СТАЛИН (ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ ДЖУГАШВИЛИ)

Според самия Сталин в Грузия никога не е съществувал антируски национализъм, първо, защото там не е имало руски земевладелци или голяма руска буржоазия, която да разпали национализма сред масите. Там съществува антиарменски национализъм, който се дължи на голямата арменска буржоазия, която е потискала още неустановената грузинска буржоазия.

Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин, изтъкнат лидер на Комунистическата партия а Съветския съюз, министър-председател, генералисимус и диктатор на СССР, е една от най-силните, комплицирана и противоречива фигура в световната история. Той е роден на 21 декември 1879 г. отвъд Кавказ, в град Гори – Грузия.

Неговият баща Висарион Джугашвили, един беден обущар, умира още когато Йосиф, или по прякор Coco, е още на единадесетгодишна възраст. Майка му Екатерина, дъщеря на един крепостен селянин, е била неграмотна и много религиозна жена. След смъртта на другите три деца Йосиф й остава единственият син. Отглеждайки го с много обич, тя му отрежда една черковна кариера в грузинската православна църква.

Грузинският фолклор, родните му традиции, пресните спомени от крепостничеството и грузинският патриотизъм са оказали най-силно влияние върху детството на Йосиф. Той записва черковното училище в Гори и през есента на 1894 г. влиза в теологичната семинария на Тифлис. Бил е добър ученик и амбициозен участник в спорове. През 1898 г. още като ученик в семинарията той постъпва в редовете на една грузинска патриотична група, която е била социалистическа организация; и той попада под влиянието на марксизма, който много бързо се е разпространявал сред руската и грузинската интелигенция. В 1899 г., в момента, когато е трябвало да завърши семинарията, той е изключен заради “нелоялните” си възгледи.

Младият Джугашвили навлиза в пропагандата и агитацията. Става последовател на Плеханов, Ленин и горещо поддържа техния вестник “Искра”. През 1901 г. той е избран в нелегалния Социал-демократически комитет на Тифлис. Гонен от полицията, Сталин се принуждава да стане нелегален. През април 1902 г. е арестуван и стои в затвора до края на 1903 г. През това време той е избран от Социал-демократическия комитет да ръководи тяхното движение в целия Кавказ. Депортиран в Сибир, избягва оттам и се завръща в Тифлис рано през 1904 г., когато неговата Социалдемократическа работническа партия се разделя на болшевики и меншевики. Той се присъединява към болшевиките. По това време е бил под силното влияние на Лениновите писания, които превежда от руски на грузински.

През време на революцията от 1905 г. Джугашвили не взема голямо участие с изключение на това – като организатор на болшевиките и на партизански групи. Той е организирал групите, които са нападали и ограбвали трезорните транспорти с цел за поддържане на революционна активност. Среща за първи път Ленин на една партийна конференция във Финландия през 1905 г. В 1906 и 1907 г. Сталин присъствува на партийните конгреси в Стокхолм и Лондон; в противовес на Ленин, Сталин проповядва политика на аграрна революция, подобна на тази, която предприеха болшевиките през 1917 г. След пропадането на революцията от 1905 г. той се проявява като болшевишки лидер в Баку. Много пъти арестуван и депортиран, Сталин винаги е успявал за избяга от местата, където е бил заточен.

През 1912 г. болшевиките напълно се отделят от меншевиките и образуват отделна партия. Ленин привлича Сталин като член в новия централен комитет. Оттогава той започва да използува този псевдоним, означаващ човек от стомана. В началото на 1913 г. той е първият редактор на “Правда”. В края на 1912 г. отива във Виена, където пише “Марксизмът и националните проблеми”. Тази книга му извоюва известно име, но той винаги си остава един организатор и човек на действията, но не и теоретик. При завръщането си в Петербург бива арестуван пак и депортиран в Туруханската провинция в полярния пояс, където остава чак до Мартенската революция от 1917 г.

Приказките за непрекъснатите конфликти в страната, в която бе роден Йосиф Джугашвили, продължиха и по негово време. В това дефиле са се били турци и руси, когато турците оставят 30 000 замръзнали трупове през зимата на 1915 г.

Грузия е страна със стара цивилизация. От Египет и Месопотамия леенето и коването на метали се разпространява до Армения и Грузия повече от две хиляди години преди християнството, докато Евразийската равнина живее още много столетия в каменния век. Две от най-старите християнски царства в света, Армения и Грузия, са били покръстени повече от 500 години преди Киевска Русия. Но независимо от това, че Грузия е влязла по-рано от Русия в историята, тя я напуска също по-рано. От края на средните векове тази земя спря да се развива. Лежейки от столетия между чука на турците и наковалнята на персийците, тя накрая намери протекция от Русия, която “протекция” се превърна в завоевание, което я отдели от Азия и я включи към Европа. Тази стара връзка между Турция и Персия даде голямо отражение върху руската външна политика чрез грузинеца, който дълги години управлява Русия.

Първият псевдоним на Йосиф Висарионович още като юноша е бил Кобо, идващо от един партизански борец за грузинска свобода. Целият е сияел от радост, когато приятелите му го наричали Кобо. Той взема много псевдоними, за да прикрие истинската си самоличност.

Този негов планински произход и националните му чувства към нацията си станаха причина Ленин да го насърчава да пише по национални въпроси. Това е и главната причина, поради която е назначен за комисар по националностите в първото съветско управление.

Колкото и да е чудно, Сталин, произходът на когото бе антируска Грузия, стана по-голям руски националист, отколкото роденият в Русия полуевреин Ленин.

Причините за това преобразяване трябва да се търсят в същия психологически източник, който направи корсиканеца Наполеон символ и архитект на императорска Франция и австриеца Хитлер главен герой на великия германски Райх.

Различията между сталинизма и ленинизма се обясняват до известна степен от техния различен произход и среда, както и от различията в техните характери. За бащата на Сталин не знаем нищо, тъй като той винаги е избягвал да говори за него. Нямаме почти никакви данни за жена, братя, сестри, съседи, приятели от детинството, както в Лениновия случай; нямаме никакви колекции от негови интимни и политически писма; няма никаква автобиография като при Троцки; няма нищо, което да ни подскаже какъв младеж и по-късно – човек в живота е бил той. Всички чужди наблюдатели констатират потайността, която го забулва. От времето, през което Сталин е управлявал, няма никаква литература, документи, обща история, партийна история или някакви мемоари. Всичко е било забранено да излиза наяве и планина от документи са били изгорени. Нито един комунистически историк не пише нищо за революционното движение в Грузия и отвъд Кавказ.

През 1903 г. полицията отбелязва в неговото досие отличителни белези: останали следи от преболедувана шарка; два пръста на единия крак, сраснали заедно, и допълнително отбелязва, че неговата лява ръка е слабо атрофирана. Троцки подсказва, че атрофията има алкохолен и сифилистичен произход, но това е чиста спекулация. Най-вероятното е да е получил една много слаба детска парализа. Истина е, че при общата мобилизация от 1916 г. той е признат като физически неспособен за военна служба, което е отбелязано във военните регистри. В полицейските досиета бащата на Сталин Висарион Джугашвили е записан като селянин. По-късно, когато се развива борбата кой да наследи Ленин, в графата “социален произход” Сталин се записва като “син на фабричен работник”. Истината е, че от поколения фамилията на Висарион се е занимавала с обущарство. Той се е надявал неговият син Coco да стане също един кърпач, но преждевременната смърт не му е позволила да го въведе в този занаят. Един приятел на Висарион от младежките години казва, че той е пиел и безпощадно е биел сина си Coco.

До края на живота си Сталин говори руски с грузински акцент, поради което се е стараел винаги да говори много бавно. Речникът му също е бил извънредно беден. В семинарията всички предмети са били само на руски език, но тъй като във всяка религия терминологията е ограничена, той не успява да научи много от руската култура и богатия руски език. Сталин описва своя живот в семинарията в едно интервю с Емил Людовиг:

Людовиг: – Кое ви накара да станете бунтовник? Бе ли това, защото вашите родители ви третираха зле?

Сталин: – Не. Моите родители бяха необразовани хора, но те не ме третираха лошо. Беше съвсем различно в духовната семинария, в която аз бях тогава ученик. В протеста срещу унизителния режим и йезуитските методи, които господствуваха в семинарията, аз бях готов да стана и станах революционер, привърженик на марксизма.

Людовиг: – Но вие не признавате ли някакви добри качества на йезуитите?

Сталин: – Да, те са методични, постоянни и упорити в тяхната работа. Но в основата на техните методи е шпионажът, моленето, надничането в човешката душа, за да ги направят незначителни мъченици. Какво е доброто в това? Например, шпионирането в спалнята. В девет часа звънецът звъни за чай, отиваме в трапезарията и, когато се завърнем, намираме, че е претърсвано всичко и всички наши кутии са извадени отвътре навън... Какво добро има в това?

Националистическото движение в Грузия винаги е било много голямо. Много марксисти са използвали това чувство в народа, за да го тласнат към марксизъм, какъвто е случаят със Сталин. Още преди да се роди Сталин, от семинарията са били изгонени студенти заради грузински национализъм. Отново през 1885 г. студентските среди започват да се бунтуват, смесвайки национализъм и социализъм. През 1887 г. ректорът на семинарията бива убит от студентите. Закриват семинарията и студентите са вън, за да образуват първото движение на грузинския марксизъм с национално-освободителен оттенък. През 1930 г. семинарията още е съществувала, като е служела вече за други цели. Ha нейната фасада е поставена плоча, на която пише: “Йосиф Сталин е учил тук от 1 септември 1894 г. до 20 юли 1899 г.”.

Някои биографи като Ярославски твърдят, че Сталин е изключен от семинарията за неплащане на таксата, за невземане на изпитите си, за неучтивост и невъзпитание, за политически манифестации, религиозна нелоялност и четене на забранени книги. Майка му обаче прави следните изявления пред репортери през 1930 г.:

– Coco винаги е бил добро момче... Аз никога не съм имала случай да го накажа... Неговият баща Висарион искаше да направи Coco един добър обущар. Но баща му умря, когато Coco беше на единадесет години. Аз не желаех той да бъде обущар. Исках само едно нещо – да стане свещеник... Той не бе изключен. Аз го доведох в къщи заради неговото здраве. Влезе в семинарията на петнадесет години в много добро здраве. Но преуморен от много работа на деветнадесет години, докторите ми казаха, че може би ще развие туберкулоза. Така че аз го изтеглих от училище. Той не искаше да напусне. Но аз го изтеглих. Бе единственият ми син...

Съществуват много противоречия по отношение на юношеските години на Сталин.

Независимо от това, как стоят нещата през ранните му години – изключен, нерелигиозен, затварян и гонен, са достатъчен “политически актив”, за да влезе в редиците на болшевизма и да бъде един от най-близките сътрудници на Ленин. А ето какво още казват за Сталин:

Молотов: От самото начало на болшевизма той работеше с Ленин за построяването на Партията.

Калинин: Независимо от десетгодишната разлика в годините им, Сталин съветваше Ленин от самото начало и имаше голямо влияние върху него.

Барбюс, Микоян, Берия и др.: Той е най-задълбоченият теоретик в настоящите времена.

Шверник: Никой не е толкова способен да навлезе в тайните на човешките сърца.

Ярославски: Бащата на всички нас.

Киров: Най-великият човек на всички времена, на всички епохи и хора.

При всички тези изказвания на изтъкнати имена от комунистическата йерархия съвсем нормално е да не се знае самата истина за неговото юношество. Кой от тях би посмял да я потърси?

От мемоарите на Иремашвили, състудент на Сталин в семинарията, можем да направим най-добро заключение за ранното ориентиране на Сталин към недоволство, бунтарство и революционерство поради ранната казармена атмосфера и шпионството във всяко тяхно движение.

Иремашвили: “Животът в училището беше мрачен, унил и монотонен – заключени ден и нощ в казармени стени, ние се чувствахме задължени да прекараме там години”.

След смъртта на Ленин през 1924 г. управлението се поема от един триумвират – Каменев, Зиновиев и Сталин. Движещата сила е бил Сталин и тя е идвала от това, че той е бил генерален секретар на партията, която е управлявала Русия. Сталин повече от когото и да било е бил истинският разпределител на постовете – дори и в съветския Министерски съвет, в който не е участвал. Той е държал досиетата на всички партийни членове и е знаел на всекиго качествата, слабостите и техните аспирации.

През 1924 г. на Тринадесетия конгрес на партията, несъгласията и противоречията започват да се виждат. Каменев докладва, че 64% от търговията на недвижими имоти е в частни ръце, а търговията на дребно – 80%. Калинин, президентът на Съветския съюз, самият той селянин, съобщава за бързото разграничение в две класи – фермери и селски работници, които произхождат от селата. Безработицата сред селяните нараствала непрекъснато. Бухарин докладва, че училищата “не са още покорени”. За комунисти са били запазени много места в университетите, които не се попълват от младежи с пролетарски произход, което не говорело добре за науката. Райков заявява, че работническата класа наброява по-малко от 40%, отколкото преди войната, индустриалната производителност – 45%; в селата, казва той, не съществуват никакви магазини или нещо друго, в което да има някакви стоки; селяните имат достъп само до 30% от индустриалното производство. Някои от присъствалите са били за повече права на селяните, докато други са били против. След като Петият конгрес на Коминтерна даде права на Руската комунистическа партия да контролира и дисциплинира всички комунистически партии в другите страни, положението става много сериозно и е можело да се стигне до големи различия и разцепления. Разногласията тревожели Сталин и той започва да вижда в повечето от тях неприятели, от които трябва да се пази. Но как?

Сталиновата кариера прилича извънредно много на Рабеспиеровото възкачване до абсолютна власт с тази разлика, че при Сталиновия случай тя бе по-дълготрайна. Когато Робеспиер бе застрашен от Монтанярите, той предприе един двоен удар, в който елиминира първо дясната опозиция начело с Дантон и след това лявата опозиция с Хеберт и Шомет; и в двата случая той направи това, като ги уби; едно такова ликвидиране е край. Сталин се придвижи не толкова безмилостно, но по-предпазливо. Най-напред се справи с левите, а след това и с десните – Райков, Томски и Бухарин, които не бяха негови хора. По-късно той наблюдава много внимателно Троцки и, след като се убеди, че той не прави нищо повече, освен да говори, Сталин повежда борбата и побеждава. Между всички лидери Сталин, изглежда, е сам, но той е имал зад себе си членската маса, досиетата на партията и преди всичко Комсомола. В началото на 1929 г. Бухарин, умният автор на АБВ на комунизма и Томски – главата на профсъюзите, поискват оставката на Сталин и започват разправиите. През ноември същата година Бухарин е изгонен от политбюро, а Райков и Томски са предупредени да внимават. През лятото на 1930 г. Райков е изпратен на Юг на “почивка”, през време на което е заместен с един от най-близките хора на Сталин – Молотов.

От този момент Сталин придоби абсолютна власт, такава, за каквато Ленин никога не е претендирал или не я е притежавал. След това Сталин може да каже каквото си иска, даже и да сбърка, но всеки е трябвало да се съгласява с него, защото Сталин беше вече единствената реална сила.

Защо Сталин спечели напълно властта? Без никакъв преврат или някаква блестяща политическа импровизация, а чрез предварителна работа. Той бе създал един велик инструмент, един корпус от приятели-работници, специално младите от тях и те всички гледаха само към “Другаря Сталин”. Те бяха зависими от него, облягаха се на него и отиваха там, където им се кажеше.

Отношенията с другите държави станаха по-лесни, съседите капиталисти бяха по-малко уплашени. “Социализъм в една държава” не значи световна революция, която с течение на времето ще бъде осъдена. Така разсъждаваха те.

Най-големият принос на Сталин бе, че привикна и накара младежта да работи.

След като Сталин стана неоспорим диктатор, през 1930 г. той се зае със задачата да направи Съветския съюз индустриална страна и военна сила, независимо от цената в човешки жертви. Но тъй като нямаше никакви капитали в страната и шансовете за заем отвън бяха много малки, той реши: “една втора комунистическа революция” – бруталната колективизация насила на селските стопанства, за да изцеди капитала на селските области и премахне всякаква политическа заплаха от руските твърдоглави независими селяни, фермери и кулаци.

Между 8 и 10 милиона кулаци са избити. Повече от половината добитък е изклан, също и голяма част от самите селяни. До 1933 г. селските стопанства са колективизирани, но продуктивността спада до такава степен, че да не се върне никога повече напълно.

Много от световните лидери и историци обвиняват Сталиновата подкрепа за издигането на Мусолини, Хитлер и Японската експанзия. В 1933 г. САЩ официално признават СССР и това бе последната страна, която стори това.

Следващата жертва на Сталиновото подозрение бе Червената армия. Той обвини много от генералите си в “предателска конспирация” с германски и японски генерали. Сталин изчисти около 35 хиляди офицери през 1937 и 1938 г. През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, всеки опитен боен командир беше мъртъв или в затвора.

За да избегне война на два фронта, на 23 август 1939 г. Сталин сключва договор за ненападение с Хитлерова Германия. Германски войски окупират Полша от Запад, докато две седмици по-късно Русия окупира източната й част.

След две седмици, на 22 юни 1941 г., Хитлер денонсира договора и с изненада нахълтва дълбоко в Русия. Сталин е бил многократно предупреждаван от Запада за предстоящо нападение от страна на германците, но той не обръща внимание.

През същата 1941 г. Америка обявява война на Германия и Япония и започва масови доставки на Русия на оръжие, самолети, храна и запаси. Сталин разбира много добре, че този военен съюз със САЩ е съюз по сметка. Силно го безпокои желанието на Съюзниците да окупират Европа и открият втори фронт срещу Германия. Той не вярва в “благородните намерения” на Рузвелт и Чърчил и все мисли, че в критичния момент ще ги изоставят да се самоунищожат с германците, след което те ще си поделят Европа. На бойния фронт , както и на многото конференции, Сталин прави всичко възможно да подсили и подсигури позициите си. Когато германските войски са разбити, той пресича бързо Централна Европа и Балканите. На Ялтенската и Потсдамската конференция той заздравява позициите си за бъдещ контрол на страните, окупирани от Съветската армия. Не след много, дори още преди свършването на войната, цяла Източна Европа е управлявана от марионетни комунистически управления, покровителствани и защищавани от Червената армия.

През 1948 г. Сталин се опитва чрез блокирване да превземе Западен Берлин, но Съюзниците чрез прочутия въздушен мост успяха да си го запазят. До известна степен той загуби контрола над Югославия под маршал Тито.

Много неща от Втората световна война всъщност много малко се знаят. Обикновено военновременната история се базира на пропагандата на победителя, а не на това, което действително е станало. Все още една голяма тайна представляват отношенията между Сталин, Хитлер, Рузвелт и Чърчил. Съществуват извънредно много противоречия между това, което е казано и което се казва. Никъде не се говори, че Рузвелт измами японците да нападнат Пърл Харбър, за да пламне паневропейската война, известна като Втора световна война. Тази негова хитрост коства извънредно много на Американската държава в човешки и материални щети. Но целта на “някого” се осъществи.

Кой наистина започна Втората световна война? Според едно бивше високопоставено съветско лице, Йосиф Сталин, а не Адолф Хитлер е този, който планираше да поеме управлението над Западна Европа. Владимир Резун, бивш оперативен работник в КГБ, твърди следното: “Общоприетото мнение и становище на историята за Втората световна война е нищо повече освен една пропаганда”. Резун, който пише под псевдонима Виктор Суворов, казва, че общоприетото мнение в историята, че през Втората световна война Хитлер “нахлува” в Полша на 1 септември 1939 г., според него е безсмислица. Фактически, казва Резун, Сталин не само планирал това, но бил и един от инструментите за Хитлеровото изкачване на власт. Исторически, когато Хитлер нахлу в Полша на 1 септември 1939 г., Великобритания реши, че това е било едно действие на война и тя е вече във война с Хитлер поради договора, който Великобритания е имала с Полша. Когато Сталин нахлу в Полша от другата страна 16 дни по-късно: това не било нарушение на Полско-Британския взаимен отбранителен пакт и Великобритания не бе във война със СССР (Преценете това сами!).

Един друг военновременен мит, казва Резун, е, че Съветският съюз е спазил буквално духа на Съветско-Германския нападателен пакт от 1939 г. Когато Хитлер се нахвърли срещу Сталин на 22 юни 1941 г., Сталин беше вече готов за офанзивна война срещу Хитлер и Западна Европа от години наред, казва бившия висш офицер от съветското разузнаване.

Когато Резун избягва на Запад, той бе обвинен в предателство, съден задочно и осъден на смърт от съветските влести. Той е имал достъп до секретните военни архиви, които, както той казва, откриват истината относно Втората световна война. Изказванията му пред западните кореспонденти са в същия дух. Когато прелиствал тайните архиви, той видял, че официалното становище за произхода на войната е само една пропаганда – мит. “Аз неочаквано разбрах, че това не бе голямата патриотична война, в която всички вярвахме”, казва той. “Подготвяйки своята собствена последна офанзива срещу капитализма, Сталин фактически подпомогна Хитлер да дойде на власт”.

Какво казва официалният преводач на Сталин и Молотов – Валентин Березков? “Сталин бе едно обляно с кръв чудовище, но той бе много убедителен”. Според него Сталин е притежавал феноменална памет, специално по отношение разместването на войските, снабдяване и оръжие. Речите съвсем сам си ги е диктувал, те са били семпли, но добре разбираеми. “Той бе майстор на политическите интриги”, казва той. Когато Хари Хопкинс посещава обсадената от германската армия Москва, Сталин убеждава Хопкинс, че градът е в състояние да издържи на обсадата навеки, докато самият Сталин не е бил сигурен в думите си и е минирал всички мостове, водещи за Москва и Кремъл. “Понякога Сталин е много обаятелен, но аз разбрах, че да се работи за него е голям риск”, заявява Березков. Той вижда Сталин като една централна фигура в модерната история не само на Русмя, но и на цял свят.

Валентин Березков в момента е на 76 години. Живее в САЩ и е професор в Монтерейския Институт по международни въпроси, където преподава “Американо-съветски отношения” и “Велики лидери на ХХ-ия век”.

След като Сталин спечели абсолютен контрол над Съветския съюз, той се зае с една много тежка задача – да индустриализира голямото селско стопанство. Но Сталин бе един политик, а не инженер. Такива инженери имаше не по-малко, но по това време тях ги наричаха “корабокрушенци”, подозирани в колаборациоиализъм със западните капиталистически страни. Като врагове на съветските хора и на комунистическата партия, те са били арестувани, затваряни и много често убивани. Петър Палшински бе един от тези инженери.

Образовал се в предреволюционна царска Русия и много известен индустриален консултант в капиталистическите морски пристанища Амстердам, Лондон и Хамбург, той поддържа революцията от 1905 г. По съмнения, като човек от преди революцията, той бива арестуван в 1917 г., но заради ценните му качества Ленин го пуска с цел да го използва в новата индустрия. По-късно обаче Сталин го екзекутира. Причината за това е, че Палшински твърдял, че е невъзможно да се прецени какъвто и да е проект, без да се вземат под внимание включените хора, тренингът на работниците, качествата на ръководителите и дори проблемът за щастието и условията, при които живеят работническите семейства – всичко играе роля при определяне успеха или пропадането на проекта.

Днес учените твърдят, че неуспехите в Съветския съюз като трагедията в Чернобилската ядрена централа, Сибирско-Байкалската железопътна линия и голямата миньорска стачка в Донския басейн през 1989 г. са неизбежният резултат от централното съветско планиране и слабо преценяване на икономическата действителност.

На 2-ри март 1953 г. светът получи потресаващата новина, че Йосиф Сталин, най-големият диктатор на всички времена, е получил мозъчен кръвоизлив и лежи в безнадеждно състояние на смъртно легло. Съветската преса определя и часа на удара, в деня на който всички евреи празнуват празника Пурим. След три дни бе съобщено за Сталиновата смърт. Тази смърт е забулена с една голяма мистерия. Задават се много въпроси. “Не е ли умрял той много преди или той е бил още жив? Било ли е това естествена смърт или е било убийство? Не бе ли това една друга измама от страна на комунистите?”

Разглеждайки всички тези въпроси, невъзможно е да се абстрахираме и от съществуващата вековна конспирация на световната власт. ОЩЕ ОТ ВАВИЛОНСКО ВРЕМЕ СЪЩЕСТВУВА ЕДНА ДОБРЕ ОРГАНИЗИРАНА ГРУПА ОТ ЛОШИ И НЕЧЕСТИВИ ХОРА, КОИТО РАЗРУШАВАТ И УБИВАТ С НАДЕЖДАТА ДА ВИДЯТ СВОИТЕ МЕЧТИ ЗА ЕДНА СВРЪХДЪРЖАВА ОСЪЩЕСТВЕНИ. ОЩЕ ВЪВ ВАВИЛОН ТЕ РАЗПРОСТРАНИХА ТЕОРИЯТА, ЧЕ ТЕ СА ИЗБРАНИТЕ ХОРА И ЕДИНСТВЕНАТА ЧОВЕШКА РАСА, А ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СА СЪЩЕСТВА БЕЗ ДУША. Те твърдят, че само чрез техен пълен контрол на световно управление могат да съществуват мир и благоденствие. За да изпълнят това, те установяват една тайна организация, наречена КАХАЛ, което значи “общество”.

Административното им тяло се пази в тайна дори и от най-близките им хора. Едва през 1776 г. започва да действува тяхната органическа структура. В Мюнхен, Германия те образуват една организация, наречена Илюминати, чиято програма е почти същата, както на комунизма:

1. Унищожаване на всички управления.

2. Премахване на наследствеността.

3. Премахване на частната собственост.

4. Унищожаване на патриотизма.

5. Унищожаване на семейството.

6. Премахване на религията.

Тези шест принципа, чрез които те предлагат да разрушат всички порядъчни и благонравни общества, са останали в комунистическата програма и до днес. Илюминатът продължава да работи върху техния план за световна революция и те образуват една нова организация, наречена Якобинци, на които Вайшоп става велик патриарх. Якобинците изиграха една от най-важните роли през време на кървавата Френска революция. Същата история се повтори и през 1848 г., когато бе поставена основата за най-мощната конспирация от всички времена – Комунистическата партия.

Сред като Троцки напуска Съветския съюз, Сталин и неговите убийци работят системно и бързо за ликвидиране на опозицията. Райков, Бухарин, Зиновиев и Каменев са съдени и ликвидирани. С НКВД зад гърба си Сталин е със свободни ръце и избива милиони от страх самият той да не бъде ликвидиран и за заздравяване на своята лична власт. Фактически той избива всички “Октомврийски хора” през време на чистките от 1934 до 1938 г. През 1947 г. на 30-ия юбилей по случай Октомврийската революция само 438 стари болшевики са били още живи.

Сталиновата омраза и жажда за кръв стават почти ежедневен навик, и една нощ в раздразнено състояние той удушва своята втора жена Надежда. Това бе голяма грешка от негова страна, защото ако тогава руският народ бе разбрал това нещо, той нямаше повече да бъде за народа си “Татко Сталин”.

Безразсъдните изтребвания, дори и това на своята съпруга, внесе уплаха и в самото НКВД, което даде възможност на Берия и Каганович да постигнат това, което желаеха. Сталин бе притиснат да се ожени за Роза Каганович, сестра на Лазар Каганович, комисар на индустрията, и Берия бе поставен начело на НКВД – мост, който му осигури мястото във всесилното политбюро.

От този момент до Втората световна война международната конспирация не само взе в ръцете си властта на Русия, но и навлезе в семейството на Сталин. Каганович от самото начало до смъртта си бе техен представител в Съветския съюз и никой не можа да го покътне, дори и Сталин. Берия пък пое контрола на полицейската сила.

Това, че Сталин не напусна Москва, когато германските бомби валяха над града, го направиха герой и го издигнаха пред очите на народа почти до жив бог.

Цялата чистка, която Сталин извърши, засегна по-голяма част от евреите в съветското управление и уплаши еврейските лидери. Предполагаше се, че той ще остави за свой заместник някой от синовете си, което щеше да отнеме напълно властта, която държаха в момента. Вестниците “Правда” и “Известия”, в които бяха повечето техни хора, започват да атакуват втория син на Сталин Василий, когото изкарват като плейбой, пияница и човек, неспособен за политически водач. Другият син на Сталин, летецът Яков, е пленен от германците и въпреки усилията на баща му не се завръща повече в родината си. Напълно неизвестно е какво е станало с него. Сталин предлага награда за всякаква информация, отнасяща се до изчезването на неговия син или къде би могло да се открие. Тази награда е била валидна до Сталиновата смърт, след която Берия веднага я закрива. Международните специалисти мислят, че е невъзможно една толкова силна международна полицейска система на Сталин да не успее да намери неговия син, ако той е изчезнал при естествени обстоятелства. Съществува една много голяма възможност, че силната ръка на тези, които се страхуваха от фамилията Сталин, да са помогнали на Яков да изчезне от сцената.

Остаряващият вече Сталин много добре е знаел за подготвящата се конспирация зад гърба му и побързва да избере своя заместник и да го съобщи на комунистите в света. Той посочва генерал Жданов като свой заместник, с което веднага се получава много голяма реакция от Маленков, който в момента се е поддържал от Берия. За този пост Маленков и неговата организация на “скопците” отдавна са мечтали. По време на тези разправии Жданов заболява при съвсем мистериозни обстоятелства и скоропостижно умира в ръцете на докторите, които са били евреи.

Сталин, вбесен от смъртта на Жданов, започва обстойно разследване на международната еврейска конспирация. Веднага премахва всички хора на Берия в Грузия и поставя антибериевци. Само за няколко месеца всички хора на Берия в СССР са премахнати и заместени от негови противници. При разследванията открива, че властелинът на Румъния и неговата много близка другарка Ана Паукер са задигнали голяма част от съкровищницата на тази комунистическа сателитна държава и изпращат милиарди долари на новата държава Израел, както и това, че Паукер прекалено много се е кичела със скъпоценни бижута и е живеела в кралския дворец на Румъния. Това силно раздразва Сталин и той нарежда да я арестуват и вкарат в затвора. Този арест шокира евреите от цял свят и те го заклеймиха с най-силното си оръжие: “Сталин е станал антисемит”! Веднага машинката започва да работи и Роза Каганович, съпругата на Сталин, която бе единствената от техния кръг, имаща пълен достъп до неговите стаи, бе задължена да помогне за изпълнението на плана за убийството на Сталин.

Една нощ през лятото на 1952 г. подготвеният преврат щеше да успее, ако личният секретар на Сталин не бе избягал от Кремъл през време на суматохата. Между многото убити е убита и Роза Каганович, а кой я убива – никой не може да каже. Изчезването на секретаря уплашва Берия и НКВД. Тихомълком те го поставят под домашен арест и го изолирват. Още тогава някои нелегални религиозни организации излизат с призив, че Сталин е мъртъв.

По указания на Берия и по подписано насила от Сталин решение за Октомври 1952 г. бе свикан Световен конгрес на комунистическата партия. На този конгрес задължително бе Сталин да произнесе главното обръщение. То бе публикувано, но не и прочетено на самия конгрес. Приветствието произнася Маленков, което подсказва на света, че той ще бъде заместникът на Сталин. Ако Берия бе произнесъл официалния адрес, всички щяха да се сетят, че управлението е попаднало изцяло в ръцете на НКВД.

През следващите месеци на опита за покушение върху живота на Сталин избягалият негов секретар с най-голяма възможна бързина установява контакт със Сталиновите приятели, и късно през декември съвсем изненадващо едно поделение от съветските въоръжени сили, тясно свързано със Сталиновите приятели от НКВД, превземат Кремъл и освобождават Сталин. Берия избягва и се скрива, започват веднага арести и Сталин ликвидирва моментално всички участвували в заговора срещу него.

През януари Сталин с помощта на изтъкнати комунистически лидери от други държави, включително Готвалд от Чехословакия, арестува пo-изтъкнатите еврейски лекари, които са свързани със смъртта на Жданов. В СССР, както и в сателитните комунистически страни, повечето от комунистическите лидери-евреи биват също арестувани, включително и Рудолф Слански и много други от Чехословакия. Еврейските лидери от сателитните страни са били обвинени за изпращане на злато и други ценни материали на Израелската държава без разрешението на Кремъл.

През време на процеса срещу Слански и неговите хора и лекарите-евреи, Московското радио непрекъснато тръби срещу тези хора и ги нарича “гнусни и отвратителни изроди”. В една програма то ги нарича “Тези демони в човешки образ”, “подкупени агенти от чуждото разузнаване”. В едно изложение, издадено от Кремъл с подпис на Сталин, Берия бе критикуван и порицан за колаборационизъм с убийците на Жданов и за международния шпионски кръг, работещ на съветска територия.

Веднага с изчезването на Берия и откритото обвинение на Сталин срещу евреите в целия свят се провежда една кампания от международните еврейски организации за дамгосване на Съветския съюз като една порочна антисемитска държава. В Израел Съветската легация бе бомбардирана и над много съветски представители бяха направени опити срещу живота им. Много интересно нали! Страната, в която преди се раздаваха смъртни присъди за антисемитизъм, сега се обвинява цялата в антисемитска страна.

Когато по този въпрос целият свят се вълнуваше и спореше ожесточено, в Русия и зад стените на Кремъл този въпрос се разрешаваше с шпаги. Борба на живот и смърт се водеше между Сталин и неговите привърженици, от една страна, и Берия и евреите, от друга. През този пеоиод на борба Сталин бе убит или умря от естествена смърт. Всеки обаче казва: съмнявам се! Още преди съобщението за неговото сериозно заболяване са станали много чудни неща в Москва. По-голяма част от Московския гарнизон бе изнесена навън от града, по същия начин, по който преди съобщението за смъртта на Ленин. След това, на следващия ден след големия еврейски празник Пурим бе съобщено, че Сталин е получил удар, и много коментатори започват да приветстват това като Божия повеля, защото стана в деня на големия еврейски празник.

Празникът на Пурим е денят на омразата срещу всички, които са против еврейската вяра, ТОВА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ РЕЛИГИОЗЕН ПРАЗНИК В СВЕТА, КОЙТО ЧЕСТВУВА ДЕН НА ОМРАЗАТА.

Веднага след оповестяване на Сталиновия удар Кремъл съобщава на света, че международната комунистическа партия и Съветският съюз ще се управляват от един Триумвират, съставен от Молотов, Маленков и Берия. На третия ден от първото съобщение последва второ съобщение за неговата смърт.

Рано сутринта на б март радиото известява, че Сталин е починал в 9 ч. и 50 мин. предната вечер. През целия този ден радиото повтаря непрекъснато, че в партията съществува пълно единодушие, което е необходимо да се пази като зеницата на окото.

Ясно е, че между новите водачи е съществувало голямо опасение от надигане на масите. Веднага след обявяване смъртта на Сталин лекарите, обвинени в убийството на Жданов, са пуснати на свобода и обявени за честни хора и добри граждани на Съветския съюз. Тези, които са участвали в тяхното съдене, някои веднага са убити, а други – арестувани. Берия прави официална декларация, казвайки, че “Обвинените лекари са арестувани без всякакво законно основание. Обвиненията срещу тях са фалшиви”.

Това беше един голям шамар върху авторитета на Сталин дори още преди тялото му да беше погребано.

В тази мистериозна смърт са прикрити много тайни. Едва шест часа и десет минути след смъртта на Сталин флагът на Кремъл бе спуснат и радиото повтаряше непрекъснато, че диктаторът вече го няма. Не по-малко странни бяха и официалните комюникета за неговото последно заболяване. “Най-добрият медицински персонал е избран за лечението на другаря Сталин..., което е под ръководството на Министъра на здравеопазването... Лечението е под непрекъснато наблюдение на Централния Комитет и Съветското правителство”.

Девет лекари, наблюдавайки се един друг, министърът, наблюдавайки лекарите, и Централният Комитет и Управлението, наблюдавайки министъра. Какво застави червените лидери да изнесат пред света толкова чудни обстоятелства? Дали убийците на Сталин обезобразиха тялото му до такава степен, че се принудиха да поставят в ковчега една восъчна фигура? Ако действително това бе тялото на Сталин, защо косата му бе чисто черна, след като от много години вече косата му бе прошарено-сива? Как успяха да го приготвят за осем часа и изложат за поклонение, след като за такъв случай са необходими 48 часа за подготовка и балсамиране? Защо и двете му ръце бяха напълно изложени, след като всички знаят, че едната му ръка е деформирана? Ако Роза Каганович не бе умряла, както те твърдяха, защо тя не присъства на погребението?

Една друга мистерия, обграждаща неговата смърт, беше смъртта на професор Арсения Рузакова, личната му лекарка, която подписва смъртния акт на Сталин и след 72 часа умира и тя. Не бе ли чудно също, че близкият приятел на Сталин Готвалд от Чехословакия, който помогна за ареста на групата Слански, се разболява веднага след погребението, заминава за Чехия и Берия му изпраща няколко съветски лекари да го придружат и “се грижат” за него, но само след няколко часа той умира? Защо двамата лични секретари на Сталин не присъстват на погребението? И защо след Сталиновата смърт от тях няма и помен?

Всички тези чудни обстоятелства водят до едно заключение, че Сталин свършва в ръцете на НКВД по нарежданията на Берия.

Берия по народност е грузински евреин. За него е било по-удобно да остави друг да седне на трона, а той да държи камшика отзад. След смъртта на Сталин на червения престол идва сравнително неизвестният Маленков и фактическият управник на Съюза е тиранинът Берия. Той премахва всичко, предприето от Сталин и всячески се стреми да отслаби престижа на Маленков, който чрез преса и снимки със Сталин и Мао Цзе Дун вече се представя като единствен заслужил водач на международния комунизъм. Това не продължи много, защото на 21 март пресата обяви, че Маленков по свое собствено желание се отказва от секретарството на партията, който пост е най-важният в йерархията на комунистическото управление.

Берия започва все повече и повече да излиза на сцената и да прави официални правителствени изявления. На 28 март той прокламира една амнистия, с която се освобождават много хиляди хора от концлагерите, които, естествено, са вече негови последователи. На 6 април Симеон Игнатиев, един от противниците на Берия, бива премахнат от поста министър на държавната сигурност и обвинен в политическа слепота. На 14 април той прави нови реформи в Грузия, арестува секретаря на партията Мгеладзе и министъра на сигурността Рухадзе, обвинява ги в национализъм и за врагове на народа. На същия ден във всички съветски републики са били уволнени всички полицейски началници и били назначени нови хора на техните места, всички привърженици на Берия.

Целият външен свят разбира, че в Съветския съюз се развива голяма политическа борба между Берия и Маленков, с изключение на сателитите България, Румъния, Чехия, Унгария и др.

Спомням си, че точно по това време бях изселен в едно добруджанско село и споделих мнението си с един високопоставен комунист от гр. Толбухин, сега отново Добрич. Същият много често се интересуваше от моето мнение по международните въпроси. Той бе категоричен, че такива борби не могат да съществуват в Съветския съюз. Представете си колко са били заблудени или наплашени всички комунисти от цял свят.

Маленков знаеше, че рано или късно Берия или самият той ще трябва да си отиде, и той също знаеше, че Берия държи здраво в ръцете си мощната тайна полиция. За него имаше само един изход – Червената армия, която винаги е била унижавана от НКВД. Когато Берия научава за маневрите на Маленков с армията, той е вбесен и решава да действа бързо. На 30 юни хората на Берия обсипват колата на Маленков с куршуми и ако той не бе облечен с непроницаема предпазна риза, щеше да бъде премахнат от сцената.

Повдига се голям въпрос за това, че се прави опит да бъде убит първият човек от управлението на Съветския съюз и то на самия изход от Кремъл. Установява се, че само предишния ден Берия е сменил цялата стара, вярна на Сталин охрана на Кремъл. Полковник Крелов, началник на военната група на НКВД и брат на верния на Сталин министър на вътрешните работи, е бил веднага сменен с полковник Магулашвили – човек на Берия.

При създалата се обстановка за Маленков не остава друг избор, освен да действа и той бързо. Той свиква всички лидери от целия Съветски съюз и, подкрепен от Съветската армия, обвинява открито Берия. На 10 юли – петък цял свят научава за обвиненията срещу Берия като враг на народа и за неговото премахване от властта.

А ето и официалното комюнике на съветското правителство: “Като се вземат пред вид фактите, доказващи криминалната антидържавна дейност на Берия за подкопаване на Съветската държава, в интерес на чуждия капитал, президиумът на Върховния съвет разгледа доклада на Министерския съвет на СССР по този въпрос и реши:

1. Да отстрани Л.П. Берия от поста пръв заместник-председател на Министерския съвет на СССР и от поста Министър на вътрешните работи на СССР.

2. Случаят с криминалната дейност на Л.П. Берия да се предаде за разглеждане на Върховния съд на СССР.

Комунистическата партия също излиза със свое комюнике, в което съобщава, че изключва Берия от Централния Комитет на КПСС и от редовете на партията като неин враг и враг на съветските хора.

Повече от двадесет години Берия бе върховен инквизитор не само на Съветския съюз, но и на другите комунистически държави в света. Той трудно можеше да си представи, че ще се получи такъв обрат на нещата особено след смъртта на Сталин. На 26 юни Берия бе арестуван. Има пълно основание да се вярва, че Хрушчов, съучастникът на Берия в заговора против Сталин, още край смъртния му одър е кроял интриги срещу Берия. Той най-добре знае как е арестуван Берия и как е убит.

Арестуването му става в залата, в която в момента е имало съвместно заседание на Министерския съвет и Президиума на ЦК. По предложение на Маленков Берия е арестуван от маршал Жуков и командуващия военно-въздушните сили генерал Москаленко. Отвеждат Берия в съседната стая и още в момента се решава неговата съдба “Да се разстреля незабавно!” е общото решение. По всичко личи, че е ликвидиран веднага – или е бил одушен в съседната стая, или е бил разстрелян в бойлеровото помещение на приземния етаж. Не се знае с положителност начинът на ликвидиране, но присъдата е била изпълнена веднага без какъвто и да е съд. Делото срещу Берия и шестимата му помощници чекисти се гледа от 8 до 23 декември същата година. Естествено, Берия не присъства, понеже е вече убит. Останалите подсъдими се признават за виновни по всички обвинения и са осъдени на смърт. Същия ден биват разстреляни.

През време на лекарския процес професор Вовеи заявява на следствието, че бил получил нареждане от ционистите “ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА РЪКОВОДНИТЕ КАДРИ НА СССР”. Двама от тях, Жданов и Шчербаков – секретари на ЦК, са вече ликвидирани, а останалите в списъка са: маршалите Василевски, Конев и Говоров, генерал Шчеменко и адмирал Левченко. Не се споменават имената на Жуков, Булганин, Хрушчов, Маленков и Берия.

По същия начин, по който четворката Берия, Маленков, Булганин и Хрушчов постъпи със Сталин, ликвидира и неговия син генерал Василий Сталин. Арестуван и хвърлен в най-страшния Владимировски затвор, където лежа 7 години, след като умира през 1962 г. в Казан на заточение.

Много улики показват, че Сталин не умира от естествена смърт, както искаха да ни уверят официалните съобщения. На 24 май 1964 г. в речта си Енвер Ходжа – един от много близките привърженици на Сталин заявява: “Съветските лидери са заговарници и имат наглостта открито да разказват, че са подготвили таен заговор, за да убият Сталин”. Самият Хрушчов призна открито и на всеослушание, че съветският диктатор е умрял от насилствена смърт.

За света след Сталин нямаше никакво значение дали Берия, Маленков и всички останали ще управляват Съветския съюз. Духът и призракът на комунизма винаги ще бъде най-големия неприятел на човечеството, защото унищожава неговото семейство, националност и религия. Всички комунисти, които и да са те – Ленин, Троцки, Сталин, Берия, Маленков и всички останали, наричащи се комунисти, следват учението на Карл Маркс, което не е нищо друго, освен едно пагубно противоречие с естествените норми на човешкия живот.