Нищо особено не е! увери ме тя и преглътна тежко. Та дори тя не си вярва, че ще ме убеди в тази теза



Дата10.02.2018
Размер61.46 Kb.
Глава 43

-Боже мои!

-Мамка му, Хейли спри! - издърпа ръката си и я покри отново с ръкава си. И в моите очи се надигнаха сълзи. Не ми се доверява за такова голямо нещо? Изведнъж си спомних, когато на улицата подръпна полата си и без да мисля със сълзи на очите, хванах края на полата и и леко я повдигнах.

-Забога..... - ахнах и няколко сълзи се отрониха от очите ми. Имаше още няколко синини. Тя моментално се отдръпна и се огледа, сякаш се чудеше къде да се скрие.

-Нищо особено не е! - увери ме тя и преглътна тежко. Та дори тя не си вярва, че ще ме убеди в тази теза.

-Кой ти го причини? - попитах и се изправих от леглото, отидох пред нея. Тя преглътна и не отговори.

-Фаркъл ли? - попитах съвсем инстинктивно, за да я предизвикам и да видя реакцията и. Все пак прекарва най-много време с него. Тя се вледени, погледна ме почти съсипана и поклати глава съвсем незабележимо.

-Мамка му, той е, нали? - прехапах долната си устна, защото беше започнала да трепери. Кой би причинил такова нещо, особено на момиче?!

-Не! Кълна ти се, не е! - изхлипа тя, но някакси ми беше трудно да и повярвам, защото лицето и отново беше пребледняло. Поклати глава, сякаш да убеди и себе си, но не каза нищо, просто стоеше пред мен като наказана. Често се караха, нищо чудно да се окаже, че е той.

-Мамка му! - хванах я за лакътя и я поведох към хола, докато тя се извиваше от болка зад мен. Пред мен изникна веселата физиономия на Фаркъл, но след като я видя разплакана, присви устни в една права черта. Знаех си! До него стоеше гостоприемливата ми майка, която в този момент беше ужасена, малко зад мускулестото, не толкова високо тяло, на Фаркъл. Докато не я заведох пред тях, не спрях да я влека след себе си, независимо дали и харесваше. Буквално се озъбих яростно на Фаркъл, след което за миг се оттърсих и малко разум се вля в главата ми. Пуснах Линда и изгледах Фаркъл право в очите, сякаш исках да ги изкълва. След момент на злобни погледи от моя страна и недоумяващ поглед от страната на Фаркъл, се заех със задачата си. Обърнах се към Линда и започнах да дърпам ръкава и нагоре, но тя ме спираше.

-Не моля те! - изхлипа тя и за момент се задави от собствените си сълзи и и се наложи да ми позволи.

-Какво е това? - вдигнах насинената и ръка, право пред лицето му, а той изобщо не помръдна. На свое място пък, майка ми ахна и секунда след като я погледнах, ръката и се придвижваше към устните и, сякаш да спотаи ужаса си.

-Знам, ужасно е! - извиках и за момент майка ми се оттърси от транса и отстъпи няколко крачки назад, докато едвам си поемаше въздух.

-Фаркъл, настоявам да зная какво е това, подяволите! - бях бясна и майка ми не се осмели да ме упрекне, че ругая, защото знаеше че тя ще го отнесе след това.

-Незная. - вдигна рамене безгрижно, при което аз се отвратих още повече.

-Незнаеш? Та, забога, вие определено имате интимни отошения и съм сигурен, че си я виждал гола! - само каква теза намерих, за да се опровергая. Супер си, Хейлс, няма що! Вече се намърдах и в леглото им. Майка ми развали мътната тишина, като ахна и след като всички обърнахме поглед към нея, тя се вцепени и се отдалечи, след което се обърна и почти изтича през вратата на стаята си, сякаш някое куче я гонеше и я затръшна след себе си.

-Да, но.....

-Но? Фаркъл.... - опитах се да привлека вниманието му, като през това време Линда се възползва и отново прикри синините си. Той най-после ме погледна и почти не се задавих, защото в очите му се четеше единствено безгрижие и самонадеяност. Никаква вина, нито капка!

-Мили боже! - въздъхнах. Не му ли пука, как, кога и защо са станали тези синини по приятелката му. -Явно нямаш нищо против, тя да изглежда така. - обърнах гръб на отвратителното същество, което би трябвало да се нарича мъж и погледнах Линда с мек поглед.

-Лидна? Ами ти, ще кажеш ли нещо? - попитах безнадеждно, но след като вдигнах поглед към лицето и яростта отново ме обзе. Тя гледаше Фаркъл, сякаш той е хищника, а тя жертвата. Или може би чакаше одобрение от него? Изсмях се на тази безумна мисъл.

-Беше....беше по случайност. - въздъхна тя, сякаш да ми докаже че това е истината, която криеше.

-Моля? - не вярвах на ушите си. -Да не си паднала по стълбите и да си си одарила главата, Линда! - изкрещях, но нечии плътен глас ме прекъсна.

-Тя ти каза истината, сега я остави. - Обърнах се смаяна към Фаркъл, който пристъпваше със сигурна крачка към нас. Той, той нарежда ли ми? Не, че бях много самоуверена, за да наговоря тези глупости, но това нещо е сериозно, а и не бих се намесвала ако Линда не ми беше добра приятелка. Дори най-добрата ми приятелка, нямаше как да затворя очите си за това.

-Започвам да мисля, че нещо не ми казваш. - промълвих иронично и хванах нежно ръцете на Линда, при което тя не се отдръпна. Сякаш истината беше друга, искаше да ми я сподели, но някой я спираше.

-Аз... - изхлипа Линда и преглътна тежко, след което отново погледна към Фаркъл, който от друга страна гореше от напрежение.

-Линда, можеш....

-Тя ти каза! - изкръмжа Фаркъл и я отскубна от ръцете ми, сякаш крадеше близалка от бебе.

-Ако още веднъж ме прекъснеш ще ти наритам шибания задник! - извиках и той ме погледна смаяно, дори самата аз се изненадах, че подхвърлям такива заплахи. Здравия ми разум си беше отишъл и явно не смяташе скоро да се върне. Какви ги говоря?! Пречувствам че ще си го получа, но въпреки това не свалих студеното си изражение, с което злостно го наблюдавах. Той все още стискаше Линда в ръце и това ме изнерви допълнително. Та да не е някакъв предмет или секс играчката му? Не, това беше реторичен въпрос. Изведнъж Линда свали високото напрежение, което искреше в стаята, като промълви едва чуто.

-Добре, Фаркъл, сега тръгваме. - прокашля се и продължи:

-Ще взема нещата си. - в първия момент той се поколеба, но след това я пусна несигурен, че това е правилното нещо и тя изтича в стаята ми. Това е подкана, явно ще ми каже истината. Тя се обърна за момент и отново погледна Фаркъл, който и хвърли един предупредителен поглед, след което тя ме повика с очи. Запътих се към нея, след което затворих след себе си.

-Просто ще ти изясня нещата, разбра ли? Ти няма да обелваш и думичка и само ще слушаш. - каза студено и се обърна към мен със скованата си стойка. Очите и изглеждаха уморени, явно защото плака. Вдигна вежди и тогава разбрах, че чака отговор. Кимнах и тя се обърна и се загледа през прозореца вляво. Огледах тялото и, беше напрегната.

-Понякога интимните ни отношения са малко....малко по-грубички, но... - чух шумното и вдишване и издишване. -.....но искам да кажа, че му харесва, а каквото му допада, допада и на мен. - вдигна рамене простичко и се извъртя към мен. Моля?! Това е абсурдно, не я мислех за толкова......толкова наивна. Не казах нищо, не защото не исках, а защото тя не ми позволи, но всъщност имах безброй много въпроси в главата си.

-Хейли, не исках да се тевожиш за мен, той ми каза, че го прави несъзнателно, нали знаеш.... - не не знам! Господи, какво се случва? Досега не се бях натъквала на случай с насилено до такава степен момиче, че дори да има доказателства по тялото и за това. Шокирана съм от спокойствието и, сякаш няма нищо против. О, чакай, та тя си призна че няма нищо против. Останала без думи, се обърнах, открехнах вратата и излязох в хола. Застанах лице в лице с Фаркъл и казах една единствена думичка, която в този момент ми хрумна.

-Задник! - буквално я просъсках през зъбите си, след което изхвърчах през входната врата и никой не ме спря.

Незнам как се озовах в самолета, кълна се! Май първо някакси се озовах на летището, надявайки се да има свободни места за най-скорошния полет до Лос Анджелис. После май случайно си купих един и съвсем случайно се качих на самолета. И сега, след няколко часа инстинктивно се бях насочила към къщата на Брукс. Боже, какво направих? Май също без да искам почуках и на вратата му и без да искам припаднах на прага на дома му.

-Знаеш ли, започвам да свиквам с импулсивните ти припадъци. - прошепна някой в ухото ми. Веднага познах гласа и отворих очи да видя дали наистина съм направила глупостта да дойда дотук само за да видя Брукс. Явно не сънувам, защото видях красивото му лице надвесено над мен. Осъзнах че някакси съм се озовала на дивана му и някакси главата ми е попаднала на скута му. Изправих се рязко, а той отметна глава назад, защото замалко щях да го халосам.

-Единственото, което не проумявам е, какво забога правиш тук? - каза и се изсмя. Липсваше ми този смях! На лицето ми изгря широка глуповата усмивка и наведох глава надолу към коленете си, при което косата ми прикри всичко, което виждах около мен, включително и Брукс. Срамувах ли се? Определено не! Нали?

-Исках да те видя. - отвърнах и прихнах. Погледнах към лицето му и открих, че той ме гредаше смаяно. Беше вдигнал идеалната си вежда и оглеждаше лицето ми, сякаш се опитваше да разгадае мислите ми.

-Така ли? - попита той невярващо и смени изражението си на сериозно.

-Разбира се. - кимнах и се усмихнах мило.

-О! Значи две години не реши да дойдеш да ме видиш, а чак сега ти хрумна? - ахнах от удивление, явно помнеше всичко и искаше да дапочнем с караница, в която аз бях главната виновница.

-Да не би гаджето ти, французина да те заряза? - едно мускулче на челюстта му потрепна.

-Какво? - сърцето ми се разтуптя с невъобразима скорост. -Той не ми е гадже. - сигурна бях, че говори за Ансел и няма начин да не го беше засякъл в болницата. Болницата, отново болницата! Уф.

Почувствах се някак засрамена, защото бях започнала да изпитвам някакви чувства именно към Ансел, но те избледняха, в сравнение с тези към Брукс. Защо трябваше да се появява и отново да обърква живота ми? Спокойно, Хейлс, все пак не забравяй, че ти дойде чак от Париж, за да видиш него, самия Брукс! Защото всички знаем, че не е лесно да го зърнеш отново и да забравиш за него. Как бих могла? Мислех, че всичко с него е забравено, преодоляно, но вместо това, то се е криело дълбоко в мен и е чакало точния момент, за да изплува отново.

-Брукс, дойдох да видя ТЕБ. - прошепнах, за да не разбере че вече започвам да хлипам.

-Хейли, моля те. - изведнъж тона му стана мек и обви ханша ми с ръцете си. Потръпнах, но не се отдръпнах, а той уверено продължи, като ме седна в скута си. Сковах се, не посмях да се отпусна, беше ме обзела вътрешна паника.

-Не някой друг, а теб. - осмелих се, вдигнах ръката си и я сложих въху гърдите му и усетих как ритъма на сърцето му се ускори многократно.

-И ти ми липсваше, бебчо.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница