Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год



страница5/9
Дата21.07.2016
Размер1.76 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ПОД ТЪНКИЯ ГОРЕН СЛОЙ

Натежалите от проблеми юнски дни са добър повод за осмис­ляне на извървения от СДС път. Висока е цената, която народът ни плаща за изгубеното време поради изтръгната с манипулациии фалшификации изборна победа на БСП на 10 и 17 юни 1990 г. Затова сега редица факти от политическата ни действителност изискват изключително трезва и критична преценка.

Всекидневно, минавайки из улиците на Перник, виждам колко наши симпатизанти, приятели и съмишленици буквално бедстват, огорчени, изоставени и забравени от нас. Щедро отдали на СДС ентусиазъм и средства, надежди и пориви, те сега търпят присмеха на самодоволни комунисти, отново облизващи с пръст каймака на живота, пилеят талант и амбиции, стоят сврени зад шарени сергии или протягат ръка за поданние от държавата.

Единици от нас отидоха в парламента и министерствата; десе­тки управляват кметствата, общинските и държавните фирми, а останалите? Те са стотици, хиляди... Тогава бяхме заедно – хулеха ни, заплашваха ни, уволняваха ни най-безцеремонно, без да мислят за човешки права, за демокрация, за професионализъм. Сега доб­рали се до властта "демократи" разиграват принципност, надпар­тийност и безцветност, прикриват с кухи фрази собственото си безсилие да направят нещо реално за Промнната, страха да поемат отговорност, доволството от личнин успех в борбата срещу старата система.

Затова стига вече с този прословут професионализъм! Аз съм категорично против самоцелната, арогантна, сляпа смяна на чер­вени със сини. Но откъде толкова бързо се научиха на пазарна икономика асовете и винтчетата на тоталитарната система? И ако погледнем - под тънкиян горен слой всички са си по местата. А по какви морални и политически принципи ще са излишни, безрабо­тни и унижени нашите съмишленици, необвързани със социалис­тическите структури, имащи не по-малко амбиции, умения, трудолюбие и образование, но подплатили ги с демократични убежде­ния? Защо трябва да се цупи кметът, като му посочват поне 20 души сред неговите служители, от чиято корумпираност или аро­гантност на перничани направо им се повръща? Защо трябва 6 месеца да убеждавам и моля Векил Ванов и Иван Костов, а те да не си мръднат пръста за прочистването от партийни секретари, вредители и ченгета на подвластните им, ключови за Перник слу­жби - бюрото по труда, финансовия контрол и данъчната админи­страция? За всяко място ще се намерят поне 3-4 кандидати, коитоще работят много по-качествено, много по-надеждно, а ние няма да се вайкаме, че ни блокират с тотален саботаж, че се перат мръсни пари, че се шири безконтролна корупция...

Изпитвам огромно чуbctbo за вина за всеки отритнат, разпилян по пътя към демокрацията кадърен човек. В сложната, но и бла­гоприятна политическа ситуация, когато СДС няма алтернатива и носи цялата отговорност за спасяването на страната, ние трябва да управляваме много по-качествено, отколкото досега. Това е невъз­можно без огромния потенциал на хората, благодарение на които СДС дойде на власт. И лека-полека започна да ги загърбва.


Юни, 1992 г.


КАКВО Е ЯСНО?

В парламента често спорим помежду си беше ли СДС на власт през изминалата година? Опонентите ни твърдят, че всичко бе добре режисирана илюзия; че за нас оставаше само отговорността, докато номенклатурата переше парите си; че още от изборните резултати стана ясно - не може да се управлява истински със 110 от 240 депутатски мандата и т.н., и т.н.

Звучи убедително. Ала не ми се нравят подобни терзания у онези борци за правда и свобода, които се вживяха в ролите си на избраници и забравиха пътя до угрижените избиратели; които не си мръднаха пръста за прочистване на държавните фирми, на полицията, съда, прокуратурата от компрометирани кадри; които се вляха в по-големшките ни партии; подчинявайки се кротко на партийната дисциплина и партийното мислене.

Споделям тезата, че СДС бе на власт от 13 октомври досега. Първо, защото започна изпълнението на нашата програма, под­крепено с усилията на парламента и правителството, на областни­те управи, на местната администрация, особено в нечервените об­щини. Показателно е, че тези, които лансираха идеята за изборите като изход от политическата борба, не попитаха сините кметове нужни ли са ни избори и готови ли сме за тях. Второ, защото СДС легитимира България пред света като държава, управлявана от демократично избрана кралиция на демократичните сили. Трето, защото възможност за перестройка у нас вече практически не съществува. От гледна точка на прехода към пазарна икономика и ликвидиране на старата система, промените в страната са необ­ратими. С всеки изминал ден намесата на държавата в стопанския живот ще става все по-ограничена и социалистическите й разпре­делителни функции ще отпадат. Все повече ще стават частните собственици, самостоятелните субекти, разчитащи на инициатив­ността си, отказали се от опеката и обезличаващите ги държавни гаранции. Въпросът сега не е дали да има смяна на xapaktеpa на собствеността, а дали тази смяна да бъде извършена по преимуще­ствено законен (открит) или по преимуществено незаконен (скрит) начин. Свалянето на правителството ни е победа - дано само вре­менна - на силите, които са за стихийната приватизация, възпро­извеждаща икономически структури от парарамафиотски тип.

Когато едни избори отразяват дадено съотношение на силите; а сетне обществените процеси доведат до преструктуриране ако не на политическото, то поне на парламентарното пространство, въз­никва политическа криза и новите избори често са изход от нея. Мога да разбера лидерите, първи вдигнали знака на победата и поели към поредната битка за народния вот. Отхвърлям обаче присмеха им над всички, които се надявахме на разумен изход от кризата с опит, отстоявайки достойнството и принципите на СДС, с водени добросъвестно преговори, да направим максималното, което зависи от нас, за съставяне на ново синьо правителство. Затова, загърбвайки емоциите, именно днес сме длъжни да си кажем някои неща честно и откровено.

* БСП изобщо не е главният проблем за СДС. В качествения смисъл на абсолютната необходимост СДС да управлява сега стра­ната е все едно дали БСП има 60 или 80 депутати в парламента. Важното е ние с чия помощ ще получим въпросното гарантирано парламентарно мнозинство от поне 121 гласа.

* Изборите никога не могат да бъдат цел. Те са само средство. Издигането им в цел, в абсолют, означава по привидно демократи­чен начин отказ от правилата на играта в парламентарната държа­ва. Един наш политик съчини тезата за постоянно сменящите се правителства. Ние ще заприличаме на него, залагайки на тезата за постоянно сменящите се парламенти. Илюзия е да разчитаме на 121 депутатски мандата. Винаги ще се налага да преговаряме, да правим компромиси и отстъпки.на министерски кресла, да дирим партньори и приятели извън нас.

* Изборите не могат да бъдат и начин за решаване на вътреш­нокоалиционните проблеми, за преразпределяне на нашия електо­рат. Ситуацията сега само отдалеч напомня времето на гладната стачка. Тогава ние бяхме в опозиция и разпускането на ВНС водеше до nреждевременни избори, чрез които СДС да дойде на власт. Тогава координационните съвети масово бяха зад 39-те, т.е. зад идеята за избори. Тогава д-р Дертлиев и компания явно съгла­шателстваха с БСП. Днес всичко е съвсем различно и вариантът, при който пак целият ни електорат да застане на едната страна, е изключен, както е невъзможно класическото отлюспване на (привидно) победените. Единственото сходство е, че в. "Демокрация" отново зае категорично едната позиция, лишавайки защитниците на другата теза от възможността да изложат аргументите си. Впрочем, когато казвам, че безнаказаното за СДС класическо отлюс­пване е невъзможно, аз изобщо не смятам, че разсъжденията по аналогия ще раждат страх от отлюспване. Този страх е реалност; той е най-унизителното нещо в СДС. Тия подписки в подкрепа на НКС са чиста проба извиване на ръцете, презастраховка, неуважение към собствените депутати. След като в десетки статии стотици пъти съм излагал своите възгледи, след като за тези три години все нещо съм създал за СДС - ако не на национално равнище, то поне в Перник, защо е нужно отново и отново да декларирам, че съм верен на СДС, всъщност - че се казвам Николай Слатински! И ако аз чувствам този страхотен натиск като непосилно бреме, какво ли изживяват редовите депутати, набедени за мравки само защото са се осмелили да заявят какво мислят, отчаяли се, че някой ще ги попита за мнението им. Та кому ли е нужно мнението на една машинка за гласуване?! Отговорно и с болка твърдя ­мнозина в НКС са убедени, че който не мисли като тях, той е против СДС. Те си вярват, че са еманацията на СДС. Всъщност така само се генерира омраза към непокорния, иначемислещия, дори грешащ може би, ближен.

* И понеже говорим за НКС, не мога да премълча тягостните си впечатления от нашето висше политическо ръководство. Тре­вогите ми идват главно по две линии. Първата е следствие от наличието в СДС на партии-фантоми. Някои т.нар. лидери не са успели 20 души да привлекат за своята кауза, а решават съдбините на страната. За 5-6 партии поне при заседанията на НКС важи абсурда" 1 партия - 1 човек - 1 глас", И импровизацията на някой господин тежи точно толкова, колкото становищата на ДП и РДП, изработени след многочасови заседания на висшите им ръковод­ства, с участието на по петдесетина души, дошли от цялата страна. Вторият ми повод за невесели размисли е от присъствието в НКС на неколцина интелектуално ограничени хора, Които при личности като Ф. Димитров, М. Неделчев, Д. Коруджиев са срам и позор за синята идея, за огромния потенциал, стоящ зад нея. Призлява ми, когато гледам от какви случайни "демократи" зависи понякога политиката на СДС.

* Гнети ме опасението, че някои от нашите лидери не желаят да управляват, а искат да останат максимално дълго в политиката. Сякаш им е нужен парламент, в който те седят с още 60-70 спо­движници в първите редове на дясната половина, държат пламен­ни речи, събират периодично на митинги най-твърдия електорат и се изживяват като безкомпромисна, челичена опозиция – жертва на общия сценарий на КГБ, връщащ повсеместно комунистите на власт. Това е прекрасно, героично, но страната ще бъде управля­вана от други, а ние като "Саюдис" в Литва ще си ближем раните от революционността с обратен знак, от непрофесионалния, но силов подход в държавните дела. В такава игра никак не ми се играе, защото съм убеден, че СДС може да доведе до успешен край историческата си мисия.

* Говорим за западната демокрация и функционалните структури на управление, осигуряващи максимилнати личностни изява в рамките на конкретната партийни политика, а все забравяме, че там в процеса на изработване на решенията вземат участие много хора и цели институти. На Запад политикът е стока, в която се влагат големи инвестиции, която се произвежда, рекламира и пла­сира по суровите закони на конкуренцията. А у нас с лека ръка се приема, че интуицията на няколко души може да гарантира нами­рането на единствено правилния ход. След като си нямаме гриж­ливо формиран, демократически мислещ политически елит, анали­зът, диренето на точни аргументи, поливариантността на мислене­то имат в България стократно по-голямо значение, особено в тру­дния преходен период. Отговорността на новите политици нарас­тва неимоверно. Техните думи и действия се следят с огромен интерес, защото обществото изпитва остър глад за информация от аудиториите и кулоарите на властта. И когато чувството за лична отговорност е слабо, граничещо със самолюбуването или жаждата за слава, политикът лесно се превръщи в най-обикновен инстру­мент в ръцете на този, който желае да формира определено обще­ствено мнение. Има депутати от СДС (в чиято искреност и поч­теност не се съмнявам), станали пословични със словоохотливост­та си пред журналистите. Опитният манипулатор ловко се възпо­лзва от тяхната праволинейност, той знае във всеки момент какво ще кажат те и ги използва, за да внуши на обществото, че СДС се състои само от такива хора, че СДС мисли само по този ничин. Той няма да потърси други становища или по-интелигентни събе­седници, защото целта му е да деформира образи на СДС.

* Подкрепям въведената от СДС практика на спор по вътрешни въпроси открито в публичното пространство, макар че понякога това избива в унизителни разпри, объркващи избирателите. Но не мога да приема граничещата с примитивизъм разголеност, когато наивно сваляме картите ни масата, обявявайки тържествено, че след 2 седмици ще постъпим така и така. Това вече е модел за поведение, който не може да бъде адаптиран към развилите се впоследствие събития. Напротив, налага се въпреки тези събития СДС да се адаптира към взетото преждевременно решение. Да не говорим, че в другите щабове анализът е облекчен, ние сме им ясни и често - лесни. Странно ли е тогава, че непрекъснато ни натикват в ситуации с единствен изход и още през август знаят, че по Коледа президентски човек ще съставя правителство с нашата програма и с мандата на ДПС...

* Очевидно въпреки чистотата на синята идея в мотивите на доста депутати ще се вплитат и лични интереси. Да си политик у иас става все по-опасно и няма нищо по-временно от депутатския мандат. А все още общественото съзнание укоряви морално дори законните начини за замогване на народния предстивител. В също­то време в парламентарната група на СДС се създава усещането, че някои си играят с нас на прагматици и мечтатели. Подозрения рушат гаранциите, че един или друг наш колега действа само в името на СДС. Пълната тайнственост при включването в управи­телни съвети зад гърба на останалите взривява доверието помежду ни, още повече че става дума все за солидни неща - "Кинтекс", авиокомпания "Балкан", НЕК, "Арсенал" и прочие забулени от мълвата фирми и компании.

* Шансът на СДС е в невъзможността за формиране на поли­тически център у нас. Всички изкуствени центристки построения спират естествения ход ни политическото махало. Истината за нашия живот не е в центъра, а в средата. Средата, чиито съпроти­вителни сили единствено могат да попречат на това махало да се отклони екстремално вляво или вдясно. Съпротивителните сили на обществото са пазарните отношения, основани на частната со­бственост и конкуренцията, на демократичните институции и хо­рата, които работят в тях, които възраждат тази държава, а не я саботират само защото на власт в нея е СДС.

Независимо от нелепия сценарий, независимо от яростната съ­протива, на която се натъкваме, ние си имаме много недостатъци, пропуски и грешки, нуждаещи се от строг и дълбок анализ - липса на концепция за оцеляване на нацията и държавата в преходния за страната и за цяла Европи етап; слаби министри; загубени позиции сред младите хора и интелигенцията... Истината не може да бъде заровена в пясъка на времето. Поуките са ни нужни като главното условие отново да се върнем на власт, а България да остане ста­билна и мирна педя земя на този изпълнен с драматизъм и опас­ности полуостров.
Януари, 1993 г.


СИЛАТА, ИЗВЪРШИЛА СМЯНАТА

Напоследък всяко свое изказване пред синя аудитория започвам с молбата: "Ако ви се стори, че не мисля като вас, не ме мразете за това."

Моята съвест е чиста, защото съм един от малцината, които в парламента, в Комисията по национална сигурност, в ефира и в пресата са защитавали правителството на СДС, и то всеки път, когато това се е налагало. Винаги съм се питал - откъде се появиха тия суперхардседесари, дето се пъчат с твърдостта си, но нито веднъж не проявиха смелост и компетентност да защитят нашето правителство?

Нека не повтаряме грешките от тоталитарното време, нека не персонифицираме проблемите, каузата, идеалите и идеите. Изме­жду Филип Димитров, Александър Йорданов, Стефан Савов и Ге­орги Марков аз избирам СДС.

Според мен е необходим един трезв анализ на целия път на СДС от 13 октомври 1991 г. до 30 декември 1992 г. Не споделям тезата, че който анализира грешките на СДС, работи срещу неговата кауза. Само анализът ще покаже имало ли е съществени грешки. И ако ги е имало, да не ги повтаряме, Да преодолеем нарастващата умора в обществото от СДС.

Във всяка демократична държава управлението е невероятно отговорен процес и стотици, хиляди хора работят, анализират, за да предложат варианти на управленско поведение и на тази база политиците взимат своите решения. А у нас често се импровизира, предполага се, разчита се на интуицията на няколко души, която ще намери правилния път или поне оптималния ход.

Трябва да престанем да се уповаваме само и единствено на антикомунизма у нашия народ. Нека си припомним какво стана в Литва - там комунистите унищожиха държавата, изпратиха елита на нацията в Сибир, съвсем нeoтдавна мачкаха хора пред парла­мента с танкове, избиха и един граничен наряд; там първият де­мократично избран министър-председател - Казимера Прунскене, се оказа агент на КГБ. И все пак изстрадалият литовски народ нанесе страхотен удар на своето СДС - "Саюдис". Според нашите представи днес те имат червен парламент, червено правителство, червен президент. А в Словакия? А Румъния? А Сърбия?

Ние смятаме СДС за най-голямата политическа сила или че отново ще бъдем такава. Но трябва да се замислим сериозно и върху варианта, че можем и да загубим, да бъдем изолирани от властта и да започне размиването и обезсмислянето на СДС. Ако осъзнаем най-сетне и тази опасност, ние ще включим инстинкта си за самосъхранение и ще направим максимално възможното, оставайки в рамките на морала, да направим разумни компромиси.

Защото политиката е изкуство на компромисите. Поделянето на властта е другото име на упражняването на властта. Когато говорим за бъдещите партньори на СДС, ние винаги мислим ,за хората, които ще гласуват за тях - за младите, които си "падат" по Жорж Ганчев, за редовите отрудени земеделци, изби­ращи дъщерята на Г. М. Димитров. Но трябва да мислим не за тях, а за политическите ни партньори, които благодарение на техните гласове ще влязат в парламента.

Според мен Съюзът на демократичните сили боледува в стру­ктурно и организационно отношение. Боледува, защото политика се прави от състояли се партии, които защитават политически, обществени интереси. Политическото пространство в България е ограничено. В. него едва ли има място за повече от 7-8 партии, а те само в СДС са над 15. Дори част от тях да се ръководят от много умни и амбициозни личности; това не са партии, а групи или колективи, които защитават групови или колективни интереси.

Тук отварям една скоба - противопоставям се най-категорично срещу всякакви проекти за създаване на синя партия...

Смисълът на нашите действия не е да режем глави на едни или да се кълнем във вярност на други, а да съхраним безусловно твърдия електорат, който е около 20%, да съхраним другите 15%, които се терзаят от тия отлюспвания, предателства, изверги, изча­дия, гнусотии, лъжци, мерзавци (вижте какви думи се настаниха в нашия речник, сякаш това може да бъде речник на демократи и либерали). Трябва да се опитаме да спечелим за нашата кауза и тия 10-15%, които търсят политическа сила, по-добра от СДС, но ин­телигентните и реалистично мислещите хора могат да склонят да оценят СДС като най-малкото и приемливо зло. Само с умна и прагматична политика можем да получим от тях очакваната под­крепа. Но това е една изключително трудна задача, понеже СДСзагуби тотално битката в информационното пространство и затова е като птица с едно крило. Със своите действия правителството на проф. Беров работи за нас. А ние? Боя се, че ще заприличаме на футболен отбор, който, след като е изгубил последната среща, жадува реванш, раздира се от караници, но не тренира, не се готви за него. А когато този реванш се състои, дано не се окаже, че не сме във форма, че краката ни натежават, че въздухът не достига, и да загубим с класическото 3:0, което да ни елиминира оконча­телно от борбата.

Убеден съм - СДС може да се върне на власт и мисля, че съм сред тези, които могат с интегрирани усилия да предложат демо­кратични начини за това връщане. За съжаление още не съм чул от НКС как си представя, че ще стане това. Какво ново, какво повече предлагаме отпреди, за да мотивираме обществото отново да ни подкрепи.. Защото трябва да бъдем наясно, че всички, които работиха за нашето сваляне от власт, ще cа пак тук - и КГБ, и МИТ, и ЦРУ, и всички останали ДС-та.

Завършвайки, ще кажа - политическа сила, която си позволява подобни разправи с хора като Георги Марков, който е взривявал тази зала и тази система, е обречена да колабира, ако не се опомни навреме.

Изборите са неизбежни и те трябва да съдържат в себе си силен мажоритарен елемент. Нашият проблем е те да бъдат спечелени от истински демократични сили, които са главно в СДС, но има такива, като монархистите и други, извън СДС.

Аз искам СДС да бъде запомнен не като политическата коали­ция, която е направила най-големия митинг, а като силата, извър­шила смяната на системата.


Март, 1993 г.

­НУЖНО Е БЪРЗО ЛЕЧЕНИЕ НА СДС

Връщайки cе към онези вече толкова далечни първи месеци на СДС, с горчива носталгия си спомням одухотворените лица на съмишлениците, младостта, която буквално вреше и кипеше край нас, еуфорията да говориш открито това, което мислиш. Спомени­те винаги са сантиментални и романтични, но те крият и много истини за днешния ден на СДС.

Получавал съм доста удари в rърба за критични думи за състоянието на СДС. По-леко беше през 1989 и 1990 г., когато в Перник ни хулеше комунистическата пасмина, отколкото ceга - защото клеветите идват от "наши" среди, осно­вават се на същите лъжи, нанасят се със същата омраза. Именно омразата ме плаши - тя се настани трайно помежду ни, превърна се в наш стил, в отношение към всеки, който мисли различно. Боли ме, че е така, но ако го премълча, това не би отменило истината. Някой друг ще се окаже по-смел и тогава няма да про­шепва тези мисли, а ще ги изкрещи с отчаяние. Доживяхме деня, в който трябваше да предложа от четиримата представители на всяка партия в КС на СДС - Перник двама задължително да са с висше образование, а в ръководството на КС това изискване да се отнася за председателя и поне за един от заместник-председатели­те. Сега и тримата щатни заместници са със средно образование. Не абсолютизирам висшето образование, но е ненормално за сто­хиляден град, в който сме спечелили всички възможни избори, висшистите в координационния съвет да се броят на пръсти. По­вдигам този въпрос, защото информацията, с която рuзполагам, ме кара да мисля, че става дума за типичен проблем. Kак да дойдат в СДС пернишките инженери, учители, лекари, когато на вратата ги посрещат с не съвсем грамотни фрази, когато се натъкват на хора, които не могат да формулират ясно мислите си и излъчват агресивност. Това ли е елитът на демокраrичната коалиция, това ли е утрешното лице на демокрацията?

Може би е смешно, може би тъжно, но ще се наложи скоро да предложа и възрастов ценз. В КС поне един от четиримата от всяка партия да е под 25 години и още един - под 35 години. Преди бях един от най-възра­стните. Сега съм от младежите в КС! Тези изисквания не са израз на насилие. Те са от болка за СДС.

Статутът позволява на лица, доказали политическата си него­дност, да останат вечни в КС. Възможно е шепа разбойници авто­матически да влезе в КС. Как? Много просто - вземат списъка на партиите, които все още нямат местна организация, пишат учре­дителен протокол, а националният лидер веднага ги припознава, защото му правят поредната структура. Нима СДС ще си позволява още лукса да бъде без имунитет срещу посредствеността, срещу разрушителите, срещу хората анти, хората против? Трябва да осъ­знаем опасността от свиване само до онези 15 на сто от избирате­лите, които биха ни подкрепяли въпреки всичко, дори сляпо. Те са ни необходими, но не и достатъчни. Трябва да се научим да казваме Да, да сме За, да правим компромиси, да разберем, че поделянето на властта е другото име на упражняването й. Смисълът на съще­ствуването на СДС е да управлява и ние сме обречени да се стре­мим, да искаме властта. Само наивните, хитреците и циниците невиждат днес, че СДС е в криза, защото се нуждае от анализ и преоценка на тези ключови проблеми. Удивен съм как някои по­литици предпочитат в парламента да има най-много 50-60 депутати от СДС, но да бъдат най-твърдите, най-железните (според техните представи). Принципният подход е друг - намиране на оптималния път за спечелване на колкото се може повече мандати, намиране на партньори, с които да бъде надеждно прехвърлена магическата цифра 121 и правителството да е наше, демократично, компетен­тно, твърдо с делата си много повече, отколкото с декларираните намерения.

СДС се нуждае от бързо и ефективно лечение, защото с дейс­твията си правителството на проф. Беров просто предизвиква дори поддържащите го партии и синдикати презглава да се спасяват. Както се отрича каквато и да било възможност за избори през тази година, така изведнъж крехката конюнктурна комбинация може да рухне и ние да се окажем пред лицето на неизбежни и непредска­зуеми избори. Политикът винаги трябва да предполага поливари­антността в анализите си.

Предлагам идея за бъдещо развитие на СДС чрез структурира­нето му по платформи, програми и политически възгледи. Вътре в СДС сродните партии да се коалират, като на този етап запазят самостоятелността си. Сега могат да се създадат 5 алианса – на социалдемократическите, либералните, християндемократически­те, екологичните и правозащитните организации. Решенията се обсъждат в алиансите и там се изработват становища по тях, а в Националния координационен съвет всеки алианс има един глас. Между пет гледни точки се постига по-лесно съгласие, отколкото между 16. В българското политическо пространство няма място за повече от 7-8 партии, камо ли в СДС те да са толкова много. Затова повечето партии са просто колективи или групи от хора, защитаващи не обществени, те. политически интереси, а колективни или групови, които често се израждат в лични. И европейското поли­тическо пространство е структурирано по предложения принцип (плюс леви, крайно леви и крайно десни), Като правозащитниците са обществени, неполитически, винаги опозиционни сдружения.

Убеден съм, че е необходимо да се търси окрупняване на пар­тиите в СДС, че за една прагматична, способна да управлява ко­алиция (нещо повече - в състояние да се справи в посттоталитар­ната държава с бившата компартия), оптималният състав е най­-много 4-5 партии. Останалото е истинска аномалия и в нея също са закодирани част от проблемите на СДС. Тя създава условия за победа на мисленето, при което прави са тези, които са повече и по-гръмогласни.

Все още у мен е жива надеждата, че в СДС, в координационните съвети, в парламентарната група ще се върне творческата атмос­фера, ще си отиде страхът да кажеш мнението си, страхът от „отлюспване". Ще ми се да вярвам, че няма да бъдат малцина предпочелите ветровитото място на отстояващия демократичните си, толерантни и истински сини възгледи човек пред уютното убежище зад мнозинството, заради възжеланото топло кресло. Ина­че един ден бумерангът ще се върне при нас с въпросите на хората за принципите, съвестта, морала и за великия ентусиазъм от вре­мето, когато всички вярваха безумно, че СДС е единственият шанс и единствената гаранция за бързата и неизбежна смяна на систе­мата.
Април, 1993 г.


ЗАЩО СЕ ЗАВРЪЩА СТРАХЪТ?

Държавата вече 4 години ни плаща да станем професионални политици. Грехота е болшинството от нас да остават в първо от­деление с щуротиите и вечното "Моля, другарко, той ме бие!".

СДС се нуждае от радикални и демократични промени, от оба­ятелни, прагматични, по европейски мислещи политици, обичащи страната си, познаващи процесите, които протичат в нея, способни да разкъсат международната изолация и пълното неразбиране дори от симпатизиращите ни доскоро западни политици какво става в синята коалиция.

В НКС, в парламентарната група, в местните КС се възражда страхът, който ни парализираше през изминалите десетилетия ­„Аз ли ще оправя света?". И започваш да слушкаш, да папкаш, тичаш да кажеш първи "Наздраве!" на кихналия сегашен лидер.

Ние сме забили като стълб едно мислене, една личност в пъпа на българската демокрация, очертали сме кръг около този стълб и всеки, който е извън него или е излязъл извън него, е предател, тъмна сила, комунист, човек на КГБ и ДС. Този кръг се стеснява все повече - като шагренова кожа. А стълбът трябва да бъде БСП - около нея да се очертае кръг - с диаметър 5 или 50, или 500 метра, 5 километра ако трябва - за по-мнителните. И всеки, който е извън него - той е с нас, могат да се намерят общи цели, мотиви и основания за споразумение с него, за антикомунистическо, демо­кратично, гарантирано парламентарно мнозинство.

Ала за целта е необходимо да се преодолее обратното - дезин­тегриращото мислене, което отлюспва, отблъсква, заклеймява и да се наложи нормалното - интегриращото, което привлича, внушава доверие, търси партнъори. Важно е да се разбере, че по едни или други причини по пътя си СДС разпиля и много качествени хора ­- може би те не са седесари в нашия, почти революционен смисъл на това понятие, но те са демократи, антикомунисти - нужен е диалог с тях.

Простата смяна на една или друга персона няма да реши про­блемите на СДС, въпреки че необходимостта от персонални про­мени е остра ако се разсъждава реалистично и се зададе въпросът, могат ли най-високите днешни върхове на СДС да привлекат нови гласове, нови избиратели (за мен е очевидно, че те дори отдале­чават от СДС цели слоеве интелигентни, спокойни, разумни хора - каквито са мнозинството от симпатизантите ни, пък и тези, които биха предпочели СДС като най-малкото зло за страната ни). Са­мият начин на съществуване и вземане на решение в СДС ще възпроизведе същия тип поведение, същия тип мислене: със съ­блазните да подтиска качеството за сметка на количеството, да пускаш контрадезинформации, да се ограждаш с хора по принципа на личната вярност, да водиш апаратни игри, да държиш в послушание чрез факсове и набези местните КС, да им подшушваш разправи с непослушни личности, да притискаш журналистите от в. „Демокрация", като създаваш атмосфера най-малкото на авто­цензура.

Промените в СДС трябва да бъдат организационни и структур­ни. 16 и повече организации не са в състояние да водят съвместен коалиционен живот. Особено ако поне 10 от тях нямат нищо общо с названието си и са от фантомен тип - не партии, а групи хора, които отразяват не обществени (политически), а групови, често лични интереси. Окрупняването е неизбежно и необходимо - по програми и платформи, както е из цяла нормална Европа - соци­алдемократически, либерални, християндемократически. Убеден съм, че до това изкристализиране на 3-4 партии ще се стигне и чрез хирургическа намеса - някои „партийки", които са баласт за СДС, трябва да бъдат пуснати по живо - по здраво.

Структурата на СДС е наследена от ранния период, отразяващ двойствения характер на СДС - и като широко движение, и като коалиция на партии. В този си вид сега СДС спира изключително необходимото за политическия живот на страната нормално фун­кциониране на партиите. В низините имаме нещо като движение, на върха - нещо като политбюро на партия.

А едно политбюро често е склонно да извежда напред верността си не към партията, а към нейния вожд. Всяка партия в СДС трябва да има автономната възможност да си изгражда хоризон­тални и вертикални структури, да убеждава обществото, че съществува. Когато партиите водят нормален живот и укрепват – ще спечели СДС.

СДС с по-малко партии много по-лесно ще дири консенсуса, а не механичното гласуване, когато по-кресливи политически привидения вземат връх и терзаят страната с параноични импровиза­ции.

С ново политическо споразумение сме длъжни да изясним ка­кво освен антикомунизма ни обединява в СДС и с какво се отли­чават от нас Мозер, монархистите, националдемократите, бизнес­мените, които са извън СДС?

Като очертаем принципите, които ни правят СДС, ще си изя­сним разумно и без истерия проблема с партньорите.

Преходът у нас е осъществим с либерална програма, с либерал­но мислене, с либерално действие. Залитането към крайно дясно, към агресивно, политиката на непрекъснато усилване на напреже­нието ражда умора в обществото, умора - от СДС, от промените, от демокрацията. Тя бавно и сигурно връща на власт БСП - това е очевидно, но ние предпочитаме да му лепнем етикета "рекому­низация", вместо да вникнем в същината на процесите и потреб­ностите на обществото ни.


Август, 1993 г.
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница