Никола Саркози в Давос

Откъси от речта на френския президент пред 40-ия световен икономически форум в Давос

Френският президент Никола Саркози разбуни духовете с речта си пред Световния икономически форум в Давос преди седмица и предизвика учудване, аплодисменти и язвителни нападки. Сп. "Форбс" цитира участник във форума, според когото "това е най-социалистическата реч, произнесена от човек, дошъл на власт като десноцентристки президент и обещал да инжектира във френската икономика предприемаческия дух на свободния пазар". Изданието пише, че той предлага "нещо сродно на класическия френски дирижизъм, на капиталистическа икономика със силно участие на държавата". "Уолстрийт джърнъл" определи речта като "ключова", а финансистът Емил Хърсев я нарече в колонката си в "Сега" "революционна". Публикуваме я, за да могат читателите сами да преценят стойността й.

Знаем какво би станало без намесата на държавите за спасяване на доверието и за подкрепа на икономическата активност: всичко би се срутило. Би било просто безотговорно, ако не си дадем сметка, че трябва да се променим. Това не е просто глобална криза. Това не е криза в процеса на глобализацията. Това е криза на глобализацията.

Глобализацията дерайлира от момента, когато бе прието, че пазарът винаги има право. Да видим източника: неравновесията на световната икономика, които подхраниха развитието на глобалните финанси. Финансите бяха освободени от контрол, за да може по-лесно да покриват дефицитите на онези, които консумираха прекомерно чрез излишъците, от другите, които не консумираха достатъчно.

Натрупванията на неравновесията бяха двигател и последица на финансовата глобализация. В началото глобализацията обхвана спестяванията. Тя роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника; в който капитализмът допусна за нормална играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места.

Една от най-шокиращите характеристики на тази икономика е, че настоящето бе всичко, а бъдещето не струваше нищо. В статистиките се виждаше нарастване на приходите. В живота се виждаха нарастващи неравенства. Според статистиките равнището на живота се покачваше, но не спираше да расте и броят на хората, които чувстваха затруднения.

Трябва да се измъкнем от цивилизацията на експертите, които дискутират само помежду си, всеки според своята специалност. Трябва да се научим да разсъждаваме всички заедно, да обсъждаме заедно проблемите си, които засягат всички отвъд своята техническа специфика. Като разхвърляхме прекомерно дяловете собственост и риска, разводнихме отговорността. Като поставихме свободата на търговията над всичко, отслабихме демокрацията, от която гражданите очакват закрила. Ние изтощихме невъзстановими ресурси, увредихме околната среда, предизвикахме затопляне на климата. Не може да има трайно развитие, когато единствен критерий е незабавната печалба.

Когато става дума за Международната организация на труда, МВФ, Световната банка, Световната организация за прехрана и земеделие (ФАО) или Г-20, се обсъждат едни и същи проблеми, но от различен ъгъл: Как да се постави икономиката в служба на човека? Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? Как да се върви към глобализация, при която развитието на всеки ще допринесе до развитие на другите? Как да се изгради по-солидарна и не толкова конфликтна глобализация?

Да се разберем: не става дума да заместим капитализма, а да установим какъв капитализъм желаем. Кризата, която преживяваме, не е криза на капитализма. Това е криза от израждането на капитализма. Криза поради загубата на ценности и на опорни точки, върху които винаги се е основавал капитализмът. Капитализмът винаги е бил неделим от определена ценностна система, от виждане за цивилизация, от идея за човечност. Чисто финансовият капитализъм е отклонение, чиито рискове се видяха в световната икономика. Но антикапитализмът е още по-лоша безизходица.

Ще спасим капитализма, като го основем наново, като го морализираме. Знам, че това може да предизвика много въпроси. От какво всъщност имаме нужда, ако не от правила и принципи, от управление, което изразява споделени ценности, общ морал? Има недостойно поведение, което не може да бъде търпяно повече от общественото мнение в никоя държава. Има прекомерни печалби, които няма да бъдат приемливи занапред, защото нямат нищо общо със способността да създават богатство и работни места. Има възнаграждения, които не могат да бъдат повече поносими, защото не отговарят на заслугите. Няма нищо шокиращо, ако онзи, който създава работни места и богатства, печели много. Но морално е непоносимо, когато също тъй много печели онзи, който допринася за ликвидиране на работни места и богатства.

Или ние ще се променим, или промяната ще ни бъде наложена от икономически, социални и политически кризи. Г-20 е първообраз на планетарното управление през ХХI век. Групата символизира завръщането към политика, която се отричаше от нерегулираната глобализация. За една година се извърши истинска революция на мисленето. За първи път в историята държавни и правителствени ръководители на 20-те най-големи икономически сили в света решиха да вземат заедно мерки срещу световната криза. Без Г-20 щеше да доминира принципът "всеки за себе си".

Но как в света на конкуренцията да изискваме от европейските банки три пъти по-голям капитал за покриване на рисковете от тяхното пазарно поведение и да не изискваме същото от американските и азиатските банки? Трябва да се сложи край на системата без правила, която дърпа всички надолу. В Копенхаген всички големи държави поеха ангажименти в цифри за опазване на климата. Но как да ги накараме да спазват тези ангажименти без наличието на една Световна организация за околната среда? Въвеждането на въглеродна такса на границите като противодействие на екологичния дъмпинг би бил силен фактор за спазване на общите правила. Би било голям напредък да се изравни правото на чиста околна среда, на труд и на здраве с правото за свободна търговия. Тази революция в световната регулация означава специализирани институции да се намесват при международни спорове, особено в търговията, чрез преюдициални запитвания.

Но как да се приложат социалните и екологическите норми, без да бъдат подпомогнати бедните страни, за да могат и те да ги спазват? Как да се иска подобно усилие от тях, без да бъде споделено?

Централен е въпросът за нова финансова система. Не можем да избягаме от дебата за данък върху спекулата. Ако искаме да обуздаем треската на финансовите пазари, да финансираме помощите за развитие или да привлечем бедните страни в борбата срещу глобалното затопляне, ще трябва да прибегнем до облагане с такса на финансовите транзакции. Напълно подкрепям британския премиер Гордън Браун, който бе от първите, издигнали тази идея.

Друг въпрос, от който не можем да избягаме, е за ролята на банките в икономиката. Работата на банкера не е да спекулира, а да анализира риска на кредита, да преценява способността на клиента да връща заема, да финансира развитието на икономиката. Финансовият капитализъм се изврати, защото много банки не си вършеха същинската работа. Защо да рискуваш да даваш кредити на предприемачи, след като е лесно да спечелиш пак толкова пари чрез спекулации на пазара? По-добре е да даваш кредити само на сигурни платци, след като е толкова лесно да изключиш риска от своя бизнес план. Съгласен съм с президента на САЩ Барак Обама, когато той смята за необходимо да се разубедят банките да спекулират заради самите себе си или да финансират спекулативни фондове.

Следвоенният просперитет се дължи много на Бретън Уудс *, на неговите правила и институции. Днес имаме нужда от нов Бретън Уудс. Не може да имаме едновременно многополюсен свят и една планетарна резервна валута. Не може да настояваме за свободна търговия и да търпим паричния дъмпинг. Франция, която ще председателства през 2011 г. Г-8 и Г-20, ще включи в дневния ред на техните форуми реформата на световната парична система.

След това ще ни се наложи да изнамерим нов модел на растеж, да изобретим ново взаимодействие между властите и частната инициатива, да инвестираме масирано в утрешните технологии, които ще извършат цифровата и екологичната революция. Ще трябва да изобретим държавата, бизнеса и града на XXI век.