Никола Николов Маските на величията

От самото начало, до изпълнението на присъдите, лидерите на нацистката партия бяха уединени в Нюрнбергския затвор.

При получаването на обвинителния акт всеки реагира по най-различен начин:

Гьоринг: “Победителят винаги ще бъде съдията и победеният – обвиняемият”.

Рибентроп: “Обвинението е отправено срещу погрешни хора”.

Калтенбрунер: “Аз не се чувствам виновен в никаква военна криминалност, аз само съм изпълнил задължението си като разузнавателен орган, и отказвам да служа като един “ersatz” на Химлер”.

Алфред Розенберг: “Отхвърлям обвинението за ‘Конспирация’ – антисемисткото движение беше само протекционно”.

Вилхелм Фрик: “Цялото обвинение почива върху едно предположение за една фиктивна конспирация”.

Шахт: “Аз не разбирам въобще защо и в какво съм обвинен”.

Валтер Функ: “Никога в живота си съзнателно не съм направил нещо, което да доведе до такова обвинение. Ако може да се приеме от обвинението, че съм виновен, това е само грешка или незнание, тогава моята вина е една човешка трагедия, но не и престъпление.”

Франц фон Папен: “Обвинението ме потресе, първо, поради безотговорността, с която Германия бе хвърлена в тази война и в световната катастрофа, и, второ, натрупаните престъпления, които моите хора са извършили. За мен психологически това е необяснимо. Аз мисля, че езичеството и годините на тоталитаризъм са главните виновници. Чрез тези две неща през периода на тези години Хитлер стана патологичен лъжец”.

Барон фон Нойрат: “Аз винаги бях срещу наказания без възможност за защита”.

Артур Зайс-Инкварт: “Надявам се това да е последното действие от трагедията на Втората световна война”.

Юлиус Шрайхер: “Този процес е един триумф на световното еврейство”.

Маршал Кайтел: “За един войник заповедите са заповеди”.

Генерал Иодъл: “Съжалявам за неправилните обвинения и политическата пропаганда”.

Адмирал Дьониц: “Нито едно от обвиненията не ме засягат ни най-малко. Типичен американски хумор”.

Нюрнбергският “процес” бе част от политиката на победителите за отмъщение срещу германския народ, за налагане на една втора “военна виновност” върху германците, по-лоша от тази, наложена във Версай.

Според някои този процес ще отбележи една много важна фаза за еволюцията на международното право. За да бъде признато като такова “международно право”, то трябва да бъде прието от всички държави. То не може да бъде направено едностранчиво, както в случая, от американеца Джаксън и прието само от победителите във войната. Неговият “закон” не бе предложен на нито една друга държава. И най-важното, този закон, който бе приложен в Нюрнбергския процес, няма нищо общо с международен закон, защото бе построен върху Американския военен съд, прилаган само към американските офицери от армията и флотата, но не и към чуждестранни офицери или цивилни. Това, което бе приложено в този процес, бе напълно нещо ново, основано на несъществуващ закон, национален или международен – нито риба, нито рак.

“Чикаго Трибюн” от 14 юни 1946 г. пише следното: “Военнопрестъпниците се обвиняват от Джаксън чрез някакъв закон, измислен специално за случая”. Споменаването на каквито и да са имена на високопоставени лица от страна на победителите е било забранено в процеса. 22-месечният интервал, през който Хитлер и Сталин бяха сключили договор за ненападение, бе също изключен от всякакви дебати и документи. Още преди процесът да започне, 22-мата бяха предварително осъдени. Още с арестуването те бяха третирани вече като осъдени. Те бяха изолирани в примитивни индивидуални килии, по подобие на смъртните килии на Синг-Синг, където осъдените на смърт очакваха изпълнението на присъдите. Още преди да бъдат осъдени, цялата преса и радио ги третираха като “военнопрестъпници”, а не като “обвиняеми”. Това бе направено умишлено, за да се подготви общественото мнение за тяхната екзекуция, както и да се избегнат протести срещу незаконността на процеса. Още от първия ден на арестуването им, им бяха отнети жезлите и всички отличителни белези на техните рангове и изпратени в Америка за показ и сензация. Такова разжалване е позволено само след присъда. Всичко бе направено по такъв начин, че светът да остане с впечатлението, че това са опасни убийци и че най-важното е те да получат “само присъда”.

Главното обвинение на “криминалните” е, че те са “конспирирали” да проведат една “агресивна война”. Повечето от войните почиват на някаква конспирация. Лично аз не изключвам нито една! Съществува ли в света някакъв авторитет или достоверен източник, който да определи значението на “агресивна война”? Не се ли твърдеше в миналото, пък и сега, че “атаката е най-доброто средство за отбрана”? Ако в Германия съществуваше конспирация за подготовка на “агресивна война”, такива конспирации съществуваха непрекъснато в САЩ, Англия, Франция и Русия – в случая всички те “съдии” на тези, които обвиняват, че сами са предизвикали “агресивна война”.

Почти всяка война в историята и всяка една британска война е била агресивна. Войната против опиума, войната срещу Египет, Южно-африканската война, Първата и Втората световни войни бяха много добре пресметнати от Великобританската агресия. Но бе ли наказан някой британец за тях? Естествено, не! Китченер, “касапинът от Омдурман”, който покоси с картечници хиляди патриотични дервиши, и вместо да бъде съден, получи едни от най-високите почести! Поиска ли някой неговото съдене като “военнопрестъпник”? Кой британец бе наказан заради Южно-африканската война и заради смъртта на 35 000 южно-африкански жени и деца, измрели от глад в британските концентрационни лагери? Съветският съюз нахълта и заграби повече държави, отколкото Германия.

Истинските “конспиратори срещу световния мир” са Чърчил и Рузвелт, докато Сталин не се нуждае от конспирация. Той сам решава да обяви война, без да се консултира с когото и да било. Мислили ли са съдиите от Нюрнбергския процес, че са убедили света в това, че главните виновници за войната не са били панбританците, а германците, защото ги осъдиха.

Френското управление на Виши под маршал Петен съди и осъди Даладие, Блум, Гамлен и други не за планиране на агресивна война срещу Германия, а за това, че не са подготвили дъстатъчно Франция. Германците въобще не ги съдиха. Те уважиха съществуващите международни закони. През юли 1946 г. официалният вестник на Американската юридическа асоциация признава, че Нюрнбергският съд е единствен по рода си в световната история (което ще рече, че няма нищо общо с международните закони).

Американският военен закон, върху който бе построено обвинението срещу германските лидери в Нюрнберг, изисква смъртна присъда на тези, които са обвинени в предателство на родината си. Тук се получи една аномалия и явно изопачение на закона. Те бяха осъдени за това, че бяха патриоти и за това, че искаха да си възвърнат това, което бе откраднато от тях. Една добродетел, която победителите обърнаха в престъпление, запазвайки добродетелността за себе си.

Сега, след повече от 45 години, откриваме и още много слабости и недостатъци на този “Международен съд”. Защо съдът не бе съставен от съдии на неутрални държави? Защото някой от тези съдии, може би, щеше да повдигне въпроса за отговорността за всички цивилни жертви, дадени в откритите и незащитени градове като Дрезден, Кьолн, Хамбург и други.

“Нюрнбергският процес” не бе “процес”. Това бе един план за прекарване на германското управление под бесилката. Това бе и едно предупреждение към всички лидери на губещите партии, че подлежат на ликвидиране.

По конституция само Американският конгрес има право да обявява война. По възприетата история на Нюрнбергския процес, ако някоя държава обяви, че решението на Конгреса е агресивно, то ще рече, че целият Конгрес може да бъде съден. Какъвто бе случаят с Народното събрание на България на 9 септември 1944 г. Много американски юристи се срамуват от възприетия от техния колега Джаксън военнонаказателен закон и приложен като международен закон в Нюрнберг.

Ще се опитам съвсем накратко да представя всички подсъдими от Нюрнбергския процес.
Херман Гьоринг (Hermann Goering). Един от най-лоялните хора на Хитлер. Заемал е най-различни постове в германското управление, с които безупречно се е справял. През 1921–1922 г. той организира SA и насажда една желязна дисциплина и чувство за патриотизъм в тези млади хора. През 1932 г. е председател на Райхстага, министър-председател на Прусия и по-късно министър на въздухоплаването. Той е истинският създател на германското военно и търговско въздухоплаване. Едно от най-ценните му качества са дисциплината и куражът за приемане на лична отговорност. Роден е през 1893 г. в Бавария. Като младеж учи в кадетското училище в Берлин и става лидер на въздушната ескадрила Рихтхофен.

В Нюрнберг той пристигна с два куфара хапчета парадоксин, към които е бил силно пристрастен. Отнемат му ги и той скоро свиква без тях. В затвора Гьоринг приема едно съвсем естествено поведение. Признава, че в живота си е залагал на много големи неща, но не му е провървяло и е загубил. В разговорите си е реалист. Няма никакво чувство за вина и говори с подчертана ирония за “правосъдието на победителите”. В главата му са прясно запечатани спомените за най-обикновени военни действия. Не си спомня никакви жестокости и не приема никаква вина, докато такава непрекъснато приписва на Съюзниците. Не отрича, а напротив, гордее се със своето водачество и подценява много от останалите лидери на национал-социалистическата партия. По отношение на процеса, Гьоринг го нарича “политически процес” и казва: “Аз съм готов за последиците. Сигурен съм, че руските и френските съдии вече имат техните инструкции. Отговарям за всичко, което съм сторил, и не отговарям за нищо, което не съм сторил. Нещо, което ми прави най-голяма чест, е, че съм член на нацистката партия – единствената, която има куража да каже: “Отивай по дяволите, Версай!” Гьоринг е единственият подсъдим, който безупречно поддържаше Хитлер и обвиняваше Съюзниците за всичко.

Точно преди изпълнението на присъдата, Гьоринг се самоубива в килията, поглъщайки цианкалий. Тогава никой не е могъл да открие по какъв начин, въпреки засилените предпазни мерки, Гьоринг е успял да получи отровата. Това е била последната сензация на Нюрнбергския процес.

На 1 октомври 1946 г. съдът произнася присъдите на подсъдимите. Обвиненията са четири: 1. Конспирация за извършване на престъпления; 2. Престъпления срещу мира; 3. Военни престъпления; 4. Престъпления срещу човечеството.

Присъдата на Гьоринг е: Виновен по всичките 4 точки. Наказание: Смърт чрез обесване.

Гьоринг е отговарял на въпросите с изключителна интелигентност и находчивост. Хитро и ловко избягва най-опасните клопки, проявява ясен ум и превъзходна памет. Когато обвинението го притисне с някакъв негов компрометиращ цитат, той винаги е намирал начин да подкопае или омаловажи формулираната от обвинението теза.

Американският прокурор Джексън много трудно се е справял с неговата интелигентност, и много често не довършва разпита си и се обръща за помощ към трибунала. Джексън е имал на разположение една дузина помощници, секретари, технически персонал, канцеларии и архиви. Гьоринг – под огъня на кръстосания разпит е трябвало да реагира моментално, осланяйки се на собствената си памет, ловкост и находчиваст. От този технически двубой Гьоринг често е излизал победител. От спомените на сър Дейвид Максуел Файф, тогава британски обвинител, по-късно министър и накрая лорд-канцлер се потвърждава, че Гьоринг е бил труден опонент и причислява неговия кръстосан разпит в Нюрнберг към най-тежките изпитания в юридическата си кариера. Гьоринг е атакувал непрекъснато обвинителите. Говорел е сякаш Германия не е била претърпяла още пълно поражение и сякаш е на трибуната през 1937 или 1939 г., а не пред Нюрнбергския трибунал през 1946 година. Твърдял е, че винаги се е ръководил от чист патриотизъм и любов към родината си. Заставайки в една героична поза той е пренебрегвал очакваната смъртна присъда. Изричал е ефектни сентенции за нищожеството на човешкия живот в сравнение със съдбата на нацията.

През нощта преди екзекуцията той поискал от свещеника на затвора последно причастие с благословия според обреда на литеранската църква. Свещеникът... му отказал тази услуга.

През 1933 г. Хес е назначен за райхминистър и помощник на Хитлер, като лидер на национал-социалистическата партия. Организацията и юздите на партията са в негови ръце. Макар и заемащ такъв важен пост, той живее много скромно и избягва да се налага в очите на публиката. Бил е пример за дисциплина и скромност за всички останали германски лидери. Пресата почти не е писала за него.

Р. Хес е роден в Египет през 1894 г. и е син на германски търговец, установил се там. Ходи на училище в Германия и в 1914 г. отива доброволно на фронта. Заради големите му способности му дават офицерска длъжност, през време на което е сериозно ранен. Все пак успява да се включи във военно-въздушни сили като много активен пилот. Дори и след войната той остава силно привързан към въздухоплаването. Участва и печели много въздушни състезания.

Когато Хитлер влиза в затвора, Хес като негов най-близък помощник е пак с него. Най-същественото за Хес са били принципите на партията. Неговата скромност много ясно проличава от едно негово изказване: “Адолф Хитлер ме назначи за негов помощник, защото знае, че аз съм се научил да виждам и преценявам хората и политиците чрез техните очи”.

Той непрекъснато е подчертавал на подчинените си: “Не давайте заповеди, но се стремете да получите резултати, които да са в интерес на национал-социализма”.

Мистериозният полет на Хес през 1941 г. до Англия предизвика голяма сензация. В Нюрнбергския затвор го довеждат направо от Англия и то в състояние на пълна амнезия. По цял ден стои напълно безучастен и неподвижен в килията си и не си спомня нищо от миналото. Не познава дори и най-близките си сподвижници като Гьоринг и Фон Папен. Непрекъснато е държан с белезници заради опита за самоубийство, правен от него в Англия. Няколко дена преди процеса трима американски психиатри го изследват и решават, че може да бъде съден.

Целта за отиването на Хес в Англия си остава и до днес пълна тайна. Истината се знае само от Чърчил и от Английското разузнаване. Предполага се, че Хес е носил в Англия някои предложения за мир, които Чърчил не е приел и пази в пълна тайна. За отбелязване е, че това става само десет дни преди определената от Хитлер дата за нападението срещу Съветския съюз.

Присъда: Виновен по точки 1 и 2. Наказание: Доживотен затвор.

Два големи успеха на новото Хитлерово правителство са свързани с името на Рибентроп. Първият – Германо-английският морски пакт от юни 1935 г., който признава английските доминиращи интереси като морска сила, а вторият успех – Антикоминтерновският пакт с Италия и Япония или така нареченият триъгълник Рим – Берлин и Токио.

Роден е на 30 април 1893 г. във Весел на реката Рейн и е син на армейски офицер. Взема активно участие в агресивния план срещу Чехословакия и е бил в близки отношения със Судетската германска партия, която фактически спомогна най-много за събитията в Чехословакия. Рибентроп участва във всички германски агресии – от окупирането на Австрия до инвазията в Съветския съюз.

Присъда: Виновен във всичките 4 точки.

Наказание: Смърт чрез обесване.
Вилхелм Кайтел (Wilhelm Keitel). Германски армейски офицер и главен военен съветник на Хитлер през Втората световна война. Роден е на 22 септември 1882 г. в Хелишерод – централна Германия. През 1938 г., когато Хитлер поема лично командването на армейските сили, Кайтел е назначен за главнокомандващ, нещо като министър на войната. На този пост той стои до края на войната. Участва във всички важни конференции и през юни 1940 г. диктува условията за примирието на французите. Член е на “съда на честта”, който раздаде смъртните присъди на висшите офицери, взели участие в неуспешния атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944 г.

Той е инициатор на плана “Барбароса” (за атаката срещу Съветския съюз), подписан от Хитлер на 18 декември 1940 г.

Кайтел заповядва за всяка атака или убийство на германски войник на Изток да се наказват със смърт от 50 до 100 комунисти.

Присъда: Виновен във всичките 4 точки.

Наказание: Смърт чрез обесване. Присъдата му бе изпълнена на 16 октомври 1946 г.
Ернст Калтенбрунер (Ernst Kaltenbrunner). Върховен шеф на политическата и криминална полиция, на Гестапо и на лагерите. Обвинен е в убиване на военнопленници, евреи, комисари и други противници на нацисткия режим. Заемал е най-високия възможен пост в SS и в полицията. На него се приписва вината за по-голяма част от избитите евреи.

Присъда: Виновен по всичките 4 точки.

Наказание: Смърт чрез обесване.
Алфред Розенберг (Alfred Rosenberg). Роден е на 12 януари 1893 г. в Талин – Естония, тогава част от Русия. Баща му е германски обущар. Алфред става един от най-известните идеолози на германския национал-социализъм. Отива в Москва да учи архитектура, но я напуска веднага след Революцията. В 1919 г. отива в Мюнхен, където носи със себе си книгата “Протоколите на Ционските мъдреци” с цел да открие Ционската конспирация. В Мюнхен той се присъединява към Хитлер, Ернст Рьом и Рудолф Хес и това става още в зародиша на нацистката партия. През 1921 г. Розенберг става редактор на партийния вестник Volkisher Beobachter. Пропит е с антисемистки и антиболшевишки разбирания и идеи. През ноември 1923 г. участва с Хитлер в Мюнхенския путч. След арестуването на Хитлер лидерството на партията преминава в ръцете на Розенберг.

В няколко свои трудове Розенберг проповядва настъпление на Изток – а именно срещу Русия и Полша. Мъчи се да докаже произхода и чистотата на северната раса, от която произхожда и той. Германците като представители на тази “чиста” северна раса са упълномощени да доминират в Европа. Идеологически Розенберг е имал голямо влияние върху Хитлер. Чужденци и кореспонденти, които са имали възможността да го слушат и да му задават въпроси, твърдят, че Розенберг съвсем сам си е формирал своите становища и идеи от свой личен и практичен опит в живота.

Присъда: Виновен по всичките 4 точки.

Наказание: Смърт чрез обесване.

При окупацията на Полша е назначен за началник на цивилната администрация и на 12 октомври 1939 г. е назначен за генерален губернатор на окупирана Полша. По негова идея Полша е трябвало да бъде третирана като колония на Германия. Той се счита за един от главните виновници за икономическата експлоатация на Полша, както и за принудителното депортиране на един милион полски работници за Германия.

Присъда: Виновен по точки 3 и 4.

Наказание: Смърт чрез обесване.

Присъда: Виновен по точки 2, 3 и 4.

Наказание: Смърт чрез обесване.
Юлиус Щрайхер (Julius Streicher). Един непоправим анти-семит. През целия си живот пише и проповядва омраза срещу евреите. Всеизвестен е като враг №1 на еврейството. С голяма упоритост и постоянство е насаждал в германските умове вируса на антисемитизма и ги е подготвял за активни преследвания. Отговерен е за разрушаването на синагогата в Нюрнберг през 1938 г. Открито говори за погроми над евреите и лично взема участие в тях. През 1938 г. пропагандира унищожение на еврейската раса... и с многото си писания и публикации пропагандира смърт.

През време на процеса се отказва от назначената му от съда защита и я поема сам. В една бомбастична реч в съда нарича себе си апостол на антисемитизма. Обвинява много от колегите си в непристойно държане и предателство.

Присъда: Виновен по всичките 4 точки.

Наказание: Смърт чрез обесване.

През 1942 г. Функ прави някакво споразумение с Химлер, според което банката трябва да получи известно количество злато и бижута от SS. По-късно се установява, че това е било собственост на лагеристи от концентрационните лагери. Функ твърди, че е протестирал и не е знаел откъде идва златото в банката, но съдът е на мнение, че Функ умишлено си е затворил очите пред това, което е ставало.

Присъда: Виновен по точки 2, 3 и 4.

Наказание: Доживотен затвор

Друго изказване, на Фон Ширах: “Как можа Шахт да твърди, че винаги подмолно е работил срещу Хитлер, след като той бе един от най-ентусиазираните му поддръжници? Защо? Сега става ясно: той бе един предател, който през цялото време е бил във връзка с неприятеля”.

Присъда: Невинен.
Адмирал Карл Дьониц (Karl Doenitz). Организатор на германската подводна флота. Малко преди сключването на примирието, в качеството си на официален пълномощник и наследник на Хитлер, Дьониц премества цялата останала германска флота в западни води, за да не попадне в Съветите. Самият той казва: “Аз показах, че съм добър приятел на Запада, и го повтарям и в съда. Германия принадлежи на християнския Запад”. През време на процеса някои американски адмирали изпращат в Нюрнберг своите помощници да се застъпят за Дьониц, твърдейки, че през време на войната той е показал голямо кавалерство и военна доблест. Изглежда това е повлияло на съда, за да се ограничи само с десетгодишна присъда на заместника на Хитлер.

Присъда: Виновен по точки 2 и 3.

Наказание: 10 години затвор.
Ерих Рьодер (Erich Raeder). За 15-годишното си командване на германската военна флота, която изгражда, Рьодер приема пълна отговорност до оставката си през 1943 г. Той признава, че военната флота е нарушила Версайския договор, настоявайки, че е било въпрос на чест за всеки човек да стори това... Идеята за инвазията в Норвегия се заражда най-напред в Рьодер и той я налага на Хитлер. Той дава нареждане шест дни преди инвазията в Съветския съюз да се атакуват руски подводници в Балтийско море. Самият той не отрича да е взел активно участие в планирането и подготвянето на една агресивна война.

Присъда: Виновен по точки 1, 2 и 3.

Наказание: Доживотен затвор.
Балдур фон Шиpax (Baldur von Schirach). Водач на германската младеж. Започва политическа дейност още като юноша. Роден е през 1907 г. и още едва седемнайсетгодишен влиза в национал-социалистическата партия и става близък на Фюрера. Следва германска литература, история на изкуството и става лидер на национал-социалистическото студентско движение. Той успява да приобщи много студенти към принципите на национал-социализма много преди налагането на тази идея в Германия. Фон Ширах е бил признат за лидер на младежта много преди официалното му назначение на този пост. Пламенните му речи просто са притегляли младежта към него.

Като райхслидер на младежта той я довежда до една единствена младежка организация, наброяваща седем милиона. Тази организация, позната под името Хитлерова младеж, е била напълно независима и автономна в своето администриране. В нейното развитие има някои хубави неща като достойнство и патриотизъм. Накрая, когато започнаха да се вмъкват други идеи като антисемитизъм и участие в погроми, смисълът коренно се измени.

В областта на литературата той бе много добър и ако не бе се отдал на политика, щеше да бъде много по-полезен за обществото. Назначен е за гаулайтер на Виена, което значително утежни присъдата, дадена му на Нюрнбергския процес.

Присъда: Виновен по точка 4.

Наказание: 20 години затвор.
Фриц Сокел (Fritz Sauckel). Имал е власт над повечето от окупираните територии от германския райх и е управлявал с декрети до насилствен труд навън, както и в самата Германия. По негови нареждания и инициатива той събира повече от 5 милиона работници от други държави, от които не всички идват доброволно в Германия. Неговият принцип е бил работникът да бъде нахранен, подслонен и третиран по начин за извличане от него на най-висока възможна експлоатация при най-малки разходи. Условията, при които са работели тези работници, не са отговаряли на общоприетите условия и са били под екзистенц-минимума на работническата сила в света.

Присъда: Виновен по точки 3 и 4.

Наказание: Смърт чрез обесване.
Алфред Йодл (Alfred Jodl). Както и други, Йодл се представя в съда само като военен и добър изпълнител. Не отрича, че се е възхищавал от Хитлер, докато в същото време го е ненавиждал. Мразел го е заради презрението му към средната класа, към която принадлежал и го е мразел заради недоверието, което е имал по отношение на генералния щаб, към който принадлежал и Йодл. Мразел е също национал-социализма още от самото начало и съвсем естествено след това като военен се подчинявал на държавния глава.

Йодл се заклева в съда, че нищо не знае и няма никаква представа за смъртността и терора в концентрационните лагери. Не знае нищо за някаква програма на Хитлер за унищожение на евреите от Европа. Единственото, което си спомня, е бунтът във Варшавското гето, който е трябвало да се потуши с насилие.

Присъда: Виновен по всичките 4 точки.

Наказание: Смърт чрез обесване.

През октомври 1945 г. той е арестуван от 9-та Американска армия и предаден на Нюрнбергския съд.

Присъда: Невинен и освободен.

През 1947 г. един американски денацификационен съд го осъжда на 8 години затвор като един от главните нацисти. Той апелира и много скоро след това бива освободен, дори получава и пенсия за прослужено време.

Животът и политиката на Фон Папен, както и този на Шахт, са голяма мистерия. Никой не може да каже на кого са служили. Истината е една, че до последния ден от живота си Фон Папен е имал едно неимоверно голямо покровителство от някаква невидима сила.
Д-р Артур Зайс-Инкварт (Artur Seyss-Inquart). До момента на аншлуса с Австрия е напълно непознат на външния свят. Роден е през 1892 г. в един чисто германски град Станерн, който по-късно става чехословашки. Служи в старата Австрийска елитна армия и, ранен сериозно в крака, той остава куц за цял живот.

След Първата световна война практикува право във Виена и играе голяма роля в движението за велика Германия. От много години той представлява национал-социалистическото движение в Австрия. По време на преговорите между Хитлер и Шушниг се взема решение Инкварт да стане министър на вътрешните сили във Виенския кабинет. Той спомага за оставката на канцлера Шушниг. Инкварт става канцлер и министър на отбраната в новото Австрийско управление и като такъв официално поканва германския Райх да изпрати войски в Австрия за запазване на вътрешния ред в страната. При обединението на Германия и Австрия д-р Инкварт е назначен за губернатор на Австрия. На 10 април 1938 г. се провежда допитване. Повече от 99 процента от народа си дават съгласието за един велик германски Райх и гласуват доверие на Фюрера. Според Нюрнбергския съд Инкварт се е държал много строго с опонентите на австрийската окупация, много от които е изпратил в лагери, включително и много свещеници. Също така му се приписват престъпления при окупирането на “Холандия.

Присъда: Виновен по точки 2, 3 и 4.

Наказание: Смърт чрез обесване.

Съдът му признава, че е бил единственият, който е имал куража да казва многократно на Хитлер, че войната е изгубена.

Присъда: Виновен по точки 3 и 4.

Наказание: 20 години затвор.

Още от 1901 г. без прекъсване Барон Фон Нойрат е във външната служба на Германия. През 1938 г. си дава оставката и е освободен, но остава райхсминистър без портфейл. В 1939 г. той е назначен за райхспротектор на Врхемия и Моравия. Едно от обвиненията му е, че когато е заемал високи постове в нацистка Германия, са се вършели престъпления срещу човечеството.

Присъда: Виновен по всичките 4 точки.

Наказание: 15 години затвор.

Присъда: Невинен.

Шахт е единственият спокоен и сигурен, че няма да бъде осъден. Той прави следните изявления: “Ако искате да подведете под отговорност индустриалци, които помогнаха за превъоръжаването на Германия, вие трябва да подвете вашите също. Заводите ‘Опел’, които не произвеждат нищо друго освен военна продукция, са собственост на General Motors. Не, няма начин да се върви по този път. Никой не може да подведе под отговорност индустриалците”.

На 1 октомври 1946 г. присъдите бяха прочетени на всекиго поотделно. Лекарят психиатър Ж. К. Жилберт е трябвало да посети всеки един от осъдените и да провери тяхната реакция, която е била най-различна.

На въпроса му към Гьоринг: каква е Вашата присъда? Той отговаря: “Смърт”. “Моля Ви, оставете ме на мира”, но след малко казва, че е очаквал смъртната присъда и е щастлив, че не са му дали доживотна, защото тези, които излежават доживотен затвор, никога не стават мъченици.

Отговорът на Хес е: “Не зная”.

Рибентроп: “Смърт, смърт! Сега аз няма да имам възможност да напиша моите хубави мемоари, ц..ц..! Голяма загуба!”

Кайтел: “Смърт чрез обесване! Най-после това. Не Ви обвинявам, докторе, че стоите на разстояние от един човек, осъден на смърт чрез обесване. Разбирам Ви много добре!”

Калтенорунер: “Смърт”, не може да каже нищо повече!

Франк: Усмихва се учтиво и отгрваря: “Смърт чрез обесване”. “Аз го заслужавам и го очаквах. През последните няколко месеца имах възможността да премисля много неща.”

Розенберг: “Въжето! Въжето! Това, което искате, не е ли така?”

Щрайхер: С изкривена усмивка – “Смърт, разбира се. – Точно това, което очаквах. Вие също го знаехте”.

Функ: “Доживотен затвор! – Какво значи това? Те не могат да ме държат в затвора цял живот, могат ли? Те не мислят това, нали не мислят?”

Дьониц: “Десет години! Добре – както и да е”.

Рьодер: На въпроса каква присъда е получил, той отговаря: “Не знам, забравих”.

Фон Ширах: “Двайсет”. “По-добре смъртна присъда, отколкото една бавна”.

Сокел: “Аз съм осъден на смърт!” “Не мисля, че присъдата е справедлива. Никога не съм бил жесток и винаги съм искал най-доброто за работниците. Но аз съм мъж и ще го понеса.”

Йодл: “Смърт чрез обесване! – Мисля, че това не заслужавам. Някой трябва да понесе отговорността. Но не мисля, че аз я заслужавам”.

Зайс-Инкварт: Смеейки се, отговаря: “Смърт чрез обесване!” Засмива се отново и повдига рамене. “Добре, с оглед на цялата ситуация, аз никога не съм очаквал нещо по-различно.”

Шпеер: “Двайсет години. Добре, това е доста справедливо. Вземайки под внимание фактите, не можеха да ми дадат по-малка присъда и аз не се оплаквам. Аз винаги съм казвал, че присъдите трябва да бъдат строги, и аз си признавам моя дял от вината, така че ще бъде смешно, ако се оплача от наказанието. Доволен съм, че Фритче е оправдан”.

Фон Нойрат: “Петнайсет години!”

Фрик: “Обесване. Аз не очаквах нещо друго”. Пита какви са другите присъди и след като разбра, че единайсет са смъртни, отговаря: “Значи единайсет смъртни присъди. Аз пресмятах четиринайсет. Добре, надявам се, че те ще свършат набързо”.

Много трудно бе за тримата оправдани Шахт, Фон Папен и Фритче да се нарадват на своята свобода. Веднага, щом като бяха съобщени присъдите, германската цивилна администрация обяви, че възнамерява да ги арестува и да ги съди за предателство към германския народ. Нюрнбергската полиция прави кордон около оградата на правосъдието и ги очаква да излязат, за да ги арестува отново. По тяхно желание и тримата остават в затвора три денонощия, страхувайки се този път от своите собствени хора. Най-после, късно през нощта, Шахт и Фритче се опитват да се измъкнат, но биват арестувани от своите, пуснати и пак арестурани. Фон Папен продължи по-дълго доброволното си стоене в затвора.

Когато в смъртната си килия Франк научава за горния случай, той започва да вика истерично: “Ха-ха-ха! Те мислят, че са свободни! Не знаят ли те, че няма отърваване от хитлеризма! Само ние сме освободени от него! След всичко ние направихме най-добрата сделка! Ха-ха-ха...

През нощта на 14 срещу 15 октомври Гьоринг се присъедини към Хитлер, Химлер, Гьобелс и Ли, избирайки самоубийството пред обесването. Говори се, че в една от коронките на зъбите му е имало предварително поставен цианкалий.

Когато попитали един от германските адвокати, участник в процеса, какво мислят германците за този край на Третия Райх, той отговорил: “Да Ви кажа истината, те мислят това, което Вие искате да мислят. Ако знаят, че Вие още сте пронацист, те ще Ви отговорят: ‘Не е ли позор за начина, по който победителите си отмъщават на нашите лидери!’ Ако знаят че Вие се отвръщате от нацизма, те ще Ви отговорят: ‘Те си го заслужиха? Смърт е много добре за тях!’”Същият адвокат се страхува, че 12 години хитлеризъм са разрушили морала на германците. Аз пък се страхувам, че 73 години болшевизъм разрушиха морала на голямата част от хората по целия свят.