Ноевият потоп п-р Атанас Тихчев от есц пловдив, Коматево

Както и да е, винаги дебело съм подчертавал, че само Святият Божий Дух може да открие истинността и непогрешимостта на Светото писание, което е Словото на Всемогъщият Бог. Винаги чета със страх и трепет тази история, станала в далечното минало. Това събитие си остава най-глобалното по своите мащаби в историята на целият свят. Дори цунамитата връхлетяли островие от Индийския океян по- миналата година бледнеят пред Ноевия потоп. За тези, които отричат този факт има редица исторически и археологически доказателства:

Историческите са следните: 1. Свитъците от Гилгамеш, място във Вавилон, 2. Разказът в Корана, 3. Други разкази от различни религии и 4. Най-интересното е за разкази за Потопа от индианските народи, живущи от другата страна на земното кълбо. Обясненията са две: 1. Потомците на Ной Сим, Хам и Яфет след Потопа са предали тази история на поколенията след тях. Под влияние на греха и езичеството, обаче, във всички тези не библейски истории има множество наслагания и изменения. Така например, в разказът от Корана, братът на Ной искал да избегне от Потопа, качвайки се на една планина, но бил застигнат и пометен от огромна вълна. Но интересно е да се отбележи, че един индиански разказ говори за Потопа още от неговото начало. В Перу е открит ръкопис, вероятно от Инките, в който се описва как група хора се намират на висока планина и очакват скоро да бъдат застигнати от нечувана водна стихия, която никога не е достигала такава височина. В близост до тази находка са открити вкаменелости, както на хора, така и на риби, на височина около 3000 м. надморска височина. Тези източници са полезни до толкова, колкото да потвърдят истинността на това събитие, че то наистина е всемирно. В нито един от тях не се отбелязва действителната причина за Потопа, грехът на човешкият род. Само в Библията се споменава за това.

Относно археологическите доказателства можем да посочим фактът за множеството вкаменелости на хора, животни, риби и птици. Тези вкаменелости не биха се образували по друг начин освен във водна среда, както отбелязват и Джош Макдауъл и Дон Стюърт в тяхната съвместна книга “Отговори на трудни въпроси”. И това наистина е така навсякъде по света, дори и по върховете на най-високите планини. Интересно е да споделя с вас още една подробност от моя живот. От най-ранна детска възраст ходех на Витоша, когато живеех в София. Там има местности с едни много интересни скали, които се наричат “морени”. Разговарял съм с мнозина учени изследователи на Витоша, както и със стари и опитни планинари, застъпващи тезата, че тези скали се казват така, защото тяхната форма напомня на скалите по морското дъно и тази специфична форма се е образувала във вода, но на дълбочина, където водата има голямо налягане, така като е на дъното на морето. По-късно, когато повярвах си обясних това нещо само с Всемирният потоп.

Има и друг интересен факт, отбелязан от създателят на научният креационизъм в САЩ др. Хенри Морис. Той доказва, че преди Потопа освен озоновият слой земята е имало още една защитна обвивка от водни пари, не облаците, а друга, стояща над стратосферата. Така тя е спомагала по земята да се разпределят по равно ултравиолетовите лъчи и по нея да има навсякъде еднакъв субтропичен климат. С други думи Земята е приличала на една огромна оранжерия. С това се обяснява и дълголетието на древните хора, защото по никакъв начин до земята не е достигала слънчева радиация, както и съществуването на толкова големи животни като динозаврите. Битие 1: 6 - 8 обяснява това: “И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така. Бог нарече свода Небе…” Когато Потопът започнал, този воден слой паднал под формата на дъжд и удавил земята: “ В шестотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукаха и небесните водопади се спуснаха.” Битие 7: 11 (Виж още 2Петрово 3: 5)

И така Потопът е събитие, което е грандиозно, неповторимо и ненадминато по своите мащаби природно бедствие. Най-много съм разсъждавал върху него, когато преди време бях на връх Мусала, най-високото място на Балканският полуостров. Казах си, толкова е високо, а е имало време, когато всичко това е било под водата. Колко е велик Бог и колко нищожни сме ние хората!

Интересно е да отбележим, че чрез Потопа, Бог показва едновременно Своят гняв и омраза към греха, Своето величие и същевременно Своята Благодат и заветна любов към Неговите избрани. Заветът с Ной е наречен от Християнските богослови “Заветът на запазването”, защото Бог винаги пази Своите чеда и работи с остатък избран по благодат във всяка една епоха. Този завет е сключен преди Потопа (гл. 6: 18) , а след него е препотвърден (гл. 9). Преди Ной да бъде срещнат от Бога той по нищо не се е отличавал от своите съвременници. Ст. 8 на 6 – та глава ни свидетелства за това: “А Ной придоби Господното благоволение. Следователно, след това Ной променя своя морал, начин на мислене и поведение. В следствие на показаната му благодат: “Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.” Да, единствено и само когато Бог покаже милост към някой грешник, от Негов противник, той става инструмент и съд за почетна употреба в Божията ръка. Ето как обяснява този факт О. Палмър Робертсън в неговата книга “Христос в заветите” на стр. 130-131:

“Възможно е Божията благодат да е запазила Ной от потъването в поквареността до степентта на неговите съвременници. Но нищо не посочва облагодетелстваното му положение да произтича от нещо друго освен от благодатта на самия Господ. Терминът “благодат”, който описва Божието отношение към Ной, в някои случаи се отнася за нещо различно от отклик на милост спрямо извършен грях (Ср. Бит. 39:4; 50:4; Числ. 32:5; Пр. 5: 19; 31 : 30). Но когато описва Божия отговор към падналия човек, “благодатта” е израз на милостиво отношение към един на милостиво отношение към един незаслужил грешник. По времето на Ной всички мисли на човешкото сърце бяха постоянно само зло. Но Ной придоби Господното благоволение.”

Интересно е също така да обърнем внимание на подготовката за Потопа. Ной беше до такава степен послушен на Бога, че изпълни стриктно всички Божий инструкции, по построяването на ковчега. Не каза; ще го намажа само отвън със смола, а отвътре не, защото е доста мръсна и изморителна работа. Но той изцяло се довери на Бога. “И Ной извърши всичко, според както му заповяда Бог, така направи.” Битие 6: 22 а авторът на Посланието до евреите добавя в11: 7: “ С вяра Ной предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра. Това обобщава всичко, което говорехме дотук.

Този ковчег наподобявал на огромен кораб, без управление. Той просто дрейфувал над водите докато спаднат. Бог имаше грижа и за животните, по двойки Той ги вкара в ковчега.

Как това събитие се отнася за нас днес?

Апостол Петър изяснява това в своето 2-ро послание 3: 3 – 9: “Преди всичко знайте това, че в последните ще дойдат подиграватели с подигравки, които ще ходят по своите собствени страсти и ще казват: “Къде е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както е било от началото на създанието” Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от началото е имало небеса и земя, сплотена от водата и сред водата, но пак посредством нея тогавашният свят, потопен от водата, загина. Така със същото слово, днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени за деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. Но не забравяйте това, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години-като един ден. Господ не забравя това, което е обещал, както някои смятат бавенето, а дълго търпи; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.”

В заключение:

Да, безспорно от тези Боговдъхновени слова на апостол Петър става повече от ясно, че това събитие, станало в древността сочи към Христос и Неговото второ пришествие. Исус Христос е средството за спасение и запазване, както в древността беше ковчега. Извън ковчега нямаше избавление, така е и днес само Христос е пътят към спасението. Неговата кръв ни очиства от греховете, а в Духът му сме запечатани за Неговият славен ден. Както ковчегът се понесе по водите над тогавашният свят, така и Христовата църква ще бъде грабната в небесата, когато Господ Исус дойде да ни вземе у дома. Както Ной беше наречен от апостол Петър “проповедника на правдата” (2Петрово 2: 5) за тогавашното поколение, така сме и ние за днешното. Както Ной придоби Божието Благоволение, така сме и ние днес, оправдани само заради вярата ни в Христа. Нека с послушание да спазваме всички заръки на Бога в Неговото слово, така както Ной напълно послуша Бога и построи ковчега, независимо от присмивателите и също като него да се отличаваме по морал и начин на живот. Ето защо желая да завърша със стих 13 на 3-та гл на 2-ро Петрово: “А според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в която живее правда.”