Новата поява на Христос Алис Бейли глава първа



страница3/6
Дата09.09.2017
Размер1.87 Mb.
#29827
1   2   3   4   5   6
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

РАБОТАТА НА ХРИСТОС ДНЕС И В БЪДЕЩЕ

Ние се убедихме, че учението за великите Появи и за идващите Аватари, Световни Учители, или Спасители, лежи в основата на всички световни религии. Чрез Тях се осигурява непрекъснатостта на откровението, като във всяка нова епоха човечеството получава възможност да направи следващата си крачка по Пътя на Еволюцията, към Бога и божествения Център, където волята на Този, „в Който живеем, движим се и съществуваме" (както се е изразил Св. Павел в „Деяния", XVII.28), се фокусира, разбира и насочва. Ние се докоснахме до мисиите на двама от тези Аватари (Буда, Вестителя на Светлината за Изтока, и Христос, Вестители на Любовта за Запада) и до Тяхната работа за света като цяло; обсъдихме и появилата се уникална благоприятна възможност за Христос, както и Неговия отклик през 1945 г., когато Той изрази решението Си да се яви отново и ни даде Великия Призив като помощно средство в подготвителната работа, която непосредствено ни предстои. Сега е полезно да се разгледа природата на работата, която Той ще предприеме, както и учението, което вероятно ще даде. Фактът за непрекъснатостта на откровението и на даваното през вековете учение ни подтиква към мъдро разглеждане и духовен размисъл за вероятните насоки на Неговата бъдеща работа.

През изминалите векове за Христос бяха съобщени много неща от различни източници, мислителни школи и църкви, които обсъждаха очакващата Го ситуация и вероятността за Неговата нова поява. Учениците, стремящите се и хората с добра воля вече са направили много, за да подготвят света за Неговото т. нар. завръщане. Сега и Изтокът, и Западът се намират в еднакво очак­ване. Пристъпвайки към темата за Неговата работа, трябва да помним, че Източният Наставник е въплътил в Себе си Мъдростта на Бога, чиито израз е човешкото познание (третият аспект на божествеността); и че Христос е станал проводник и носител на втория божествен аспект в цялото му съвършенство, доколкото в Него двата аспекта - светлината и любовта, получиха пълно изражение. Сега е ред на висшия божествен аспект (на Волята Божия), да приеме въплъщение и Христос се готви именно за това. Откро­вението не може да се прекъсва, а какви други изражения на божествената природа ще ни бъдат открити по-късно, за нас сега е безполезно да гадаем.

Уникалността на предстоящата мисия на Христос и на Него­вата благоприятна възможност се състои в това, че Той е способен (в Себе си) да стане проводник и носител на двете божествени енергии - тези на любовта и на волята, т. е. магнетичната потенция на любовта и динамичната ефективност на божествената воля. Подобно откровение не е било възможно никога досега в дългата история на човечеството.

Работата и учението на Христос ще бъдат признати от християнския свят по-трудно, отколкото от източните народи. Въпреки това, определена шокова или трудна за възприемане истина е много необходима, за да бъде пробуден християнският свят, да се даде възможност на християните да осъзнаят своето истинско място в системата на световното божествено откровение и ла видят в Христос представителя на всички вероизповедания, заемащ Свое­то заслужено място на Световен Учител. Да, Той е Световен, а не само християнски Учител. Той Сам ни е казал, че води и други паства, които Го тачат не по-малко от ортодоксалните християни. Те могат да Го наричат с различно име, но Го следват също толкова искрено и с такава вяра, както и техните западни събратя.

Нека сега накратко обсъдим някои погрешни тълкувания на Евангелската история. Нейният символизъм (т. е. древният маниер на изложението, използван в епохата преди пришествието на Хрис­тос в Палестина) е бил извратен от теолозите до такава степен, че кристалната чистота на ранното учение и уникалната простота на Христос са изчезнали под камарата от грешки, маскарада на ритуалите, парите и човешките амбиции. Сега Христос е предста­вян като свръхестествено заченат и роден, учещ и проповядващ в течение на три години, след което бил разпънат и в крайна сметка възкръснал, оставяйки човечеството, за да може строго и величаво „да седи отдясно на Бога". Всички други подходи към Бога (на който и да е народ в което и да е време или страна) са били смятани от ортодоксалните християни за неправилни, „езически" и изискващи християнска намеса. Били са предприемани всевъзможни уси­лия за налагане на ортодоксалното християнство в страни, където се признава вдъхновението и учението на Буда, както и на общнос­ти, отговорни за запазването на божествената непрекъснатост на откровението. Както добре знаем, ударението е било поставяно върху „кървавата саможертва на Христос" на Кръста и върху спасението на вярващия, зависещо от това доколко той признава и приема тази жертва. Така изкуплението на чуждата вина заменило упованието в нашата собствена божественост, която Христос е поощрявал в нас; Христовата Църква станала пищна и безплодна {както доказа световната война) поради тясното си вероучение, погрешните си акценти, клерикалната си помпозност, надутия си авторитет, материалните си богатства и излишното изтъкване на мъртвия Христос. Макар да признават възкресението Му, църквите системно са привличали главното внимание върху Неговата смърт.

Цели две хилядолетия Христос е бил представян като безмъл­вна и пасивна Фигура, скрита зад купищата от думи на множество коментатори и проповедници. Църквата насочва мисълта ни към умиращия на Кръста, а не към истинския, жив, активен и работещ Христос, Който (съгласно обещанието Си) вече двадесет века физически присъства редом с нас.

Затова, нека се опитаме да си създадем по-вярна представа за живота и дейността на Христос, и оттук - за нашата бъдеща надежда. Нека се вгледаме в тази вечносъща божествена Личност, която съставя Планове за бъдещата Си помощ за човечеството, която оценя и привлича Своите ресурси, ръководи учениците Си и детайлно организира подготовката за Своята нова поява. Ние сме призвани да пробудим вярата във фактическата природа на божественото откровение и да подтикнем Христовата църква към правилно разбиране за Него и Неговата работа. Именно живият, действащ и мислещ Христос трябва да занимава нашите умове. Евангелската история е вечна истина, която се нуждае само от ново тълкуване, което да посочи нейното истинско място в дългата поредица от божествени откровения. Христовата Мисия на земята преди две хиляди години е само част от тази поредица, а не някаква извънредна и откъсната от историческата логика история, която обособява един период от 33 години и не дава ясна надежда за бъдещето.

Каква надежда лелеят сега лишените от въображение орто­доксални теолози? Те се надяват, че в някакъв далечен час, зависещ само от непостижимата воля на Бога-Отец, Христос ще стане от Своето място отдясно на Бога и (съпроводен от ангелите и невиди­мата Църква) ще слезе под тръбен звук от облаците небесни и ще се яви в Ерусалим. Така ще се сложи край на битката, която ще бушува по това време, и Той ще влезе в града Ерусалим, за да управлява в него хиляда години. През това светло хилядолетие Сатаната, или принципът на злото, ще бъде вързан и заточен и ще има ново небе и нова земя. Какво ще стане после не се споменава, може би защото човечеството се надява на нещо толкова велико, че представяната картина не ще възбуди любопитството му.

В даденото описание, ако бъде правилно разтълкувано, прози­ра човешкото и любящо божествено Присъствие на Христос, Които въплъщава божествената любов, овладява божественото могъщество, ръководи Своята Църква и установява Царството Божие на Земята. Но какво означава понятието „Христова Църк­ва"? Тя се състои от всички, които са овладели или са в процес на усвояване на Христово съзнание или Христов живот; това е общ­ността на всички, които обичат своите събратя, защото тази любов е божественото качество, което ни прави пълноправни членове на Христовото братство. Приемането на някакъв исторически факт или теологично учение не е факторът, който ще ни свърже с Христос. Граждани на Царството Божие са всички, които съзнател­но и целенасочено се стремят към светлината и се опитват (чрез самоналожена дисциплина и обучение) да се изправят пред Един­ния Посветител; тази световна общност от хора (в тела или извън тела) признава учението, че „синовете човешки са едно"; те знаят, че божественото откровение е непрекъсваемо и винаги ново и че божественият План се осъществява на Земята.

На Земята вече живеят тези, които знаят, че благодарение на съдействието, вдъхновението и наставничеството на синовете чо­вешки, осъществили своята божественост в горнилото на всекид­невния човешки живот, Царството Божие ще се утвърди на земята; тези Знаещи сега активно работят под прякото ръководство на Христос и водят човечеството от мрака към светлината и от смъртта към безсмъртието.

Такива са великите основни истини, популярни на Изток и на Запад, които характеризират Христос, Буда и Църквата Божия; само те имат действително значение. Взорът на бъдещото човечес­тво ще бъде насочен към Христос, а не към създадените от човека институции (като Църквата и нейните сановници); Христос ще бъде виждан такъв, какъвто Той е в действителност - работещ чрез Своите ученици, Учителите на Мъдростта и последователите Си, които невидими (и често непризнати) се трудят зад световната сцена. За сфера на Неговата активност ще бъде признато човешко­то сърце, както и пълните с народ пазарни площади, а не каменните здания и пищните церемонии на църковните цитадели.

Изучаването на бъдещата работа на Христос по необходи­мост се гради върху три предпоставки:

1. Че новата Му поява е неизбежна и сигурна.

2. Че сега (както и преди) Той активно работи за благосъсто­янието на човечеството чрез ръководената от Него духовна Йерар­хия на нашата планета.

3. Че определени учения ще бъдат давани и някои енергии ще бъдат излъчвани от Него в хода на работата и новата Му поява. Хората са склонни да забравят, че това ново пришествие ще изисква от Христос период на интензивна подготовка; Той също работи по закона и под контрола на различни източници, макар и в значително по-малка степен, отколкото това важи за човешките същества.

Неговото идване ще се обуславя и определя от реакцията на самото човечество и Той ще трябва да се съобразява с нея. Дей­ността на Христос ще се съгласува и с някои фази на духовните и циклични ритми, както и с импулсите, идващи от източници, които се намират на по-високи нива от тези, на които Той обикновено работи. Върху Неговата дейност влияят както човешките фактори, така и великите „разработки" и „дълбоките решения в рамките на волята Божия". Съвършена и чувствителна, човешката страна или природа на Христос откликва на зова на човечеството, а Неговата божествена страна или природа в равна степен реагира на енергий­ните импулси, идващи от центъра, където божията воля знаят". Съгласувайки императивите на тези два фактора, Той трябва да определи точния момент. Да се извлича добро от човеш­кото т. нар. зло не е лесна задача; гледната точка на Христос е толкова мащабна и Той тиса дълбоко е вникнал в Закона за Причи­ните и Следствията (за Действието и Противодействието), че да вземе правилно решение относно Своята дейност и избора на време не е никак лесно. Човешките същества са склонни да разг­леждат всичко, което става или може да стане, в чисто човешки, близък и ограничен план; те имат слаба представа както за стоящи­те сега пред Христос проблеми и решения (споделяни от Неговите дали обет ученици), така и за възможните дългосрочни последици. Задачата на Христовите съратници е да развиват у хората „ум като този, който е в Христа"; така те помагат за разчистване на пътя пред Него, за да може Той „да дойде със Своите нозе", както се казва в Библията (Евр. XII. 13). Възприемането (по Негов пример) на живо­та и събитията в светлината на духовните ценности, ще облекчи идването на новото учение и ще очертае контурите на новата световна религия; това ще ни позволи да добием свежа и вярна представа за божественото откровение и жизнено да проникнем в умствените нагласи на Тези, Които провеждат божествената воля и творят човешкото бъдеще. Затова нека се опитаме да оценим не само благоприятната възможност на Христос да ни окаже помощ (което е обичайната представа), но и да вникнем в кризата и в проблемите, с които Той ще се сблъсква при изпълнение на пред-начертаното.

I. КРИЗАТА НА ХРИСТОС

В живота на всеки ученик и особено на този, комуто предстоят големи разширения на съзнанието, настъпва точка на криза. В тази кризисна точка се приема (доброволно или не) определено решение, след което ученикът навлиза в точка на напрежение, където решението се осъществява и следващата крачка, която трябва да бъде направена, се прояснява в неговото ментално възприятие и влияе на отношението му към бъдещето. Когато работата в периода на напрежението е изпълнена, настъпва това, което можем да наречем точка на излизане. Това е едновременно изплуване от едно и потапяне в следващо поле на опит.

Самият Христос не е изключение от този троен опит, затова нека за по-пълно разбиране да приложим тези три не съвсем подходящи формулировки и към Неговата дейност.

За Христос кризата не съществува в познатия за нас смисъл; няма никакво усилие или стрес, свързани с Неговата точка на напрежение. Избраната аналогия все пак е достатъчно добра, за да ви даде представа за това, което се случва в посоченото състояние на осведоменост, характерно за духовната Йерархия; то може да бъде наречено „духовно възприятие"в противоположност на менталното възприятие, което е неговият човешки еквивалент. Трябва да се помни, че точката на криза - пораждаща точката на напреже­ние, на която Христос доброволно се подчинява, - е йерархичен фактор или събитие, доколкото цялата Йерархия бива въвлечена в криза. Причината за това е проста: за Христос и Неговите съратни­ци съществува само опитът на груповото съзнание. Обособяващи­те нагласи и дейности са непознати за Тях, тъй като Тяхното състояние на осведоменост е включващо, и по никакъв начин -изключващо.

Затова, използвайки човешката терминология за тълкуване на божествените реакции на Христос и Неговите ученици, трябва да се поясни, че точката на криза, отговорна за йерархичното напреже­ние и за предстоящата поява или идване на Христос, вече е преми­ната от Него; тя вече е част от дългия Му минал опит. Резултантната точка на напрежение контролира сега духовната Йерархия и многобройните й групи от работници. „Точката на решение", както тя се нарича във всички Йерархични цикли, беше преодоляна в периода между юнските Пълнолуния съответно на 1936 г. и на 1945 г. Така точката на решение обхвана девет години, което е един относително кратък срок; неин резултат е решението на Христос отново да се появи или да се върне към видимо Присъствие на Земята колкото е възможно по-скоро, т. е. значително по-рано, отколкото е било запланувано.

Това решение по необходимост е било прието след консулта­ции с Повелителя на Света, „Предвечния" от Стария Завет, или „Този, в Който живеем, движим се и съществуваме" от Новия Завет. Той е пазител на Волята на Бога. То е било също така прието с пълно разбиране и участие от страна на Учителите и старшите посветени. Така и трябва да бъде, защото Тяхното участие и помощ са наложителни. Те задължително трябва да бъдат мислено с Христос, като ментално Му сътрудничат, защото Неговата нова поява означава мащабно йерархично сближение с човечеството и велико духовно събитие.

Това все пак си остава решение на самия Христос, което бележи не само точката на криза в Неговия опит, но и кулминаци­онния пункт в изразяваната от Него божественост. С цялото си благоговение и в рамките на нашето човешко разбиране трябвала напомним, че не съществува нищо статично в целия еволюционен процес на нашата планета и на космоса; във Вселената няма нищо друго, освен процеси и развития, движения, растящи достижения и все по-широки перспективи. На този велик универсален закон се подчинява и самият Христос. Отново с цялата си почит трябва да посочим, че Той също е прогресирал в Своя опит по изразяване на божествеността и се намира (ако можем така да се изразим) по-близо до Отеца и до Единния Универсален Живот, отколкото когато и да било преди. Сега Неговото разбиране за Волята Божия е по-задълбочено и Той я осъществява в по-голямо съгласие с божествената Цел, отколкото преди две хилядолетия в Палестина. Христос по необходимост е постигнал растящо възприятие за намерението на божествения Ум, въплътен в тази Самоличност, Която ние величаем под името Бог.

На Христос вече не Му е необходимо да казва в агония: „Отче! Не моята, Твоята воля да бъде", тъй като Той вече няма лична воля, а е движен от тази на Неговия Отец и от способността да взима лични решения, хармонизирани с тази божествена Воля. Неговото достижение трудно може да се изрази с други думи. Коментаторите са се опитвали да тълкуват Гетсиманския опит на Христос и да обясняват привидната Му слабост като проявление на човешкото у Него, и следователно - като временно отстъпление от божестве­ната Му природа. Те често правели това под натиска на господст­ващата теологична догма за божественото съвършенство на Хрис­тос - абсолютно, върховно и окончателно съвършенство, за което обаче Той самият никога не е изразявал и най-малка претенция. Сега Христос е по-близо до това съвършенство, отколкото когато и да било по-рано на Земята. Именно това божествено разкритие Му е позволило да направи правилния избор (в периода на вземане на решението до юни 1945 г.), при това не само за Себе си, но и за духовната Йерархия.

Съгласно божествената Воля, Той трябва отново да се появи на Земята във видимо Присъствие, да ръководи материализиране­то на Царството Божие на Земята и да възстанови Мистериите на посвещението така, че те да станат основа за новата световна религия. И преди всичко, Той е призван да разкрие природата на Божествената Воля, която често се разбираше като могъщество, водещо до изпълнение на желаното, до създаване на благоприятни ситуации, стимулиране на дейности и неумолимо осъществяване на плановете. Такова общо определение най-лесно се възприема от хората, тъй като те го разглеждат от ъгъла на собственото си своеволие, или на устрема си към индивидуално благополучие. Този тип воля е егоистичен и отначало се разбира неправилно, но постепенно води към безкористност в зависимост от благотворно­то въздействие на еволюцията. Тогава волята започва да ;е разг­лежда и разбира през призмата на йерархичния план и усилията на индивидуалния човек се насочват към отхвърляне на първоначал­ното му своеволие и към сливане на личната му воля с тази на групата, при което самата група вече се превръща в аспект на йерархичното усилие. Това е велика крачка напред в ориентацията и в крайна сметка ще доведе до изменение на съзнанието.

Повечето кандидати сега се намират именно на този етап. Все пак, волята е нещо съвсем различно от тези нейни изражения, който са се появили в човешкото съзнание като резултат от опита на хората да интерпретират божествената Воля от ъгъла на сегашната си еволюционна точка. Ключът за разбиране на проблема се намира в думите: „заличаване на всички форми". Когато съблазън­та на субстанцията бъде преодоляна и желанието отмре, тогава притеглящото могъщество на душата става Доминиращо и ударе­нието (толкова дълго поставяно върху индивидуалната форма, съществуване и активност) вече се премества върху груповата форма и цел. На този етап привличащото могъщество на Йерархи­ята и на групите ученици, ръководени от Учителите, измества низшите притегляния и по-малките фокусни точки на интереса. Когато последните заемат полагащото им се по-скромно място в съзнанието, може да бъде почувствано динамичното привличане на Волевия Аспект на божествеността - абсолютно несвързана с форма или форми, с група или групи.

В светлината на Божията Воля, Христос е приел определени базови решения и се готви да ги осъществи в относително близко бъдеще, но точната дата на новата Му поява е известна само на Него и на няколко от старшите Му помощници. Всички тези бъдещи събития обаче до голяма степен ще зависят и от определе­но фундаментално решение на самото човечество, до което ще се стигне благодарение на някои нови тенденции в човешкото мисле­не; то ще бъде резултат от субективната човешка реакция спрямо решението, взето от Христос и от духовната Йерархия, или невиди­мата Църква.

Мотивите за тази нова поява са всестранни и утвърдени и са ясно осмислени от Христос. Работата, започната от Него преди двадесет века, трябва да бъде завършена; новата световна религия трябва да бъде установена; нуждите на копнеещото и зовящо човечество не могат да бъдат игнорирани; крачките, предшества­щи великото йерархично посвещение, в което Христос е водещ Участник, трябва да бъдат предприети; събитията, характеризира­щи „края на времената", не могат да бъдат отлагани.

Ако ни е позволено да се изразим благоговейно и символично, единствената награда за Христос, когато Той обяви решението Си за окончателно и необратимо, е било позволението или правото да бъде използван (по два начина) един Велик Призив, който никога по-рано не е бил даван:

1. Като йерархичен призив, насочен към „центъра, където божията Воля знаят",



2. Като световна молитва, изразена в такива фрази, че цялото човечество да може с разбиране да се ползва от нея.

Правото да се използват определени велики Думи на Силата, или „Упътващи строфи [stanzas]", никога не се предоставя лесно. Решението на Христос да се появи отново сред хората заедно със Своите ученици е обусловило това позволение от страна на Повелителя на света, или Предвечния.

След тази кулминация на духовната криза и последвалото я решение е била достигната точката на напрежение и именно в тази фаза сега работи и планира невидимата Църква, въвличайки действащите на Земята ученици на Христос в също такова състояние на духовно напрежение. Успехът на завръщането на Христос към видимо Присъствие, също както и другите фактори, свързани с новата Му поява, зависят от събитията и контактите, които проти­чат в сегашния период на напрежение. Във всяка точка на напреже­ние, независимо от фактора време, се генерира енергия, която се натрупва за бъдещо използване и се фокусира по такъв начин или в такова състояние, че нейната сила да може да се насочва, когато е необходима и бъде призована. Това твърдение несъмнено е трудно за разбиране. Точката на напрежение (символично казано) е хранилище и източник на могъщество. Сега енергиите, които уникално ще характеризират Царството Божие, се концентрират и насочват чрез Учителите на Мъдростта в тясно сътрудничество с волята на Христос.

Докато тази енергия се натрупваше или набираше мощ, след юнското Пълнолуние на 1945 г. станаха три събития с голяма важност в жизнения опит на Христос (а оттук и на Йерархията), чиито следствия сега се затвърждават. Аз ще ги спомена само накратко, защото мие невъзможно да докажа фактическата приро­да на следващите твърдения; само възможността, вероятността и Законът за Съответствията могат да потвърдят тези събития. Тех­ните следствия ще бъдат отбелязани, особено след момента на появяването. Тези три събития могат да бъдат описани по следния начин:

1 Духът на Мира се спусна у Христос. Новият Завет ни дава свидетелство за подобно събитие, когато по време на Кръщението „Той видя Духа Божи, Който слезе като гълъб и се спусна на него" (Мат. III. 16). Този Дух е Същество с огромно космично могъщес­тво и сега Той осеня Христос по същия начин, както Христос преди две хилядолетия е осенял или работил чрез Учителя Иисус. Този Дух на Мира не е съвкупност от емоционален и статичен покой, който слага край на хаоса на Земята и утвърждава ерата на мира. Той в тайнствен смисъл е Духът на Равновесието, Който работи със Закона за Действието и Противодействието и неизбежността на Неговото влияние рано или късно ще бъде призната. Тази работа ще се проявява двояко: в пълна степен, когато Христос се появи сред хората, и бавно и постепенно преди това:

а) Хаосът, объркването, емоционалния смут и менталната неуравновесеност, царящи сега в света, ще бъдат (съгласно Закона) балансирани от съответен цикъл на покой, емоционална умиротвореност и ментално спокойствие, които ще въведат човечество в нова фаза на свободата. Установилият се мир ще бъде съразмерен на преживените преди това смут и хаос.

б) Ненавистта, която сега доминира света, ще бъде баланси­рана от проявата на добра воля благодарение на Духа на Мира, действащ чрез Христос, Въплъщението на Божията любов. Гаран­ция за появата на тази добра воля е прекомерното развихряне на омразата, която бавно нарастваше в умовете на хората от началото на XIX век за да достигне нов апогей в наше време. Пропорционал­на на нея мяра от енергията на любовта ще се прояви по-късно в резултат от активността на Духа на Мира, работещ чрез Принца на Мира, както понякога наричат Христос (Исая, 1Х.6).

Това духовно Същество няма да слезе от висините, откъдето действа и насочва Своята енергия, тъй като Христос ще служи като канал за целенасочената Му мощ. Притокът от Неговата божест­вена (извънпланетарна) енергия ще донесе в крайна сметка мир на Земята чрез утвърждаване на добрата воля, която от своя страна ще породи правилните човешки отношения. Човечеството е отбеляза­ло (разбира се, несъзнателно) първия импулс на тази енергия през май 1936 г. и отново през юни 1945 г.

2. Еволюционната сила, която ние наричаме „Христово съзна­ние" (термин, широко използван от метафизичните групи по света), се фокусира в личността на Христос по непознат досега начин. За тази мощ, дремеща във всяко човешко сърце, Св. Павел казва: „Христос е в нас, като упование на славата" (Кол. 1.27); тя е онзи фактор, който по силата на еволюционния закон води човека към Царството Божие и към „мярката на пълния Христов ръст" (Еф. IV.13). Христос винаги е бил символ на тази мощ и слава. В сегашния период на йерархично напрежение и в резултат от реше­нието да се появи отново, Христос стана Въплъщение на тази енергия и така встъпи в по-тесни отношения с човечеството. Другите велики Синове Божи действат като канали за тази енергия към дочовешките царства, докато Христос заема уникално поло­жение по отношение на човечеството. Символично казано, тази енергия създава жизнен мост от човешкото царство към Царството Божие, т. е. от четвъртото царство на природата към петото, Христос е пазител на тази енергия, но това е временно и само в периода на сегашната криза на човечеството. Благодарение на това Той може да стимулира механизма за отклик в сърцата на хората, което ще им позволи да Го разпознават (след новата Му поява) и да знаят Кой е Той. Канализирането на тази енергия започна в края на световната война и все още продължава; тя е отговорна за глобал­ната тенденция към подобрение, към укрепване на принципа за съпричастността и към растяща чистота на човешките сърца и мислене в наши дни - чистота, която ще бъде у масите (ако те са достатъчно информирани) много по-голяма, отколкото у техните лидери.

Както ви е известно, човешката история по същество е хроника на великите духовни Вестители, Които (периодично, в дни на човешка криза) идват от тайната обител на Всевишния, за да помагат, вдъхновяват, откриват, водят и насочват. Това е история на идеите, представяни на вниманието на човечеството и формира­щи цели цивилизации и култури. Такава е неотложната човешка нужда в наше време и благоприятната възможност, породена от факта, че един от тези Синове Божии се опитва - в сегашния цикъл на напрежение - да сътрудничи с Христос. В резултат от решението на Христос и „духовното Му сливане" с Волята на Бога, Аватарът на синтеза става Негов близък Съратник. Това е събитие от първос­тепенно планетарно значение. Връзката с Него е бил а установена и помощта от Негова страна е започнала да постъпва от момента на произнасянето на Великия Призив и от началото на неговото използване от широките човешки маси. Доколкото Христос се е заел с дело от колосална важност, Той ще има подкрепата на Аватара на Синтеза и ще се опира на този „Безмълвен Аватар", чиито поглед (символично казано) ще бъде „устремен към Него, чиято ръка ще Му бъде опора, и чието сърце ще бие в унисон с Неговото".

Това Същество е тясно свързано с Волевия Аспект на божес­твеността и сътрудничеството с Него е станало възможно благода­рение на собственото достижение на Христос по линията на висша­та духовна воля. То работи по посока на великия природен Закон на Синтеза, който води към единение, обединение и сливане. Негова­та функция (в унисон с енергията на Христос) е да генерира духовна воля у човечеството, т. е. на волята към добро, и сега мощта Му се проявява в три сфери на активност:

а) В самата духовна Йерархия, където разкрива природата на божествената воля към добро, която Царството Божие трябва да изразява, както и природата на божествената Цел; -

б) В Общото Събрание на ООН (макар и все още не в Съвета за сигурност), където генерира бавно нарастваща воля към обеди­нение;

в) В широките маси навсякъде по света, усилвайки стремежа им към общо подобрение.

Неговата дейност по необходимост има характера на масова активност, тъй като Той може да провежда Своите енергии само чрез масовото съзнание или чрез такива групови съзнателни общ­ности, каквито са Йерархията, ООН или Човечеството. Фокусната точка на Неговите усилия в посредникът, чрез който се разпределя енергията Му, е Новата Група Световни Служители, която е уни­кално свързана с този Аватар на Синтеза. Сплотяване на всички посредници на добрата воля, откликващи на енергията на божест­вената воля към добро, - това е била и щ&бъде главната задача на Новата Група Световни Служители. Работата на тази Група може сега конструктивно и творчески да се ускори благодарение на единодействието между Аватара на Синтеза и Христос. Нейната задача е да ускори и възвести настъпването на Новата Епоха, в която петте Царства на природата ще започнат да функционират като едно творческо цяло. Тази задача може да се раздели на три части, функции или видове активност:

а) Да породи човешки синтез или единство, което ще доведе до всеобщо признание на идеята за единното човечество, форми­рано върху правилни човешки отношения;

б) Да установи правилни връзки с дочовешките царства на природата, благодарение на което разбирането з&Единния Свят ще получи всеобщо признание;

в) Да спусне Царството Божие (духовната Йерархия на нашата планета) във видимо проявление на Земята, в резултат на което фактът, че синовете човешки са едно, също ще получи всеобщо признание.

Аватарът на Синтеза ще съдейства за изпълнението на тези задачи и с оглед на това Той обединява усилията Си с тези на работещия чрез Йерархията Христос, под егидата на „центъра, където божията Воля знаят". Тези три взаимосвързани събития и енергийни разпределителни пунктове се активизират в точката на напрежение, в която сега пребивават Христос и Йерархията. Те служат за пренасочване и фокусиране на изпращаните към човечес­твото енергии, тъй като всички те са породени от решението, което Христос взе след точката на Своята криза, и всички са свързани с йерархичната подготовка за Неговата нова поява.

II. ХРИСТОС КАТО ПРЕДВЕСТНИК НА ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ

Хората са склонни да игнорират факта, че осъзнавайки Своята функция на световен Учител и духовен Лидер в цикъл, който бързо върви към своя край, Христос също така е виждал и работата, която Му предстои, когато периодът завърши и дойде ред на новия астрономичен цикъл.

Средният християнин е учудващо неосведомен за времената и циклите, през които минава нашата планета под влияние на слън­чевото движение. Съмнителната сега наука астрология отвлича към себе си законния интерес на човечеството към астрономично­то учение и към духовното тълкуване за пътя на Слънцето през знаците на Зодиака. В Новия Завет обаче това знание е добре засвидетелствано и оцветява цялата Евангелска история; то се среща и в Стария Завет. В какво иначе е бил грехът на децата на Израил а пустинята, ако не във връщането към стария култ на Митра, характерен за времето, когато Слънцето (технически каза­но) се е намирало в „знака на Телец". Те са падали на колене и са се кланяли на „златния телец", забравяйки новото учение за века на Овена, в който навлизали - учението за изкупителната жертва, което оцветява еврейската история.

Забравя се фактът, че Христос е бил Учител от новия период, в който Слънцето навлизало - епохата на Рибите, но това ясно е доказано от символа на рибите, който преминава през всичките четири Евангелия; символът на рибата е бил в продължение на безброй векове астрологичен символ на знака на Рибите. Христос обаче е гледал напред към работата, която Му предстои в Епохата на Водолея, т. е. на следващия знак, в който Слънцето трябва да навлезе. Преди да „изчезне", Христос е намекнал за символа на епохата на Водолея и за задачата, която ще Му се наложи да изпълнява. Заедно с дванадесетте си ученици, Той е разиграл драматичен епизод, който обобщава работата, която Той е трябва­ло да предприеме по-късно, когато изминат двете хилядолетия от ерата на Рибите. Той е поръчал на учениците си да отидат в града, където ще срещнат човек, носещ кана с вода, да го последват в горната стая и да подготвят празника на приобщаването (духовната връзка), в който Той ще вземе участие заедно с тях (Лука, XXII. 10). Те изпълнили всичко това и тогава се състояла Последната (Тайна­та) вечеря. Древен символ на знака на Водолея (в който сега навлиза нашето Слънце) е този на Водоносеца - човека с кана вода в ръце. Влизането на Слънцето в знака на Водолея не астрологична прог­ноза, а астрономичен факт, в който всеки може да се убеди, ако се допита до която и да е научна обсерватория. Великото духовно достижение и еволюционното събитие на тази епоха ще бъде приобщаването, духовната връзка и човешките отношения между всички народи, които ще позволят на хората да седят заедно в Присъствието на Христос, споделяйки си хляба и виното като символи на храната. Подготовката за този общ празник (символич­но казано) е вече в пълен ход, и при това тя се осъществява от самите човешки маси, които се борят и законодателстват в полза на икономическото благосъстояние на своите нации, и когато темата за прехраната привлича вниманието на законодателите навсякъде по света. Тази потребност да се споделя, започнала да се проявява отначало на физически план, ще характеризира по-късно всички човешки отношения; това ще бъде великият дар на Епохата на Водолея за човечеството. Това остава неизвестно за Църквата, както и защо евреите са проявили склонност да се кланят на Телеца в образа на „златния телец", който в еврейската култура е бил символ на изкупителната жертва, или на овена във Века на Овена, и защо християните поставят ударението върху рибата във Века на Рибите (т. е. в християнската ера) - всичко това църковниците не могат да обяснят.

Христос е дошъл да сложи край на еврейската традиция, която е трябвало да кулминира, да отслужи своето и да отмре като религия вследствие преминаването на Слънцето от Овен в Риби. Затова Той се е представил като Месия, въплътен в еврейско тяло. Отхвърляйки Го обаче като такъв, еврейският народ символично и практически е останал в знака на Овен, т. е. на Изкупителната Жертва, вместо (отново символично казано) да премине в знака на Риби и да признае своя Месия, когато Той дойде в знака на Водолей. Евреите са на път да повторят своя древен грях, състоящ се в отсъствие на отклик спрямо еволюционния процес. Те са отхвърли­ли онова, което е било ново и духовно в пустинята; после отново са постъпили така преди 2000 години в Палестина; сега въпросът е ще направят ли евреите това още веднъж, когато им бъде предложена нова благоприятна възможност? Проблемът на евреите се състои в това, че те се задоволяват с религия с почти пет хилядолетна давност и досега показват слабо желание да я осъвременят.

Христос е предвидил настъпването на Епохата на Водолея и ни го е представил в картинна форма, съхранила за нас през вековете пророческия епизод, чието тълкуване стана възможно едва в нашия век. Астрономически ние все още не сме изцяло под въздействието на Водолей, а само излизаме от влиянието на Риби, като пълният натиск на енергиите, които Водолеят ще освободи, все още не се чувства. Въпреки това, с всяка година ние се приближаваме към центъра на могъществото, чиито главни въздействия ще се проявя­ват в крепнещото разпознаване на човешкото същностно единство, в потребността да се споделя и сътрудничи и в появата на нова световна религия, чиято ключова нота ще бъде универсалността и посвещението. Ако думата „посвещение" означава „процес на встъпване във...", то човечеството сега наистина преминава през истинско посвещение, защото встъпва в новата Епоха на Водолея; по-късно то ще се подчинява на енергиите и силите, които ще сринат бариерите на обособеността и ще обединят съзнанието на всички хора в онова единство, което отличава Христовото съзна­ние.

В този знаменателен ден от духовния опит на Христос (Юнс­кото пълнолуние на 1945 г.) Той окончателно пое задължението и отговорността на Учител и духовен Водач за целия слънчев цикъл на Водолея. Той е първият сред великите световни Учители, чиято дейност обхваща два зодиакални цикъла - на Риби и на Водолей. Това обстоятелство включва и необходимостта от владеене на трите техники на появяване, за които вече говорихме. Леещата се любов и духовната жизненост на Христос (усилени от енергиите на Духа на Мира, на Аватара на Синтеза и на Буда) бяха префокусирани и канализирани във великия поток, който си проби път към физическо изражение (ако ни е позволена такава неадекватна фор­мулировка) благодарение на думите от Великия Призив: „Любов да бликне към човешките сърца... И нека Светлина, Любов и Сила, възстановяват Промисъла на Земята."

В тези три думи - светлина, любов и сила - са изразени енергиите на тримата Му съратници (т. е. на подкрепящия Го велик Триъгълник на Силата), а именно: енергията на Буда - Светлината, която винаги идва от Изтока; енергията на Духа на Мира -Любовта, формираща правилните човешки отношения; и енергия­та на Аватара на Синтеза - Силата, която превръща в дело както светлината, така и любовта. Христос е заел Своето място в центъра на този Триъгълник и от тази точка е започнала Неговата „Водолейска" работа, която ще продължи 2500 години. Така Той положи началото на нова ера и новата световна религия вече започва да придобива форма върху вътрешните духовни нива. Думата „рели­гия" се отнася към взаимоотношенията, а ерата на правилните човешки отношения и правилната връзка с Царството Божие вече започва. Да се направи такова твърдение е лесно, но онова, което се крие зад него, има дългосрочни и изумителни последици.

Сега Христос е приел върху Себе си две нови функции, едната от които е свързана с втория метод за Неговата физическа поява, а другата отразява начина на осеняне. Светлината, любовта и могъ­ществото се изливат върху масите и ръстът на Христовото съзна­ние постоянно се стимулира. Благодарение на физическото Си Присъствие, Той ще стане разпределящ Водите на Живота", а осеняйки тези, които са способни да приемат впечатления от Него и от фокусирания Му Ум, Той се превръща в това, което технически се нарича Подхранващ Малките".

Той пристъпва към Своите задължения в Епохата на Водолея от една страна като център на гореспоменатия Триъгълник - така, Той влияе, просветлява и поражда правилни отношения сред чо­вешките маси; а от друга страна Той ще действа като Разпределящ Водите на Живота и Подхранващ Малките. Затова в настъпващата ера Христос ще бъде известен като:

1. Централна Точка в Триъгълника;

2. Разпределящ Водите на Живота;

3. Подхранваш Малките.

Такива са трите Му задължения по отношение на човешкия род и това ще е работата, която ще характеризира Неговото световно служене в епохата на Водолея.

Нека да разгледаме тези три фази от работата Му и да се опитаме да осмислим отговорността, която Той е поел върху Себе си. Необходимо е известно разбиране, за да могат Новата Група Световни Служители и работещите в света ученици адекватно да подготвят човешкия род за новата Му поява. Много неща могат да бъдат направени, ако хората отдадат силите си за осмисляне и извършване на необходимата допълнителна работа.

Първо, като Централна Точка в Триъгълника, Христос става будител на човешките сърца и инициатор на правилни човеш­ки отношения просто благодарение на това, което Той е, и стоейки неподвижно там, където е. Той прави това като канализира и предава енергии от трите върха на обграждащия човечеството Триъгълник. Тази споена, безлична, троична по своята природа енергия се разпростира във всички посоки и предизвиква еволюци­онен ръст, магнетично притегляйки хората и нациите едни към други и автоматично разкривайки смисъла на синтеза, доказуемото единство и желаното сливане. Както през Епохата на Рибите у човечеството се разкри масовата отзивчивост към знанието и принципа на познанието, така в Епохата на Водолея ще бъде иницииран масов отклик спрямо правилните отношения, а добрата воля (като негово изражение) ще стане присъща на масовото съзнание. Навярно сега е трудно да се оцени и допусне тази възможност, но също толкова трудно е било за широките маси в първите векове на християнската ера, т. е. ерата на Рибите, да си представят бъдещия ръст на образователните системи в света и разпространението на знанията, които отличават нашата сегашна цивилизация и култура. Миналите достижения винаги са гаранция за бъдещи възможности.

Второ, Неговата работа като Разпределящ Водите на Живо­та е във висша степен тайнствена и да бъде тя разбрана съвсем не е лесно. Работейки сред хората преди две хилядолетия, Той е казал: „Дойдох да ви дам живот - изобилен живот" (Йоан, Х.10). Аспектът на Живота - от гледна точка на Христос - се изразява трояко:

1. Като физически живот, подхранващ клетките на тялото. Този живот присъства във всеки атом на субстанцията като цент­рална точка на жива светлина.

2. Като жизненост, външно проявена под формата на любов и сърдечна светлина. Когато тази жизненост е ясно изразена, човешкият атом става част от духовната Йерархия.

3. Като изобилен Живот. Той може да бъде разбиран като светлина, любов и сила във и над главата на Христо вия ученик. Този изобилен живот му позволява да сътрудничи не само с човечество­то и с духовната Йерархия, но и със самата Шамбала - центъра на живота в най-съкровената му същност.

Ако кажем, че животът е жизненост, която предоставя възможности, тези думи ще изглеждат някак безсмислени, нали? Ако обаче жизнеността бъде свързана с живота на физически план, с духовния живот на ученика и с жизнената Цел на Бога, това може да ни даде някаква слаба представа за необикновената задача, с която Христос някога се е заел, и за бъдещата Му отговорност, която Той тогава е предвидил. Христос ще привлича енергиите, описани с фразата „изобилен живот", защото те по нов и динамичен начин ще освободят (в епохата на Водолея) новите сили, необходи­ми за възстановяването и възкресението. Тези нови енергии са „осъществяваща сила на универсалността" и са насочени към бъдещето. Този поток от Водолейска енергия е един от факторите, които ще дадат възможност на Христос да изпълни Своята задача на духовен Учител и Световен Спасител. През юни 1945 г. Той даде обет да изпълни Своя дълг като Раздаващ, Подхранващ и Разпределящ, и пое отговорността като Предвестник и Учител в Епохата на Водолея.

Трето, работата на Христос като Подхранващ Малките включва стимулиране съзнанието на Неговите ученици, готвещи се за предстоящо посвещение или за встъпване в по-дълбоки фази на духовна осведоменост. Резултат от работата Му в Триъгълника с човешките маси ще бъде утвърждаването на първото посвещение - Раждането на Христос в пещерата на Сърцето, като основна церемония на новата световна религия. Широките маси по цялата Земя ще получат чрез тази церемония възможност съзнателно да регистрират „раждането на Христос" в сърцето и да се „раждат повторно", за което Той Сам е споменал (Йоан, 111.3), когато е дошъл по-рано на Земята. Именно това ново раждане имат предвид езотеристите, когато говорят за първото посвеще­ние. В бъдеще (в края на Епохата на Водолея) то от преживяване на отделни ученици ще прерасне в опит, достъпен за безбройните хиляди. В пречистващите води на второто посвещение - това на Кръщението, ще се потопят стотици стремящи се от целия свят и тогава тези две посвещения (подготвителни към истинското служе­не и към третото посвещение на Преображението) ще поставят печат върху мисията на Христос като Посредник и Представител на великия духовен Триъгълник.

Все пак главната работа на Христос над учениците и духовно мислещите хора в света, плюс стотиците хиляди напреднали инди­види, се състои в това да „храни" тяхното духовно съзнание и живот, за да могат те да приемат третото и четвъртото посвещения - тези на Преображението и Отречението (Разпятието).

Както е известно на езотеристите, терминът „Малките" се отнася към тези ученици, които са „младенци в Христа", (според терминологията на Новия Завет) и са приели двете първи посве­щения - на Раждането и Кръщението. Те познават духовната устременост, която свидетелства за Христовия живот в техните сърца, и са навлезли в процесите на пречистване, кулминиращи във водите на Кръщението. Христос трябва да подготви тези стремящи се за по-високите посвещения и така да ги подхранва и подкрепя, че те да могат да се изправят пред Единния Посветител и да станат стълбове в Храма на Бога (т. е. посредници на духовната Йерархия и следователно - активни и работещи ученици).

Преди много векове, в Палестина, Той е казал: „Никой не стига до Отеца, освен чрез Мене" (Йоан, XIV.6). Това е било предсказание за работата, за която Той ще бъде призван в ерата на Водолея. При първите си две посвещения кандидатите (обучавани от старши ученици) намират своя път към Христос; Той ръководи не само тези първи две посвещения, но и подготвя съзнанието им за още по-високи състояния на разкритие. Благодарение на тези ръководени от Христос посвещения, ученикът става проводник на Божията любов, а висшите посвещения, етап след етап, му позволяват да израсне до посредник на Божията воля. Първата група знае и разбира втората строфа от Призива: „От извора на Любовта в сърцето Божие, Любов да бликне към човешките сърца"; а групата, която в епохата на Водолея Христос сам ще „захранва" и подготвя, ще узнае смисъла на третата строфа: „От центъра, където Божията воля знаят, Цел малките човешки воли нека води".

Работата на Христос в епохата на Рибите се е състояла в това да свърже човечеството с Йерархията на планетата, а в Епохата на Водолея Неговата задача ще бъде да съедини тази бързо растяща група с по-високия център, където се постига контакт с Отеца, дава се признание на Синовността и божествената цел може да бъде позната. В резултат на тази бъдеща работа на Христос, трите божес­твени аспекта, признати от всички световни религии (вкл. и от християнската) - Познанието или Универсалния Ум, Любовта и Волята- съзнателно ще се развиват в човешкия род; между човечес­твото, духовната Йерархия и „центъра, където божията воля знаят", ще се установят по-открити и многопланови отношения.

Мистичният подход към Царството Божие постепенно ще отмре успоредно с развитието на познанието на расата и ориенти­рането й към по-научен подход; правилата за достъп до това Царство ще станат обективни; законите, управляващи най-висшия център на божествената Воля, също ще бъдат открити за членовете на Царството Божие и всичко това ще се осъществи под наблюде­нието на Христос след новата Му поява сред хората. Ключовата цел на Неговата бъдеща мисия ще бъде пробуждане у човечеството на отклик спрямо духовното влияние и разкриване (в широк мащаб) на интуитивното възприятие - една рядко срещана сега способ­ност. Идвайки по-рано, Той е успял да пробуди у човечеството растящ отклик към истината и менталното разбиране. Ето защо в края на цикъла, иницииран от Него преди две хилядолетия, ние разполагаме с формулирани доктрини и сме постигнали всестран­но ментално (интелектуално) развитие.
III. ХРИСТОС КАТО ПРОВОДНИК НА ЕНЕРГИИ

В първите три месеца от кризисния период, преминат от Христос и Йерархията и завършил с обявяване на окончателното Му решение, някои велики Енергии или фундаментални силови потоци влязоха под контрола на Христос и Неговите ученици. Това, че енергията е базова субстанция във Вселената, че всички форми на живот са енергийни единства, живеещи във вътрешността на по-всеобхватни енергийни структури, и че всички такива форми -големи и малки, използват енергия и действат като разпределители на енергия, е за мислещите и интелигентни хора добре известен и общопризнат факт. Речта, писменото слово и мотивираната актив­ност - всички те са енергийни прояви, които водят до излъчване на енергии и до различни видове активност, разбирани също като енергийни изражения и причини за разпределение на енергии. Правителствата, църквите, организациите и групите - всички те са енергийни хранилища и разпределители. Самото човечество е голям център на енергии, въздействащ върху всички дочовешки царства и формиращ вътре в себе си широка система от взаимос­вързани енергии. Същото важи и за индивида, който чрез думите и действията си задвижва енергии, създава енергийни следствия и действа като разпределител на енергии. Колкото до неразвития човек, той не разбира почти нищо от това и управляваните от него енергии са незначителни. Входа на еволюцията, когато индивидите развият своята мощ и изражение, управляваната от тях енергия ще има основополагащо значение; те ще станат динамични центрове за енергийно разпределение и тяхното слово (устно или писмено), допълнено от съзнателните им действия, ще предизвиква широки следствия и изключително важни резултати. Йерархията е велик енергиен център, чиято енергия достига до човечеството чрез Христос; такова е значението на Неговите думи: „Дойдох да ви дам живот". Животът и енергията са синоними.

По време на световната война (1914 - 1945 г.) Христос и Йерархията наблюдаваха загиващия свят; хората и формите умира­ха масово; старите идеали, организации и групи изчезваха и приз­ракът на смъртта бродеше навсякъде. Разрушението характеризи­раше феноменалния свят, както и фините светове на чувствата и мислите; животът се отдръпваше и смъртта побеждаваше. Задачата на Христос и на Неговите ученици не беше да съживяват мъртвото и безполезното, ада не допускат възраждане на старото и нежелателното. Да насочват потока на живота, носещ способ­ността да се строи наново, както и енергията, създаваща новия свят и цивилизация - ето в какво се състоеше Тяхната отговорност и благоприятна възможност.

Реакционните сили в света - политически и религиозни, жела­еха да възкресят старите и мъртви форми; те насочиха цялото си влияние (което е само друго название на енергията) срещу всичко ново и все още продължават да го правят. Прогресивните сили се борят за утвърждаване само на новото, отхвърляйки старите фор­ми, дори ако те все още имат частична полезност. С прекомерното си отрицание обаче спрямо всичко, идващо от миналото, както и с разрушителната енергия, която насочват срещу всичко свързано със стария режим, те на практика затрудняват усилията на Йерар­хията. Прогресивните сили действително внушават надежда, но същевременно демонстрират печално неумение да действат и прекалено голяма любов към разрушението. Новата Група Светов­ни Служители устойчиво се придържа към „Благородния Среден Път" (както го е нарекъл Буда), стремейки се достойно да погребва старите форми, да разчиства пътя за новото и да възстановява това, което в миналото се е доказало като полезно в добро и би могло да послужи като жив зародиш на новото творение.

Около априлското Пълнолуние на 1945 г. - през Великдена и следващите пет седмици, Силите на Възстановяването започнаха своята работа, проявявайки се отначало върху фините нива на човешкия опит. Енергията от този тип е творческа по природа и носи „живот, осигуряващ раждането на формите". Тя се вливаше в Йерархията чрез някои от Учителите и Техните ученически групи и беше незабавно предавана от тях към човечеството като цяло. Тази енергия е масова и е свързана със стимулирането на масовото познание, но това не е енергията, за която говорихме, когато разглеждахме Христовото съзнание у човека. Тази енергия заставя хората да мислят, планират и действат; тя не предизвиква нито лоши, нито добри резултати, а просто пробужда човешките умове, за да могат те да предприемат разумни действия, зависещи по необходимост от умствения тип на човека, който откликва на силите на възстановяването съобразно своята еволюционна точка, расовата и националната си принадлежност, традициите, религиозните и културните си навици. Сега тези сили са активни по целия свят, като отначало често пораждат растящи трудности, но в крайна сметка водят до реорганизация на националния и планетарния живот. Техните влияния ще бъдат главно физически; те ще изграждат новия свят, в който ще изчезнат свидетелствата за войната, ще се подобри физическото здраве на хората и животните и ще бъдат възстановени градовете и селата. Тяхната задача е да създадат условия за поява ва новата Земя и на всички външни свидетелства за прииждащия нов живот.

Непосредствено след това, по време на Пълнолунието на Буда през май 1945 г., се активизираха и силите на просветлението -светлината започна да струи към умовете на хората. Това в дейст­вителност са енергиите, поставящи началото на новото световно образование. Отначало те ще вдъхновяват великите образователни движения и обществените форуми във всички страни, и ще укрепват ценностите, разкривани чрез радио- и киноиндустрията; по-късно те ще оказват дълбоко въздействие върху пресата, издателите на световната литература, ораторите, писателите, радиокоментаторите, вестникарите и социалните работници. Това въздействие може и да не се забележи веднага на повърхността, тъй като все още е минало малко време, но всички тези движения и хора могат да станат приемници на енергиите на просветлението, ако проявят готовност да разпознаят възникващите нови идеи; те са пазители на тази енергия и са нейни разпределящи посредници, които я насоч­ват по каналите така, че човешките маси навсякъде по света да попадат под нейното влияние. Прогресивните либерални църковници от всички световни религии също откликват на тази енергия, макар че тяхната полезност е силно ограничена поради реакцион­ната природа на обстановката или средата, в която им се налага да работят; те са изправени пред един почти неразрешим проблем.

Енергиите на просветлението достигат до човечеството чрез Новата Група Световни Служители, които са твърде възприемчиви към тяхното въздействие и имат способността да ги разпределят, доколкото работят във всички споменати сфери на активност.

Силите на възстановяването се излъчват от Ума на Бога и са свързани с присъщия за божествената природа принцип на позна­нието; интелектът е онзи божествен аспект, който отличава човека от всички останали форми на природата. Силите на просветлени­ето идват от Сърцето на Бога и са свързани с божественото разбиране; поради това те могат да достигнат и да подкрепят всички, които обичат своите събратя и активно им служат. Тази енергия е свързана с втория аспект или принцип на божествеността - с любовта-мъдрост, на която Буда и Христос са двете най-изтъкнати божествени проявления. Тези енергии протичат към човечеството главно чрез Тях и Техните ученици - Учителите от същата линия на божественото изражение, и биват завършващо канализирани от Новата Група Световни Служители.

Христос и Буда обединяват в Своето съвършенство Пътя на Ума и Пътя на Сърцето, извисявайки се значително над достижени­ята на своите събратя. Те станаха повелители на полукълбата и вековете, докато влиянието на по-малките синове Божии обхваща­ше отделни страни и по-малки времеви периоди. На тях все още им остава някаква завършваща работа, която се отнася не толкова до формите, въплъщаващи провъзгласените от Тях божествени прин­ципи - светлината и любовта, колкото до душите, които се развиват чрез прилагането на тези принципи.

През юни 1945 г. Христос приведе в движение силите на преустройството, които са свързани с Волевия аспект на божестве­ността и са все още с най-слабо изразено могъщество сред трите енергийни потока, освободени по време на трите празника на Пълнолунието през 1945 г. Тези преустройствени сили са ефектив­ни преди всичко по отношение на общностите, които ние наричаме нации. Сега Йерархията се опитва да ги канализира в Общото Събрание на ООН; използването на тези безличностни енергии зависи от качеството и природата на приемащата нация, от степен­та й на просветление и от нейната еволюционна точка. Сега нациите са израз на масовото самоцентриране на народите и на инстинкта им за самосъхранение. Затова тези енергии могат да усилват дадения аспект от живота на хората. Независимо от това, те могат да укрепват значението на целта, която ООН сега теоретично поставя пред човечеството. Главната задача на Йе­рархията е така да се разпределят тези конструктивни и синтезиращи енергии, че теорията за единството да може постепенно да се претвори в практиката и определението „Обединени" да придобие своето истинско значение и смисъл. Аватарът на Синтеза е специ­фично свързан именно с този тип енергия. С помощта на Христос, Той ще даде на човечеството нещо, за което ние все още нямаме наименование. Това не е нито любов, нито воля, както ние сега ги разбираме. Само описателна фраза, съставена от няколко думи, може да предаде приблизителния смисъл и тя е: „принцип на насочената Цел". Този принцип включва следните три фактора:

1. Разбиране (интуитивно, духовно инстинктивно, но и разум­но) на Плана, който може да бъде осъществен в най-близко бъдеще от Христос и Неговите ученици.

2. Фокусирано намерение, основано върху горепосоченото и свързано с един аспект на волята, който още не е развит в човека.

3. Способност да се насочва енергията (чрез разбиране и намерение) към разпознатата и желана цел, преодолявайки всички пречки и разрушавайки всичко, което прегражда пътя. Това не е силовото разрушаване на формите, което наблюдавахме в световен мащаб, а отмиране в резултат на усилена стимулация на живота в самите форми.

Значението на тези божествени принципи все още не ни е ясно; ние имаме работа с велики загадки. Тайната обаче остава тайна само когато е налице невежество или неверие; където са знанието и вярата, там тайни няма. Всичко, което сега знаем, е че Христос ще съвмести и слее в Себе си трите принципа на божествеността; когато Той се появи „светлината, която винаги е съществувала, ще стане видима; любовта, която никога не е прекъсвала, ще бъде освободена; и излъчването, което е било дълбоко скрито, ще бликне към Проявление". Тогава ще се утвърди новият свят, въплътил в кресчендото на откровението светлината, любовта и знание­то за Бога.

Чудото на представената възможност и красотата на синтеза, която ще бъде явена от Христос, несъмнено ще станат очевидни за всички нас. Великите Сили, намиращи се под могъщо духовно Ръководство, са готови да се спуснат в нашия свят на хаос, смутове, стремежи, надежди и кризи. Тези групи енергии са готови за фокусиране и разпределяне от Йерархията, която ръководена от своя велик Водач - Христос, сега е по-близо до човечеството от когато и да било преди в човешката история. Отклик към водителството проявява и Новата Група Световни Служители, обединена от своя идеализъм, от хуманитарните си задачи, чувствителността си към духовните възприятия, общата си субективна цел, любовта към събратята и безкористното си служене. Хората на добрата воля, които се срещат навсякъде, жадуват да бъдат насочени към конструктивна дейност и чрез последователно обучение и подго­товка да станат посредници и строители на това, което никога досега не е съществувало истински - правилните човешки отно­шения.

Така от най-висшето духовно Същество на нашата планета, през различните степени на духовните групи от просветлени и съвършени хора, работещи от вътрешната страна на живота, та чак до външния свят на всекидневността, където служат мислещите и любящи мъже и жени, се устремява прилив от нов живот. Планът е готов за незабавно прилагане и разумно осъществяване; работни­ци има и способността им за работа е адекватна на обективните потребности. И преди всичко, Йерархията и Христос са готови да се проявят и да ни покажат реалността.


IV. ХРИСТОС КАТО ОБЕДИНИТЕЛ НА ИЗТОКА И ЗАПАДА

Този факт трудно може да бъде приет от ортодоксалния и ограничен християнски църковник; обяснението е в това, че Хрис­тос ще работи в най-тясно сътрудничество с Буда, докато това сливане и преустройство наистина не станат обективна и необрати­ма реалност. Бидейки здраво свързан с Христос в процеса на новата Му поява, самият Буда няма да е активно въвлечен през целия период на бъдещата земна дейност на Христос. Както ви е извест­но, Буда също не е прекратил контактите Си с човечеството, макар че е напуснал физическото Си тяло преди много векове. Той е направил това, за да изпълни определена запланирана работа, която е свързана в частност (освен многото, оставащо неизвестно за човечеството) с работата на Христос, с близостта на Неговото пришествие и с някои планове относно бъдещата цивилизация от Епохата на Водолея. Както милиони хора в света знаят, всяка година (на празника Весак в майското Пълнолуние) Той влиза в контакт с човечеството чрез Христос и обединената, отзивчива Йерархия. Така Той става посредник, осигуряващ връзката между „центъра, където Божията воля знаят" и „центъра, наречен Род човешки". Тези две описателни фрази са използвани умишле­но, защото цялата работа, осъществявана сега от двамата велики Синове Божии, е свързана с разпределянето на енергиите на свет­лината и любовта. Именно чрез споменатия по-горе Триъгълник в крайна сметка ще се разпределя енергията на волята и един от тези божествени разпределители е Буда.

Фактически работата на Буда за човечеството е почти завър­шена и Неговите дълги отношения с човешкия род вече са към своя край. Веднага щом появата на Христос стане свършен факт и законът на правилните човешки отношения започне ясно да обус­лавя човешкото съществуване, Буда ще премине към друга очаква­ща Го работа. Един от старшите ученици на Христос, стоящ съвсем близо до Него по йерархичен статут, ще заеме мястото Му и ще се посвети на задачите, свързани с човешкия род.

По времето, когато този Учител ще пристъпи към Своите задължения, принципът на познанието (или знанието), което е специфична черта на човечеството, ще бъде до голяма степен трансмутирано в мъдрост ако не от масите, то поне от световната интелигенция. Мъдростта с главното свойство на Буда и импулсът на тази енергия на мъдростта в крайна сметка дотолкова ще се усили, че повече няма да Му се налага да я разпределя и контроли­ра- Тогава Буда ще се оттегли към висшите сфери на активност, където всъщност Му е и мястото, и ще започне да работи с един аспект на мъдростта, за който ние сега нищо не знаем. По-късно, чрез сътрудничеството с Аватара на Синтеза, Христос ще може да съедини в Себе Си тези две главни божествени енергии и да стане чисто изражение на любовта и мъдростта, т.е. на правилните отношения и интуитивното разбиране.

За тази цел Христос сега преминава през уникален процес на подготовка, но тя ще Му позволи и друго, а именно да освободи Своя духовен Брат от трудната задача да свързва човечеството с „центъра, където божията воля знаят" (т. е. с Шамбала). Неговата тридесетгодишна работа в дърводелската работилница в Палестина е останала неразпознат символ на това обучение. Дума­та „дърводелец" има отношение към градежа и строителството и означава (в своите производни) майстор по дървото или строител на дървени домове. Такъв е истинският смисъл на Библейската история за разпятието на Христос върху дървения кръст, или дървото. Всъщност, тя е свързана с приетото от Христос решение в Гетсиманската градина да се заеме със строителната и преустройствена работа през епохата на Водолея и така да завърши делото, чиито основи поставил в Епохата на Рибите. Той, Неговите ученици и Новата Група Световни Служители са дали обет да бъдат строители на новата цивилизация, на новия дом за човечеството. Подготвителната работа, с която Той сега е зает, ще Му позволи да проявява природата на йерархичните Планове чрез мъдрост (а не само чрез любов) и така да ни посочва мъдрите конструктивни мерки, разумния подбор на строителите и правилните методи за изграждане.

Затова е несъмнено, че този най-велик сред синовете Божии -Христос, Представителят на човечеството и на втория божествен аспект, - явявайки се отново в Епохата на Водолея, ще въплъти и демонстрира в слят (или сплавен вид) някои от главните двуединства, а именно сливането:

1. На втория божествен аспект на Любовта с първия божест­вен аспект на Волята - Волята към добро.

2. На любовта с мъдростта, което ще Му позволи да бъде Строител на новата епоха и цивилизация.

3. На енергията на Рибите, натрупвана през последните две хилядолетия от духовната Му дейност, с енергиите на Водолея, които ще се генерират и ще бъдат активни на Земята през следва­щите 2000 - 2500 години.

Сега Той се подготвя именно за осъществяването на този процес на сливане (с всичките му дългосрочни последици); завър­швайки подготовката Си, Той ще стане във все още непознат за Него смисъл фокусна точка и Посредник (или Проводник) за петте божествени енергии:

1. Енергията на Любовта.

2. Енергията на Волята.

3. Енергията на Мъдростта.

4. Енергията на Рибите, проявена в християнската ера.

5. Енергията на Водолея, вече генерирана във вътрешните нива на мислите и чувствата, която ще продължи да расте през следващите столетия.

Формите на тази подготовка са известни само на Христос, Буда и Аватара на Синтеза. Всяко езотерично или духовно обуче­ние трябва да се предприема по собствена инициатива; това е също толкова вярно за Христос, както и за най-смирения кандидат. В процесите на мисленето, реакциите и планирането на Христос ние обаче не сме в състояние да проникнем.

Неговата поява в Палестина е била като цяло пророческа, а задачата Му се е състояла главно в полагането на фундамента за бъдещата Му дейност и в посяването на семената, чиято жетва ще бъде събрана, когато Той отново дойде в новата епоха. Трагичната Му участ преди две хилядолетия е оцветила теологичната истина, която ни разказва една тъжна история, потопила света в жалби и нещастие. Тази трагедия се обяснява:

1. С Неговото откритие, че човечеството не е готово за това, което Той е дошъл да му даде, и че на света са необходими многовековен опит, обучение, изпитания и проверки, преди същин­ската Му работа да може да започне.

2. С осъзнатата от Него истина, че Му е необходимо да установи по-дълбоки отношения с центъра, за който Той винаги е говорил като за „дома на Отца"; оттук произтича и Неговият намек, че учениците Му могат и ще творят дела „по-големи от тези" (Неговите) и че Той трябва да отиде при Отца Си.

3. С Неговото заключение, че трябва да разполага с по-обучени и самоотвержени помощници и посредници, отколкото тогава (и дори доскоро) е било възможно. Оттук и формирането и обучението на Новата Група Световни Служители. Когато тези служители и просветлени работници станат достатъчно, Той ще дойде и нищо няма да може да спре Неговото приближаване.

4. И накрая, с разбирането, че хората все още не са достатъчно отчаяни, за да „превземат със сила Царството Небесно", защото само в пълна безнадеждност и стигайки предела на силите си ученикът намира пътя към това Царство и е готов да се откаже от старите пътища. Което е вярно за индивида, трябва да бъде валидно в по-голям мащаб и за човечеството като цяло.

Христос се приближава към света като цяло, а не само към християнския свят. Той идва и към Изтока, и към Запада, предвиж­дайки това „завършващо време" с неговите планетарни катастро­фи, феноменални бедствия, отчаяние и призив, идващ както от Изтока, така и от Запада. Той е знаел, че по време на последната криза и напрежение човечеството само ще ускори Неговата поява. Новозаветната история е правдива и достоверна, но по-късните й тълкувания въвеждат в заблуда.

На Изток се разказва древна легенда, която обаче става актуална и съдържа ключа за разбиране на отношенията между Христос и Буда; става дума за една услуга, която според легендата Буда ще окаже на Христос. В символична форма легендата гласи, че когато Буда достигнал просветление и опитът на земята не можел да Му даде нищо повече, Той погледнал напред към времето, когато Неговият Брат - Христос, ще осъществява Великото Си Служене. Желаейки да помогне на Христос, Буда Му оставил за бъдеща употреба Своите тъй наречени „Одежди". Той завещал и оставил на сигурно място съвкупността от емоционално-интуитивната Си природа, която някои наричат астрално тяло, и Своето знание и мислене, разглеждани като Негов Ум, или ментално тяло. Според легендата, те ще бъдат взети от Месията и ще Му бъдат от голяма полза, тъй като ще допълнят собствените емоционални и ментални качества на Христос и ще Му осигурят всичко необходимо като бъдещ Учител едновременно за Изтока и за Запада. Така Той ще може задълбочено и успешно да планира Своята бъдеща работа и да Си подбере подходящи съратници. Тази идея частично е изразе­на и в наставлението от Довия Завет: „Нека у вас бъде същият ум, който е и в Христос" (Фил. 11.5).

Така, със слети енергии на любовта и мъдростга, при помощта на Аватара на Синтеза и на Буда и под влиянието на Духа на Мира и Равновесието, Христос ще може да освобождава и да насочва енергиите, които ще породят бъдещата нова цивилизация. Пред очите Му ще се извърши истинското възкресение - излизането на човечеството от сковаващата пещера на материализма. Така „под­вига на Своята душа Той ще гледа с доволство" (Исая, LIII.11).



Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница