Официални данни за добива на дърва за огрев

Така официалното потребление на дърва за горене в България, изчислено като производство минус износ, е около 2.4 млн. m³. Тази стойност включва годишен обем от 0.9-1.0 милиона m³, или около 40 % от добиваните количества дърва, които се предоставят на местното население на преференциални цени (отчетни форми ГФ 1-7 2000 г. -НУГ).

Forest Manatgement

planДобив

Yieldв т.ч. Иглолистна including Coniferous timberв т.ч. Широколистна including Broadleaves timberм³%м³%м³%12345678200051054219838681917459918809269822001491088080924116136505176727358320024896651961279201561511680512884средно average4970984918129181557521776237783

(m³)Стойност

(лв.)Количество

(m³)Стойност

(лв.)Количество

(m³)Стойност

(лв.)Количество

(m³)Стойност

(лв.)Дърва за горене74 5243 883 88026 7991 595 90538 1462 007 72846 4902 495 838Във форма на обли и цепени материали, клони и др.72 8203 742 89724 6751 303 74227 7931 326 10741 7632 124 249Иглолистна25216 2909625 30173718 83736220 143От други видове7860 40179332 3403 05882 1351 31058 292Трици41621 86432632 34030311 50334821 902Стърготини, дървесни частици, изрезки и др. 95842 428909202 1826 255569 1462 707271 252Промишлена дървесина в необработено състояние286 95416 959 021281 87816 309 472177 37810 472 982248 73714 580 492Третирана с боя, креозот и др.227 4183314 4001620197 479Смърчова и елова2 295271 2723 421517 1149 110811 7944 942533 393От бял бор 74 8994 205 170147 6638 101 38926 9721 554 15183 1784 620 237От други иглолистни33 9021 627 21131 0601 818 60266 0493 779 25543 6702 408 356Липа и гледичия71 6272542Дъб, технологична дървесина, трупи46 8912 631 95636 8821 955 29219 346832 40434 3731 806 551Бук103 0215 979 73947 2962 752 82946 4702 849 91265 6863 860 827Топола11 985718 8198 125552 3599 160644 8469 757638 687Ясен, Цер(?), Акация13 9341 515 8097 398597 4517 111704 420Общо361 47820 842 901308 67717 905 377215 52412 480 710295 22617 076 329
3.1.2. Потребление на дърва за огрев

Съгласно данните от официалното преброяване на населението на България от 2002 година, общият брой на домакинствата, ползващи дърва за отопление е 1 899 226, при общ брой на домакинствата 2 921 887. От ползващите дърва за отопление, 1 244 068 не ползват друг източник (група I), докато за други 655158 домакинства (група II) ползването на дърва за огрев се комбинира и с друг източник на енергия. За един отоплителен сезон на домакинство от първата група са необходими 8 пространствени m³ дърва, или 4.5 плътни m³, а за втората 3 пространствени m³ дърва, или 1.6 плътни m^3. Това означава, че за отопление се използват общо около 6.5 млн плътни m³. Тази стойност надхвърля с 2 млн. m³ цялото отчетено количество добита дървесина и представлява завишение от 2.5 пъти на официалните данни за добитите дърва. Следва да се отбележи, че източник на дърва за отопление не са само горите. Според оценката на Световната банка (Forestry: Fuel Switch Pilot Project PHRD TF 051713, 2004), за районите на гр. Ардино и гр. Тетевен, до 25 % от необходимата дървесина за огрев се добива от дървета от селскостопанския фонд (бракувани овощни градини, обрасли с дървета и храсти падини и синори, единични дървета в реституираните земи за земеделско ползване, дървета в личните дворове, покрай реките, или в т.н. речища, които се почистват и т.н.) или от отпадъчна суровина от дървесно-преработвателните предприятия (изрезки, трици и др.). Грубо тези количества за страната не са повече от 1.5 млн. куб.м Следователно, не по-малко от 2.7 млн. m³ дърва за огрев годишно за нуждите на местното население се добиват от горите, без да се регистрират. В “Анализ на горски сектор” (2003) се посочва също оценката на Mediana (2001), показваща ползване на дърва за огрев над 6 млн. m³ годишно.

След проведените през последното десетилетие реформи в горския сектор беше премахнато централното държавно регулиране на потребността и снабдяването и връзките между дърводобива и дървопреработващата промишленост бяха нарушени. Поради свиване на потреблението на вътрешния пазар, редица дървопреработвателни предприятия спряха своето производство, а други се преориентираха към външния пазар. Производителите и износителите на обла дървесина наложиха търсене на определени сортименти с качества, ориентирани към задоволяване на потребностите на клиенти от чужбина. Последните не съвпадаха с изискванията на БДС, поради което той стана препоръчителен. Така в повечето случаи се добиваше само висококачествена дървесина, след което фирмата се отказваше от сечището. Най често срещаните нарушения са следните:

• 
  Разкройка на ценна дървесина на сортименти, които не отговарят на БДС и отнасянето им към по-нискокачествени такива. Пример е разкрояване на иглолистни трупи на 1.2 m за производство на плотове.
  
• 
  Отсичане на тънките дървета с диаметър под 14 cm, дори и да не са маркирани. Съгласно закона, само дървета с диаметър над 14 cm трябва да бъдат маркирани на две места: върху стъблото на гръдна височина и при основата. Дървета с диаметър под 14 cm се маркират само на гръдна височина. Тъй като те не се маркират при основата, след сечта върху пъновете липсва каквато и да било марка. Тъй като този трик се прилага често, това води до разстройването на много разновъзрастни гори.
  
• 
  Целулозата от дребна и средна строителна дървесина, както и дървата за огрев, не се разделят на временните складове. Плътността на фигурите не се измерва, а се оценява. Обикновена практика е да се записват и отчитат по-ниски плътности, за да се намали добития обем и съответно цената.
  
• 
  Умишлено увреждане на дървостои, за да се премине към по-голямо ползване от единица площ при по-ниски цени. Това може да стане както в резултат на лошо поваляне на дърветата, чрез извозните средства, а също и чрез умишлени пожари.
  
• 
  Укриване на строителна дървесина и дървесна маса в тръжните документи, чрез неверни умишлено занижени сортиментни ведомости. Част от това се подготвя още при маркирането, чрез т.н. окачествяване на дърветата на годни, полугодни и негодни, или чрез занижаване на височинния разред. Така при сравняването на позволените и реално добитите сортименти няма да се открие разлика.
  
• 
  Допълнително (нерегламентирано) маркиране от горските служители. Очевидно е, че повечето от описаните нарушения не биха могли да станат без знанието на държавните горски служители. Това означава, че много незаконни дейности са тясно свързани с корупцията, както е описано по-долу.
  
• 
  Добив на по-големи количества ценна дървесина от качествени насаждения и отчитането му количествено, като добив (респ. и като по-малоценен сортимент) от съседни или други по-некачествени насаждения;
  
• 
  Извършване на много дейности в гората, извън традиционното работно време – напр. след 18 часа, или в почивни и празнични дни и др. Тъй като през тези периоди конролът от страна на горските власти е по-слаб, незаконните дейности се увеличават.
  

1. 
   Размер на незаконния дърводобив за промишлени цели
   

Трудно е се направи оценка за евентуалните количества незаконно добита дървесина съгласно дефиницията на WWF само чрез разглеждане на промишления дърводобив, без да се вземат предвид транспорта и търговията с дървесина.

Съгласно доклада: “Анализ на горския сектор в България” (2003), изготвен в рамките на Проекта за разработване на Национална Горска Стратегия и Политика, като част от финансирания от Световната Банка проект за Развитие на Горския Сектор в България, “отчетеният обем на незаконно добита дървесина е 41 600 m³ през 2001 – 3/4 от опожарената дървесина. Обемът й се е удвоил през 90-те години и е 1.4 % от целия добиван обем (около 5.5 млн. m³).” Тези стойности включват само разкритите и отчетени случаи на незаконен добив. Основната част от нелегалните дейности в горите остава неразкрита и неотчетена.

Според публикации в печата (в. Икономически живот бр.40/2003), за периода 1997-2001 година, кражбите на дървесина годишно възлизат на 1 млн. m³ с обща стойност 20-30 млн.лв. (10-15 млн. евро).

2. 
   Роля на корупцията
   

В условията на пазарната икономика и при наличие на сериозна конкуренция в дърводобива, фирмите логично търсят начини за скриване на приходи и данъци. Наличната нормативна уредба е силно рестриктивна по отношение на правата на фирмите, като предполага пълен контрол върху добивната дейност от страна на служителите по горите. Следователно почти всички горепосочени възможни нарушения не могат да бъдат осъществени без пряко съдействие или бездействие на част от тези служители. Така незаконният дърводобив е свързан с корупцията, както и с недостаъчния капацитет на контролните органи. Представително изследване по време на извършения Анализ на Състоянието на Горския Сектор в България (2003), откроява следните причини за “Проблеми в горите”:

Корупция – 28 %

Слаб контрол – 39 %

Бедност – 15 %

Недостатъчно финансиране – 10 %

Не мога да преценя – 7%

Друго – 1 %

Наше експертно допитване показва, че главна причина за корупция сред горските служители са относително ниските им възнаграждения, съпоставени с цената на ресурса, за който отговарят. Нормално заплатите на горските стражари варират от 250 до 400 лв, докато стойността на ресурса, за който отговаря един горски служител, се оценява на около 5 милиона лева. Всички интерюирани отговарят положително на въпроса “Ще намалеят ли нарушенията в горите, ако заплатите бъдат удвоени?”.

2. 
   Изводи
   

 Въвеждане на пазарен принцип при задоволяване на местното население с дървесина;

• 
  Обективно и реално атестиране на дърводобивните фирми, комбинирано с механизми за отстраняване от пазара на компании и лица, нарушаващи закона, както и ограничаване възможностите за създаване на фирми от лица, нарушили закона;
  
• 
  Привличне на местното население за оказване на подкрепа при опазването на горите. Това включва както материално стимулирае, така и Многофункционално планиране на горското стопанство, включващо участие на хората и обществото в плаирането на управлението на горите.
  

 Повишаване мотивацията на служителите по горите чрез елиминиране на политическите и икономическите пречки в тяхната работа и не на последно място, повишаване на заплащането им. Служителите в системата на горите следва да имат възможност и да са задължени да бъдат в гората, където е източникът на ценната суровина – дървесина, вместо да се занимават с административна работа в офиса, както е обикновената практика сега.

Част от възможните и осъществявани нарушения са следните:

• 
  Занижаване на реално транспортирания обем на трупите в транспортните документи. Това става най-често чрез намаляване с една степен на дебелина, тъй като обемът се оценява на базата на дължина (обикновено фиксирана) и диаметър, който се закръгля на интервали от по 4 cm. След като веднъж трупите са натоварени е трудно да се измерят всички диаметри.
  
• 
  Записване при експедицията на определени трупи или сортименти със занижено качество в транспортните документи;
  
• 
  Неколкократно транспортиране с един и същ превозен билет, чрез фалшифицирането му. Превозния билет се попълва, с изключение само на датата, която се попълва спешно, в случай на проверка;
  
• 
  Транспортиране от няколко сечища по едно и също време, с цел затрудняването на контрола страна на горските служители;
  
• 
  Транспортиране на открадната дървесина от горите чрез каруци от малолетни, които не подлежат на санкция при евентуално задържане. Организирани кражби и превозване на дървесина от достъпни гори. Организаторите на тези кражби обикновено са представители на етническите малцинства с нисък социален статус. Това се практикува предимно в региони с висока степен на безработица, като Самоков, Пазарджик и Благоевград. Експерти оценяват средногодишен обем на открадната дървесина между 500 000 и 800 000 m³ за периода 1998-2001.
  

Транспортът на дървесина е пряко свързан с нейната търговия и преработка. По-долу са представени някои зависимости между търговията на дървесина и нейния незаконен добив и транспорт.

(kg)Стойност (лв.)Обем

(m³)%Тегло

(kg)Стойност (лв.)Обем

• 
  В митническата декларация основната мерна единица е тон. Дадена е възможност да се посочи и втора мерна единица. Понякога това води до неверни данни при втората мерна единица, която е кубически метри в сертификата за внос-износ и тонове в митническата декларация. Например, 1 m³ иглолистна обла дървесина тежи 0.7 тона, но в митническата декларация е записано от 2 до 3 тона.
  
• 
  Изнася се дървесина от дървесни видове с по-ценна дървесина от посочените в митническата декларация и удостоверението за внос-износ, тъй като митническите служители нямат необходимата квалификация да я различат;
  
• 
  Изнасят се по-ценни сортименти от декларираните в митническата декларация, поради горепосочената причина.
  

За да се преодолеат тези критични моменти, трябва да се приложат следните мерки:

• 
  Въвеждане на предмитнически контрол при износа на дървесни продукти
  
• 
  По-широко взаимодействие между НУГ, данъчните власти и митниците, вкл. разработване на компютърни продукти за бърза оценка на количествата и реалната стойност на изнасяните или внасяни дървесни продукти;
  
• 
  Забрана за износ на несертифицирана дървесина;
  

• 
  Подобряване на приложението на законите и прилагането на съдебно преследване на нарушенията в горите.
  
• 
  Подобряване на мотивацията на държавните горски служители чрез отстраняване на политическите и икономически пречки в тяхната работа и не на последно място, повишаване на възнаграждението им. Горските служители следва да прекарват повече време в гората, за сметка на административната работа в офисите, както често се случва в момента.
  
• 
  Създаване на механизъм на свободен пазар за задоволяване на нуждите на местното население от дървсина.
  
• 
  Включване на местните общности в подкрепа на защитата на горите. Това включва инструменти като материално стимулиране и Многофункционално планиране в горите, което включва участие на населението и обществото в планирането и управлението на горите.
  
• 
  Въвеждане на горска сертификация (FM, CoC, non-timber forest products)
  
• 
  Въвеждане на предмитнически контрол при износа на дървесни продукти
  
• 
  По-широко взаимодействие между НУГ, данъчните власти и митниците, вкл. разработване на компютърни продукти за бърза оценка на количествата и реалната стойност на изнасяните или внасяни дървесни продукти;
  
• 
  Забрана за износ на несертифицирана дървесина;
  

Андонова, М. – 2003 Горски парадокси, в-к Капитал, 1-7.03.2003