Никола Николов Маските на величията



страница3/12
Дата23.07.2016
Размер2.58 Mb.
#2344
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

КАРЛ МАРКС

Двете най-отличителни събития през първата половина на ХХ-то столетие са разпространението на марксизма и бързият възход на Рокфелеровата империя, най-великата, която светът сега познава. Тези две събития са вплетени и тясно взаимносвързани.

Марксизмът възниква в Германия и носи името на своя създател. Карл Маркс е роден на 5 май 1818 г. в гр. Триер – Прусия, в семейството на евреи. Баща му Хенрих Маркс, на когото истинското име е било Хиршел Леви, е син на равина Маркс Леви от Триер. Бабата на Карл е полска еврейка, която произхожда също от равинско семейство. Чичото на Карл също е бил равин. Баща му, по професия адвокат и съветник в съда на Триер, през 1817 г. се покръства и приема протестантската вяра. Това става една година преди раждането на Карл. Майката на Карл – Хенриета, унгарска еврейка, възпрепятствувана от родителите си, се покръства едва след тяхната смърт в 1825 г. Карл, брат му и сестрите му биват покръстени на 24 август 1824 г. в протестантска църква.

Карл е имал един остър комплекс за малоценност с оглед на еврейския си произход. Той винаги е чувствал, че хората не могат да преценят неговите достойнства, което го е водило до мисълта, че не е това, което той самият мисли за себе си. За всичко това той обвинявал само евреите, към които е питаел дълбока омраза. Тези негови чувства ясно проличават в първите му публикации през 1844 г. в Deutsch-Franzosishe Jahrbuch, където третира еврейските въпроси “Zur Judenfrage”. Там той задава въпроси, на които сам отговаря:

– Каква е основата на юдеизма?

Отговор:

– Егоистична, себелюбива, ненаситна и алчна!

– Каква е тяхната вяра?

Отговор:


– Измама, лъжа и мошеничество!

– Кой е техният Бог?

Отговор:

– Парите!

Друго негово изказване в същия годишник още повече ме изненада:

“Не може да има никакво разрешение на световните проблеми без унищожението на евреите и на тяхната религия” (Judenthum).

“Вярата хиброу ме отвращава”.

С всички тези изказвания ренегатът-евреин Карл Маркс става основател и родоначалник не само на комунизма, но и на нацизма, който по-късно Хитлер и приближените му прилагат на практика. Най-интересното е, че тези изказвания и подробности около характера на Карл Маркс досега бяха табу. Не ще ги открием в никакви учебници или в някаква друга литература. Потисканите досега исторически факти вече излизат наяве.

В университета Карл Маркс открито парадира с християнската си вяра и изучава основно каноническите и църковни закони, за което с гордост пише в едно свое писмо от Берлин до баща си от 10 ноември 1837 г.: “Придържам се към позитивните науки... Нещо от Gauterbach’s books (Готербахските книги)... специално върху църковните закони”. Като изучава каноничното право, вниманието му е привлечено от един отдел, който разглежда изгодата и извличането на печалба от търговските сделки като лихварство и като основен грях, което ще рече, че църковният закон изисква продукция само за използването, а не за извличане на печалби.

В 1843 г. той се оженва за Жени фон Вестфален, много близка негова приятелка от младежките му години. Произхожда от аристократична и благородна фамилия. Тази женитба, плод на голяма любов, едва успява да се запази в по-късните години само благодарение възпитанието и добрия характер на Жени.

Маркс заминава за Париж с жена си, където се свързва с френските социалисти и с най-добрия си прятел Фридрих Енгелс.

В 1847 г. се установява в Брюксел, където прави анализ на книгата на Прудон – “Philosophie de la misere”, която в отговора си нарича “Misere de la Philosophie”. В нея той развива своето икономическо тълкувание на историята.

Най-същественият документ, произлязъл от Маркс, е “Комунистическият манифест” (1848 г.). Това е платформата на Комунистическата лига. Тя излиза непосредствено преди Френската революция.

Маркс се оформя не само като антиевреин, но и въобще като антирелигиозно настроен специално срещу католицизма. Много от писанията му квалифицират християнството като еврейска религия. В много отношения неговата теория се покрива с тази на Бисмарк. Той атакува религията и я таксува като един опиат за масите, а същевременно открадва доктрината й: “Да се произвежда за извличането на печалба е голям грях” и прави от нея основата на неговата нова религия марксизъм или комунизъм. Същата тази стара доктрина по-късно е била изоставена и отхвърлена от църквата, тъй като се оказва неприложима.

Маркс е мразел от дъното на душата си всякакъв труд и е презирал отделния работник. Омаловажавал е чернокожите и за тях е говорел с чувстзо на пренебрежение. Произходът му е буржоазен и никога през живота си не е работил нито един ден физическа работа. Когато една от дъщерите му се влюбва в един обикновен работник и желае да се омъжи за него, баща й Карл Маркс, “Богът” и покровителят на работническата класа, забранява и нарежда на собствената си дъщеря да се омъжи за един буржоа-капиталист. Той загубва цялото състояние, оставено от баща му и то само по негови лични причини – негодност, пиянство и жени, за което обвинява капиталистите.

Аз също ненавиждам големия световен капиталистически заговор срещу работника, средната класа и човечеството, на които той, Карл Маркс, съзнателно служеше и бе материално поддържан от тях – “капиталистите” – неговите най-омразни хора.

Неврастеничният му характер и преобладаващото чувство за малоценност пораждат в него една злоба, която изисква абсолютно доминиране, непоносими и буйни насилия и кръвопролитни чистки – комплекс, характеризиращ всички негови последователи. Неговите сестри свързват този му характер с ранното детство, когато са го наричали “страшния тиран”. Биел е момичетата и ги е карал насила да ядат калени питки, които той сам е правил. Неговите съученици са го отбягвали заради нецензурния му речник по отношение на приятелите му.

Интелектуалната искра, която възпламени Социалистическата революция в Русия през 1917 г., беше запалена от Карл Маркс. Той и приятелят му Енгелс са били много активни в една социалистическа идея, твърдо вярвайки, че фабриките и всички средства за производство трябва да бъдат притежавани от държавата.

В Париж Маркс за пръв път чува думата “комунизъм”, която произхожда от латинската дума “Communis” – “общ, принадлежащ на всички”. Оттук и наименованието на неговия “Комунистически манифест”. Под силното влияние на Хегел той декларира, че управляващото малцинство “използва” най-рационално икономически и политически управляваното от тях мнозинство. Това е било вярно не само тогава (по времето на Карл Маркс), но и днес повече от всеки друг път.

Средновековният феодализъм е заместен с капитализъм. В капиталистическата система Маркс вижда непрекъснати противоречия и борби между тези, които притежават капитала – земята, фабриките, техниката, и тези, които работят само с ръцете си. Той предвижда, че тези противоречия и борби ще доведат до една революция, в която бедната класа ще свали капиталистическата система.

Дори и след смъртта на Маркс през 1883 г. неговото влияние не спира да расте в европейското социалистическо движение. Неговите писания не произвеждат почти никакъв ефект в САЩ, понеже по онова време икономическите и социални възможности на американския работник са били много по-големи от тези в Европа.

Между някои истини в марксическата теория срещаме и много заблуди, които с течение на времето и събитията се доказват. Маркс твърди, че работническата революция може да стане само след като капитализмът е достигнал кулминационната си точка на развитие. А се получи така, че комунистическата революция стана в държава, където капитализмът беше в зародиша си, като Русия, а и в други, където въобще беше непознат, например в Китай.

Неговата теория, че беднотията ще се разпространи много по-бързо в света, както и това, че богатствата ще се концентрират във все по-малко и по-малко хора, за известно време се опроверга в страни като САЩ и Западна Европа, където стандартът на живота през втората половина на ХIХ-то столетие и в края на Втората световна война се повдигна и за известно време се получи почти едно равновесие между класите. Това се постигна благодарение на високата и ефективна продуктивност, която според някои се дължи на капиталистическата система. Според мен това се дължи изключително на голямото производство и на подготовката за многото локални войни през този период. Това се доказва и от обстоятелството, че веднага след Втората световна война в западните държави този стандарт на живот, за който говорих по-горе, започва значително да намалява за сметка на кликата, която направи войните и си присвои всички облаги от тях. В комунистическите страни с помощта на същата тази клика умишлено и изкуствено се поддържаше един екзистенц-минимум на живот.

Облагите и богатствата постепенно, постепенно се концентрираха в ръцете на все по-малко и по-малко хора. Това е печалната действителност днес, което, ако продължи със същото темпо, само след десетина години целият свят ще бъде в ръцете на няколко фамилии, на които самият Маркс съзнателно или несъзнателно помогна.

Мисля, че една от най-големите грешки в теорията на Маркс е, че постави всички средства за производство в ръцете на държавата, която никога не е била и не може да бъде добър стопанин. Интересите на един управител, чиновник или както и да го наречем, в никакъв случай не могат да се сравнят с интересите на собственика. Това се доказа по безспорен начин след разрухата на комунизма, за което единствените причини са икономическите и стопански неуспехи.

Отхвърляйки много неща и идеи от теорията на Карл Маркс, не мога да не призная далновидността му по отношение на това, че богатствата ще се концентрират във все по-малко и по-малко хора. Днес вече живеем в този стадий на развитие, в който почти целият свят принадлежи на мегабанките – собственост на няколко фамилии.

Маркс винаги открито е признавал, че интелектуално е задължен на Адам Смит и на неговите последователи Рикардо и Фридрих Енгелс.

Ако Маркс се слави като един от най-известните комунистически пророци, то Енгелс е вторият след него. Фактически Комунистическият манифест бе написан и от двамата. И много интересно е, че съоснователят на модерния комунизъм не бе никакъв потиснат пролетарий. Роден в Прусия през 1820 г., той бе син на голям текстилен магнат. През 1850 г. той е представител в бащината си фирма в Манчестер, Англия, където живее един много удобен и лек живот, членува в скъпи клубове. През същото време непрекъснато изпраща материална помощ на Маркс.

През 1869 г. продава предприятието си, с което си подсигурява едни много добри старини в остатъка от живота си.

Според авторката на книгата “Жени Маркс или съпругата на дявола” Франсоаз Жиру, първата истинска жертва на “великото” учение на Маркс, е била неговата съпруга. Госпожа Маркс е притежавала много благородни качества и добродетели. Животът й с Маркс е бил изключително труден. Тя е била истинска жертва на големия “идеолог” и “демагог”. Наследничка на богата фамилия, тя едиствена е поддържала шестте си деца и Карл, който е пропилявал всичко, което му попадне в ръцете в пиянство и с други жени.

Майката на Маркс много често повтаряла: “Вместо да напише ‘Капитала’, Карл трябва да го натрупа”.

ЛЕНИН

“Обстоятелството, че цялата негова сила и енергия са концентрирани върху едно нещо, го прави да изглежда изключителен в очите на масите, с което именно става лидер, по същия начин тези, които действително се концентрират и се отдават на Бога, стават светци, а тези, които живеят само за пари, стават милионери.”

Игнацио Силоне


Владимир Илич Улянов (1870–1924 г.), основателят на Болшевишкия комунизъм и най-голямата движеща сила след Съветската Октомврийска революция от 1917 г., е роден на 22 април стар стил 1870 г. в Симбирск на европейския бряг на р. Волга. Баща му Иля Николаевич Улянов е бил учител, който много бързо се издига до директор на училището в цялата Симбирска губерния. В неговите вени тече смесена татарска и руска кръв. Баща му е от Астрахан, а майка му – от Казан. Владимир Илич за известно време живее близо до Самара като собственик на земя, където използува чужд труд на местните селяни. В Самара също започва неговата кратка кариера като младши адвокат и първите му революционни стъпки. Когато заминава за Петербург, той е вече оформен марксист, който избира революцията като своя професия.

Времето, което Ленин прекарва в Симбирск, са едни от най-щастливите му младежки години. Баща му Иля Николаевич е бил една солидна и уважавана фигура в бюрократичния и интелектуален живот в провинциалната столица. В техния дом е царувал ред, спокойствие, домашна топлота и привързаност. Никой не е предполагал, че един ден малкият Владимир ще стане “Господар на света”. Неговата майка Мария Александровна Бланк наследява от баща си един чифлик в село Кукушкино в Казанската провинция, където Владимир и другите членове на семейството прекарват известно време. Нито едно от децата не е било малтретирано в семейството, както и в училището. Всички деца прекарват едно приятно и нормално детство до момента на обесването на най-големия брат Александър. Същият с още няколко студенти правят опит да убият царя. По това време Владимир е едва шестнадесетгодишен. По всичко личи, че обесването на брат му се отразява и насочва неговото бъдеще. Много биографи са търсили мотивите за неговата бъдеща революционна дейност и единствено са се спрели на причината – обесването на брат му. Неговият баща Иля Николаевич е бил на почит и е държал на своята професия, първо, като учител по физика и математика и след това като инспектор на училищата. Както бащата, така и двамата му сина Александър и Владимир са били първенци в училище.

Роден на 22 април, той получава името си Владимир от светеца, който е бил първият християнин, управлявал Русия. Според Леон Троцки, бащата на Владимир е бил много религиозен източноправославен и рядко дисциплиниран, съвестен разпространител на религията си, никога не роптаел срещу държавния ред, висшестоящите и царя. През седемнадесетгодишната си служба той построява около 450 нови, макар и малки, училища и удвоява броя на учениците в своята провинция. Всичко това доказва, че революционният дух е възприет от Александър, Лениновия по-голям брат, от събранията, на които е присъствувал и Владимир. По-голямата сестра на Ленин, Ана, казва следното: “Нашият баща, който никога не е бил революционер през живота си, през цялото време беше глава на семейството и единствената му цел бе да ни предпази – неговите деца”. Иля Улянов е бил един човек с консервативни възгледи, но в никакъв случай – реакционни. Той по-скоро е приличал на някакъв добър буржоа с монголски очи от началото на двадесетото столетие. По външност Ленин е бил пълно копие на баща си, докато брат му Александър – на майка си. Въпреки че животът на Ленин бе скъсен от куршума на револвера на Дора Каплан, официалното медицинско заключение е кръвоизлив в мозъка, какъвто е бил и случаят с баща му.

Майката на Ленин остава една мистерия в съветската литература. Никога нищо не се е споменавало за нейното минало. На 5 август 1992 г. четем в “Ню Йорк Таймс” нещо във връзка с еврейския произход на Ленин: ... Дядото на Ленин – Израел Бланк, е роден около 1804 г. в Староконстантинов, Украйна и същият е син на Исак Бланк, един еврейски търговец и неговата жена Мириам. В 1820 г. сменя религията си с източно-православна, за да бъде приет в Медицинско-хирургическата академия, и сменя името си на Александър Димитрович Бланк. На 19 юли 1824 г. той се дипломира в медицинското училище и през 1826 г. получава потвърждение за медицинска практика. Д-р Бланк преминава през една много блестяща хирургическа кариера, а по-късно получава и званието държавен съветник. Оженва се за Ана Ивановна Гросхипф от германски произход, която ражда една дъщеря в 1835 г. Мария Александровна Бланк, майката на Владимир Илич Улянов – Ленин. До неотдавна в Лениновия музей в Москва гидът обясняваше, че по майчина линия Ленин има еврейско потекло. Сега става ясно защо в книжката на Диаманщайн от август 1918 г., озаглавена “Ленин по еврейския въпрос”, прави следната декларация: “Съветът на народните комисари е наредил на всички съветски депутати да вземат безкопромисни мерки по отношение на антисемитското движение и да го изчистят из корен; с всички погромаджии да се справят най-жестоко”. От мемоарите на Лениновата сестра Ана научаваме, че майка й не е изповядвала същата източно-православна религия, както баща им. Но не споменава нищо каква е била нейната религия. Ясно е, че тя е от по-висок социален слой, отколкото съпругът й учител във второстепенно училище. Тя е говорела немски, френски и английски, на които се е стремяла да научи и децата си.

Физически Владимир е бил здрав, с яйцевидно лице и червеникави коси. Още преди двадесетгодишната му възраст косата започва да му пада, както на баща му. Лице – жълто-сиво, очи блещукащи, много малки, монголски вид. Характер – самонадеян и агресивен. Който не го е познавал, на пръв поглед би го оприличил на един много работещ кулак, на един провинциален чиновник или на ловък търговец. В него не е имало никакво сходство или каквато и да е прилика с брат му Александър. Малкият Владимир е бил немирен, палав, буен и груб, с остър и жлъчен език. Според неговата сестра Ана той никога не е имал много близки приятели. Никога, дори и най-близките му, майка му и сестра му, никога не са знаели какви мисли има в главата му. Той чете много, мисли много и учи сам. Чете специално Тургенев и Толстой. Както брат му Александър, така и той получават златни медали като най-добри ученици. Любимите му предмети са латински, история и литература. Фьодор Керенски, баща на Александър Керенски, който играе голяма роля малко преди Болшевишката революция в Русия, е бил директор на гимназията в Симбирск, учител по литература и математика и главен учител на дипломиращия се клас в момента, когато Александър е бил обесен и неговият по-малък брат Владимир завършва гимназията. Керенски е бил обвинен от по-висшите си началници, загдето е дал златен медал на един негодник. Керенски, въпреки големите заплахи, още веднъж, този път дава златен медал на още един Улянов. Той съветва Владимир и му помага да влезе в Университета на Казан.

За голямо разочарование на директора Керенски неговият питомец Владимир не записва история и литература в университета, а влиза във Факултета по право и политическа икономия. По-късно синът на директора Керенски – Александър Керенски, по едно време министър-председател на Русия, в мемоарите си пише: Ленин бе жесток по натура. Още като момче той обичаше да убива котки и да чупи крилата на птици. Един друг съученик на Ленин от Казан потвърждава почти същото. Той – Улянов, почти винаги имаше мръсни ръце! И вчера той пак уби едно малко котенце с един пушечен изстрел...

В много от мемоарите на Керенски срещаме доста критики по отношение на Владимир. Той описва благородния характер на Александър и контрастния – на брат му Владимир Ленин. Александър Улянов и неговите четирима другари биват обесени на 20 май 1887 г. За известно време това създава едно тягостно настроение сред студентите, първо в Петербург, а по-късно стига и до Казан. Само след шест месеца през същата година Владимир влиза в университета. Много скоро, само заради името Улянов той бива арестуван, изключен от университета и изгонен от Казан. Разрешават му да живее в Кукушкино при сестра си. Майка му с по-малките деца също се премества в Кукушкино, за да се грижи за всички.

Пет месеца след изключването му от университета той прави първата молба за презаписване, която е отхвърлена. Прави друга молба за отиване в чужбина по здравословни причини, която също е отхвърлена. През есента на 1888 г. му разрешават да се върне в Казан, но не и да се презапише в университета. Майка му продава всичко и закупува едно имение в Самарска губерния с цел да създаде на Владимир някаква работа, макар и фермерска. Той опитва за известно време, но и тук не успява. Самият той казва: “Аз опитах и това, но не върви, моите отношения с мужиците са неестествени”.

Три години по-късно, след изключването му от университета на Казан, майка му успява чрез министъра на просветата да го запише да следва право, но не като редовен студент, а просто да учи и се явява на изпити в университета на Петербург. На 27 ноември 1891 г. той се дипломирва и през 1892 г. получава право на адвокатска практика. Работи като млад адвокат в Самара в кантората на по-стари адвокати-либерали, които по-късно винаги са му помагали материално. Неговата адвокатска кариера е била много кратка и незабележителна. Не е спечелил нито едно от малкото дела, които е водил.

Годините 1886 и 1887 са едни от най-тежките години на младия Владимир Улянов. През това време баща му внезапно умира, брат му е екзекутиран, той е изгонен от университета на Казан, извършва се първият му арест и административно изселване. Точно това са годините, през които той загубва наследената от баща си вяра в Бога и църквата, в училището и в държавниците.

Големият глад през 1891 година възбуди още повече руското общество. Ленин мразеше капитализма не по-малко от царизма. Той никога не е спирал да мисли как император Александър III, който подписва смъртната присъда на брат му, да бъде ликвидиран и той на свой ред. Й когато Николай II, наследник на предишния екзекутор, попада в ръцете му през 1917 г., той гори от нетърпение да си разчисти сметките с царската фамилия – ако не съществуваха някакви външни политически съображения.

Според Троцки изключването на Ленин от университета на Казан го изпраща направо в университета на марксизма. Той започва да размишлява съвсем сериозно върху политиката. Големият глад от 1891–1892 г. и настъпилите смъртоносни болести холера и тифус създадоха пролетариата, който по-късно спомогна за революцията.

Марксистите в Русия, болшевиките, както и меншевиките, винаги са гледали на селячеството с едно недоверие и подозрение. Винаги са ги таксували като едни малки буржоа. Марксистите дори винаги са ги считали като един потенциален неприятел. Тъй като те сами произвеждат хляба и храната си, те стават независими и трудно могат да бъдат подчинени! И тъй като те са били мнозинство в Русия, както и почти навсякъде другаде, властта и полицията трудно могат да ги подчинят. Всички знаем какво се случи с тези, които обработваха земята в Русия и в целия комунистически лагер. Много от тях бяха избити, други изселени в Сибир и в други райони, затворите и лагерите бяха препълнени с тези хора.

През 1895 г. той заминава за Германия и живее по-късно във Франция, Англия, Швейцария и Полша. През цялото време получава материална издръжка от майка си. В Швейцария той се свързва с Плеханов и след четиримесечна обиколка из Западна Европа се завръща отново в Русия, посещава Москва, Вилнюс и други градове, където установява контакти с техни хора. След няколко години арести, заточения в Сибир, Ленин отново напуска Русия на 29 юли 1900 г. и пристига в Женева, за да бъде по-близо до Плеханов. След много политически и материални съображения Ленин и неговите най-близки идейни приятели започват издаването на вестник “Искра”, който нелегално вкарват в Русия. Във всичките си статии Ленин и неговите сподвижници много внимателно и умело са скривали една най-съществена тяхна цел – диктатура на пролетариата. Тъй като пролетариатът е бил много малък на брой в сравнение с мнозинството от руския народ, Ленин е бил съвсем наясно, че работническата класа е способна да развие само едно профсъюзно съзнание... Едно модерно социалистическо съзнание може да им се втълпи само отвън... може да се издигне само въз основа на едно дълбоко научно знание. Притежатели на науката не са пролетариатът, а буржоазната интелигенция. Но как да се обясни на професионалите идеологическото подчинение на работниците спрямо буржоазията?

В своята книга “Какво да се прави?” той предлага една много здрава централна йерархическа структура. Центърът ще издава заповеди, а местните организации ще ги изпълняват безропотно, без каквото и да е “обсъждане”, с изключение на това, как по-лесно да ги проведат. Авторитетът на Ленин е нараствал много бързо сред малката професионална революционна банда, която фактически е съставлявала движението. Теорията им е била напълно руска и е била изградена върху терористи от миналото: конспирации, централизъм, йерархия, саможертва, арогантност и покорност.

Когато през март 1917 г. селяните спонтанно се надигат срещу царската фамилия Романови, Ленин използува случая, който му предлага последният политически “хаос” и с помощта на германците и на много революционни фракции, оспорващи си останките от властта, я завзема и обявява абсолютната болшевишка власт.

Октомврийската революция бе финансирана от германската държава и от международните банки. Германското главнокомандване сключва споразумение с Ленин и с влизането си в Русия той изпълнява техните нареждания. Ленин, с всичките си качества, които описвах по-горе, големият марксист Ленин се оказва, че през цялата Първа световна война е бил на германска служба. Архивите на КПСС потвърждават, че успехът на революцията е бил невъзможен без финансовата и военна подкрепа на Германия.

След влизането на САЩ във войната, ситуацията на германците се влошава. Те решават да свалят Керенски чрез болшевиките и за тази цел превозват Ленин и неговите другари до Петербург с така наречения запечатан влак. Керенски обвинява Ленин в предателство, но Октомврийската революция заличава всички обвинения. По-късно личният архив на Керенски, който избягва в САЩ, потвърждава, че касите на Ленин са били препълнени от германски средства. На два пъти по 7 милиона марки се превеждат от германското външно министерство за подпомагане на революцията в Русия. Получават се много други помощи чрез други държави като Дания, Холандия и Швейцария. Германската индустрия не остава пo-назад. По сметки на болшевиките непрекъснато постъпват чужди валути. Само през първата година на революцията те получават повече от 15 милиона марки с цел за пропаганда, оръжие и лични нужди на болшевишките вождове. За забелязване е, че сумите са изпращани лично по сметките на Ленин и Троцки, на които дори са били открити банкови сметки в някои държави, където им са изпращани суми за техните начинания. Ленин и Троцки не са се смущавали ни най-малко да искат пари от западните банки, което ще рече, че Западът им е задължен за нещо. Към края на войната през 1918 г. Кайзерът успява да сключи сепаративен мир с Изтока и постига целта си с подписването на всеизвестния от 3 март Брест-Литовски договор, който коства на Германия повече от 100 милиона марки. По настояване на Ленин и Троцки германците отпускат по 15 златни рубли на ден за всеки червеногвардеец, което им струва още 50 милиона златни рубли или 625 милиона германски марки. От казаното съвсем ясно личи кое е подтиквало червеногвардейците да извършват всички жестокости и зверства, известни на света. Повтаря се напълно историята на Френската революция. Това подкопава морала на вярната на царя войска, която за златни рубли масово преминава на страната на съветите и решава гражданската война. Открити са много документи както тогава, така и сега, които доказват предателството на Ленин и Троцки по отношение на Русия, както и това, че Съветската революция е подготвена отвън.

С унищожаването на руския национализъм Ленин услужи прекрасно на международния банков интернационал, срещу който непрекъснато “се бореше”.

През последните дни на живота си Ленин показва голямо разочарование от всичко постигнато дотогава: противоречия в самата комунистическа партия, лошият политически кредит на Съветския съюз пред външния свят, страшният бюрократизъм, личните амбиции между младите политически комисари и много други неуредици, които са задушавали държавата. Дали това негово разочарование е било искрено – е голям въпрос?

Независимо от това, че Ленин е бил изцяло погълнат от революцията, той е имал и известни похождения с жени, които са били негови политически съмишленички. Така например през 1895 г. той е имал, макар и за кратко, известни отношения с Аполинария Якубова. Година по-рано той среща Надежда Крупская, която е с една година по-възрастна от него. Същата е много сериозна, строга и активна марксистка. Малко след като Ленин е заточен в Сибир през 1897 г., Крупская също я изселват. Тя помолва властите да й разрешат и я изпратят при годеника й. Те й разрешават, но при условие, че веднага ще се оженят. Те сключват брак на 22 юни 1898 г. Изглежда, че по начало техният брак е бил фиктивен, но впоследствие остава до смъртта на Ленин, а след това тя продължава да обитава жилището си в Кремъл до последния ден на живота си. Когато Ленин живее в Петербург, той има една друга любов на име Елизабет, която продължава 9 години.

В Европа Ленин живее с Елизабет Арманд, която се предполага, че е била неговата най-голяма любов. За отношенията на Ленин с Елизабет Арманд Крупская е знаела, но тъй като не е желаела да загуби Ленин, макар и болезнено, се е примирявала с факта.

Един подробен анализ на историята води до заключението, че причините за успеха на Октомврийската революция са не само външната материална и политическа интервенция, а и чисто руски вътрешни причини, наложили се в продължение на много десетилетия.

Всички руски императори са имали неограничена власт. Техните заповеди са се изпълнявали не само от страх за наказание, но и от съзнателно подчинение като Божия повеля. Много от тези императори са използвали нечовешки и драконовски наказания срещу беззащитния мужик. Специално земевладелците са имали неограничена власт над хората, работещи техните земи. Полицията и администрацията са провеждали свои собствени решения. Самият император Николай I казва: “Русия не се управлява от мен, а от моите четиридесет хиляди чиновници”.

Екатерина II управлява чрез укази, без да се съобразява, че указите не винаги постигат целта си. Такъв пример е: тя забранява вноса на коприна и с указ нарежда всички фабрики за коприна да се установят в Астрахан. Климатът в този район обаче не позволява развитието на копринената буба, която не се развива чрез “указ”, за което следват масови наказания срещу “неподчинените” селяни.

Напредничавият Петър Велики, създателят на академии, болници, музеи и на една напредничава индустрия, създава голямо недоволство и брожение срещу себе си с ликвидирането на хиляди стрелци.

С премахването на крепостничеството през 1861 г. от Александър II се предположи, че животът на мужика в Русия ще се подобри. Но с убийството на Александър II нещата не се промениха много. И все пак се почувства известна свобода. Най-накрая революцията от 1917 година, една неизбежна и жестока участ, постигна Русия.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница