Нова телевизия, "Коритаров live", 19 октомври 2005 година, 08. 05 часа
Изтегляне 179.75 Kb.
|
| Нова телевизия, "Коритаров live", 19 октомври 2005 година, 08.05 часа.
Водещ Георги Коритаров: Започва "Коритаров live". Не знам дали е време за разговор по културни теми, но във всички случаи много хора сигурно ще се почувстват объркани заради това какво представлява ежедневието им и как от време на време се опитваме да се връщаме и към теми, които може би на пръв поглед им изглеждат все по-далечни и все по-чужди. Така или иначе днес ще говорим за култура през обещанията на това, което предлагаше БСП в предизборния период, ще изпълни ли социалистическата партия ангажиментите си към културата. Наш гост е министърът на културата Стефан Данаилов, на когото казвам добро утро и добре дошъл. Стефан Данаилов: Добро утро. Водещ: Добро утро и на слушателите на радио "Нова Европа", които се присъединяват към аудиторията на Нова телевизия. Защо започнах с този кратък увод? Защото преди Стефан Данаилов да седне и още преди да започнем разговора ни с Недялко Йорданов при аналитичния преглед на печата, една наша зрителка се обади по телефона с въпроса, който аз си записах, защото много ме впечатли: толкова ли е важно какво става с културата, след като народът изнемогва? И сега ще трансформирам този въпрос към Стефан Данаилов. Как да се говори за култура, когато хората изпитват такива тежки материални затруднения? Ст. Данаилов: Не може да не се говори за култура, независимо при какви обстоятелства изпадаме непрекъснато, защото, започвайки от темата какво предлагахме в нашите програми за развитието на българската култура по време на... преди изборите и самите избори, и това, което се случи след това с наводненията и проблемите на нацията, действително са важни неща, но искам да кажа, че бедствията, следейки и пресата, какво ни очаква при едно земетресение и т.н., не може да бъде, не мисля, че трябва да бъде единственото и само в съзнанието на хората, защото, докато културата се е раждала с векове и се надявам, че тя ще съществува винаги, аз използвам една фраза, че когато вече всичко друго бъде забравено, ще остане все пак културата. В този смисъл не можем да не намерим време и да мислим и за българската култура на прага на влизането ни в Европа, на прага на глобализацията и един много важен мотив, предполагам, за всички - какво ще се случи в духовността на нацията, ако спрем да говорим за култура. Водещ: Да, обаче това, което залага като може би релеф на обществените нагласи към културата нашата зрителка с нейния въпрос, не предопределя ли кръгът от хора, които мислят за култура, да бъде все по-затворен, все по-елитарен, а културата като продукт да бъде все по-изолиран от представата за широка обществена консумация? Ст. Данаилов: Между другото въпросът не е лош, защото... добър даже, защото темата за културата в развити страни се говори вече за културна индустрия. Тези дни имах среща с представителя в България на "Бритиш кансъл институт", с когото разговаряхме именно за това какво се развива в Англия като културна индустрия на културата, която даже започва процентно да бъде по-голяма от другата част на самата индустрия. Водещ: Преди около месец министър-председателят Сергей Станишев обяви открито нещо, което не е честа практика, но така или иначе той пое тази отговорност да съобщи, че БСП няма да бъде в състояние да изпълни пълния обем от предизборните си обещания. Валидно ли е това и за обещанията в сферата на културата? Ст. Данаилов: Значи, ако си спомняте, аз ще припомня, че в нашата програма беше заложено поначало процентът за култура от брутния вътрешен продукт да бъде фиксиран на 0.8 процента. Водещ: 0.8 до 1.2. Ст. Данаилов: Това е в четирите години, до четвъртата година. В днешните условия наистина, при подредените приоритети, в които влизат социални, медицина, образование, и аз се надявам все пак културата да участва в този приоритет, макар че не бихме могли да искаме такава височина, съобразявайки се все пак с необходимите средства за възстановяване на бедствията. Но това, което се надявам, очаквам и за което не крия, си водя разговорите и ще употребя битката, борбата, е във всички случаи бюджетът за тази година, за 2006 г. на функция култура и, разбира се, на Министерството на културата с неговите институти да бъде завишен, защото в програмите, които ние сме си поставили, влизайки в Европа, сме длъжни да превърнем в по-добро състояние инфраструктурата на културата, имам предвид базите, в които работят и които се посещават от зрителите. Водещ: Но едва ли, това е много важен аспект, разбира се, какъв процент от брутния вътрешен продукт ще отиде за развитие на културата и ще бъде отразен в бюджета, но това е, бих казал, финансовото измерение на отношението към културата. Вие във... Ст. Данаилов: То не е маловажно. Водещ: Аз специално подчертах, че не е маловажно, но ангажиментът на БСП към културата беше много по-широк и той е разработен в стратегията на БСП за развитие на културата. Ст. Данаилов: Значи, стратегията... Водещ: Как тя е отразена? Ст. Данаилов: ...и тази концепция, която беше оставена от предишния кабинет, вие знаете, че беше направена концепция за развитие на българската култура от съвета към министъра, имам предвид г-жа Чилова, тези два документа, те са пред нас и те служат в момента за определяне целите, приоритетите, които си поставя българката култура. Водещ: Стратегията актуален документ ли е, стратегията за развитие на културата? Ст. Данаилов: Стратегията, убеден съм, че заедно с концепцията тя трябва да подлежи на един по-широк диспут, разговор... Водещ: Ами, ето водим го този разговор. Ст. Данаилов: ...с гражданските сдружения, които са свързани главно с културата, защото в нашата стратегия имаше повече лостовете как бихме могли да достигнем до 2015 г. по този начин, докато в концепцията са повече заложени неща, които са пожелателни и въпросът е как можем това да го превърнем в реалност. Водещ: Добре, нека да включим в нашия разговор, тъй като той бе любезен да остане сред нас, Недялко Йорданов, известен творец, поет и драматург. Как изглежда през неговия поглед състоянието на българската култура и от какво тя има нужда повече днес - от пари или от законодателна основа, която да бъде по-адекватна. Недялко Йорданов: Най-малко аз мога да давам съвети на Стефан Данаилов. Пържим се на един огън толкова години, какво ли не ни е минало през главата, така че той чудесно знае проблемите на българската култура и аз просто не се съмнявам, че всичко, което е възможно да се изстиска от бюджета, той ще го направи. Така че въпросът с финансите, със средствата, мисля че не е толкова основният въпрос, защото, пак казвам, аз съм сигурен, че той няма да предаде фронта на хората на изкуството. Водещ: Да, и аз така предположих, че не е толкова основен. Ст. Данаилов: Значи, аз не стигнах до момента за законодателната дейност, тъй като... Водещ: Да, ще стигнем. Ст. Данаилов: ...реализацията на една концепция или стратегия, все пак нейните лостове са именно промени в законодателната дейност или нови закони. Водещ: Ами ето, закон за театъра. Ние тук говорихме с г-н Йорданов преди вас. Ст. Данаилов: Да, чух вашия разговор. Водещ: Имаше преди три парламента внесен проект и досега мисля, че няма приет такъв закон за театъра. Закон за... да, спонсорството. Ст. Данаилов: Значи, аз бях от инициаторите, преди година и половина, да се започне в Министерство на културата работа върху един такъв законопроект, изхождайки от положителните моменти след гласуването на закона за филмовата индустрия. Наистина група беше, така да се каже, назначена, която започна да работи с този законопроект, но като... Водещ: За театъра говорим? Ст. Данаилов: За театъра, но като вариант, който беше направен в началната си фаза не беше добър, защото не всеки закон трябва да определя финансирането на една или друга сфера, защото веднага ще последва след това поредица от закони. Значи, в нашите перспективи има закон за музикалната индустрия например, за библиотеките, но ние сега повече.... Водещ: Във вашите законодателни намерения. Ст. Данаилов: Намерения в следващите години, но сега за нас е важен моментът именно промяна в закона, за да не кажа нов закон за развитие на българската култура, тъй като... Водещ: Закон за закрила и развитие на културата. Ст. Данаилов: Защита на българската... защото този... Водещ: Има ли готов проект? Ст. Данаилов: Значи, проектът се работи. Водещ: Работи. Ст. Данаилов: Работи се проектът. Водещ: Каква е неговата философия, какво искате да постигнете? Ст. Данаилов: Значи, вижте, времето показа, че нещата се промениха. Значи, само от държавното финансиране, не може да се очаква единствено и само от него. Знаете, че в България освен държавните структури, които бяха, както каза Недялко, във времето доста съкращавани, вече добре вървят голяма част от общинските и много частни формации, и в този смисъл трябва една адекватна на пазарното ни устройство законодателна дейност. Освен това има големи проблеми със социалните права и възможности на арта в България. В този смисъл аз имам цяла страница тук отделни точки, които ще съществуват. В момента... Водещ: В този закон за развитие и закрила? Ст. Данаилов: В този закон за развитие, да, на културата, защото, вижте, ние трябва първо да си избистрим философията на закона. Винаги се задава въпросът... Водещ: Да, нека да включим от студената спирка на "Нова" днес, тя е студена, защото времето е студено, чака един човек, иска да ви запита нещо. Той е до колегата Иван Черкезов. Здравейте. Репортер Иван Черкезов: Добро утро и от нас отново. Ще има ли светло бъдеще българската култура в лицето на министър Стефан Данаилов и какво бихте го попитали? Гражданин: Стефан Данаилов без съмнение би могъл да бъде полезен за българската култура, защото има отношение към тази проблематика и дълги години е в нея като активно действащо лице. Той със своя авторитет на обществена личност, с престижа, който си е спечелил като актьор обаче би трябвало да докаже, че е и отличен администратор. Това, което бих желал да го запитам е как ще използва натрупания опит и в какви направления ще наблегне на своята дейност? Водещ: Добре. Благодаря ви. Ст. Данаилов: Аз също благодаря за добрите думи и за въпросите. Г-н Коритаров, аз искам да кажа, че от многото срещи, които в тези 60 дни имах възможност да направя, тъй като вече там някъде идват дните ми в този кабинет, в който съм сега, имам предвид Министерството на културата, не крия, че очакванията на хората на културата към мен са големи. Аз знам моята отговорност. Водещ: Какво всъщност очакват от вас? Ст. Данаилов: Това, което и аз съм очаквал години наред. Водещ: Какво? Ст. Данаилов: Това, че, първо, българската култура не би трябвало вече толкова години да бъде извън съзнанието на българските политици.Това е видно. За 15 години какво се случи с нея? Българската култура беше изоставена на една вегетация, която не може да трае 15 години. Водещ: Това не е ли обаче едно дълбоко сгрешено в основата си разбиране за ролята и ценността култура, защото като че ли, ако се опитаме да го преведем, това е вид носталгия по държавния или обществено-държавния подход към културата? Кой да направи така, че тя да се върне в съзнанието на политиците, ако не самите политици? Ст. Данаилов: Това е една от функциите ми. Аз не знам дали четохте писмото на колегите от вестник "Култура" до мен, в което това е обръщението. Първото и това, че все пак съм поел тази функция,аз съм я поел съзнателно, разбира се, след не малко разговори в каква посока трябва да вървим. Водещ: Ама не, как става това да се върне в съзнанието. Ето аз например тук много се учудих, чета стратегията ви за развитие на културата. Стратегическата цел, която си поставяме, е възраждането на исконната любов на българина към четенето. Е как се възражда исконна любов на българина към четенето като стратегическа цел? Ст. Данаилов: Вижте, все пак ние не можем да не се върнем към възпитанието в добрия смисъл на думата на децата към световната култура и българската култура, защото това не съществува вече в образователната система поне в началните години. Водещ: Ама това е субект на отношение. Как като стратегическа цел да се възроди любов? Ст. Данаилов: Аз разбирам, че вие вадите голяма част от контекста на тази стратегия, която предлагахме, но това трябва да се случи, защото аз много добре разбирам, че настроението на децата е повече в компютрите, но ако те бъдат изоставени изцяло в самовъзпитанието компютърно, какво би могло да дойде. Водещ: Какво четете, четете ли художествена литература? Участничка: Ами да, четем художествена литература, в смисъл че... Водещ: А какво? Участничка: Какво четем? Аз в момента чета "Записки по българските въстания", което беше ме подсетила една наша преподавателка в университета, че е грехота... Водещ: Голямото издание. Участничка: ...да, нали, да не четем такива произведения, които са... Водещ: А другите какво четат? Участничка: В последно време съм забелязала, че много от младите коментират Маркес и Ремарк, което всъщност наистина е изненадващо, но не съм много сигурна, че всъщност тези два автора са толкова добре познати. Водещ: Маркес и Ремарк. Ами, на някои кръгове са познати. Общо взето това са автори, които са световно известни и в България като че ли изборът на четене е вече продукт на личната селекция, на личната култура. Според вас може ли със стратегия да се възроди любов към четенето? Участничка: Със стратегия... ще прозвучи наистина комерсиално, нозависи от стратегията. В крайна сметка мисля, че желанието и наистина любовта към четенето си зависи именно от нагласата на хората. Водещ: Това е може би ключът, г-н Данаилов. Ст. Данаилов: Разбира се, че... така записано, ако се върнем назад, например смятаме в данъчната политика, тъй като вие споменахте, г-н Коритаров, за закона за меценатството, който е един от приоритетите ни и което ме радва, че ние имаме вече съгласието на политическите сили, които днес са в коалицията, и на финансовия министър да започне работа по този законопроект. Водещ: За меценатството. Ст. Данаилов: За меценатството като вариант на търсене на алтернативно финансиране на културата. Но... ето един проблем, който сме го обсъждали и на много от срещите с моите колеги и приятели от писателските кръгове - възможността за намаляване на ДДС за българската литература. Такива преференции в Европа колкото искаш данъчни. Даже на нулеви ставки в ДДС. Защото вие казахте държавата, но държавата тези години много бързо се опита да се отдалечи от процесите на културата и затова изпаднахме в такава тежка ситуация и 80 на сто от материалната база на културата, която е много, която би трябвало да носи и финансови дивиденти, тя е в такова тежко състояние, че не може да очакваш някакви добри финансови резултати и освен всичко... Водещ: Но... Ст. Данаилов: Само искам да ви кажа. Сега се връщам от Франция. Как може френската държава за възстановянето на "Гран пале", без да й мигне окото, да отпусне 100 милиона евро, 100 милиона евро са 200 милиона лева, за един от техните институти културни. А какво се случва? Те не са частни музеи. Това са държавни структури, които... Водещ: Така е, това е в зависимост от финансовия потенциал на съответната държава. Ст. Данаилов: Аз разбирам потенциал, но не може да бъде винаги оправдаването проблемите на хората, които ги виждаме, всичките живеем заедно, да бъдат само и единствено за сметка на културата. Водещ: Нов въпрос имаме от студената спирка на "Нова". Иване, кой е до теб? Репортер: Тук при мен е един наш колега. Асен Алеков, той е журналист на свободна практика. Какъв е вашият въпрос към Стефан Данаилов? Асен Алеков: Моят въпрос, аз очаквам от г-н Данаилов да оправи нещата в културата, защото предишният министър нищо не направи. Репортер: Какво конкретно? Асен Алеков: Конкретно за заплатите в театрите, където артистите наистина получават мизерно заплащане. Искам те да се почувстват наистина хора, които да живеят пълноценно, да не мислят за утрешния ден, да имат самочувствие като актьори на сцената.Пиша от 10 години... Водещ: Благодаря. Ето, заплатите в театъра... Ст. Данаилов: Това, което е доброто, защото аз мислех, че ще има и такъв въпрос - дали сме си направили анализ на това, което сме заварили, и ако в един работен ден, доста дълъг мой, 85 процента са въпроси нерешени и проблеми, с които идват и хората, и които откривам в нашата сфера, има поне 15-20 процента добри. Едно от добрите неща за една част, говоря за държавния сектор в сферата на културата, знаете, че миналата година беше завишена заплатата с 50 на сто и малко по-късно бяха завишени заплатите на художествено-техническите служби в нашите институти държавни с още 20 на сто. Проблемът е, че структурите, които работят в общинските културни институти, а те са много в страната, са в много тежко състояние тези, които работят там. Аз не искам да съпоставям и да правя противоречия, но директор на музей, доцент, кандидат на историческите науки, не може и не е редно да има заплата, по-малка от заплатата на един учител, уважавайки труда на учителите. Водещ: Добре. Ст. Данаилов: И там е проблем, за който говорим ... Водещ: Можете ли да поемете ангажимент като министър? Ст. Данаилов: Значи, ангажимента аз съм го поел, разбира се, самото финансиране, защото в тази сфера от функция култура за миналата година бяха отпуснати 77 милиона лева, в които влизат именно и заплатите на тези работещи хора. Това са библиотеки, музеи, галерии, да не говоря, че халът на читалищните ни дейци също не е по-добър и аз не мога да не водя тези разговори, защото разстоянието вече, разликата между държавната структура и общинската е много голяма. Водещ: Добре. Да се обърнем пак към проблемите на вашите законодателни намерения. Нещо, което засяга медиите, откривам във вашата стратегия. Предлага се да се разработят и да се направят промени в Закона за медиите и то какво пише: "... създаване условия за усъвършенстване и амоусъвършенстване на кадрите в медиите, повишаване на вътрешните професионални изисквания, внимателен анализ на очакваното въздействие върху зрителите на външните продукции на електронните медии, съобразен с народопсихологията на българите. Това са само част от въпросите, чийто правилен отговор може да се гарантира чрез приемането на промени в Закона за медиите." Какво се има предвид? Ст. Данаилов: Значи, поначало първата реакция беше, че ще се прави нов закон за медиите. Аз имах възможност в този месец да се занимавам с медии дотолкова, доколкото трябваше във връзка с изисквания на Европейския съюз да мине една тригодишна залежала стратегия за телевизията. Тя беше много необходима и, разбира се, с много проблеми между различни комисии тя е вече приета от Народното събрание. Това са едни от изискванията в Европейския съюз. Но искам да кажа по-просто. Скоро имам среща с ръководството на Българската национална телевизия за един договор между Министерство на културата и телевизията, който е подготвян години наред, но не е бил сключван. Водещ: Добре, от тази гледна точка въпросът е... Ст. Данаилов: От тази гледна точка става въпрос повече, с прости думи, става въпрос за това, че по отношение на развитието на българската култура... Българската национална телевизия има за съжаление, аз говоря в друга телевизия за това, но дълг към българската култура, защото от ониторингите, които се правят, и наблюденията, които имаме, времето за разговор за българската култура, тя не е спряла, тя действа и... Водещ: Но тук не се визира Българската национална телевизия, а се говори за електронните медии. Какво значи внимателен анализ на очакваното въздействие върху зрителите на външните продукции на електронните медии, съобразен с народопсихологията? Ст. Данаилов: Ами ето, става въпрос... разбира се, че особена е фразата, но ако вие имате достъп до зрителите, те ще ви кажат например достатъчно ли е и единствено ли само трябва да бъдат заливани медиите, макар че по-голямата част са частни, да речем с различни шоу програми, риалити шоута и т.н. Водещ: Ето например как изглежда "Биг брадър" на фона на това разсъждение, как изглежда? Ст. Данаилов: Не, става въпрос, че... аз не знам защо така звучи, но тук става въпрос единствено и само за обществените телевизии. Ние не може да въздействаме по закон на вас. Водещ: Добре, как изглежда... ами така е написано - на електронните медии. Ст. Данаилов: Значи, нещо е... не знам... Водещ: А как изглежда, как изглежда "Биг брадър" на фона на това разсъждение? Ст. Данаилов: Ами "Биг брадър", някои казват такъв ни е народът днес. Аз не съм съгласен с това, защото аз... Водещ: А как изглежда филмът "На всеки километър" на фона на това разсъждение? Ст. Данаилов: Ами чудесно. Водещ: Защо? Ст. Данаилов: Защото е много по-добър от "Биг брадър". Водещ: С какво? Ст. Данаилов: С всичко. Водещ: А с какво по-точно? С това, че главните герои са по-млади? Ст. Данаилов: Е, сега аз не правя анализи. Първо, "Биг брадър" не го гледам, нямам възможност, но оценката, която чувам, е доста добра и не подразни толкова хората, които някои смятаха. Напротив, един спомен от нещо, което се е случило. Водещ: Значи, това, което тук е написано, визира само Българската национална телевизия. Ст. Данаилов: Значи, ние говорим за това. Държавата не може, макар че ние говорим за обществена телевизия, но действително възможностите, които би имало, да бъдат посочени. Аз пак казвам, съжалявам, че всичко е свързано пак с финансиране, но културните проекти, проектите за култура в националната ни медия, е много слаб или е в часови график, в който няма кой да го види. Водещ: Говорите за... Ст. Данаилов: Национална телевизия, говоря за това. Водещ: Национална телевизия, говоря за това. Ст. Данаилов: Българска национална. Ние не можем да въздействаме върху вашата телевизия, макар че имаше хубави наченки, за съжаление спряха. Аз бях много щастлив като тръгна сериала по Нова телевизия, но за съжаление той таман тръгна и хората свикнаха с него... Водещ: Кой сериал? Ст. Данаилов: Какво беше - "Хотел България". Водещ: А, да. Ст. Данаилов: Но за съжаление спря и таман тръгнах да го давам за пример, че ако това направят повече телевизии... Водещ: Е, добре де, те ако ви чуят, може и да го пуснат пак, откъдето е спрял. Каква е тази... кажете, какво може да се направи, тук е едно много голямо отворено писмо, време е да спре агонията на "Бояна филм" и на българското кино. От "Бояна филм" ли тръгва агонията на българското кино? Ст. Данаилов: Не, не, няма такова нещо. Водещ: Писмото е и до вас. Ст. Данаилов: Да, агонията на българското кино тръгна още 1990 г., след като беше, така да се каже, освободен националният филмов център "Бояна филм" и това беше основната грешка, която беше направена тогава, защото много лесно даде възможност държавата да се отдръпне с нормалните субсидии. Водещ: Как ще стане сега приватизацията? Ст. Данаилов: Тя приватизацията върви. Тя върви приватизацията. Аз разбирам, че това е направено от... Водещ: Ще бъде ли доведена до успешен край, както призовават? Ст. Данаилов: Тя трябва да бъде доведена до успешен край. Зависи кой край как го виждаме. Аз скоро отговарях в Народното събрание по повод приватизацията на "Бояна филм". Може би зрителите знаят, че е, бих казал, заварено положение. Договорът беше сключен, предварителният договор, сутринта преди избора на нашия кабинет. Моите и на повечето от колегите единствени опасения за приватизация са дали срокът за отдаването, този, така да се каже, 10-годишен срок, който трябва да изпълнява купувачът, меморандумът е достатъчен. Водещ: Значи по този модел ще се приватизира, както върви, въпреки полемиката? Ст. Данаилов: Аз не мога да променя модела, тъй като приватизацията е тръгнала. Не е това моделът, но за съжаление, тук има и вина и предишният кабинет, и разговорите, за съжаление, които се водиха, три заседания поредни в Комисията по култура в 39-то народно събрание, което аз го организирах, ние говорихме именно кои са защитните мерки, за да ни гарантират, че няма да се промени това, за което е, функцията на "Бояна филм" и земите няма да бъдат разпродавани. Водещ: Един ученик от училище по изкуствата, за да стимулираме това те да питат и да се чувстват ангажирани, нека да му дадем думата, има въпрос. Репортер: Той се казва Александър. Какъв е твоят въпрос към Стефан Данаилов... Александър, ученик: Моето училище се казва, средно художествено училище по приложни изкуства "Свети Лука" и аз съм голям почитател на Стефан Данаилов. И също аз бих искал да му задам няколко въпроса, отнасящи се към изкуството. Аз също бих попитал ще има ли развитие както в художественото изкуство, така и в театралното, и в киноизкуството. Репортер: Конкретно за вашето училище? Ученик: Конкретно нашето училище да се набляга повече на рисуване, на определени области като дърворезба. Водещ: Благодаря ви. Благодаря, Иване. Това е. Ст. Данаилов: Първо, и това е като една добра информация. Аз бях много щастлив от това, че първо училищата в сферата на културата не са били закривани в годините и в момента учат 6500 деца в училищата по култура. Водещ: Между другото един зрител преди нас попита ще се върнат ли центровете за художествена самодейност, ще се възстановим ли към... Ст. Данаилов: Не, много трудно ще е да възстановим това. Въпросът е да помогнем на читалищата те да развиват тази дейност. Водещ: Да. Какво прави актьорът Стефан Данаилов? Ст. Данаилов: Актьорът Стефан Данаилов е добре... малко. Водещ: Малко е добре? Ст. Данаилов: Малко е добре. В събота имам представление първо, играя Пигмалион. Тези дни ще почна да преглеждам текста. Това е една от любимите ми роли. Водещ: Ще успеете ли да си го... Ст. Данаилов: Това е въпрос, който всеки ми задава. Водещ: ... припомнете. Ст. Данаилов: Все още съм добре. Не, освен това това е представление от 1998 г. Водещ: Значи си го спомняте. Ст. Данаилов: Ще си го спомня. Водещ: Как се обръщат към вас на сцената - г-н министре? Ст. Данаилов: Досега не съм играл на сцената. Не - Ламбо. Водещ: Ламбо Ст. Данаилов: Общо взето хората - на Ламбо. Министър - само тези, които са в сградата на министерството. Водещ: Кажете от ваша гледна точка защо трябваше културата и туризмът първо да се събират, после да се разделят? Ст. Данаилов: Г-н Коритаров, аз тогава много говорих, че това е несъстоятелно събиране и честно казано в момента, понеже то е с решение на Народното събрание извадено, но законово още не може да има акт на Министерския съвет, за да се отдели от Министерството на културата и това ни забавя много работата в министерството по отношение на новата структура, която ще предложим за работа на министерството, много неща, пък дори и във формирането на бюджета, това е някакво решение, което не доказа поне за това време, в което беше, макар че е кратко, някакви по-големи ползи и дивиденти за културата, за което се говореше. Водещ: И сега се стигна до разделяне. Ст. Данаилов: Напротив, дирекцията, която е в Министерството на културата, ни е похарчила парите на културата, които съм записал да ни бъдат възстановени и върнати от Министерството на финансите. Водещ: Добре. Как е Стефан Данаилов с правописа? Ст. Данаилов: Много съм добре. В момента съм на подписването и понеже пиша и резолюции, много внимавам, но на 63 години трудно мога да го направя по-красив, но внимавам с граматиката. Водещ: Краснописа, не казах краснописа, а правописа. Ст. Данаилов: Аз затова казах, затова внимавам в граматиката, г-н Коритаров. Вие скоро отново сте ме споменавали. Водещ: Споменавах ви. Ст. Данаилов: Аз споделих като приятел някои мои съкровени тайни... Водещ: Ама не, тук имаше репортажи преди това и затова така. Хубаво е да се шегуваме с иначе любимците на българската публика. Ст. Данаилов: Аз съм за. Аз първо ви благодаря, защото г-н Коритаров много пъти ме покани за предаването. Аз наистина изчаквах, за да може все пак да огледаме нещата в нашата си сфера. Благодаря за вниманието. Водещ: Благодаря и аз за това гостуване и утре от 21.15 часа, надявам се, ще се видим на нашето любимо място. Ст. Данаилов: На победата на ЦСКА. Водещ: Победата на ЦСКА над "Хамбургер". Благодаря и на вас за вашето участие в предаването. БТА/ЦП/АВ Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 179.75 Kb. Сподели с приятели:
|