Николай Кун Старогръцки легенди и митове
Изтегляне 5.9 Mb.
|
|
Панатинеите били главният празник на Атина; той траел няколко дни през месец Хекатомбайон, първия месец от годината, според тогавашното пресмятане — в края на юли и началото на август. Всеки четири години били празнувани големите Панатинеи, които се отличавали с особена тържественост. Те започвали нощем с тържествено бягане с факли. На сутринта било уреждано великолепно шествие до Акропола; участвуващите в шествието носели богато изтъкан нов пеплос (горна дреха) на богинята. Този пеплос те обличали на статуята на Атина, която била поставена в храма Партенон. Освен това през време на Панатинеите ставали състезания в бягане, борба, хвърляне на диск и т.н., надбягвания с колесници, както и състезания на поети, певци и музиканти. В гимнастическите състезания и в специалния тържествен танц участвували момчета, младежи и възрастни граждани в пълно, въоръжение. Разбира се, пълно участие в празненството можели да вземат само заможните граждани, тъй като това изисквало значителни разходи. Пандора — значи надарена с всички дарове. Парос — един от Цикладските (Кикладските) острови в Егейско море, който в древността бил прочут със своя мрамор. Пегас — на името на Пегас е наречено едно съзвездие. По-късно Пегас станал и кон на поетите; яздещи на него, поетите се издигат на Парнас при бог Аполон и музите. Пелопс — в митовете за Пелопс има много черти от най-дълбока древност. В тях се натъкваме на една отживелица — отвличането на момата, тъй нареченото „крадене на булката“. Състезанието на Пелопс с Еномай не представлява нищо друго освен отвличане на момата. Върху гръцки вази Пелопс е бивал изобразяван често на колесница с Хиподамия, Еномаевата дъщеря, като да я откарва със себе си. Разказва се, че Еномай окачвал на вратите на двореца си главите на убитите от него кандидати за дъщеря му. Персей — един от най-популярните герои на Гърция. За него са се запазили много митове, които били разказвани не навсякъде еднакво. Интересно е, че старите гърци са пренесли на небето много от действуващите лица в тия митове. И сега ние знаем имената на съзвездия като Персей, Андромеда, Касиопея (майката на Андромеда) и Кефей (баща й). Пиза — град в долината на река Алфей, в Западен Пелопонес. Пилос — град в Южен Пелопонес, в Месения. Планетите: Юпитер — Зевс, Марс — Арес, Венера — Афродита, Меркурий — Хермес, Уран, Нептун — Посейдон и т. н. звездите: Кастор и Полукс/Полидевк; и т.н. „съзвездия“ Андромеда, Касиопея, Персей, Пегас, Орион и т. н. Плеяди — богини; на тяхно име е наречено съзвездието Плеяди (Квачка). Пропонтида — днешното Мраморно море. Саламин — остров край бреговете на Атика в Сароническия залив; той е прочут по морското сражение между гърците и персите, станало в 480 г. пр. н. е Сериф — един от Цикладските (Кикладските) острови в Егейско море. Сикион — град в Северен Пелопонес, на брега на Коринтския залив. Симплегадите, или Симплегадските скали (което значи „сблъскващи се скали“), се намирали, както си представяли гърците, при входа за Черно море. Сиринга — музикален духов инструмент, който се състоял от седем тръстикови цевички с различна дължина, свързани помежду си. Скамандър — река, течаща покрай самата Троя. Скирос — остров в Егейско море, на североизток от остров Евбея. Солими — племе, което живеело край северната граница на Ликия. Спарта — главен град в областта Лакония, на полуостров Пелопонес. Сперхей — река в Южна Тесалия. Стигийски кучета — чудовищни кучета в подземното царство на Хадес, от бреговете на подземната река Стикс (оттук прилагателното стигийски). Стоокият Аргус е олицетворение на звездното небе. Строфади — три малки острова, разположени на юг от Гърция, срещу западния бряг на Месения. Таврида — днешният Крим. Талант — мярка за тежест. Златото по онова време се оценявало на тегло, тъй като монети не съществували. Тантал — този мит предизвиква у нас потрес дивата жестокост на Тантал. Той убива сина си само за да изпита всезнаещи ли са олимпийските богове. В тази постъпка на Тантал ясно проличава отживелица от онова време, когато у гърците са съществували още жертвоприношения на хора. Тезей е най-големият герой на Атина, имащ много общи черти с Херакъл. Тезей е герой на военнородовата аристокрация, а по-сетне и герой на управляващата атинска робовладелска аристокрация на земевладелците, която приписвала на Тезей създаването на целия древен държавен строй. На него се приписвало преди всичко разделянето на населението на три класи: евпатриди, или благородни; геомори, или земеделци, и демиурзи, или занаятчии, както и предоставянето на благородните изключителното право само те да заемат обществени длъжности. Характерен е следният факт: разказвало се, че по време на Маратонската битка (490 г. пр.н.е.), в която гърците победили персите, мнозина атиняни били видели Тезей с шлем, копие и щит да върви пред бойния строй на атиняните. От тези баснословни разкази се възползували аристократите. Техният представител Кимон пренесъл в Атина от остров Скирос Тезеевите тленни останки, каквито, разбира се, в действителност не съществували, тъй като и Тезей никога не е съществувал. Изложението тук е по биографията „Тезей“ на Плутарх. Телебои — племе, което живяло в западната част на Средна Гърция, в Акарнания. Тенар (сега нос Матапан) се намира в южната част на Пелопонес. Тенедос — остров в Егейско море, край брега на Троада. Тера — сега остров Санторин. Тесалия — област в източната част на Северна Гърция. Теспроти — народ, който живеел в Епир, Северозападна Гърция. Одисей споменава теспротите и за Дулихий, за да придаде по-голяма достоверност на разказа си, тъй като Итака се намирала на пътя от Теслротия за Дулихий, град в Акарнания. Тива — митичен град със същото име (Тива) като главния град на Беотия в Гърция. Тиренски или тирсенски, т. е. етруски морски разбойници; етруските са народ, живял в най-стари времена в Западна Италия, в сегашна Тоскана. Тиринт — един от най-старите градове на Гърция; намирал се в Арголида. Тирс — тояга, обвита с бръшлян или лозови пръчки, с кедрова шишарка накрая. Тризна — възпоменателна трапеза и военни състезания в чест на мъртвец. Тринакрия — гърците понякога наричали Тринакрия сегашния остров Сицилия. Троизена — град в Арголида на полуостров Пелопонес. Тюхе — у римляните Фортуна. Фазис — сега р. Рион в Кавказ. Колхида гърците наричали. черноморското крайбрежие на Закавказието. Феакийци (феаки) — митичен народ, чийто остров според представата на гърците се намирал нейде в най-западната част на морето. Фера — град на брега на Месенския залив в Месения. Финикия се намирала на източния бряг на Средиземно море. Най-големи нейни градове били Тир и Сидон. Фиталиди — потомци на героя Фитал, който сложил в Елевзин началото на мистериите — специален религиозен култ в чест на богиня Деметра. Фригия — страна в Северозападна Мала Азия. Фтия — град в Тесалия, на брега на Пегасейския залив Егейско море. Хадес — старите гърци си представяли царството на Хадес, царството на душите на умрелите, мрачно и страшно, а „задгробния живот“ — като нещастие. Не току-тъй сянката на Ахил, извикана от Одисей из подземното царство, казва, че е по-добре да бъдеш последен ратай на земята, отколкото цар в царството на Хадес. Харити — у римляните грации. Хебър — река в Тракия (сега р. Марица). Хекатомба — жертвоприношение на сто вола. Хера (у римляните Юнона) е богиня на небето, покровителка на брака, пазителка на майките при раждане; особено почитана била в Спарта, на Коринт, в Олимпия и в Аргос, дето се намирал прочут неин храм. В митовете за Хера е отразено и положението на жената в Гърция. Както гъркинята не била равноправна с мъжа и в брака била до голяма степен подчинена на съпруга си, така и Хера е подчинена на мъжа си, Зевс, В култа на Хера се запазили следи от тотемизъм; знаем, че понякога тя е бивала изобразявана например с конска глава. Вече самото това показва, че Хера е една от най-старите богини на Гърция. Хераклиди — потомците на Херакъл (Херкулес). Херакъл (лат. Херкулес) е най-големият герой на Гърция. Отначало бил считан за бог на слънцето, който със своите безпогрешно улучващи стрели сразява всичко тъмно и зло; за бог, който лекува и който изпраща болести. Той имал нещо много общо с бог Аполон. Но Херакъл е бог и герой, който се среща не само у гърците; подобни герои богове знаем много. Измежду тях особено интересни са вавилонският Гилгамеш и финикийският Мелкарт, митовете за които са повлияли върху митовете за Херакъл; и тези герои са ходили накрай света, извършвали са големи подвизи и са страдали като Херакъл. Поетите от всички времена постоянно са използували митовете за Херакъл; подвизите и страданията, които са били жребий на Херакловия живот, привличали вниманието им. В звездна нощ ние можем да видим Херкулес на небето, тъй като на негово име е наречено едно от съзвездията, а до съзвездието Херакъл виждаме съзвездието Хидра — по името на чудовищната многоглава хидра, която Херакъл убил. Митовете за Херакъл са изложени според трагедията на Софокъл „Трахинянки“ и трагедията на Еврипид „Херакъл“, както и според някои сказания, споменати в „Описание на Елада“ от Павзаний. Херкулесови стълбове — скалите по двата бряга на Гибралтарския проток; гърците смятали, че ги е поставил Херакъл. Хермес (у римляните Меркурий) е един от най-старите богове на Гърция; бил най-напред бог — покровител на стадата, понякога го изобразявали с овен на ръце. В Омировия епос Хермес е преди всичко пратеник на боговете и водач на душите на умрелите до подземното царство на Хадес. Хермес е покровител на пътешествениците; с развитието на търговията Хермес става бог — покровител на търговията, а следователно на извъртането, измамата и дори на кражбата. Освен това Хермес е покровител на младежите, на атлетите и бог на гимнастиката. Неговите статуи били поставяни в палестрите и гимназиите — заведения за обучаване в борба, бой с постници, хвърляне на диск, бягане, скачане и т.н. След завоюването на цялата персийска държава от Александър Македонски (края на IV в. пр.н.е.), когато в Азия и Египет възникват гръцки държави, Хермес се отъждествява с египетския бог на науката и магията Тот и става бог на магията и астрологията (т. е. на гадаенето по звездите), започват да го наричат бог Хермес Триждивелик. Херми — каменни стълбове с изваяна глава на Хермес на горния им край. Хестия — богиня на жертвения огън и на огъня на домашното огнище, покровителка на градовете и на държавата. В Рим по-късно с Хестия била отъждествена Веста, богинята на домашното огнище. Хефест (у римляните Вулкан) бил отначало бог на огъня; с развитието на занаятите и особено на ковачеството той става бог — покровител на металургията по онова време. Особено бил почитан Хефест в Атина, където занаятите са стигнали до най-голямо развитие в Гърция. Хефест — у римляните Вулкан. Хиади се нарича едно струпване на звезди (звездна група) в съзвездието Орион — едно от най-ярките съзвездия на небето. Хиацинтии — гърците смятали, че на венечните листенца на дивия хиацинт (зюмбюл) можели да се прочетат думите „ай-ай“, което значи „скръб, скръб“. Тържествата в честна Хиацинт, който по-рано бил божество на пастирите — тъй наречените хиацинтии, ставали през юли на полуостров Пелопонес, в Мала Азия, в Южна Италия и в Сицилия (в Сиракуза). Химерос е бог на страстната любов. Цербер — или Кербер. Юмручни ремъци — през време на боя с юмруци гърците увивали ръцете си до лакътя с ремъци, по които често бивали прикрепвани медни изпъкнали плочки. Поради това ударът можел да бъде смъртоносен. Юпитер — гръцкият Зевс. (Рус. Ред.). Каталог: textove -> religii religii -> Римска религия religii -> Соларен символ на Ахура Мазда religii -> Ранни следи от земеделска дейност в Египет са установени около vii-мо хилядолетие пр. Хр., в епохата на неолита. Едва през iv-то хилядолетие пр. Хр обаче, се забелязват първите белези на възникваща цивилизация religii -> Австралийските аборигени religii -> Развитие и същност на юдаизма religii -> Дания, Швеция и Норвегия religii -> Преди много време, всички елементи (стихии) били смесени заедно в един зародиш на живота. Зародишът започнал да смесва всички неща, да ги разбърква, докато по-тежката част потънала, а по-леката се издигнала religii -> Раждането на въображаемите светове religii -> Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50. 000 години religii -> Гръцки мит за създаването на света Изтегляне 5.9 Mb. Сподели с приятели:
|