Втора глава Конкурентна среда и възможности за оценяване конкурентоспособността на банките

Във втора глава е представена структурата и особеностите на банковия пазар, като вниманието е концентрирано върху развитието на пазара на кредитни и депозитни продукти на банките у нас. Очертани са тенденциите и факторите, определящи тяхната динамика, както и пазарното положение на основните участници на тези пазари. Специално внимание е отделено на методологическите въпроси, свързани с оценката на конкурентоспособността на банките. Критично са анализирани съществуващите компоненти в обхвата на различни оценъчни системи на конкурентоспособност на предприятието и на банката, прилагани от български и чуждестранни автори. Последователно са очертани възможностите за външен (дистанционен) анализ на конкуренто­спо­соб­ност­та банките.

Банковият пазар определя спецификата на конкурентната среда, в която функционират банките. Последната оказва непосредствено влияние на конкурентоспособността на кредитните институции. По-конкретно конкурентната среда на банките обхваща съвкупността от взаимоотношения между пазарните субекти по повод на предлагането/ползването на конкретни банкови продукти (услуги) и законодателно закрепените норми и правила, които регулират тези взаимоотношения.

Стопанската криза у нас рефлектира сериозно върху кредитната активност на банките в България.⁷ От данните в Табл.2.1. е видно, че силното влошаване на икономическите условия при кризисната обстановка в страната доведе до чувствително стагниране на кредитния пазар у нас след 2008 г. За целия петгодишен период от 2009 г. до 2013 г. кредитите, предоставени на предприятия и физически лица от банките от първа и втора група⁸, са нараснали едва с +12,57%, докато само за една от предкризисните години – 2008 г. спрямо 2007 г. – прирастът е с +31,67%. За последната изминала година (2013 г.) този прираст може да се счита за символичен (+0,75%).

Анализът се осъществява в три насоки:

1. 
   по отношение на банковите кредити, предоставени на предприятия (корпоративни клиенти);
   
2. 
   по отношение на жилищните ипотечни кредити на граждани:
   
3. 
   по отношение на потребителските кредити на граждани:
   

Данните показват, че има банки, които през последните години отчитат постоянен или нарастващ дял едновременно в трите сегмента на кредитния пазар (например Сосиете Женерал Експресбанк, Корпоративна търговска банка, ПроКредит Банк, Общинска банка, Българска банка за развитие, Търговска Банка Д). В същото време има и такива, които през анализирания период бележат колеблив или намаляващ пазарен дял, както при кредитирането на фирмени клиенти, така и при кредитирането на физически лица (Обединена българска банка, УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Банка Пиреос, Първа инвестиционна банка). Този извод до известна степен кореспондира с данните от Фиг. 2. От нея се вижда постоянно нарастващия пазарен дял при кредитирането на банките от втора група (по-малките банки), за сметка на намаляването му при тези от първа група.

От данните могат да се направят следните изводи за пазарното положение на основните участници на пазара на депозитни продукти:

1. 
   по отношение на банковите депозити на граждани;
   
2. 
   по отношение на депозитите на некредитни институции (предприятия);
   
3. 
   по отношение на банки с намаляващ дял на депозити.
   

Във връзка с представения анализ е направен извод, че за да бъдат конкурентоспособни, банковите пазари трябва постоянно да развиват и усъвършенстват своите продукти и услуги, технологии, организационни и управленски структури. Само така те биха могли гъвкаво да реагират на непрекъснато изменящите се пазарни условия и едновременно с това да осигурят качествена дейност и ефективност, разширяване на клиентската база и географския обхват на бизнеса.

На база на направена характеристика и подробно представяне на оценъчния инструментариум на конкурентоспособността на търговските банки са изведени основи изводи, засягащи реализиране на поставената цел в настоящото изследване:

• 
  значителна част от прилаганите в практиката методи за оценка конкурентоспособността на търговските банки свеждат оценката до използването на количествени показатели, без да се отбиват качествените. Това не винаги дава обективен анализ на резултатите от банковата дейност;
  
• 
  част от методиките използват данни за един период от време и така те разкриват текущото финансовото състояние на банките, но не дават представа за ефективността на тяхната дейност, а от там – на конкурентоспособността в динамика;
  
• 
  не винаги методиките за оценка конкурентоспособността на банките могат да се приложат за всички търговски банки.
  
• 
  повечето методики се основават на оценяване на едни или други страни от дейността банките на базата на количествени показатели, без да се отчитат качествени показатели;
  
• 
  когато се използват качествени показатели, това често се свързва с прилагането на метода на експертната оценка (например провеждането на анкетни проучвания под формата на въпроси и отговори), което им предава донякъде субективен характер;
  
• 
  някои методики изхождат предимно от информация за вътрешното състояние на банката, без да отчитат състоянието и изменението на околната среда;
  
• 
  обхватът на анализираните данни се свежда до конкретен период, отразяващ предимно текущото състояние на банката, а не развитието на процесите за по-дълъг период в динамика – например за няколко последователни периода;
  
• 
  не всички модели могат да се използват от широк кръг пазарни субекти (вложители, кредитоис­катели, инвеститори) най-вече защото тяхното изграждане се основават на използването не на официална и публично достъпна, а на вътрешна и труднодостъпна информация;
  
• 
  крайният резултат от анализа не винаги се свежда до използването на един интегрален или синтезиран показател, даващ комплексна оценка конкурентоспособността на банката, който да позволява сравняването му с този на други банки-конкуренти.
  

В точка 2.3 вниманието е фокусирано върху възможностите за изграждане на оценъчен модел за външен (дистанционен) анализ на конкуренто­спо­соб­ност­та банките.

Поставя се акцент върху обстоятелството, че по отношение на изследвания обект – търговските банки в България, няма официално публикувани сведения за всички банки или наличната информацията не винаги е съпоставима, което създава известна проблематичност при анализа на конкурентоспособността им. За да се елиминира или компенсира това, при дистанционния мониторинг се налага включването на повече показатели, което разбира се не трябва да е самоцелно. По-скоро е необходимо вниманието да се фокусира върху такива, които имат съществена информационна значимост, от гледна точка на поставените цели.

Главно внимание в предложената оценъчна система се отделя на следните нейни съставни елементи:

• 
  определяне на изходните параметри (критерии), върху които се основава оценката. Това са компонентите, очертаващи рамката на оценъчната система. Критериите следва адекватно да изразяват същностната характеристика на банковата конкурентоспособност и гледните точки, от която тя може да бъде оценявана. Безспорно резултатите от анализа в много голяма степен зависят от избора на подходящо избрани критерии;
  
• 
  обосноваване на система от показатели за оценяване на всеки индивидуален критерий. Това са компонентите, очертаващи съдържанието на системата. Като се има предвид информацията, с която се разполага, следва да се подберат възможно най-подходящите пока­затели - тези с най-висока информационна значимост от гледна точка на характеристиката на съответния критерий. Безсмислено е в оценъчната система да фигурират пока­затели, които имат ниска информационна стойност или не могат да бъдат проиграни с наличната база от данни;
  
• 
  изработване на подходяща скала и съответна техника, чрез която да се извърши оценяването по всеки индиви­дуален критерий. Използваната скала трябва достатъчно прецизно и ясно да разграничава банките на отделни категории съобразно значението на изследвания показател;
  
• 
  уточняване на техниката за обобщаване на индивиду­алните оценки по всеки критерий и формирането на крайна интегрална оценка.