Нощта на Демона в играта има три статистики Живот, Престиж и Войници

- Не съм длъжен да направя нищо, ди Савар! – прекъсва те той. – Аз командвам тази част. Лично маркизът…

- Лично баща ви използва цялото си влияние пред маркиза, за да ви осигури тази позиция, за да можете да натрупате връзки в Двора, покрай маркизата, милорд. Или забравяте, че аз също съм назначен лично от маркиза. Това е част от личната му гвардия – всички са ветерани от десетки битки.

Поемаш си дълбоко дъх, за да се успокоиш и заговаряш преди лорда да е избухнал:

- Милорд, не оспорвам властта ви над конвоя, но когато здравия разум диктува предпазливост, не виждам смисъл да губя време, чакайки разрешението ви за нещо толкова тривиално, като привеждането на ескорта в бойна готовност.

- С кариерата ти е свършено, ди Савар! – изръмжава в отговор той. – Ще се погрижа да имам главата ти, щом стигнем до Клементе.

- Не бих се надявала на това, милорд. – прекъсва ви звънък женски глас.

Мини на 36.
34.

Запиши си КД “Едно”. Ако случайно вече я имаш – задраскай я и си запиши КД “Две”. Ако пък имаш и КД “Две” – задраскай я и си запиши КД “Три”. И след това избери на къде ще продължиш:

По-лявата следа – мини на 11.

Ако си изпратил хора по тази следа – мини на 50.

По-дясната следа – мини на 41.

Ако пък си пратил част от хората си по нея – мини на 44.

Не са изминали и пет минути, преди да се засечете с окървавените остатъци от изпратената в тази посока група. Води ги ефрейтор Агедон, който притиска окървавена кърпа към лявото си око. Щом стигат до вас, той проговаря:

- Няма смисъл, милорд. Беше просто засада. Следата води до падината между два хълма и не продължава повече. Наскочиха ни дузина върколаци. Сержант Рамос загина в самото начало, но успях да събера хората и да ги избием до крак. Загубих четири души, освен сержанта.

Кимваш – целта ви не е в тази посока. Махваш на лейди Колавер да прегледа раните им и започваш да подреждаш колоната си отново. Остава само една възможност – най-очевидната.

Губиш 5 души от групата изпратена по този път, а останалите могат да се присъединят към основната ти група. Мини на 41.

Ако пък имаш изпратена група И в тази посока – мини на 44.

- Нека скромният му произход и честата липса на маниери да не ви заблуждава, милорд, Диего ди Савар се ползва с пълната подкрепа на маркиза… а и с моята лична такава.

В светлината на огъня е пристъпила самата маркиза. Покланяш се дълбоко за поздрав. Никога не си оставал с впечатлението, че някога те е забелязвала, но явно си грешал.

- Милейди, аз… – започва Ерланте, но бива прекъснат от властното махване на ръката й.

- Ди Савар, моля погрижете се за защитата ни…

Преди да отговориш подобаващо вой на множество гърла изпълва нощта. Не ти е нужно много време, за да осъзнаеш, че сте заобиколени от голяма група.

- Сбор при мен! – провикваш се с пълно гърло. – Сбор при мен!

Ако имаш КД “Дворянин” – мини на 39.

Ако ли не – попадаш на 42.
37.

Хващаш здраво меча си и започваш да атакуваш. Удар след удар, замах след замах, малко по-малко започва да си личи, как противникът ти губи сили. Но Ерланте не се отказва лесно – три бързи контраатаки и в ризата ти зейват нови дупки, а от раните под тях потича кръв.

Изведнъж всичко опира не до уменията ви на мечоносци, а до волята ви за победа. Тежките удари в комбинация с раните ти си казват думата. Беше адски дълга нощ и енергията от билките започва да си отива.

За твое щастие Ерланте също е изтощен. И пръв прави грешка – едно от париранията му е твърде леко и меча ти избива неговия от ръката му. Нямаш сили дори да кажеш нещо оригинално – просто забиваш меча си в корема му и го оставяш в локва от собствената му кръв.

Извади си 5 точки Живот и мини на 43.
38.

Яздите двадесетина минути, преди следата да ви отведе между два високи и стръмни хълма. Щом навлизате между хълмовете виждате ужасна гледка – хората, които си изпратил напред лежат мъртви, телата им са преплетени с тези на дузина върколака. Бързо обикаляте полето на битката с надеждата да намерите поне някой жив, но не би.

- Следата свършва тук. Нашите момчета са ги взели със себе си. И това не е вярната следа.

Изругаваш ядно и сритваш трупа на близкия върколак. Остана само един вариант. Молиш се, да не сте загубили твърде много време.

Задраскай КД “Едно” и си запиши КД “Две”. Ако пък имаш КД “Две”, задраскай я и си запиши КД “Три”. Запиши си също така, че губиш цялата група, изпратена по този път.

Мини на 41.

Ако пък имаш изпратена група И по-дясната следа – мини на 44.
39.

За жалост организацията на частта ти е слаба. Чуваш няколко агонизиращи вика на останалите без подкрепления постове, а не всички войници са напълно подготвени. Изругаваш и грабваш оставено в близост копие и заставаш между настъпващите сенчести фигури и маркизата…

Извади 5 точки от Войници и мини на 45.
40.

Оттегляш се в глуха защита. Посрещаш спокойно ударите и чакаш своя момент. И той най-накрая настъпва — навеждаш се под един по-тромав замах и с мощен удар от долу нагоре го посичаш през гърдите. Ерланте отстъпва крачка назад с невярващ поглед. Опитва се да каже нещо, но от устата му излиза само кръв и се строполява на земята.

Мини на 43
41.

Никой не би оставял нарочно явна следа точно в посоката, в която бяга. Или поне това е простата логика. Нещо обаче ти подсказва, че Ерланте не е от простите хора. Яздите дълго време – равнината постепенно отстъпва място на високи хълмове. За пореден път благодариш на съдбата, че Ивар е с вас – независимо от къде минава следата, той успява да я следва неотлъчно.

Скоро изкачвате билото на един от хълмовете и спирате изненадано – определено намерихте целта си…

Мини на 47.

42.

Звуците на разгарящата се битка изпълват нощта. Осъзнаваш, че хората ти полагат нечовешки усилия, за да удържат напиращия враг. Промълвяваш бърза молитва и грабваш оставеното наблизо копие – от сенките вече излизат няколко от прокълнатите създания...

Щом Ерланте се строполява на земята в помещението се разнася силен тътен. Ушите ти писват, а невидима сила те запраща на земята, все едно си малко дете. Разтърсваш глава, за да се отърсиш от замайването и се изправяш бавно на крака.

Там, където се лейди Колавер се сражаваше с окултиста сега има гъста завеса от прах. Заобикаляш олтара и едва не се спъваш в закачулената му фигура. Веднага разбираш, че е жив – мъртвите не се превиват от кашлица и без да се церемониш прерязваш гърлото му.

Изправяш се и решаваш да:

Се погрижиш за маркизата – мини на 46.

Провериш състоянието на лейди Колавер – мини на 49.

Яздите известно време, преди да достигнете до подножието на група големи хълмове, където ви посреща изпратената насам група. Командирът й – сержант Родригес навежда глава и те посреща с думите:

- Простете ми, милорд, но изгубихме следата. Щом започва изкачването и сякаш просто се изпарява!

Махваш му с ръка да се успокои и кимваш на Ивар, който пришпорва коня напред и скоро се провиква:

- Намерих я! Следвайте ме.

Пришпорвате конете и го последвате сред хълмовете. Изкачвате два големи хълма и заобикаляте трети, преди да изкачите последния и да спрете изненадани – определено намерихте целта си…

Отбележи си, че отново разполагаш с войниците изпратени по тази следа и мини на 47.
45.

Мяташ бързо копието си по-първата фигура и изваждаш меча си. Останалите фигури се нахвърлят върху малката ви група. Едва четири войника са успели да стигнат до позицията ти, но за няколко кървави секунди хората ти биват повалени, а две от създанията се приближават към теб и маркизата. Поглеждаш към лорд Ерланте, който е извадил меча си с хладна пресметливост.

- Надявам се, че сте внимавал по време на уроците си, милорд. Десният е за вас!

Преди да изчакаш потвърждението му се спускаш към избрания си противник. Стоварваш с всичка сила щита си във вълчата муцуна и вдигаш меча, за фатален удар, когато неописуема болка посича мозъка ти. С изненада поглеждаш острието изникнало от корема ти. Чуваш писъка на маркизата и тихия глас на Ерланте:

- О, внимавах. Просто аз съм с тях!

Той опира крак в гърба ти и изтегля рязко меча. Изкрещяваш от болка и се стоварваш на земята. Успяваш да видиш, как предателят хваща маркизата за ръката и я помъква на някъде, заповядвайки на създанията да те довършат.

Сълзи от гняв, болка и отчаяние изпълват очите ти. Ще умреш като уличен пес, разкъсан до смърт. Но най-вече съжаляваш, че не успя да оправдаеш доверието на маркиза. Виждаш как създанията се приближаваш и мислено проклинаш предателя Ерланте, преди да се спуснат върху теб...

Мини на 48.

Бързо сваляш наметалото си и го замяташ върху голата маркиза. После внимателно изваждаш натикания в устата й парцал и се заемаш да я освободиш от въжетата. През това време силно кашляне и типично войнишки ругатни съпровождат Колавер по пътя й от пода до изправено състояние.

Печелиш 1 точка Престиж.

Мини на 52.

Зад хълма се намира малка поляна, заобиколена от подобни възвишения. И на нея има събрана цяла армия.

Не се сещаш за по-подходяща дума от “разнородно”, за да опишеш множеството пред вас. Освен няколко върколака, долу има най-различни хора – бедняци и благородници, млади и стари, професионални войници и сакати, а също и няколко създания, които разпознаваш като феи от източните блата – малки и злобни създания, обичащи да ядат жертвите си, докато са все още живи.

- Почти петдесет са – констатира Ивар. – Какво ще правим?

- Не виждам никъде Ерланте и маркизата – отвръщаш му. – Докато не съм сигурен, че са там някъде, не искам да рискувам с атака.

Лейди Колавер се приближава до вас и посочва право надолу.

- Под този хълм има пещера. Усещам ги. Вътре са и Ерланте подготвя нещо голямо.

- В какъв смисъл “голямо”?

- Някакъв ритуал. Скоро ще настъпи полунощ. Магията е много силна, тази вечер. Не искам и да предполагам, какво е планирал. Трябва да го спрем!

Замисляш се за секунда.

Ако имаш КД “Три” – веднага премини на 65.

Ако нямаш КД “Три”, но имаш КД “Щурм” – мини на 59.

Ако нямаш нито една от двете кодови думи – мини на 62.

48.

Лежиш и наблюдаваш, как хората ти се посичат създанието. Болката започва да се оттегля и осъзнаваш, че може би спасението ти не е никакво спасение – виждал си, колко време отнема на хората да умрат от коремна рана… и колко мъки.

- Милорд! – чуваш гласа на Ивар. – Милорд, добре ли сте?

Поглеждаш притесненото му лице и с мъка отговаряш:

- Коремна рана, Ивар. Няма да изкарам дълго.

Той замълчава за миг, после бързо те обръща и преглежда раната и кимва.

- Милорд... какво се случи? Къде е маркизата? Къде е и контето?

- Тъпото копеле ни предаде. Отведе маркизата и създанията нанякъде – изръмжаваш от болка, но хващаш с всички сили ръката му и продължаваш. – Трябва да я намерите и да я върнете, Ивар! Маркиза ни я повери! Не можем да го предадем!

Опитваш се да кажеш още нещо, но припадаш от болката.
Събуждаш се от шума на спорещи гласове.

- Това е вещерство, жено! Как изобщо можеш да си помисли… – гласът на Ивар се разнася над поляната. Чуваш още стоновете на ранените около теб.

- Нима искаш да ги оставиш да умрат! – разпознаваш гласът на една от придворните дами на маркизата. – Остави ме да им помогна!

Решаваш, че е време да се намесиш, преди малкото маниери, които Ивар е усвоил да го предадат:

- Ивар! Какво става тук?

- Милорд, тази... жена тук, твърди, че може да ви излекува с магия. Вас и повечето ни ранени. Но милорд, нова е вещерство, църквата…

- Църквата не е тук. Благословиите на оръжията ни не ни предпазиха особено. – измърморваш тихо. – Аз съм отраснал в Севера, Ивар. Знам, че има хора с дар от Бог. Църквата просто не иска да приеме, че някой извън редиците й може да бъде докоснат от Него.

- Но милорд...

- Ивар, може да съм на смъртно легло, но да горя в Ада, ако не съм ти командващия офицер! – викваш. — Остави я да си върши работата! Отиди да потърсиш следите на създанията, така няма да се притесняваш толкова.

Ивар отдава чест и се отдалечава със сумтене.

- Добър войник. – промърморваш. – Но южняк. Не разбира старите методи.

- Благодаря ви, милорд. – отвръща придворната дама, после се навежда над раната ти и започва да смесва в малка купичка ароматни билки, които вади от торбичка на кръста си.

Оглеждаш я внимателно – Мъдрите жени в севера са предимно старици, които не се притесняват от чуждото мнение и помагат на хората, без да им пука за църквата, но тя е сравнително млада – едва ли е видяла повече от двадесет и пет зими. Елена Колавер – името й изниква изведнъж в съзнанието ти. Северняшко име и западняшка фамилия.

- Милорд, готов ли сте да жертвате живота си, за маркизата?

- Да. – отвръщаш тихо. – Действай. Знам цената.

Мини на 51.

Силно кашляне, последвано от груба войнишка ругатня изпреварват отговора:

- Да. – нова порция кашлица. – Погрижи се за милейди!

Усмихваш, докато загръщаш маркизата с наметалото си и я освобождаваш от държащите я въжета. През това време с малко усилия и много проклинания Колавер най-накрая се изправя на крака.

Мини на 52.

50.

Ако си изпратил по-малко – мини на 56.

Половин час по-късно се чувстваш изпълнен с енергия, а раната ти се е затворила чисто. Гледаш как около теб войниците ти се съвземат от рани, които вещаят сигурна смърт и мислено проклинаш Църквата с нейната нетърпимост към свръхестествените дарби.

- Милорд, намерих следата... – започва току-що появилия се Ивар, преди да възкликне — Не можете да си мислите, че ще идвате с нас! Раната ви…

- Е добре и ще пращя от енергия в следващите часове. – прекъсваш го. – Казах ти, в Севера все още помним старите таланти.

- Конник Ивар, наглеждайте го, моля ви – обажда се Колавер. – Билките, които му дадох ще го държат на крака едно денонощие, но после ще рухне и ще е безпомощен като бебенце.

- Казах ти, трябват ми само няколко часа. – отвръщаш. – Щом ги настигнем ще ги избием, ще спасим маркизата и ще се върнем, за да си починем.

Ивар прекарва няколко секунди в безмълвно съзерцание, после военния му прагматизъм надделява над религиозната пропаганда и той се обръща към Колавер:

- Милейди, ако не ви обиждам с молбата си... няколко коня са окуцели... ще се придвижваме много по-бързо, ако имаме достатъчно коне…

Тя само се усмихва, взема торбата си с билки и се насочва към конете.

- Милорд, забелязвам, че само вие от ранените сте на крака... – поглежда те Ивар

- Тялото ми е свикнало с билките. – отвръщаш. – Аз може и да умра, ако не внимавам. Те не знаят как да внимават.

- Всички сме готови да умрем за маркизата, милорд! – възмутено размахва ръце той. – Не мисля, че някой ще откаже да рискува живота си по този начин!

Думите му са подкрепени от одобрително мърморене сред налягалите войници.

Ако смяташ, че е най-добре да не ги подлагаш на такова изпитание – мини на 54.

Ако пък мислиш, че целта оправдава средствата – мини на 57.
52.

Тъкмо развързваш последното въже, когато поглеждаш към Колавер. В първия момент не забелязваш нищо странно, но щом връщаш погледа си към лицето й те удря като с чук. Примигваш няколко пъти и промърморваш:

- Лейди Колавер… косата ви?

Тя те поглежда сепнато, после дръпва един кичур пред очите си. После дръпва и втори и въздъхва дълбоко, преди да проговори:

- Е, знаех си, че ще има цена, просто не знаех каква. Използвах твърде много енергия в този сблъсък.

Въздъхваш и свеждаш поглед, осъзнал непосредствените си задължения и грубостта на зяпането. Секунда по-късно, маркизата е свободна и под нежните и внимателни грижи на придворната си дама. Която вече прави впечатление не само с екзотичните си черти, но и с чисто бялата си коса, която изобщо не отива на гладкото й лице.

Мини на 55.
53.

Не сте яздили и пет минути, щом засичате окървавените остатъци от групата, изпратена по тази следа. Води ги ефрейтор Агедон, който притиска окървавена кърпа към лявото си око. Щом стигат до вас, той проговаря:

- Няма смисъл, милорд. Беше просто засада. Следата води до малка горичка и не продължава повече. Наскочиха ни половин дузина върколаци. Сержант Рамос загина в самото начало, но успях да събера хората и да ги избием до крак. Загубих трима души, освен сержанта.

Кимваш – целта ви не е в тази посока. Махваш на лейди Колавер да прегледа раните им и започваш да подреждаш колоната си отново. Остава само една възможност – най-очевидната.

Губиш 4 души от групата изпратена по този път, а останалите могат да се присъединят към основната ти група. Мини на 41.

Ако пък имаш изпратена група И в тази посока – мини на 44.

54.

Чуват се няколко силни възражения откъм групата на ранените. Включително няколко забележки, които не би приел при нормални обстоятелства.

Ако решиш да дадеш от билките на всеки, който поиска – мини на 60.

Ако държиш на мнението си – мини на 63.

И така, читателю, време е да разберем, как ще завърши историята ти и колко добре си се справил. Първо да видим, какво се случва в битката пред пещерата.

Най-напред, ако си разполагал с по-малко от 5 войника при щурма – мини на 73.

После провери, дали имаш КД “Щурм”.

Ако да – мини на 58.

Ако не – мини на 61.

Яздите десетина минути, преди следата да ви отведе в рехава горичка. Щом навлизате между хълмовете виждате ужасна гледка – хората, които си изпратил напред лежат мъртви, телата им са преплетени с тези на дузина върколака. Бързо обикаляте полето на битката с надеждата да намерите поне някой жив, но не би.

- Следата свършва тук. Нашите момчета са ги взели със себе си. И това не е вярната следа.

Изругаваш ядно и сритваш трупа на близкия върколак. Остана само един вариант. Молиш се, да не сте загубили твърде много време.

Задраскай КД “Две” и си запиши КД “Три”. Ако пък имаш КД “Три”, задраскай я и си запиши КД “Четири”. Запиши си също така, че губиш цялата група, изпратена по този път.

Мини на 41.

Ако пък имаш изпратена група И в тази посока – мини на 44.

57.

Извади 3 точки от Войници – толкова са загиналите при атаката и мини на 66.

Колко точки имаш в графата Войници?

По-малко от 12 – мини на 70.

Между 13 и 17 – мини на 73.

18 или повече – мини на 76.

59.

- Който няма пика, нека си окастри една фиданка. Долу почти няма бронирани войници, така че ще свършат същата работа. Отсечете и една за мен.

Задраскай КД “Щурм” и мини на 62.
60.

- Добре! Добре. – вдигаш ръце примирително. – Всеки, който иска и осъзнава, че най-вероятно няма да преживее до следващата нощ, може да вземе от билките на лейди Колавер!

Извади 8 точки от Войници – толкова са загиналите и решилите да останат ранени, запиши си КД “Доброволци” и мини на 66.
61.

Имаш ли КД “Подготовка”

Ако да – мини на 64.

Ако не – мини на 67.

- Милейди Колавер, има ли нещо в торбата ви с билки, което да ни помогне?

Тя те поглежда критично и поклаща глава.

- Достатъчно стимуланти получихте за една вечер, милорд. И вие и войниците ви. Ако сега ви дам още, ще умрете на място и няма да сте полезни на никого.

Въздъхваш тъжно – права е. По време на лудешката ви езда всички прибягвахте до малките изсушени листенца, която тя ви подаваше. Това е и основната причина да не усещаш никаква болка и умора. Преди обаче да кажеш нещо, тя продължава:

- Това на страна, мога да ви приготвя малко заслепяващ прах. Ако успеете да го разпръснете сред противниците си, преди да щурмувате ще ви даде голямо предимство. Въпросът е, как да го хвърлим до там.

- Не се притеснявайте милейди. – обажда се Ивар. – Аз ще имам грижата за това. Ако го привържем към едно от късите копия, мога да го хвърля право в центъра им.

- Действайте, тогава. – отсичаш.

Запиши си КД “Подготовка”

Мини на 65.

63.

Извади 12 точки от Войници – толкова са загиналите и ранените, запиши си КД “Отказ” и мини на 66.

Колко точки имаш в графата Войници?

По-малко от 9 – мини на 70.

Между 10 и 15 – мини на 73.

16 или повече – мини на 76.

65.

- Всички сме готови за бой, милорд. – старият ти боен другар се завърта притеснено на седлото и продължава с несигурен глас. – Най-вероятно няма да преживеем нощта, нали, милорд?

- Шансът да загинем, е голям, наистина. Но трябва поне да опитаме, Ивар.

- Не споря, милорд. Но, говорих с момчетата… предлагам ви да пробием път до входа на пещерата и след това ние да ги удържаме, докато вие измъкнете маркизата. След това се мятате с нея на коня и препускате надалеч. След това ще ви спечелим, колкото време можем.

- Ивар…

- Не, милорд. Всички се клехме да пазим маркизата с цената на живота си. Нека поне загинем достойно.

Засмивате се тихо. И двамата знаете, че няма да стане така. Сигурен си, че противниците ви са не по-малко мотивирани от вас. И двамата сте видели достатъчно такива битки и знаете – щом утрото настъпи ще има живи само от едната страна. Решаваш да намалиш жертвите ви поне с една.

- Милейди Колавер, предлагам ви да препуснете обратно. Помощта ви бе от огромна полза, но сега е времето на мечовете и пиките, а не на билките. Няма нужда да загивате напразно.

- Грешите, милорд. – тя изправя гръб и ти хвърля леден поглед. – Освен ако не сте научил как да се справяте с магии, за ще съм ви нужна. И при началния щурм и в пещерата. Няма да споря с вас, милорд. Не можете да отделите хора, които да ме върнат насила, така че просто приемете, че идвам с вас.

Въздъхваш тежко и поклащаш глава – няма смисъл да се спори с жена, която си е наумила нещо. Отпускаш юздата на коня си и оглеждаш хората си.

- В строй! Ходом – напред! – повеждате бавно конете по склона. Щом преваляте билото на хълма извикваш нова заповед. – За бой! Готови! В атака!

Спускате се с дивашки викове по склона и помитате първите редици на еретиците. Стоварваш меча си върху нечия глава и опъваш юздите. Бързо виждаш входа на пещерата и пришпорваш коня си натам, следван по петите от лейди Колавер. Входът на пещерата се пази от две феи, които дори не осъзнават, какво ги е връхлетяло – отсичаш главата на първата, а втората пада под копитата на жребеца ти.