Николай дойнов два ключа към една необикновена книга



страница7/17
Дата21.07.2016
Размер3.05 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   17

МАРС
Марс е петата Планета от Слънчевата система. Той има диаметър около 6 800 километра, което е малко повече от половината на земния, изчислен на около 12 800. Орбитата на Марс (пътят му около Слънцето) е много разтеглена елипса с ексцентрицитет 0,097. Най-близкото му разстояние до Слънцето (при Перихелий) е на 206 милиона километра, а най-далечното (Афелий) е на 249 милиона. Тук съществува разлика от 43 милиона километра, която се приема за голяма при неговата неголяма орбита. Обиколката му около Слънцето е равна на около 2 земни години. Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голям от този на Земята, който е 23,5 градуса. Това говори, че при него има годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с много по-резки промени в климата. Тези сезони траят почти два пъти по-дълго от земните. Околоосното му въртене е малко по-дълго от това на Земята и е равно на 24 часа и 38 минути. Разстоянието на тази планета до Земята варира между 55 милиона километра (когато е в Перихелий и в опозиция, с други думи, когато Марс, Земята и Слънцето са на една права линия, а Земята е в средата) и 400 милиона километра (когато по права линия стоят Земя, Слънце и Марс а Марс е в съвпад със Слънцето). Тук имаме една разлика от 345 милиона километра, която е голяма и е от значение за неговото влияние. През всеки две години и 30 денонощия имаме противостояние - опозиция. Когато Марс е най-близо до Слънцето (при Перихелий), това разстояние по Земята е 55 милиона километра. Такова положение имаме на всеки 15 и 17 земни години и се нарича„Велико противостояние". Такова положение имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и 1988. При това положение Марс е най-благоприятен за наблюдение и изследване, но има южна деклинация и неговата височина над хоризонта за северните ширини не е голяма. Затова някои астрономи отиват да го наблюдават в Южното полушарие. При Афелийно положение на Марс това противостояние е около 100 милиона километра – почти два пъти по-голямо от първото. Оттук е ясно, че след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова негово влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека, след това на Венера, е най-силно.

За да разберем, както вече споменахме, естеството на силовите течения на дадено Небесно тяло, в случая на Марс, трябва добре да познаваме всичко онова, което астрономите днес и в древността (най-вече създателят на астрономията и Астрологията Саабей Бен Аадес) са доказали. Първо, защо тази Планета носи сега името Марс – бог на войната. Това име е дадено от гърците, изхождайки от това, което са научили от вавилонските скрижали, оставени от учениците на Саабей. Много от гръцките учени философи са били във Вавилон и са прочели нещо от писмената. Саабей е дал на тази Планета, както вече отбелязахме, името „Зил - Батуни", което ще рече човек, който воюва и граби. Гърците са дали на тази Планета името на техния бог на войната - Марс. Най-доброто определение на понятието „война" е дал Бисмарк: „Войната е добре организиран в голям мащаб грабеж." Защо именно силовите течения (влиянията) на Марс са сега неблагоприятни? След разрушението на Фаетон, която е попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце, Марс едва е избегнал разрушението, заедно с планетата Плутон. Така че от всички Планети Марс най-много е пострадал: Черното слънце му е разтеглило много орбитата, както вече отбелязахме, ограбило му водата и въздуха. Известно е, че критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12 километра и 200 метра. Това ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност. Поради малкия размер притегателната му сила (гравитацията) не е голяма и затова чудовищната притегателна сила на Черното слънце е могла да привлече от него водата и въздуха. Именно това е, което черните слънца носят и предават на своите жертви - тази демонична и чудовищна енергия , даваща жаждата за настъпване, нахлуване, безредие, грабеж, смърт, демонизъм. Многото канали, които бяха открити в 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели за първ и път, се наблюдават и сега. Някои от тях не са били нищо друго освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхност (моретата, както сега ги наричат) не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Другата част от тези канали са просто пукнатини по марсианската повърхност.

Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство – един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено. Че наистина е така, показва фактът, че всички минерали, скали и пр. по нашата Земя съдържат в себе си и вода, която не е проникнала отвън. В някои от тях, както е изчислено, тя е до 30 процента. Тази вода е продукт на еволюционния процес. От този еволюционен процес в глъбините на нашата Планета се е получила първичната вода, която, бидейки по-лека, излиза на повърхността под формата на минерални извори. Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода. В подкрепа на това се изтъква наблюдението, че през каквато и суша да премине дадена област, където има минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници – дъждове, снегове и пр. Тези външни води са дошли отпосле, те са вторични води. И на Марс съществува подобен процес: от глъбините на тази Планета бавно, но сигурно водата от еволюционния процес на минералите изплува в малки количества, създавайки тези тъмни области (области на влагата), тази първична вода. Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят. Някога на Марс, както вече отбелязахме, е имало много вода и въздух, но при катастрофата чудовищната гравитационна сила на Черното слънце ги е привлякла, а с това и животът там е угаснал.

За атмосферата на Марс съвременните астрономи стигат до много правилен извод, според който Планети, сходни помежду си, имат и еднакъв произход, преминават един път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери. Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и на Венера. А този газ е почти изчезнал на Марс. Това трябва да е станало по същия начин, по който е изчезнал и от земната атмосфера, т.е. чрез разлагане. Ние не познаваме друг механизъм, който да е способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която създава хлорофил в зелените растения. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород е останал в атмосферата. Именно поради това в атмосферата на Земята се съдържа кислород, който е необходим за живота. Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от него е подкрепяла живота там, а друга част се е съединила с веществата от неговата повърхност, давайки им онзи червеникав цвят, който е така характерен за тази Планета.

Тъмните петна са снижения на неговата повърхност, в които от глъбините на Марс се процеждат води, влага, за която трябва да приемем, че дава възможност за развитие на растения и живот. Засега тези растения са подобни на растящите в полярните и студени области на нашата Планета (поради по-суровия климат там), като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при такива условия. Че наистина влага излиза от глъбините на Марс и има растителен свят там, говори и фактът, че в тези по-тъмни долини е измерена и температура, значително по-висока, отколкото в светлите петна - пустините.

Първичното влияние на Марс според Саабей е било извънредно добро и благородно, защото за неговото образуване и оформяне са взели участие Небесните образувания в съзвездието ОВЕН, което е било в защита на слабите и онеправданите. И наистина в съзвездие Овен могат да се видят с просто око около 50 звезди, но те са изобщо слаби. В действителност не самите звезди са слаби и със слаб блясък, но са много отдалечени от нас, поради което до нас идват само силовите течения с къси вълни, които действуват на горните мозъчни центрове. Там има и двойни звезди, които придават и по-голяма активност на силовите течения, които това съзвездие дава.



Със своето разположение звездите с нищо не напомнят формата на някакъв овен. Но защо Саабей е изразил това съзвездие с образа на овен? За отговор на този въпрос и за въздействието, което този образ дава, ще се спрем на митологичния разказ, създаден за това съзвездие и отразяващ благородното в защита на слабите и онеправданите. Някога царувал синът на бога на вятъра и неговата съпруга - богинята на облаците. Те имали две деца - син рикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили деца били те. Бащата обаче изгонил майката и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца, двама сина, които нарекли Леарх и Мелиш. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца, как да наследят само те цялото царство, когато бащата умре, а не децата от първата му жена - рикс и Хела, които, като първородни, били законни наследници на царството. И си мислела мащехата, че ако нейните деца не наследят царството на баща си, ще бъдат най-нещастните деца на света. Каква майка съм аз, рекла си магьосницата, ако не мога да осигуря щастие на децата си! С всеки изминат ден омразата н мащехата към рикс и Хела ставала все по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така, че злодеянието ù да остане незабелязано. Ден и нощ Ино обмисляла различни планове. Най-после решила как да постъпи. Един есенен ден и извикала тайно при себе си всички жени и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев, и да го изсушат в горещи пещи. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и нищо няма да се роди. Наивните жени послушали магьосницата и така изсушили житото за посев - просто го опекли. Мъжете, без да подозират нищо, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка. Цар Атаман решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития коя е причината за настъпилото бедствие. Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като има дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на цар Атаман, че уж Пития е казала: „ Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман принесе в жертва на боговете децата рикс и Хела." Когато пратениците се върнали .от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на боговете децата рикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън селището в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жените пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато рикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето - иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен - красив и изящен, на който руното блестяло като злато. Този златорунен овен изпратила богинята - майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. рикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък". Яхнала и Хела овена и с двете си ръце обхванала брат си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред и започнал да се издига все по-високо и по-високо, а водачът не могъл да види и да разбере накъде отива и къде отнася децата, понеже се спуснал облак. Така децата били спасени. Понеже овенът спасил живота на децата, боговете го превърнали в съзвездие на небето.

Силовите течения на Марс чрез Звездното тяло на човека (Двойника) създават и оформят мозъчните центрове. които се намират около ушите. При тези случаи разстоянието - отсечката, между двата отвора на ушите е значително голяма и имаме подчертана широчина на главата в тази област. Там главата е въобще по-издута и ушите са повече щръкнали. В тази област се намират центровете, които дават жизненост, смелост, устойчивост на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Тези центрове дават сила и подкрепа да се противопоставя човек на пристъпите на болестите, както и на умората и страданията. Дава му също възможност за борба срещу посегателствата върху неговите права - билите лични или имуществени. Силата, жизнеността са така необходими в един свят, където толкова много изобилстват мъчнотиите, които ни заобикалят и срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Ако е слабо влиянието на Марс, тези центрове са слабо развити; тогава човек се отличава с боязливост, склонност да избягва всички положения, където ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебността на хората. Изобщо имаме слаба съпротивителна сила и издръжливост както на психичен натиск, така и на физически външни условия на живота. При слабо влияние на Марс главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея.

Силовите течения на Марс и добре развитите центрове, които той е създал, дават израз както на главата и лицето, така също и на самото тяло. Главата (черепът) има изобщо формата на к у б с яка, дебела кост (дебелоглави), а лицето е квадратно. Косата е гъста, обилна, тъмна на цвят и започва ниско над челото, поради което се получава обикновено неголямо чело, израз на по-слаба интелигентност. А самите косми са по-дебели. Челните издатини в горната част са средно развити. Колкото челото е по-голямо и тези челни издатини са по-добре изразени, толкова Марсовият тип е по-интелигентен. Веждите са гъсти, груби и обикновено са под ъгъл, близко извисяващи се над очите, като в много случаи са сключени. Когато веждите се съберат, между тях се явяват една или две вертикални бразди; дълбочината на браздите определя мярката за марсовата твърдост. Упоритите Марсови типове навъсват и свеждат веждите си много силно. Погледът е твърд, дързък, прям. При висшите типове той е съсредоточен, честен, проницателен. Скулите на лицето са добре развити, показващи устой. Носът при висшите типове е силен, с добре развита горна част (костта в началото на носа), показваща амбиция за постигане на поставената задача, като често самият нос е заорлен, показващ фанатичен устой на своето. Устата е голяма, показваща изпълнителност. Устните са стиснати - израз на безогледна решителност и енергия. Брадата е къса, четвъртита, издадена напред, което също изразява безогледна непоклатимост. Долната челюст е силно развита, широка и с четвъртити задни краища. Тялото на Марсовите типове е средно на ръст, със здрави, добре развити еластични мускули и здрави кости. Марс изобщо управлява мускулната и костната система.

Контактите на Черното слънце с Марс са създали в психологията на тези типове отрицателни черти, които те проявяват, особено по-нисшите: стремеж към воюване, грабеж, рязко и твърдо отношение към околните и към всичко. Черното слънце е придало голяма енергия, която при по-нисшите типове е разрушителна, също и оскъдица на материални средства в живота. Те не обичат да ги съветват, да им противоречат и да ги поправят; при такива случаи много бързо кипват. Недоверчиви и фанатични са. По-чистите и интелигентни марсови типове са способни да посрещат и най-големите опасности в живота си и да се пожертвуват за успеха и славата на някое



фиг. 11. Женски Марсов тип

фиг. 12. Мъжки марсов тип
велико дело. Те са самоуверени, самодоволни, оптимисти, горди, говорят високо, ясно и чисто. Обичат да командуват, да се разпореждат, но самите те не са много разположени да изпълняват тези команди и разпоредби, а предпочитат друг да свърши това.

Отличават се с рицарска храброст – добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си, верни на дълга към семейството. От тях стават добри съдружници. Сантименталните мотиви не играят при тях главна роля, не обичат съзерцанието, заниманието с отвлечени въпроси, като задгробния мир, неосезаемите светове, разбиранията за висшите порядки и ръководство, а също и молитвите.

Мозъчните центрове, които създава и оформя Марс, както вече отбелязахме, се намират в долната, задна и странична част на мозъка около ушите. Те са в непосредствена близост до мозъчните центрове, които управляват половия нагон. Затова голямата енергия на марсовото влияние тласка и към полов контакт. Поради малкия размер, който Марс има, всички прояви на влиянието му са краткотрайни.
МАРС В ДОМОВЕТЕ
Марс в първи дом, особено (както вече отбелязахме и за другите членове на Слънчевото семейство) ако е близо до хоризонта - Асцендента, дава характерните белези както на тялото, така и на главата и на лицето, за които отбелязахме, а също и на психологичните изяви. Тук, разбира се, трябва да се има предвид до каква стенен Слънцето е облагородило мозъчните центрове, създадени от Марс, за което помага френологията, а също и аспектите, които той има с Луната и Планетите.

Марс във втори дом подсилва вътрешните психологически качества, които той носи.

Марс в трети дом говори за човек, който ще има за предмет на своята дейност предимно метални съоръжения-ножове, инструменти. Хора с Марс в този дом са обикновено хирурзи, зъболекари, машинни инженери и конструктори, занаятчии, които в своята дейност боравят предимно със сечива.

В четвърти дом роденият ще бъде при крайно остри, неприятни, кавгаджийски отношения между родителите му, като в много случаи между тях ще дойде и развод. При по-напреднала възраст роденият ще има борби и напрежения, за да придобие необходимите му условия за живот,

В пети дом връзките му с противоположния пол ще бъдат лоши, кавгаджийски. поне при една връзка той скъса, ще се раздели с пререкания и неприятни разправии. Не рядко и отношенията му с неговите деца ще бъдат студени и неприятни.

В шести дом роденият ще има неприятни, дразнещи разправии с братя, сестри, с близките си роднини, а също и вероятност за сериозно падане, не рядко със счупване на кост, операция, изобщо - мъчителни сътресения в живота му.

В седми дом ще бъде нещастен в женитбата си поради задълбочените си връзки с противоположния пол и в много случаи го очаква неизбежен развод и скъсване с партньора или преждевременна смърт. Изключение от това, и то при редки случаи, е ситуацията, когато в този дом са Луната и Венера, и то при положение, че партньорите са интелигентни и възпитани.

В осми дом влиянието на Марс, както вече отбелязахме и при другите членове на Слънчевото семейство, е притъпено и отслабено. Роденият няма да има разправии, дразнения и резки, груби отношения.

В девети дом, особено ако е близо до Зенита, роденият ще има дръзко, критично отношение към всички и всичко. Ще обича да командува и разпорежда, но друг да изпълнява. Опасност от катастрофа, падане и нараняване при пътуване.

В десети дом роденият обикновено ще бъде военен, а общественото му положение ще бъде свързано с метали, машини, оръжие.

В единадесети дом Марс определя връзки с военни и взаимоотношения с тях, като често партньорът в женитбата му ще бъде военен или във връзка с военните.

В дванадесети дом Марс дава голяма енергия, усет за справедливост и застъпничество за нея. При интелигентния и възпитан човек имаме реформатор, а също и човек, борещ се за закрила на слабите и онеправданите. Но също има и неприятни случки в живота му - катастрофи, операция, падане, нараняване.


АСПЕКТИТЕ НА МАРС
С Вулкан, Луна, Меркурий и Венера отбелязахме вече.

При съвпад с Юпитер Марс дава крайно честолюбив човек с жажда да се изтъква и подчертава. При добри аспекти имаме човек с голяма енергия, инициатива, готовност за свършване на всяка работа, поемане на отговорност за нейното и изпълнение с благополучен край и увереност в себе си за това. При лоши аспекти имаме крайно припрян човек, който все бърка и с това не домисля и не довършва работата си докрай.

При съвпад със Сатурн имаме добра и голяма оценка на всички материални и интелектуални ценности и внимателното им отношение, изразходване и даване. При добри аспекти имаме човек, който прави разумни усилия за разбиране на света около него и усилия за придобивки, каквито и да били те (материални или интелектуални), специално за интелектуални придобивки (знание). Известно, че в древността знанието се е пазело и се е поверявало само на избрани, проверени и достойни хора. В някои отношения и сега е така. При лошите аспекти имаме човек, който обича чуждото и с желание си взема от него. При примитивните типове са налице направо добре обмислени разбойническа акции. При някои случаи, когато тези Планети са зле аспектирани предимно с Нептун, имаме клептомания.

При съвпад с Уран имаме човек с бурни нервни реакции и прибързана решителност. При лоши аспекти. особено когато са точни, имаме резки действия, подтици. голяма вероятност за операция по неговото тяло. Също и резки, неприятни, неочаквани събития, в живота на този човек. При добри аспекти имаме енергичност и бърз похват към всяка работа.

При съвпад с Нептун имаме голяма емоционалност и сензитивност - най-малкото събитие е готово да го развълнува и винаги с едно преувеличаване на неговия ефект. При лош аспекти имаме хладно, неприязнено отношение към околните, липса на съчувствие, внимание и уважение. При добри аспекти имаме топло, дружелюбно, пълно със съчувствие и отзивчивост отношение към всички и всичко; това са приятни хора.

При съвпад с Плутон човек в много случаи, когато трябва да действува, остава пасивен или ако прави нещо, ако действува, то е неправилно и объркано. При лоши аспекти дава бруталност и чести катастрофи, падания, операции. При добри аспекти имаме голяма творческа енергия - неуморим е този човек, вечно действува, работи за постигане на поставените задачи.


ЮПИТЕР
Юпитер е най-голямата Планета в Слънчевото семейство, гигантът в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде – 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица). Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най-причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята. Това кълбо е обвито, както следва да се изчисли, с една атмосфера от 54 000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера и дебелината на атмосферата и за скоростта на движението му около Слънцето говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното правилно и пълно изпълнение. От всички Планети в Слънчевото семейство Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, което става за 9 часа и 50 минути. Това говори за едно от най-интересните и ясно изразени Юпитерови влияния, което тласка живите форми на Земята към една жажда за активност и за постигане на първенство. Същото е и за човека: устремът му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, давайки му вяра и сила да не се смущава от пречките, спънките и трудностите, които животът всякога поднася. Оста на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита (само 3 градуса отклонение), което говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система тази планета е пострадала много малко. Тази изправена ос дава на Юпитер възможността на него да цари вечна пролет, т.е годишни времена като на Земята там няма. А влиянието му придава на живите форми на Земята и на човека ценната дарба да могат винаги да се докосват, да влизат в контакти да приемат идеи и насоки за правилно осъществяване на задачите. Добре поставените Юпитерови типове всякога имат правото при разрешаването на въпросите, те най-добре дават възможност за израза, реализирането и методите за осъществяване на поставената задача. Гледан с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма (сплеснатост на атмосферата): полярният му диаметър е 234 800 километра. а екваториалният -143 600, следователно имаме разлика от 8 800 километра, която е значителна. Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние (поради голямата скорост на въртене и липса на промяна в посоката на оста му) един устой, издръжливост на всички напрежения и неприятности при осъществяването на задачите.

Най-интересното в образа на Юпитер, това, което също особено много вълнува астрономите, е особеността по наблюдаваната му повърхност. От всички Планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп, особено в района около екватора, защото този район най-добре се вижда. Тази характерност трябва да приемем, че съществува и на по-големите ширини, но поради сферичната форма на Планетата тя по-слабо се наблюдава. В този именно район се забелязват множество червеникави ивици, които пресичат диска на Планетата успоредно на екватора. Характерът на тези ивици, макар и да гърци известни промени, се запазва. Освен това, пак в тази област, имаме едно червено петно с размер от 50 000 километра дължина и около 10 000 ширина. Това петно също мени силата на своята окраска, както ивиците, но всякога се наблюдава там. Защо съществуват тези обагрени ивици и петна? Трябва да се вземат под внимание и температурните особености, които се констатират на Юпитер, а именно, Но температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала Планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка; с проникването надолу температурата бързо расте и достига стотици градуси, а най-дълбоко е измерена температура от 20 000 градуса. Установено е също, че Планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето, източник е на могъщи радиоизлъчвания и на изразени по своята сила магнитни течения. Всички тези особености на Юпитер – светлина, топлина, магнитни силови течения и радиовълни – говорят, че на Планетата цари богат, обилен и интензивен живот, бурни процеси в неговите недра, които са сходни с процесите на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се приеме, че тази активност, тези сложни процеси са плод на някаква случайност, на безредни механични процеси, които са без смисъл и цел, е крайно несериозно. Всичко това, както и на Слънцето, е плод на една велика разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, а отива все по-нагоре по една вечна спирала. В човешкия род не виждаме ли степените на този процес? Възможностите на Природата са безкрайни.

Отбелязахме, че Саабей е дал на Юпитер името „Мулу Баб Бар", което ще рече „Подобен на Слънцето". И наистина Юпитер със своето влияние има задача да помогне на живите форми на Земята, включително и на човека, преди всичко със своя подтик към активност, който ги кара да вървят в по-стегнат и бърз теми но своя еволюционен път.

Юпитер има и други по-сериозни задачи като пръв помощник на Слънцето: първо, да се бори срещу пристъпите на Черното слънце. В потвърждение на това е установено, че има връзка между слънчевата активност и тази на Юпитер – активност, породена от посегателствата на това Черно слънце върху Слънчевата система. Втората задача е от тази взаимност да се възстанови първоначалният вид на Слънчевото семейство. Основната и първа задача на Черното слънце е да внесе безредие там, където то би могло да проникне и направи нещо. Първата и основна задача на светлите Слънца е да внесат ред, порядък и облагородяване. Известно е, че парчетата от разрушената Планета между орбитите на Марс и Юпитер се движат в безпорядък. Една част от тях обаче, т.нар. Троянци, са заставени от Слънцето с помощта на Юпитер да се движат в два равностранни триъгълника, която конфигурация не се променя при своето движение. Друга една задача е по-голяма част от тези парчета да се движат по точната орбита на разрушената Планета, която е 2,8 Астрономически единици от Слънцето съгласно закона на Тициус - Боде. Това са първите, ясно изразени стъпки за внасяне на ред и порядък в създалото се безредие.

Юпитер има между 14 и 17 спътника, установен засега от астрономите, но само четири от тях са истински Това са т.нар. Галилееви спътници: ЙО. ЕВРОПА. ГАНИМЕД И КАЛИСТО. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената Планета, от Астероидите. Че наистина е така, най-добре се вижда от петия спътник на Юпитер - първият, открит след четирите Галилееви спътника. Този спътник е наречен Амалтея. От него имаме получени много ясни'снимки от космичната станция „Вояджър". Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150. Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три. Но тези два спътника имат малко относително тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране.

Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят. Това са разни чорбаджии, аги, помешчици; това също е лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори (непочтените дипломати), жаждата да се присвоява чуждото но непочтен начин.

От всичко това трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и поради това за силното и ясно изразено влияние на Юпитер не може да се даде определен външен и психологически тип. За голямо съжаление не разполагаме с таблици, които да определят разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макар и с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип.

За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания Зодиакалното съзвездие СТРЕЛЕЦ, което най-добре се вижда през нощите на юли и август. Голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но, общо взето, те са слаба Само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей - получовек от кръста нагоре, който държи лък с изпъната корда и поставена стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това показва какво давай какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабите звезди в действителност не са слаби и нямат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплер. до нас достигат само теченията с къси вълни, които действуват върху горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на юпитеровото влияние топло, бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата галактика, която представлява грамаден куп от звезди с диаметър около 2000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, движейки се със скорост 300 000 километра в секунда), отдалечен от нас (от Слънчевата система) на разстояние от 30 000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и многото мъглявини отделни звезди не могат да се видят в него, а се вижда само общ куп като светещо кълбо. Това кълбо от звезди придава на юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с идейния свят. Богатство на идеи за всякаква работа и задача имат хората под силното влияние на Юпитер. Всякога, когато имат да разрешават и осъществяват нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва им и смелост за действие и увереност в добрия изход на поставеното. В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на юпитеровото влияние у по-нисшите типове стремеж да заблуждават, било в интелектуалната сфера, като изтъкват, че много знаят и всичко разбират, без това да е така, било в емоционалната сфера, където на думи дават израз на големи възхищения от видяното и преживяното, на внимание и топлота в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи.



Силовите течения на Юпитер са създали и оформили чрез Звездното тяло на човека мозъчни центрове, които се намират в горните странични части на главата (главния мозък). Затова хората, които имат това влияние, притежават, общо взето, широка глава в горната си част. Там се намират мозъчните центрове, които създават у човека възможност за творчески изяви, умение всяко нещо да се направи навреме и по всички правила. Тези центрове, когато въздействието на Юпитер е силно в даден човек, дават израз в други части на човешкото тяло - главата, лицето и самото тяло. Но както вече отбелязахме, поради многото спътници, които Юпитер има, и голямото богатство на Небесни образувания в съзвездието Стрелец, тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие. Но, общо взето, тялото е по-едро и добре сложено, преди всичко поради добрия апетит, който Юпитеровите типове имат. Юпитер управлява и има отношение към черния дроб, който е най-голямата жлеза в човешкото тяло и има връзка с всички негови функции. Главата, както вече отбелязахме, е широка и в повечето случаи е плешива - космите са опадали, което се дължи на големите напрежения (интелектуални и емоционални), създаващи сериозните и отговорни задачи, с които те са натоварени и се залавят. Тези типове са обикновено хора по ръководните места на стопанския живот, на големите обществени постове - председатели на републики, на големи обществени организации, парламенти и пр. Изобщо имат отговорни и ръководни постове. Челото име голямо, с добър интелектуален израз, слабо набръчкано, защото поради Добрия си контакт с идейния свят (макар и да имат моментни напрежения) идеите и методите за решаването на поставените задачи идват бързо. Не става нужда продължително да се напрягат и мислят, което създава и по-дълбоките бръчки на челото. Веждите са гъсти и добре оформени, почти хоризонтални, показващи задълбочени и богати чувства. Очите са големи, отворени, определящи жаждата за власти материални придобивки - стремеж за богатства. Носът е едър, като при някои типове горната част (костта на носа)с добре развита, показваща амбиция за постигане на целите и заемане на големи постове. При други случаи долната част е по-добре развита и е месеста, показваща човек, който обича удоволствията и преди всичко добрата трапеза. У трети средната част е добре развита, показваща човек, който не се поддава на влияния; носът там е леко заорлен, леко загърбен. Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си.

Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса – орбита с ексцентрицитет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето (при Афелий) е на около 816 милиона километра, а най-близо (при Перихелий) е на около 740 милиона, т.е, с разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита е много. Най-голямото му разстояние до Земята е милиона километра. Това разстояние имаме, когато по правата линия Земя - Слънце – Юпитер, Слънцето е между Земята и Юпитер. При това положение имаме съвпад на Юпитер със Слънцето, при който, поради грамадното разстояние Юпитеровото влияние действува сравнително слабо, но с по-благородното си въздействие, защото Слънцето е пред него. Често дава и артистични способности на родения. Н ай- малкото разстояние на Юпитер до Земята е 591 милиона километра при една разлика с най-далечното от 374 милиона километра, която е значителна.



иг. 13. Мъжки Юпитеров тип

Такова положение имаме, когато по правата линия Слънце - Земя – Юпитер, Земята е между Слънцето и Юпитер. Тогава имаме противостояние – опозиция – и движението на Юпитер, гледано от Земята, е обратно (ретроградно), а влиянието му е много по-силно и се изразява с всичките си качества, преди всичко с отрицателните такива, особено при по-нисшите типове, като гордост, надменност, честолюбие, фалшиво отношение и др.




Фиг. 14. Женски Юпитеров тип
Ретроградното (обратно) движение на Юпитер, гледано от Земята, е налице и при други ъглови разстояния на Планетата. Тогава той е зад Земята и е по-близо до нея. Тогава влиянието му е много по-силно, отколкото когато той е в право движение.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница