Никола вапцаров родословие – произхожда от славни родове от Банско



Дата11.01.2018
Размер48.23 Kb.
#42889
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
1. Родословие – произхожда от славни родове от Банско

а/ по бащина линия произхожда от рода Проданчин

- дядото на поета – убит от турците на път за Солунския затвор

- бащата на Вапцаров – Йонко Вапцаров – другар на Яворов, с когото са се борили за освобождението на все още поробения македонски край на България

б/ по майчина линия произхожда от рода Везюви

- домът на баба Милана е бил постоянно убежище за комитите

- Елена Вапцарова - учителка

2. Ученически години – протичат в трагичните напрегнати и бедни години след Първата световна война и след погрома на Септемврийското въстание

а/ 1924 г. – Вапцаров постъпва в пети клас в Разложката гимназия /до 1926 г./

- задълбочава л-рните си интереси: Пушки, Лермонтов, Толстой, Тургенев, Гогол, Горки, Юго, Зола, Алфонс Доде, Едгар По, Ибсен, Вазов, Ботев, Яворов, Елин Пелин

- проявява се като забележителен артист и декламатор: поставя на сцена „Първият спиртовар” на Толстой и „Женитба” на Гогол, където играе главните роли

- председател на въздържателното дружество в гимназията /средище на прогресивната младеж и форма на легална дейност на РМС

б/ през 1926 г.

първото напечатано Вапцарово стихотворение «Към светли идеали» се появява на страниците на в. «Борба»



3. Вапцаров в Морското машинно училище във Варна – от есента на 1926 г.

а/ сблъсък на поетическите видения с казармената грубост и безцеремонност

б/ спасение за поета са любимите му книги, рецитациите и театъра, въздържателните дружества на моряците и на варненските ученици

в/ системно пише стихотворения, които печата във в. „Глобус”, сп. „Българска реч” и „Родина”

4. Вапцаров като огняр и машинен техник фабриката на Анонимното акционерно дружество „Българска горска индустрия” в село Кочериново.

- Вапцаров ръководи театралната група на работниците, чете им съчиненията на Максим Горки

- на 28.08.1932 година Вапцаров се запознава със студентката по математика Бойка Димитрова, която е родом от Горна Джумая, днес Благоевград, която прави своя съпруга

- в края на 1933 година или началото на 1934 година Вапцаров е вече член на Българската комунистическа партия, активизира нелегалните партийни ядки във фабриката

- декември 1934г. Мукавената фабрика в село Кочериново е закрита и работниците в нея – уволнени, но група работници, начело с Никола Вапцаров, заминава за София и успява да предотврати закриването на фабриката, като постигат договорка надниците да бъдат намалени и работните дни да са само четири

- 1935 година Вапцаров е избран за член на районния комитет на БКП в Рилската долина

- на 4.01.1936г. му се ражда син и по стар български обичай е наречен на името на баща му – Йонко

- през месец май счупването на една от машините дава повод на управниците на фабриката да се освободят от повечето работници, сред които е и Никола Вапцаров

5. В София

- умира синът му - малкият Йонко - жертва на глада и мизерията

- техник в мелницата на братя Бугарчеви след дълъг период без работа

- 1936 година Вапцаров постъпва на работа в БДЖ - „Мръсотията в резервните стаи е отвратителна, но, право да си кажа, там прекарваме с удоволствие времето си. Събират се най-различни хора – огняри, спирачи, машинисти. Всички разказват интересни истории, коя от коя по-вълнуваща. Приятно е да седиш и да слушаш какво говорят и как разсъждават най-обикновените железничари”

- по това време се ражда стихотворението, за чието название се изковава нова дума в българския език – „Огняроинтелигентска”

- от 1 ноември 1938 година Вапцаров е назначен за техник в Държавния екарисаж – фабрика за преработка на животински трупове

- скоро той е избран за председател на профсъюзната секция на машинните техници, виза в редколегията на вестник „Технически глас”

- когато партията потърсва подходящо, некомпрометирано пред властта литературно издание, за да изгради нова своя трибуна, когато се спира за тази цел на в. „Литературен критик”, Вапцаров влиза в редколегията на това издание

6. Фашизмът и антифашисткото движение

- отрано и дълбоко свързан с руската и съветската култура и литература, с творчеството на Горки и Маяковски, Вапцаров с всички сили участва в Соболевата акция през ноември 1940 година

- заминава за Банско, за да организира изпращане на писма и телеграми до правителството с искания за незабавно сключване на пакт за ненападение, приятелство и взаимопомощ между България и Съветския съюз, но скоро е арестуван, а после освободен

- срещу него се завежда дело заради стихотворението „Селска хроника”, но благодарение на доблестната гражданска намеса на писателя Светослав Минков съдебният процес завършва успешно за Вапцаров

- през май 1941 година авторът на „Селска хроника” е повторно арестуван и интерниран за три месеца в Годеч

- 1936 – 1942 г. Вапцаров създава своите най-добри стихотворения - 22 от тях влизат в „Моторни песни” – единствената издадена стихосбирка на поета, излязла през 1940 година

/За да се покрият разноските за хартия и печат, Бойка Вапцарова тегли нов заем от банката. Писателят Георги Караславов с голяма находчивост и смелост – в различно време и при различни цензори – успява да прокара Вапцаровите стихотворения едно по едно през иглените уши на фашистката цензура. Художниците, приятели на поета, обявяват помежду си конкурс за корица на „Моторни песни”. Най-сполучлива е работата на Борис Ангелушев – ненадмината и до днес. Смелост и солидарност с поета проявяват и словослагателите – те набират и стихотворението „Вяра”, върху което няма цензорски параф.../

  • август !941 - с подводница пристига нелегално от СССР Цвятко Радойнов, който оглавява новосъздадения Военен отдел на ЦК на БКП, а за негов пръв помощник е определен Никола Вапцаров

  1. На 4 март 1942г. рано в зори Вапцаров е арестуван и този арест е последен за него

  • в дирекцията на полицията Вапцаров преминава през цялата изобретателност на човешката жестокост, макар че самият той е пример на рядка човечност и доброта

  • На 6 юли 1942г. започва процесът /По време на съдебния процес в негова полза свидетелстват трима души - голямата българска поетеса Елисавета Багряна, известният художник К. Щъркелов, който с уплаха казва на процеса за Вапцаров: "Сега не го зная какъв е!" Третият свидетел, посочен от Вапцаров - народния представител Таско Стоилов прави всичко възможно, за да не се яви в съда. Показанията на свидетелите с нищо не помагат на поета./

  • В края на съдебното следствие Вапцаров поема цялото обвинение и отговорност върху себе си: " Аз се борих за щастието на моята родина, готов съм да умра за нея"

  • "…Въз основа на чл.16, предложение последно, и чл.17 от Закона за защита на държавата ги осъжда на смърт чрез разстрелване …в името на Негово Величество Цар Борис ІІІ…"

  • Вапцаров пише последните си стихове, родени в полицейския ад – „Прощално” и „Борбата е безмилостно жестока...”, които дава на съпругата си

  • 23 юли 1942 г. – Вапцаров е разстрелян

  • Късно вечерта черната камионетка с ковчезите и свещеника заминава към квартал "Орландовци", където се намират Софийските гробища, за да бъдат погребани разстреляните. Интересното е, че гробовете им са били изкопани няколко дни преди това, което говори за абсурдността на самия процес.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница