Нова схема за хронично болни гарантирана годишна сума и брой контролни прегледи

Нова схема за хронично болни - гарантирана годишна сума и брой контролни прегледи

Хронично болните ще имат годишна сума за контролни прегледи и изследвания, която ще използват чрез резервирани талони. За всеки диабетик например се предвиждат минимум по 60 лв. за прегледи и 2 изследвания на гликиран хемоглобин през 2016 г.

Държавата определя за всеки тип заболяване какви, колко прегледи и тестове и с каква периодичност трябва да се направят.

Това предвижда новата концепция за диспансеризираните, отразена в промени на наредба 39, които са пуснати за обсъждане от здравното министерство.

Точната сума за човек ще се определи в рамковото договаряне в границите на бюджета за извънболнична помощ, обясни зам. здравният министър д-р Бойко Пенков, който е и член на надзора на НЗОК. Ако диабетикът е диспансеризиран при личния лекар, определените 60 лв. включват 4 прегледа при него и 2 теста за гликиран хемоглобин. Ако го наблюдава специалист, тогава са 2 прегледа и 2 теста.

Това не се отнася за децата с диабет, за тях са предвидени много повече прегледи - 12 през годината, уточни д-р Пенков. Ако диабетикът е и с други болести, ще има отделна сума за прегледи по тях.

Само за диабетиците се заделят около 22 млн. лв. чрез поне 600 000 талона. Те са резервирани за тези болни при личните лекари, т.е. джипитата не могат да откажат талон, а само ще насочват кога какъв преглед или изследване трябва да се направи. Разписва се профилактиката за децата и бременните. За бебетата има прегледи на зрението, слуха и за дисплазия на ставите, както и по 2 изследвания на кръвта и урината до навършването на годинка.

Разширяват се и годишните профилактични прегледи. В тях ще влиза оценка на психичното здраве. След 30 г. жените трябва задължително да ходят на мануален преглед за рак на гърдата веднъж годишно, без обаче да се включва образно изследване.

Мъжете след 50 г. имат право на тест за простатно-специфичен антиген 2 пъти годишно.

Доверието към Бойко Борисов расте 15-и месец, стигна 38%

Управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ са с повишено доверие след местните избори, показва проучване на "Алфа рисърч" от ноември.

Мобилизацията около местните избори, липсата на опозиционни лидери и относителната стабилност на България на фона на бежанската криза и атентатите в Европа водят до сериозен ръст в личния рейтинг на премиера Борисов до 38,3%, пишат в анализа си социолозите. След 15-месечен растеж доверието в Борисов достига нивата от 2011-а последната силна година в предишния му мандат. За първи път от 3 г. позитивните оценки за премиера вземат връх над негативните, коментират социолози. С изключение на еврокомисаря Кристалина Георгиева Борисов се оказва единственият български политик с положителен рейтинг. С 4% по-висока е и подкрепата за кабинета - от 20% през юни до 24% сега. Толкова 24,5%, е подкрепата за ГЕРБ , ако парламентарните избори бяха през ноември.

Хората оценяват премиера Борисов в качеството му на политически лидер и като такъв той няма конкуренция.Но оценката за кабинета минава през водените политики, към повечето от които гражданите са критични, поясняват от "Алфа рисърч".

Традиционно одобрявана и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73 %), а най-харесван министър е Лиляна Павлова, показват данните. 36,5% я оценяват като успешна и само 3,1 % - като неуспешна. Следва я Ивайло Калфин с 22,9% позитивни оценки и 10,7% негативни. Трети е Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на победата на ГЕРБ на местния вот. Като успешен го оценяват 16,2%, а 4,2% - не. Министър Петър Москов е четвърти с 23,8 на сто оценки "успешен" и 17% на обратното мнение.

По думите на социолозите Москов и Калфин са единствените министри с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа (над 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в тях. Подобна подкрепа за министри "Алфа рисърч" не е регистрирала в нито един от предишните кабинети. Факт е, че здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат позитивни промени.

В сравнение с юни президентът Росен Плевнелиев е добавил 4% симпатизанти до 28%.

Основният опонент на ГЕРБ - БСП, запазва втора позиция, но свива подкрепата си до 8,4%. Така съотношението между ГЕРБ и БСП става 3:1. Одобрението към Михаил Миков пада вече 12-и месец до 13,2% сега.

ДПС е с 6,8% вот, а лидерът му Лютви Местан с 6,5% подкрепа. Движението обаче губи ореола си на "силната партия" само 8% твърдят, че влиянието му се разширява.

Реформаторският блок е 4-и с 6,5 %. Следва го Патриотичен фронт с 4,2% и АБВ с 3,5%

"Атака" намалява наполовина електората си 1,8%. Доверието към Волен Сидеров спада двойно от 9,5 през юни на 4,8% сега.

53% одобряват данък "вредни храни"

Една от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов - въвеждането на данък "обществено здраве", е подкрепена с мнозинство от 53% от българите. 44% не го одобряват, показват данните. Общо 53% от анкетираните твърдят, че проверяват съдържанието на купуваните от тях храни, като половината от тях са започнали да го правят през последния месец в резултат от оживения дебат по темата. Всеки 2-и твърди, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар, но 43% не са наясно дали в продуктите, които купуват, има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини. На фона на слабата запознатост притесненията са значителни: от 50% до 57% се опасяват за влиянието на различни съставки върху собственото им здраве. А по отношение на консумираните от децата храни и напитки опасенията за включените в тях съставки нарастват до 75-80%.

Данъкът се подкрепя въпреки притесненията, че може да доведе до намаляване на доходите (49%), да се развие сива икономика (43%), да се закрият работни места в хранително-вкусовата индустрия (38%). Очакванията на хората обаче са, че тази мярка ще накара хората да се информират повече за храните, които консумират (57%), и ще ограничат използването на съставки с негативен ефект върху здравето (50%). 40 на сто от анкетираните вярват, че с въвеждането на данъка хората ще започнат да консумират по-здравословни храни.

Подкрепата за въвеждане на данък "обществено здраве" преобладава и сред по-заможните, и сред хората с по-ниски доходи, показват данните както сред хората с по-високо материално положение, така и сред най-ниско доходните, определяни като потенциално най-потърпевши. Тъкмо по-несъстоятелните обаче са най-притеснени за качеството и състава на продуктите, които консумират. Затова акцентът е не върху поскъпването на продукти с рискови за здравето съставки, а върху промяна в рецептурите на производителите.