Глава трета Модел за дистанционен анализ на конкурентоспособността на банките

В трета глава е разработен и емпирично тестван оценъчен модел за външен (дистанционен) анализ на конкурентоспособността на търговските банки в България. Анализът се базира на официално достъпна информация, което предопределя обективния характер на формираните крайни оценки от оценяването.

Дефинирането на компонентите се извършва съобразно изведените теоретико-методологически аспекти при изследването на конкурентоспособността на търговските банки и особеностите на дистанционния анализ. В тази връзка са адаптирани следните четири количествени критерия:

• 
  пазарно присъствие на банката - сериозното пазарно присъствие създава възможности за разширяване на пазарните дялове, за задържане на традиционните и за привличане на нови клиенти, за разширяване кръга на предлаганите банкови продукти и т.н. При пазари, близки до насищането, наличието на стабилни пазарни позиции е чувствително конкурентно предимство;
  
• 
  финансова устойчивост на банката - трудно може да се оспори факта, че финансовото състояние и финансовите резултати на банките от една страна са от изключителна важност за увеличаване на конкурентоспособността им, а от друга – те са концентриран израз на нейното равнище. Постигането и поддържането на устойчиви нива на рентабилност, качество на активите, капиталова адекватност и ликвидност, съчетани по оптимален начин, отразяват съществени предимства на дадената банка пред своите конкуренти. Тъкмо затова в повечето случаи финансовата устойчивост се приема за един от водещите критерии при оценяването на конкурентоспособността на банките;
  
• 
  ефективност на банковата дейност - един от постоянните стремежи на банковия мениджмънт е да оптимизира отношението между изразходваните ресурси (или разходи) и получе­ните резултати с цел да се получи по-голяма ефективност. Известно е, че ефективността изразява зависимостта на полезния ефект (резултат) към вложените разходи или ресурси за неговото получаване. Възможността банката да получава максимален ефект при определени разходи (ресурси) или да постига определен ефект при минимални разходи е изключително важно конкурентно предимство. Затова считаме за удачно ефективността на банковата дейност да се приеме като един от ключовите критерии при оценяване конкурентоспособността на банките. По-високата ефективност в дейността при равни други условия осигурява и по-голяма конкурентоспособност;
  
• 
  растеж на банката – едва ли е възможно да се осигури просперитет на една финансова институция и каквито и да са изгледи за успех в борбата с конкурентите без необходимия за това растеж и разширяване на мащабите на нейната дейност. Нещо повече, този растеж следва да създава и поддържа съответната оптималност. Става дума за такъв растеж, който не накърнява и не нарушава вътрешния синхрон, балан­сираност и пропорционалност в дейността на банката. Например чувствително нарастване и то за дълго време на кредитите при неизменен собствен капитал, съществен прираст на влоговете без растеж на кредитите, увеличаване на активите и при намаляващи приходи от продажби и т.н. или би породило вътрешен дисбаланс, или би предизвикало нарушения на някои регулаторни изисквания. Оптималният растеж на банката е един от важните критерии за нейната конкурентоспособност спрямо останалите.
  

Очертаните критерии естествено са взаимосвързани, но всеки един от тях е носител на специфична информационна значимост, която трябва да бъде използвана чрез прилагането на система от подходящи показатели.

Конкурентоспособността на банките количествено може да се оцени чрез много на брой и разнородни по съдържание финансови показатели. Веднага следва да се отбележи, че не всички са обект на внимание в настоящата разработка, тъй като нашето изследване е фокусирано върху дистанционния (външния) анализ на конкурентоспособността. Във връзка това при обосновката на избора на отделните показатели следва да се отчита обстоятелството в конструирания от нас оценъчен модел се акцентира само върху онези от тях, които могат да се изчислят на базата на официално публикувана и публично достъпна информация.

Пазарното присъствие на банката в много голяма степен зависи от това доколко нейните продукти са достъпни до клиентите. Достъпът на банковите продукти до клиентите има както качествени, така и количествени измерения. В качествено отношение той зависи от цената на банковите продукти, от традициите, от качественото обслужване на клиентите, от имиджа на банката и т.н. За нуждите на дистанционния анализ обаче тези качествени индикатори трудно могат непосредствено да се използват най-вече поради недостига на публично достъпна и най-вече на съпоставима информация.

Във връзка с това са определени следните показатели за оценяване: достъп до банковите продукти и услуги; относителен пазарен дял на кредитите;относителен пазарен дял на инвестициите в ценни книжа; относителен пазарен дял на депозитите; относителен пазарен дял на приходите от продажби.

.

В точка 3.2.2. са разгледани показателите, отнесени към критерия „Финансова устойчивост”.

Оценяването на финансовата устойчивост на банката изисква изследването да се фокусира върху нейното финансово състояние и получените финансови резултати. В тази насока обект на внимание следва да бъдат такива важни страни от банковата дейност като печалба, ликвидност, капиталова адекватност, качество на активите и т.н.

Включените показатели за оценка, с оглед възможностите за емпиричното тестване на модела са: рентабилност на банковите активи; чист лихвен марж; качество на активите; ликвидност; капиталова адекватност.

В точка 3.2.3. са очертани показателите към критерия „Ефективност”.

Банковата ефективност може да се оцени чрез различни показатели, изчислени или на база получени резултати спрямо направени разходи, или на база резултати по отношение на използвани ресурси.

Към направлението са адаптирани следните показатели: оперативна ефективност; разходи за единица дейност; печалба на едно лице от персонала; чиста печалба на единица административни разходи; производителност на труда.
В точка 3.2.4. акцентът е поставен върху показателите, включени в критерия „Растеж”.

Големината, активността и мащабите на банковата дейност намират концентриран израз във величината и начина на изменение (увеличаване или намаляване) на активите й. Значителният размер активи или техния постоянен прираст може да стане източник на определени конкурентни предимства за банката в различни насоки:

• 
  по-голям териториален обхват на дейността, респ. по-големи възможности за диверсификация и намаляване на риска от концентрация по отношение на кредитите, депозитите и т.н.;
  
• 
  възползване от т. нар. “икономии от мащаба”;
  
• 
  по-широк достъп до финансовите пазари;
  
• 
  по-голяма чувствителност към иновациите във финансовата сфера;
  
• 
  възползване от неписаното правило “твърде голяма е да фалира” (“to big to fail”) и др.
  

В точка 3.3 е представена оценъчната система, използвана в модела за дистанционен анализ на конкурентоспособността на банките. Тя включва:

1. 
   Разработване на четиристепенна оценъчна скала за поставяне на индивидуална оценка на показателите, адаптирани към критериите;
   
2. 
   Посочване на начина за дефиниране на:
   

• 
  общите оценъчни балове по всеки от четирите критерия – изчислява като сума от индивидуалните оценки, получени при оценяването на петте конкретни показателя, чрез които се анализира съответния критерий;
  
• 
  тежестта (значимостта) на съответните критерии - „пазарно присъствие”, „финансова устойчивост”, „ефективност” и „растеж”. Четирите критерия участват с едно и също тегло (0,25), като сумата на теглата на всички критерии е равна на 1. С други ду­ми, крайната оценката се получава като средна претеглена на резул­тата, получен при оценяването на отделните компоненти.
  
• 
  крайните оценки, които се интерпретират в две насоки:
  

,

(3.20)

 хоризонтален анализ на конкурентоспособността, който има за цел да даде динамична оценка на конкурентоспособността на всяка отделна банка съобразно тенденциите в нейното развитие през целия анализиран период (в нашия анализ това е периода 2008-2013 г.). За тези цел използваме индекс на конкурентоспособността, разглеждан в динамика, т.е. динамичен индекс на конкурентоспособността:

• 
  банки, при които съществува тенденция към устойчиво нарастваща конкурентоспособност през анализирания период;
  
• 
  банки с колеблива или относително постоянна конкурентоспособност през анализирания период;
  
• 
  банки с тенденция към постоянно намаляваща конкурентоспособност през анализирания период.
  
• 
  Хоризонталният анализ на конкурентоспособността позволява изводите да се конкретизират чрез отчитане на допълнителен фактор, който има качествена характеристика, а именно степента на адаптивност на банките към резки промени на околната среда. Затова динамичният индекс на конкурентоспособността се конкретизира по следния начин:
  

където:

„“ - банката демонстрира сравнително висока адаптивност към променящата се околна среда;

„“ - банката демонстрира умерена или колеблива адаптивност към променящата се околна среда;

„“ - банката демонстрира сравнително ниска приспособимост към променящата се околна среда;

1) Събиране на данни от годишните финансови отчети¹⁰ на три тър­говски банки: УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК EАД и Обединена българска банка АД, които през анализирания шест годишен период (2008-2013 г.), постоянно са присъствали в първата група банки по големина според класацията на БНБ. Така се създава необходимата съпоставимост при сравняване на техните показатели.

2) Изчисляване на стойностите на показателите, включени в четирите обособени критерии, за всяка от трите търговски банки в България;

3) Поставяне на индивидуална оценка на всеки показател, адаптиран съответно към критерия „Пазарно присъствие”, критерия „Финансова устойчивост”, критерия „Ефективност”, критерия„Растеж” и формиране на обща оценка по съответното направление;

4) На базата на получените междинни резултати при анализа на отделните количествени критерии за оценяване на конкурентоспособността, се изчислява статичния индекс на конкурентоспособността на трите банки за отделните години;

5) Изчисляване динамичния индекс на конкурентоспособността на трите банки за отделните години;

6) Определяне на крайна оценка по разработения оценъчен модел;

6) Дефиниране нивото на конкурентоспособността на всяка търговска банка.

На база на представените данни от получените резултати от тестването на практическата приложимост на оценъчния модел, са направени изводи в следните насоки:

• 
  В началото на анализирания период през 2008 г. трите банки тръгват от приблизително еднакви изходни конкуренти позиции с известно преимущество от една страна на Банка ДСК EАД пред Обединена българска банка АД и от друга – на Обединена българска банка АД пред УниКредит Булбанк АД. Стопанската криза у нас след 2008 г. обаче оказва определено въздействие върху конкурентните позиции на трите анализирани банки през следващите години.
  
• 
  УниКредит Булбанк АД с течение на времето засилва конкурентна си позиция, като след 2011 г. показва най-сериозни конкуренти предимства. За периода 2008-2013 г. тази банка има най-силно изразени относителни преимущества пред останалите по критериите пазарно присъствие и ефективност.
  
• 
  Въпреки че Банка ДСК EАД през годините на периода 2008-2010 г. има най-висок статичен индекс на конкурентоспособност, след 2011 г. тя губи някои от конкурентните си преимущества. Все пак за периода 2008-2013 г. се открояват нейните конкурентни предимства по критериите финансова устойчивост и растеж. Заслужава да се отбележи, че за Банка ДСК EАД и за УниКредит Булбанк АД 2010 г. е „разделната точка“, след която те сменят конкурентните си позиции, макар и с незначителни разлики.
  
• 
  Обединена българска банка АД започва 2008 г. с много добри конкурентни позиции. Постепенно обаче тя губи доста от своите конкуренти предимства, които има пред останалите банки в началото на анализирания период. След 2008 г. нейният статичен индекс на конкурентоспособността сериозно изостава в сравнение с другите две банки.
  

В заключението се представени изводите по отношение на направеното изследване на конкурентоспособността на търговските банки в България.

• 
  На база на представените мнения и съобразно спецификата на разглежданата проблематика в дисертационния труд, е очертана йерархична структура на конкурентоспособността на банковата сфера.
  
• 
  В резултат на изследване, анализ и обобщаване на теоретичните постановки за конкурентоспособността е изведено определение за банковата конкурентоспособност.
  
• 
  Разработен е модела за външен (дистанционен) анализ на конкурентоспособността на банките.
  
• 
  Извършва се емпирично тестване на модела за външен (дистанционен) анализ на конкурентоспособността на банките - за целта е направен дистанционен анализ на конкурентоспособността на три от водещите банки у нас - УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК EАД и Обединена българска банка АД. Анализират се тенден­циите за шест последователни години – от 2008 г. до 2013 г.
  

1. Ненкова, Н. Възможности за дистанционен анализ на конкурентоспособността на банките /Надя Ненкова// Социално-икономически анализи (В.Търново), 2013.

2. Ненкова, Н. Структура и особености на банковия пазар у нас /Надя Ненкова// Научни трудове (Ботевград), 2014.

ІІ. Научни доклади
1. Ненкова, Н. Въздействие на финансовата криза върху конкурентоспособността на банките у нас /Надя Ненкова// осмата Международна научна конференция на младите научни работници

„Икономиката на България – съвременни предизвикателства пред макроикономическата политика, финансовия сектор и реалния бизнес ” 8-9 ноември 2011, София.