Никола Вапцаров "Песен за човека" Поема за вярата в човешкото у човека



Дата22.12.2018
Размер29.5 Kb.
#109373
Никола Вапцаров - "Песен за човека"
Поема за вярата в човешкото у човека


Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време.Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.
Всяка творба в стихосбирката на Вапцаров "Моторни песни" има свои идеи, образи и внушения. Стихотворенията интерпретират темите за човешкото достойнство, вярата в доброто и човешкия житейски избор.

"Песен за човека" е поема за освободения човешки дух.Лирическият герой е личност, представена в драматична житейска ситуация.Извършил е страшно престъпление-убил е баща си, но успява да открие хуманното в себе си, което е същност на човешкото съществуване, да се разкае и повярва в доброто.



Ключовите думи в заглавието на стихотворението песен и човек въвеждат темата за хуманния смисъл на живота. Творбата е изградена като диалог, спор. Лирическите гласове на двамата опоненти озвучават поетическото пространство. Участниците в спора са лирическият говорител и дамата, която "тропа, нервира се,/даже проплаква".
Диалогичната форма внушава усещането за достоверност, истинност на разказаното.Двамата опоненти коментират онези "случки" в човешкия живот, които преобръщат нравствените и духовни ценности на личността.Важността на темата налага нейното разискване. Дамата защитава тезата, че човекът е безскрупулен. Той може да убие брат си, а след това съвсем спокйно да отиде на черква, като че ли нищо не се е случило. Събеседницата в спора е крайна. Не приема мнение, различно от твърдото й убеждение, че човекът е непоправимо жесток и че му липсва морал. Тя твърди , че в него доминира не доброто,а злото.
-Ах, моля, запрете !
Аз мразя човека.
Лирическият говорител защитава напълно противоположната теза-човекът носи светлина в душата си, стига обаче да успее на я открие, за да дари хората около себе си с любов и разбирателство. Опонентът изгражда защитната си теза с доказателствените аргументи на нервната , "сопната" дама. Разказва историята на не по-малко човешко престъпление.извършено е убийство на близък човек. Сама по себе си тази новина е страшна. Споделена простичко, "човешки" , случката в село Могила е доказателство, че мракът в човешката душа понякога отстъпва място на светлината. Представен е един от най-страшните човешки конфликти между баща и син-убийство заради пари. Според обществените закони, единственият начин да се изкупи такова престъпление е съдебното наказание - смърт. Героят приема своята участ, но изживява силни душевни терзания. Попаднал в затвора, той търси отговор на въпроса как е стигнал до престъплението. Там - сред мрачните стени на затвора, той прехвърля като на филм кадри от живота си, съпоставя го с живота на другите и така открива отговор на въпроса. Мъжът достига до тъжната истина, че животът е устроен лошо :
Ех, лошо
ех, лошо
сетът е устроен !
А може, по-иначе може...
Графично на много места текстът е разположен стъпаловидно.Това оформяне има за цел бавно да наслагва и степенува чувствата :
... И мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
Цитираният, графично изобразен стих е слизане надолу, натрупване на негативни чувства, за да се внуши още повече идеята за обеаза на смазващия човека живот.

Героят изниква неосъзнат страх от смъртта. Подобно на "скот в скотобойна", той чака да бъде изпълнена неговата присъда. Постепенно обаче нараства страха и запява песен-молитва за утрешния ден. И винаги, когато страхът отстъпва, душата се изпълва с песен и човек заспива с усмивка. образът на песента е алегоричен израз на духовната свобода, изразяваща хармонията на човека с неговия душевен свят. Чрез песента той достига до божественото.
Смело е поведението на лирическият герой, изправен пред страшната истина за своята нравственост. Мракът в душата му отстъпва място на светлината и песента зазвучава с нова сила.Престъплението, наказанието и разкаянието се вплитат в едно. Наказанието за извършеното престъпление е страшно, но разкаянието е още по-мъчително. то е истинското наказание, което героят трябва да понесе. Осъзнавайки греха си, героят хладнокръвно приема смъртта си :
"Тя-моята-свърши...
Ще падна обесен.
Но белким се свършва със мене ?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Решаването на спора е композиционен финал на творбата.Лирическият говорител е победил в словесния двубой. Показал е не само лочите качества на човека, но и добрите. Накрая сякаш престъпникът печели симпатиите заради прозрението, до което стига. От престъпник той става човек, осъзнал вината си.
"Песен за човека" е стихотворение за вярата в човешкото у човека, за откритото добро в душата на лирическият герой. Това е творба, която поражда у нас - читателите, съчувствие към осъдения, но и много размисли за живота и житейския избор, който човек прави в моменти на нравствено изпитание.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница