Никола Николов Маските на величията

Според Франсез Перкинс, министър на труда в неговото правителство, Рузвелт още от младите си години е имал едно изкуствено сериозно изражение. Старите политици са го наричали “Нашият арогантен Рузвелт”.

Произхожда от династията Рузвелт-Делано. Около 1/3 от американските президенти произхождат от една група на взаимно родствена фамилна връзка. Президентите от тази група са държали в ръцете си президентството на САЩ цели 66 години. Изумително “съвпадение” е, че от тримата убити американски президенти преди Франклин Делано Рузвелт, местата на двама от тях – Линкълн и Мак Кинли са били заети от династията на Рузвелт-Делано – Андрю Джонсън и Теодор Рузвелт.

Франклин Делано Рузвелт е бил емоционалната марионетка на големите конспиратори, подготвяйки разбиването на световната демокрация.

Фр. Делано Рузвелт е бил пряк потомък и на двата клана Рузвелт и Делано. По Рузвелтова линия от Martenszen Van Rosenfeld – потомци на сафардски евреи, заселили се в Холандия през 1649 г. Теодор Рузвелт, 26-ти президент на САЩ е негов пети братовчед. Джон Адамс – втори президент и Джон Куинси – шести президент са негови шести и седми братовчеди. По линията на Делано, Франклин Делано Рузвелт е имал също така сродство с редица американски президенти като Вашингтон, Медисън, Харисън, Тейлър, Андрю Джонсън, генерал Грант, Бенжамин Харисън и Тафт. По същата линия на фамилията Делано неговото потомство се свързва с Английския двор чрез крал Хенри II и Георг VI.

Франклин е син на Джеймс Рузвелт, директор на много големи американски компании, и на Сара Делано – дъщеря на много богат търговец, който търгувал с Китай и вършел търговия с опиум.

Майката Сара Делано не изпраща сина си Франклин в обикновено училище до четиринадесетата му година, а наема френска и немска гувернантки, които до четиринадесет години го обучават и възпитават. Още от млади години той започва да учи военна топография и картография. На 18-годишна възраст влиза в Харвардския университет, който не завършва, а се прехвърля в Колумбийския правен университет.

Когато баща му умира, в завещанието си оставя всичко на майка му, тъй като не е разчитал на компетентността на сина си.

Против желанието на майка си Франклин се оженва за Елеонора Рузвелт, племенница на президента Теодор Рузвелт и негова първа братовчедка.

Франклин Делано Рузвелт не е имал никакви собствени доходи по това време и напълно е разчитал на благоволението на майка си, която купува на младото семейство една къща в Хайд Парк и една лятна вила в Кампобело. С женитбата си за Елеонор той става вече редовен гост на Белия Дом и на другите изтъкнати членове от този голям “клан” на фамилията Рузвелт-Делано.

Франклин Делано Рузвелт не завършва и право, но тъй като влиянието на неговата династия е било много голямо, асоциацията на адвокатите го приема за член, без да е завършил университет.

Той решава да използува големия авторитет на фамилията си и на името Рузвелт, като навлиза в попрището на политиката. Неговата династия, която е тясно свързана с големи имена, решава да използва и двете американски политически партии – Републиканската, която тогава се е водела от президента Теодор Рузвелт, и Демократическата, която ще се поведе от Франклин Рузвелт. Навсякъде, където са го представяли за кандидат в сенатските, губернаторски и други избори, кланът винаги се е постаравал неговият опонент да бъде някоя неизвестна личност, която в никакъв случай да не може да се пребори с името Рузвелт.

Тъй като повече от половин столетие Министерството на военноморските сили се е държало от фамилията Рузвелт, те го назначават за заместник-министър на военния флот. Фамилията построява една от най-големите корабостроителници в страната, на която новият министър непрекъснато прави поръчки за нови военни кораби. От една страна, задоволява интересите на династията си, от друга, детските си мечти – вместо книжни параходчета истински бойни кораби, на които интересите на Рокфелеровия “Стандарт Ойл” намериха мястото през Първата и Втората световни войни.

Скритата поддръжка на Франклин Рузвелт от някаква задкулисна сила в управлението на тогавашния президент Уилсън е много ясна от обстоятелството, че той само като заместник-министър е действал с такъв голям авторитет, свобода на действие и невъзпрепятстван от никого. Неговият яростен милитаризъм и невъздържано харчене на пари за бойни припаси навярно са възхитили дождовете на муниционните и оръжейни компании.

Пред една комисия на Конгреса самият Рузвелт признава, че си е позволил да изхарчи извънредно големи суми без разрешението на Конгреса, с което е престъпил достатъчно законите, за да бъде осъден на 999 години затвор. Но престъпването на законите от членовете на династията не ги води до затвора. Те стават президенти, диктатори и царе.

През 1921 г. Франклин Рузвелт се разболява от полиомиелит и той започва да страда от периодични продължителни и неконтролирани атаки. Те разредяват, но състоянието му не се подобрява напълно. Съпругата му Елеонор и всички около него са пазели пълна тайна за болезненото му състояние с цел да не пречат на предварително начертаната му кариера.

Както обикновено става, за консумация на масите, всички са мислили, че мегабанкерите Рандолф Хърст, Дюпон и Рокфелерови са големи неприятели помежду си, докато точно те са били тези, които са помагали на династията и са направили Франклин Рузвелт президент, за да служи на техните намерения и цели. Неговата предизборна кампания изцяло е била материално и морално поддържана от тях.

Като президент Рузвелт непрекъснато е нарушавал обещанията си, дадени на народа, който го е избрал, но нито веднъж не му е било позволено от династията да отстъпи дори и на йота от обещанията, дадени пред тези, които са го финансирали – скритите господари. Първият акт от неговата администрация е преоценяването на златото. Това е била една много непочтена постъпка, от която не само обикновеният американец, но и самата държава са били много ощетени за сметка на групата банкери, които са натрупали колосални доходи. Едни от тези приятели на Рузвелт бяха Рокфелеровите банки.

Независимо от непочтеността на този Рузвелтов акт, той е и противоконституционен. Той насилствено събира от народа златните монети и всякакъв вид злато, като нарежда да се предаде на т.нар. “Федерален Резерв”, който не е нищо друго освен една частна банка, взела горното име само за по-голям авторитет и заблуждение. Дори и в момента по-голямата част от американците, за да не кажа 95%, мислят, че Федералният Резерв е официалната съкровищница на САЩ. Санкциите за тези, които не предадат златото си на банката, са били драконовски – 10 000 долара глоба и десет години затвор. Същата година Рузвелт девалвира долара, заявявайки, че държавата трябва да закупи същото злато от Федералния Резерв на по-високи цени. Това ще рече, че банкнотите, които хората току-що са получили, са вече обезценени с около 30%. Същото става и със среброто. Рузвелт удвоява стойността му и неговият помощник и приятел Бернард Барух, който е контролирал 1/3 от световното снабдяване със сребро, се възползува богато от тази услуга на президента.

Някои честни републиканци и демократи се съюзяват, обивняват този акт на Рузвелт и се мъчат да го анулират пред Върховния съд. Хърст и Рокфелер, уплашени от едно ново рееволюиране на златото, решават, че Рузвелт трябва на всяка цена да бъде преизбран за президент и с голямата си изпълнителна власт да задържи статуквото.

По време на Рузвелтовото президентство американското управление става напълно раболепно на Рокфелеровата империя и прави възможни неговите световни завоевания. С назначаването на племенника на Морган Джозеф Грев за посланик на Япония се подготвя пътят за Пърл Харбър, спасява се имуществото на Рокфелеровия Стандарт Ойл в Китай и пълното завладяване на Япония от Рокфелеровата империя. И всичко това им бе предоставено за сметка на десетки хиляди американски живота, колосални национални загуби, и контрола над много богатите Южно-арабски и други близкоизточни петролни полета.

Самият президент Франклин Делано Рузвелт е бил под контрола на династията. Той никога не е отговарял на въпроси, които не са били предварително зададени. Специални членове от семейството са разглеждали и подготвяли отговорите, тъй като те не са се доверявали на неговите.

Рузвелт създава абсолютно монополистичен контрол над американската банкова и финансова системи, което не служи на американската държава, а на неговите банкери, роднини и техните съюзници.

Според Хофман Никерсън становището на Рузвелтовата династия по отношение на черни, католици и евреи е отрицателно. Според тях те не са американци и са по-низши малцинства, които едва ли са толерирани от фамилията и от нейните съюзници. Категорично отхвърлям това становище като не меродавно по следните причини: 1. Произходът им е еврейски и 2. Обкръжението на президента Франклин Делано Рузвелт е било почти цялото от евреи.

Една случка, която е само малка част от ежедневието, доказва истинския характер на семейство Рузвелт: Елеонор Рузвелт е била поканена в една болница да направи благотворително обръщение за събиране на волни пожертвувания. “Първата Дама” на Америка заявява, че ще приеме поканата на болницата срещу 1 000 долара, независимо от това, дали е за събиране на помощи или не.

Подобен бил случаят в гр. Джонсън, щата Тенеси, където Елеонор пристигнала, за да изнесе благотворителна лекция. Когато й казват, че са събрали само 500 долара, тя им отговаря строго, че няма да си отвори устата за по-малко от 1000 долара и то в аванс. Комитетът побързва да изтегли от банката още 500 долара, след което “Първата Дама” си отваря устата.

Единствените организации, на които Елеонор Рузвелт е изнесла лекции и речи без каквото и да е възнаграждение, това са били левият комунистически фронт и техните приятели – пътуващи организации. За тях тя е отделяла голяма част от времето си и дори ги е канела в Белия Дом. Още от самото начало тя е тясно свързана с основателите на комунистическата партия в САЩ. Независимо от това, че Елеонор Рузвелт непрекъснато е отричала членството си в Комунистическата партия, нейните действия са по-красноречиви от думите и.

Без каквото и да е съмнение тя е била много добре осведомена за програмата и използуването на комунизма за разрушаване на демокрацията и установяване на диктатура в САЩ. Тя е била всъщност водачът на лявото крило на “Младежкото движение”. А зад гърба на всичко това е Рокфелер, който не само идеологически, но и финансово ги е поддържал, което продължава да прави и днес под най-различни имена и форми.

Единствената цел на Рокфелеровата империя е монополизирана индустрия и търговия, което се отнася също и за техните съюзници и агенти на династията Рузвелт-Делано. Още тогава е бил заплануван “Нов Ред” за самите тях, който продължава и днес с “Новия Ред на Света” на Буш.

С “Новия си Ред” Рузвелт обеща благоденствие и процъфтяване чрез премахване забраната за продажба на спиртни напитки. Много скоро се разбра от всички трезви хора, че благоденствието бе настъпило само за спиртната индустрия и нейните босове.

Чрез президента Франклин Делано Рузвелт и неговия “Нов Ред” и Втората световна война династията спечели много победи за Рокфелеровата империя. Най-голямата печалба бяха богатите петролни залежи от Близкия Изток и специално от Южна Арабия.

За да поддържа интересите на Рокфелеровия “Стандарт Ойл”, американската хазна подари на краля Ибн Сауд за неговата издръжка и на неговите 450 жени 30 000 000 долара и допълнително 25 000 000 долара от Експорт-импортната банка за построяване на ж.п. линия от столицата на краля до летния му дворец в Рияд, както и подаръци за много милиони долари. От своя страна, кралят подари на Елеонор Рузвелт една чудно изработена корона от чисто злато, за което, разбира се, не се даде никаква гласност.

През 1941 г. Рокфелер започва строенето на петролопровод в Южна Арабия с обещанието, че той няма да служи за никакви военни цели в света. Това обещание, разбира се, не бе удържано и бяха направени няколко отклонения, предназначени точно за военни цели. Президентът Рузвелт даде на Рокфелер 165 000 000 долара от специалните тайни военно предназначени фондове, за които той не е задължен да дава сметка на Конгреса или на когото и да било.

За да получи Рокфелеровата империя петролните залежи в Южна Арабия, Американският народ заплати трагично висока цена – две световни войни, стотици милиарди долари, десетки хиляди живота и стотици хиляди сираци и сакати.

От 1937 г. Рузвелт страда от малки апоплексни удари, за които неговите медицински съветници не споменават нищо и всичко се пази в пълна тайна до новите избори в 1944 г., когато в неговите предизборни речи по радиото някои хора забелязват малки промени. На някои конференции явно се усещала нечленоразделна реч. За всички тези, които са били около и близо до него, е било ясно, че президентът Рузвелт бавно умира, стоейки на краката си, като неговите господари са движели устата и действията му до последното негово издихание. Типична черта за тези безпощадни босове, които нито за миг няма да се поколебаят да изнасилят един умиращ човек, стига да е свързано с интересите им.

На Техеранската среща на “Тримата големи”, където се реши подялбата на света между тях, Рузвелт и Чърчил бяха поканени от Сталин в съветското посолство, където се предполагаше, че ще бъдат по-осигурени и запазени срещу евентуални неприятности и атентати. На западните гости бе оказано специално гостоприемство. Към тях беше аташиран един специален сервитьор, който се грижеше само за тях двамата – Рузвелт и Чърчил. По-късно двете западни разузнавания откриват, че сервитьорът е бил лекар със специалност токсикология. Тази специалност от медицинската наука в Съветския съюз е била използвана много умело от лекарите-токсиколози през време на чистките. Максим Горки е бил отровен по същия начин от д-р Лавин, на когото е било заповядано да стори това. Много скоро след напускането на Съветското посолство Чърчил е извънредно болен, до такава степен, че се е очаквало всеки момент да умре. Много набързо той бива транспортиран в Египет, където едвам го спасяват.

След завръщането си Рузвелт също се е почувствал зле. От този момент нататък той никога повече не се е движил сам, без помощта на други. Симптомите са били отравяне с някакъв вид бавно действуващо индийско “Curare”. Един от военните съветници на Рузвелт на име Уатсън също внезапно се разболява и умира на връщане от Техеран – още по пътя. Ленин умира по същия начин. Този случай с Рузвелт и Чърчил не се съобщи никъде в света. Бил е известен само на най-близкия около тях политически кръг от хора. Подробности не са съобщени дори и на семействата им. Рузвелт изчезва за известно време, докато се рехабилитира физически. Много по-късно става ясно, че е прекарал в една от резиденциите на Джон Рокфелер, което също се е запазило в тайна.

Над лявото око на Рузвелт се развива много бързо една черна бемка и на носа му една пигментация, която лекарите определят като “lupus erythematosus”, което в много случаи се получава при големи алкохолици. Тъй като Рузвелт е бил голям любител на алкохола, много е възможно това да обяснява пигментацията. Не се знае доколко всичко това е причина за неговата смърт, тъй като след кончината му не се прави никаква аутопсия, която при неговия случай е била задължителна.

През декември 1944 г., въпреки че неговото здравословно състояние е било много лошо, лекарят му адмирал McIntyre официално заявява, че президентът е на почивка в топлите извори на Джорджия и че е в много добро здравословно състояние, докато в същото време на тайната служба е било наредено много внимателно да пази вицепрезидента Труман.

На 12 април 1945 г. пресата официално съобщава, че президентът Франклин Делано Рузвелт е починал. Неговият пост се заема от вицепрезидента Хари Труман. Не се съобщават никакви подробности за неговата смърт. Знае се само, че е бил на топлите извори в Джорджия. Говори се, че в последния му час при него са били двама души – руската художничка Елизабет Шуматова и фотографът Н. Робинс, един час след неговата смърт напуснали топлите извори. Според Шуматова последните думи на Рузвелт са били “Имам страшно главоболие”. Веднага след неговата смърт започва една мистерия, която и до днес не е разкрита. Малко преди да умре, лицето на Рузвелт е било силно почерняло и вече е изглеждало като една смъртна маска. Изглежда, симптомите са на холера или акутно отравяне.

Съществуват много версии за смъртта на Рузвелт. Някои твърдят, че в този кратък период на последния си мандат Америка се е управлявала от двойник на Рузвелт. Това изнасям само като мълва, а не като потвърден факт. Всичко около неговото здраве, както и около неговата смърт е мистерия. Президентът на водещата в света страна Съединените Американски Щати умира и това се съобщава само с едно изречение: “Той умря от масивен церебрален кръвоизлив”. Не се съобщават причините за кръвоизлива, които могат да бъдат много високо кръвно налягане, разбиване на черепа, менингит, куршум в главата, някой вид отравяния и др. Говори се също за един малък сребърен пистолет, който Рузвелт е държал в себе си по това време. Говори се също за една рана от куршум в главата. Говори се за самоубийство при силна депресия, в каквато той бил изпаднал. А също така се говори и за убийство от агенти на някаква чужда сила или на самите тези, на които той е служил. При всички случаи има нещо тъмно, след като на всички тези, които са били около него, е било забранено да говорят, дори и жена му Елеонор не каза нито дума във връзка със смъртта му. Даже не се направи и законната аутопсия на тялото му веднага след смъртта или по-късно. Също много странно беше за американците, че ковчегът не бе отворен за публично поклонение дори и през време на погребалната процесия. Една голяма лъжа, отправена към войската, беше повтаряна непрекъснато по радиото, че тленните останки на президента са изложени в Белия Дом, където хиляди поклонници минават.

След като Сталин бе уведомен за смъртта на Рузвелт, той веднага нарежда на Андрей Громико, посланик в САЩ, да отиде лично в Белия Дом и изиска отваряне на ковчега, за да се убеди сам, че Франклин Делано Рузвелт е умрял. Громико отива при външния министър на САЩ Стетиниус, изказва официално съболезнованията си и тези на Сталин и пожелава да се поклони пред останките на Рузвелт, като подчертава, че такова е било личното желание на Сталин. Стетиниус отива веднага в Белия Дом и се свързва с едно от отговорните лица, което в случая се оказва, че не е вдовицата на президента, не е частният му секретар, не са децата му, което би било редно, а Самуел Розенмен, когото Рузвелт често наричал “Сами Розата”. Обществена тайна е, че този “Сами Розата” е писал на Рузвелт най-важните му политически речи и специално тези, свързани с международните отношения на Америка и с нейната политическа стратегия. Този не много известен дотогава Самуел Разенмен категорично отказва на министъра на външните работи на САЩ Стетиниус, а и на Громико да ги приеме и отвори ковчега. Това е едно “вето”, което той прилага и към самия Сталин. Чак тогава става много ясно на много хора от върховете, че този досега считан само за един писач на речи не е бил съвсем обикновен човек. Той е бил представителят, окото и ухото на върхушката в Белия Дом.

Защо Сталин се е съмнявал в семейството на Рузвелт, във вестниците, в охраната на Белия Дом, когато по радиото бе разпространена новината, че Франклин Делано Рузвелт е мъртъв?

Много вещи политици във Вашингтон и досега твърдят, че внезапната смърт на Рузвелт е силно обезпокоила Сталин, който е искал да разбере на всяка цена дали неговата смърт е естествена или някой от босовете му го е ликвидирал. На цял свят е известно, че на Техеранската, както и на Ялтенската срещи, Рузвелт е удовлетворил всички желания на Сталин и му е обещал много повече, отколкото е било необходимо. Опасенията на Сталин са били дали след смъртта на Рузвелт всички негови обещания ще бъдат изпълнени от неговата администрация. Сталин е познавал много добре старите азиатски похвати. Много често диктаторите, царете и управителите са се срещали за разрешаването на международни въпроси и много често при завръщане в страната си са изчезвали безследно или нещо неприятно им се е случвало. Почти при всички такива случаи тази страна се е ползувала от предимствата на споразумението, без да изпълни своята отговорност и поетите задължения.

Независимо от това, че Сталин и Рузвелт са твърдели, че са добри приятели и до известна степен Сталин е разчитал на дадените му обещания, които, погледнати реално, са били много добри, за да бъдат истина.

Незабавно след конференцията Рузвелт издава заповед, нареждайки унищожаването на всички архиви, засягащи комунистите и всички леви елементи в армията и флотата, което бе незабавно изпълнено от тези два института. Докато Федералното бюро за разследване на Едгар Хувър запази всичко и днес те имат в архивите си досиетата на всички комунистически интриги и личности, замесени във всякакъв вид организации на земното кълбо.

Независимо от това, как е умрял Рузвелт – от убийство, самоубийство или бавно действуваща отрова, и неговият край настъпи, след като той ни остави много майки без синове, една банкрутирала страна, много инвалиди ветерани, загинали във войната и един неизбежен световен хаос. Това са спомените от този човек, който искаше да управлява света и пропадна, както много други.

Привиденията, които ще преследват духа на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт, са много. Едни от тях са: 1. Желанието и насърчението му заедно с Чърчил за започване на Втора световна война; 2. Мистерията около Пърл Харбьр; 3. Отказът му да приеме Японската капитулация преди атаката на Окинава, което коства на Америка 100 000 убити и ранени; 4. Убийството на сенатора Хуей П. Лонг, неговият най-силен опонент; 5. Предаването на Сталин на повече от 5 000 000 германски граждани, използувани за робски труд; б. Предаване на Тито на кралската югославска армия и на хърватската, която Тито изби много жестоко при Марибор; 7. Унищожението на потребителните стоки и др. като: милиони тона памук, милиони говежди кожи, крайно необходими за населението, са били изгорени, милиони килограми вълна също са били изгорени, захар и мляко са били унищожени. И всичко това той прави, за да предизвика изкуствен недостиг, като се намали излишъкът. По същото това време, когато американският излишък се е унищожавал, милиони хора по света са гладували.

Американският народ не искаше война. Пропагандата му втълпи, че Германия трябва да бъде разрушена, загдето е окупирала Полша. Германия бе унищожена, а Полша бе предадена на комунистите. На американския народ бе казано, че Япония трябва да бъде разрушена заради Пърл Харбър. САЩ унищожи Япония и даде Китай на комунистите. Следователно, кои излязоха победители от Втората световна война? Естествено, Съветският съюз, Китай и комунизмът. И слепият ще види кой наложи комунизма в света.

Някои от Рузвелтовите предшественици са били евреи. Франклин Рузвелт е потомец на Claes Martenszen van Roosevelt, който в 1649 г. идва в Америка. Същата фамилия след седем поколения се покръства. “Ню Йорк Таймс” от 14 март 1935 г. цитира думите на самия президент Рузвелт: “В миналото моите предшественици може би са били евреи. Всичко, което зная, е, че произходът на моята фамилия е потомствена на Claes Martenszen van Roosevelt, който идва от Холандия”.

Допълнителни сведения за националността му получаваме от Чез С. Осбърн, бивш губернатор на щата Мичиган. Според неговите проучвания той също твърди, че потеклото на Рузвелт е еврейско и произхожда от фамилията Rossocampo, която е била изгонена от Испания през 1620 г. Някои от членовете й са потърсили убежище в Германия, Холандия и други страни. Членовете от фамилията сменят имената си на Розенберг, Розенбаум, Розенблум, Розенвелт и Розентал.

Розенвелтови от Северна Холадния в края на краищата стават Рузвелт. Всички сменят религията си с изключение само на Джакоб Рузвелт, един дребен търговец от четвърто поколение, който си запазва еврейската вяра. Според губернатора Осбърн от тази дребна търговия започва по-късно икономическата сигурност на Рузвелт.

Поради това, че той е давал много обещания, без да ги изпълни, американците обикновено казват за Рузвелт: Той не е един от нашите! Може би за това мнение на американците играе роля обстоятелството, че неговият пръв официален акт като президент е да извика Литвинов в Белия Дом и да установи дипломатически връзки с Москва. През неговото президентство Бернард Барух се е ползувал с много голяма власт и дори са го наричали “неофициалния президент на САЩ”.

Не желая никой да мисли, че Рузвелт е бил обвинен и още се обвинява за това, че е от еврейски произход. Не, той е обвинен в това, че е бил един лидер на международното радикално движение, което хвърли света в конвулсии.

Като характер цялата фамилия са били отдадени на търговия и печалби. Един от тях Исак става много богат капиталист и основава в 1790 г. Bank of New York.

Франклин Рузвелт колкото и да е бил открит, толкова е и бил непроницаем и недоверчив.

Хубавата му аристократична външност силно привлича жените. Имал е много любовни похождения. Едни от най-изтъкнатите му любовници са Люси Мерсър и Маргарит льо Ханд. Грациозната Люси е била дълги години негова близка приятелка и любовница. Дори и в последните мигове на неговия живот в Уорм Спринг тя е край смъртното му легло, без дори съпругата му Елеонор да е била там. През 1923 г. младата и хубава Миси льо Ханд е негова секретарка и пътува навсякъде с него, за да го “обслужва”. Самите му синове мислят, че тя е била метреса на баща им. Други негови познати метреси са били Дороти Шиф и принцеса Марта Норвежка.

За много от неговите любовни похождения съпругата му Елеонор е знаела или подозирала, въпреки че той най-безочно е отричал. От своя страна, през 1932 г. Елеонор се свързва идилично с една журналистка-лесбийка, Лорена Хичкок, на която в продължение на 30 години пише хиляди пламенни писма. Предполага се, че те физически са се привличали.

Според Рузвелт: Нищо не е по-приятно за окото от една хубава жена.