Никола Николов Маските на величията

Може би той го е познавал по-добре от всички останали.

През 1879 г. един от тези фермери в провинцията Херсон е бил добре развитият физически и работлив евреин Давид Леонтиевич Бронщайн. Това е семейството, от което произхожда Леон Троцки, известен съветски политически лидер, марксистки теоретик, много добър писател и оратор, главен организатор на първата Червена армия и най-очебийната Сталинова жертва в комунистическия лагер.

Роден е в Яновка, близо до Бобринец, в Украйна на 26 октомври 1879 г. На осемнадесетгодишна възраст започва да следва математика в Одеския университет, но скоро го зарязва и става професионален революционер, активист в социал-демократическите среди на Одеса и Николаев. В 1898 г. е арестуван и изпратен в Сибир, откъдето след около една година избягва извън Русия и се присъединява към Лениновата организация и към вестник “Искра”. Неговият псевдоним още от Русия е бил “Перо” и дълго време преди революцията това е било нелегалното му име. С писанията си той става един от най-големите майстори на перото, когото социалистическото движение е родило от Маркс насам. Някои дори го сравняват с Ласал.

На път за Далеко-източен Сибир конвоят на Троцки спира за известно време в един от московските затвори, където той успява да убеди отговорния равин да му подсигури бракосъчетание с една негова колежка-затворничка, еврейка – Александра Лвовна Соколовская, с която заедно заминават за Сибир. Със Соколовская Троцки има три дъщери, от които една скоро умира. Той избягва от Сибир, изоставя семейството си там, което преживява до известна степен благодарение грижите на баща му. В Париж той се свързва с едно младо руско момиче, също от еврейски произход, Наталия Ивановна Седова, от която има два незаконородени сина. Както и предишните му две дъщери от Александра, синовете му не получават никаква помощ от баща си. Приятелката му Наталия е била много привързана към него и го следва до последния миг от живота му. Когато той умира в Мексиканската болница, Александра Лвовна запазва законното име Бронщайн, докато Наталия Ивановна е известна като “Г-жа Троцка”.

Когато Руската социал-демократическа работническа партия се разцепва на своя II конгрес в 1903 г., Троцки става водач на меншевиките и опонент на Ленин. През революцията от 1905 г. той се връща в Русия като агитатор и става един от най-изтъкнатите лидери на Петербургския работнически съвет. Изпратен отново в Сибир през 1907 г., той избягва още по пътя, преминава границата и се установява във Виена, където започва да издава свой вестник – “Правда”. При започването на Първата световна война той напуска Виена за Швейцария и малко по-късно отива във Франция. Позициите му по отношение на войната са под призмата на “интернационалист”. През 1916 г. той е депортиран от Франция и заминава за САЩ.

След революцията през февруари – март 1917 г. Троцки се завръща в Русия и по-специално в Петроград, където продължава борбата начело на своите привърженици – меншевиките. Малко по-късно, след Априлските тезиси на Ленин, той се присъединява към Болшевишката партия. На 6-ия конгрес Троцки е избран в Централния комитет независимо от това, че през същото време е бил в затвора заради несполучливия опит на болшевиките през юли. След освобождаването му той става председател на Петроградския съвет на работниците и войниците. Организира Съветския военно-революционен комитет и става неоспорим лидер за превземане властта в Москва.

Като народен комисар на външните работи в Съветското правителство той участвува по оформянето на Брест-Литовския договор. Въпреки че е бил на мнение Русия да спре да воюва, той не е бил голям привърженик Русия да сключи мирен договор с едно империалистическо управление като германското. Но под натиска на Ленин той гласува с него в полза на мира. От март 1918 г. Троцки става народен комисар по военните и морски въпроси и използва цялата си енергия да изгради Червената армия, на която той става истинският архитект. Болшевишката победа през гражданската война е напълно негова заслуга. Така, когато става много известен, с неговата нетолерантност, нетактичност и нетърпеливост, Троцки си създава извънредно много неприятели през време на гражданската война, включително и Сталин. Бидейки стар меншевик и заради посочените си отрицателни качества, той никога не е можал да овладее и манипулира партията така, както Сталин. И когато Ленин вече го няма за да го предпази, той става лесна плячка на Сталиновата сръчност и безмилостност. След смъртта на Ленин в 1924 г. Троцки бе един от най-изтъкнатите кандидати за бъдещ лидер, но триумвиратът между зет му Зиновиев, Каменев и движещата сила Сталин му попречиха и той остана само в Политбюро, а загуби постовете си в управлението. От този момент до 1927 г. той бе ангажиран в продължителна борба срещу своите съперници. По-късно той се съюзява със Зиновиев и Каменев срещу Сталин, но е вече късно! Сталин е вече много силен. Според Базанов, един от секретарите на Политбюро, когато Троцки направи някакво движение или допусне някаква грешка в работата си, Сталин спокойно го изчаквал да свърши и накрая го подигравал.

Различия между Троцки и Сталин са съществували винаги. Това се е дължало на техните различни характери и главно на това, че Троцки, както и Ленин, е скитал в Западна Европа и е бил вече известен и в САЩ, докато Сталин не познава други страни освен Русия. Троцки е настоявал за обединение на Съветска Русия с чуждите работнически партии и управления, без да се придържа към исканията и желанията на руския селянин; фактически той е бил един международен и световен политик. Преди всичко Троцки е горещ последовател на дългоочакваната и дълго отлагана световна революция.

През април 1925 г. Троцки бе изпратен в Кавказ по “политически причини”, но само след два месеца му бе позволено да се завърне. Той бе отстранен от ключовите позиции на военния комисариат, чрез който той бе придобил много голямо влияние в армията. Този път му дават много по-маловажен пост – този на националната икономика. През декември на партийния конгрес се развива една голяма борба за власт, в която Сталин взема надмощие над Каменев и Зиновиев, който е бил абсолютен диктатор на Ленинград и запомнен с масовото изтребление на кулаците и дребните буржоа. След конгреса Зиновиев бива задържан в Москва, докато в Ленинград неговата организация бива напълно смазана.

През 1926 г. се прави опит за световна революция по теорията на Троцки, която е следвало да започне от Англия, където Маркс е бил вече добре познат сред работническата класа. В 1925 г. на конгреса на трейдюнионите съветският представител и лидер Томски запознава английските си колеги с програмата и успеха на болшевиките в Русия. И когато болшевиките очакваха да започнат погромите и “убийствата на една тежка гражданска война” в Англия, английските работници, които са със съвсем друг манталитет, не предприеха нищо от този род. Москва беше побесняла – специално след като разбра за футболния мач между стачкуващи и полиция, който завършва 2 на 1 за стачниците. Теорията на Троцки за световна революция пропадна, както и самият Троцки. Това бе един силен коз в ръцете на Сталин да свърши с него. Троцки, разбира се, стоеше здраво зад болшевизма, когато пропагандираше световна революция, но е компрометиран като бивш меншевик, умерен и опортюнист. Зиновиев и Каменев бяха като него интернационалисти-евреи и, следователно, всички са привърженици на световна революция. Троцки, на когото не му липсва кураж, започва открита борба. Това бе нещо необичайно, тъй като дълго време партията пазеше кирливите си ризи скрити и не ги изнасяше навън от своя най-висш кръг. Троцки прави коалиция с Каменев и Зиновиев срещу Сталин; общата атака е била насрочена за събранието в Тронната зала на Кремъл. Троцки се нахвърля много яростно срещу Сталин и, напускайки демонстративно залата, тръшва вратата. Партийните събрания от април и юни 1926 г. са запомнени с тяхната остра неприязненост. Министър-председателят Райков и всички от кабинета вземат страната на Сталин. Опозицията, водена от Троцки, е била заклеймена като “групата на бандата на европейските авантюристи”. През тези разгорещени дебати шефът на ГПУ Дзержински изнася най-горещото и прочувствено слово за опасността на партията и умира веднага след това. На Зиновиев се отнемат функциите като президент на Третия Интернационал. През октомври на събранието на работниците Троцки открито излива хули по отношение на управлението и от този момент му е забранено да се изказва публично. Зиновиев се опитва да си възвърне правата над старата си крепост Ленинград, но не успява. С изхвърлянето на Троцки от политбюро и на Зиновиев от Третия Интернационал, силата на опозицията намалява значително. През юли 1927 г. Троцки започва отново нападките си срещу Сталин в Централния комитет на партията, когото обвинява и отрича напълно. Не само това, но той започва една усилена подмолна дейност, такава, каквато е водил срещу царя. Организира групи от по “пет” с тайни шифри и местни отдели. Сега той и Зиновиев са вече изгонени и от Централния комитет. По случай десетгодишнината от Болшевишката революция той организира протестна манифестация по улиците, поради което бива изключен и от партията и изпратен на заточение на Азиатската граница във Верни. Каменев и Зиновиев са заточени също на различни места.

Макар и на заточение, Троцки продължава борбата вън от Русия. Изнася опозиционната си теза в много европейски комунистически вестници и списания. Той настоява упорито пред Третия Интернационал да му бъде върнато членството. Лидерите на комунистическата партия на Съветския съюз начело със Сталин се колебаят да вземат крайни мерки по отношение на Троцки, но след като продължава да бъде активен противник, те го завеждат до границата и неофициално го прехвърлят оттатък.

Той продължава да се бори с не по-малка енергия и ожесточение отвън, от Турция, Скандинавия или Мексико. Той престоява в Турция от 1929 до 1933 г., във Франция (1933 – 35 г.), в Норвегия (1935 – 36 г.) и накрая в Мексико от 1937 до края на живота си. Той знаеше всички хитрости и уловки на конспирацията, върху която Сталин се замисляше сериозно. Не можеше да има каквото и да е съмнение, че от неговата организация широко разпространените корени са останали в Русия. Преди всичко той е имал голям престиж между старите болшевики. Каменев и Зиновиев постепенно вземат курс на помирение: извиняват се, навеждат глави и започват отново работа в партията.

Конфликтът между Сталин и Троцки не е бил само кой да е на върха. Съществували са идеологически различия, от което най-сериозното е западнофилството, поддържано от Троцки, и славянофилството, поддържано от Сталин. Първите са предлагали да се копира от Европа, в случая от Карл Маркс. Сталин, който нито за момент не се е осмелявал да критикува авторитета на Маркс, приема, че неговото учение е най-същественото за комунистическата партия, но е необходимо да се съобразява с местните условия. Не само Троцки, но и почти всички от първите членове на политбюро са живеели голяма част от живота си навън, в чужбина; с течение на времето в политбюро влизат почти всички местни хора, които започват да гледат с известно съмнение и дори неприязън към “чужденците”. Първите хора в болшевишкото управление завземат високите постове чрез всякакви конспирации, докато новите и по-млади се предполага, че си пробиват пътя с административен опит и послушание.

Троцки твърдеше, че не може да се очаква никаква победа в Русия, докато не се получи такава в цял свят. Сталин се стремеше да докаже, че, макар и обградена отвсякъде от неприятели, Русия, използувайки своите неограничени естествени богатства, ще построи една социалистическа държава.

През голямата чистка на Сталин в 1936 – 38 г. Троцки бе официално обвинен като организатор на подривни действия отвън чрез своите привърженици в самия СССР. На 20 август 1940 г. Троцки бе смъртно ранен, предполага се от един Сталинов агент, който е успял да се вмъкне в жилището на Троцки в покрайнините на гр. Мексико.

Троцки е бил един изтъкнат евреин, който е играл много роли преди революцията и през време на създаване на Съветската държава. Един марксист, но в основата си меншевик, той е бил вицепрезидент на първия Съвет през 1905 г. Живял е повече време в изгнание след Мартенската революция до Болшевишката, след която се връща. Той организира военните комитети, които фактически направиха комунистическата революция през октомври 1917 г. Той се отличава много като външен министър и посредник в Брест-Литовск, както и като организатор на Червената армия. Много добър, остроумен и язвителен оратор, който в основата си остава един естраден човек.

На няколко места срещнах, че когато Троцки отива в Париж, влиза в редовете на Гранд Ориент и става един от големите масони. До голяма степен интернационалните му идеи за една световна революция покриват това твърдение, но въпреки че се рових много, не можах да намеря нищо положително, с което да удостоверя горното твърдение. Едно е истина обаче, че още в Русия той е изучавал обстойно историята на фримасонството и дори e нанесъл много бележки в бележника си, наб-рояващ повече от хиляда страници. По-късно, през време на процеса от 1936 – 38 г., Кръстю Раковски – българин по произход, един от много близките сподвижници на Троцки, говори открито за силата и мощта на масонството. Всичко казано по-горе е официалната биография на Леон Бронщайн Троцки.

Следват някои подробности, изнесени и потвърдени от отделни комисари по негово време, взели участие в събитията през Болшевишката революция.

Още много млад, почти деветнадесетгодишен, Троцки изниква от една престъпна интернационална революционна организация, за да се издигне и стане световно известен актьор на политическата сцена. Просто не е за вярване как той можа да фиксира международното внимание лично върху себе си, след като очебийно демонстрираше своята мегаломания и безскрупулно становище по отношение на всички човешки права и принципи за справедливост. Действително, ще е невероятно тези, които познават капиталистическия интернационал, на който Троцки е бил един от главните умове, да го разбере. Много либерали го смятат като една от жертвите на Сталиновия режим; жертва на едно управление, което самият той организира и създаде, но по-късно управлявано от един също евреин – съперник, тъста на Сталин, Каганович.

Вън от Русия Троцки никога не е чувствал безпаричие или липса на каквото и да било. Той винаги е бил издържан от “някого”. В Мексико той живя в една много луксозна вила на приятеля си Диего Ривера. Ясно е, че този апостол за човешко равенство смята, че самият той подлежи на някакви капиталистически привилегии. Голяма част от световната еврейска преса не закъсня да представи Троцки като един Месия, който ще спаси света и ще установи една универсална марксическа религия. Но обикновеният човек доста ще си помисли, като види какво представлява Троцки всъщност, какво са показали неговите действия и как се показва в своите писания.

Троцки среща Ленин за първи път в Лондон. В Париж и Лондон той изпъква като действителна интернационална фигура. Той не преминава тежкия път на руските емигранти, а направо навлиза в средата на марксистките лидери. От 1900 до 1905 г. той е официален лидер на радикалното крило социалисти, които са конспирирали срещу руското управление. Това, че той и Ленин са били на различни становища по много въпроси и никога не са били добри приятели, не им пречело да го крият. Били са достатъчно умни, за да не дразнят международните си покровители. Неминуемо се идва до заключението, че марксизмът и комунизмът представляват една много добре обмислена и планирана международна конспирация за пълно доминиране в света, което и до ден днешен не се опровергава.

Започвайки с известните документи, наречени “Протоколи на Ционските Мъдреци”, много други книги и доклади ни показват, че съществува една еврейска клика мегаломани, които мислят религиозно, че са предопределени да наложат тяхната воля и желания на човечеството. Една клика, която притежава и контролира по-голямото количество от световното богатство и, следователно, налага своето влияние дори и на демократичните управления; една тайна банда от свръхкриминалисти, която финансира зверства от всякакъв род, ако тези управления им обещаят да защитят каузата на техните хора.

Троцки и неговата кариера са едни от най-убедителните доказателства за поддържане на горните изявления. Трудно е да се определи кога точно Троцки е бил избран от интернационалистите като техен агресор срещу всички установени управления. Съдейки от неговата автобиография, вярваме, че първите контакти с тайната йерархия са направени през време на първия му престой в Европа.

Нека не забравяме, че империята на руския цар винаги се е считала за една заплаха за западно-европейските сили. Тези и някои други причини са дали възможност на всички руски революционни лидери да се движат свободно от една в друга европейска столица: как можем да си представим, че Скотланд Ярд нямаше да ги забележи, ако не бяха под протекцията на Британското управление. По това време Лондон е бил монетарният център на света, а Париж – управляващият мозък на въпросната клика, която искаше да наложи своята диктатура първо на Русия и по-късно на целия свят.

Според мен връзката между Троцки и поддържащата го невидима сила започва непосредствено след революцията от 1905 г. Като неоспорим лидер на Петербургския “Работнически Съвет” той събра тълпи от криминалисти, на които не само разреши, но и ги подтикна да извършват кървави оргии по подобие на Френската революция, която Троцки познаваше много добре. Неговата яростна опозиция на всяка революционна партия, проповядваше “безкръвни социални реформи”, го атестираше и квалифицираше пред бъдещите му господари.

Троцки нито за момент не е преставал да настоява за една СВЕТОВНА РЕВОЛЮЦИЯ. За него марксизмът беше непрекъснато и безкрайно преследване на всеки, който разсъждава индивидуално. Той винаги се е чувствал най-добре, когато е бил между тълпа, която раболепничи и е неспособна на самоуправление. До последния ден от живота си Троцки е поддържал никога неспиращ терор. Без всякакво съмнение Троцки е бил най-любимият ученик на тайната клика, на която пипалата са проникнали дори и в царското управление. Веднага след второто напускане на Русия той е вече голяма сила сред европейските подмолни движения, от което става ясно, че някаква невидима ръка го тласка напред. Той изнася лекции из цяла Европа и е кореспондент на влиятелни руски и европейски вестници, без някой да му пречи.

При започването на Световната война той е във Виена. Полицията, вместо да го вкара в лагера с всички други поданици имигранти, го предупреждава бързо да напусне Австрия. Той заминава веднага за Париж, оставяйки след себе си цяла библиотека и много революционни ръкописи. Всичко това, вместо да бъде унищожено, се запазва и, когато Троцки е вече силата на Съветския съюз, му го връщат.

Когато Русия изпраща свои войски във Франция да помогнат на Съюзниците, Троцки започва една голяма пропагандна дейност в редовете на руските войници с разни листовки, фейлетони и др. По настояване на Русия френското правителство нарежда агитаторът Троцки да бъде изгонен от Франция. Вместо да го затворят, те съвсем учтиво го придружават до Испания. Швейцария и повечето други страни отказват да го приемат. Когато испанското управление научава от руското, че Троцки е в Испания, то нарежда той да бъде арестуван веднага. И тук пак се намесва някаква силна ръка и, вместо Троцки да бъде предаден на руското управление от Испания, която тогава официално е представлявала руските дипломатически интереси, тя го изпраща в “изгнание” не в някоя африканска колония, а в Ню Йорк – най-големия и най-хубавия град на САЩ. След всичко това може ли някой да се усъмни в протекцията на силната невидима ръка. Още с пристигането си в Ню Йорк той е настанен в редакторската канцелария на руския вестник “Новы мир”. Тук в Ню Йорк той показва своята невидима сила. За разлика от обикновените емигранти бежанци, които търсят един рай в Съединените Щати, Троцки не е трябвало да търси някаква работа. От самото начало до края на краткия си престой в Ню Йорк самият той пише в книгата си: “Моята единствена професия там беше тази на революционен социалист”.

На пристанището в Ню Йорк, когато е пристигнал, той е бил посрещнат от руски евреи с цветя и музика.

Революцията в Русия от 1917 г. не бе един бунт или едно надигане на работници и селяни. Това бе едно въстание на либералното крило от Руския парламент (Дума) и милитаристите, доминирани от световните сили. Опонентите на революцията са били насилени или подкупени да детронират царя. Президентът на парламента Родзенко, агент на “Силите”, получава от едно английско застрахователно дружество милион и половина долара след присъединяването му към антицаристките сили. Никаква революционна партия, включително и Болшевишката, не са очаквали революцията и дори не са били готови за нея. Както през време на Френската революция, така и тук, големи усилия са положени от лидерите да изкарат хората по улиците и да заставят честната работническа класа и армия да се присъединят към тълпата от криминални елементи, които виждат удобен случай свободно да плячкосват градове и села. Криминалните елементи са били първоначалните така наречени “пролетарии”, отговаряли на призива на комунистите, които от самото начало не са имали никакво определено ръководство. Това се потвърждава от обстоятелството, че по това време истинският водач Троцки-Бронщайн е бил в Ню Йорк, Ленин – в Швейцария. Ако интернационалните конспиратори очакваха събитията по-рано, силата зад сцената щеше да ги вкара някъде в Русия или на Скандинавската граница.

Един от големите историци на Съветска Русия Покровски ни казва следното: “Руските работници не бяха готови за революцията през 1917 г. и не бяха никакви революционери в 1905 г. Така че това, което Троцки говореше пред света, че идва само да подпомогне руските работници да спечелят свободата си, е чиста лъжа. Той никога не е защищавал техните интереси и неговите твърдения бяха само маска на истинските подмолни цели и на тези, които го подкрепяха. Руският народ бе повече от седемдесет години в подчинение на Тайната полиция. За съжаление, това продължава и днес; и твърдо те не обичат своите господари.

Демократичното правителство на Керенски – Рутенберг, поддържано от Запада, бе поставено с единствената цел да служи като умиротворител и като ционистко доминиране. И зад Керенски, и зад Троцки бяха все едни и същи хора.

Американската тайна служба и много публикации открито цитират имената на тези, които са организирали завръщането на Троцки в Русия и са финансирали неговата революционна дейност. Това са големите финансисти, компанията Кун, Льоб заедно с Варбургите. Техният шеф е бил Яков Шифф. Според френски източници Яков Шифф е похарчил десетки милиони долари за Болшевишката революция.

Интернационалистите обвиниха Германия за “руската трагедия”, но на света не бе казано какви бяха тези “германци”, които бяха замесени. На стр. 27 от “Германо-Болшевишката конспирация”, издадена от “Комитета за обществена информация”, Вашингтон Д.С., октомври 1918 г., се цитира една телеграма, която потвърждава, че банката на Макс Варбург от Хамбург и синдикатът Реинленд Вестфалия са открили сметка на предприятието – Троцки, Макс Варбург от Хамбург и неговите братя. Павел и Феликс Варбург от Ню Йорк са едно и също предприятие в две различни държави. Павел и Феликс Варбург са зетьове на Яков Шифф, а Макс от Хамбург е женен за негова сестра. Това не е ли достатъчно, за да покаже кои действително са тези “Германци”.

Когато революцията започва в Петроград, Троцки напуска Ню Йорк веднага. За кратко време той е задържан в Халифакс, Канада. Предполага се, че това става под влиянието на Ротшилд, който в момента е поддържал правителството на Керенски. Те подценяват Яков Шифф и неговите германо-американски съюзници. С помощта на президента Уилсън, който лично се намесва, Троцки бива освободен на 29 април 1917 г. Самият Троцки пише по-късно в автобиографията си: “Дори и днес не са ми ясни обстоятелствата и триковете около моето арестуване и освобождаване”.

С пристигането си в Петербург Троцки пише, че от гарата отива направо на събранието на изпълнителния Комитет на Съветите, където веднага е включен като “съветник и член”. И от този момент той е върховен лидер на тези, които проляха кръвта на руските хора. По това време никой не си спомня да е видял Каменев, Зиновиев или Сталин. В дните на “да го направим или да умрем” е съществувала само една голяма фигура – Троцки. От първия ден на пристигането си в Русия той старателно провеждаше унищожението й. Той подаде ръка на авторитетния Ленин и веднага и много лесно пое армията и флотата. Това бе крайно необходимо в момента, първо, за да се спрат останалите революционни партии, които бяха против анархия и, второ, да се удари по консервативната група на Ротшилдови.

За сведение на читателя, много отдавна в светорното еврейство съществуват две световно известни финансови групи, които воюват помежду си за финансово надмощие. Едната, така наречена Ешкенази, начело с Ротшилдови, живееща главно в Германия, Франция, Полша, Южна Русия и др. Другата група е Сефардим, това са потомците на остатъка от Вавилон. По едно време финансовата война между индивидуалните еврейски групи спира и евреите Ешкенази се разделят, от който момент Ротшилдови започват напълно да контролират финансово Лондон и се разделят с предишните си съюзници. След като превземат напълно европейския ционизъм, те са конфронтирани от едни страхотни сили на неционистки групи в Америка и Европа; групи, които по-късно се контролират от Яков Шифф и неговите приятели и роднини Варбургите. Тази последна група, специално през нашето ХХ-то столетие постигна пълен политически и финансов контрол във всяка страна на света. Режимът Керенски – Рютенберг е организиран и покровителствуван от Ротшилдови с цел да продължи империалистическата война от 1914 г., наречена от тях “свещена война за демокрация”.

Троцки и неговите международни господари имаха друг план и идеи. Всякакъв вид дисциплинирана армия (каквато Сталин създаде много по-късно) щеше да бъде една непреодолима плячка за установяване на така наречената “диктатура на пролетариата”, единственият вид диктатура, която може да концентрира всички богатства и естествени ресурси в ръцете на управляващите няколко човека. Това, което бе необходимо на Троцки, бе една армия от пролетарии и това трябваше да създаде той. По-голямата част от работниците стоеше настрана от пролетариата. Тази “стъпка на цивилизация”, както самият Маркс често я нарича, са криминалните или паразитите от работническата класа. Масите от тежкоработещите в градовете, както и бедните селяни, винаги са отбягвали приятелство с този тип хора. Това са елементите, които всяка марксистка революция трябва да използува за създаване на диктатура.

Конструктивната революционна работа на Троцки през 1917 г. започва със струпване на безскрупулни и криминални елементи от Русия в новообразуваните “Работнически и войнишки съвети”. Когато бедните квартали, кръчмите, бордеите и страноприемниците от градовете и селата не са били в състояние да доставят необходимото мнозинство за Съветите, прибягвало се е до затворите и осъдените и изпратени в Сибир за тежки престъпления. Троцки е използвал омразата на евреите срещу руснаците и масово ги е приемал в новите Съвети на болшевиките, та за много късо време те поемат контрола на всички отрасли в новото управление. Пролетарската армия, мобилизирана от Троцки, се реорганизира в “Червена армия на пролетариата”. Всяка военна единица има свой комисар. Той е бил най-големият началник в поделението и директно отговорен пред Троцки. Неговата най-важна цел е била да организира една шпионска система в поделението. Обикновено политическите комисари са били евреи, на които Троцки само е гласувал доверие. Тази наложена от Троцки система продължава дълго време, дори и през периода на Сталин.

Болшевишката революция от 7 ноември 1917 г. направи Троцки-Бронщайн де факто диктатор на Съветския съюз.

Пътят на Троцки към Кремъл в Москва бе напоен с кръв още от първите дни на завръщането му в Русия, и “Октомврийската революция” тържествено откри най-кървавия и най-жестокия режим, познат в историята. Всеки честен историк ще признае, че този човек-сатана е надминал хунския Атила по жестокост, кръвопролитие и своеволие в жертвоприношение на милиони човешки живота.

Един бивш комисар, който е работил с Троцки, прави следните изказвания: “Аз знам, че нито една езическа война от ранното Средновековие, нито един кръстоносен поход или инквизиция не са произвели един по-кръвожаден лидер от този звяр, който живя в изключителен лукс в Мексико”. В друг пасаж той продължава: “Той нямаше да се поколебае да унищожи безпощадно всеки човек или група, заподозрени в нелоялност”.

Известната съветска тайна служба – първо позната като “ЧеКа”, по-късно като ГПУ и напоследък КГБ, е била измислена и задействувана от Троцки като част от военната машина. Тя винаги е била един ужас както за цивилното население, така и за войската.

Последната победа, която Троцки спечели за неговите господари, струва много повече на човечеството в кръв и имущества, отколкото двете първи войни заедно.

В неговата автобиография много често се срещат фразите: унищожение на мъже и жени, млади и стари. Той никога не е очаквал, че някой ден някой си ще сравни неговите лични изказвания с географските и исторически факти за доказване на неговата лична вина и отговорност за избиването на милиони невинни мъже, жени и деца. При едно отстъпление на болшевиките от Киев само за една седмица по нареждане на Троцки са били убити повече от 10 000 души. В градовете Севастопол, Ялта, Одеса, Евпатория и др. Троцки нарежда да се пестят боеприпаси, амуниции, като за целта се използуват други средства и начини за умъртвяване. И, разбира се, те са други – чрез удавяне. По стотина наведнъж с вързани ръце и крака и по едно желязо за тяжест са хвърляни във водата.

Много хора са били задържани с цел за ограбване. Задъжат мъжа, а на съпругата дават няколко дена срок да донесе всичко, каквото притежават в пари и скъпоценности. Ако не изпълнят желанията им, задържаният бива ликвидиран. В много случаи така или иначе жертвата е ликвидирана. По подобие на това и в България през септември 1944 г. се вършеха същите издевателства. Баща ми, който бе напълно аполитичен, но средно заможен човек, бе задържан за десетина дни, докато майка ми внесе няколко милиона лева и го освободи. В 1945 г. аз бях задържан и бях подследствен като български офицер. Баща ми трябваше да заплати една голяма сума на народните обвинители Данов и Татаров, без да получа каквато и да е помощ от тях. Инструкциите на Троцки достигнаха и до България дори и двадесет години по-късно.

Могат да се попълнят стотици страници, които да уличат Троцки в даване на заповеди за жестоки кръвопролития.

По-късно Сталин бе поставен на власт пак от същите господари на Троцки. Самият той го споменава в следващото изречение: “Това, което е по-важно, не е Сталин, а силите, които той изразява, без дори да го съзнава”.

Троцки лъже или си въобразява, като казва, че Сталин не си познава господарите. На Сталин шуреят и действителният господар Каганович е един пълнокръвен и лоялен Ешкенази.

Всички знаят, че Троцки имаше различни идеи за революционизиране на света. Но той, както и Сталин, Каганович и всички други от световния болшевизъм, трябва да изпълняват заповеди. Те всички така или иначе трябва да си помагат независимо от това, че не могат да се търпят помежду си.

Въпреки общото мнение, че Сталин е ликвидирал Троцки в Мексико, като познавам неговия невъздържан характер, аз мисля, че Троцки, противопоставяйки се на Сталин, отиде против интересите на господарите си и те го ликвидираха.