Таблица 1. Обща и залесена площ

Таблица 1. Обща и залесена площ

Година19971998199920002001Общо38793877389439143980Иглолистни12811276127412821295Широколистни-Високостъблени157315661561 15351541Нискостъблени10251035105910971144 Клек2222222222

Общо33313329334733653443Иглолистни11321123111311151123Широколистни-Високостъблени12401237124412371253Нискостъблени95996999010231067Клек2222222222

Към края на 2002 година, по собственост горите в България се разпределят приблизително така:

Общински гори: 6 %

Физически лица (частни): 8 %

Други (училищни, манастирски): 1%

Наличието на функционално деление на горите създава конфликти в законодателството по отношение на тяхното ползване и охрана. Успоредното или едновременно изпълняване на задачите от повече ведомства (МЗГ и МОСВ) изисква пълно съгласуване на правилата и документите, особено тези, свързани с дърводобива и лова. Според мнението на редица експерти, това все още не е постигнато и поражда възможности за злоупотреби.

Дърводобивът в горите на България през последните 15 години не надхвърля прираста, който се изчислява на около 12 милиона m³/год. За последното десетилетие. (Анализ на горския сектор в България – 2003). Това се дължи на интензивния растеж на създадените горски култури през последните 40 години (вж. Табл. 2). Промишленият дърводобив се съсредоточава главно в достъпните и предимно в зрелите гори. Общият планиран дърводобив (според Лесоустройствените проекти) се оценява на 6.8 млн. m³ за година, през периода 199-2000. Действителният отчетен годишен дърводобив е бил средно 4.6 млн. m³/год. С други думи, реално отчетеното ползване не е било повече от 40 % от годишният прираст. През последното десетилетие промишленият дърводобив е представлявал 73 % от общия обем, а добивът за местното население – 23 % (Анализ на горския сектор в България – 2003).

ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ ГОРИТЕ С ДЪРЖАВНО ЗНАЧЕНИЕ (ГФ)

Приемането на Закона за Държавния Бюджет (2000) предизвика друга съществена промяна, тъй като беше въведен нов механизъм на финансиране. Дотогава, НУГ и Държавните лесничейства можеха да задържат част от приходите си и да разпределят средства към различни подходящи дейности. С новия механизъм на финансиране, НУГ и ДЛ станаха зависими от бюджета, тъй като всеки приход трябва да се внася в държавния бюджет.

Единствено Държавните Дивечовъдни станции (ДС) имат право да провеждат стопанска дейност като дърводобив, тъй като те са регистрирани по Търговския закон и имат собствени банкови сметки.
Новият механизъм на финансиране се смята за стъпка назад по отношение на ефективното и рационално използване на ресурсите. Без пряка връзка между тяхната дейност и ползи, т.е. под формата на нарастващи инвестиции, персоналът би имал малък интерес да намалява разходите и да повишава ефективността. Липсата на гъвкавост при ползването на фондовете е голям недостатък за търговски ориентирана оорганизация.
Бюджетните процедури също причиняват редица оперативни проблеми. Тъй като работите в горите се извършват главно през първата половина на годината, в началото на годината се чувства остра нужда от парични средства. НУГ, обаче, генерира основната част от приходите си през втората четвърт на годината, а дотогава е зависимо от бюджетно финансиране. На практика, получаването на средства от бюджета е бавен процес и в резултат на това НУГ се оказва без средства в най-критичния момент.
2.2.2. Дърводобив
Ползването на дървесина от горите е регламентирано от Закона за Горите (ЗГ), Правилника за приложение на Закона за Горите (ППЗГ) и Наредба № 30 за ползване на дървесина от горите.

Съгласно чл.53, ал.2 от ЗГ “Ползването на дървесина от гори и земи от държавния горски фонд се осъществява по един от следните начини:

• 
  по тарифни такси на корен;
  
• 
  чрез възлагане на добива и продажба на добитата дървесина от склад;
  
• 
  чрез търг, конкурс или преговори за предоставяне на сечища;
  
• 
  чрез търг, конкурс или преговори за предоставяне изпълнението на дейностите, предвидени в лесоустройствените проекти за цели лесничейства или за части от тях (но досега НУГ не е прилагал такава схема);
  
• 
  чрез концесия;
  
• 
  от държавните лесничейства, които самостоятелно организират и изпълняват дейностите по добив и транспортиране.
  

Ползването от горите и земите от горския фонд - общинска собственост, се осъществява по същите начини, но след решение на общинския съвет.

Частните гори се стопанисват от съответните собственици (физически и юридически лица), коите се разпореждат с дървесината и продуктите, добити от имотите им, при спазване изискванията на закона и при изпълнение на Лесоустройствените проекти. Лесоустройствените проекти се разработват с оглед възобновяване и поддържане на функциите на горите. Позволява се намаляване на площта, заемана от гори.

Според закона всички дървета, определени за сеч, трябва да бъдат маркирани преди това. Обикновено тази дейност в държавните гори се провежда от лесничействата или от лицензирани лесовъди на свободна практика.

В резултат на последните промени в Закона за Горите (ЗГ) и Правилника за неговото приложение (ППЗГ) е възможно да се възлагат дърводобивни дейности на изпълнители според Закона за Обществените поръчки (ЗОП).

След приключване на сечта и извоза, служители на лесничейството заедно с лесовъда на фирмата изготвят констативен протокол за освидетелстване на сечището. В него се отбелязват откритите нарушения. Ако има такива, на ползвателя не се възстановява гаранцията за изпълнение на договора и не му се издава удостоверение за положителна търговска репутация. Бюрократичните процедури създават предпоставки за корупция и нарушаване на закона.

Когато дървесината се купува от временен склад на ДЛ/ДДС (ДЛ не може да извършва търговска дейност), на лесничейството се дава кочан с превозни билети. Екземпляр от превозните билети се отчита с бюлетин в лесничейството.

2.2.4. Ползвания за собствени нужди
Частни лица могат да получат право на ползване за собствени нужди по тарифни такси на корен. Правото на ползване е ограничено до горите - собственост на общината, в която е постоянният им адрес, а когато това е невъзможно - от съответните държавни гори. Манастирите, църквите, джамиите и другите религиозни институции, общинските и държавните училища и обслужващите ги звена, социалните домове, местата за лишаване от свобода, военните поделения, културните институти на бюджетна издръжка и служителите и работниците в Националното управление по горите, в неговите структури и в специализираните териториални звена, имат подобни права. Тъй като дървесината е добита за собствени нужди, нейната цена е много по-ниска от пазарната, но тя не може да бъде продавана. Такава социално ориентирана политика от страна на държавата има дълга традиция.

Местното население ползва дървесина на корен от държавните гори по списъци, изготвени от кметовете на общини или населени места в съответствие с утвърден лимит. В списъците, се вписват трите имена и единният граждански номер на не повече от един член на домакинство. На всеки гражданин, включен в списъка, служител от държавното лесничейство издава позволително за сеч и извоз до временен склад. Позволителното ограничава обема на добиваната дървесина до определен лимит, обикновено до 5 плътни m³ дърва за едно домакинство за година. Лимитът за други сортименти (например сторителна дървесина) е много по-малък. След като бъде добита, дървесината се измерва от служител на лесничейството и се маркира с контролна горска марка. След като дървесината бъде заплатена, служителят издава позволително за извоз. Добивът за собствени нужди е ограничен до горите със стопанско предназначение – обществена собственост. Той не се разрешава в горите със специални функции.

Засега не е осъществено отдаване на ползването чрез концесия. Според Закона за Концесиите, предложение за предоставяне на концесии върху гори се прави от Министъра на земеделието и горите по реда на същия закон.

Концесиите са ограничени върху горите - държавна или общинска собственост, където лесоустройствените проекти предвиждат ползване на дървесина само в насаждения, в които е предвидено по лесоустройствен проект извеждане на възобновителни сечи с последващо изкуствено или издънково възобновяване. Срокът на действие на концесионния договор за гори от държавния и общинския горски фонд не може да бъде по-дълъг от срока на действие на устройствения проект, план или програма.

Други ползвания, като събиране на лечебни растения, които не се покриват от концесията, се изпълняват съгласно съответните законови разпоредби.

• 
  Всички тарифни и други такси, заплатени за дърводобив в държавните гори, се внасят в държавния бюджет.
  
• 
  Позволителните за сеч за всички гори, независимо от собствеността им се издават от държавните лесничейства и Държавните Дивечовъдни Станции.
  
• 
  Право на контролна горска марка имат само служителите по горите и лесовъдите на частна практика. Последните често се наемат да маркират частни или общински гори.
  
• 
  Дървесина, добита от гори, собственост на общини, физически и юридически лица, се маркира и транспортира по същия начин и със същите документи като тази от държавните гори.
  
• 
  Дървопреработвателните компании се регистрират в лесничействата и в НУГ. Те изработват своя производствена марка, с която маркират продукцията. Държавното лесничейство им предоставя кочан с превозни билети за транспортиране на преработена дървесина. Всяко предприятие води дневник на постъпилите и преработени материали и е задължено да предоставя тази информация на всеки интересуващ се.
  

1. 
   Нерегламентирани сечи – това са сечите, които се извършват в насаждения, за които не е предвидено да се водят такива през десетилетието, или не са маркирани и включени в Лесосечния фонд и не е издадено позволително.
   
2. 
   Неправилни сечи – сечта се води в комплектовани насаждения с оформени съгласно ЗГ и ППЗГ документи, но се извършват следните нарушения:
   

• 
  Секат се немаркирани дървета;
  
• 
  Похабяват се качествени сортименти, след неправилна разкройка.
  

• 
  Възобновяването и останалия на корен дървостой се повреждат по време на сечта.
  
• 
  При повалянето на дърветата се цели да се съборят съседни качествени такива;
  
• 
  Сече се извън сезона разрешен от Закона за Горите;
  
• 
  Сечта се извършва в неправилно маркирани насаждения.
  

В България дърводобивът е разделен нормативно на два вида – за местно население и за промишлеността. Незаконните сечи при всеки от тях имат своя специфика, поради което трябва да се разгледат поотделно.

Основните слабости са:

• 
  Най-голям дял от добитата дървесина се пада на дървата за огрев. Ако в едно насаждение ползвателят е местното население, то добивите след сечта ще бъдат отразени предимно като дърва, макар, че всъщност може да се касае за висококачествена дървесина. Ако същата дървесина се добие за промишлени цели, в същото насаждение отчетените добиви биха били различни и в общия случай носещи повече приходи от тарифни такси.
  
• 
  Ограничени възможности на населението както в техническо отношение, така и от гледна точка на квалификацията. Сечта и извозът се извършват или технически неправилно, или с неподходящи инструменти, което не само уврежда оставащите на корен дървета и компрометира възобновяването, но се създават условия за злополуки. Поради същите причини трудните и по-отдалечени от горските пътища части на насажденията не се усвояват. Създава се напрежение, ако за населението не се предвидят удобни и лесни за усвояване обекти.
  
• 
  Трудно се създава организация за усвояване на дървесината, което изключително затруднява контрола от страна на лесничействата. Желаещите да ползват дървесина са много. Обикновено те извозват на части разрешените количества, често в неразкроен вид, т.е. на по-дълги секции (с каруци), включително и през почивните дни. Когато се возят дълги стъбла с каруци, на практика се возят само прави и самоокастрени стъбла, които са годни за строителна дървесина, за да могат да се извозят на един път. В крайна сметка извозените количества дървесина са повече, отколкото в позволителното за извоз.
  
• 
  Нарушения при сечите без материален добив. Осветленията или прочистки, т.е. отгледни сечи в най-млада възраст за формиране на качествени бъдещи горски насаждения, снабдяват местното население с колове за различни нужди. Те често се водят изключително неправилно, като се отсичат най-качествените екземпляри от желаните видове, което драматично намалява възможностите за създаване на качествени насаждения.
  
• 
  Наемане на други лица или компании за добив. В много случаи правоимащите не си добиват сами дървесината, а плащат за това на някой друг. Създават се нерегистрирани бригади, които на практика водят алтернативен промишлен дърводобив. Те не плащат такси и трупат нерегламентирани печалби, като подбиват цените на компаниите, спазващи законовите изисквания;
  
• 
  Дървесината се заплаща на фиксирани преференциални цени за всеки сортимент, без да се отчитат категорията на сечището, отдалечеността му от населеното място и спецификата на дървесния вид. Този начин на определяне на стойността е в противоречие с пазарната икономика и създава условия за корупция;
  
• 
  Субективно от местната горска администрация се решава кой, къде и кога ще добива полагащата му се дървесина;
  
• 
  Налице са множество нормативни недостатъци при определяне на правоимащите, които да ползват дървесина за местно население и количествата, които им се полагат. Това поражда възможности за местна политическа намеса и изкривява социалните функции на тази дейност. Чрез препродаване на придобитата “по-евтина” дървесина на преработвателни предприятия се подбива пазарната цена на дървесината. Редовните компании са принудени да намалят разходите си чрез използване на евтини дърводобивни технологии или да увеличат приходите си чрез увеличаване на добивания обем.