щат назначава според установения от своя законодателен орган ред определен брой електори, равен на общия брой сенатори и представители, определен за даден щат в Конгреса. За електори не могат да бъдат назначавани сенатори, представители и лица, заемащи платена или почетна длъжност на служба на Съединените щати.

3. Електорите се събират в съответните щати и избират с тайно гла­суване две лица, от които поне едното не трябва да бъде жител на техния щат. След това те правят списък на всички лица, за които са били пода­дени гласове, с посочване на броя на гласовете, подадени за всяко от тях; този списък се подписва и се заверява, след което в запечатан вид се из­праща в седалището на правителството на Съединените щати на името на председателя на Сената. Председателят на Сената в присъствието на Сената и на Камарата на представителите отваря всичките заверени спи­съци, след което се извършва преброяване на гласовете. Лицето, получило най-голям брой гласове, става президент, ако този брой представлява мнозинство от общия брой на назначените електори; ако се окаже, че такова мнозинство е получено от повече от едно лице и ако тези лица имат еднакъв брой гласове, тогава Камарата на представителите незабавно из­бира с тайно гласуване едно от тях за президент, а ако нито едно от тези лица не получи мнозинство, тогава Камарата на представителите избира за президент по същия начин с тайно гласуване едно от петте лица, получили най-голям брой гласове. Гласуването при избирането на президента става по щати като всеки щат има един глас; кворумът за тази цел се състои от представители на две трети от щатите, като за избирането на президента е необходимо мнозинство от общия брой на щатите. Във всички случаи лицето, получило след избирането на президента най-го­лям брой гласове на електорите, става вицепрезидент. Ако се окаже, че двама или повече от останалите лица имат еднакъв брой гласове, едно от тях се избира за вицепрезидент от Сената с тайно гласуване.

4. Конгресът определя времето за избиране на електорите и деня, в който те провеждат гласуването, като този ден трябва да бъде един и същ за цялата територия на Съединените щати.

5. Никое лице, което не е гражданин на Съединените щати по рожде­ние или не е гражданин на Съединените щати по времето на приемането на настоящата Конституция, не може да бъде избирано за президент, как­то не може да бъде избирано на тази длъжност и никое лице, което не е достигнало тридесет и пет годишна възраст и не е било постоянен жител на Съединените щати в продължение на четиринадесет години.

6. В случай на отстраняване на президента от длъжност или на смърт, оставка или неспособност да упражнява свързаните с тази длъжност пра­ва и задължения същите се прехвърлят на вицепрезидента; в случай на отстраняване, смърт, оставка или неспособност и на двамата - президен­та и вицепрезидента - Конгресът може със закон да постанови кое длъж­ностно лице ще действува в качеството на президент, като същото лице изпълнява тази длъжност съответно до отстраняване на причините или до избиране на нов президент.

7. Президентът получава периодично възнаграждение за своята рабо­та, размерът на което не може да бъде увеличаван или намаляван през времето на мандата му и през този период той не може да получава ни­какво друго възнаграждение нито от Съединените щати, нито от който и Да било от щатите.

8. Преди да встъпи в длъжност, президентът полага следната клетва или прави тържествена декларация: ?Тържествено се заклевам /деклари­рам/, че добросъвестно ще изпълнявам длъжността президент на Съеди­нените щати и ще правя всичко, което е по силите ми, за опазване, защи­та и подкрепа на Конституцията на Съединените щати."

Параграф 2.

1. Президентът е главнокомандващ на армията и флота на Съединените щати и народното опълчение на щатите, когато то се свиква на служба на Съединените щати. Той може да изисква от ръководителя на всеки департамент на изпълнителната власт мнение в писмен вид по какъвто и да било въпрос от компетенцията му; той има правото на отлагане на присъди и на помилване за престъпления срещу Съедине­ните щати освен в случаите на импийчмънт.

2. Той има правото със съвета и съгласието на Сената да сключва до­говори при условие, че са одобрени от две трети от присъствуващите се­натори и да назначава със съвета и съгласието на Сената посланици, дру­ги пълномощни представители и консули, съдии във Върховния съд и други длъжностни лица на Съединените щати, чието назначаване не е предвидено специално в настоящата Конституция и чиито длъжности се учредяват със закон; но Конгресът може със закон да предостави назна­чаването на такива низши длъжностни лица, каквито сметне за необхо­димо, лично на президента, на съдилищата или на ръководителите на де­партаментите.

3. Президентът има право да попълва всички вакантни места, които могат да се открият между сесиите на Сената, като предоставя длъжнос­тните пълномощия за срок до края на следващата сесия на Сената.



Параграф 3.

Президентът информира периодично Конгреса за състо­янието на Съюза и му предлага за разглеждане такива мерки, каквито смята за необходими и полезни; в изключителни случаи той свиква двете камари или една от тях, а в случай на разногласия между тях по въпроса за времето на закриването на сесията той може да я закрие, когато смет­не за необходимо; той приема посланици и други представители на чуж­дестранни държави, осигурява строгото спазване на законите и назначава на длъжност всички висши държавни служители на Съединените щати.



Параграф 4.

1.Президентът, вицепрезидентът и всички висши държав­ни служители на Съединените щати се отстраняват от длъжност, ако бъ­дат подведени под отговорност по реда на импийчмънт и осъдени за дър­жавна измяна, вземане на подкупи или други тежки престъпления и простъпки.



ЧЛЕН З

Параграф 1.

1.Съдебната власт в Съединените щати принадлежи на Върховния съд и на такива низши съдилища, каквито могат периодично да се учредяват от Конгреса. Съдиите както на Върховния съд, така и на низшите съдилища заемат длъжността си докато поведението им е безуп­речно и получават в установени срокове възнаграждение за службата си, което не може да бъде намалявано докато те заемат длъжността си.



Параграф 2.

1. Съдебната власт се разпростира върху всички дела и по общото право, и по правото на справедливостта, възникващи при действието на настоящата Конституция, законите на САЩ , както и всички настоящи и бъдещи международни договори, сключвани от името на Съединените щати; върху всички дела, засягащи посланиците, другите пълномощни представители и консулите; върху всички дела, засягащи адмиралтейството и морските дела; върху всички спорове, в които Съединените щати са страна; върху всички спорове между два или повече щата , между един щат и гражданите на друг щат, между гражданите на различни щати, между гражданите на един и същ щат по исковете за земите, предоставяни безплатно от различни щати, и между отделни щати или техни граждани и чуждестранни държави, граждани или поданици.

2. Във всички дела, засягащи посланици, други пълномощни представители и консули, както и в делата, едната страна по които е някой от щатите, Върховният съд се явява като първа инстанция. Във всички други дела, споменати по-горе, Върховният съд упражнява апелативна юрисдик­ция по отношение както на закона, така и на факта, с такива изключения й В съответствие с такива правила, каквито бъдат установени от Конгреса.

3. Делата по всички престъпления, с изключение на разглежданите по реда на импийчмънт, се решават от съда на съдебните заседатели. Съдебните процеси по такива дела се водят в щатите, където са извършени престъпленията, а ако престъплението е извършено извън границите на който и да е щат, съдебният процес се води на място или места, които се определят със закон от Конгреса.



Параграф 3.

1. Под измяна спрямо Съединените щати се разбира само водене на война срещу тях или съюзяване с враговете им и оказване на по­мощ и услуги на враговете им. Никое лице не може да бъде признато за виновно в измяна, ако актът на явна измяна не бъде потвърден от двама свидетели или признат от обвиняемия на открито съдебно заседание.

2. Конгресът разполага с властта да определя наказание за измяна, но присъдата за измяна може да включва лишаване от права и конфис­кация на имущество само докато осъденият е жив.

ЧЛЕН4

Параграф 1. Публичните актове, официалните документи и съдебни­те процедури на всеки щат се признават и се ползват с доверие във всеки друг щат. Конгресът може чрез закони с общо действие да предписва начини за удостоверяване на подобни актове, документи и процедури и да им придава с това сила.

Параграф 2.

1. Гражданите на всеки щат имат право на всички при­вилегии и имунитети наравно с гражданите на другите щати.

2. Лице, обвинено в някой щат в измяна, тежко престъпление или престъпление и укриващо се от правосъдието в друг щат и намерен там, подлежи по искане на изпълнителната власт на щата, от който е
избягало, на връщане и предаване на правосъдието на щата, в който е из­вършено престъплението.

3. (Изм. с Тринадесетата поправка) Никое лице, задължено да служи или работи в един щат в съответствие със законите на същия и избягало в друг щат, не може въз основа на никакъв закон или постановление на последния да бъде освободено от тази служба или работа и трябва да бъде предадено на страната, имаща право на такава служба или работа, по нейно искане.



Параграф 3.

1. Конгресът може да приема нови щати в състава на настоящия съюз, но нови щати не могат да бъдат създавани или учредя­вани в рамките на юрисдикцията на който и да било щат, нито нов щат може да бъде създаден чрез сливане на два или повече щата или на час­ти от щатите без съгласието на законодателните тела на заинтересовани­те щати, както и на Конгреса.

2. Конгресът има право да се разпорежда с териториите и с други ви­дове собственост на Съединените щати и да издава във връзка с това всички необходими правила и постановления; нищо в настоящата Конс­титуция не може да бъде тълкувано в ущърб на каквито и да било претен­ции на Съединените щати или на който и да било отделен щат.

Параграф 4. Съединените щати гарантират на всеки щат в този съюз републиканска форма на управление и защита на всеки от тях от нападе­ние отвън, а по молба на законодателния им орган или на изпълнителна­та власт /когато той не може да бъде свикан/ - и от вътрешно насилие.

ЧЛЕН 5

Във всички случаи, когато две трети от членовете на двете камари сметнат за необходимо, Конгресът предлага поправки към настоящата Конституция или по искане на законодателните органи на две трети от щатите, свиква конвент за внасяне на поправки, които и в двата случая придобиват във всяко отношение силата на съставна част. от настоящата Конституция след ратифицирането им от законодателните органи на три четвърти от щатите или от конвентите на три четвърти от щатите, като ед­ната или другата форма на ратификация се предлага от Конгреса. Нито една поправка, приета до настъпването на хиляда осемстотин и осма го­дина, не може по никакъв начин да засяга първата и четвъртата алинея от деветия параграф на член 1 и никой щат не може без съгласието му да бъде лишен от правото на глас в Сената, равно с правата на другите щати.



ЧЛЕН 6

1. Всички дългове и задължения, поети до приемането на настояща­та Конституция, запазват за Съединените щати същата сила, каквато са имали по отношение на конфедерацията.

2 .Настоящата Конституция и законите на Съединените щати, които ще се приемат на нейна основа, както и всички договори, които са сключени или ще бъдат сключени в бъдеще от името на Съединените щати, са върховно право на страната и съдиите във всеки щат са длъжни да го спазват независимо от каквито и да било противоречия между конституциите или законите на отделните щати.

З Гореспоменатите сенатори и представители, членовете на щатски-те законодателни органи и всички длъжностни лица в учреждения на из-пълнителната и съдебната власт както на Съединените щати, така и на отделните щати се задължават с клетва или тържествена декларация да съблюдават и подкрепят настоящата Конституция, като за заемане на каквато държавна или обществена длъжност в Съединените щати не се изисква религиозен ценз.



ЧЛЕН 7
Ратификацията от конвентите на девет щата е достатъчна за влизане­то в сила на тази Конституция в ратифициралите я щати.
Първите десет поправки, известни като Декларация за правата.

ПОПРАВКА I (от 1791 г.)
Конгресът няма да приема закони, които установяват или забраняват свободното изповядване на каквато и да било религия, ограничават сво-бодата на словото, свободата на пресата или правото на хората да се съ­бират мирно и да се обръщат с петиции към Правителството за отстра­няване на несправедливости.

ПОПРАВКА II (от 1791 г.)
Тъй като за безопасността на всяка свободна държава е необходимо добре организирано опълчение, правото на хората да притежават и но-сят оръжие не може да бъде нарушавано.

ПОПРАВКА III (от 1791 г.)
В мирно време нито един войник не може да бъде настаняван в ни-чий дом без съгласието на собственика му; по време на война това се допуска само по начин, определен със закон.

ПОПРАВКА IV (от 1791 г.)
Правото на хората да бъдат сигурни в неприкосновеността на своята личност ,жилище, книжа и имущество не може да бъде нарушавано с не-основателни обиски или арести, а съдебни постановления за такива дейс-

ПОПРАВКА V (от 1791 г.)
Никое лице не може да бъде подведено под отговорност за тежко или друго позорно престъпление освен на основание на повдигнато обви­нение или издаден обвинителен акт на Голямото жури, с изключение на случаите на подвеждане под отговорност в сухопътните или морски въо­ръжени сили или в народното опълчение, действащи по време на война или на застрашаваща обществото опасност. Никое лице не може да от­говаря два пъти с живота си или с телесно наказание за едно и също престъпление, нито може да бъде принуждавано да свидетелствува срещу себе си в наказателно дело, нито да бъде лишавано от живот, свобода или имущество без надлежен съдебен процес, нито може частна собственост да се изземва за обществено ползване без справедливо обезщетение.

ПОПРАВКА VI (от 1791 г.)
Във всички случаи на наказателно съдебно преследване обвиняеми­ят има право на бърз и публичен съдебен процес пред състав от безприс­трастни съдебни заседатели на онзи щат и окръг, където е извършено престъплението, като този окръг предварително се определя със закон; обвиняемият има право да бъде информиран относно характера на моти­вите на обвинението, да иска очни ставки със свидетелите, даващи пока­зания срещу него, да изисква принудително призоваване на свидетели в негова полза и да се ползва от помощта на адвокат за защитата си.

ПОПРАВКА VII (от 1791 г.)
В процесите водени по системата на общото право, когато цена­та на иска надвишава двадесет долара, се запазва правото спорът да бъде разглеждан от съдебните заседатели и никакво дело, разглежда­но от съдебни заседатели, не може да бъде подложено на преразглеж­дане от който и да било съд на Съединените щати освен въз основа на положенията на общото право.

ПОПРАВКА VIII (от 1791 г.)
Не могат да се изискват прекалено високи парични гаранции, нито да се налагат прекалено високи глоби, нито да се налагат жестоки и нео­бичайни наказания.Изброяването в Конституцията на определени права не трябва да се тълкува като отричане или омаловажаване на други принадлежащи на народа права.

ПОПРАВКА IX (от 1791 г.)

Изброяването в Конституцията на определени права не трябва да се тълкува като отричане или омаловажаване на други принадлежащи на народа права.



ПОПРАВКА Х (от 1791 г.)

Правата, които не се делегират на Съединените щати с настоящата Конституция, но и не се отричат от нея на щатите, се запазват съответно за щатите или за народа.



ПОПРАВКА XI (ратифицирана на 7 февруари 1795 г.)

Съдебната власт на Съединените щати не може чрез тълкуване да се разпростира върху каквито и да било искове, основани на общото право или правото на справедливостта, и заведени или възбудени срещу който и да било от Съединените щати от граждани на друг щат или от гражда­ни или поданици на чужда държава.



ПОПРАВКА XII (ратифицирана на 15 юни 1804 г.)

Назначените електори се събират в съответните им щати и гласуват чрез тайно гласоподаване за президент и вицепрезидент, от които поне единият не трябва да бъде жител на същия щат, в който живеят самите те; в избирателните си бюлетини те посочват името на лицето, за което гласуват като за президент, а в отделни бюлетини - името на лицето, за което гласуват като за вицепрезидент; те съставят отделни списъци на ли­цата, за които е било гласувано като за президент, и на лицата, за които е било гласувано като за вицепрезидент, с посочване броя на гласовете, подадени за всеки от тях; тези списъци се подписват и заверяват, след което се изпращат запечатани в седалището на правителството на Съедине­ните щати, адресирани до Председателя на Сената; Председателят на Сената в присъствието на Сената и на Камарата на представителите отваря всички заверени списъци, след което гласовете се преброяват. Лицето, получило най-голям брой гласове като кандидат за президент, става президент, ако броят на подадените за него гласове съставлява мнозинството от общия брой на назначените електори; ако нито едно лице не е получило такова мнозинство, тогава Камарата на представителите веднага с тайно гласуване избира президента измежду не повече от три лица, получили най-голям брой гласове. При избирането на президента обаче гласовете се броят по щати, като всеки щат се представя с един глас; кво-румът за тази цел съставлява две трети от представените с един или по-вече членове на Камарата щати, а за избора на президента е необходимо мнозинството от общия брой на щатите. Ако Камарата на представите-лите не избере президент, когато правото за този избор се предоставя на нея, до четвъртия ден на идващия месец март, тогава длъжността прези­дент се възлага да бъде изпълнявана от вицепрезидента, както и в случай на смърт или друго конституционно възпрепятствуване на президента. Лицето, получило най-голям брой гласове като кандидат за вицепрези­дент, става вицепрезидент, ако този брой гласове е мнозинство от общия брой назначени електори, а ако нито едно лице не получи такова мнозин­ство, тогава Сенатът избира вицепрезидент измежду двете лица от списъ­ка, получили най-голям брой гласове. За целта кворумът трябва да се състои от две трети от общия брой на сенаторите, а за избирането на ви­цепрезидента е необходимо мнозинство от общия им брой. Никое лице обаче, което според Конституцията не е правоспособно да заема длъж­ността президент, не може да бъде избирано и на длъжността вицепрези­дент на Съединените щати.



ПОПРАВКА XIII (ратифицирана на 6 декември 1865 г.)

Параграф 1. Нито робството, нито принудителният труд, освен като наказание за престъпление, извършителят на което е надлежно осъден, могат да съществуват в Съединените щати или на която и да е територия, намираща се под тяхна юрисдикция.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приеме съответно законодател­ство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XIV (ратифицирана на 9 юли 1868 г.)

Параграф 1. Всички лица, родени или натурализирани в Съединени­те щати и попадащи под тяхната юрисдикция, са граждани на Съедине­ните щати и на щата, в който живеят. Нито един щат не може да приема или прилага какъвто и да било закон, който да ограничава привилегиите или свободите на гражданите на Съединените щати; нито един щат не може да лишава което и да е лице от живот, свобода или имущество без надлежен съдебен процес, нито може да отказва на лице, подлежащо на неговата юрисдикция, равна защита от законите.

Параграф 2. Депутатските места в Камарата на представителите се разпределят пропорционално между отделните щати в съответствие с числеността на населението им, като се броят всички лица, живеещи в щата, с изключение на необлаганите с данъци индианци. Но когато пра­вото да се гласува при избора на електори за президент и вицепрези­дент на Съединените щати, представители в Конгреса, служители в уч­реждения на изпълнителната и съдебната власт в щата или на членове на неговия законодателен орган се отказва на някои от жителите от мъжки пол на щата, които са на възраст над двадесет и една година и са граждани на Съединените щати, или когато това тяхно право се ог­раничава по някакъв начин, освен поради участие в бунт или друго престъпление, базата на представителство в такива случаи се намалява в същото съотношение, в каквото броят на такива граждани от мъжки пол се отнася към общия брой граждани от мъжки пол на възраст над двадесет и една години в този щат.

Параграф 3. Никое лице не може да бъде сенатор или представител на Конгреса, нито електор на президент и вицепрезидент, нито да заема каквато и да е служба, било то гражданска или военна, в администрацията на Съединените щати или на който и да е щат, което, след като е положило клетва като член на Конгреса или като офицер на Съединените щати, или като член на щатския законодателен орган, или като служител на изпълнителната или съдебната власт на който и да било от щатите да подкрепя Конституцията на Съединените щати, е взело участие във въс­тание или бунт срещу същите или е оказало помощ или подкрепа на тех­ни врагове. Конгресът обаче може да отмени подобна забрана с мнозин­ство от две трети от гласовете, подадени и в двете камари.

Параграф 4. Валидността на държавния дълг на Съединените щати, одобрен със закон и включващ дълговете, направени за изплащане на пенсии и възнаграждения за услуги при потушаване на въстания или бун­тове, не може да се оспорва. Но нито Съединените щати, нито който и да било щат не поемат и не изплащат никакви дългове или задължения, направени за подпомагане на въстание или бунт срещу Съединените щати, или каквито и да било искове за обезщетение при загуба или осво­бождаване на роби. Всички подобни дългове, задължения и искове се смятат за незаконни и недействителни.

Параграф 5. Конгресът е овластен да приема съответно законодател­ство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XV (ратифицирана на 3 февруари 1870 г.)

Параграф 1. Правото на гражданите на Съединените щати да гласу­ват не може да им бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или от който и да било щат на основание раса, цвят на кожата или предишно пребиваване в робство.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответно законодател­ство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XVI (ратифицирана на 3 февруари 1913 г.)

Конгресът има право да налага и събира данъци върху доходите независимо от източника им, без пропорционалното им разпределяне меж-ду щатите и без оглед на каквито и да било статистически данни или преброявания.




ПОПРАВКА XVII (ратифицирана на 8 април 1913 г.)

Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори от все­ки щат, избирани от населението на щата за шест години; всеки сенатор има един глас. Избирателите във всеки щат трябва да притежават качес­твата, изисквани от избирателите на най-многочислената камара от щат­ските законодателни органи.


Когато в представителството на някой щат в Сената се овакантява място, законодателното тяло на този щат издава писмено нареждане за провеждането на избори за попълването на това вакантно място. В този случай законодателният орган на всеки щат може да упълномощи съответната изпълнителна власт да направи временно назначение, докато на­селението попълни вакантното място чрез насрочени от законодателния орган избори.Тази поправка не може да се тълкува по начин, който би могъл да за­сегне избора или мандата на сенатор, избран преди тя да е влязла в сила като част от Конституцията.

ПОПРАВКА XVIII (ратифицирана на 16 януари 1919 г., отм. с Двадесет и първата поправка от 5 декември 1993)

Параграф 1. Една година след ратификацията на тази поправка про­изводството, продажбата или пренасянето на спиртни напитки в Съеди­нените щати и всички територии под тяхна юрисдикция, както и техният внос в или износ от Съединените щати с цел употребата им като напит­ки се забранява с настоящата разпоредба.

Параграф 2. Конгресът и законодателните органи на отделните щати ще бъдат еднакво овластени да приемат съответното законодателство за прилагането на тази поправка.

Параграф 3. Тази разпоредба не влиза в сила, ако не бъде ратифици­рана като поправка към Конституцията от законодателните органи на щатите, както е предвидено в Конституцията, не по-късно от седем годи­ни от датата на представянето й на щатите от Конгреса.

ПОПРАВКА XIX (ратифицирана на 18 август 1920 г.)

Правото на гражданите на Съединените щати да гласуват не може да бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или от който и да било щат на основание пол. Конгресът има право да приема съответ­ното законодателство за прилагането на тази поправка.



ПОПРАВКА XX (ратифицирана на 23 януари 1933 г.)

Параграф 1. Сроковете на пълномощията на президента и вицепрези­дента изтичат в 12 часа по пладне на 20-ия ден на януари, а сроковете на пълномощията на членовете на Сената и на Камарата на представителите изтичат в 12 часа по пладне на 3-ия ден на януари от годините, в които тия срокове биха изтекли, ако този член не беше ратифициран; от тези дати за-почват да текат сроковете на пълномощията на техните приемници.

Параграф 2. Конгресът се събира поне веднъж всяка година и първо­то му заседание започва в 12 часа по пладне на 3-ия ден на януари, освен ако членовете на Конгреса не определят със закон друг ден.

Параграф 3. Ако новоизбраният президент е починал към момента, от който започва да тече срокът на пълномощията му, новоизбраният вицепрезидент става президент. Ако президент не е избран към момента, от който започва да тече срокът на пълномощията му, или ако новоизбра­ният президент не е в състояние да изпълнява длъжността си, тогава но­воизбраният вицепрезидент изпълнява длъжността президент, докато бъде избран президент, отговарящ на изискванията, Конгресът може със закон да уреди случая, когато нито новоизбраният президент, нито ново­избраният вицепрезидент отговарят на изискванията, като постанови кой в такъв случай ще изпълнява длъжността президент или определи начина за подбиране на лицето, което да изпълнява длъжността президент. Това лице ще действа по съответния начин докато президентът или вицепрезидентът се окажат в състояние да изпълняват длъжността.

Параграф 4. Конгресът може да урежда със закон случаи на смърт на което и да е от лицата, измежду които Камарата на представителите може да избира президент, когато на членовете й се предоставя това право, както и случаи на смърт на което и да е от лицата, измежду които Сенатът може да избира вицепрезидент, когато на сенаторите се предоставя това право.

Параграф 5. Параграфи 1 и 2 влизат в сила на 15-ия ден на октомв­ри, следващ ратификацията на тази поправка.

Параграф 6. Този член ще бъде недействителен, ако не бъде ратифи­циран като поправка към Конституцията от законодателните тела на три четвърти от всички щати не по-късно от седем години от датата на пред­ставянето му.

ПОПРАВКА XXI (ратифицирана на 5 декември 1933 г.)

Параграф 1. С настоящото се отменя член осемнадесети от поправ­ките към Конституцията на Съединените щати.

Параграф 2. С настоящото се забранява превозването или вносът на спиртни напитки в който и да е щат, територия или владение на Съединени­те Щати с цел доставка или употреба в нарушение на съответните закони.

Параграф 3. Този член ще бъде недействителен, ако не бъде ратифи­циран като поправка към Конституцията от конвентите на щатите, както се предвижда в Конституцията, не по-късно от седем години от датата на представянето му на щатите от Конгреса.

ПОПРАВКА XXII (ратифицирана на 27 февруари 1951 г.)

Параграф 1. Никое лице не може да бъде избирано на длъжността президент повече от два пъти и никое лице, което е заемало длъжността президент, или е изпълнявало длъжността президент повече от две годи­ни от срока, за който друго лице е било избрано за президент, не може да бъде избирано на длъжността президент повече от един път. Тази поправ­ка обаче няма да се прилага спрямо лице, заемащо длъжността прези­дент в момента, когато тази поправка бъде предложена от Конгреса, и няма да бъде пречка за лицето, заемащо длъжността президент или из­пълняващо длъжността президент по време на срока, в границите на кой­то тази поправка влезе в сила, да заема длъжността президент или да из­пълнява длъжността президент до изтичането на този срок.

Параграф 2. Тази разпоредба ще бъде недействителна, ако не бъде ратифицирана като поправка към Конституцията от законодателните ор­гани на три четвърти от щатите не по-късно от седем години от датата на представянето му от щатите от Конгреса.

ПОПРАВКА XXIII (ратифицирана на 29 март 1961 г.)

Параграф 1. Окръгът, учреден за седалище на правителството на Съ­единените щати, определя по посочения от Конгреса начин:
Броя на електори на президент и вицепрезидент, равен на общия брой сенатори и членове на Камарата на представителите, на който окръгът би имал право, ако беше щат, но в никой случай не по-голям от броя на електорите от най-малко населения щат; те се добавят към електорите, назначени от щатите, но за целите на избора на президент и вицепрезидент се разглеждат като електори, назначени от щат; те се събират в окръга и из­пълняват такива задължения, каквито са предвидени в Поправка XII.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответното законода­телство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XXIV (ратифицирана на 23 януари 1964 г.)

Параграф 1. Правото на гражданите на Съединените щати да гласу­ват във всички първични и други избори за президент или вицепрезидент, за електори на президент или вицепрезидент, за сенатор или член на Ка­марата на представителите не може да бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или който и да е щат по причина на неплащане на избирателен или какъвто и да е друг данък.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответното законодателство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XXV (ратифицирана на 10 февруари 1967 г.)

Параграф 1. В случай на отстраняването на президента от длъжност или на неговата смърт, или оставка вицепрезидентът става президент.

Параграф 2. В случай на овакантяване длъжността вицепрезидент, президентът предлага кандидат за вицепрезидент, който встъпва в длъж­ност, след като бъде утвърден с мнозинството от гласовете на двете ка­мари на Конгреса.

Параграф 3. В случай, когато президентът отправи до председателя pro tempore на Сената и до председателя на Камарата на представители­те писмена декларация, че не е в състояние да изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност, и докато не отправи до тях писмена декларация за обратното, тези пълномощия и задължения се изпълняват от вицепрезидента като изпълняващ длъжността президент.

Параграф 4. В случай когато вицепрезидентът и мнозинството от ръ­ководителите на изпълнителните ведомства или на такъв друг орган, ка­къвто може да бъде определен със закон от Конгреса, отправят до предсе­дателя на Сената и до председателя на Камарата на представителите пис­мена декларация, че президентът не е в състояние да изпълнява пълномо­щията и задълженията на своята длъжност, вицепрезидентът веднага пое­ма пълномощията и задълженията на изпълняващ длъжността президент. Впоследствие, когато президентът отправи до председателя pro temроге на Сената и до председателя на Камарата на представителите пис­мена декларация, че не съществуват никакви пречки, той отново поема пълномощията и задълженията на своята длъжност, освен ако вицепре­зидентът и мнозинството от ръководителите на изпълнителните ведомства или на такъв друг орган, какъвто може да бъде определен със закон от Конгреса, отправят в четиридневен срок до председателя pro tempore на Сената и до председателя на Камарата на представителите тяхна пис­мена декларация, че президентът не е в състояние да изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност. След което Конгресът ре­шава въпроса, като се събира за целта в срок не по-късно от четиридесет и осем часа, ако не е в сесия. Ако Конгресът в срок от двадесет и един Дни след получаването на последната писмена декларация или, ако Кон-гресът не е в сесия, в срок от двадесет и един дни след свикването на Кон-греса реши с две трети от гласовете на двете камари, че президентът не е в състояние да изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност, вицепрезидентът продължава да ги изпълнява в качеството си на изпълняващ длъжността президент; в противен случай президентът поема отново пълномощията и задълженията на своята длъжност.

ПОПРАВКА XXVI (ратифицирана на 1 юли 1971 г.)

Параграф 1. Правото на гражданите на Съединените щати, които са на възраст осемнадесет или повече години, да гласуват не може да бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или който и да е щат по причина на възрастта.

Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответното законода­телство за прилагането на тази поправка.

ПОПРАВКА XXVII (от 1992 г.)

Никакъв закон, отнасящ се до промяната на възнаграждението на се­наторите и представителите, не може да влиза в сила до провеждането на избори за нови членове на Конгреса.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница