Николай дойнов два ключа към една необикновена книга

Във втори дом Плутон дава на родения един подчертан интерес към всичко.

В трети дом ще имаме човек, който в своя живот ще търси винаги някакви други подходи за осъществяване на своите задачи. Все неподходящи и неправилни ще бъдат методите и средствата в работата и професията му, които той ще мисли и приема (обърканост). Ще има едно вечно лутане и блъскане в тази област на живота.

В четвърти дом роденият ще бъде поставен сред остри и мъчителни състояния в семейството, където се е родил - Тези състояния ще се изразят в следните събития: неприятни, остри отношения между родителите и често развод между тях, преждевременна и обикновено насилствена смърт на един от тях (убийство). Такава участ може да постигне някои много близък негов човек.

В пети дом роденият ще има рязко и бурно скъсване на любовните си връзки с човек от противоположния пол или ще преживее неговата преждевременна смърт.

В шести дом роденият в повечето случаи няма да им братя и сестри. Ако ги има, то с тях и с близките си роднини ще поддържа неприятни и остри отношения. Също ще има случаи,когато някои от тях ще бъдат сполетени от насилствена и преждевременна смърт.

В седми дом роденият ще бъде неумолимо тласкан към неразумен и необмислен устрем към развод, за който не след дълго ще съжалява.

В осми дом въздействието на Плутон е парализирано и това, което той дава, е притъпено.

В девети дом Плутон дава жажда за власт, безогледно незачитане на установените порядки, бурна реакция към всичко установено.

В десети дом роденият ще има неустановена професионална насоченост, честа смяна на професиите и общественото положение, т.е. едно люлеене в тази област.

В единадесети дом роденият ще има връзки и неприятни разправии с полицията и органите на държавна сигурност или ще бъде служител (агент) при тях.

В дванадесети дом Плутон дава на родения устои и силен стремеж за постигане на всяка поставена задача.

Аспектите на Плутон със Слънцето, Луната и Планетите са вече дадени при тях.

ПЛАНЕТАТА ЗАД ПЛУТОН – ХАНО,

ДВАНАДЕСЕТАТА
Разгледахме онова, което Слънцето, Луната и известните досега Планети дават със своите влияния върху Земята, живота на нея, върху човешките общества и човека. Имаме обаче и такива явления и събития, по-специално за обществото и човека, които можем само да констатираме, без да могат да бъдат обяснени с влиянията на познатите членове на Слънчевото семейство и Слънцето. При човешките общества имаме ред ясно изразени исторически събития, които обхващат периоди от около 400 - 500 години. Така например, да вземем раждането на Христа като отправна точка: възходът на Християнството трае от около 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 година. България е под турско робство около 500 години. До падането на Източната Римска империя в 1453 година изтичат около три такива периода; до освобождаването на Русия от монголско робство в 14 век от Дмитрий Донски – също три периода; до откриването на Америка в 1492 година от Христофор Колумб – три периода; Периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим І в 1517 година и изгарянето на голямата Александрийска библиотека – най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността – три периода. Четиринадесет столетия трае властта на Инквизицията - от 415 година (първата нейна жертва в Александрия) до 1823 (последната в Испания) – три периода. Изобщо при внимателно разглеждане на човешката история не може да не се забележи тази периодичност. По отношение на човека също имаме дадености, необясними с познатите ни влияния. Така например имаме хора с ясно изразен голям, едър ръст, плод на голяма активност на щитовидната жлеза, която се намира на шията на човека. Но кой предизвиква тази прекалена активност. Има също хора с изключително голяма жизненост, която им дава възможност да живеят 120 и повече години. Всичко това от гледището на Астрологията дава основание да приемем, че Слънчевата система има още един член, и то такъв, който се намира на голямо разстояние от Слънцето – зад Плутон, определящ както тези периоди в човешките общества, така и тези изяви на някои хора. Това би следвало да е Планета със значителна маса и размер.

Ние приемаме, както и при Плутон, че липсват пълноценни и добре развити центрове в човешкия мозък на сегашния стадий на неговото развитие, които да могат да приемат пълните и цялостни влияния на тази Планета и за които имаме основания да приемем, че биха дали на човек изключителни качества и способности, като например да бъде господар на това могъщо и велико течение, наречено Ж и в о т, да може да живее в дадена форма толкова,колкото си иска, да командува силите в Природата. Налице са само частични изяви при личности в историята, за които споменахме. Ние изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреци, според което, колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи Същества. Оттам и възможностите, които тези Същества и самата Планета със своите влияния ще дадат, следва да бъдат с една ясно изразена величавост. Използувайки закона на Тициус-Боде, според който една Планета зад Плутон трябва да бъде на разстояние от Слънцето около 78 Астрономически единици, ще трябва да приемем, че оттам Слънцето би се виждало само като една по-голяма звезда. Дори да има отклонение в тази величина според споменатия закон за дистанциите (както това е при планетата Нептун), пак нейното разстояние не би се различавало значително. При такава отдалеченост Съществата, които живеят там, не биха могли да ползуват почти нищо от изтичащите жизнени Слънчеви сили. От това трябва да приемем, че тези Същества разполагат с изключително големи знания, мъдрост и възможности, за да могат да черпят сили за своя живот от Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено.

Видни астрономи, като директора на обсерваторията на Калифорнийския технологически институт Джери Нойгибауер, отбелязват възможността за съществуването на Планета зад Плутон. Защото вече много години наред астрономите установяват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съответствуват на точно изчислените от тях данни. Тези Планети съвсем определено сякаш се привличат от непознат източник на силно гравитационно поле. Разгадаването на тази тайна може да стане най-приемливо със съществуването на Планета зад Плутон и постигане на нейното откриване.

Видни астрономи, като директора на обсерваторията на Калифорнийския технологически институт Джери Нойгибауер, отбелязват възможността за съществуването на Планета зад Плутон. Защото вече много години наред астрономите установяват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съответствуват на точно изчислените от тях данни. Тези Планети съвсем определено сякаш се привличат от непознат източник на силно гравитационно поле. Разгадаването на тази тайна може да стане най-приемливо със съществуването на Планета зад Плутон и постигане на нейното откриване.

Видният германски астроном Критцингер, след като е изследвал сериозните смущения в орбитите на планетите Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 Астрономически единици се намира планета зад Плутон, която, както той предполага, не е по-малка по маса и размер от Юпитер и обикаля около Слънцето за около 450 земни години.

В 1951 година видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки идващата по това време към нас Халеева комета, е констатирал сериозни смущения в нейния път. Тези смущения той не е могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон, намираща се от Слънцето на около 78 Астрономически единици и обикаляйки около него за около 480 години.

В1971 година се появи съобщение в научните списания че видният мексикански астроном и математик Хасино Амор също твърди, че зад планетата Плутон се намира Планета със значителна маса и на разстояние от около 60 Астрономически единици. Тази задплутонова планета той нарекъл „ХАНО". Това име приемаме и ние.

Всички данни, които ни дават тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на Астрологията за дванадесетата, последна Планета от Слънчевото семейство. Вече отбелязахме, че за създаването и оформянето на всяка една от Планетите са взели участие по едно от Зодиакалните съзвездия със своите Небесни образувания. При тази най-отдалечена Планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие БИК (ТЕЛЕЦ). Това съзвездие е богато на звезди, а в ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 130 звезди. Това съзвездие е богато на ясно изразени Небесни образувания, което ни дава основания да приемем становището на видните астрономи и по-специално това на Критцингер за размера на тази задплутонова Планета, като този на Юпитер. В Бик има два ясно изразени звездни купа: Плеядите и Хаидите. В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500. Характерното за звездите в това съзвездие и в този звезден куп е, че всички те се движат Успоредно в пространството с почти еднаква скорост. Това е изключително важно за тяхното влияние, което дава подтик и устрем към ред и дисциплина.

В другия звезден куп - Хаидите, най-ярките видими с просто око звезди са 39, но общият им брой е около 200. В най-гъстата част на този звезден куп се намира червеният гигант Алдебаран - най-ярката звезда от цялото съзвездие Бик, от 0,85 звездна величина. Алдебаран има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата. Този гигант дава много ярък и силен белег върху влиянието на съзвездието Бик за голямата жизненост активност на всички процеси в организма на човек, при когото влиянието на това съзвездие е силно изразена Интересното в звездния куп Хаидите е, че всички звезди там се движат с непонятна за нас скорост, неотбелязвана в други звездни купове, поради което този звезден куп често се нарича „движещ си звезден куп”. С тази огромна скорост на звездите си той придава на своето влияние също голяма жизненост и възможност за притежаване на могъщи сили и господство над тях. Общо взето, двата звездни купа (както вече отбелязахме за Зодиакалните съзвездия, които имат звездни купове), придават със своите влияния освен това, което отбелязахме, но още и една мекота, топлота майчински чувства и ясно изразено отношение към красотата.

В съзвездието Бик се намира и един от най-мощните радиоизточници - т.нар. Ракообразна мъглявина Тази светла мъглявина е подобна на онази, която има в съзвездието Водолей и за която вече отбелязахме, че е създадена от звезда, преминаваща в нов етап на своя еволюционен път чрез разпад на силови ядра, от които ще се създадат звездите на нова галактика. Тези силови ядра се разлитат по всички направления със скорост от хиляда километра в секунда. Потвърждение на факта, че достигайки до известен стадий на своето развитие в еволюционния си път, звездите започват да се разпадат на силови ядра, е и тази Ракообразна мъглявина. В една научна публикация се съобщи, че посредством радиоактивния изотоп „Калий 40" е могло да се установи, че преди 6-7 милиарда години на мястото на Слънчевата система е станал космически взрив - една звезда се е разпаднала на силови ядра, които са дали началото на небесните образувания в сегашната Слънчева система. По същия начин за тази Ракообразна мъглявина се приема, че началото на нейното образуване е започнало в историческо време с избухването на свръхнова звезда.

Цялото това богатство на Небесни образувания в съзвездието Бик ни дава основание да приемем и да твърдим, че Планетата зад Плутон, която има отношение към това, е не само голяма, но е и със силни, интензивни влияния върху Земята, живота на нея и върху човека. Приемаме също, че всяко Зодиакално според Астрологията има отношение към дадена част или орган от човешкото тяло. За Зодиакалното съзвездие Бик е определено, че има отношение към шията. Там се намира една от най- важните жлези с вътрешна секреция -т.нар. щ и т о в и д н а ж л е з а. Тази жлеза отделя вещества (хормони), които имат изключително важно и многостранно влияние и значение върху организма на човека. Основното физиологично значение на нейните хормони се състои в това да стимулират (активизират) окислителните процеси в тъканите и най вече тези в мозъка, изобщо активизират всички метаболитни процеси в него. Има отношение също и върху растежа в развитието на младите организми, както и върху нормалното развитие и образуване на епителните тъкани – нокти, косми и пр. Хормоните на тази жлеза оказват влияние и върху централната нервна система, като повишават възбудимостта в човека. Правените опити с премахването на щитовидната жлеза в млади животни показват, че последните изостават в своя растеж, рогата, копитата и космите стават чупливи. козината им оредява. животните затлъстяват. стават апатични. телесната им температура спада под нормалната. Подобно явление се наблюдава и при човек, когато по ред причини тази жлеза е с намалена функция: подчертана изостаналост в умствено развитие. сука. груба, набръчкана кожа, чупливи нокти и косми, недоразвитие на първичните я вторичните полови белези. Тези хора стават отпуснати, вяли. апатични, отслабват и половите им функции. Всички данни за тази важна жлеза върху шията на човека ни дават основанието да приемем също, че тази Планета зад Плутон, която има отношение към съзвездие Бик и оттам към шията, със своите влияния действува много благоприятно върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека, като преди всичко му дава възможността за растене, голяма жизненост и дълголетие, също голяма проникновена сила на ума.

Ние приехме обаче, че на сегашния етап на човешкия род все още не са развити и оформени достатъчно добре мозъчните центрове, способни да възприемат пълните силови течения на тази Планета, която със своите най-висши влияния ще даде възможност на човек за господство върху великото течение, наречено Ж и в о т. т.е. човек да бъде господар на това течение и да живее в дадена форма колкото си иска.

Това Небесно тяло- планета, Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са я нарекли аетон, което ще рече Л ъ ч е з а р н а т а. Тази планета излъчвала устойчиви силови течения от най-красиво естество, създавала и зараждала в Природата на Земята, в живите форми и в човека най-красивите и възвишени чувства, които, които ние определяме с понятието Любов в най-чистия и безкористен смисъл. За създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие ДЕВА, на което Саабей и древните звездобройци са дали образа на красива девойка с крила на гърба си, която държи на гърба си житни класове, на върха на които ярко грее Слънце-гигант С п и к а. На това съзвездие е даден най-красивият от всички останали образи на Зодиакалните съзвездия. Звездата Спика е от първа величина с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето, а светимостта ù е осем хиляди пъти по-голяма от слънчевата. Девойката с криле и житни класове в ръце, на върха на които грее яркото слънце Спика, лети и е навсякъде, където има нужда да се нахрани и помогне безкористно на всеки, който има нужда. В съзвездие Дева има много интересни Небесни образувания. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 95 звезди, най-ярката от които, както отбелязахме, е Спика. Между тях има много променливи със своя блясък звезди, което говори, че са Слънца с Планети около тях. Има също и двойни звезди, което не е нищо друго, освен високоорганизирани Слънчеви системи (спътниците на централното Слънце са също Слънца). Най-важното е, че в това съзвездие има галактики, които със своето влияние дават богатство от величави идеи и подтици.

Установено е по един безспорен начин, че Небесната сфера има обекти, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина. Поради грамадната притегателна сила, която имат, те поглъщат всичко, което се докосне до тях, поглъщат без остатък и светлината, която би паднала върху тях. Тези обекти астрономите наричат Черни дупки. Това наименование според нас не е много правилно, защото черната дупка е ограничено пространство, в което нищо няма. Ние приемаме наименованието, което са им дали Мъдреците, назовавайки ги Черни слънца. В потвърждение на това наименование, което Мъдреците са дали, е резултатът, получен през 1962 година чрез изкуствен спътник, на който е имало рентгенов телескоп. Този телескоп е регистрирал рентгенови силови вълни там, където не са се виждали светещи Небесни обекти, т.е. рентгенови вълни, изтичащи от материални обекти. С това се потвърждава становището за съществуването на обекти в Небесната сфера, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което не се виждат - това са Черните слънца. Те имат, както вече отбелязахме, чудни и непонятни за нас сили, които не познават ред, порядък и закономерност.В 1975 година на среща на астрофизиците в Мексико един от светилата в областта на астрономията е изнесъл доклад за естеството на Черните слънца, обобщавайки всичко известно за тях.

Едно такова Черно слънце е могло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите демонични, разрушителни сили, внасящи безредие, разединение, покой, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата планетна система. Кръговите орбити, които Планетите са имали, са се превърнали в малко или повече разтеглени елипси. Осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на Еклиптиките, след катастрофата са се наклонили повече или по-малко, като при Уран това наклонение е достигнало 98 градуса и само Юпитер е могъл (с малко отклонение) да запази първоначалното положение на оста си. Плоскостите на орбитите на Планетите, които са били в плоскостта на Еклиптиката, също са се наклонили повече или по-малко, като при Меркурий това наклонение е достигнало седем градуса, а при Плутон е най-много -17 градуса. Въртенето на Планетите около техните оси е било бързо, докато сега при някои от тях то е много бавно. На някои Планети, като например на Марс, са били отнети водата и въздухът. Така и много други закономерности, които е имало в Слънчевата система, са били нарушени. Най-после, това Черно слънце успяло да разруши красавицата планета  а е т о н, парчетата от която са днешният Астероиден пояс. Много от тези късове са паднали върху някои от планетите, включително и върху нашата Земя, или са станали спътници на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Това безредие, което съществува сега в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали, като Меркурий, Марс, Уран, най-вече Плутон, а също и на онези Планети, които са привлекли за спътници повече късове от разрушението - най-вече Сатурн и в много малка степен Юпитер. Последният е запазил почти перпендикулярна оста на въртенето си и има четири истински спътника, които силно притъпяват влиянието на многото останали късове около него.

Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи където и да е, налице е вече неговото дихание. Например, ако в едно общество настъпи разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине.

Фаетон, който е бил обсебен от влиянието на Черното слънце, е приел неговите качества, които са останали в неговите късове, носещи неговия демонизъм. Те са причина за раждането на деца осакатени, с неправилно развити форми на тяло, крака, ръце, гръбнак, с неправилни функции на мозъка.

Късовете на разрушената Планета се създали на мястото, където тя е била (между Марс и Юпитер, на разстояние 2,8 Астрономически единици), един пояс наречен Астероиди - пояс на малките звезди. Ще споменем също, че за съществуването на този пояс има две крайно неприемливи хипотези. Едната е на френския астроном Лаплас, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли а се обособят като едно цяло. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не е знаел за силите, които съществуват във всяко вещество и които го формират във вид на сфера; тези сили биха оформили остатъците в сфери. Имаме обаче безспорни доказателства, че късовете в този пръстен, пък и онези късове, които са станали спътници на споменатите Планети, имат неправилна форма. Другата също крайно неприемлива хипотеза е на астрономи, които съвсем не разбират естеството на кометите и приемат, че късовете на Астероидния пояс са остатъци от тях.

В подкрепа на изводите на гениалния д-р Олберст има много доказателства, които няма да цитираме, защото това не е цел на този труд. Но ще споменем само, че средната и най-плътна област от Астероидния пръстен се съгласува с правилото на Тициус-Боде и отстои на 2,8 Астрономически единици. Установено е също, че планетата аетон не се пръснала изведнъж вследствие на някакъв чудовищен взрив. Черното Слънце, вмъквайки се със своите влияния в нея, чрез силите на разединението постепенно е създало процес на разпадане, което в началото се е състояло от няколко къса, а последните впоследствие са продължили да се разпадат. В потвърждение на това видни астрономи уверяват, че един взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен.

Известно е, че веществото около нас - скали, минерали, почва и каквото и да било, се дели на два големи дяла според своя строеж: аморфно, където частиците на веществото са в безпорядък (безредие) и кристално, където частиците са подредени в строг, правилен и закономерен ред. Този кристален строеж помогна на човешкия род да разбере чудните свойства, които имат кристалите - да долавят и трансформират силовите течения в пространството. Благодарение на тези свойства днес имаме радио, телевизия и много други механизми от този род. Човешкият мозък, за който трябва да приемем, че е образуван от най-съвършеното вещество на нашата Планета, е също така подчинен на този закон за аморфен или кристален строеж. Аморфен строеж има там, където невроните в мозъка са в безпорядък, а кристален строеж - където те са в идеален и закономерен строеж. Големи светила в областта на хирургията са правили аутопсия на човешки мозък на психично болни и психично здрави хора. Те установяват, че когато мозъкът има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и този човек е бил с психически разстройства А при психично здрав човек мозъчните неврони са били подредени правилно, в един кристален и закономерен ред.

В направените хороскопи на психически болни хора или на хора с крайно изродени форми на тялото (ръце, крака, гръбнак и пр.) липсват белези, които ясно да показват тези формалности. Слънцето, Луната, Планетите реализират своите влияния (аспекти), но поставените в безредие мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетаят. Всички тези подтици за създаване на качества, способности и форми на човешкото тяло, които влиянието на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия дават, се възприемат в едно безредие, потиснатост, мрак и смърт. Мозъчните клетки като най-съвършено вещество, са способни да приемат силови течения от Звездния мир и на първо място от членовете на Слънчевото семейство и от Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия само тогава, когато човек притежава организиран и облагороден мозък, издигнат в интелектуално и морално отношение. По ред причини обаче даден човек в м и н а л и я с и ж и в о т е дал път, т.е станал е проводник на подтиците на Черното слънце (които Астероидният пръстен носи и дава) към разединение разрушение, обсебване, мрак и смърт. При сегашното раждане този човек ще попадне под влиянието на Астероидния пръстен и ще има всичките тези или някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в таблиците, с които работим при съставяне на хороскоп, липсват данни за този Астероиден пръстен, чрез които да се определи нещо в тази насока.