Никола Николов Маските на величията



страница1/12
Дата23.07.2016
Размер2.58 Mb.
#2344
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


Никола Николов - Маските на величията

Никола Маринов Николов е роден на 30 юли 1920 г. в гр. Видин. Завършва Френския колеж в гр. София. През 1944 г. участвува в първата фаза на войната като артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст. Веднага след завръщането си от фронта, през 1945 г. бива репресиран в Станке Димитрово, Радомир, Дирекция на милицията и военния затвор в София. През 1945 г. записва медицина към Софийския университет като след 4 годишно следване е принуден да напусне.

Задържан по политически причини във Видинския, Врачанския и Плевенския затвор, където среща известните български политици Димитър Гичев, Виргил Димов и Петър Дертлиев. Преминава през лагера “Богданов дол”, след това е изселен в с. Йордан Йовково, Толбухинско, където цялото му семейство също е изселено.

От 1969 г. се установява на постоянно местожителство в САЩ, където завършва Портландския Щатски университет със специалности “Централни Европейски науки” и “Изкуство”. Следва успешно университетските курсове по политически науки на много известния професор Франк Мънк, преподавател в Сидней (Австралия), Флорида и Портландския щатски университет.

Книгите му “Тайните протоколи”, “Четиредесетте безотговорни дни – 1944”, “Светът под микроскоп”, “Световната конспирация” I и II част, “Новият ред” и “Маските на величията” са преведени на френски, немски, испански, английски, руски, индийски, арабски и турски език.

Никола М. Николов умира при неизяснени обстоятелства през 1997 г., вероятно отровен.

--------------------------------


Nikola M. Nikolov

P.O.Box 784

Portland, OR. 97207

U.S.A.


--------------------------------
СЪДЪРЖАНИЕ:
МЪДРОСТИ

ВЪВЕДЕНИЕ

ХРИСТОФОР КОЛУМБ

ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ

КРАТКА ИСТОРИЯ НА КОМИТЕТА ОТ 300 ИЛИ ТАКА НАРЕЧЕНАТА “НЕВИДИМАТА РЪКА”

КАРЛ МАРКС

ЛЕНИН

ТРОЦКИ


СТАЛИН

РУЗВЕЛТ


АДОЛФ ХИТЛЕР

АЙЗЕНХАУЕР

НЮРНБЕРГСКИЯТ ПРОЦЕС

ДЖОН КЕНЕДИ

МАСКАТА НА ДЖОРДЖ БУШ

В ИМЕТО НА БОГА

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

--------------------------------


ПОСВЕЩАВАМ:
На човека, който може да бъде щастлив

дори и с горчивината на ежедневието.

--------------------------------

МЪДРОСТИ
Животът е една игра със своите умения и правила. Човек трябва да се учи как да играе.

Трудности, тъги, радости и беднотия, всички имат тяхните места в тази голяма драма.

Първата вода, която тече в сухото легло на реката, никога не достига до морето, тя потъва в почвата, за да подготви пътя на водата която следва.

Машините се смазват с масло; човешките сърца с нежност и любов.

Вие сте слепи, но аз виждам, чувам и говоря. Чуйте ме и разберете.

Подайте ми ухото си, аз ще ви дам гласа си.

Чуйте ме и вашият глас ще бъде чут.

Не е за препоръчване да напуснете собствения си дом, без да сте принудени да сторите това.

Държава, която не цени своята земя, не цени себе си.

Няма по-приятно занимание от това да култивираш земята.

Нека не забравяме, че култивирането на света е най-важната работа на човека.

Америка е една грешка, една грамадна грешка.

В Америка един час е четиридесет минути.

Докога ще носим чадъри, не е ли вече време да живеем във вечно слънце.

Никога не използвайте силата за реванш.

Мъдър е този, който умее да използва силата и опита, придобити през целия си живот.

Животът е не по-малко красив, дори когато е придружен от болест или слабост, глад или беднотия, физически или умствени болести, самота или старост.

Аз не управлявам Русия; десетки хиляди чиновници я управляват. – Николай I



ВЪВЕДЕНИЕ
Страниците на историята ни говорят за възхода и рухването на всички велики народи. Падането на всеки един от тях е било предизвикано от безскрупулни лидери. Някои постигат своето водачество по наследство, някои чрез лично умение и кавалерство, някои като инструмент на клики и заговори.

Историята ни показва, че всички такива лидери са били незначителни и дребни хора – дори някои от тях и да са оставили след себе си голямо военно минало и слава. Завист, ревност, отмъстителност, лична алчност са били техният начин на управление. Това е, което е останало в аналите на тяхното минало.

През времето на Юлиус Цезар Рим беше в своя апогей. Дори днес славата и величието на стария Рим е свързано с неговото име – но неговата безскрупулна алчност пося семето на разрушението в тази нация. Франция бе една мощна и велика нация, когато малкият Карсикански опортюнист се изкачи на нейната сцена. Без каквото и да е съмнение, Наполеон бе за времето си велик военен гений, но в същото време бе един горд, самомнителен, себелюбив, отмъстителен и безскрупулен малък човек. Той даде на Франция временна и краткотрайна военна слава, но неговият единствен прицел бе лично величие, за което той коравосърдечно пожертва младежта на Франция. Картаген бе една от великите световни нации, когато Анибал стана неин вожд. Той имаше омраза срещу Рим и много добре знаеше, че една война с Рим ще погребе неговата държава. Но подбудите за лично отмъщение взеха връх в него – и той поведе своите хора към пълно унищожение.

В по-близката до нас история всички виждаме какво става и какво вършат нашите велики (?) лидери за благоденствието на човечеството.

Ако хората в света не са напълно свободни и щастливи, грешката е напълно тяхна.

Хората, които ние избираме за общините, парламента или за президент, са наши служители. Те не са наши господари, стопани или повелители. Всички те са зависими от желанието на народа, но не и народът – от тяхното желание. Дотогава, докато ние, хората, мислим така и не позволим на нашите избрани служители да забравят това – нашата свобода ще бъде запазена... дотогава, докато пазим нашата Конституция, и нашата държава ще остане свободна държава. Така че ако ние действително загубим нашата свобода, отговорността ще бъде изцяло наша.

В света съществуват много политически партии. В някои големи и богати страни има само по 2 – 3 такива. В моята малка България съществуват около 100. В някои от тях има честни и добри патриоти, готови да дадат всичко за родината си. В повечето обаче са навлезли опортюнисти, шарлатани и непочтени хора, които, ако хванат по-здраво юздите на управлението, ще унищожат старата ни Търновска Конституция. В програмата на всяка партия е залегнал просперитетът и благоденствието на България. Ако действително тези политици са искрени патриоти и желаят да спасят родината си, ще трябва да се обединят в една обща патриотична сила, която да сплоти народа ни и при едни предстоящи избори ще покоси общия враг – интернационализма.

Интернационалистите са своебразен тип номади. Независимо от това, какви са по рождение – американци, англичани, французи или българи, те презират и мразят лоялността към родината и народа си. Те са без чест, без скрупули и без благоприличие. Тяхната цел в живота е само господство над света и власт над цялото човечество. Те обаче много добре разбират, че за да управляват света, първо, трябва да управляват всяка държава поотделно и по-специално големите страни като САЩ, Англия, Франция, Русия и др. Но между тях и покоряването на тези страни стои една голяма пречка – Конституциите на тези страни. От много години това е техният най-голям проблем. Те не са в състояние да разрушат или отнемат нашата свобода, докато нашата Конституция ни пази – и те не могат да разрушат нашата Конституция, докато нашата свобода я пази. В началото на ХХ-то столетие те се опитаха чрез терора на една единствена партия – комунистическата да използуват нашия собствен глас за разрушение на Конституцията, и за известно време те успяха да сторят това в някои страни. Те се опитаха да го направят и в големите страни, но с изключение на Русия, Китай и техните сателити, другаде не успяха.

Интернационалистите се опитаха да навлязат в американската политическа машина и до голяма степен успяха. Първо, през 1912 г. чрез Уилсън и по-късно чрез Рузвелт, Труман, Айзенхауер, Картър, Буш и сега Клинтън, за които е доказано, че са хора на Билдербергите, Трилатералната Комисия, Комитета за чуждестранни отношения и въобще са пионки на международния елит, т. е. Комитета на 300-те.

Интернационалистите пеят все една и съща песен: “Хуманитаризъм, мир, демокрация и работнически рай”. Всичко това е една утопия!

Уилсън – най-големият хуманист, се прослави със своите 14 Уилсънови точки, които съсипаха Европа и подготвиха Втората световна война. Труман беше също голям хуманист, но хвърли атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Айзенхауер – известен интернационалист започна също да се слави с хуманитаризъм сигурно затова, че остави милиони германски военнопленници да измрат в лагерите от глад и мизерия. Затова, че не само предаде на Сталин, но и превози с американски камиони всички руснаци, живеещи в Германия, за да бъдат голяма част разстреляни, а другите – откарани в Сибир на каторжна работа.

През средните векове един цар можеше да лъже, да краде, да изнасилва и да убива, без да му се търси каквато и да е сметка. Дори някой, който е пускал вицове, можеше за обида на величието да лежи в затвора, дори да бъде екзекутиран. При днешния стадий на развитие и еманципация на обществото това би трябвало да бъде немислимо, но за съжаление още продължава. Ръководителите на високи постове и днес могат да лъжат, да бъдат непочтени политици и дори заплаха за нацията, която представляват. И хората, които са ги избрали и възкачили на този пост, повече не са в състояние да се спасяват от тях. Те вече са под покровителството на една друга невидима сила, една тайна ръка, един финансов елит, който задушава света.

Целта на Управлението е неизбежно свързано с целта на живота. Ако хората по върховете на Управлението в света не знаят действително значението на живота, те в никакъв случай няма да бъдат способни да управляват едно мирно общество. Има лица на управленчески постове, които мислят, че са повелители и владетели на тази планета. Същите се стремят да създадат земен рай за себе си и един затвор и ад за останалото човечество.

Главният неприятел на обикновения човек няма да го откриете в Бейрут, Москва, Хавана или Пекин. Той е във Вашингтон, Лондон и Париж и управлява чрез народните избранници на всички страни. Както знаете, Управлението е един голям, много голям бизнес, на който е позволено да се размножава. То е предназначено да доведе своите поданници до просяшка тояга. Под Новия Ред на Света ние, хората, ще преминем от Конституционната политическа свобода към политическото робство.

Веднага след установяването на Новия Ред хората ще разберат по същия начин, по който разбраха в Съветския съюз и в другите комунистически страни, че държавата е пълната власт и притежава всичко.

Невидимите сили, които са се посветили на този Нов Световен Ред, са заговорничили и работили за деня, когато свободата ще бъде само като нещо от миналото. Всякаква частна търговия, съревнование и надпревара ще престанат да съществуват. Отново централното планиране ще стане ежедневна заповед; гражданите ще работят там, където техният политически комисар им нареди, и ще живеят в някоя част на света, където са заставени да се преселят насила.

От настоящата книга ще разберете кои са тези, които прикриват и пазят шпионите и предателите, навлезли и заели нашите най-чувствителни постове на сигурността ни и които унищожават най-лоялните граждани на държавите, откриващи и разобличаващи ги.

Специално за България – страната, която най-много ме засяга и боли, мисля, че е необходимо едно пълно обединение на всички честни, патриотични и лоялни българи в една коалиция срещу общия ни враг. Това трябва да стане колкото е възможно най-бързо – още преди следващите избори.

Ние не трябва в никакъв случай вече да допуснем какъвто и да е интернационалист в нашето управление.

ХРИСТОФОР КОЛУМБ

Син на Доменико Коломбо, Христофор Колумб е роден в Генуа. Точната му рожденна дата не се знае. Ранната му възраст също не е добре известна. Истина е обаче, че той започва корабоплаване още на 14-годишна възраст. През 1472-73 година бива корсар. Участва във войната, която Португалия води срещу Генуа и то на страната на Португалия, което показва, че не е бил никакъв геноазки патриот. Това се потвърждава и от обстоятелството, че веднъж излязъл от Генуа, никога вече не се е завръщал в този град. Никога не е писал на италиански език дори на братята си. Използувал е винаги испански дори и в личните си бележки. Той си сменя името, както следва, от Колумбус на Коломбо, Коломо, Колом и последно Колон, което е било най-предпочитаното му. Неговите братя също променят християнските си имена с испанското име Колон. Обяснението на всички тези перипетии в живота и характера на Колумб е това, че той произхожда от една испано-еврейска фамилия, установила се в Генуа.

Никой не може да оспори обстоятелството, че Колумб открива Америка чрез пророчество и предсказания повече, отколкото чрез астрономия. Самият той пише на цар Фердинанд и царица Изабела в 1502 г.: “Никакви основания, математики, нито карти не съм използувал; осъществиха се само думите на Исая”. Той е бил убеден, че е избран от Бога за тази мисия. Това се среща в много негови бележки.

Независимо от това, че е бил с убеждението, че е божествено предопределен за това откритие, в живота му се срещат много трагични моменти, които обаче не са били в състояние да го разочароват и накарат да се откаже от намеренията си. Идеята да стигне изтока, тръгвайки на запад, му е била дадена от космографа Паоло Тосканели.

В 1478 г. той се оженва за Филипа Нониз Перестрело. От този си брак има син – Диего. Той се установява със семейството си на един от Мадейрските острови – Порто Санго, където придобива най-големия си корабоплавателен опит. Той чете усилено книги, даващи някаква представа за света, както и приключенията на Марко Поло. Той изучава Птоломей Тосканели и пророка Ездрас, които му подсказват идеите: 1. че земята е кръгла, 2. че разстоянието по суша от запад – започвайки от Испания и свършвайки на изток до Индия, е много дълго; 3. разстоянието по вода между Испания и Индия е много по-късо; дължината на един градус е 56 2/3 мили. Ако той беше взел под внимание една арабска миля – 1875.5 мили, сметките му щяха да излязат забележително точни, вместо италианската (1477.5), която му скъсява екватора с около една четвърт.

Въпреки че във въображението си Колумб не е бил никак наясно какво търси да открие на запад, най-важното за него е било какво желае в замяна на това: слава и богатства, които съвсем упорито и настоятелно е търсел. Такива предложения той прави на Португалския крал, на някои влиятелни херцози и накрая решава, че проектът му е много голям и скъп и заслужава по-богати владетели като цар Фердинанд и царица Изабела. Минават четири години, докато се разреши въпросът му, след което започват финансовите договаряния между Колумб и държавата. Той получава официално, чрез съда, титлата голям адмирал и вицекрал, които титли остават в семейството му завинаги, както и да получи 10% от сделката. Кралят и кралицата са били просто зашеметени от неговата дързост. Толкова безкомпромисно е държал на своите големи материални искания, че той бива отхвърлен. След известно време, по настояването и съветите на негови приятели, царят и царицата решават да приемат всички негови искания и го извикват отново.

Точно тази негова дързост, извънредно жестокото му държание с екипажа и индианците в новите земи и проявената от него в много случаи груба материалистичност днес предизвикват необходимостта от анализ на всички негови действия и пълна преценка на неговия характер.

На 3 август 1492 година Колумб потегля с три кораба: Санта Мария, Пинта и Нина. Към екипажа си той привлича евреина Louis de Torres, който е говорел староеврейски, холдийски и арабски езици. Колумб се е нуждаел от човек, който говори и други езици, за да може по-лесно да контактува с други племена и специално, ако някъде срещне “Великия Хан”, който непрекъснато му се е мяркал във въображението.

Въпреки че Колумб и навигаторите от останалите два кораба са били едни от най-подготвените за времето си по отношение на предстоящата си мисия, те са били в пълно неведение на това, което са търсели. Тъй като Колумб е разчитал изключително на вярата и предназначението си, той проявява голяма тактическа предпазливост. След около 3800 км той дава нареждане да се пътува само през деня, предполагайки, че земята, която търсят, ще е някъде много наблизо и да не я изпуснат. Около 1 1/2 месеца пътуват само през деня и в един момент, когато и самият Колумб започва да се разочарова и отчайва, на 25 септември един от помощниците му на другия кораб вижда земя, няколко пъти още виждат земя, която се оказва мираж. Най-сетне, една нощ всички чуват птици, което е указание, че много близо има земя. На 12 октомври в 2 часа след полунощ един моряк наистина вижда земя. Всички испанци са във възторг.

Колумб слиза на брега, носейки кралското знаме и придружен от офицерите си. Той забива знамето на брега и в името на Фердинанд и Изабела обявява влизането във владение на новата земя. Без да има каквато и да е представа коя и каква е тази земя, той я обявява за испанско притежание. Оказва се по-късно, че това е остров Guanahani, един от Бахамските острови, който Колумб назовава Сан Салвадор. Стъпвайки от остров на остров, Колумб много внимателно оглежда всеки един от тези прекрасни острови. От съзнанието му не излиза мисълта за богатствата, златото и експлоатирането им, дори и търговията с роби. Отначало новите испански завоеватели нямат никакви проблеми с местното население, но веднага, след като Колумб взема насила седем от тях, отношенията им се развалят. Местното население започва да мисли, че испанците са канибали, както и че тези седем души са взети, за да им послужат за храна.

Пак със същата цел Колумб стига и до центъра на Куба, но и там не намира златните съкровища, за които е мечтал, но намира един още по-голям извор на богатство – тютюна.

Към края на ноември една много силна буря разпръсква трите кораба на различни посоки, което силно обезпокоява Колумб. Той започва да се страхува от собствените си помощници. В него се появяват най-различни съмнения. Дали те не са открили вече извора на златото? Дали те не са тръгнали обратно за Испания, за да се обявят преди него за истинските откриватели на новата земя? Всякакви най-лоши мисли са му минавали през ума.

Търсейки своите хора, той пристига в красивия Хаити, на който дава името HISPANIOLA (Испански остров), където оставя своя малък гарнизон от 38 души, съоръжени с достатъчно храна и амуниции за една година, а самият той на 14 януари 1493 г. с останалите хора на “Санта Мария” побързва да потегли обратно за Испания. Към средата на февруари, посрещнат от силна буря, Колумб загубва всякаква надежда, че ще успее да се върне в Европа и вкуси от благата на откритието си. Той описва цялото си пътешествие, откриването на новата земя и дадените им испански имена и ги поставя в една бъчва, която хвърля във водата с надеждата, че рано или късно ще бъде открита от някого. Цели 4 – 5 дни бурята не спира, но корабът му “Санта Мария” успява да издържи на бесните вълни и на 18 февруари успява да хвърли котва на един от най-южните Азорски острови, откъдето след една седмица потегля за Испания. Корабът “Нина” под командата на първия помощник на Колумб пристига преди него в Испания и веднага пише писмо до краля и кралицата за пътешествието до новата земя, като остава верен и лоялен на адмирала си Колумб. Хр. Колумб също веднага пише на краля и кралицата, които незабавно му нареждат да се яви в двореца, за да подготви една втора по-голяма експедиция. Колумб триумфално пристига в Барселона и е приет от краля и кралицата. С това започват и големите почетни и материални привилегии на Колумб. Той вече е постигнал това, което е гонел през целия си живот – почести и богатства. Той дори настоява и получава 10 000 MARAVEDIS – определената от краля сума за този, който пръв зърне новата земя. Въпреки че тя се е полагала на един от матросите му Родриго де Триана, който пръв видял сушата от кораба “Пинта”. Същият, разочарован от постъпката на Колумб, дезертира и отива в Мароко като ренегат.

Втората експедиция включва 17 кораба и около 1500 човека. Още от самото начало започват недоразумения между Колумб и официалните пратеници на краля епископа Хуан де Фонсека, Хуан де Сориа и Франциско Пинело. Колумб е настоявал, всичко сам да провери и организира, докато останалите са мислели, че това е тяхно задължение.

Тази втора експедиция Колумб е подготвил повече като “колонизатор”, отколкото като християнизиране на новите земи. Идеите на краля и кралицата са били: налагане на християнството и благополучие на индианците, отстояване на кралска върховна власт върху новите територии и новодошлите испанци. Главното внимание да бъде култивиране на земята вместо производство на злато, което Колумб е поставял на преден план. Експедицията е включвала много свещеници, един лекар, един хирург и много селяни, които да се заемат със земята. По пътя си те последователно откриват Доминика, Маригаланте, Гваделупа и Порто Рико.

Най-после пристигат в Хаити, където Колумб оставил един малък гарнизон испанци, от които не намерил и следа. Всички са били избити от местните индианци. След още около един месец плаване Колумб намира подходящо място за установяване на първия Европейски град в новия свят, който той нарича Изабела. Оттук Колумб изпраща специален пратеник до двореца с разни обяснения, оправдания и предложения, от които всички са били приети с изключение на това, с което Колумб е искал да направи редовна обменна търговия на испански рогат добитък срещу роби. С това му предложение за търговия на роби, с избиването на хората му, които бе оставил на гарнизон в Хаити, и с жестоките разправи с местното население, авторитетът на Колумб започва да спада все повече и повече не само в царския двор, но и в новия свят.

Цялото внимание на Колумб е да търси злато, вместо да изпълнява поставените му от царския двор задачи. Той често изоставя новия Европейски град в ръцете на неопитния си брат Диего, където през горещините храната се разваля и хората гладуват и недоволствуват. За да поддържа подчинение и страх сред населението, Колумб нарежда много хора да бъдат обесени.

След като открива SAMAICA, той се разболява твърде много и доста дни остава неподвижен на легло. На “Изабела” пристига неговият брат Бартоломе, когото Колумб назначава за комендант на града. Това още повече възбужда духовете и недоволството в града, както и в кралския двор, където непрекъснато са пристигали оплаквания срещу Колумб. Местното население на Хаити и другаде започва да се надига срещу наложената от Колумб златна такса (данъци, които трябвало да се заплащат само със злато).

На 10 март 1496 г. Колумб заминава за Европа. Още с пристигането си той приготвя един меморандум за колонизирането и за бъдещата организация на новата земя. Независимо от вече многото му неприятели той е добре приет от краля, който му предлага титлата Маркиз и голямо имение. Този път той получава повече материални блага, отколкото при първото си завръщане.

На 30 май 1498 г. започва третото му пътуване. Експедицията му се състои от 6 кораба и двеста човека без матросите. Този път той открива една нова земя, която нарича Тринидат.

Още с пристигането си на Испаньола неприятностите на Колумб започват. Той заварва негови разбунтували се офицери и заселници. Други пък са тръгнали да търсят бисери по другите острови, въобще една голяма бъркотия и безредие. Колумб адмиралът се чувствува засегнат и се опитва да постави ред и послушание чрез големи жестокости и много екзекуции. Кралят и кралицата идват до заключение, че Колумб е добър адмирал, но лош губернатор. И те използвуват едно писмо на Колумб до тях, с което самият той иска от тях да изпратят някакъв учен човек, който да управлява новата земя. Те се спират на един от техните придворни, Франциско де Бобадилла – човек, който се ползвал с много добро име и репутация. Упълномощават го с правата на губернатор на цялата нова земя, както и с правата да депортира обратно за Испания всеки неудобен заселник. Колумб също получава едно писмо, с което се задължава да предаде на новия губернатор всички имущества, сгради, складове и оръжие.

Новият губернатор пристига на 23 август 1500 г. и още с пристигането си научава, че само преди няколко дни много испанци са били обесени, както и че много други са задържани и чакали реда си. Той иска незабавно всички затворници да му бъдат предадени, което братът на Колумб отказва да стори. Той се среща и с Колумб, на когото показва акредитивните си писма, които Колумб отказва да признае. След второ предупреждение новият губернатор арестува двамата братя и ги оковава във вериги. Третият брат Бартоломе, който по това време е бил в едно друго селище, е имал 16 испанци, задържани за бесене, на които не успява да изпълни екзекуцията, тъй като бива задържан и окован във вериги, както и братята му. Воден обратно за Испания, Колумб очаквал, че ще бъде изправен на бесилката, но кралят и кралицата нареждат незабавно неговото освобождаване и му изпращат 2000 дуката, които да послужат на него и на братята му да пътуват до двореца. Когато Колумб пристига в двореца, изправен пред краля и кралицата, със сълзи на очи пада на колене. Неговата стоманена воля и характер са били вече сломени.

Междувременно кораби от всички страни започват да пътуват и развиват търговия с новата земя. Колумб безпомощно вижда как всички му крадат неговата собствена идея за търговия и богатства. Чак сега той открива дълго таеното в душата си намерение да освободи Ерусалим, но как ще направи това без златото от “Новата земя”, на което изключително е разчитал. Това е било главното и божествено предсказание, за което споменавам от самото начало.

С четири кораба, които той лично закупува, и 146 души на 9 май 1502 г. Колумб предприема четвъртото си пътуване. Накъде? И той не е много наясно. Забранено му е да се върне на “Новата земя”, която той откри и нарече Еспаньола. Трябва да търси нови хоризонти и нови острови. След прекосяване на 7000 мили морска шир с вече полуразбити кораби, отново разбунтували се моряци и само с един син и с един брат той продължава да живее със свойствената си луда фантазия. След много перипетии и бури той акустира в едно малко заливче на остров Ямайка, откъдето написва едно много хубаво писмо на краля и кралицата, обяснявайки им своите пътешествия, сънища и гласове, които е чувал отгоре от небето, свързани със Стария завет.

Повече от една година Колумб и антуражът му изживяват много трагедии, бури, глад, болести и недоволство сред екипажа му. На 7 ноември 1504 г. той пристига отново в Испания тежко болен и едвам движещ се. Не само физически болен, но и душевно унизен и обезсилен, той умира на 19 май 1506 г. в гр. Валядолид. Останките му биват преместени в манастира Санта Мария в Севиля. През 1542 г. от манастира останките му биват преместени на “Новата земя” Испаньола в катедралата Санто Доминго. През 1940 г. в Доминиканската република се построява специален възпоминателен Морски фар (LIGHTHOUSE) като негово последно място за почивка.

По характер Колумб е бил високомерен и с много богато въображение, което е стигало до безумие. Миналата година цял свят празнува 500-годишнината от стъпването на Колумб на американска земя. Реакцията на хората бе съвсем различна. Едни го величаеха заради християнизирането на Америка, докато други го обвиняваха в неоколонизация и геноцид. Представител на Ватикана, кардинал Силвио Одди нарича Колумб “предвестник и носител на Бога”. През същото време папа Йоан Павел II в Доминиканската република, пред голяма тълпа, отпразнува пристигането на християнството в Новия свят през 1492 г. Но той избегна тържествата и протестите, отбелязвайки Колумбовото пристигане.

Протестиращите виждаха в идването на италианския пътешественик началото на Европейска колонизация, поробване и изтребване на местното население.

В Чили мапушките индианци протестираха срещу честването на петстотингодишнината и се сблъскваха с полицията в Сантяго и в други градове.

В Мексико протестиращите носеха плакати: “Ние протестираме срещу бруталното Европейско нашествие”. На други пък се четеше: “Това така наречено честване деня на Колумб не е нищо друго освен един траурен ден за нас, извънредно черен ден”.

В Колумбус, щата Охайо демонстранти построили съоръжение на парахода Санта Мария, от което непрекъснато пеели “Колумб беше един убиец”.

В цяла Америка, Мексико, Чикаго, Ню Йорк, Денвър и в много други градове паметниците на Колумб бяха заляти с яйца и бои в знак на протест срещу заробването им. Някои празнуват 500 години от откриването на Америка, а други – петвековното й заробване. Същите твърдят, че последиците и равносметката от нашествието на Колумб са пагубни: масови изнасилвания, 17 милиона избити индианци, езикът им се смени с испански и старото местно население не съществува повече. За много потомственици на индианци датата 1492 година е рождението на страшния терор.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница