Ноу-хау стохастика”

подробности при закупуване на даден

патент или лиценз”,[1].
Анотация: В `Имагинерността`, [2] и в `Стохастизацията`, [3] беше вече засегната стохастиката, а самата тема `зрее` още от 2007-2008г, но едва сега (на 13 юни 2012г) дойде неповикана и `експлозивно` (от 8 до 10ч) я написах. Както беше посочено в[2,3] стохастиката (от гр.ез stohastikos-умеещ да гадае, [4]) е изкуство, умение за разгадаване, а в съчетание с израза Ноу-Хау (от англ.ез. `know-how`= `зная как`) се получава изявителното (декларативното) заглавие `Зная как да разгадая`.
Въведение
В статията се разглеждат принципните основи на приложното научно-техническо и философско разгадаване на причините, довели даден природен или техногенен обект до състояние, различно от обявеното (номинирано, именувано) за нормално работно, т.е. предмет на разглеждане е вид експертиза (изследване на състоянието) за диагнозиране на обекта.

По какво се различава `Ноу-Хау Стохастиката` от известните, например [5-7] до сега методи за диагнозиране?

Основанието за настоящата тема ми даде недвусмислената препоръка (императивно задължаване) на К. Берка:`ние трябва да поставим пред себе си принципния въпрос за философските основи на измерванията. Защото философското обосноваване на измервателните процеси позволява да се състави представата за това, какви са всъщност възможностите и границите на измерванията`,[8]. Но това основание се предизвика от недовършеното от К.Берка философско разглеждане, недовършено защото той разглежда само материалистичните основи на измерването.

А нима имат не материалистична страна обектите и измерването, в частност? Този провокативен въпрос има основание и то се крие в духа на марксистко-ленинската философия, която учихме в училищата. Така беше; материята е ясна, а другото е нещо отвлечено, неясно и въображаемо. В последно време, обаче все по-често се обръща внимание на не материалното. Например, И.В.Гаврилин в своята знакова публикация `За душата`, [9] сполучливо отбелязва, че това понятие „съществувало като религиозно понятие повече от две хилядолетия, в наши дни става научно понятие, въпреки че науката отрича това, което не се вижда. Душата е невидима, невеществена, но не е по-маловажна от веществената…Всичко съществуващо се състои от две части- веществена и пространствена…Например, течливостта на кръвта, дишането, обмяната на веществата, мисловните процеси- главно се определят от пространствената част на нашите тела, която може да се нарече душа…”(подробности:`Имагинерността`,[2]).

Ето, на тази основа ще стъпим за по-нататъшните разсъждения, а именно: измерването, изследването, диагнозирането като мисловни процеси се определят от нашата пространствена част- душата, (подробности:`Стохастизацията`,[3]).

Изложеното до тук е значимо положение, което не можем да пренебрегнем и да се позоваваме само на материалистичното разглеждане на обектите и процеса на тяхното диагнозиране, в частност. Това, всъщност е и разликата на `Ноу-Хау Стохастика`-метод спрямо известните до сега.

Гледната точка на философията на холизма и емерджентната еволюция, до известна степен бе застъпена в доклада [12]. Тук ще се опитам да свържа същината на метода с някои особености от психологията на диагностичния процес.

Въз основа на проучванията в разработки [2,3] както и от собствения опит се установи, че философията на метода може да се изгради главно на основата на Общението между изследователя (диагностик) като Съработник и Ноосферата като Океан от информация- ентропия, която обхваща и се съдържа във всичко съществуващо. Ролята на психиката, (която по терминологията на А.Менегети, [13] е `динамичен квант`), тук е роля на свързващо звено между информационния океан- Ноосферата и човешкия мозък на изследователя, т.е. (по терминологията на Шанжо и Кон,[14]), психиката е софтуерът, а мозъкът – хардуерът на човешкия компютър. Подчертавам, че психиката е свързващо звено, тя не е човешки орган и не се вмества в никой човешки орган (поне до сега не е установено нейното седалище в човека). Значи, за да влезе човека-изследовател (оператор) в Общение с Ноосферата той трябва да се синхронизира с нея. Такова синхронизиране човекът постига посредством обучение в измерване, устройство, технология, принцип на действие на изследван обект и измервателен уред, изучаване на особености и отклонения, и т.н. в работата на системата `обект-уред`.

Но това не е достатъчно, необходимо е още нещо много по-важно и значимо, то е съзерцаване на обекта, концентрация и медитация, извършвани по различни методи, разгледани в [3]. Опитно установено от автора е постигане на решение посредством силна концентрация преди лягане, след изследване на обекта; един вид `заспиване с мисълта за проблема`. В съня или на утрото човекът ангажирал мисълта с проблема се пробужда с неговото решение. Несъзнаваното (по терминологията на К.Г.Юнг, [15]) е извършило своята работа, синхронизирането е изпълнено и Общението с Ноосферата се е състояло, получено е решението.

До тук, добре, но как се развиват нещата при спешни, екстремни случаи, когато решението трябва да се получи в `отрицателно време`? В този случай, според Князева Е

[16]: „Небето (разбирай, Ноосферата, б.м.В.Ф.) непременно следва това, което иска народът”, т.е. непременно дава отговор (решение) на проблема, (добавеното мое, В.Ф.).

Основателно питане, чиито отговор е много труден, но ще се опитаме да го дадем.

Действително, измерването е само материалистично, но тънкостта тук е в оценяването, т.е. в обясняването на получената разлика, например б, защото знаем, че между няколко измервания на определена величина Х винаги съществува разлика, бХ. В такива случаи се прави анализ на условията на работа на обекта, промяна в технологията, ако има такава, сравняват се условията на измерването и се търсят причините за тяхното изменение, ако има такива. Освен всичко останало, което е наистина материалистично, тук съществено влияние има жизненото (психо-физично) състояние на изследователя (оператора, лицето взимащо решение-ЛВР), както и влиянието на околната среда (осветление, шум, вибрации) върху него.

Същественото в случая е не само измервателната процедура, включваща средството и технологията за измерване, но цялостният процес на изследване и окачествяване на състоянието, а от там и диагнозиране на причините, действащи върху обекта както и краткосрочно прогнозиране на бъдещата му работа. Ето, в тази верига от действия е мястото на душевното и неговото влияние се отразява чрез Общението с Ноосферата, а следователно, така се и отчита, което е отговор на поставения по-горе въпрос.

1. 
   Речник на чуждите думи в българския език//Изд-во БАН, С, 1982.
   
2. 
   Флоров В.:Имагинерността//www.bg-s-ndt.org/меню публикации.Трето издание.
   
3. 
   Флоров В: Стохастизацията//С,2012.Ръкопис:`Терматест-Флоров и син`СД.
   
4. 
   Физическая энциклопедия, Том 4, //М,1994.
   
5. 
   Биргер И.А.: Техническая диагностика//М, Машиностроение, 1978.
   
6. 
   Канарчук В.Е.:Бесконтактная тепловая диагностика машин//М, 1987.
   
7. 
   Joseph Caniou: L`observation et le mesurage par thermographie, AFNOR, 1991, Paris
   
8. 
   Берка К.: Измерения.Понятия, теории, проблемьй//М, Прогрес, 1987.
   
9. 
   Гаврилин И.В.: О душе//Литейное производство, 2001, №3.
   
10. 
    Делиник А.: Хомеопатия.Научно доказани факти//Изд.`АЛ-ХБ`, 1994.
    
11. 
    Философски речник//Изд-во БКП, С, 1968.
    
12. 
    Флоров В: Съработникът: Ноосферен риск?//докл. Науч-тех-конф.”Дни на безр. kонтрол”, Созопол, 2012, 11-15 юни.
    
13. 
    Менегети А.: Учебник по Онтопсихологии//М, 2007.
    
14. 
    Ж-П.Шанжо, А.Кон: Мислещата материя//прев.от фр.ез.,С, 2000, Херон прес.
    
15. 
    Юнг К.Г.: За основите на аналитичната психология. Тавистокски лекции 1935г// Изд-во ЕА, 1995, Плевен.
    
16. 
    Князева Е.Н.+: Законьй эволюции и самоорганизации сложних систем//М, 1994.
    
17. 
    Половинкин С.М.: П.А.Флоренский: логос против хаоса//сп.Философия №2,1989