Никола Николов Маските на величията

Духовният водач на почти една пета от световното население е облечен с извънредно голяма власт. Всеки страничен наблюдател на Албино Лучани, при започване на неговото царство като Папа Йоан Павел I, много трудно ще разбере, че този човек е облечен с толкова власт. Малката фигура и смиреността на този шестдесет и петгодишен италианец даваше вид на едно с нищо незабележимо папство.

На 27 август 1978 г. той бе избран за Папа и стоя на този пост тридесет и три дни. За малко повече от един месец той предприе такива драматични реформи, които щяха да дадат силно отражение в целия свят. По-голямата част щяха да аплодират на неговите решения, но макар и една много малка част щяха да съжаляват.

Докато Лучани вечеряше на третия етаж в двореца на Апостолите с двамата свои секретари, отец Диего Лоренци и отец Йоан Маги, на един етаж под апартаментите на папата, където се помещаваше Вантиканската банка, лампите още светеха. Епископ Павел Марцинкус, роден в мафиозния квартал на Чикаго – Цицеро, тази вечер имаше други много по-важни проблеми, отколкото вечерята. Марцинкус бе разбрал, че новият папа лично бе започнал разследването на Ватиканската банка и по-специално методите, с които Марцинкус я ръководеше. Секретарят на Ватикана Жан Вийо бе другият, който още бе на бюрото си през тази септемврийска вечер. Той проучваше списъка за оставки и новоназначения, които новият папа му бе искал предишния ден. Решението на секретаря на Ватикана кардинал Вийо не бе никак лесно! Да премахне всички тези кардинали, които притежаваха истинска власт, а това бе фримасонството, и да им намери някаква по-безобидна позиция.

Новият папа вече знаеше, че във Ватикана има повече от сто души масони, обхващащи от кардинали до свещеници. Каноничният закон повелява, че ако си фримасон, автоматически се отлъчваш от църквата. Лучани се интересуваше най-много от нелегалната масонска ложа П2, която бе навлязла между стените на Ватикана и бе обхванала свещеници, епископи и кардинали.

Избирането на кардинал Лучани на папския престол обезпокои много банки по цял свят. Специално Банка Амброзиано с председател Роберто Калви. Банката неофициално и тайно се разследваше от италианските власти и Калви знаеше това. Тази банка бе много тясно свързана с Марцинкус и с Ватиканската банка, откъдето бяха изтекли около един милиард долара.

Всички, познавайки много добре безкомпромисността на бившия венециански кардинал Лучани, очакваха разкрития, арести и за някои много трагично разрешение на нещата.

В Ню Йорк сицилианският мафиозен банкер Михаеле Синдона наблюдаваше също с голям интерес папските действия. От три години италианското правителство се бори за неговото екстрадиране в Италия. Италианците го преследваха за 225 милиона долара, които той бе задигнал от страната.

За Синдона бе ясно, че ако папата продължава да рови в работите на Ватиканската банка, той ще открие мафиозните сделки с банката и никой няма да бъде в състояние да спре неговото екстрадиране за Италия.

В Чикаго един друг принц от католическата църква, кардинал Жан Коди, с трепет следи събитията във Ватикана. Коди управлява повече от 2 1/2 милиона католици и около 3 000 свещеника, повече от 450 енории с годишен доход, който той отказва да открие. Изчислява се фактически на не по-малко от 250 милиона долара. Фискалната тайна е само един от проблемите на кардинала. Не се изключват и жени, на които той купува къщи. До 1978 г. той управлява Чикаго цели тринадесет години и хората от епархията му многократно искат неговото заместване. Свещеници, калугерки и цивилни са изпращали хиляди петиции до Ватикана за преместването на кардинала, в чието лице са виждали един деспот. Предишният папа Павел протакал много години неговото преместване. Много пъти решава да стори това, остава само да подпише заповедта и в последния момент се отказва. За всички е било ясно, че някаква власт, по-голяма и по-силна от папската, го пази. Към края на септември Коди получава един телефонен разговор от Ватикана с предупреждение, че новият папа Йоан Павел I е решил да го замести с друг незабавно.

Сред имената на тези, които споменах досега, изпъква и едно друго – на Личио Джели. Това е човекът, който контролира ложата П2 и чрез нея контролира Италия. Той има свои подставени хора в целия свят и управлява голяма част от банките, икономиката и политиката на Аржентина и на други страни от Латинска Америка.

След като Марцинкус, Синдона, Калви и кардинал Коди са заплашени, интересите на Личио Джели са да премахнат заплахата. На 28 септември 1978 г. бе напълно ясно, че тези шест човека – Марцинкус, секретарят кардинал Вийо, Калви, кардинал Коди, Синдона и Джели имат пълно основание да се страхуват от папството на Йоан Павел I. Също е съвсем ясно, че всички те ще спечелят по най-различен начин, ако папа Йоан Павел I умре внезапно.

И той умря!

Късно през нощта на 28 септември 1978 г. и сутринта рано на 29 септември 1978 г., тридесет и три дни след неговия избор за папа, Албино Лучани умря. Точно време на смъртта: неизвестно. Причина за смъртта: неизвестна. Много хора са убедени, че един от тези шест човека на 28 септември вечерта е допринесъл за ранната смърт на Албино Лучани.

През септември 1975 г. папа Павел издава много нови наредби, които е трябвало да се приложат и да влязат в сила веднага след неговата смърт. Една от тези наредби е била, че всички кардинали, отговорни за различните отдели на Ватикана, автоматически освобождават длъжностите си. Това е развързвало ръцете на неговия заместник нов папа да си назначи нови хора. Още оттук става ясно, че предишният папа също е имал неприятности с преместванията на кардиналите по различните постове.

Преди заминаването си за Рим Лучани, още преди да е избран за папа, споделя своето мнение и становище по отношение на новия папа: “Аз мисля, че времето е назряло да бъде избран един папа от Третия свят.” Той определено е мислил за кардинал Алоизио Лорчайдер, архиепископа на Форталеза, Бразилия. Според него това е бил единственият най-добре подготвен човек за този пост. За него той казва: “Той е човек с голяма вяра, висока култура и, най-важното от всичко, неговото сърце и ум са с бедния”. От своя страна, Бразилският архиепископ е имал същото мнение за Лучани и именно той стана причина за неговия избор.

Независимо от нареждането на предишния папа, след неговата смърт всички постове във Ватикана още не са освободени и заети от нови лица. Марцинкус още управляваше Ватиканската банка дори и след големия финансов скандал със Синдона. Секретарят на Ватикана Вийо разглеждаше всеки ден многото оплаквания срещу епископ Пол Марцинкус, но се чувстваше безсилен да предприеме нещо. Чикагският кардинал Коди държеше на всяка цена Марцинкус да си остане на стария пост.

Между италианските кардинали се водеше ожесточена борба новият папа да бъде италианец. Последният така наречен чужд папа през 1522 г. е бил Адриан VI от Холандия. Същият е бил много талантлив и честен човек. Той е бил наясно за многото злини, идващи от Рим. Той открито е говорел за болестта, която е идвала от главата към членовете, от папите към йерархията, източникът на всички злини е Римската курия.

Само няколко месеца след неговите изказвания папа Адриан бе мъртъв. Установило се, че той е бил отровен от своя лекар.

Сега, след като старият папа е вече погребан, италианците от Кардиналския съвет, които представляват едва 1/3 от него, забавят изборите и правят всевъзможни маневри, за да не допуснат чужденец до светия престол. Те срещат опозиция не само сред кардиналите от Третия свят, но и сред самите италианци като, например, кардинала от Венеция Албино Лучани.

Най-после, няколко кардинала започват да говорят за избирането на един свят папа, който знае и може да се смее. Историческите времена изискват един свят човек, един човек с надежда, един жизнерадостен човек. Един благороден човек, който може да се усмихва. Един папа не само за всички католици, но и за всички хора. Един човек, свободен от всякакви финансови организации и сделки. Тези кардинали мислеха, че този човек бе Албино Лучани. Когато в италианската преса се спомена това име, то веднага бе отхвърлено като неизвестно. А когато запитаха самия Лучани, той съвсем просто им отговаря: “Аз съм най-добрият за папа от листата “С” (т.е. последната листа). И много скоро неговото име бе забравено.

Венецианският архиепископ Албино Лучани говореше свободно немски, френски, португалски и английски, както латински и своя роден език италиански, разбира се. Той е бил добре известен сред кардиналите и е поддържал специално приятелство с чуждестранните кардинали. Поляците Войтила и Вишински често са му ходили на гости във Венеция. Войтила е този, който го е запознал с марксизма. Неговото приятелство се разпростира не само между католиците, а и между протестантите, пентакостали, евреи и други религии.

Първото тайно гласуване дава следните резултати:

Сири............. 25

Лучани.......... 23

Пигнедали..... 18

Лоршайдер.... 12

Баджио........... 9

След първото гласуване кардиналите започват да гледат Лучани с изненада и с повишен интерес. Резултатът от второто гласуване:

Сири.............. 35

Лучани.......... 30

Пигнедали..... 15

Лоршайдер.... 12

След този резултат Лучани се уединява в своята клетка №60 и се моли на Бога да не го избира на този отговорен пост, тъй като в миналото единственото му горещо желание е било да стане само енорийски свещеник.

Резултатът от третото гласуване:

Лучани.......... 68

Сири.............. 15

Пигнедали..... 10

От двете му страни при гласуването стоят кардинал Виленбранд и кардинал Рибейро. И двамата са негови горещи привърженици. Те го чуват, когато той сам си говори: “Не, Господи, моля те, не”. Те се обръщат към него и единият му казва тихо: “Кураж. Когато Господ те натоварва с нещо, той също ти дава сили да го изпълниш”. Рибейро пък от другата му страна прибавя: “Целият свят се моли за новия папа!”

Четвъртото тайно гласуване започва и резултатът е следният:

Лучани.......... 99

Сири............. 11

Лоршайдер .... 1 (гласът на Албино)

Следва церемониалният въпрос от секретаря на Ватикана Вийо: “Приемате ли каноническия избор за върховен първосвещеник?”

Отговор: “Accepto”.

Вторият въпрос на Вийо е: “Под какво име желаете да бъдете назоваван?”

След малко колебание Лучани се засмива за първи път и отговаря: “Йоан Павел първи”.

Този път старата антична печка с белия й пушек съобщава на двестахилядната тълпа, че има нов папа.

Същата вечер – събота, 26 август 1978 г., Папа Йоан Павел I е на балкона на св. Павел и цялата публика констатира, че действително е избран един папа, който знае да се смее.

По традиция речта, която новият папа трябва да произнесе, му се дава в последния момент от секретаря на Ватикана. Лучани прибира листа с речта и се оттегля в предизборната си клетка 60 и прибавя някои негови нови мисли. Обещава да управлява заедно със своите епископи и, най-важното, да възвърне дисциплината в Църквата. От неговата реч без каквото и да е съмнение личеше, че този човек има един революционен блян да преобрази не само църквата, но и света. Църквата трябва да бъде свободна от всякакъв политически интерес и от всякаква търговска мисъл.

На 27 август той вечеря заедно със секретаря на Ватикана Жан Вийо, когато помолва да остане още малко на поста си, докато му намери заместник. Вийо се съгласява.

Не закъсняват и откритите писма и въпроси до новоизбрания папа от най-изтъкнатите италиански вестници:

– Правилно ли е Ватикана да търгува като спекулатор?

– Може ли Ватикана да изнася нелегално капитали от Италия в други страни?

– Правилно ли е Ватикана да помага на съмнителни личности да прикриват данъците си?

Някои направо атакуват близките връзки на Ватикана с Михаеле Синдона

Атакуват Марцинкус от Ватиканската банка заради неговите близки отношения с най-циничните финансови търговци и банки в света.

Ватикана не излезе с никакви официални отговори по тези въпроси, но новият папа прочете всички тези отворени писма и статии с много голям интерес. Още преди изборите Лучани знаеше за много от откровените оплаквания до Вийо. Знаеше от личен опит как Марцинкус оперира с Ватиканската банка. Той знаеше още от 1972 г., че с Ватиканските финансии стават много нередни неща. Но тогава той бе безсилен. Сега е властен да оправи всичко. Още на втория ден от папството си той нарежда на секретаря Вийо да започне незабавно разследване. Да се разкрият всички финансови операции на Ватикана. Нито един отдел да не се изпусне. Следствието трябва да стане много бързо и много дискретно.

Лучани действително мислеше, че Римо-католическата църква трябва да стане църква на бедните, и той вече кроеше планове как да раздаде богатствата на Ватикана и да ги оползотвори в интерес на човечеството.

И досега най-тайният и неразрешен световен въпрос е бил и още е какви са богатствата на Римо-католическата църква? През 1970 г. един швейцарски авторитетен вестник пише, че продуктивният капитал на Ватикана е между 50 и 55 милиарда швейцарски франка или 13 милиарда долара. Ватиканският вестник L'Obseryatore Romano опровергава тази сума, но и не цитира истинската.

Едно обаче е истина, че както самият Рим, Ватиканските богатства не са събирани за един ден, те имат своите корени още от четвъртото столетие, когато Римският император Константин приема християнството и подарява огромни богатства на папа Силвестър I. Той създава първия богат папа, за когото по-късно и самият Данте говори в своя “Ад”:

“Уви! Константин, колко много нещастия ти създаде,

Една разходка около Ватикана ще ви отнеме около един час; докато да преброите нейните богатства, ще ви отнеме много повече време. Понастоящем богатствата на Ватикана идват от щедростта на Бенито Мусолини. През 1929 г. той дава на Римо-католическата църква най-различни гаранции и много протекции. Ватикана става самостоятелна държава. Освобождава се от всякакви данъци върху недвижимите му имоти, а гражданите й от такси върху всякакви вносни стоки. Ватикана и нейните дипломати получават дипломатически имунитет. Мусолини въвежда католическо религиозно обучение във всички училища на Италия и поставя женитбата под каноническия закон, който изключва развода.

През същата 1929 г. по същия договор Италия се задължава да даде на Ватикана 750 милиона лири, които по онова време са били равни на 81 милиона долара.

С разрешението на Папа Пий XI през 1929 г. започва всякаква парична и търговска спекулация на Ватикана. Те участвуват в покупка и продажба на акции от компании, произвеждащи, като се започне от бомби, танкове, оръдия и се стигне до противозабременяващи средства, стига да се пълнят касите на свети Петър. Откриват се техни собствени банки като Banco di Roma, Banco di Santo Spirito и Cassa di Risparmio di Roma.

През папството на Папа Пий XII неговите трима племенници Карло, Маркантонио и Джулио Пачели бяха наречени uomini di difiducia (доверени хора) и управляваха една от най-бързо проспериращите компании, които фактически принадлежаха на Ватикана. Текстил, телекомуникации, ж.п. линии, цимент, електричество, вода. Ватикана бе навсякъде. Когато Мусолини се нуждаеше от въоръжение за Етиопската инвазия през 1935 г., голямо количество от мунициите бе доставено чрез Ватикана. През същата година Ватикана закупува от САЩ злато за 28 милиона долара и след една година го продава с 20% по-скъпо. През 1945 и 1951 г. Ватикана закупува повече от 450 000 унции злато, само след две години продава 70 000 унции и само от печалбата си покрива покупката. В момента Ватикана има депозит около 500 000 унции злато в Американския Федерален Резерв, които навремето си са им коствали 20 милиона долара, а днес са на стойност над 200 милиона долара.

Всички най-големи банки в света – Ротшилд от Париж, Лондонският Ротшилд още от 19-то столетие, Швейцарският кредит, Чейз Манхатън и Континентал от Чикаго стават партньори на Ватикана, която притежава най-големите хотели в Италия, Хилтън от Рим, Итало-американския “Nuovi Alberti Ambrosiani” в Милано и още безброй много. В Монтреал, Канада има една от най-високите сгради – кулата на фондовата борса и един друг жилищен блок от 224 апартамента пак в Монтреал. Ватикана притежава много недвижими имоти във Вашингтон Д.С.; В Ню Йорк. В Мексико – най-красивата част на столицата, наречена Lomas Verdes, е Ватиканско притежание. Ватикана има акции от най-големите компании в света: Дженерал Моторс, Дженерал Електрик, Ай-Би-Ем и Т. W. А.

През 1958 г. Италианското управление започва натиск върху Ватикана, за да я накара да плаща данъци върху огромните си притежания. Този въпрос се протака до 1968 г., когато “Горилата” и “Акулата” навлизат във Ватиканските финанси. “Горилата” е Марцинкус от Чикаго; “Акулата” е Михаеле Синдона, който с “помощта” на мафията става бързо проспериращ финансист.

На времето Бенжамин Франклин е казал: “На този свят нищо не е по-сигурно от смъртта и данъците”. Това, може би, е било вярно за времето, за съществувалите тогава обичаи и морал, но не и сега.

Марцинкус, който е вече шеф на Ватиканската банка, се свързва със Синдона и започва всевъзможни финансови манипулации, за да избегнат такси, данъци и да направят още по-големи натрупвания на богатства във Ватикана. Цял свят вече знае, че църквата на бедните вече има милиони долари годишен доход. Италианските власти откриват много търговски предприятия, които са тайно притежание на Ватикана. Папа Павел VI бе изправен пред един много голям проблем да заплати страшно голяма сума и да изложи името на Ватикана или да поиска помощта на “Горилата” и “Акулата”. И той предпочете второто.

Марцинкус, както споменах, бе роден в град, и преди управляван от мафията. По това време корупцията в Чикаго се разпростираше от кмета до последния младеж.

Човекът, който там царуваше, бе Ал Капоне. Самият той многократно заявяваше: “Аз притежавам града”. Кварталът Цицеро, в който Марцинкус бе роден, стана по-късно главната квартира на Ал Капоне. Лично познавам Цицеро, където ходих много пъти от любопитство.

Подпомогнат от своя енорийски свещеник, Марцинкус отива в Рим и следва католически университет, завършва го успешно и взема докторат по каноническо право. През 1952 г. архиепископът на Чикаго го препоръчва на секретаря на Ватикана и той бива прикрепен към Английския отдел на същия. Говорел е свободно италиански, испански и английски, което му подсигурява постоянна работа като преводач.

През 1964 г. папа Павел посещава центъра на Рим и около него много бързо се струпва голяма тълпа, която го заплашила да го смачка. В същия момент се явява Марцинкус, който, без да губи време, с ръце, рамене, крака и въобще физически открива път на папата. Оттогава той става неофициално бодигард на папата и се ражда прякорът му “Горилата”. Така Марцинкус става един от най-доверените хора на секретаря на Ватикана и на самия папа, който го ръкополага за архиепископ и на другия ден му поверява Ватиканската банка, за която по-късно самите кардинали говорят: “Необходима е една комбинация от КГБ-ЦРУ и Интерпол, за да се получат сведения какво притежаваме и къде са парите ни!”

От един обикновен енорийски свещеник Марцинкус израства извънредно бързо в католическата църква. Марцинкус постепенно намалява Ватиканските богатства и имущества в Италия и ги прехвърля навън, специално в САЩ. Той използа Михаеле Синдона, “шефа” на “Миланската мафия”, за да осъществи всички свои бъдещи нелегални сделки. Към края на Втората световна война чрез Синдона Ватикана закупува храни на черно в Палермо и чрез мафията ги прекарва до Месина, където ги продава на баснословни цени на гладуващото население.

Синдона, който бе връзката между Ватикана и Мафията, знаеше много добре значението на традиционното мафиозко “omerte” – правилото на мълчанието. Той бе сицилианец.

Специално прочутата мафиозка фамилия Гамбино имаше големи интереси да ползва парите на Ватикана, от които и тя извличаше колосални печалби. Нейните седалища бяха Палермо и Ню Йорк. Само седемнайсет месеца след сделката на триото Ватикана, Синдона и Мафията, Синдона закупува своята първа банка с парите на мафията и Ватикана. Той бе вече разбрал едно от главните правила на кражбата: най-добрият начин да откраднеш от една банка е да купиш една.

Между 1950 и 1960 г. Американското ЦРУ даваше на Католическата църква милиони долари всяка година. Те бяха изпращани на кардинали и архиепископи за подпомагане на много мисии и сиропиталища. Много от тези, които получаваха големите помощи, мислеха, че те пристигат от приятели. В действителност тези “приятели”, които пращаха многото милиони долари, бе ЦРУ, което си провеждаше своята собствена политика. За да преуспеят плановете им, те дори се бяха свързали с дявола Михаеле Синдона. Собственост на Ватикана, Banco Cattolica del Veneto бе дълго време управлявана от Синдона. В най-големия си разцвет през 1965 г. Синдона продава 22 процента от банката на Хамброс Банк от Лондон и 22 процента на Чикагската банка – Континентъл. И двете банки бяха добре известни, че работят с Ватикански авоари. С това напълно се откриха вратите на Ватикана към САЩ, и стана невъзможно да се разбере повече откъде изтичат и накъде отиват парите.

Синдона бе много тясно свързан с великия Майстор на ложата П2 (пропаганда) – Личио Джели. Като младеж Джели е член на прочутата италианска организация “Черните ризи” и по-късно заедно с брат си участват в Испанската война. През втората световна война участва като Oberleutnant в една SS част в Италия, откъдето идват и богатствата му. В италианския град Катаро са били на съхранение югославските държавни богатства, повечето от които никога не се завръщат в родината си. По-късно той основава един таен канал за прекарване на нацисти и фашисти от Европа до Южна Америка. Таксата е била 40% от това, което лицето притежава. Той работи едновременно за Ватикана, за американското разузнаване, за италианското и за комунистите. Той прекарва в Южна Америка едни от най-изтъкнатите нацисти на Третия Райх и става голям приятел с Хунтата на Аржентина. Генерал Хуан Перон е негов близък приятел.

В масонството Джели вижда една прекрасна възможност за още повече власт и богатства. През 1963 г. той се включва в една ложа и много бързо придобива трета степен, което му дава възможност самият той да води една ложа и да образува една тайна и нелегална организация, която под прикритието на Фримасонството нарича “Raggruppamento Gelli-P2”. Целта на тази ложа е да обхване цялата силова структура на Италия – генерали, президенти, министри и високопоставени лица. Той очаквал, че Западът ще му помогне да осъществи целта си. И действително, ЦРУ го подпомага да действа в Италия, дори и в други страни. Между членовете на П2 се срещаха хора като Джовани Торизи, командирът на въоръжените сили на Италия; началниците на секретната служба, генералите Джузепе Сантовито и Джулио Грасини; главата на италианската финансова полиция Орацио Жианини; министри от кабинета и политици от всички браншове; тридесет генерали; девет адмирали; банкери като Роберто Калви и Михаеле Синдона. За разлика от другите фримасони, имената на членовете на П2 бяха и още са секретни. Джели знаеше имената им.

Освен в Италия, П2 съществува и действа в Аржентина, Венецуела, Боливия, Парагвай, Никарагуа, Франция и Португалия, САЩ, Швейцария и Куба. Работят много отблизо с ЦРУ и са навлезли в сърцето на Ватикана (една от мечтите на фримасонството е осъществена). Идеята на П2 е “Нищо не е безплатно, всичко си има своята цена”.

През 1981 г. на Джели внезапно бяха конфискувани много тайни документи. Бяха открити повече от хиляда члена само в Италия, но тайната полиция и самият Джели твърдят, че са повече от две хиляди. Към триста лица от тях са едни от най-влиятелните хора на нашето време.

Най-грозното нещо във Ватикана днес е, че когато споменеш нещо за П2 на някой кардинал, епископ или обикновен свещеник, те те поглеждат и с една усмивка искат да ти кажат: “Това не е нищо ново”. Представете си фримасонството, което от столетия Римо-католическата църква таксуваше като анатема, сега стана нещо обикновено. Една от най-малките, но най-мощната държава в света да стане държава в държава!

Михаеле Синдона бе избраникът на папа Павел VI като финансов съветник на Ватикана и след дълго приятелство с папата той бе избран от него да замаскира търговските отношения на Ватикана. Планът бе да се продадат фиктивно на Синдона някои от по-очебиещите предприятия, уличаващи Ватикана в груб капитализъм. Папата и неговите най-близки сподвижници Марцинкус и др. решиха да намалят всичките си италиански имущества и да ги вложат в други държави. Това бе начинът, по който щяха да избягнат не само недоволството сред католиците, но щяха да избягнат и големите данъчни облагания. Мнозина си задават въпроса как П2 успя да навлезе във Ватикана? Отговорът е: интересите на П2, мафията и Ватикана се покриха.

През 1970 г. от Италия излязоха нелегално милиарди долари, което даде много сериозно отражение върху икономиката. Марцинкус и Синдона натрупаха големи печалби от изнасянето на парите от Италия, докато ефектът върху лирата бе опустошителен. Изведнъж безработицата нарасна. Стойността на живота се повдигна неимоверно много. Синдона и Марцинкус продължиха да играят на международните пазари и борси, тласкайки все по-високо и по-високо цените на акциите. В банките на Синдона постъпваха милиони долари, които идваха от залъка на народа. Акциите играеха ежедневно нагоре и надолу.

Марцинкус, който бе повишен от папа Павел, сега бе президент на Ватиканската банка. Многобройните Ватикански отдели непрекъснато се освобождаваха от своите компании, които прехвърляха фиктивно на Синдона и Калви. Същата тази година Ватикана прехвърли на Синдона най-доходната си фармацевтична компания за производство на противозабременяващи хапчета.

При папа Павел VI църквата на бедните изведнъж стана безгранично богата. Ватикана, чрез своите представители Марцинкус, Синдона и Калви, съсипа Италия и ограби света, за да заплати на свети Петър. Мафията (П2) разполагаше и работеше с тези криминални пари, които изнасяше и внасяше непрекъснато. Всички работеха с парите на Ватикана, срещу което той си получаваше своя лихвен процент. Как бе възможно с такива криминални манипулации и корумпирани съдружници и съветници папа Павел VI да стане първият беден папа, за което аспирираше? Неговото папство има единствен стремеж – повече печалби. Както папата, така и голяма част от Ватикана, се присъединиха към криминалната активност на Михаеле Синдона. Как бе възможно тези, които стояха по върховете на Ватиканската дейност и нейната банка, да не разберат нейната криминална дейност в един период от 10-12 години?

Калви е в Буенос Айрес, където научава за смъртта на папа Павел VI. А когато узнава името на новия папа – Албино Лучани, той е поразен. Калви би предпочел всеки друг от 110-те кардинали, но не и Лучани. Той непрекъснато мисли за това, което Марцинкус му казва по телефона наскоро след избора на Лучани. “Отсега нататък нещата ще бъдат коренно различни. Този папа е съвсем различен човек!”

Албино Лучани представляваше една много сериозна заплаха за Синдона, както и за Калви. Много неща преди са показали какво се е случило на тези, които са представлявали някаква заплаха срещу тези двама.

Първата и най-сериозна заплаха във Ватикана бе Пол Марцинкус, който бе не само директор на банката, но и човекът, свързан със Синдона, Калви и Джели.

Сега, през септември 1978 г., Албино Лучани, човекът, който бе посветен на една бедна църква за бедните, имаше една задача, не по-малка от неговия пост. Неговото желание да бъде последният “богат папа”, трябваше да се реализира, следователно, Ватиканското обединение – тази колосална международна корпорация трябваше да се разруши. Новият папа знаеше, че това не е много лесно, но твърдо бе решил да го направи. Само в Рим имаха около 5000 апартамента, които даваха под наем и на които през 1979 г. брутният доход бе над един милиард долара. Съществуваха над 11 000 отделни сметки, които бяха открити още през Втората световна война с единствена цел – да принадлежат на религиозни ордени и институти. Когато Албино Лучани стана папа, само 1047 банкови сметки принадлежаха на религиозни институти, 312 – на енории и 290 – на епархии. Останалите 9351 бяха собственост на дипломати, прелати (прелат – м. В католическата църква – висш духовен сановник) и привилегировани граждани, повечето от които не бяха дори италиански поданици. Естествено, в тези сметки бяха включени Синдона, Калви, Джели и Орталони. Други сметки се държаха от известни политици и бизнесмени, които държаха сметките си за изнасяне на валута нелегално от Италия. Влоговете са били освободени от данъци. Имаше и много други богатства като шедьоври на изкуството, събирани от столетия.

Интересно как Исус Христос би се почувствувал, ако се завърнеше на земята през септември 1978 г. и му бе позволено да влезе във Ватикана. Щеше да се срещне с цяла армия от специалисти, които оценяваха неговите богатства и всяка минута следяха международните търговски акции. Не вярвам, че щеше да ги благослови с думите: “Да бъдат благословени бедните!”

Ако Албино Лучани трябваше да успее със своята мечта – “една бедна църква за бедните”, това щеше да бъде Херкулесова задача. Когато кардиналите избраха Албино Лучани за папа през август 1978 г., те поставиха на свещения престол един честен светец, който се сблъска с посоката на Ватикана.

Всички кардинали, управляващи Ватикана, бяха отхвърлени от новия папа. За първи път в историята на папството един папа вземаше такова рязко отношение към своите хора, където бе много трудно за тях да го разберат и приемат. Лучани никога дотогава не бе си служил с царското множествено обръщение “НИЕ” и мислеше вече как да го премахне. Всички тези скъпоценни камъни, рубини, сапфири и диаманти му се виждаха много смешни и го оприличаваха на арабски халиф от 1001 нощ. Той искаше да слезе колкото е възможно по-долу по пътя на Исус.

За много кратък срок кардиналите от курията разбраха, че те няма да контролират този папа така, както досега са контролирали всички предишни. От своя страна, новият папа знаеше много добре, че трябва да употреби страшни усилия, за да не бъде затворник на Ватиканската курия. Някои от кардиналите, като например секретарят на Ватикана Вийо на 72 години мислеше да се оттегли, докато останалите не мислеха същото.

На свои добри приятели отвън, които идваха да го видят, Лучани разправяше: “Нищо не чух и не видях освен много лоши неща за всичко и за всекиго”. На един друг свой приятел той поверява: “Аз открих две неща, които липсват във Ватикана: честност и една чаша хубаво кафе”.

Още в началото на септември вестник L'osservatore Politico в една своя статия “Великата Ватиканска ложа” назовава 121 имена, които са членове на Ватиканската масонска ложа. Известен брой цивилни са включени в списъка, но най-много са кардинали, епископи и много високопоставени прелати. Лучано прочита списъка и констатира, че той, папата, е обкръжен с масони. Секретарят на Ватикана, кардинал Вийо, с масонско име Джани, е записан в ложата под №041/3 и е влязъл в Цюрихската ложа на 6 август 1966 г.; Външният министър на Ватикана монсеньор Агустино Касароли; Кардиналът архиерейски наместник на Рим Уго Полети; Кардинал Баджио; Епископ Пол Марцинкус и монсеньор Донато де Бонис от Ватиканската банка; Даже секретарят на папата монсеньор Паскуале Мачи. Този списък, както и един друг, излязъл по-преди, помогнаха на новия папа за предвидените от него уволнения и назначения.

При новосъздаденото положение във Ватикана Синдона, както и Калви, знаеха, че ако Лучани умре, преди Марцинкус да бъде преместен от поста си, те ще имат малко повече време на разположение. Поне това време между неговата смърт и избора на новия папа. А следващият папа може да бъде и някой, който няма да има желанието да реорганизира финансиите на Ватикана. Джели, шефът на П2, уверяваше всички, че “проблемът” ще бъде разрешен.

Лучани сам си избира апартамента на Йоан XXIII и започва да живее в него. По стар навик той става много рано и будилникът му до леглото е бил нагласен да го буди. Всяка сутрин в 5 часа той е на крак. Независимо от това, сестра Винченца всяка сутрин е трябвало да чукне на вратата и остави кафето му отвън до вратата. След изпиването на кафето той се изкъпва и от 5 ч. и 30 мин. за половин час изучава английски език. За половин час отива в един малък параклис. Точно в 7 ч. той се присъединява към останалите членове и по-специално към секретарите си отец Лоренци и отец Маги.

За разлика от другите папи, Лучани се мъчи да надникне във всичките 10 000 стаи на Ватикана и да обиколи 997-те стълбища, от които 30 са секретни. Кардиналите и отговорните епископи на разните отдели съвсем не харесват това своеволие на своя шеф.

Освен многото проблеми във Ватикана пред новия папа се изпречва още един не по-малък. Ватиканското разузнаване, което не е по-малко от много други световно известни, събира много неприятни сведения за Жан Коди, католическия принц-кардинал на Чикаго. При всяко идване в Рим правел много скъпи подаръци на членовете от Курията и на други кардинали. Подарявал златни запалки и най-скъпите часовници “Patek Philippe”. Много отдавна между кардинала и Хелен Долан Уилсън съществували интимни отношения. Кардиналът представял навсякъде Хелен за своя братовчедка, на която купува един много скъп апартамент и къща във Флорида. Коди злоупотребява с документи, с което дава възможност на същата Хелен да получава голяма пенсия, на каквато няма право. Разузнаването установява, че Коди е отклонил стотици хиляди долари от църквата и ги е похарчил за “братовчедката” си. Тези разкрития стават десетина дни преди да умре предишният папа Павел VI. Той се чувства безсилен да разреши въпоса с Коди, който е подкупил голямото мнозинство от кардиналите и очаква да стане следващият патриарх. Папа Павел VI умира много скоро и новият папа за разочарование на Коди е вече Лучани, пред когото стои и този въпрос за разрешение в най-скоро време.

Синдона, който се намира в Америка и на когото италианциите продължават да искат екстрадирането, е тясно свързан с Ватикана. Ако Марцинкус пропадне, веднага си отива и Калви. Ако Калви си отиде, следва Синдона заедно с тях. Четиригодишната борба да се избегне екстрадирането пропада. Всички тези неприятности биха се спестили с елиминирането на един папа.

СИНДОНА, КАЛВИ, МАРЦИНКУС И КОДИ НА 28 СЕПТЕМВРИ 1978 ГОДИНА бяха тези, които щяха да загубят най-много, ако Албино Лучани предприемеше някакви действия, в които те вярваха и които неминуемо щяха да последват. Други, които очакваха да бъдат непосредствено засегнати, това бяха лидерите на П2 – Личио Джели и Умберто Орталони. Калви бе човекът, който материално поддържаше Ложата и те не можеха да си позволят да го загубят. Още едно лице бе прибавено към листата на съзаклятниците масони, секретарят на Ватикана – кардинал Вийо, който също щеше да бъде засегнат от действията на новия папа.

След приемане на кардинали от Филипините, папата приема кардинал Баджио, с когото споделя твърдото си решение да отстрани кардинал Коди от Чикаго и да изпрати самия Баджио за архиепископ на Венеция. Баджио приема първото предложение, но отказва да напусне Рим, където очаквал много повече власт. Лучани предлагаше това, което мислеше, че е по-добре за Римо-католическата църква, докато Баджио искаше това, което е по-добре за Баджио. Този кардинал бе в списъка на масоните под името “Себа” и номер 85/2640; встъпил на 14 август 1957 г. В 3 ч. и 30 мин., папата се връща в своя кабинет, откъдето уведомява по телефона свои близки кардинали за взетите от него решения. След това се среща за повече от два часа със секретаря на Ватикана Вийо, на когото диктува своите решения: Марцинкус да напусне още на другия ден банката на Ватикана и да бъде преместен в Чикаго като спомагателен епископ. Незабавно да се спрат всякакви отношения на Ватикана с Banco Ambrosiano и с всички хора, които дърпат юздите на тези съмнителни банки. Вийо трябваше да предаде поста си на кардинал Бенели. Въобще всичко старо си отива и е заместено с нови хора.

Вийо се обръща към Лучани и му казва: “Вие сте папата. Вие сте свободен да решите. Все пак помислете, че тези изменения са против желанието на предишния папа и на тези, които Ви избраха”. С усмивка на уста Лучани му отговаря: “Разберете го добре, казвал съм го вече много пъти: аз не съм желал да стана папа и не съм агитирал нито един от кардиналите да гласуват за мен”. “Аз правя всички тези промени, защото Ватикана е обърната в един обикновен пазар. Аз не изневерявам на предишните папи, нито на Павел, нито на Йоан, нито на Пий. Това, което те са вършели, е било според техните изисквания. Колкото се отнася до мен, аз не желая да изневеря на нашия Господ, Исус Христос”.

След като Вийо напуска папата, отива направо в своя кабинет, сяда на бюрото си и проучва подробно всички промени. От едно чекмедже изтегля друг списък и започва да ги сверява. Всеки от тези, които бяха уволнени, бе в списъка на масоните. Списъкът, който бе публикуван наскоро във вестника: Марцинкус, Вийо, Полети, Баджио, Де Бонис и всички други. А всички тези, с които се заместваха, не фигурираха в списъка на масоните. За Вийо бе вече ясно – лъвът си показа вече зъбите.

В 8 часа вечерта Лучани вечеря със своите двама секретари, както винаги, една лека супа, малко телешко и малко салата. През време на вечерята той разправя на секретарите си какви изменения прави и как е протекъл разговорът му със секретаря кардинал Вийо. В 8 ч. и 45 мин. вечерта той говори по телефона с кардинал Коломбо от Милано, обяснява му всички промени, които прави. Няколко минути преди 9 ч. и 30 мин. напуска бюрото си и се запътва към апартамента си. В коридора среща отново двамата си секретари, на които пожелава “Buona notte, A domani. Se Dio Vuole” (“Лека нощ, До утре. Ако е рекъл Господ”). На сутринта го откриват умрял. Всички обстоятелства по неговата смърт говорят съвсем ясно, че Ватикана прикрива истината. Започват с една лъжа и стигат до много лъжи. Лъжат за малки неща, лъжат за големи неща. Всичките им лъжи имат целта да прикрият обстоятелството, че Албино Лучани, папа Йоан Павел I бе убит между 9 и 30 ч. вечерта на 28 септември и 4 и 30 ч. сутринта на 29 септември 1978 г.

Коди, Марцинкус, Вийо, Калви, Джели, Синдона. Най-малко един от тези хора е решил да предприеме нещо тази нощ, което да ги спаси. Но това нещо бе италианското разрешение на тази дилема. Папата трябваше да умре.

Предполага се, че папата е бил отровен с някакъв вид дигиталис, от който съществуват повече от двеста вида. При всички тях медицинската консултация е сърдечен удар. Той умира седнал в леглото си с лист в ръката, на който са нанесени предстоящите промени във Ватикана. Вийо не закъснява да дойде. Първата му работа е да прибере всички витамини и лекарства, които папата е взимал срещу ниско кръвно налягане. Прибира и листа с всички промени, уволнения и назначения. И най-куриозното, от апартамента му изчезват още същия ден очилата и къщните пантофи, които и досега е неизвестно къде са. Преди идването на кардинал Вийо в апартамента на папата всички тези неща, лекарства, очила, листът с промените и пантофите му са били там, а след това изчезват.

Едно друго обстоятелство е интересно да се отбележи: Марцинкус, който по това време не живее във Ватикана, а във вила “Стрич” – Via della Nocetta в Рим, която е на половин час път от Ватикана, през тази фатална сутрин съвсем необичайно в 6 и 30 ч. е във Ватикана и разговаря с Роган, един от началниците на охраната. Никой не го е виждал преди толкова рано.

Със смъртта на Лучани умряха и всички негови планове. Секретарят на Ватикана Вийо веднага след откриването на трупа забранява всякаква аутопсия и веднага телефонира в Медицинския институт да изпратят двамата братя Сигнорачи, да дойдат незабавно и балсамират Лучани. Същите братя бяха приготвили и предишните двама папи. На всички е известно, че след балсамиране на тялото е невъзможно да се открие причината на смъртта.

Кардинал Баджио, един от претендентите за папския престол и човекът, който отказа предложения му от папата овакантен пост викарий на Венеция, прави следното изказване: “Господ ни използва, но не се нуждае от нас. Той бе като един енорийски свещеник за църквата”. Когато го запитват какво ще стане сега, той съвсем невъзмутимо отговаря: “Сега ние ще направим един друг папа”.

Друг един кардинал Бенели, известен със своята скромност, отговаря на репортерите: “Църквата загуби точния човек за точното настояще време”.

Съмнението у хората в Италия и в целия свят растеше с всяка измината минута, че това не бе естествена смърт. Минавайки край тленните останки на папа Йоан Павел I, много от поклонниците си шептяха полугласно: Кой ли стори това? Кой те уби? Ако Албино Лучани бе един обикновен гражданин на Рим, без всякакво съмнение веднага щеше да има аутопсия. Италианските закони при такъв случай задължително налагат аутопсия и забраняват балсамирането по-рано от 24 часа след смъртта. Ясно е, че при случая с папата нещо много сериозно се криеше. Някои от доказателствата, които щяха да ни доведат до установяване на истината, бяха вече унищожени от кардинал Вийо. Медикаментите и бележките с промените, които е направил папата, бяха прибрани от Вийо и никой повече не ги видя. По-късно се установява от сестрата и от двамата му секретари, които първи влизат в стаята на вече умрелия Лучани, че той е оставил петна от повръщане. Веднага след смъртта на Лучани започна спекулирането с трагичната смърт на Руския православен архиепископ от Ленинград Никодим, който на 5 септември бе приет на специална аудиенция от Албино Лучиано. Както са говорели, 49-годишният руски владика се сгромолясва от креслото си и след няколко минути е мъртъв. Той е пил една чаша кафе, което днес се предполага, че е било предназначено за Албино Лучани.

Същия ден след мистериозната смърт на папата всички негови вещи, дори и най-дребните, се прибират внимателно, слагат се в кутии и изчезват. В 6 часа вечерта на същия ден кардинал Вийо запечатва апартамента за следващия папа. Двамата му секретари са пръснати – единият в Северна Италия, а другият – в Южна. Сестрите, обслужвали папата, също скоро са изпратени в най-затънтени манастири на Италия.

Още папата не бе погребан, а Ватикана започна усилена подготовка за новия папа. Той държеше този път да избере свой послушен папа.

Непокорният архиепископ Марсел Льофевр, във връзка с внезапната смърт на папата, развива следната теория: “Много е трудно да се повярва, че смъртта е настъпила по естествен път, след като имаме предвид всички създания на дявола, които живеят във Ватикана”. Йезуитите сравняват смъртта на Лучани с едно полско цвете, което се свива и затваря през нощта. За францисканците пък тази смърт е била като кражба през нощта и най-интересното е, че никакъв лекар не подписва смъртния акт. Никой не поема законната отговорност за диагнозата, причинила смъртта на папата. Ако смъртта бе естествена, защо не се предприе аутопсия, която щеше да разсее всички съмнения?

Вийо, Коди, Марцинкус, Калви, Синдона, Джели – всеки един от тези хора има повод новият папа да изчезне, да го няма повече. Възможно е кардинал Вийо да го е убил, за да запази поста си секретар на Ватикана, който е вторият пост след папата, възможно е също да го е сторил, за да предпази колегите си масони от П2. Много е възможно да му е наредено да го направи.

Може би, Марцинкус, който е главата на корумпираната Ватиканска банка.

Много е възможно един от тези трима да е виновен. Съвсем очевидно действията на Вийо след смъртта на папата са били криминални. Унищожаване на доказателствата, измислените фалшиви истории и налагането на мълчание във Ватикана. Едно нормално полицейско разследване ще изисква много отговори от тези три личности. Такова разследване бе невъзможно, защото Ватикана е независима държава и италианците не могат да се месят във вътрешните му работи. Кардиналите Вийо и Коди са вече умрели. Марцинкус, който е осъден и търсен от италианските власти, се крие във Ватикана и не смее да излезе от нея, за да не бъде арестуван.

Освен тези трима има още трима заподозрени лица: Калви, Синдона и Джели. Имаше ли някой от тези хора възможността да стори това? Отговорът е: положително – да. Това са хората, които избраха предишния папа Павел VI, имаха достъп до всички места на Ватикана така, както държаха в ръцете си италианското управление, банките и правосъдието.

Така, както Михаил Фагин можа да влезе в Бъкингамския дворец посред нощ и, след като го е обикалял известно време, влиза в спалнята на кралицата на Англия и я помолва за една цигара, по същия начин е било много лесно да се влезе в апартамента на папата. По същия начин бе много лесно за Мехмет Али Агджа на 13 май 1982 г. да стреля по папа Йоан Павел II.

Много хора са притежавали ключ от асансьора, който е водил до апартамента на папата и не е съществувал никакъв проблем да се ползва от който и да е човек, облечен в свещеническо облекло. Освен това няколко дни след смъртта на Лучани случайно бе открито едно тайно стълбище, водещо в апартамента на папата. Никой не знаеше за неговото съществуване. Действително ли никой не знаеше? Всички говорят във Ватикана, че такива тайни стълбища съществуват не по-малко от 39 на брой.

Най-вероятният заместник на папа Йоан Павел I е бил кардинал Банели, който неизбежно щеше да проведе политиката на предишния папа. Само с няколко гласа не успя и бе избран по споразумение кардинал Карол Войтила, който по нищо не прилича на Албино Лучано, независимо от това, че прие неговото име Йоан Павел II. Всичко във Ватикана си продължи, както преди, и търговията за по-големи печалби стана още по-яростна. Марцинкус не само си остана на същия пост, но бе и повишен в архиепископ. Кардинал Коди от Чикаго не бе уволнен или преместен. Така че по всичко личеше, че предишният папа не бе убит напразно. Вийо си остана секретар на Ватикана. Калви и неговият господар от П2 Джели бяха отново в състояние да реализират своите солидни обири под покровителството на Ватиканската банка. Кардинал Баджио не отиде във Венеция и корумпираният Полети остана на поста си кардинал – архиерейски наместник на Рим.

Новият папа нелегално прекара много милиони долари в Полша на така наречената политическа организация “Солидарност” на Лех Валенса. Това е, може би, и една от причините, поради която бе прострелян. Масоните си останаха във Ватикана, необезпокоявани от никого. Организацията “Opus Dei” през времето на настоящия папа процъфтя. Това е едно крайно дясно крило на католическата църква, образувано още в 1928 г. от един испански свещеник Josemaria Escriva de Balagner. В момента в тази организация само 5 процента са свещеници, останалите са цивилни. Целта на организацията е да лансира млади хора за завземане на властнически места по света. Според д-р Джон Рош, професор в Оксфордския университет и бивш член на Opus Dei, това е една “зловеща тайна организация”. Членовете им се изчисляват на около 80 – 90 000. Материално тази организация се поддържа от същия човек Калви, който поддържа и П2.

През март 1979 г. американското правосъдие обвини Синдона по деветдесет и девет точки за измама и незаконно присвояване. До гледане на делото той бе пуснат под гаранция от 3 милиона долара. На 13 юни 1980 г. той бе осъден на 25 години затвор и 200 000 долара глоба. През 1979 г. Роберто Калви има своя частна армия, която пази него и семейството му. Той се движи с осем бодигарда. Никой в Италия не е бил така добре пазен, дори и президентът или министър-председателят. Той си бе осигурил протекцията на всички политически партии – християн-демократи, социалисти, комунисти и неофашисти, които до една нелегално поддържаше финансово. Той също бе под протекцията на П2 и на мафията.

След един внезапен обиск на Джели в касата му намират списък с 962 имена на членове на П2, досиета и тайни Държавни донесения. В Италия се вдига голям шум. В списъка фигурират повече от петдесет генерали и адмирали. От тогавашното управление фигурират и двама министри, крупни индустриалци и известни журналисти, членове на парламента, висши полицейски началници и много други. Става ясно, че това е държава в държава. Много говореха, че Джели е мислил да превземе Италия. Това не е вярно, тъй като той вече бе превзел Италия. От него вече нямаше и помен. Той вече бе в Южна Америка. Седем дни преди покушението над папа Йоан Павел II Калви е задържан и изпратен в затвора, откъдето продължава да управлява Амброзиано.

Под покровителството на новия папа Марцинкус, така нареченият “Божи банкер” вместо “Божи крадец”, продължава да расте. Сега той е не само архиепископ, но и управител на Ватикана. На 17 юни 1982 г. Роберто Калви бе намерен обесен под един от мостовете на гр. Лондон. Само след няколко дена в банката му Амброзиано бе открита липсата на един милиард и триста милиона долара.

Както видяхме по-горе, всички тези честни “Божи банкери” и уличени в убийството на папа Йоан Павел I си отидоха с изключение на Марцинкус, който си продължава старата работа, както и преди, и Личио Джели – главният Майстор на ложата П2, който е някъде по света, който му принадлежи.

След смъртта на големия банкер Роберто Калви, неговото семейство и специално съпругата му, приписват всички негови проблеми на “свещениците”. Когато я запитват кои свещеници има предвид, тя отговаря – тези от Ватикана. Предполага се, че той е ликвидиран от колегите си в П2. Той е снабдявал чрез Джели Аржентина с оръжие и през време на Фолкландската война между Англия и Аржентина. Когато Джели му иска 95 милиона долара за закупуване на ракети за Аржентина, Калви забавя парите и се предполага, че това е главната причина за загубване на войната срещу Англия.

На 27 ноември 1983 г. влезе в сила нов каноничен закон – фримасоните, където и да са, не подлежат повече на автоматично отлъчване от църквата. Всички Ватикански масони, които бяха подгонени от предишния папа, сега са вече невредими и спокойни. И този път Личио Джели се надсмя над всички.

Миналите войни, далечни и неотдавнашни, са вече история, докато нашите проблеми, тези на човека, едва сега започват.

Ние трябва открито и настоятелно да кажем на нашите управници, че не приемаме техните изкуствено налагани ни войни, в които заплащаме с кръвта си. Ние трябва да кажем “НЕ!” на техните финансови манипулации, които облагодетелствуват техните господари – МЕЖДУНАРОДНИЯ ЕЛИТ.

Най-омразните финансови деспоти в света са били създадени от Американската и Френската революции, от Болшевишката революция, от Корейската и Виетнамската войни и от всички следващи военни конфликти. Падането на Наполеон възкреси и съживи Ротшилдовата фамилия. Оттогава и досега всички държавници се консултират с тази фамилия, преди да предприемат някаква военна активност.

Един от многото изводи, които извличаме от старата и по-нова история, както и от това, което четем в тайните Протоколи е, че всички без изключение, които са служили на тази скрита сила, рано или късно, след като са си изиграли временната роля, са били ликвидирани по най-жесток начин. Примерите са много. Да се споменат само имената е достатъчно: Людовик XVI, Орлеанският Херцог Луи Филип, братята Робеспиер, Наполеон, Ленин, Троцки, Хитлер, Мусолини, Сталин, Масарик, Чаушеско и на много, много други им идва редът.

Зная, че и на мен няма да ми простят за изнасянето на много забележителни факти, въпреки че е вече доста късно. Книгите ми са вече пръснати по цял свят и всички ще разберат, че това, което ви казвам, е самата истина. И най-важното е, че аз не се страхувам от нищо. През живота си видях доста и ще бъда доволен, ако действително с това мога да отворя още повече очите на света.