Ние, партиите дсб и бдф, на основата на доказания си предишен опит

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

• 
  Прекратяване злоупотребите на монополите;
  
• 
  Освобождаване на малкия и среден бизнес от бюрокрацията и корупционния натиск;
  
• 
  Създаване на условия за растеж на икономиката и на доходите;
  
• 
  Обръщане на икономическите процеси от упадък и застой към развитие и просперитет.
  

2. Отлагане на постъпките за влизане в Европейския икономически и валутен съюз (Еврозоната), докато се постигне трайно решение на дълговите проблеми на държавите, клиенти на стабилизационните фондове на ЕС, и бъдат създадени условия, при които ползите за България от нейното членство ще превъзхождат рисковете;

3. Ускорено разплащане по европейските програми от досегашния програмен период до 2015 г. и за следващия програмен период с цел стабилност и предвидимост на постъпленията в бюджета.
Нова данъчна система, включваща:
1. Облекчаване на данъчната тежест върху хората с ниски доходи и извеждането им от състоянието на „работещи бедни“ чрез определяне на необлагаем минимален доход, равен на минималната работна заплата;

2. Запазване на данъчната ставка от 10% върху доходите над необлагаемия минимум;

3. Разходите за учебни такси, погасяването на банкови кредити за образователни цели и др. да се приспадат от облагаемите доходи на завършилия успешно студент през първите 10 години, в които той е ангажиран на работа след дипломирането си;

4. Включване на всички доходи, включително от дивиденти и дялови участия, в годишната данъчна декларация;

5. Премахване на дискриминационната данъчна ставка от 15% за едноличните търговци и облагането им като самонаети физически лица на общо основание;

6. Нулева данъчна ставка за корпоративния данък върху дела на реинвестираната в България печалба;

7. Въвеждане на изрично изискване в ЗКПО, съгласно което при износа на стоки на цени по-ниски от цените на продажбите на българския пазар, разликата да се третира като облагаема печалба;

8. Разработване на нова глава в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която подробно да урежда създаването, поддържането, съхранението и достъпа до данъчния архив на декларациите на физическите лица, едноличните търговци и самонаетите лица. Съхранението на техните данъчни декларации да стане за период от минимум 50 години;

9. Разширяване на законовата уредба на персоналните данъчни ревизии с въвеждането на принципа на верижните проверки при изясняване произхода на средствата, с които разходите на ревизираното лице надвишават приходите му.
Държавни и общински такси
1. Подробна законова уредба за справедливо определяне размера на държавните и общински такси, съгласно която:

- Стойността на всяка такса се определя само въз основа на разходите за нейното осъществяване;

- Увеличението на размера на съществуващите такси да не може да

надхвърля инфлацията за периода спрямо последното ѝ изменение,

освен ако обосновано заключение на независима експертиза посочва друго.
Облекчени условия за стартиране на малък и среден бизнес чрез:
1. Приемане на Кодекс на държавните изисквания за определени стопански дейности (КДИОСД), който съдържа изчерпателно всички изисквания, технически параметри и условия за упражняване на широк обхват от стопански дейности и преди всичко тези, които са характерни за малкия и среден бизнес;

2. Изпълнението на изисквания на КДИОСД за съответната дейност да бъде предпоставка за започване на работа без предварително разрешение, а само с уведомление до посочената в Кодекса институция;

3. Замяна на досегашната система на предварителни разрешения и проверки за започване на малък семеен бизнес със система на последващ контрол на основата на КДИОСД;

4. Изчерпателност и окончателност на изискванията в КДИОСД. Изисквания и предписания на контролни органи, които не съответстват на заложените в Кодекса, да не могат да пораждат правни последици;

5. Минимум двугодишен период за изпълнение при промяна на изискванията и условията в КДИОСД. Когато важни обществени интереси налагат това да стане в по-кратки срокове, разходите да се поемат от държавата;

6. За стартирането на собствен бизнес да се плаща еднократно и окончателно една-единствена такса. Приходите от тези такси да се разпределят по ред, определен от министъра на финансите;

7. Лицата, извършващи последващия контрол, ще подлежат на санкции за фиктивни проверки или неверни данни в контролните фишове.
Особена закрила на малкия и средния бизнес
1. Законодателни ограничения за включването на критерии за обем на дейността и минал опит на изпълнителя при обществени поръчки, като такива се допускат само за доставки или изграждането на обекти от особена важност, големина и специално предназначение;

2. Нормативно определяне на минимални срокове за проверки и приоритетно разплащане на възложителите към малките и средни фирми – изпълнители на обществени поръчки;

3. Законово задължение възложителите да се разплащат с изпълнителите на обществени поръчки според принципа „първият по време е първи по право“;

4. Създаване на гаранционен фонд за заплащане без забавяне при недостиг на средства на възложителя;

5. Ограничаване на нелоялната конкуренция чрез специални мерки за недопускане влизането в страната на незаконни имитации на известни търговски марки, както и на стоки, несъответстващи на европейските и на българските стандарти;

6. Изграждане на общински борси само за български плодове и зеленчуци и създаване на система за сертифициране на български биопродукти;

7. Засилване на мерките срещу контрабандния внос на земеделска продукция от съседни страни;

8. Смяна на подхода за кандидатстване по европейските програми за конкурентоспособност, трудова заетост, развитие на селските райони и на туризма чрез активна децентрализация и задължаване на разширена мрежа от местни офиси на програмите да издирват и стимулират малките и средните предприемачи и да търсят финансиране. Изграждане на ефикасна система за бърза и точна подготовка на проектите;

9. Нови законодателни мерки за ефективен контрол над концесионерите, изпълнението на инвестициите, екологичното въздействие, отчитането на разходите и финансовите им резултати;

10. Нова законодателна уредба за определянето на минималните осигурителни прагове, вменяваща ключова роля на браншовите организации.

2. Законодателни промени, осигуряващи равнопоставеност на потребителите и доставчиците на услуги, когато предоставянето на услугите е свързано с предварително съгласие с общите условия на доставчика.

Намирането на изход от това състояние е основен приоритет за хората и фирмите, за държавата и нейните институции, за политиците, партиите и гражданските организации.

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Политически решения за работа, доходи

и достоен живот на всеки българин

ЦЕЛИ:

• 
  Нова заетост;
  
• 
  Повишаване на доходите;
  
• 
  Достойни пенсии;
  
• 
  Преодоляване на крайната бедност;
  
• 
  Насърчаване на раждаемостта.
  

2. Промени в трудовото законодателство, осигуряващи възможност за наемане на нови работници във време на криза – почасова работа, надомна работа, съвместяване на щатове;

3. Законодателно намаляване с 90% на бюрокрацията и нужните документи;

4. Въвеждане на осигурителни прагове и минимални осигурителни доходи в зависимост от занятието и мястото на извършване на дейността.

2. Никакви нови данъци, осигуровки и такси;

3. Опростена система за професионално обучение. Всеки гражданин и всеки работодател да има възможност за квалификация без посредници. Рязко облекчена и бързодействаща система за достъп до европейските програми за квалификация и преквалификация при строга отчетност на резултата – създадена възможност за нова работа и реализация.
Корупцията е основен фактор за загуба на работни места. Трудът е основно право на всеки български гражданин.
1. Незабавно прекратяване на партийните назначения и уволнения;

2. Спиране на корупцията в обществените поръчки и европейските фондове;

3. Предимства за малките и местни фирми при кандидатстване по обществени поръчки.
Нови приоритети за нови работни места:
1. Инвестиции в ключови инфраструктурни проекти, осигуряващи работни места и развитие на промишлеността и търговията – пристанища, транспортни коридори, безмитни и промишлени зони;

2. Промяна на програмите по Европейските фондове – от фалшива заетост в общински фирми, прикриваща купуването на гласове, към заетост в реалния бизнес, основана на нови правила за квалификация и обучение;

3. Приоритет на програмите за заетост в семейния бизнес.
За достойни старини:
Пенсията е право на всеки работещ българин, а не подаяние от държавата.
1. Премахване на всички привилегии в пенсионната система, които накърняват това право;

2. Пълно съответствие между вноските и получаваните пенсии;

3. Спиране на ощетяването на гражданите, получавали среден и висок доход през годините, които сега финансират привилегировани групи и съсловия;

4. Бюджетът за социално подпомагане да допълва пенсиите на гражданите с най-нисък принос към системата до социалния минимум, но единствено ако те нямат други доходи (пенсии, ренти, собствен бизнес), които да го осигурят;

5. Спиране на политическата намеса при определяне на размера на пенсиите;

6. Възстановяване на Швейцарското правило за осъвременяване като най-справедливо.

2. Подпомагане, целящо пълноценна работа и издръжка, а не изолация;

3. Нова политика за интеграция на малцинствата. Основните средства да се насочат към тези, които искат да се образоват и да образоват децата си;

4. Политика, насочена приоритетно към подпомагане на семействата след индивидуална оценка на нуждите им. Комплексна социална услуга за семействата, включваща осигуряване на достъп до образование, здравеопазване и трудов живот;

5. Обвързване на системите за социално подпомагане със система на социална отговорност и задължения – труд, образование, определена грижа (за деца, възрастни и др.).
Политика за повишаване на раждаемостта
Раждаемостта у нас е пряко свързана с благосъстоянието и перспективите пред семействата.
1. Най-добрата демографска политика е създаването на условия за пълноценен труд и развитие на майките, при запазване на досегашните осигурителни права;

2. Улесняване на отглеждането на деца в ранна възраст чрез осигуряване на нужните детски институции;

3. Легализиране на „родителските кооперативи“ и други форми на отглеждането на децата в предучилищна възраст;

4. Възможности за актуализиране на знания и умения при връщане на работа;

5. Алтернативни модели на заетост за майки на малки деца (до 6-годишна възраст) и гарантирането на работното им място;

6. Уреждане на правата на майките, заети в семеен бизнес.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

ЦЕЛИ:

• 
  Възстановяване на справедливостта и солидарността в здравноосигурителния сектор на България;
  
• 
  Спиране на злоупотребите в здравеопазването;
  
• 
  Раздържавяване и демонополизация на НЗОК;
  
• 
  Свободен избор на лекар, лечебно заведение и фонд, който да управлява вноските на осигурените;
  
• 
  Конкуренция между лечебните заведения за одобрението и избора на пациента;
  
• 
  Увеличаване на финансовите средства за здравеопазване;
  
• 
  Премахване на ограничителните лимити и подобряване на достъпа до качествени медицински услуги.
  

Средствата за постигането на тази цел са:

1. Увеличаване на разходите за здравеопазване в рамките на мандата от 4.1 на 6% от БВП, без да се вдига здравноосигурителната вноска, а чрез повишаване на събираемостта и намаляване на броя на неосигурените лица. Увеличеното финансиране ще гарантира на лекарите, че медицинската помощ ще им бъде заплащана в пълен размер, без да бъде експлоатиран техният труд, така че здравната система да не функционира за сметка на техните доходи;

2. Въвеждане на законови промени, гарантиращи изразходването на средствата от здравните осигуровки основно за пряко финансиране на лечебната дейност и адекватно възнаграждение на всички лица, които я упражняват, както и законова забрана за ползването им за други цели;

3. Въвеждане на електронна здравна карта, която да осигури на пациента качествена, достъпна и достатъчна медицинска помощ;

4. Създаване на специализиран фонд, който да поеме разходите за лекарства на български граждани в пенсионна възраст;

5. Законодателна инициатива за защита на правата на пациентите чрез специален закон още през първата година от управленския мандат.

Премахване на монопола на НЗОК и въвеждане на конкурентни принципи между лечебните заведения с цел осигуряване на качество на медицинската помощ, ефективност на лечебния процес за пациентите и пазарно разпределение на ресурсите.

Мерките за постигането на тези цели са следните:

1. Възстановяване на обществения статут на НЗОК и поставянето ѝ в остра конкурентна среда, за да се спре политизирането и бюрократизирането на институцията, да се обърне внимание на най-важните хора в системата – осигурените лица и пациентите;

2. Възстановяване на доброволното здравно осигуряване, което в момента е принудено да се преобразува в здравно застраховане;

3. Даване на пълна свобода и право на осигурените лица и пациенти сами и без ограничения да избират лекар, лечебно заведение и здравноосигурителен фонд на територията на цялата страна;

4. Възстановяване и балансиране на интересите в здравеопазването чрез договори, а не чрез командване и администриране;

5. Премахване на лимитите за пациенти в амбулаторния и болничния сектор и преобразуване на ограничителните регулативни стандарти в индикативни;

6. Рационализиране и разширяване на реимбурсната листа за лекарства, които се полагат за безплатно ползване от осигурените лица.

Начините за постигане на тази цел са:

1. Въвеждане на нулева ставка на ДДС за държавните, общинските и частните лечебни заведения;

2. Премахване на корпоративното данъчно облагане върху държавните, общинските и частните лечебни заведения – така, както беше направено през 2000 г.;

3. Премахване на ДДС за лекарствата, финансирани от НЗОК и други здравни фондове, които акумулират средства от здравни вноски;

4. Създаване на приватизационни правила за държавния и общинския здравен сектор;

5. Създаване на индикативни стандарти и нива за заплащането на труда на лекарския и нелекарския персонал в лечебните заведения;

6. Въвеждане на дигиталните технологии и интернет комуникации в отчитането на медицинската помощ, личната здравна карта, електронната рецепта и телемедицината.

• 
  Спешната помощ – гарантирана и достъпна за всеки;
  
• 
  Промоцията и профилактиката на здравето – основен ангажимент на държавата;
  
• 
  Скрининги и ранно откриване на заболяванията;
  
• 
  Участие в Европейски здравни програми;
  
• 
  Квалификация на медицинските специалисти.
  

2. Увеличаване възнагражденията на заетите в спешната помощ;

3. Инвестиране в подобряването на материално-техническата база и подобряване организационните и информационни процеси.
Промоцията и профилактиката на здравето – основен ангажимент на държавата

1. Продължаване финансирането на съществуващите програми в областта на ранното откриване на заболяванията, промоцията на здравето, профилактиката и рехабилитацията;

2. Въвеждане на скринингови изследвания за откриване на все още непроявени заболявания със значима лична, обществена и финансова тежест;
Гарантиране на сега действащите програми за социално значими заболявания и надграждане с нови
1. Осигуряване на държавно програмно финансиране за лечение на:

• 
  наркомании и други зависимости;
  
• 
  на психичните заболявания;
  
• 
  за насърчаване на органната и тъканна трансплантация;
  
• 
  за проблемите по семейното планиране и асистираната репродукция;
  

3. Създаване на публични информационни центрове за промоциране на здравословен начин на живот;

4. Създаване на програми за здравно образование;

5. Изграждане на национална информационна система за контрол и мониторинг на безопасните и здравословни условия на труд.

1. Инвестиране в квалификацията на медицинския персонал на всички нива в здравната система;

2. Увеличаване не по-малко от два пъти на заплащането на кадрите в общественото здравеопазване;

3. Повишаване на изискванията към висшето медицинско образование и инвестиране в обучението по здравни грижи.

1. Облекчаване на процеса по оказване на административни услуги в здравеопазването;

2. Инвестиране и развитие на електронното здравеопазване;

3. Осигуряване на програмно финансиране за навлизане на нови технологии в здравния сектор;

4. Създаване на център за европейско проектно финансиране за здравеопазването в България, както и за трансгранично сътрудничество в здравния сектор между страните членки на ЕС и др.;

5. Прецизиране и изчистване на нормативната база в здравеопазването от натрупаните във времето недоразумения и блокажи, за да бъде развита така, че плановете за реформи да останат осъществими и извън рамките на един управленски мандат.

ОБРАЗОВАНИЕ

• 
  Стабилност на училищната мрежа;
  
• 
  Реформа в посока на качествено образование;
  
• 
  Финансова сигурност.
  

2. Завършване на основното образование с матура, след успешното издържане на която на навършилия 16-годишна възраст ученик да се издава документ за завършено задължително образование, съобразно Конституцията;

3. Завършване на гимназиалното образование с матура и диплом за зрелост;

4. Матурите са задължително външно оценяване. Те следва да оценяват степента на покриване от ученика на държавните образователни изисквания (ДОИ).

1. Задаване на задачите на матурите така, че да оценяват покриването на общообразователния минимум, средната и висша степен на владеене на учебното съдържание и необходимите умения. Едновременно с това е необходимо матурите да оценяват качеството на училищата съобразно средния успех на завършващите ги ученици, показан на матурите;

2. Единните задължителни учебни програми на всяко българско училище да се задават от държавните образователни изисквания. Провеждане на учебния процес единствено в рамките на програмите;

3. Гарантиране на културната и социална идентичност и интеграция на младите българи в тяхното отечество и европейска цивилизация от ДОИ. Актуализиране на ДОИ за всяка учебна дисциплина за всеки предмет за всеки клас на всеки 10 години. Съдържанието на учебниците задължително трябва да отговаря на ДОИ. Учебниците следва да се избират свободно от училищата въз основа полезността им при подготовката за матурите на по-успешни завършващи ученици. Обективен ориентир за изготвянето на максималните равнища на държавните образователни изисквания са световните и европейски олимпиади и други авторитетни състезания между отличните ученици. Максималният успех при покриването на ДОИ следва да предполага продължаването на образованието в качествени университети в България и света. Добрият успех ще предполага възможност за продължаване на образованието в по-висока степен и конкурентна професионална подготовка на завършващите. Средният успех предполага минимална задължителна степен на образованост и дава възможност за професионална подготовка.

2. Коригиране на делегираните бюджети в посока на увеличение или намаление в зависимост от успеха на учениците на общите матури;

3. Осигуряване и поддържане чрез различни форми и на всички нива възможността за перманентна и целева квалификация на учителите;

4. Парите да не следват повтарящите класа ученици и да се намаляват в случай на провал на матурите. Учителската заплата зависи от резултатите, показани от учениците на матурата;

5. Делегиран бюджет получават всички училища, които изпълняват посочените до тук изисквания и гарантират достъп на учениците до образование в предвидените в нормативните актове възрастови групи;

6. Инвестиране и поддържане на училищата и тяхната инфраструктура като институции за първа културна интеграция и социална адаптация на подрастващите;

7. Покриване разходите за задължителния безплатен превоз на учениците до средищните училища;

8. Инвестиране в изграждането на модерна училищна спортна база и покриване разходите за училищен спорт, за вътрешни и външни училищни първенства.

1. Създаване на авторитети в държавната и регионалните училищни мрежи чрез повишаване на квалификацията на обещаващите успехи учители;

2. Насърчаването на дисциплината и самодисциплината на българските ученици. Това предполага функциониране на разгърната мрежа за морални и други престижни награди за положителни социални прояви – взаимопомощ, грижа за изпадналия в беда, обществена активност, спортни успехи и пр.;

3. Критериите за дисциплинирано поведение на учениците се постигат чрез навременно и адекватно санкциониране за асоциално поведение, неуважение и нетолерантност към околните, обявени предварително наказания за безпричинни отсъствия.

• 
  да възпитава характера в конкурентоспособност, енергични и последователни усилия, способност да се преодоляват трудностите, способност да се полагат цели и воля за тяхното постигане;
  
• 
  да създава трайни навици за здравословен живот и хранене и култура на непрекъснати грижи за тялото и физическите му способности;
  
• 
  да предотвратява рискове от ранни хронични заболявания и да възстановява след прекарани заболявания, да предпазва от затлъстяване и от ограничаване на двигателната активност;
  
• 
  да формира ценности като уважение към съперника, действия в екип и готовност за взаимна помощ, самодисциплина и стремеж към публична изява и признание.
  

3. Организиране на вътрешни първенства по масовите спортове, излъчване на победители и призьори, формиране на свои отбори за състезанията между училищата, в общините и регионите.

• 
  Развитие на ефективно и конкурентоспособно земеделие, съобразено с националната специфика и регионални особености;
  
• 
  Преминаване на широк кръг от регистрираните земеделски производители от полупазарни към пазарни земеделски стопанства и осигуряване на достатъчни количества разнообразни суровини за хранителната промишленост;
  
• 
  Пълно оползотворяване на европейските средства по линия на Общата селскостопанска политика за периода 2014–2020 г. и достигане на средствата до много по-широк кръг от реципиенти (особено фамилни, малки и средни земеделски стопани);
  
• 
  Максимално задоволяване на хранителната промишленост с пресни, качествени местни суровини за производство на широк кръг традиционни храни;
  
• 
  Развитието на животновъдството, рибовъдството и аквакултурите, зеленчукопроизводството и овощарството – приоритет през следващите 4 години;
  
• 
  Производство на богата гама от продукти на дървопреработвателната промишленост и износ на готови изделия, а не на сурова дървесина;
  
• 
  Устойчиво ангажиране на голям брой селско население и население на малки градове и общини в земеделското производство.
  

2. Системата на субсидиране чрез „директни плащания и пазарни мерки” реално да изпълнява своето предназначение да подпомага доходите на голям брой селскостопански производители и стандарта им на живот, а не свръх доходи на избрани физически лица;

3. Създаване и развитие на устойчиви и конкурентни аграрни структури чрез изграждане на фермерски тип земеделие. Приоритетно кредитиране и максимално усвояване на субсидиите от фамилните, малките и средноголемите земеделски стопанства за формиране на средна класа в земеделието и устойчиво развитие на човешките ресурси в селските райони;
Комасация на земеделската земя чрез:
1. Доброволна и базирана на ясни икономически правила с цел ускоряване на капитализацията на поземлената собственост и уедряване на земеделските имоти;

2. Недопускане раздробяването на вече уедрени парцели на собствениците, годни за селскостопанска дейност;

3. Стимулиране на комасацията от реални регистрирани местни земеделски производители и отнемане на привилегиите на акционерни дружества със специална инвестиционна цел, които нямат за цел земеделско производство, а отдаване под аренда и източване на средства към други отрасли или държави.
Цялостно преразглеждане на аграрното законодателство в съответствие с членството на България в ЕС:
1. Осигуряване на нормативни правила за разпореждане, наследяване и други форми на трансфер на земята към ефективни ползватели и производители, осигуряващи ускорени инвестиции за повишаването на почвеното плодородие;

2. Недопускане на национално законодателство, поставящо местните производители в неравностойно конкурентно положение.

• 
  Прозрачност при атестирането на административния апарат чрез предварително оповестени и приети критерии;
  
• 
  Насърчаване на качествената и ефективна работа на административния апарат.
  

2. Кредитиране на въвеждането на високи технологии в земеделието и добри фермерски практики.

2. Насърчаване на износа на биологични храни.

2. Институционална подкрепа на местните производители на суровини за производство на достатъчни количества, добро качество и конкурентни цени;

3. Повишаване доверието на потребителите към качеството на храните чрез сертификация, маркетинг и реклама при съответствие със стандартите на ЕС;

4. Преструктуриране на специализирания орган за контрол на храните и оптимизиране на оперативната и извеждане на лабораторната дейност в независима структура, реално функциониране на принципа за контрол „от полето до масата”;

5. Недопускане на случаи на измама на потребителя чрез фалшифициране на продукта или неизпълнение на технологичните документации за неговото производство;

6. Разширяване на директните доставки на храни от производителите до потребителя.

2. Заплащане на заетите в селскостопанската наука и образование, съобразно стандартите на ЕС.

2. Забрана за промяната на предназначението на горите от извършени замени за срок от 20 години, лесопригодни гори и земи от ГФ, освен за важни публични цели, чрез промяна на устройствените планове на населените места;

3. Реално прилагане на принципите за равнопоставеност пред закона на различните видове собственост:

• 
  възможност на собствениците на гора за избора на начина на управление и организация при провеждането на дейностите в собствеността им, в съответствие със законовите норми;
  
• 
  недопускане на смесване на контролни с производствени функции;
  
• 
  инвестиране в горската инфраструктура (пътища, просеки и други);
  

• 
  България да се превърне в правова държава, където законът господства и гражданите са равни пред него, като се защитават основните човешки и граждански свободи;
  
• 
  Справедливо и публично решаване на делата в разумни срокове от независим и безпристрастен съд, при спазване на закона;
  
• 
  Изтегляне на МВР от икономиката и бизнеса;
  
• 
  Създаване на по-сигурна среда - във всяко кметство – полицай.
  

Постигането на тези цели ще се осъществи чрез:

1. Структурни промени в организацията на съдебната власт;

2. Публичност на процедурите и пресичане на партийна и институционална намеса в дейността на съдебната власт;

3. Законови промени, осигуряващи бърз и справедлив съдебен процес;

4. Повишаване на квалификацията и отчетността на магистратите.

5. Структурни промени в МВР за осигуряване на осезаемо полицейско присъствие във всички населени места;

6. Безкомпромисна борба с корупцията вътре в МВР;

7. Реорганизация на ГДБОП за реално противопоставяне на тежките форми на организирана престъпност и освобождаване от несвойствени дейности.
Конституционни промени
1. Преминаване на следствието и прокуратурата към изпълнителната власт;

2. Въвеждане на процедура на парламентарен и граждански контрол върху дейността на Главния прокурор;

3. Премахване на политическата квота за избор на членове на Висшия съдебен съвет от Народното събрание. ВСС следва да се избира само от съдебната власт;

4. Съкращаване мандата на Главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС на 5 години (сега е 7 години);

5. Съкращаване мандата на Висшия съдебен съвет на 3 години (сега е 5 години);

6. Намаляване на състава на ВСС на 15 члена (сега са 25);

• 
  Задължаване на ВСС да извърши окрупняване на част от съдилищата и прокуратурите, където няма достатъчно натовареност. В големите съдебни райони, където има голяма натовареност на магистратите, следва да се увеличат щатовете;
  
• 
  Промяна на подсъдността на част от делата, които да доведат до равномерно натоварване на съдилищата;
  
• 
  Въвеждане на подсъдност на част от делата само на две инстанции;
  
• 
  Отнемане на статута на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган. Практиката показва, че ефективността му не се е подобрила, а напротив – влошила се е. Откъсването от професионалната среда бюрократизира органа и процесите на приемане на решения;
  
• 
  Въвеждане на пряк избор от всички магистрати за съдебната квота на членовете на ВСС.
  

• 
  Ефективност и бързина в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност;
  
• 
  Ефективна защита на правата и законните интереси на гражданите от престъпни посегателства;
  
• 
  Разграничаване на простъпките от престъпленията;
  
• 
  Подобряване на наказателните мерки, включително пробацията;
  
• 
  Въвеждане на ефективна защита на лица и свидетели;
  
• 
  Създаване на режим за специално третиране на деца, участници в наказателното производство;
  
• 
  Леките престъпни състави да се декриминализират и преобразуват в административни производства.
  

• 
  Структурни промени в МВР, ДАНС и прокуратурата с цел укрепване капацитета на досъдебната фаза – разследването;
  
• 
  Създаване на специализирани звена за борба с разновидностите на корупцията и престъпността както в МВР, така и в прокуратурата;
  
• 
  Разработване на специална програма за атестиране на служителите в системата на МВР, ДАНС, прокуратурата и съда с оглед лоялността към системата и наличието на професионални качества за изпълнение на поверените им функции и задачи;
  
• 
  Разработване на диагностика за установяване на причините за високата престъпност и корупционните практики във всички сфери с повишен корупционен риск – обществени поръчки, здравеопазване, образование, замени на земи и др.;
  
• 
  Въвеждане на единна институционална система за борба с престъпността и създаване на единна методика за анализ на престъпността;
  
• 
  Изграждане на нови институционални структури за криминогенни и криминологични изследвания и анализ;
  
• 
  Повишаване на квалификацията и особено на проверка на теоретичните и практически възможности на разследващите полицаи, прокурорите и съдиите от най-ниските звена в системата. Атестацията не е в състояние да прецени капацитетното ниво. Ето защо, атестацията да включва и теоретико-практически изпит за разследващите полицаи, районните прокурори и районните съдии.
  
• 
  Осигуряване на достъп в интернет пространството на всички дела с цялото им съдържание, а не само на постановените актове. Това ще доведе до прозрачност на целия процес, което е и превенция и последващ контрол върху процеса.
  

• 
  България – равноправен и активен член на Европейския съюз;
  
• 
  Отстояване ролята на НАТО на основен колективен гарант за националната ни сигурност;
  
• 
  Възраждане ролята на България като първостепенен фактор в Югоизточна Европа;
  
• 
  Приобщаване на българската диаспора към обществения и политически живот в България. Защита на правата на българите и българските малцинства в чужбина.
  

1. Активно участие в дебатите за преодоляване на предизвикателствата пред Европейския съюз (запазване на еврото, конкурентност в условията на глобализация, демографски проблеми), така че предстоящите решения и промени да не доведат до една Европа на две скорости, в която България да бъде само бедна периферия;

2. Оптимално използване на механизма на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС за укрепване на регионалната сигурност (Западните Балкани, Турция и Черноморския регион), която е от стратегическо значение за развитието на страната ни. Следващите години са решаващи за подготовката на първото българско председателство на ЕС през 2018 г., като от сега трябва да се започне с ясно формулиране на приоритети и идеи;

3. Отстояване на необходимостта от провеждане на обща енергийна

политика на ЕС, която да осигури единни цени и транзитни такси

на вносния газ за всички държави членки. Осигуряване на приоритет

на реализацията на газопровода „Набуко“ и на участъка при гр.

Сизре в Турция, свързващ газопровода от Персийския залив с „Набуко“;

4. Поддържане на двустранните отношения с Русия на основата на равнопоставеност и взаимна изгода;

5. Предприемане на ефективни мерки за борба с корупцията и организираната престъпност с цел да убедим европейските ни партньори, че България може да бъде надеждна външна граница на Европейския съюз и българските граждани заслужават да се възползват от преимуществата на Шенгенското пространство;

6. Поставяне на специален акцент върху конкурентоспособността на икономиката, иновациите, малките и средни предприятия и проблемите с младежката безработица при използването на структурните и кохезионни фондове.
България – надежден и стабилен партньор на НАТО
1. Запазване на трайното политическо и икономическо ангажиране на САЩ в Югоизточна Европа;

2. Стриктно изпълнение на съюзническите ни задължения при съобразяване участието ни в задгранични мисии с подготвеността на личния състав и българския национален интерес.

2. Полагане на усилия за разширяване на трансатлантическото сътрудничество със страните от региона, в зависимост от нивото на техните отношения с НАТО;

3. Гарантиране на правата на малцинствата като основна европейска ценност и възможност за упражняване на контрол върху защитата на правата на българските малцинства в страните-кандидатки;

5. Насърчаване на задълбочаването на двустранното сътрудничество с Република Македония, включително чрез създаване на съвместни парламентарни и междуправителствени комисии по всички въпроси от взаимен интерес;

6. Отстояване пред ЕС необходимостта от финансова подкрепа за свързването на инфраструктурите на България и Македония, в т.ч. изграждането на жп-линията София–Скопие–Охрид–Драч /Дурас/.

7. Поставяне на отношенията ни с Република Македония на основата на признаване на реалностите на общата ни история. Ще настояваме официално Скопие да се разграничи от последователните прояви на антибългарска кампания, водена от определени кръгове и медии в Македония;

8. Подкрепа за запазването на светския характер на Република Турция и на усилията за противопоставяне срещу тенденциите към религиозен екстремизъм в нея;

9. Република Турция трябва да покрие високите стандарти за

членство в ЕС и Копенхагенските политически критерии, които

включват спазване на религиозните свободи, в това число християнските, което позволява поставяне на въпросите за верските и

реституционни права на православната общност в тази страна;

10. Поставяне на европейската перспектива на Турция в зависимост от отказа на Анкара да се намесва в българския политическия живот чрез подкрепа на политически партии;

11. Активизиране на българското участие във формирането и прилагането на европейската политика на „Източното партньорство“, която покрива голяма част от Черноморския регион.
Българите в чужбина
По отношение на българите в чужбина отчитаме, че в много случаи отношението на държавата към тях е бюрократично и отблъскващо.

Предвиждаме мерки за преодоляване на изкуственото отчуждаване на сънародниците ни от България:

2. Въвеждане на паспорти с валидност 10 години;

3. Модернизиране на административния и технологически капацитет на консулствата, така че да извършват в кратки срокове и при използване на новите технологии всички административни услуги (без необходимост от завръщане на гражданите в страната) при разумни цени (регистрация на новородени, издаване и подновяване на паспорти, лични карти и свидетелства за правоуправление на МПС, заверки на пълномощни, преводи и други документи);

4. Трайно решаване на въпроса със здравните осигуровки за българите в чужбина за минали и бъдещи периоди, като процедурата елиминира възможността от упражняване на чиновнически произвол в офисите на НАП;

5. Решаване на проблемите с облагането на българските граждани,

които са платили данъците си в чужбина (например българските

моряци);

6. Реформиране на Агенцията за българите в чужбина и бюджетно

осигуряване на нейната дейност;

7. Приемане на нов ефективен закон за българите в чужбина, без фантомни структури като несъществуващия представителен орган за българите зад граница и несформираните обществени съвети към посолствата;

8. Укрепване на дипломатическата служба с млади и високо квалифицирани специалисти;

9. Разширяване на мрежата от български училища и културни институти в чужбина;