ГЛАВА ТРЕТА НОВАТА ПОЯВА НА ХРИСТОС

Трансцендентният Бог е по-велик, грандиозен и всеобхватен от сътворения от Него свят; Той е повсеместно приет и винаги е привличал вниманието върху Себе си. Всяко вероизповедание може да заяви заедно с Шри Кришна (говорещ като Бога-Творец): Прониквайки в цялата тази вселена с частица от себе си, аз оставам". Този трансцендентен Бог е доминирал религиозното мислене на милиони обикновени и духовно ориентирани хора в течение на столетията, изминали откакто човечеството е започна­ло да се стреми към божествеността.

В пробуждащото се съзнание на човечеството бавно започва да проблясва великата паралелна истина за Иманентния Бог, Който божествено „прониква" всички форми, определя отвътре царствата на природата и изразява вродената божественост чрез човешкото същество, както преди 2000 години прояви природата на тази божес­твена Иманентност чрез личността на Христос. Днес, като резултат от това разкриващо се божествено Присъствие, в умовете на хората по целия свят покълва едно ново разбиране за това, че „Христос е в нас, като упование на славата" (Кол. 1.27). Налице е растяща и еволюираща увереност, че Христос е в нас, също както е бил и в Учителя Иисус; тази вяра ще промени състоянието на световните дела и цялостното отношение на човешкия род към живота.

Чудото на този живот, изживян преди 2000 години, все още е с нас и не е загубило актуалното си звучене; той е свидетелство за вечно вдъхновение, надежда, бодрост и пример за подражание. Въплътената от Христос любов все така запленява мислещия свят, макар че малко са тези, които реално се опитват да проявят същото качество на Любов, която неотклонно води към световно служене, пълно забравяне на себе си и лъчисто, магнетично съществуване. Той е говорел с кратки, обикновени и разбираеми за всички фрази, но тяхното значение е било силно изопачено от хитроумните разсъждения на Св. Павел и от пространните диспути на теолозите, след като Христос ни е напуснал, или по-точно казано - след като Той привидно ни напуска.

Все пак днес Христос е по-близо до човечеството от когато и да било преди в човешката история; Той е по-близо, отколкото предполага и най-устременият и изпълнен с надежди ученик, и може да се приближи още повече, ако изложените тук идеи бъдат осмислени от широките маси, защото Христос принадлежи на човечеството, на света на хората, а не само на църквите и светов­ните вероизповедания.

Около Него - във високата земна Обител, където Той сега се намира - са се сплотили всички Негови велики Ученици, Учители­те на Мъдростта, както и повечето от свободните Божи Синове, Които в течение на вековете са излизали от тъмата към Светлината, от илюзията към Реалността, от смъртта към Безсмъртието. Те са готови да бъдат проводници на Неговите повели и да Му се подчиняват - на Него, Учителя на всички Учители, ангели и хора. Изразителите и Представителите на всички световни вероизпове­дания чакат там под Негово ръководство времето, когато ще открият пред всички, които днес се борят във водовъртежа на световните дела за решаване на глобалната криза, че те не са сами. Трансцендентният Бог помага чрез Христос и духовната Йерархия, а Иманентният Бог във всеки човек е готов да-ни разкрие поразител­ни Откровения.

Великата Апостолска поредица на Знаещите Бога е готова днес за нова активност. Става дума за приемствеността на Тези, Които са живели на Земята, прокламирайки факта за съществува­нето на Трансцендентния Бог, като същевременно са разкривали реалността на Иманентния Бог и са проявявали в Своето битие божествените черти на Христовия живот, доколкото са живели на Земята, също както е живял (и живее) и Този, Който „заради нас прекрачи завесата, като ни остави пример как да вървим по Него­вите следи" и по Техните. Та нали в крайна сметка ние също можем да влезем в тази велика поредица.

Зад Христос заставай Буда, смирено осъзнавайки божествена­та задача, която скоро ще бъде изпълнена, защото духовното Му постижение е близко. За Неговите Планове са осведомени не само онези велики духовни Същества, Които обитават „Дома на Отца" в „центъра, където Божията воля знаят" и се организират в услуга на Неговата работа, но и всички съзнателни работници в името на Царството Божие, Духовната линия на приемственост от трона на Предвечния чак до най-смирения ученик (сплотен с всички други до краката на Христос), е фокусирана днес за помощ на човечеството.

Великият момент, който Той така търпеливо е чакал, почти е настъпил; „краят на века" (за който Той е споменал пред малката Си група ученици: „Ето, Аз съм с вас във всички дни до свършека на века") вече е дошъл. Днес Той стои и чака, знаейки, че е ударил часът, когато „подвига на Своята душа Той ще гледа с доволство" (Исая, LIII.11).

По цялата духовна верига от Божи Синове не се забелязва друго, освен очакване и подготовка. Йерархията чака . Тя е изпълнила всичко възможно от гледна точка на сегашната благоп­риятна възможност. Христос стои в търпеливо безмълвие, очаквай­ки усилията, които ще позволят на Плана да се материализира на Земята и ще Му дадат възможност успешно да завърши делото, започнато преди две хилядолетия в Палестина. Буда е надвесен над планетата, готов да изпълни Своята роля, ако човечеството Му предостави такава възможност. Сега всичко зависи от правилните действия на хората с добра воля.

От Дома на Отца (от „центъра, където Божията воля знаят", или от Шамбала на езотеристите) звучи глас: Часът настъ­пи. От Царството Божие, ръководено от Христос, долита отговор: „Да бъде волята ти, Отче". Долу, в нашия борещ се, объркан и нещастен човешки свят, непрекъснато набира сила зовът: “Христос да се завърне на Земята". Така, трите големи духовни центъра - Дома на Отца, Царството Божие и пробуждащото се Човечество - се изпълват с една цел, една идея, едно очакване.

Важното е сега да се утвърди една по-разширена представа за „центъра, където Божията волята знаят". Обществото вече трябвала притежава известно разбиране за този най-висш духовен център, в който (според евангелския текст) винаги се е вслушвал и Самият Христос. В Новия Завет често четем, че „Отеца Му каза" или, че „Той чу Глас", недостъпен за останалите, или че се раздаде глас „Това е Синът Мои Възлюбен". Няколко пъти четем, че Му се дава печата на потвърждението (както това духовно се нарича). Само Отеца, планетарният Логос, „Единият, в Който живеем, движим се и съществуваме" (Деяния, ХVII.28), Повелителят на Света, Предвечния (Дан. VII.9) - само Той може да изрече това окончателно, потвърждаващо слово. Както знаем, съществуват пет кризисни момента или посвещения, свързани с Учителя Иисус: Раждането във Витлеем, Кръщението, Преображението, Разпятието и Възкресението, но зад това практическо учение се крие намек за нещо много по-важно и висше - за потвърждаващия Глас на Отеца, Който вижда и признава деянията на Христос.

Когато Христос довърши започнатото преди две хилядоле­тия, този потвърждаващ Глас несъмнено ще бъде чут отново и ще засвидетелства божественото разрешение за Неговата нова поява. Тогава Христос ще приеме онова изключително посвещение, за което ние нищо не знаем, освен че в Него ще се съединят двата божествени аспекта - любовта-мъдрост в пълното си проявление, мотивирана от божествената воля или могъщество. Тогава Буда и Христос заедно ще се изправят пред Отца Си, Повелителя на Света, ще видят славата на Господа и в крайна сметка ще преминат към по-висше служене с непознати за нас природа и мащаби.

Пишейки това, аз не съм воден от фанатичен или адвентистки дух и не говоря от позициите на спекулиращия теолог или като изразител на някоя от формите на религиозното, пожелателно мислене. Споделям с вас тези идеи, защото (както мнозина вече знаят) дойде решаващото време, когато призивът на обикновените, изпълнени с вяра сърца достигна най-висшите духовни сфери и приведе в движение енергии и сили, които вече не могат да бъдат спрени. Призивният зов на бедстващото човечество е достигнал днес такава сила и звучене, че обединен с мъдростта и знанието на духовната Йерархия, е породил определени видове активност в Дома на Отца. Това ще придаде ново сияние на Божията слава, ще трансформира божествената воля към добро в човешка добра воля и като резултат ще доведе до мир на Земята.

Новата глава от великата книга на духовното битие е почти написана; поредното разширение на съзнанието наближава; скоро човечеството отново ще почувства божественото внимание и пред­вкусващото очакване ще потвърди точността на Библейското твърдение: „ще Го съзре всякое око" (Откр. 1.7). Религиозното битие, или духовната история на човешкия род, се сумира за нас в серията от свидетелства за Тези, Които в течение на векове са формирали Апостолската Приемственост, известна ни като поредица от вели­ки религиозни лидери, които са произлизали (като започнем от 700 г. пр. н. е.) от средата на човечеството и са основали великите съвременни вероизповедания, и преди всичко в самия Христос, въплътил съвършенството на Иманентния Бог плюс знанието за Трансцендентния Бог; в признаването на основните духовни кон­цепции за любовта, живота и взаимодействията, които дълго са зреели в човешкото мислене и вече са близо до правилната си проява; в разбирането за истинското братство между хората, осно­ваващо се на единния божествен живот, функциониращо чрез единната душа и изразяващо себе си чрез единното човечество; и накрая, в признаването на взаимодействието както с божествения живот в целия свят, така и със самия човешки род. Именно тази еволюционна и духовна позиция ще доведе до правилни човешки отношения и в крайна сметка - до мир в целия свят.

Днес се заражда и друго прозрение. Това е повсеместното разбиране за близкото завръщане на Христос (ако тази формули­ровка може да бъде вярна по отношение на Този, Който никога не ни е напускал!) и на новите благоприятни духовни възможности, които това събитие може да породи.

В основата на горното разбиране лежи присъщата за човешко­то съзнание дълбоко вкоренена вяра, че някакъв велик Наставник, някакъв Спасител, Откривател, Законодател или Божествен Пред­ставител трябва да се появи от света на духовните реалности в отговор на човешкия зов и нужда. Божествените Синове са се появявали под различни имена в хода на цялата човешка история -винаги в час на огромна потребност и откликвайки на ясно изразе­ния човешки зов. Така идва и Христос и после привидно ни напуска, като сякаш изоставя работата Си недовършена и без да осъществи Своето виждане за съдбата на човешкия род. Вече две хилядолетия нещата изглеждат така, сякаш цялата Му работа е отишла на вятъра и е била безполезна; та нали величието на църквите през вековете не е показател за духовния успех, към който Той се е стремял. Теологичните спекулации и количественият ръст на привържениците на световните религии (вкл. на Християнството и Будизма) не могат да бъдат критерий за успешното осъществяване на световна­та Му мисия - за това е необходимо нещо много по-голямо. Този успех е изглеждал невъзможен, тъй като е изисквал три условия, при които Неговата работа може да бъде оценена; сега тези три условия са налице. Първо, това е общото състояние на планетата, което се оказа за нещастие (поради човешкия егоизъм) толкова катастро­фално, че човечеството бе принудено да осъзнае причината и източника на бедствието; второ, това е духовното пробуждане, импулсът към което трябва да извира от самите дълбини на човеш­кото съзнание, и което днес е налице като резултат от световната война (1914 - 1945 г.); и трето, това е постоянно усилващият се призивен зов, молба или настояване, насочен към висшите духовни източници, независимо с какви имена ще бъдат наречени те.

Тези три условия вече са налице и пред човечеството се появи нова благоприятна възможност. Бедствието, което пос­тигна човешкия род, е универсално и всеобщо; никой не е пощаден; по един или друг начин - във физическо, икономическо или соци­ално отношение - то засяга всички. Духовното пробуждане на хората (изповядващи, но по-често неизповядващи някаква световна религия) навсякъде е пълно и всеобщо, като обръщането към Бога е масово. Накрая, тези две причини стимулират както никога досега призивния зов на човечеството; той е по-отчетлив, чист и безкорис­тен в сравнение с всеки друг период от човешката история, тъй като се основава на по-ясно мислене и на общото страдание. Истинната религия отново се събужда в сърцата»на хората по света; това осъзнаване на божествената надежда и опора може да върне чове­чеството към църквите и световните вероизповедания, но с още по-голяма сигурност ще го върне обратно към Бога.

„Религия", това най-често е наименованието, което даваме на призивния зов на човечеството, предизвикващ ответна реакция у Духа на Бога. Този Дух работи във всяко човешко сърце и във всички групи. Той осъществява своята дейност чрез духовната Йерархия на планетата и подтиква Христос - Главата на Йерархи­ята, към действие, което ще Го върне отново на Земята заедно с Неговите Ученици.

Идеята за пришествието на Христос е широко популярна, като концепцията за Божия Син, Който се завръща в отговор на човеш­ката нужда, е залегнала в повечето световни вероизповедания. Откакто Той привидно е напускал сферата, отредена Му от вярва­щите, малки групи от тях са започвали да лелеят надеждата, че в един или друг момент Той ще се върне, но техните пророчества и очаквания неизменно се оказват погрешни. Той не се появява. Тълпата сипе подигравки над тези хора. а интелигенцията ги упрек­ва. Хорските очи не Го съзират и няма никакви веществени свиде­телства за Неговото Присъствие. Днес хиляди хора знаят, че Той ще дойде и че Планът за Неговото пришествие е приведен в действие, но никой не знае нито датата, нито часа. Това е известно само на двама-трима, та нали „в който час не Го очаквате, ще дойде Синът Човешки" (Мат. XXIV.44).

Наистина е трудно за ортодоксалния мислител от което и да е вероизповедание да приеме факта, че Христос не момее да се върне, защото Той винаги е бил тук, на нашата Земя, съдействайки за духовното развитие на човечеството. Той никога не ни е напускал, а бидейки в тяло и на сигурно място (макар че Той не се укрива), ръководи делата на духовната Йерархия и на Своите ученици и съратници, които заедно с Него са дали обет за земно служене. Той момее само да се появи отново. Духовен факт е, че преминалите през гробната пещера към пълнотата на възкръсване­то могат да станат видими, но в същото време да се изплъзват от погледа на вярващия. Видението и осъзнаването са две много различни неща и едно от великите прозрения на човешкия род в близко бъдеще ще бъде приемането на факта, че Той винаги е бил с нас и е споделял заедно с всички ни многобройните блага и особености на нашата цивилизация.

Първите признаци за Неговото приближаване заедно с учени­ците Му вече могат да бъдат различени от тези, които забелязват и вярно тълкуват знаменията на времето. Налице е (като част от тези знаци) духовно обединение на хората, които обичат своите събратя. Това всъщност означава организиране на външната физическа армия на Бога, чиито единствени оръжия са любовта, правилната реч и правилните човешки отношения. Тази невидима организация започна да се развива с феноменална скорост (особено след смерча на война­та), тъй като човечеството вече е преситено от ненавист и раздори.

Съратниците на Христос вече действат под формата на Нова Група Световни Служители; това е най-мощният корпус от пред­вестници, които някога са подготвяли появата на велика световна Фигура върху сцената на човешкото битие. Тяхната работа и влия­ние вече стават осезаеми по целия свят и нищо не може да разруши направеното от тях. Към това трябва да добавим духовното и организиращо въздействие на произнасяния (от 1935 г. насам) гласно призив, чиято енергия се насочва по каналите, свързващи Земята с Високата Обител на Христос. От там тя се предава към онези още по-висши сфери, откъдето Повелителят на Света, Предвечния, Отеца на всички, плюс Творческите Енергии и Живите Същества, намира­щи се там заедно с Него, могат да фокусират вниманието си върху човечеството и да насочват стъпките, необходими за по-бързото осъществяване на Божествената Цел.

За първи път в човешката история зовът на масите е толкова мощен и съгласуван с божественото ръководство във времето и пространството, че резултатът е неизбежен и сигурен. Очакваният духовен Представител трябва да се появи, но вече не сам, а придру­жен от Тези, Чиито живот и слово ще будят признание във всяка област на човешкото мислене. Символичните пророчества за това наближаващо събитие, срещани във всички световни Писания, ще докажат своята достоверност. Не е изключено техният символизъм да получи нова интерпретация, защото част от обстоятелствата и събитията могат да протекат по начин, различен от дадения в Писанията. Той действително ще дойде върху „облаци небесни" (Матея, XXVI.64), както гласи християнското Писание, но какво особено има в това, след като днес милиони хора идват и си отиват върху облаци? Споменавам това пророчество като едно от най-впечатляващите и известните, макар че то на практика не означава кой знае какво за нашата съвременна цивилизация. Важното е това, че Той ще се появи отново.

Празникът Весак [Wesak] от векове се провежда в добре известна долина на Хималаите с цел:

1. Да се потвърди фактът за физическото съществуване на Хрис­тос сред нас от времето на Неговото т. нар. заминаване.

2. Да се докаже (във физически план) фактическото единство на западния и източния подход към Бога. Присъстват както Христос, така и Буда.

3. Да се организира място за среща и сплотяване на тези, които ежегодно (синтезно и символично) се обединяват, представяйки Дома на Отца, Царството Божие и Човечеството.

4. Да се покаже природата и дейността на Христос като велик избран Посредник, Представител на духовната Йерархия и Лидер на Новата Група Световни Служители. Той Лично изразява тяхната потребност да осъзнаят фактическото съществуване на Царството Божие тук и сега.

Вероятно една от основните вести за всички нас, които четем тези редове, е фактът за физическото Присъствие на Христос на Земята в тясно взаимодействие с Неговата група от ученици и последователи, посветили цялата си активност за благото на чо­вешкия род. Тяхната сплотеност се проявява най-ясно при чества­нето на големите духовни празници, когато се манифестира взаи­модействието не само в Царството Божие, но и на Отеца и Дома на Отца. Съществува празникът на Великден, също както и празникът на Буда, Който във физическо присъствие изразява духовната солидарност на нашата планета. На празника Си в юни Той (като лидер на Новата Група Световни Служители) използва новия Призив за благото на всички хора с добра воля по света; заедно с това Христос обединява зародишните, неизразени копнежи на масите, които се стремят към нов и по-добър начин на живот и жадуват за любов във всекидневния живот, за правилни човешки отношения и за осмисляне на основополагащия План.

Именно тези физически събития са от значение, а не някакви неясни надежди и обещания, давани от световните религии. Имен­но физическото Присъствие на нашата планета на такива всеприз­нати духовни фигури като Повелителя на Света, Предвечния; на седемте Духа пред престола на Бога; на Буда - духовния лидер на Изтока, и на Христос -духовния водач на Запада, привличат в това кулминационно време нашето внимание. Смътната вяра в Тяхното съществуване, мечтателните спекулации във връзка с Тяхната ра­бота и заинтересованост за човешкото благосъстояние, неуверено­то, но пълно с надежда пожелателно мислене на вярващите (и на невярващите) скоро ще отстъпят място на конкретно знание, на визуално разпознаване, на доказуеми признаци за извършваната работа и на реорганизация (от необичайно могъщи хора) в сферата на политическия, религиозния, икономическия и социалния живот на човечеството.

Всичко това ще се осъществи не като резултат от някакво изявление или изумително планетарно събитие, което ще застави човешките същества по целия свят да възкликнат: „Ето: Той е тук! Ето знаците на Неговата божественост!", защото така ще се предиз­вика само антагонизъм и присмех, съпротива или фанатично лековерие.

То ще бъде следствие от признаването на правото на лидерство, от динамичните, но логични промени в световните дела и от действията на широките маси, инициирани от дълбините на собственото им съзнание.

Преди много години посочих, че Христос ще се прояви по три начина, или по-точно, че фактът за Неговото Присъствие може да се докаже в три отделни аспекта.

Беше подчертано, че първото, което Той ще направи, е да стимулира духовното съзнание у човека, да разбужда в широк мащаб духовните потребности на човечеството и да подхранва в световен план Христовото съзнание в човешкото сърце. Това вече е направено, при това със забележителни резултати. Безспорна и фактическа проява на този процес са растящите искания на хората с добра воля, на дейците в сферата на благосъстоянието и на тези, които се борят за международно сътрудничество, облекчаване на световните страдания и утвърждаване на правилни човешки отно­шения. Тази фаза на подготвителната работа, показателна за Него­вата нова поява, вече е достигнала до степен, на която нищо не може дая спре или забави. Независимо от видимото на повърхност­та, подемът на Христовото съзнание бележи успех, а онова, което изглежда като отстъпление, е без значение в далечна перспектива и има само временен характер.

И трето, казват ни, че Христос ще дойде в образа на Човек и ще ходи сред хората както преди. Това още не е станало, но необходимите подготвителни планове са в ход. Те не предполагат раждане на миловидно детенце в уютен земен дом, няма да породят пламенни претенции или лековерен възторг у простодушните хора (както често става), нито пък някой ще се появи и ще възкликне: „Ето го Христос. Той е тук" или „Той е там". Ще подчертая обаче, че широкото разпространение на подобни измислици и претенции - макар и нежелателни, погрешни и подвеждащи - все пак е демонстрация на човешкото очакване за близката нова поява на Христос. Вярата в Неговото пришествие е заложена дълбоко в човешкото съзнание. Кога и как именно ще дойде Той засега не се съобщава. Точният момент не е настъпил, а методът за Неговата поява още не е утвърден. Фактът, че двете предшестващи, подгот­вителни действия вече са извършени от Йерархията (под Негово ръководство), е гаранция, че Той ще дойде и че човешкият род ще бъде готов за това събитие.

Нека да обобщим някои аспекти от работата, с която Той се е заел преди две хилядолетия, защото в тях се крие ключът за разбиране на Неговата бъдеща дейност. Някои от въпросните факти са добре известни, тъй като често са били подчертавани от световните религии и особено от наставниците на Християнската вяра. На широките маси е било внушавано, че Неговата мисия надхвърля човешката способност за разбиране, като ненужно се е акцентирало върху божествения Му произход - нещо, което Той самият избягвал да прави, - и това е пораждало у хората убеждението, че само Той (и никой друг) може да извършва подобни деяния. Теолозите са забравяли собствените Му думи, че: „ще сътворите дела по-големи от тези, защото отивам при Отца си" (Йоан XIV.12). Тук Той загатва, че Неговото заминаване в Дома на Отца ще отприщи у хората такъв приток на духовна сила, прозрение и творческа мощ, че техните дела ще надминат Неговите; поради системното изопачаване на Неговото учение и слабото му съотнасяне с човека, ние все още не сме „сътворили дела по-големи от тези", т. е. Неговите. Това несъмнено ни предстои, защото в някои области почти сме готови да ги осъществим. Нека да очертаем някои от нещата, които Той е правил и които ние също можем с Негова помощ да направим.

1. За първи път в нашата история божествената любов се въплъщава в човека и Христос открива тази ера на любовта. Това проявле­ние на божествената любов все още се намира във фаза на формиране; светът засега не е изпълнен с любов и малко хора разбират истинския смисъл на тази дума. Символично казано обаче, когато ООН придо­бие фактическа и истинска власт, благополучието на света ще бъде осигурено. А какво ще е това добруване, ако не любов в действие? Какво ще е това международно сътрудничество, ако не любов в световен мащаб ? Такива са делата, които любовта на Бога е проявила в Христос и за изпълнението на които ние днес работим. Опитваме се да действаме глобално, независимо от съпротивата, която може да има само временен успех, защото такава е мощта на пробудения човешки дух.Ето делата, които Йерархията успешно провежда, насър­чава и ще продължава да подпомага.

2, Христос е учел, че Царството Божие се намира на Земята и ни е съветвал да го търсим приоритетно, оставяйки всичко друго на втори план. Това Царство винаги е било с нас, като е обединявало всички онези, които в течение на вековете са се стремили към духовни цели, освобождавайки се от ограниченията на физическо­то тяло, емоционалния контрол и ограничаващия ум. Днес неговите обитатели (оставайки неизвестни за масите) живеят във физически тела и работят за благото на човечество, като използват в качеството на обичайна техника любовта, вместо емоциите, и формират онзи велик корпус от „просветлени Умове", който направлява съдбините на света. Царството Божие не е нещо, което ще слезе на Земята, когато човекът стане достатъчно добър! То ефективно функционира и сега, но изисква разпознаване; като организирано тяло, то вече предизвиква разпознаване у тези, които търсят преди всичко Царството Божие и в резултат откриват, че То е вече тук. На мнозина е известно, че Христос и Неговите ученици физически присъстват на Земята и много от нас в течение на вековете са познавали Царството, което Те ръководят, с неговите закони и различните му видове активност.

Христос е световният Лечител и Спасител. Той работи, защото е въплътената душа на цялата Реалност. И днес, както и преди двадесет века в Палестина, Той действа чрез групи. Там Той е работил чрез тримата си възлюбени ученика, дванадесетте апостола, избрани­те седемдесет и заинтересованите петстотин... Сега Той действа чрез Учителите и Техните групи, в резултат на което усилията Му значител­но нарастват. Той може и ще работи чрез всички групи в степента, в която те са пригодни за планирано служене, за пропускане на любовта и за съзнателна връзка с огромната мощ на вътрешните групи.

Много от онези, които са провъзгласявали физическото Присъст­вие на Христос, толкова са изопачили учението Му с нелепите си претенции и догматичните си настоявалия за незначителни детайли, че всъщност малко са спомогнали за разпознаването на скритите истини и неправилно са обрисували това толкова привлекателно царство. То съществува, но не като място за възпитание или за златни арфи, населено с глуповати фанатици, а като поле за служене, където всеки има възможност да развива своята божественост в служба за човечеството.

3. При Преображението си Христос явява славата, присъща на всеки човек. Троичната нисша природа - физическа, емоционална и ментална - е победена преди славата да се прояви. В този момент, когато Иманентният Христос е във въплъщение, а човечеството е представено от тримата апостоли, от Дома на Отца долита Глас, който потвърждава явената божественост и Синовност на Преоб­разения Христос. Върху тази вродена божественост и потвърдена Синовност е основано братството между всички хора - единен живот, единна слава, която ще бъде явена, и единно божествено взаимодействие. Днес славата на човека и неговите фундаментални взаимодействия вече са факт на човешкото съзнание, дори ако пропуснем всичко свързано с божествеността. Наред с всичко онова, което остава достойно за съжаление и сякаш обезсилва всички претенции за божественост, налице е чудото на човешките постижения и триумф над природата. Славата от научните успехи и великите свидетелства на древното и съвременно творческо изкуство не оставят място за съмнение в човешката божественост. Ето това са „делата по-големи от тези", за които е говорил Христос, и ето Неговият триумф в човешкото сърце.

Тенденцията този триумф на Христовото съзнание винаги да се разглежда през призмата на религията, посещаването на черкви и привързаността към ортодоксалната вяра, всъщност показва невероятното тържество на силите на злото. Да бъдеш гражданин на Царството Божие не означава задължително да си член на някоя ортодоксална църква. Божественият Христос в човешкото сърце може да се проявява в много различни области на човешкото съществуване: в политиката, изкуството, икономиката и правилния обществен живот, в науката и религията. Полезно е да се помни, че при единственото Си посещение (като възрастен) в еврейски храм, Христос предизвикал там скандал! Човечеството върви от слава към слава и това ясно се вижда в дългата панорама на историята. Днес тази слава се разкрива във всички области на човешката активност и Преображението на тези, които са на гребена на човешкия цивилизационен успех, е съвсем близо.

4. И накрая, чрез триумфа на Разпятието, или на Великото Отречение (както то по-точно се нарича на Изток), Христос за първи път закрепи на Земята тънката нишка на божествената Воля, която се проточва от Дома на Отца (Шамбала), минава през гриж­ливо пазещото я Царство Божие и чрез Христос се спуска на вниманието на човешкия род. В резултат от посредничеството на някои велики Божи Синове трите божествени аспекта или характе­ристики на божествената Троица - воля, любов и познание - са станали част от човешкото мислене и устрем. Християните са склонни да забравят, че кризата в последните часове на Христос е протекла не на Кръста, а в Гетсиманската градина. След това - в минутите на агония и отчаяние - Неговата воля се разтваря в тази на Отеца: „Отче! - казва Той, - Не моята, Твоята воля да бъде" (Лука, ХХII.42).

Нещо ново, макар и запланувано от незапомнени времена, се случва тогава в тази тиха градина; представяйки човешкия род, Христос закрепя (или установява) волята на Отца на Земята, с което дава възможност на разумното човечество дая осъществи. Дотога­ва тази Воля е била известна в Дома на Отца, но призната и адаптирана от ръководената от Христос духовна Йерархия за облекчаване на световните нужди, сега Тя приема очертанията на божествения План. Благодарение на кризисния момент, преодолян от Христос преди две хилядолетия, човечеството днес може да добави и своите усилия за осъществяване на този План. Волята към добро в Дома на Отца може да стане добра воля в Царството Божие и да се трансформира в правилни човешки отношения от просвете­ното човечество. Така правата линия или нишка на Волята Божия се проточва сега от най-високото място до най-ниската точка и може в подходящото време да стане канал за възхождението на човешки­те синове в ответ на низхождението на любящия, животворен дух на Бога.

Нека забравим за отдалечеността и неопределеността във времето и да си дадем сметка, че става дума за фактически събития на нашата планета. Говорим за случки и реални явления, известни на много хора. Историческият Христос и Христовият дух в човешките сърца са планетарни факти.

Има един аспект от завръщането на Христос, за който рядко се споменава: какво ще означава за Него това връщане към живота на човечеството и към обичайната външна активност? Как ще се чувства Той в часа на новата Си поява сред хората?

Има едно велико посвещение, което в Новия Завет се споме­нава като „Възнесение". Знанията ни за него се изчерпват с оскъд­ната информация, дадена ни от Евангелската история, а именно, че събитието става на планински връх, където Христос уверява при­състващите наблюдатели, че не ги е напуснал; след това един облак Го обгръща и го скрива от погледа им (Деяния, 1.9). Никой от присъстващите не е можел да Го придружи по-нататък. Съзнанието на хората е било неспособно да проникне там, където Той е избрал да отиде - дори думите Му се тълкуват неправилно, а значението на изчезването и на постоянното Му, но невидимо присъствие, се разглежда от човечеството само в замъглена мистична светлина. Двамата Познаващи Бога, които също присъстват на събитието, са гаранти пред наблюдателите, че Той ще се върне по подобен начин.

После Той се възнася. Облакът Го обгръща и скрива, но днес облаците на планетата са готови отново да Го открият за нашия взор.

Сега Той очаква момента на низхождението, което в нашия нещастен човешки свят ще Го изправи пред една не особено привлекателна картина. От тихото планинско уединение, където Той е чакал (обучавайки Своите ученици, посветените и Новата Група Световни Служители) и откъдето е наблюдавал и ръководил човечеството, Той ще трябва да дойде и да заеме полагащото Му се видно място на световната сцена, като поеме Своята роля във великата драма, разиграваща се на нея. Този път обаче Той ще изиграе Своята роля не в някаква затънтена провинция, а пред очите на целия свят. Широкото разпространение на радиото, теле­визията и бързите средства за масова комуникация, които плътно обгръщат нашата малка планета, ще позволят дейността Му да бъде наблюдавана от всички и тази перспектива несъмнено ще предполага големи трудности, изпитания и приспособявания, плюс неизбежен и болезнен опит. Той ще дойде не като всемогъщия Бог, създаден от невежото човешко въображение, а като Христос, Основателя на Царството Божие на Земята, за да довърши започ­ната от Него Самия работа и отново да въплъти божествеността, но вече в много по-трудни условия.

Всъщност Христос страда много повече от приближените Си последователи, отколкото от хората на външния свят; Неговата работа по-често е обременена от дейността на напредналия канди­дат, отколкото от тази на просветения мислител. Жестокостта на външния свят не причинява на Христос такава дълбока скръб, каквато Му причиняват Неговите собствени ученици, плюс масова­та злочестина, характерна за целия цикъл на съществуване (мина­ло, настояще и бъдеще) на човечеството.

Той идва както за да поправи грешките и неправилните предс­тави на тези, които са се осмелили да тълкуват простите Му слова през призмата на собственото си невежество, така и за да дари признание на онези, които с вярното си служене са направили Неговото завръщане възможно. Сега Той е изправен пред сложно изпитание, което е подготовка за предстоящото Му голямо посвеще­ние; след като го преодолее и изпълни Своята задача, Той ще заеме още по-високо положение в Дома на Отца или ще се оттегли в някакво далечно място на служене, където ще могат да Го последват само най-извисените духом; тогава Неговото сегашно място ще бъде заето от Онзи, Който Той своевременно ще е подготвил и обучил.

Преди обаче това да се случи, Той ще трябва отново да излезе на обществената арена, да изиграе Своята роля в световните дела и да докаже целта и мащаба на мисията Си. Влизайки във въплъще­ние, Той ще събере Своите избрани съратници и съветници; те няма да бъдат същите, които са го придружавали в предишното по-просто време, а нови членове на човешкото семейство, които днес Го разпознават и се готвят да работят с Него според възможностите си. Светът, в който Той планира да се върне, е твърде различен и това до голяма степен е обусловено от интелектуалното развитие на широките човешки маси. Този факт създава за Него големи проблеми, защото, ако Волята на Бога трябва да бъде разумно осъществена на Земята, то на Христос ще Му се наложи да влияе върху интелекта на хората, а не (както преди) само върху техните сърца. Неговата основна задача несъмнено ще се състои в устано­вяването на правилни човешки отношения във всяка област на човешкото битие. Ще ви помоля да напрегнете своето въображение и да се опитате да осъзнаете всичко онова, което стои като задача пред Него; ще ви помоля да размислите върху трудностите, с които Той неизбежно ще трябва да се сблъска, и преди всичко с пробле­мите, породени от масово поставяния погрешен интелектуален акцент.

Него, Представителя на Божията любов, Го молят отново да се появи на световната арена, където предишната Му вест беше отричана, забравяна или неправилно тълкувана в продължение на две хилядолетия, и където ненавистта и обособеността е характер­на човешка черта навсякъде по света. Това ще Го потопи в чужда за Него атмосфера и в ситуации, когато ще Му се наложи да използва всичките Си божествени ресурси, вкл. и най-крайните. Популярна­та идея обаче, че Той ще се върне като тържествуващ, всемогъщ и неотразим войн със сигурност е лишена от фактическо основание. Това, че в крайна сметка Той ще заведе Своя народ - човечеството, в Ерусалим, е обоснован факт, но тук не става дума за еврейския град Ерусалим, а за „мястото на мира" (какъвто е преводът на думата „Ерусалим"). Внимателният анализ на съвременните све­товни реалности и посветеното използване на въображението ще разкрият пред искрения мислител ужасяващата тежест на задачата, поета от Христос, Който отново „пожела да отиде в Ерусалим" (Лука, 1Х.51). Той отново ще се появи и ще поведе човешкия род към цивилизованост и към такова състояние на съзнанието, при което правилните човешки отношения и световното сътрудничес­тво за общото благо ще станат универсален движещ импулс. Чрез Новата Група Световни Служители и хората с добра воля, Той ще завърши Своето съединение с Волята на Бога (с делата на Отца), така че извечната воля към добро ще започне да се разбира и проявява у човечеството като добра воля и правилни отношения. Постигайки това, Той ще завърши Своята задача и ще бъде свобо­ден отново да ни напусне, но вече без да се завръща, тъй като ще остави човешките съдбини в ръцете на онзи велик духовен Служи­тел, Който ще бъде новият Глава на Йерархията, или на невидимата Църква.

Възниква въпросът: как можем да служим, с какво можем да помогнем в сегашния подготвителен етап?

Това, което правят членовете на духовната Йерархия, е изклю­чително необходимо; учениците, които се намират в съзнателен контакт с Учителите на Мъдростта (или със старшите ученици на Христос), работят денонощно, за да осигурят онова доверие, пра­вилна нагласа и разбиране на божествения духовен „импулс", които са необходими за облекчаването на Неговия път. Заедно със своите групи от по-малки ученици, кандидати и изследователи на реалността, те се сплотяват зад Христос и Му съдействат за постигането на Неговата цел. Основното, в което те се убеждават, е настъпването на онази циклична криза в планетарния духовен живот, която от хилядолетия се очаква в Дома на Отца (Шамбала). Те осъзнават факта, че за първи път в човешката история всичките три духовни центъра или групи, чрез които Бог работи, са фокуси­рали усилията си върху една обща задача. Шамбала, духовната Йерархия и Човечеството (т. е. Домът на Отца, Царството Божие и Светът на Хората) заедно участват в голямото дело за разпалване Светлината на Света. Тази Светлина ще озари по непознат досега начин не само Дома на Отца, който е източник на цялата наша планетарна светлина, но и духовния център, откъдето са дошли всички Учители и Световни Спасители (такива като Хермес, Буда и Христос), Които са заставали пред хората и са им казвали: „Аз съм Светлината на света". Сега тази светлина ще обгърне и света на хората, носейки просветление в техните умове и в мрачните кътчета на човешкото битие.

Христос ще донесе именно светлина и (преди всичко) „изоби­лен живот", но докато това не стане, ние няма да разберем скрития смисъл на тези думи и не можем да осмислим последващото откро­вение и новите възможности, които ще се открият пред нас. Благо­дарение на Него обаче светлината и животът са на път, за да бъдат разбрани и приложени като добра воля и правилни човешки отноше­ния; духовната Йерархия се готви за това. Този път Христос няма дойде сам, а ще бъде придружен от Своите съратници. Неговият (и Техният) опит ще бъде противоположен в сравнение с предишния, защото сега ще Го види всяко око, ще Го чуе всяко ухо и ще Го оценява всеки ум.

Ние лесно можем да помогнем в преустройството, за което ратува Христос, като запознаваме себе си и своите ближни със следните факти:

1. Че новата поява на Христос е близка.

2. Че Христос присъства във всяко човешко сърце и може да бъде извикан като гаранция за новата Му поява.

3. Че обстоятелствата на Неговото завръщане са очертани само символично в световните Писания - това може коренно да промени предвзетите представи на човечеството.

4. Че главната и задължителна предпоставка е мирът по целия свят, основан върху възпитанието в добра воля, което неизбежно ще доведе до правилни човешки отношения и оттук - до установя­ването (образно казано) на линии от светлина между различните нации, религии, групи и индивиди.

Ако успеем да представим тези четири идеи на целия свят и по този начин да отразим чисто рационалната критика, която твърди, че всичко това е прекалено мъгливо и много прилича на пророчество и мечтателно видение, ние ще сме постигнали много. Твърде е въз­можно древната мъдрост:„умът е убиец на реалността", да е фундаментално вярна и по отношение на масата от човечеството, тъй като грубо интелектуалният подход (който отрича видението и отказва да допусне недоказуемото) може да бъде много по-погрешен, отколко­то предвижданията на Знаещите Бога й очакванията на масите.

Познанието на божествеността вътрешно озарява духовната Йерархия, която сега представлява общност на Тези, Които са обединили в себе си интелекта и интуицията, практичното с при­видно непрактичното, фактическия начин на живот и пътя на човека, ръководен от видение. Има също така и хора, обременени от пазарището на всекидневието; те трябва да се научат на божес­твеното разпознаване, което по същество е отклик (на физически план) спрямо новите разширения на съзнанието. Този Христос, Който ще се завърне, няма да прилича на онзи Христос, Който (привидно) си бе отишъл. Той няма да бъде „човек на скръбта", нито безмълвна и замислена фигура, а гениален носител на духовни послания, които няма да се нуждаят от интерпретации и ще бъдат предпазени от неверни тълкувания, защото Той ще може веднага да посочи истинския им смисъл.

През последните две хилядолетия Той е бил върховен Глава на невидимата Църква, или на духовната Йерархия, състояща се от ученици с различно вероизповедание. Христос признава и обича всички нехристияни, които са запазили верността си към Основателя на своята религия: Буда, Мохамед и др. Той не се интересува от вероизповеданието, ако човек се стреми да обича Бога и човечеството. Онези, които търсят Христос, Който е напуснал Своите ученици преди стотици години, няма да разпознаят този Христос, Който се намира сега в процес на завръщане. Той не градя религиозни бариери в своето съзнание; за Него няма значение към кое вероизповедание принадле­жи човекът.

Божият Син е на път и няма да дойде сам. Неговият челен отряд вече е тук и Планът, който трябва да се следва, е ясно очертан. Нека разпознаването се превърне в цел.